Тибетски тайни на младостта и жизнеността

(Как да възстановим и запазим здравето си)

Петер Келдер

Въведение

СТАРЕЕНЕТО – НАИСТИНА ЛИ ТОВА Е ФАТАЛНА НЕИЗБЕЖНОСТ?

Трябва ли да приемем, че тялото ни пос­тепенно се обездвижва, отпуска и разрушава? Не! Нашият организъм е бил създаден, за да се самовъзстановява непрекъснато.

На практика той е неизползваем, ако не знаем как да се отнасяме грижливо с него. Това не означава, че няма да умрем! Но защо да умираме болни? Защо един ден да не напуснем здраво тяло в пълна форма, за да продължим да опознаваме нови и нови светове, да преживяваме нови приключения? Нищо не ни задължава да напуснем едно тяло в плачевно състояние освен вредните навици, с които създаваме почва за болес­ти и израждане.

Тази книга разкрива някои от тайните, които позволяват да се възцари в ежедневния ни живот жизненост и радост, каквато и да е възрастта ни и където и да живеем.

Тази книга носи плодовете на един хилядолетен опит, на­пълно достъпни за всеки. В първата част заедно с полковник Брадфорд ще откриете невероятните ритуали, които тибетските лами си предават от поколение на поколение и които изискват само по няколко минути на ден... Ще се уверите, както хи­ляди хора преди вас, как степента на енер­гията ви се повишава, ще изчезнат умората и неразположението, лошото настрое­ние и всички дребни неприятности, които някои смятат за неизбежна придобивка на съвременния живот.

Тези ритуали, които продължават линията на “Послания на Слънцето", се допълват във втората част на книгата от извадки на различни пасажи от книгите на доктор Шалер, описващи други начини, техники и упражнения, позволяващи да се натрупва здраве и дълголетие.

Ще изпитате удоволствие да откриете, че разрешаването на проблемите ни зависи най-често от изключително прости неща. Всъщност от малки промени на ежедневието ни, достатъчни, за да прекратим малко по малко изнемощяването и стареенето и да натрупаме без пречки здраве, да разцъфнем и се подмладим.

Не е трудно да се научим да бъдем в добро здравословно състояние и да открием тайните на радостта и съзидателността. Достатъчно е само да се превърнем в строители на собствения си живот, вмес­то да се оплакваме от проблемите си, очаквайки някой друг да свърши работата. Практикувайте ритуалите на тибетските лами... Осмелете се да промените начина си на живот... Вслушайте се в себе си... Тялото ще започне да ви служи... Животът ви ще придобие нов смисъл. Динамизъм, добро настроение и радост от живота ще ви съпътстват непрекъснато и всички около вас ще бъдат изумени от превъплъще­нието ви!

Предговор към американското издание

Тази книга, макар и изключително дос­тъпна, не е адресирана към всеки. Можете да навлезете в нея, само ако приемете на пръв поглед абсурдната идея, че процесът на стареенето може да бъде прекратен, и ако се осмелите да вярвате, че "изворът на младостта" наистина съществува. Ако се вкопчите упорито в предположението, че тези неща са невъзможни, да се чете книгата ще бъде губене на време. Напро­тив, ако приемете с открито сърце "невъзможното", очаквайте богата отплата.

Доколкото ми е известно, книгата на Петер Келдер е единственият писмен извор, свързан с тази безценна информация: пет древни тибетски ритуала, които са ключ към продължителна младост, здраве и жиз­неност. Хилядолетия наред тези очевидно магични ритуали са били пазени в тайна в отдалечени хималайски манастири. За пър­ви път са поднесени на западния свят в книгата на Келдер, публикувана преди около петдесет години. Впоследствие тази книга, както и безценното ú съдържание, са потънали в забвение. Целта на настоящо­то допълнено издание е да се възкреси посланието на Келдер с надеждата, че ще помогне и ще повлияе на мнозина.

Невъзможно е да се потвърди дали исто­рията на полковник Брадфорд се основава на факти, на въображение или е смесица от двете, но това няма никакво значение за стойността на посланието. Моят собствен опит, както и писмата и бележките на читателите от целия свят, ми доказват, че за мое огромно задоволство тези пет ритуала са наистина ефикасни! Не мога да ви гарантирам, че ще ви подмладят с пет­десет години за една нощ или ще ви осигу­рят живот до сто двадесет и пет години. Но знам, че могат да ви помогнат да се чувствате и изглеждате по-млади и с повишено самочувствие. Ако практикувате тези ритуали ежедневно, ще трябва да приемете необходимостта от привикване в продължение на най-малко тридесет дни. След около десет седмици със сигурност ще забележите най-важните промени. Но независимо от продължителността на развитието ви неповторим е моментът, когато приятелите ви започнат да забелязват, че изглеждате по-млад и в пълна форма.

Приемайки ефикасността на тези пет ритуала, можем да си зададем все пак въпроса как действат те. Как едни толкова прости упражнения могат да имат толкова голямо въздействие върху процеса на стареене на човешкото тяло? Интересно е да се отбележи, че обясненията на Келдер, с които ще се запознаете в книгата, вече се потвърждават с развитието на съвремен­ната наука. Всъщност фотографията на Кирлиан, която разкрива, че тялото е обвито от магнитно поле или "аура", подсказва, че се "захранваме" от някакъв вид енер­гия, произхождаща от Космоса. Вярно е, че аурата на един млад и здрав човек, изслед­вана с фотографията на Кирлиан, е различ­на от тази на възрастен и болен човек.

В продължение на хилядолетия източни­те мистици са твърдели, че човешкото тяло има седем енергийни центъра, които съответстват на седем ендокринни жлези. Хормоните, изпускани от тези жлези, регулират всички функции на тялото ни. Медицинските проучвания напоследък разкриха важното значение на хормоните при процеса на стареене. Оказва се, че сълзната жлеза започва да произвежда "хормон на смъртта" още от началото на пубертета. Този "хормон на смъртта" постепенно на­малява възможността на нашите клетки да използват други хормони. Като напри­мер хормона на растежа. Вследствие на това клетките и органите ни се разруша­ват малко по малко, за да умрат накрая. С други думи, вие сте жертви на процеса на стареене.

Дали всъщност петте ритуала нормали­зират нарушеното равновесие на седемте енергийни центъра, както твърди г-н Келер, и възможно ли е това да означава, че се нормализира и хормоналното равновесие? Това би позволило на клетките ни да продължат да се делят и развиват, така както са правили, когато са били млади. Така бихме могли наистина да се чувстваме и да изглеждаме по-млади ден след ден.

Можете да не се съгласите с този възг­лед, но докато четете тази книга, ще откриете със сигурност и други елементи на съгласие или несъгласие. Това, което е важно, е да не се разсейвате с разногласията в нея, а да приемете ползите, които ще извлечете от практикуването на петте риту­ала. Има само един начин да се уверите в ефикасността им – опитайте! Изпробвайте ги и им дайте шанс.

Като отплата, колкото повече усилия вложите, толкова по-голяма ще е ползата. Важно е да искате да вложите малко време и енергия и да изпълнявате петте ритуала ежедневно. Ако след няколко сед­мици практика интересът ви намалее и не ги практикувате редовно, не очаквайте съществени резултати. За щастие по-голя­ма част от хората откриват в привикването към ежедневната практика нещо не само лесно, но много приятно.

Изпълнявайки петте ритуала, не забра­вяйте две много важни неща. Първо, знайте, че сте прекрасен и необичаен човек, който вижда отвъд предразсъдъците и огранченото мислене на другите, защото иначе нямаше да бъдете привлечен от тази книга. Освен това знайте, че заслужавате напълно всичките ви най-съкровени жела­ния да се реализират, дори и ако се отнася само до жизненост и една нова младост. Тези, които са допуснали да бъдат лишени от себеуважение и достойно отношение към всичко, са хора, обречени никога да нямат шанс в живота.

Ако цените себе си, ако се възприемате като човек, заслужаващ да получи от жи­вота най-доброто, значи се обичате. Да обичаш себе си е нещо, което позволява да се чувстваш добре в кожата си, което само по себе си задейства процеса на обновле­нието.

Тези, които не се обичат или се пренеб­регват, носят непосилна тежест, която не може да не усили опустошенията на ста­ростта и на болестите, но за тези, които притежават огромното съкровище на любовта към себе си, всичко е възможно.

Първа част

ПОЛКОВНИК БРАДФОРД

Един следобед, докато седях в "Клуба на пътешествениците", където бях влязъл, за да се скрия от проливния дъжд, захванах разговор с един твърде интересен човек. Не си дадох веднага сметка за това, но тази среща щеше да промени живота ми. Беше човек на значителна възраст, вероятно около края на шестдесетте, чийто вид напълно отговаряше на възрастта. Бе слаб и се движеше с трудност, подпирайки се на бастун.

Обясни ми, че бил офицер, пенсионирал се от британската армия и работил като дипломат. Малко бяха местата на плане­тата, където полковник Брадфорд – това бе името му – по една или друга причина не бе стъпвал по време на живота си. Бях пленен от разказите за приключенията по време на пътуванията му – излишно е да казвам, че прекарвах един изключително интересен следобед, слушайки го... Впоследствие се срещахме от време на време и провеждахме продължителни разговори. Много години минаха оттогава.

По време на една от срещите ни полковник Брадфорд ме извести, че държи да ми съобщи нещо важно. Използвайки присъщи­те му такт и дипломатичност, той ми разказа, че докато бил в Индия, няколко години по-рано, бил влязъл във връзка с обитателите на една отдалечена област. Те принадлежали към група от тибетски лами и очевидно били открили извора на младостта. Хората говорели за тях като за старци. Възобновили по чудодеен начин здравето, младостта, силата и мъжествеността си известно време, след като влез­ли в манастира; обаче никой не знаел къде се намира този манастир. Като много дру­ги полковник Брадфорд бе изминал по-го­лямата част от житейския си път и кол­кото повече слушал за този извор на младостта, толкова повече бил обзет от убеждението, че манастирът трябва да съществува.

Започна да събира информация, за да установи точното му местонахождение, и с течение на годините желанието му да оти­де там нарастваше. Той бе, струваше ми се, решен да се върне в Индия, за да открие това място, и желаеше да го последвам в пътуването му. Бях убеден в правдоподобността на разказа му и се изкушавах да тръгна с него, но в края на краищата реших да не го направя. Скоро той замина; утешавах се, че не съм го последвал, казвайки си, че всеки трябва да се примири със стареенето и че полковникът грешеше, опитвайки се да открие този извор на младостта, който щеше да му позволи да възстанови младостта и здравето си. Въп­реки това искрено се надявах да успее в начинанието си.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПОЛКОВНИКА

Минаваха месеци. В бъркотията на ежедневието полковник Брадфорд и химеричната му надежда малко по малко избледняха от паметта ми, затова бях изненадан, ко­гато един ден в пощата си открих писмо от полковника. Бе жив и здрав и ме известяваше, че въпреки невероятните труд­ности е на път да открие манастира, който търсеше. Писмото нямаше адрес. Много месеци минаха, преди отново да чуя нещо за него. Този път ми съобщаваше добри новини – бе намерил извора на мла­достта! Казваше, че ще се върне в Съединените щати след няколко месеца.

