На снимката: Мартин Лутър Кинг Младши
Римляни 13:1-7: „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло. Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност. Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.”
Ако изповядвате Християнската вяра, няма как да не сте запознати с тези пасажи от Библията. Те са добре известни, макар че мнозина биха предпочели да ги няма в Писанията. Защо, бихте попитали? За някои отговорът е очевиден – човек се противи на Божиите повели, но всъщност нещата стоят малко по-дълбоко. Защото това са стихове, които се цитират с удоволствие едновременно от християни, но също и от атеисти, и от жадни за власт диктатори и тирани. Атеистите протриват със задоволство ръцете си и казват: “Ето, виждате ли, цялото ви Християнство е създадено от Римската империя само за да репресира хората и да ги прави подвластни на диктаторите”. Самите диктатори също обичат да ги цитират. По време на комунистическия режим са посрещнали мъчениците за вяра в затвора с думите: “Не са ли ви казали, че всяка власт е от Бога, ето вие не ни се покорявате и затова ще ви накажем”. От друга страна болшинството от християните използват същите тези стихове, за да засвидетелстват политическа неангажираност и да не се бъркат по никакъв начин във светските дела. “Преклонената главица – сабя не я сече” е била мото на редовия българин под Османско владичество.
Но по същото Османско владичество мнозина от Апостолите за свободата (в това число и Левски) са били дълбоко вярващи. И въпреки това са се бунтували. Нима са били богоборци? Не мисля. Все пак в самата Библия са описани примери, при които християните не са се съобразявали със заповеди на властите. В Деяния на апостолите самите първоапостоли са нарушавали открито заповеди на властта: „И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита: Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците”, както е описано в Деяния 5:40-42.
Къде е истината и какво трябва да е отношението на един християнин пред властта? Разбира се, в зависимост от ситуацията, бихме могли да се молим за мъдрост. Но моите възгледи са следните – ние като християни не просто трябва да сме политически ангажирани – но в известна степен смезадължени да проявяваме политическа ангажираност. До каква степен – зависи от това доколко ни е дадено. Но събитията, които се случват в България, във връзка с падането на правителството на ГЕРБ, не могат да ни оставят безучастни.
Ние трябва да разсъдим, че днешната политическа ситуация е много по-различна от ситуацията, в която е писал апостол Павел. През последните столетия Бог благоволи в световен мащаб да се налага все повече и повече демократичната форма на управление. А “демокрация” означава “народовластие” – власт на народа. Народът избира по пътя на изборите своите представители в парламента (законодателната власт), след което се излъчва правителство (изпълнителната власт). Между другото разделението на властите е много важен момент при народовластието (демокрацията) – това е въведено, защото, както казва един от президентите на САЩ Томас Джеферсън, ако даден владетел има