Бяха изминали близо четири години от последната ни среща. Питах се дали наистина се е променил. Със сигурност бе няколко години по стар, но може би бе успял да спре оплешивяването или да не се бе прегърбил още. Може би този извор на младостта наистина му бе помогнал. Във въображението си можех да си го представя единствено такъв, какъвто бе по време на последната ни среща, може би само още малко поостарял.

Една вечер, решил да остана в къщи и да чета, чух да се звъни. „Някой, който се представя като полковник Брадфорд, желае да ви види„ – съобщи прислужницата. "Да дойде веднага!" – извиках и, хвърляйки книга­та настрана, се завтекох към вратата. Стъписах се: човекът, който стоеше пред мен, не бе полковник Брадфорд, а някой много по-млад от него. Забелязвайки изне­надата ми, той каза: "Не ме ли очаквахте?" – "Не – признах аз, – чаках да ме посети един стар приятел, полковник Брадфорд." – "Дой­дох да ви предам новини от полковника" – отговори той. "Влезте тогава" – поканих го аз. "Позволете ми да се представя – каза непознатият, пристъпвайки, – името ми е полковник Брадфорд." – "О, вие сте син на полковника! – възкликнах аз. – Приличате малко на него." – "Не, не съм негов син – отговори той, – аз съм просто вашият стар приятел, полковник Брадфорд, старецът, който замина за Хималаите!"

Останах изумен, чувайки това. После, малко по малко, установих, че това наис­тина е полковник Брадфорд, но бе настъ­пила промяна във външния му вид. Вместо прегърбения, подпиращ се на бастун човек пред мен стоеше същество в пълна сила, изправен, силен, пълен с жизненост. Той, който бе прошарен преди, сега нямаше нито един бял косъм. Възторгът и изумлени­ето ми нямаха граница и го затрупах с въпроси. "Почакайте малко – запротестира той, смеейки се, – нека започна от начало­то." И той ми разказа своята история.

Пристигайки в Индия, той се бе отправил към областта, за която бе чувал да се говори. Бе прекарал там много месеци, сближавайки се с хората от околността и събирайки информация за манастира, кой­то търсеше.Това му отнело доста време, но упорството и убедеността му го отвели накрая до мястото, което вярваше, че съществува. Начинът, по който полковникът бил допуснат в манастира, прилича на приказка. Съжалявам, че поради липса на време и място не мога да разкажа за всичките му преживявания, за упражненията на ламите, за тяхната култура и пълното им безразличие към делата на нашия свят.

В този манастир нямало "възрастни хо­ра", както ги наричаме ние. 3а негово огромно изумление ламите приели полковник Брадфорд като рядък екземпляр, тъй като отдавна не били виждали някой да изглежда толкова стар. Затова го наричали "древ­ния". „През време на първите две седмици от моя престой, каза полковникът, бях като риба на сухо. Удивлявах се на всичко, което видех, и най-често не можех да повярвам на очите си. Много бързо се почувствах по-добре физически, спях добре всяка нощ и не използвах вече бастуна, освен когато се катерех нагоре в планината. Месец след моето пристигане изпитах най-голямата изненада през живота си – в този ден за първи път влязох в нещо като библиотека, където ламите съхраняват древни ръкопи­си. В края на тази библиотека имаше голя­мо огледало, а бяха изминали две години, откакто за последен път се бях виждал в огледало. С голямо любопитство се приближих и бях поразен от промяната, която се бе извършила. Изглеждах подмладен с най-малко петнадесет години. Названието "древния" вече не ми подхождаше и ламите не го използваха повече.”

"Първото нещо, което научих, влизайки в манастира, бе: тялото има седем центрове, които могат да бъдат оприличени на водовъртежи и са наречени "енергийни вихри" или на индийски – чакри (колела), нещо като магнитни центрове, които се въртят с голяма скорост в тялото на всеки здрав човек, но които се забавят в случай на лошо здраве или старост. Тези енергийни центрове струят извън кожата при здравите хора, но при възрастни или слаби хора едва достигат повърхността на тялото. Най-бързият начин да се възстанови здравето, младостта и жизнеността е да се възста­нови движението на тези магнитни цент­рове. Съществуват пет упражнения, позволяващи да се направи това. Всяко от тях, направено отделно, е полезно, но най-добре е да се правят петте заедно. Това не са, просто казано, упражнения за физическа култура, а по-скоро и според думата, която използват ламите за тях, това са ритуали.

ПЪРВИ РИТУАЛ

"Първият ритуал – продължи полковникът – има за цел да повиши скоростта на енергията в тялото и всички деца по света го използват в игрите си. Необходимо е да застанете прав с изпънати хоризонтално ръце, като продължение на раменете, после да се завъртите около оста си, докато получите леко усещане за виене на свят. Има едно единствено условие, което трябва да се изпълнява – трябва да се въртите отляво надясно. С други думи, ако поста­вите на пода пред вас часовник, трябва да се въртите по посока на часовниковата стрелка отбелязвайки завършването на всяко завъртане с леко забавяне."

"В началото един нормален възрастен човек ще може да се завърти половин дузина пъти, преди да започне да усеща виене на свят, което ще го накара да седне или легне, и точно това е, което трябва да се направи след упражнението. Ритуалът трябва да се изпълнява до момента, в който усетите леко виене на свят.

В продължение на практикуването енергията на тялото се увеличава и движението може да бъде изпълнено повече пъти.”

"В Индия бях изумен от "въртящите се дервиши", способни да се въртят около себе си с голяма скорост, и този ритуал ми напомни за тях. Особено добре си спомнях, че "дервишите" винаги се въртяха по посока на часовниковата стрелка, т.е. отляво надясно, и че тези хора, каквато и да бе възрастта им, бяха силни и пълни с енергия. Говорих за това с ламите; те ме увериха, че движенията, изпълнявани от "въртящите се дервиши", могат да бъдат много полезни, но въпреки това биха имали опус­тошителен ефект, ако се злоупотребява с практикуването им. Всъщност едно много силно стимулиране на енергийните центрове в горната част на тялото предизвиква своеобразен физически транс, който някои "дервиши" възприемат като духовно или религиозно действие, но това може да доведе до отслабване на жизнените сили. Следователно, продължи полковникът, не трябва да се злоупотребява с изпълнение­то на това упражнение. Можем да постиг­нем най-добър резултат, като го изпълня­ваме по-малко от 12 пъти, осигурявайки по този начин умереното стимулиране на енергийните центрове."

ВТОРИ РИТУАЛ

"Този ритуал е още по-лесен от първия." Трябва да легнете по гръб на пода или на легло. Ако този ритуал се изпълнява на пода, използвайте килим или одеало, сгъна­то няколко пъти, за да може тялото да не е в пряк контакт със студения под. Ламите използват молитвени килимчета от вълна, които постилат на пода. Ръцете се поставят отстрани на тялото, с длани, обърнати към пода, като всяка ръка е леко обърната към другата. После се повдигат краката, изпънати до вертикално положение. Ако е възможно, движението се съпровожда и с повдигане на главата, без при това да се свиват коленете, после бавно се пускат изпънатите крака на пода и се отпускате за няколко секунди, преди да повторите.

"Един лама ми разказа, че когато опитал за първи път да изпьлни този ритуал, бил толкова стар, толкова слаб и немощен, че даже не можел да си вдигне краката. Пов­дигал бедрата със свити колене и малко по малко с усилие изправял краката, докато едва три месеца по-късно успял да изправи вертикално краката си с лекота. Този лама бе олицетворение на съвършенството по отношение на здраве и сила, макар и да бе много по-стар от мен. Просто за разнообразие и заради самото упражнение, напри­мер, той носеше на гърба си торба със зеленчуци, тежаща повече от петдесет килограма, от зеленчуковата градина до манастира, който бе на твърде голямо разстояние. Доставяше му удоволствие да го прави, без да се спира по пътя, и никога не изглеждаше уморен. Удивлявах му се, още повече че след като аз самият опитах, трябваше да спирам, за да почивам, повече от дванадесет пъти.

ТРЕТИ РИТУАЛ

"Третият ритуал трябва да се изпълнява веднага след втория. Той също е много лесен. Трябва да застанете на колене на килима, поставяйки ръцете по продължение на бедрата, после наведете главата колкото може по-надолу, така че брадата да натис­не гърдите. След това се наклонете колкото е възможно назад, вдигайки главата и изпъвайки брадата максимално назад. Наклонете се отново напред и повторете. Видях повече от двеста лами да изпълня­ват този ритуал едновременно и за да увеличат съсредоточаването си, го изпълняваха със затворени очи."

"Преди повече от 2 500 години ламите са разбрали, че всичко добро идва от вътреш­ността на човешкото същество, че всички елементи, които са от значение за прогреса му, се съдържат в самия човек. Хората от Запад никога не са успели да го разберат докрай и винаги са склонни да вярват, че значимите неща идват отвьн. Ламите, ко­ито работят в манастира, извършват ра­бота с огромна стойност за нашата планета, работа, която се осъществява на астрално ниво. Това е техният начин да помогнат на човечеството, позволявайки вибрациите на планетата да се задържат на висше ниво. Ще дойде ден, когато све­тът ще погледне с възхищение към тези невидими сили на доброто и към тяхното положително влияние. Този, който се хване отговорно за работа, може да се превърне в ново същество по начин, изглеждащ невероятен за повечето хора. Усилията на развилите се личности създават неудържима мощ, която може да бъде използвана от всички. Нов изгрев се готви за човечество­то и една нова светлина вече грее, но само със самостоятелна упорита работа могат да бъдат достигнати тези енергии. Лами­те, в усамотението на тайните манастири, подготвят малко по малко дни на свет­лина, отваряйки постепенно духовете на тези, които са готови за едно висше разбиране за живота, за да може светът да се превърне в място, по-приятно за живеене."

ЧЕТВЪРТИ РИТУАЛ

"Четвъртият ритуал в началото ми се стори много труден, но след една седмица вече го изпълнявах с лекота. Трябва да седнете на килима с изпънати напред крака, после поставете ръцете отстрани на тя­лото, като опрете длани на пода, след това повдигнете тялото си, сгъвайки коленете така, че краката и ръцете да са във вертикално положение; останалата част на тя­лото, от коленете до раменете, трябва да бъде в хоризонтално положение. Брадата отново е притиснала гърдите и след това, преди да вдигнете тялото, изпънете бавно главата колкото е възможно назад. Накрая се връщате в седнало положение и се от­пуснете, преди да повторите упражнението. В хоризонтално положение всеки мускул на тялото е под налягане и това стимулира енергийните центрове."

"Преди да напусна манастира – продължи полковник Брадфорд, – пътувах в раз­лични големи градове из Индия, където пре­подавах ритуалите. Забелязах, че някои хора са склонни да мислят, че ако не могат веднага да изпълнят съвършено даден ри­туал, той няма да им принесе полза. Беше ми понякога трудно да ги убедя в погрешността на тези разсъждения. Всъщност достатъчно е да се стараем и да наблюда­ваме преобразяването си в течение на няколко месеца. Спомням си един град, където много хора на възраст се бяха обезсърчили, че не могат да изпълнят четвъртия ри­туал. Бяха още по-отчаяни, виждайки младите да го правят с лекота. Наложи ми се да помоля младите да не изпълняват този ритуал пред по-възрастните, за да могат и те да напреднат с техните темпове и да успеят в крайна сметка да го правят по повече от петдесет пъти без никакъв признак на умора, и така да постигнат отлични резултати."

ПЕТИ РИТУАЛ

"Най-добрият начин да се изпълни този ритуал е да поставите ръцете на пода на разстояние около 60 сантиметра, после да изпънете назад краката, леко разтворени също на около 60 сантиметра, главата назад. След това вдигнете таза колкото е възможно по-нагоре, опирайки се на пръс­тите на краката и на дланите, като брада­та се притисне към гърдите; после отпус­кате спокойно тялото в изходното положение, изпъвайки главата колкото е възможно по-назад. След няколко седмици, когато това упражнение ви стане лесно, можете да отпускате тялото надолу, без да докосвате пода. Така мускулите ще бъ­дат напрегнати и когато тялото е нагоре, и също така, когато е отпуснато надолу. За малко повече от седмица този ритуал може да бъде изпълняван лесно от повечето хора."

"Навсякъде, където съм бил – продължи полковникът, – хората са склонни да вземат тези ритуали за изометрични упражнения и е трудно да им бъде обяснено, че те имат повече възстановителна мощ от обикнове­ната гимнастика, която ни е добре позна­та!

* * *

"Всъщност тези ритуали задвижват вихрите или енерийните центрове със скоростта на нормалното им действие, т.е. със скоростта, присъща за един млад човек, силен и здрав, на около 25 години. При по-възрастни или болни хора един или повече от центровете забавя движението си. Колкото по-бавно е движението, толкова повече частта от тялото, която е под контрола на този център, започва да се похабява, да се разрушава и да боледува. Единствената разлика между младостта и старостта е разликата в скоростта, с която се въртят енергийните центрове. Ако се нормализират тези различни скорости, възрастните могат само да се под­младят."

"Изпълнявайте петте ритуала едновре­менно, защото те се допълват и заедно представляват едно цяло. Трябва да се из­пълняват сутрин или вечер, или сутрин и вечер. Необходимо е да се отбележи, че ако в началото започнете да ги правите сутрин и вечер, това ще създаде възбуда, която би нарушила съня ви. Затова за препоръчване е през първите седмици ритуалите да се изпълняват само сутрин. В началото пре­поръчвам да се правят по три пъти всеки през първата седмица, после по пет пъти през втората и така през следващите седмици, докато стигнете до двадесет и едно повторения на всеки ритуал; с изключение на първия, който вече ще се прави неогра­ничено време, до достигане на чувството за виене на свят."

"Искам да добавя още две важни неща: добре е, преди да започнете, да застанете прав, с ръце на кръста и да направите едно-две дълбоки вдишвания. След упражненията вземете хладък или студен душ (избягвайте прекалено студената вода) или, вместо това, направете фрикция на цялото тяло с влажна кърпа, след което се изсушете. Разбира се, важно е да не пропускате повече от един ден на седмица. Това е всичко..."

"По-голяма част от хората, които опитат, намират ежедневната практика на петте ритуала лесна и приятна, особено щом започнат да усещат ползата от нея. Освен това ритуалите ви отнемат не повече от 20 минути, а на човек в добра физическа форма са му достатъчни 10 ми­нути или дори по-малко. Ако наистина не успявате да намерите достатъчно време, станете сутрин малко по-рано или си лег­нете вечер по-късно."

"Петте ритуала позволяват на който и да е организъм да възстанови идеална сте­пен на функциониране и трайно подмладя­ване. Към това ще се прибавят и други промени следствие от физическото ви преобразяване. Две от тези промени са увереността и яснотата на разсъдъка."

"Вероятно сте забелязали, че някои хора имат състарен вид на четиридесет години, докато други преливат от младост на шес­тдесет. Тази разлика е в степента на изчистеност на мислите. Ако се усещате млад, каквато и да е възрастта ви, тогава и другите ще ви виждат по същия начин. В деня, когато започнах да изпълнявам риту­алите, си наложих да изтрия от мислите си образа на слабия старец, който бях. По този начин възстанових в духа си образа, който имах за себе си, когато бях в разц­вета на силите си. Моят много силен стремеж ми даде необходимата енергия. Виждате резултата."

"За много хора това може би е подвиг, само защото смятат за невъзможно да се погледнат с други очи. Те са убедени, че тялото ни е програмирано, за да слабее и да остарее рано или късно. Същевременно, след като започнат да изпълняват петте ритуала, ще се почувстват по-млади и из­пълнени с енергия, което ще им позволи да променят възгледа за себе си. Малко по малко ще придобият все по-млад вид и като следствие хората около тях ще забележат това подмладяване."

"Но има и една друга, много важна промяна за тези, които се стремят към още по-осе­зателно подмладяване. Съществува един допълнителен ритуал, шестият ритуал, за който ще ви разкажа по-късно."

ХИМАЛАЯ КЛУБ

"Не може да бъде истински свободен този,

който е подвластен на плътта."

Луций Аней Сенека

"ХИМАЛАЯ КЛУБ"

Вече бяха изминали три месеца, откакто полковник Брадфорд се бе върнал от Индия, и много неща се бяха случили. Веднага за­почнах да изпълнявам петте ритуала и резултатите ме изпълваха със задоволст­во. Полковникът бе заминал по работа и затова го бях изгубил от поглед известно време. Когато най-после ми се обади, нямах търпение да споделя напредъка и удовлет­ворението си от ефикасността на петте ритуала.

Всъщност бях толкова ентусиазиран, че горещо желаех да споделя знанията и ползата от ритуалите с други хора. Попитах полковника дали е съгласен да ръководи група. Даде съгласие, но при три условия: първото бе групата да е съставена от мъже и жени на различни професионални нива; второто – никой от участнииците да не е по-млад от петдесет години. Полковникът настоя много на този пункт, въпреки че ритуалите оказват изключително благотворно влияние и върху по-младите. Поръча ми също да открия някой столетник, който би се съгласил да участва. Тре­тото условие бе ограничението на групата до петнадесет човека. Разочарованеито ми бе голямо, тъй като си представях една значително по-многобройна група. Неуспял да разубедя полковника, приех неговите условия.

Не ми бе трудно да събера група, която да отговаря на всички условия, и те веднага постигнаха видим успех. Срещахме се веднъж седмично и след втората седмица получих усещането, че много от членовете са постигнали развитие. В същото време полковникът ни бе помолил да не коментираме успехите си. Едва в края на месеца любопитството ми бе задоволено. Вследствие на една среща, на която всеки бе помолен да сподели своите преживявания. Всички бяха напреднали. Всеки бе постигнал подоб­рение на състоянието си, включително и един седемдесет и пет годишен човек, чии­то резултати бяха забележителни.

Седмичните събирания на "Хималая клуб", както бяхме го нарекли, продължаваха. След десетата седмица практически всички членове на групата изпълняваха всеки от петте ритуала по двадесет и един пъти. Всички твърдяха, че не само се чувстват от добре по-добре, но намираха също, че изглеждат по-млади. Повечето се шегуваха и утвърждаваха, че вече не казват истинската си възраст. Това ми напомни за случая, когато решихме да отгатнем възрастта на полковника няколко седмици по-рано; бе ни казал, че ще даде отговора си в края на десетата седмица. Този момент настъпи, но той още не ни беше разкрил възрастта си. Някой предложи всеки да напише на къс хартия възрастта, която дава на полковника. Идеята се прие и в момента, когато той се появи, листчетата бяха събрани.

След като му обяснихме какво се гласим да направим, полковник Брадфорд каза: "Донесете бележките, за да ги разгледам. После ще ви кажа на колко години съм." С развеселен глас той прочете всеки лист. Всички бяха написали, че е около четириде­сетте, а повечето – че е в началото на четиридесетте.

"Дами и господа – каза той, – благодаря ви за благосклонността и понеже бяхте искрени с мен, ще ви отвърна със същото. На следващия си рожден ден ще навърша 73 години."

В продължение на няколко мига всички го гледаха изумени. Възможно ли беше един човек на 73 години да изглежда на малко повече от половината на тази възраст? После всички пожелаха да узнаят защо полковникът е постигнал толкова по-забележителни резултати от тях.

„Преди всичко – обясни полковникът, – вие се занимавате с тази работа само от десет седмици. След две години работа ще постигнете още по-голяма промяна. Но има и нещо друго. Не съм ви казал всичко.”

"Показах ви петте ритуала, които имат за цел да ви върнат младостта, здравето и жизнеността. Те ще ви помогнат също да се чувствате по-млади. Но за да си възвърнете решително младежкия вид, ще трябва да изпълнявате един шести ритуал. Не съм споменавал за него досега, защото щеше да е излишно да говоря за това, преди да сте усетили ползотворното въздействие на петте други ритуала."

Полковникът ни предупреди, че за да има полза от шестия ритуал, трябва да спазваме строги ограничения, и ни препоръча да размислим, преди да решим дали ще ни е възможно да се подложим на това до края на живота си. Той покани само тези, които искат да познаят шестия ритуал, да дой­дат на следващото събиране. След като размислиха, само петима от групата се появиха на следващата седмица. Полковникът сметна, че това е задоволителен брой, по-добър от при многобройните му класове в Индия. Преди да обясни допълнителния ритуал, полковникът даде да се разбере, че той служи за повишаване на репродуктивната енергия на тялото. Този процес на повишаване има като следствие не само възстановяване на духа, но и на цялото тяло. Той също предупреди, че това е свър­зано с едно ограничение, което повечето от хората няма да приемат. Полковникът продължи разказа си.

"При повечето мъже и жени една част, често много голяма, от жизнената сила, която подхранва седемте чакри (или енер­гийни вихри), се трансформира в енергия за репродуциране. Тази жизнена сила се разсейва за повечето хора в първата чакра. Така малко вероятно е да достигне оста­налите шест."

"За да станете свръхмъже или свръхжени, необходимо е да запазите тази жизнена енергия и да я извисите така, че тя да достигне всички чакри, особено седмата. С други думи, трябва да бъдете ергени, за да може енергията за репродуциране да бъде доведена до един по-висш завършек."

"Да се извиси тази енергия е нещо, на пръв поглед просто, но опитите на човека векове наред са останали неуспешни. В западния свят много религиозни забрани са се провалили, опитвайки се да овладеят тази енергия за репродуциране чрез подтискане. Има един единствен начин да бъде контро­лирана тази силна потребност и той не е подтискане, а преобразяване и извисяване. По този начин вие не само сте открили "Еликсира на живота", както са го наричали древните, но и сте го привели в действие – нещо, което на малцина от същите тези мъдреци се е удало."

"Шестият ритуал е най-лесното нещо за изпълнение. Трябва да го изпълнявате единствено в момент, когато усетите излишък от сексуална енергия, която имате желание да използвате. За щастие ритуалът е толкова прост, че можете да го изпълнявате на всяко място и по всяко време, стига да сте усетили необходимост."

"Изправени, оставете бавно всичкия въздух да излезе от дробовете ви. По време на това дълго издишане се превийте нап­ред и поставете ръце на коленете. Изка­райте останалия още въздух и с празни вече дробове се изправете. Поставете ръце на кръста и натиснете. Това движение ще повдигне раменете ви. В това време глътнете корема, колкото е възможно, повдигайки гърдите."

"Останете в това положение, колкото може по-дълго. Когато дробовете отново имат нужда от въздух, вдишайте дълбоко през носа и издишайте през устата. Издишайки, отпуснете ръцете, оставяйки ги да паднат свободно по продължение на тялото. Вдишайте и издишайте дълбоко няколко пъти през носа или устата. Това изчерпва шестия ритуал. Три повторения са напълно достатъчни, за да се преобрази сексуалната енергия и по този начин да се извиси."

"Има една единствена разлика между човек, пълен с жизненост, в добро здраве, и един свърхчовек или свръхжена. Първият трансформира жизнената си сила в сексуална енергия. Вторите извисяват тази енергия, за да я уравновесят хармонично в своите седем чакри. Затова свръхмъжът или свръхжената се подмладяват с всеки ден и всеки час. Те създават вътре в себе си истниски "Еликсир на живота".”

"Сега разбирате, че "Изворът на мла­достта" е във всеки един от нас. Петте ритуала – или шест, за да бъдем по-точни – представляват ключа, който отваря вра­тата към този избор. Спомняйки си за Ponce dе leon и за безрезултатното тър­сене на "Извора на младостта", намирам, че е било наистина жалко, че се е завърнал с празни ръце, след като бил стигнал толкова далеч в търсенето си. Можело е да достигне своята цел, без изобщо да напуска дома си. Но, подобно на мен, той вярвал, че "Изворът на младостта" се крие в някакъв отдалечен кът на Земята. Не предположил и за миг, че това, което търсел, чисто и просто се намирало в него."

"Разберете, че е абсолютно необходимо, за да бъде изпълнен шестият ритуал, човек да изпита сексуална възбуда. Несъществуваща енергия не може да бъде трансформирана. Този или тази, който/която е загубил сексуалните си способности, не може да изпълни този ритуал. В този случай не се препоръчва дори и да опитвате, за да се избегне всяко обезкуражаване. Такъв човек, без да се притеснява за възрастта си, трябва най-напред да започне да изпълнява другите пет ритуала, за да си възстанови нормалната сексуална възбудимост. От този момент вече ще си зададе въпроса дали иска да стане свръхмъж или свръхжена."

"Не е препорьчителпо също да се започва шестият ритуал без искрени намерения. Човек, който не е достигнал своята сексу­ална зрелост и който трябва да води борба, за да устои, не е още способен да трансформира и извиси репродуктивната си енергия. В такъв случай тази зле управлявана енергия ще се превърне във вътрешни противоречия. Шестият ритуал е отреден единствено за тези, които са достигнали сексуална зрелост и които искрено се стре­мят към по-високи цели."

"За огромното мнозинство от хората самотният ергенски живот не е под­ходящ избор и трябва да се придържат само към първите пет ритуала. Те, в крайна сметка, могат да ви помогнат да преосмислите целите си и да изпитате истинско желание да станете свръхмъж или свръхжена. В този момент е важно да се решите на нов начин на живот и да направите крачката, без да се колебаете, без да поглеждате назад. Пред тези, които ще ус­пеят да го сторят, се открива пътят към истинските Учители, използващи жизнени­те сили, за да постигнат това, което желаят.”

"Но, повтарям, не мислете да извисявате сексуалното си желание, преди да сте готов да изоставите физическите си нужди, за да можете да се облагодетелствате от предимствата на това висше овладяване. Тогава този или тази, който направи крачката, ще види усилията си увенчани с ус­пех."

"За да продължите живота си,

намалете храната.”

Бенджамин Франклин

ХРАНАТА

От десетата седмица нататък полковник Брадфорд не присъстваше вече на всички срещи, но въпреки това запази интереса си към "Хималая клуб". От време на време говореше на групата, изяснявайки теми, колкото различни, толкова и полезни, и по правило някои от курсистите му задаваха уточняващи въпроси. Повечето от нас, например, бяха особено заинтересувани от изключително важната роля на храненето в нашето общество. Гледищата бяха противоположни и това ни накара да се обър­нем към полковник Брадфорд с молба да ни опише храната на ламите, както и тяхното отношение към всичко, свързано с храни­телните продукти.

Следващата седмица полковникът ни обясни: "В този хималайски манастир, къ­дето бях послушник, нито продуктите, ни­то количеството на храната не беше проб­лем. Всеки от ламите изпълнява своята част от работата за производството на необходимото. Всичко се извършва по най-примитивен начин. Дори земята са оре на ръка. Разбира се, могат да използват волове и каруци, но предпочитат прекия контакт със земята. Имат усещането, че да обработваш земята е нещо, което принася огромна полза на човешкото съществувание. Аз лично се уверих, че това е едно изцяло обогатяващо преживяване, което създава чувство на единение с природата."

"Вярно е, че ламите са вегетарианци, но не прекомерно строги. Ядат яйца, масло и сирене в необходимите количества, за да подсигурят функциите на мозъка, на тялото и на нервната система. В замяна на това не вкусват месо, защото ламите, силни, в добро здраве и практикуващи шес­тия ритуал, нямат никаква нужда да ядат месо, риба или пилета."

"По-голямата част от хората, които като мен се бяха присъединили към ламите, не знаеха много по въпросите на правилното хранене и на режима. Но скоро след пристигането си в манастира всеки показваше отлични резултати на физическо укрепване. И това се дължеше, поне отчасти, на режима на хранене."

"Никой лама не е небрежен към храната си. А и не може да си го позволи. Режимът му съдържа добра и чиста храна, но той яде само един вид продукти на всяко хранене. Това само по себе си е една от големите тайни на здравето. Яденето само един вид продукти на хранене не може да предизвика неразположение и претоварване на стома­ха. Храната се бунтува в стомаха, защото тестените храни се смесват неподходящо с протеините. Например, ако ядете хляб, който е въглехидрат, заедно с протеини като месо, яйца или сирене, избухва химическа реакция в стомаха. Това може да предизвика не само газове и физическо неразположение, но с времето да доведе и до скъсяване на живота, в качествено и коли­чествено отношение."

"Понякога на масата на ламите единствената храна е хляб. Друг път – пресни плодове и зеленчуци. Понякога също – сготвени плодове и зеленчуци."

"В началото имах нужда от обичайната си храна и от разнообразието ú. Но малко по-късно успях да огранича храната си само до черен хляб или някакъв плод. Понякога ястие, съдържащо само един зеленчук, ми се струваше празнично угощение."

"Ни най-малко не ви принуждавам да ог­раничите храненето си до един единствен продукт на хранене или дори да премахнете месото от менюто си. Но ви препоръчвам да отделите въглехидратите, плодовете и зеленчуците от месото, рибата или пилешкото по време на едно и също ядене. Не е погрешно да ядете ястие, съставено само от месо, даже да смесите различни видове месо. Не е грешно да се яде масло, яйца и сирене с ястие от месо или пък черен хляб и, ако обичате, кафе или чай. Но не завършвайте храненето с подсладено ястие или с въглехидрат, т.е. торти, бисквити или пудинг."

"Маслото се приема за неутрален продукт. Може да се консумира както с въглехидрати, така и с месо. Млякото се съчетава добре с тестените храни. Кафето и чаят трябва да се пият чисти, никога със сметана, но малко захар не може да навреди."

"Умерената консумация на яйца е друго интересно нещо, което научих по време на престоя си в манастира. Ламите ядат це­ли яйца само след тежък физически труд. Тогава се случва да изядат едно цяло рохко яйце. Напротив, обикновено ядат жълтъците на сурови яйца, изхвърляйки белтъка. В началото ми изглеждаше разто­чително да се хвърлят хранителните белтъци. Но впоследствие научих, че белтъкът на яйцата се усвоява предимно от мускулите и трябва да се яде, само след като е изразходвана мускулна сила."

"Винаги съм знаел, че жълтъците са хра­нителни, но научих за тяхната истинска захранваща стойност, след като говорих с един друг европеец в манастира. Бе човек, изучавал биохимия. Обясни ми, че само едно кокоше яйце съдържа половината от елементите, необходими на мозъка, нервите и вътрешните органи. Вярно е, че тези елементи са необходими само в малки количества, но трябва да присъстват в менюто ви, ако искате да сте здрави и силни както психически, така и физически."

“Има и друго много важно нещо, което съм научил от ламите. Разкриха ми необходимостта от бавното ядене, не за да се спазват добрите обноски, но за да може да се сдъвче правилно храната. Дъвченето е първата стъпка към правилното разтваряне и асимилиране на храната от организма. Всичко, което ядем, трябва да бъде смляно в устата, преди да бъде смляно в стомаха. Ако гълтате храната, пренебрегвайки това жизнено правило, в стомаха ви избухва бомба."

"Протеините като месо, риба и пилешко имат нужда от по-малко дъвчене, отколкото тестените храни, но защо да не бъдат добре сдъвкани и те? Колкото повече се дъвче храната, толкова е по-хранителна. Като следствие, ако дъвчете правилно, ще можете да намалите количеството почти наполовина.”

„Много неща, към които бях привикнал преди да вляза в манастира, ме шокираха след заминаването ми, две години по-къс­но. Първото, което забелязах, пристигайки в един от най-големите градове на Индия, бе внушителното количество храна, консу­мирана от тези, които можеха да си го позволят. Видях един човек да изяжда по време само на едно хранене количество продукти, което би било достатъчно да се нахранят четирима лами след тежък труд на полето. Но, разбира се, ламите не биха и посмели да поемат храна в такава комби­нация на продуктите.

Този проблем ме ужаси. Привикнал на един или два вида продукти на хранене, бях смаян, преброявайки двадесет и три по време на едно гостуване. Не е чудно, че европейците имат толкова лошо здраве. Те, изглежда, напълно пренебрегват връзката между храната, здравето и силата.”

"Правилното хранене, подходящото съче­таване на продуктите, количеството на храната, пригодено към един здрав начин на приемане на храната – всичко това дава забележителни резултати. Ако имате няколко килограма в повече, това ще ви по­могне да се освободите от тях. Ако сте по-слаб – ще можете да си възвърнете теглото. Има много други въпроси, отнасящи се до храненето, които бих искал да засегна, но времето е ограничено. Просто запомнете следните пет правила:

1. Не яжте никога тестени храни и месо по време на едно и също хра­нене, даже и да сте в добро здраве и сила – това едва ли ще е непосил­но за вас сега.

2. Ако кафето ви създава неприятности, пийте го чисто, без мляко или сметана. Ако продължава да ви дразни, не пийте повече.

3. Дъвчете храната, докато не стане течна, и намалете количеството на храната, която поемате.

4. Яжте жълтъци един път дневно, непосредствено преди или веднага след ядене, но не по време на храненето.

5. Намалете максимално броя на продуктите при едно хранене.

„Слабото тяло отслабва духа."

Жан-Жак Русо

ПОСЛЕДНИ СЪВЕТИ НА ПОЛКОВНИКА

Брадфорд посети за последен път "Хималая клуб", преди да тръгне отново на път и да се върне в родната си Великобритания. Бе решил да развие раз­лични въпроси освен петте ритуала, които подпомагат процеса на подмладяването. Застанал пред групата, той ни се струваше по-жизнен, по-бодър и силен от всякога. След завръщането си от Индия той вдъхваше впечатление за съвършенство. Но въпреки това не бе престанал да се усъвършенства и продължаваше да работи над себе си.

"Преди всичко – обясни полковникът, – дължа извинение на всички жени от група­та, защото по-голямата част от нещата, които ще споделя с вас тази вечер, се отнасят преди всичко за мъжете. Разбира се, петте ритуала са, както съм казвал и пре­ди, също така полезни за мъжете, както и за жените. Но като мъж бих искал да засегна един важен за мъжете въпрос."

"Ще започна с мъжкия глас. Знаете ли, че специалистите могат да преценят сексуалната жизненост на един мъж само чрез слушане? Всички сме чували слабия и изтъ­нял глас на един мъж в напреднала възраст. За нещастие ако гласът на остаряващ човек започне да се променя по този начин, това означава, че е започнало физическото разрушаване. Ще ви обясня."

"Петата чакра, в основата на гърлото, контролира гласните струни и също е пряко свързана с първата чакра на сексуалното ниво на тялото. Разбира се, всички чакри са свързани помежду си, но тези две са в известен смисъл споени в едно. Това, кое­то влияе на единия център, влияе и на другия. Като следствие ако гласът на един мъж е тънък и слаб, това означава, че сексуална­та му жизненост е много ниска. И ако има малко енергия в първата чакра, можете да се обзаложите, че това се отнася и за останалите шест."

"Всичко, което трябва да се направи, за да се усилят първата и шестата чакра, както и останалите, е да се изпълняват петте ритуала. Но има и друг начин, който мъжете могат да използват, за да ускорят процеса на възстановяване. Наистина е много лесно. Достатъчно е да си наложите да понижите тоналността на гласа си. Следете гласа си и когато се чуете да говорите по-тънко, регулирайте регистъра. Слушай­те мъжете, имащи хубав плътен глас, и вземете тон от този звук. После, когато говорите, задръжте гласа си във възможно най-мъжествения регистър."

"За един много възрастен мъж това ще се стори твърде трудно, но резултатите ­са отлични. Първо, ниската вибрации на гласа ви ще ускори въртенето на чакрата в основата на гърлото. Това от своя страна ще подпомогне ускоряването на чакрата на сексуалното ниво, която представлява вратата за приемане на жизнена енергия. С повишаването на енергийния приток ско­ростта на чакрата на гърлото ще се повишава все повече, понижавайки тоналност­та на гласа."

"Има млади мъже, които имат силен и здрав вид сега, но за нещастие не за дълго. Причината е, че гласът им никога не е успял напълно да узрее, оставайки си твърде ви­сок. Тази хора, както и възрастните, за които говорих преди това, могат да пос­тигнат прекрасни резултати, ако опитат съзнателно да понижат тоналността на гласа си. Това ще подпомогне по-младите да съхранят мъжествеността си, а възрастните да си я възвърнат."

"Наскоро се запознах с едно прекрасно упражнение за гласа. Както повечето ефикасни неща, то е много просто. Когато сте сами или сте някъде, където е достатъчно шумно, за да не обезпокоявате околните с гласа си, кажете ниско, главно през носа "Мимм-мимм-мимм-мимм". Повторете няколко пъти, понижавайки тона постепен­но, докато стигнете възможно най-ниската степен. Това упражнение е особено ефи­касно сутрин, когато тонът на гласа и без това е нисък. И после си наложете да задържите гласа си нисък през целия ден."

"Напредвайки, упражнявайте се в банята, за да можете да възприемате вибрациите на гласа си по-добре. След това се опитайте да постигнете същия ефект в голяма стая. Усилването на вибрациите на гласа ви ще ускори и останалите чакри, преди всичко първата, на сексуално ниво, както и шестата и седмата в главата."

"С възрастта гласът на жените може също да изтънее и отслабне и те могат да използват споменатите средства. Разбира се, гласът на една жена е естествено по-висок, отколкото на мъжете, и жените не трябва да понижават тона на гласа си, докато заприлича на мъжки. Напротив, за една жена, имаща мъжки тембър, ще е редно да го повиши, използвайки същите упражнения."

"Ламите пеят едновременно, понякога с часове, в твърде нисък регистър. Важно е не пеенето само по себе си или значението на думите, а вибрацията на гласовете и въздействието върху седемте чакри. Пре­ди много хилядолетия ламите са открили вибрационните качества на звука "О-мм...", който е много мощен и ефикасен. Мъжете, както и жените, ще имат несъмнена полза, ако пеят този звук няколко пъти всяка сутрин и го повтарят в течение на деня всеки път, когато това е възможно".

"Прави, изпълнете гърдите с въздух и издишайте бавно, произнасяйки звука “О-ммм...". Издишайте наполовина с "О..." и останалата половина с "Мммм...". Почувс­твайте "О..." да вибрира в целия гръден кош и "Мммм..." в носните кухини. Това просто упражнение спомага изключително за хармонизирането на седемте чакри и ще усе­тите ползата от него от самото начало. Не забравяйте. Вибрацията е важна, не актът на пеенето, нито значението на звука."

"Добре – каза полковникът след кратка пауза, – всичко, което съм ви казал досега, се отнася до седемте енергийни центра. Но искам да ви издам и други тайни, които могат да подмладят всички ни, дори и да не засягат пряко енергийните вихри.”

"Ако беше възможно да извадим един мъж на възраст от тялото му и да го поставим в едно младо тяло на около 25 години, ще видите, че той ще продължава да изглежда "състарен", запазвайки същото поведение, което точно го е състарило. Същото се отнася и за жената."

"Макар че по-голямата част от хората се оплакват от възрастта си, истината е, че стареенето, с всичките неудобства, с които е свързано, определено им доставя удоволствие. Необходимо е да се каже, че това поведение ни най-малко няма да ги подмлади. Ако един възрастен човек искрено желае да се подмлади, то той трябва да мисли, да действа и да се държи като млад човек и да изкорени привичките и маниерността на старостта."

"Преди всичко, трябва да се обърне вни­мание на стойката. Стойте изправени! В началото на този курс някои от вас бяха толкова прегърбени, че приличаха на въпросителни знаци. Но с възвръщането на жиз­неността и нарастването на въодушевлението ви позата ви също се променяше. Това е много добре, но не спирайте дотук. Мислете за стойката си по време на ежедневните си занимания. Дръжте гърба изправен, изпънете гърдите, вдигнете брадичката и изправете високо главата. Веднага сте махнали още 20 години от вида си на 40-годишни."

"Освободете се от маниерите^: на ста­ростта. Ако ходите, решете първо къде отивате и после вървете право към целта. Не се влачете; вдигайте крака и стъпвайте твърдо. Внимавайте къде стъпвате и в същото време не изпускайте от поглед всичко, което срещате по пътя."

"В хималайския манастир имаше един човек, европеец като мен, на когото не бихте дали повече от 35 години и който се държеше като 25-годишен. В същото време бе на повече от 100-години. Ако ви кажа колко години над стоте, няма да^:ми повярвате."

"За да се извърши подобно чудо, трябва най-напред да го пожелаете. Трябва да при­емете не само идеята, че това е възможно, но и че ще го постигнете. Ако подмладяването ви се е струвало невъзможна мечта, то и ще си остане невъзможна мечта. Но в момента, в който осъзнаете прекрасната реалност, че действително можете да под­младите вида си, здравето и поведението си и щом съсредоточите енергията си вър­ху постигането на тази реалност, вие вече сте изпили първата глътка от лечебните води на "Извора на младостта".”

"Петте ритуала, на които ви научих, са инструментът, средството, даващо ви възможността да постигнете своето лично чудо. В края на краищата простите неща в живота са най-мощни и най-ефикасни. Ако продължите да изпълнявате ритуали­те със старание, ще бъдете богато възнаг­радени."

"Много ми бе приятно да забелязвам напредъка ви ден подир ден – завърши полковникът. – Научих ви на всичко, на което съм способен за момента. Продължителното извършване на петте ритуала ще открие за вас пътища към нови учения и по-ната­тъшен напредък в бъдеще. Други хора имат нужда от знанията, които ви дадох, затова е време да се посветя на тях."

С тези думи полковникът се сбогува с нас. Този невероятен човек заемаше особе­но място в сърцата ни и ние съжалявахме, че ни напуска. Но, от друга страна, споде­ляхме идеята, че други трябва скоро да получат това безценно знание, което той великодушно бе споделил с нас. Всъщност, чувствахме се възнаградени. Защото малко са тези хора в цялата история на човечеството, които бяха имали привилегията да се запознаят с древната тайна на "Извора на младостта".

Втора част

ДРУГИ ТАЙНИ ЗА МЛАДОСТ И ДЪЛГОЛЕТИЕ ОТ Д-Р ШАЛЕР

От петнадесетина години Фондация "Слънце", ръководена от д-р Шалер и действаща с екип от всеотдайни сътрудници, извършва задълбочена работа, разработвайки и експериментирайки различни теории в областта на храненето, на детоксикацията и изобщо на здравето.

Убедени, че "здравето е нещо, което се учи", предлагаме няколко важни извадки от основните книги, издавани вследствие на извършените изследвания.

ДА СЕ НАУЧИМ ДА СЕ ЧИСТИМ ОТ ОТРОВИТЕ

Ключ към дълголетие и здраве

Въпреки повишаващото се замърсяване на околната среда все още е възможно да запазим формата си в западния свят, като се научим да управляваме богатството на нашето здраве.

Това зависи до голяма степен от правил­ното функциониране на нашите органи за почистване, наречени отделителни органи. Докато количеството на токсините оста­ва в границите на способностите на орга­низма за очистване, ние се чувстваме доб­ре сравнително постоянно; но щом започнем да поемаме от въздуха, водата и храните повече разлагащи се или вредни вещества, претоварваме процеса на отделяне и отравяме организма си. Тогава се появяват симптомите, предизвикани от претоварването на отделителните органи и от усилията на тялото да се опита да се очисти по други пътища. Обмяната на веществата в тялото ни произвежда отпадъци, както и разтворени токсини, които се изхвърлят чрез дебелото черво, бъбреците, черния дроб, белия дроб и кожата. Натоварванията на съвременния живот създават стресово състояние, което затормозява отделителните функции и задълбочава ин­токсикацията на организма.

Начинът на живот на съвременните за­падни общества, с техните замърсявания на околната среда и физически претовар­вания, е причината за състоянието на ин­токсикация, което поражда остри заболя­вания, които са свързани винаги с усилията на организма да се пребори с вътрешното замърсяване на тялото. Ако претоварването с токсини продължи, се установяват хронични заболявания.

Да вземем един пример: научните проуч­вания доказаха пряката връзка между прекомерната употреба на преработени животински храни и хроничния запек, който е определящ фактор при появата на дегене­ративни заболявания на храносмилателна­та система. Като не поемат достатъчно пресни зеленчуци, богати на целулоза, витамини и минерали, ензими и естествени биологични вещества храни, западните хора издълбават гроба си със собствените си зъби."

Изучавайки обобщено двете основни бо­лести на цивилизацията, на които са жертва жителите на индустриалните страни – рака и сърдечно-съдовите заболявания, установяваме, че основните фактори, бла­гоприятстващи развитието им, са:

- 25% тютюн

- 25% месо

- 10% други храни, богати на мазнини

- 15 % млечни продукти, яйца

- 15 % алкохол, кафе, чай, захар, стрес, недоспиване, изкуствени храни

- 10 % затлъстяване.

-

(Тези фактори са определени съобразно изследвания, извършени върху навиците на живот на милиони хора).

Така 80 % от най-страшните смъртонос­ни болести на нашето време са пряко свързани с прекомерното приемане на вещества, които нашият организъм не може да понесе обикновено или понася само в малки дози, за да могат отделителните органи да се справят с тях. Западната медицина на ХХ и на ХХ Iвек е преди всичко ориентирана към диагностицирането на болестите и начините на потушаване на симптомите, главно чрез външни на човека средства (хирургия, химиотерапия и т.н.), но тя е загубила общата представа за човешкото същество и за положителната роля на болестта.

Имам предвид, че това винаги е свързано с едно усилие на тялото да възстанови своето равновесие. Вместо да се "затапят" симптомите, трябва да се вслушаме в техните послания и да помогнем на тялото да се излекува само. В тази светлина най-важното не е толкова да се действа на нивото, на което токсините предизвикват неприятности, а по-скоро – да се намали главната степен на интоксикация на тялото, за да му дадем възможност да се почисти, да се обеззарази, да се възстанови. Начините, с които организмът ни разпола­га за тази цел, са с невероятна сила. Във възможностите на всеки е да се се осво­боди от робството на болестта, за да се превърне в строител на собственото си здраве, научавайки се да поддържаме силите за самовъзстановяване на организма.

Докато съществува равновесието, т.е. натрупването не превишава отделянето, можем да сме подвижни, да живеем без ограничения и твърди мерки... Щом равновесието се разклати, веднага забелязваме симптомите, породени от интоксикация­та на тялото ни.

Основните фактори за отравянето, кое­то може да претовари отделителните ни органи при поемането им, са следните:

Кожа:

- алкални сапуни;

- козметични кремове, дезодоранти. По-голяма част от веществата, положени върху кожата, затрудняват нейното дишане. Козметичните продукти трябва да бъдат сми­лаеми, защото кожата е своебразен "стомах", орган за поемане...

Бели дробове:

- атмосферно замърсяване;

- пушене;

- емоционални претоварвания (увеличават амплитудата на дишането);

- липса на упражнения (физическите упражнения са най-добрият естествен стимулатор на дишането);

- денатурирани храни (много вредни вещества се изхвърлят с издишания въздух и дихателната лигавица).

Черен дроб:

- алкохол;

- тютюн;

- кафе, чай, какао, възбуждащи вещества;

- захар и рафинирани храни;

- химически продукти;

- претоварване с животински мазнини и недостиг на растителни храни;

- денатурирани храни (черният дроб е "голямата пречиствателна фабрика”, натоварена с неутрализирането на хранителните токсини).

Бъбреци:

- сол;

- недостиг на вода;

- химически продукти;

- денатурирани храни.

Черва:

- същите елементи като за черния дроб;

- запек (едно обилно облекчение на червата или няколко на ден е необхо­димо, за да не се поемат наново отровите, изхвърлени от стомаха).

Всяко постоянно и прекомерно стимулиране намалява отделителните ни функции: силни шумове и светлина, ярки цветове, агресивни форми, миризми на химически продукти, изкуствени вкусове, контакт с изкуствени тъкани. Тези фактори създават стресово състояние, което затруднява нашите физиологически функции. Колкото по-силно е било натоварването на тялото през деня, толкова по-голяма нужда има то през нощта от време за сън, необходим за очистване и възстановяване. Очистителните функции са във върха си през втората половина на нощта и приключват в началото или в средата на сутринта. Колкото по-интоксициран е орга­низмът, толкова по-уморени се събуждаме, със серия от симптоми, отговарящи на усилията на отделителните органи за освобождаване от прекомерните отрови:

- умствени симптоми: подтиснатост, чувство на обърканост, отпадналост, бавно съобразяване, слаба памет, нереши­телност;

- емоционални симптоми: чувство на умора, депресия, липса на работоспособност, лошо настроение, неспокойствие;

- физически симптоми: подути или за­лепнали клепачи, зачервени очи, жълти склери, замъглен поглед, постоянна хрема, запушен нос, залепнала или пресъхнала уста, езикът е обложен в бяло или жълто, кашляне и храчене, лош дъх, болки в основата на космите, болки в главата, стомаха, червата или други части на тялото, тежест, схващане и слабост в ставите и мускулите, смущения на кожата и косата; виене на свят, обща умора.

Всички тези симптоми означават претоварване на отделителната система и начало на обща интоксикация и изчезват няколко секунди, след като сме приели какъвто и да е стимулант (кафе, чай, алкохол, тютюн, храна).

Всъщност стимулантите – или самият факт на яденето – блокират механизмите на очистването; подобряването на състо­янието е незабавно, но отделителните функции са прекъснати преди ежедневната им работа да е извършена напълно. Отро­вите, които не са изхвърлени, са задържани надълбоко и се поемат ден след ден. Най-добре би било, ако след събуждане се пие само вода с телесна температура или да се ядат плодове, съдържащи повече вода, и да не се започва ядене преди появата на истински глад.

Щом един от отделителните органи е претоварен, тялото ще разшири функциите на другите отделителни органи. Ако това се окаже недостатъчно, то ще прерупреди "собственика" на организма чрез по-остри симптоми, после се появяват периодични кризи в отделителната система. По-голяма част от възпаленията и инфекциите съответстват на усилия, положени от тялото да се освободи от веществата, които замърсяват клетките и междуклетъчните пространства. Вирусите и бактериите не са толкова вредни (външни заплахи).

Тяхната роля е необходима, за да могат механизмите за самоотбрана на тялото да предотвратят и контролират тяхното действие. Ако острите заболявания се подтиснат с лечение, премахващо само симптомите (повечето лечения с химически препарати само блокират механизмите на очистване, предизвиквайки незабавно подобряване на усещането на болния за състоянието му, без всякога да осигуряват истинско излекуване), или ако организмът е толкова отслабнал, че не може да се очисти с остри отделителни кризи, се появяват хронически заболявания. Те съот­ветстват на усилията на тялото да ограничи токсините в определени места (като постоянните абсцеси) и да се опита да задържи отворени резервните клапи, осигурявайки изхвърлянето на отровите (нап­ример, незарастващите рани).

Да научим да се детоксицираме, това означава да открием тайните на доброто здраве. Колкото по-добре се чувстваме, толкова по-запалено търсим естествени начини за възстановяване на равновесието (слънце, вода, чиста храна, кислород и т.н.), вместо да се хвърляме към химикалите, водещи до обвързване с тях и разрушаване на здравето. Напротив, колкото човек е по-интоксициран, толкова по-голяма нужда от стимуланти има. Все по-силни и по-силни, за да смогне да поддържа изкуствено равновесието.

Всяко физическо разплащане води до про­мяна в настроението, което предизвиква емоционални смущения. Всяка емоция предизвиква освобождаване на адреналин в кръвта (реакция на стрес). Тя от своя страна блокира отделителните функции на тялото, което повишава общото ниво на интоксикация и влошава емоционалните смущения. Този омагьосан кръг прекъсва със започването на процедури за детоксикация, прецизни профилактични и лечебни мерки за възстановяването на многоброй­ните физически нарушения. Така смущения, които на пръв поглед имат само психологически причини, се пре­образуват от процеса на физическо очис­тване на организма. Излекуването на много тежки психиатрични заболявания, често определяни като неизлечими, доказва това. Всяко отравяне на тялото и всяко емоционално смущение водят да намаляване на мозъчните функции. Всеки може да се увери колко по-трудно е да се мисли ясно след обилно хранене. Да се открие въздействието на методите на очистване върху умствената дейност е вълнуващо, тъй като концентрацията, паметта, творческите и интуитивни възможности се изострят по изумителен начин.

Всички големи религии в историята на човечеството са установили периоди на почивка за организма (сабат, пости, рамадан, ритуални гладувания), за да се осигури на всяка възраст добро здраве през цялата година и да се развият мисловните способ­ности в специалните моменти за духовен живот.

Техниките за детоксикация са инстру­менти на избор, за да се освободим от заучените условности, от вредните за здравето социални навици, от неконтроли­руемите емоции, от предразсъдъците, от духовната нетърпимост.

В този смисъл личният опит е незаме­ним.

Здравето не се постига със строга дис­циплина, а с постоянна игра на приспособя­ване. То е в динамичното равновесие, в хармоничния живот във всички ситуации и във всеки момент.

Няколко метода на детоксикация

ГЛАДУВАНЕТО

Във всички случаи на очертаващо се тежко заболяване не е препоръчително да се хвърляте "сляпо" в гладуването, а да го прилагате само под ръководството на ком­петентни специалисти. Напротив, човек в добро здраве, при положение че спазва не­обходимите ограничения, може да практи­кува без никаква опасност все по-дълги и по-дълги гладувания. За да е лесно, трябва да се спазват следните три фази:

- постепенно да се въвежда намалява­нето на храната;

- да се гладува;

- постепенно да се провежда захран­ването.

Спазвайки тези ограничения, е лесно да се проведе гладуването, без да се изпитват неприятности от симптомите на интен­зивното очистване. Рязкото преминаване от традиционно хранене към глад направо трябва да се избягва, за да не се предизвик­ват неприятни шокове във физиологични­те функции.

По принцип усещането за глад изчезва след един или два дена след започването на пълното гладуване. Ако ограничението за постепенно намаляване на храната е било спазено, гладуването най-често е приятно, с леки и поносими симптоми, предизвиквайки усилването на отделителните фун­кции.

Гладуването е идеален период да се нас­ладим на най-важния хранителен продукт – въздуха!

Вместо да приемаме гладуването като лишаване от сериозна храна, можем да го преживеем като празник на течностите и кислорода. Време, през което се заместват плодовете на земята с използването на невероятните богатства на водата и въздуха. В Тибет ламите от незапомнени вре­мена познават и използват фантастични­те възможности на гладуването, за да съхранят съвършено здраве.

МОНОДИЕТИТЕ

Ако всички хранителни продукти се изк­лючат, с изключение на един, става дума за монодиета. Ето няколко примера:

Лечение с грозде

Лечението с грозде има невероятно очис­тващо въздействие. Основата му се със­тои в това, да се яде изключително грозде (по възможност диво, защото "нормално­то" грозде е претърпяло безброй химически обработки) в продължение на няколко дена (от 1 до 15 и дори повече), след като един или два дена сте спазвали постепенно хра­нително детоксициране. Яжте грозде, колкото ви се иска, избягвайки преяждането и пиейки само вода. Гроздето, освен своите големи минерални, витаминозни и биологически свойства, съдържа също много нату­рални захари и осигурява енергийния баланс през целия период на лечението. Това лечение с грозде може спокойно да се провежда, без да се нарушава активността на ежедневния живот.

Лечение със зеленчуци

Всички зеленчуци имат висока очиства­ща способност (готвени и сурови) и съдействат за възстановяването на жизне­ните сили (сурови зеленчуци). Ограничава­нето на консумацията на животински продукти и повишаване на употребата на зе­ленчуци понякога е напълно достатъчно, за да изчезнат по-голямата част от симпто­мите на интоксикацията.

Използвайки инстинкта си за хранене, можем да консумираме само един вид зеленчук – суров или готвен – в продължение на много хранения или от един до няколко дена. Могат да се съчетават зеленчуци и сок от зеленчуци по време на едно и също хранене.

Лекуване с плодове

Плодовете са по-малко богати на расти­телни влакна от зеленчуците, лечебният им ефект върху стомашно-чревния тракт следователно е по-слаб. Напротив, богатството на натурални захари позволява да бъдат избегнати хипоглигемиите, които лекуването със зеленчуци може понякога да предизвика. Съществуват безброй начини да се практикува лечение с плодове: по време на едно хранене, цял ден или няколко дена, използвайки контрола на собствения си инстинкт, за да ограничаваме количест­вата, за да се избегнат храносмилателни смущения или кризи на отделителната сис­тема.

ПРОМИВАНЕ НА ЧЕРВАТА

Промиването на червата означава да се вкара вода във вътрешността на дебелото черво с цел да се почисти.

В наше време този метод е малко позаб­равен, докато по времето на нашите дядовци промивката е било много използван лек за облекчаване на най-различни заболявания. Смятаме за напълно нормално и необходимо да поддържаме външната хигиена на нашето тяло, но е необходимо да се отбележи, че червата също имат нужда от периодично почистване.

Промивката позволява да се изхвърли бързо голяма част от изпражненията. Един продължителен престой на тези отпадъци в червата отравя по кръвен път целия организъм. Промивките имат голяма стойност за природосъобразното лечение на много разпространени болести: умора, мигрена, гадене, грип, хемороиди...

Промивките имат също дълготрайно въздействие. Стимулирайки съкращаването на червата, те ги възстановяват по начин, позволяващ им да изпълняват правилно отделителната си функция. Тази гимнастика на мускулатурата на червата е един от най-благотворните ефекти от промивките.

В добавка промивките стимулират нер­вните окончания в червата. По този начин те водят до възстановяване на целия ор­ганизъм.

АМАРОЛИ, ВОДАТА НА ЖИВОТА (уринотерапия)

Преобразявайки взаимодействието с тя­лото си, запазвайки го чрез ежеминутно пресътворение, става възможно да се усъ­вършенстват функциите и структурите му. Природосъобразните начини на лечение – и, в частност, уринотерапията – са съста­вени от безценни средства за преобразяване. Всички тези методи действат пр-скоро като природни физиологични механизми, вместо да се намесват брутално в живота на нашите клетки чрез изкуствени средства.

Уринотерапията се съдържа в това, да пиете собствената си урина в различни количества. Червата ще подберат в поета­та урина това, което е потребно на тяло­то. А останалото (особено всички отпадъ­ци, които трябва да бъдат премахнати) ще остане в стомашно-чревния тракт и ще изиграе ролята на "пургативни соли", кои­то привличат вода и почистват вътреш­ностите.

Много хора обезумяват, когато се говори за уринотерапия, единствено защото не могат да възприемат простия факт: тяло­то има способността да абсорбира единс­твено това, което му е полезно. Всъщност тънките черва имат избирателна непропускаемост и не допускат да влязат в кръвта вещества, които трябва да бъдат изхвърлени. Напротив, те абсорбират ви­тамините, хормоните, природните анти­биотици, ензимите и биологически активните вещества, които могат да бъдат използвани от тялото.

Лечението с водата на живота се състои в пиенето на колкото е възможно повече урина в течение на няколко дена. Това ще задейства изключително силни отделител­ни механизми. Ще забележите, че уринира­те много и че става все по-трудно да поемете цялата произведена урина. Не се насилвайте да го правите, но се научете да следвате интуицията и инстинкта си, за да прецените колко урина да пиете. Не става дума да се прилагат строги правила, а да се вслушате в гласа на тялото си и да се оставите да бъдете водени от него. Вкусът на урината е ценен индикатор за състоянието на организма. Ако не е претоварен с отрови, вкусът на урината е прия­тен. Напротив, щом тялото е интоксицирано вследствие на прекомерно хранене или излишък на изкуствени храни, вкусът на урината може да бъде неприятен. Уди­вително е да се отбележи промяната на вкуса на урината по време на лечението; получава се изключително важна диуреза и се отделя голяма количество урина. Вкусът ú става все по-неутрален и по-неутрален. Това доказва мощта на това средство за пречистване, което предизвиква един вид "обилно измиване" на тялото.

Съществуват и други начини да се изпол­зва тази вода на живота. Един от тях се състои в това, да пиете една или две чаши урина всяка сутрин, за да стимулирате възстановителните функции на тялото. Този здравословен метод е една от тайни­те за дълголетието на много народи, включително и на тибетските лами.

Съществуват и много други начини за подобряване на детоксикацията на тялото, включително и физическите упражнения, които позволяват да се "изгорят излишъ­ците", и прибягването към всички средства за подобряване на здравето, доказали се чрез опита на традиционната медицина във всички страни. Всички те се базират на общото разбиране за естеството на болестта и стареенето на клетките.

ДА РАЗБИРАМЕ БОЛЕСТИТЕ

Каквото и да е името им, всички болести, описани подробно от медицинската наука, имат основна причина: натрупването в организма на вредни вещества, вписващи се в термина токсини.

Едно лечение, унищожаващо симптоми­те, без да въздейства на причинно ниво, само засилва процеса на интоксикация. Ето защо от първостепенно значение е да бъ­дат оставени да "избият" острите заболявания, без да бъдат притъпявани симп­томите им. Свалянето на температурата, спирането на стомашното разстройство или кашлицата, намаляването на болката, без да помогнем на тялото да се очисти, са действия, вредни за здравето.

Ако тялото продължава да пренебрегва физиологическите си потребности, токсините се поемат и болестите стават хро­нични.

Микробите, вирусите и бактериите минават за причина на заболяванията. Всъщност те живеят като паразити в тялото. Някои са потенциално по-опасни от други, но всички остават неутрални, докато природният имунитет не е нарушен. Ако той отслабне вследствие на нарастващата интоксикация на тялото, те могат да се размножат безпрепятствено и да причинят тежки заболявания.

Следователно те не са първопричината за болестта. Тя трябва да се търси в интосикацията на тялото и в намаляването на имунитета, до което тя води. Ето защо едно чисто тяло може да издържи на присъствието на патогенни микроби, докато отслабналото тяло се поддава. Разбиране­то, че интоксикацията на тялото е основ­ната причина за всички болести позволява да се определи ясно пътят към здравето – да се помага на изхвърлянето на отровите и да се допускат в тялото само храни, способни да го снабдят с хранителни живи вещества, необходими за доброто функциониране на нашите органи.

Възстановяването на нарушената хар­мония между индивида и космическите сили съдържа едновременно и най-модерната, и най-древната терапевтична система. През всички времена и по всички континенти лекари и терапевти са споделяли натуропатичната концепция за боледуването вследствие на интоксикацията и оздравя­ването чрез детоксикация. Всички са единодушни в този възглед: Заратустра и древните шумери, асирийците, Буда, Конфуций, Лао Цзъ и цялата китайска медицина, Патанджали и аюрведическата медицина, египетската, гръцката, арабската, питагорейската, хипократовата медицина, както и натуропатите от Средновековието и съвремието.

Дълбоката мъдрост на всички времена се изразява в установяването на една глобална или холистична медицина (която разглежда човешкото същество в неговата цялост). Тя използва като терапевтични фактори и средства за дълголетие силите на 3емята (геотерапия: използване на минералите по вътрешен или външен път), на въздуха (аеротерапия), на слънцето (хелиотерапия), на продуктите (хранене), на движението (физически упражнения) и на глада (клетъчна терапия).

След като дисхармонията, водеща до интоксикация на тялото, е коренът на всички болести, здравето се съдържа във водене­то на живот в хармония с природата и със себе си. Просто, очевидно, неоспоримо, то­ва е валидно за всяко човешко същество, в която и точка на планетата да се намира то!

КАК ДА УСЪВЪРШЕНСТВАМЕ ХРАНЕНЕТО СИ

От голямо значение е да си дадем сметка, че храненето определя в много голяма сте­пен физическото и психическото ни здраве. Вместо да следваме машинално хранителните навици на нашата страна и нашето време и да изпитваме отрицателните им последици, можем да потърсим ясна информация за големите принципи на чисто­то хранене. След това, чрез последователни опити, в течение на които ще развиваме нашето разбиране за храненето, ще стане възможно да подобрим безмерно жизността и здравето си. Не става дума да се ядат само домати или покълнали семена, а да се проумеят принципите на равновесието, избягвайки фанатизма и праволинейността.

Мненията относно количеството на храненето (колко мазнини, колко захар трябва да се консумира на ден) се разминават, но тези разногласия са твърде академични, тъй като всъщност всеки индивид е разли­чен от другите и нуждите се изменят всеки ден.

Всеки трябва да съобрази своя начин на хранене с личните си нужди, държейки сметка за многобройни фактори, на първо място начина на живот и способностите за детоксикация. Ние не сме равни пред храната. Някои се радват на организъм, който им дава възможност да "смилат камъни", докато други трябва да бъдат значително по-бдителни, тъй като лична­та им устойчивост и храносмилателните им способности са по-слаби.

Много хора имат склонност, когато се грижат за храненето си, да го превръщат в проблем, вместо да се забавляват с възможността да експериментират нови методи, да излязат от познатото! Здравето се състои в подвижността, в това, да не затъваме в стереотипи; достатъчно е да не се оставяме впримчени от сектантството в храненето, а да търсим разнообра­зието в дух на промяна. Основните линии за всички се състоят в усвояването на сдържаност, да се подбират качествени продукти, да се яде в спокойствие, като се дъвче старателно, и да се избягва стрес по време на храносмилане. Когато поради обществени причини или за да си доставим малко удоволствие, ядем умъртвени хра­ни, ненужно и пагубно е да се обвиняваме. Знаем, че после едно хранене с плодове или един ден глад ще ни позволят да преодолеем лекото излишество! Много хора се разболяват още повече заради своите угризения, че са яли шоколад, отколкото от самия шоколад! Напротив, най-чистите храни могат да се превърнат в отрова, ако са консумирани без удоволствие и в състоя­ние на подтиснатост.

Важно е да се разбере, че един интоксициращ продукт предизвиква вреда, само ако присъства ежедневно на масата, а ако се консумира рядко, само стимулира самозащитните функции на организма и той се справя без затруднение, с помощта на отделителните органи. Всичко е въпрос на издръжливост. Този, който се храни пре­димно със здрава храна, не изпитва никакви трудности да води нормален обществен живот, след като може да възстанови равновесието си чрез едно по-леко хранене в къщи след претоварването у приятели или в ресторант.

В наше време, доколкото не винаги е лесно да си доставим качествени продукти, е извънредно полезно да се види необходи­мостта от усвояването на средства за детоксициране, които позволяват да се коригират пораженията от неправилното хранене. Сред тези средства фигурират гладът, лечението със сокове от плодове или зеленчуци, лечението с грозде, суровоядството, промивките, физическите упражнения, сауната и др.

С течение на натрупването на опит всеки се научава да отличава храните, които му носят енергия, от тези, които му я отнемат. Трябва ли още да си припомняме, че някои продукти ни създават усещането, че дават сила, докато всъщност я отне­мат. Така месото, кафето или храните, съдържащи рафинирана захар, са като удар с камшик за организма и му доставят неестествена енергия. Няколко часа след тяхната консумация ни обзема голяма умора, защото стимулацията, която те са предизвикали в организма, е била само агресия. Всички диетолози са единодушни за следна­та констатация: западният човек яде много животински мазнини, пуши много, пие много алкохол и консумира много индустриални храни.

Експертите не са единодушни по отно­шение на един стандартен режим, приложим за всички. Важно е да се вслушаме в тялото си и да се оставим да бъдем водени от него. Да не се яде, защото е час за хранене, а защото изпитваме истински глад, това вече е важен етап към възстановяването на равновесието. След това да почувстваме по време на всяко хранене от какво има нужда тялото, за да функционира добре – това позволява да събудим посте­пенно способността да слушаме вътреш­ния лекар, който ни води към едно хранене, съобразено с нуждите ни. По този начин можем да спечелим от невероятната биологическа мъдрост, съществуваща вътре в клетките ни и раздаваща ни щедро съветите си във всеки момент, за да останем млади и в добро здраве.

КАКВО ОЗНАЧАВА ЖИВО ХРАНЕНЕ?

Наричаме "живо" едно хранене, наблягащо по-скоро на критериите на жизнеността, отколкото на количеството. То приема храните, влизащи в първите две категории от качествената класификация на д-р Е. Бордо-Иекли:

1. биогенетични: които пораждат живот;

2. биоактивни: които поддържат живота;

3. биостатични: които забавят живота;

4. биоцидични: които убиват живота.

"Живите" продукти са пресни, неготвени; организмът ги смила и асимилира лесно. Хората ги познават от хилядолетия и техният инстинкт ги е насочвал към тези продукти, когато са загубвали здравето си.

Състоят се от покълнали семена и млади издънки, от сурови плодове и зеленчуци, диви растения, житни растения, семена, водорасли, маслини и сухи плодове. Това хранене включва понякога древните продукти на лактоферментацията и различни хранителни комбинации.

Желателно е да се стремите да използ­вате продукти с добри биологически качества, дори и да струват повече от третираните с химикали и консервирани с изкуствени средства. Разходите като цяло са нищожни, отколкото ако всеки ден на масата ви присъстват индустриални про­дукти и месо.

Напълно възможно е на базата на тези продукти да се приготвят ястия с доста­тъчно количество протеини. Те съдържат също липиди, глюциди, витамини, ензими и минерали, необходими за доброто функци­ониране на тялото. Те са носители на са­мочувствие, подсигуряват ни по-чист, по-щастлив, по-продуктивен живот, с чувство на лекота в тялото и яснота на духа. Като добавка те притежават спо­собността да възстановяват отслабналите организми и позволяват да се възроди здравето по изумителен начин, дори и при тежки заболявания.

Човек, който се храни предимно с рафи­нирани храни, стимуланти и замърсители, преминава през преходен период, когато се обърне към живата храна.

Първите хранения предизвикват детоксициращо действие, естествено благотворно, но понякога придружено от повече или по-малко неприятни физически симп­томи, от които в никакъв случай на трябва да се притеснявате.

Губи се усещането за "удар с камшик", което са оставяли някои от продуктите, с които сте свикнали, защото живото хра­нене не стимулира, а храни, избягвайки нежелателните ефекти на изкуственото стимулиране, които изморяват организма. В същото време това не означава да бъде налагана на всички храна, съдържаща изключително живи продукти. Не трябва да сме фанатици по отношение на храненето. Добре е да се познават предимствата на живото хранене и просто да поддържаме като на игра своята жизнеспособност. Тя зависи от равновесието между това, кое­то предоставяме на организма си, и отде­лителните му способности. Не съществуват точни количества, които трябва да се спазват. Всеки трябва да открие мярката сам за себе си.

Живото хранене позволява да се за­пази или преоткрие:

- едно тяло със съвършено здраве, гъвкаво и жизнеспособно;

- съвършена имунна способност, позволяваща да преодолеем всяка външна агресия и страх от болести;

- високо ниво на енергията и на физическото състояние;

- удесеторени интелектуални способности;

- изострено съзнание, което гарантира много по-интезивен духовен живот и развитие на екстрасензорните способности.

Посредством пречистването на кръвта и клетките живото хранене е една от най-ценните тайни за младост и жизненост, която трябва да усвоим в края на двадесетия век, или изобилието на умъртвени храни ще се превърне в една от основните причини за стареенето и боледуването на цивилизацията.

МОГАТ ЛИ ТИБЕТСКИТЕ РИТУАЛИ ДА ДОНЕСАТ МЛАДОСТ, ЗДРАВЕ И ЖИЗНЕСПОСОБНОСТ?

Ето какво мислят някои читатели:

"Дори след като бях практикувал тези пет ритуала само няколко седмици, жизнеспособността ми видимо нарасна. Това може да ви изненада, но и самочувст­вието ми нарасна." М.К.

"След само три седмици откривам, че имам повече енергия и се събуждам по-лесно сутрин. Това е възход на надеждата и признателността, как да ви благода­ря?!” Е.Д.

"Забелязвам не само повече физическа сила в себе си, но и очите ми отново се овлажняват нормално, нещо, което бе възможно само със специално капки." Р.Б.

"Купих си огромно количество книги, свързани със здравето, и даже да са много добре написани, никоя не ми помогна толкова и за такъв кратък период от време като вашата... Приемам го като отговор на молитвите ми." Р.Б.

“Трудно е да се повярва, че физическото ми състояние се подобри за толкова малко време, но е истина... Издръжливостта ми също нарасна. Работя и се въз­становявам по-добре и по-бързо от преди." Р.О.

"Храносмилането ми се подобри и главата ми се про­ясни." А.И.

"Един прешлен, ключицата и капачката на коляното ми се наместиха спонтанно. След години на ходене по хирурзи можете да си представите радостта ми". б.з.

„Едно тежко и болезнено нараняване на гръбначния стълб ме направи инвалид в продължение на 5 години. Бях решил да сложа край на живота си до деня, в който прочетох вашата книга. Днес, благодарение на петте ритуала, не изпитвам болка, мога да ходя отново и дори успях да си намеря работа в предучилищното обучение.” Л.Т.

„Преди няколко години вследствие на синузит изгубих обонянието си. Откакто започнах да изпълнявам петте ритуала, обонянието ми се възстанови. Не намирам думи да изразя признателността си...” Ц.М.

„Изпаднах в агония вследствие на отравяне с пестициди. След като практикувах петте ритуала в продължение на един месец, тялото ми се пробуди и нервната ми система се съживи. Какво чудо! Даже кожата на ръцете ми, отпусната преди, сега е отново млада.” В.Т.

"След като изпълнявах петте ритуала три месеца, мога да ви кажа честно, че настъпи благотворна промяна във физическото ми състояние. Моля, изпратете бързо екземпляр от книгата за моя приятел..." Х.Т.

ПОСЛЕСЛОВ

Все повече и повече стават хората, желаещи да се доближат до природата, да издигнат на пиедестал личното творчес­тво и да живеят пълноценно в един непрестанно променящ се свят. Заради това е необходимо да открием принципите на здравето и хармонията, които ни позволяват да усъвършенстваме отношения­та със самите себе си, с нашите близки и със света, част от който сме всички.

Възможно е да развием у себе си vстойчивост, динамизъм и радост от живо­та, като се научим да съчетаваме удовол­ствията и императивите на днешния ден с целесъобразни промени в начина на живот. Най-доброто лекарство се крие в са­мите нас. Когато нашият начин на мисле­не, емоциналните ни реакции и физическите ни действия затрудняват това вът­решно лекарство да изпълнява функцията си, тогава ние сами си създаваме затруднения.

Методите за постигане на добро здраве днес са многобройни и разнообраз­ни. Независимо откъде произхождат – дали от старите традиции, или от съвременните научни изследвания – важ­ното е да не изпускаме от поглед тяхна­та взаимна свързаност, за да можем да направим своя избор и да действаме, по­емайки отговорност.

Книгите от поредицата, която пред­лагаме на българския читател, имат за цел да информират за всички методи за пос­тигане на добро здраве – класическа ме­дицина, народна медицина, здравни съве­ти. Водещият принцип на тази поредица е да предлага, без да налага, да инфор­мира, без да взема страна.

Това са книги, които представят възможните пътища за действие, сочат направленията, като не вземат страна в спо­ровете между разните школи и уважават убежденията и предпочитанията на всеки­го. Те са великолепен пример за съобразя­ване и разбиране. Ако предложените примери ни увлекат, можем да се възползва­ме от поканата да навлизаме все повече и повече в страната на благоденствието – да отдаваме дължимото на нашето здра­ве и веселие, да развиваме личностните си ресурси и самопознанието си, съзнавайки комплексността на човешката природа.

Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата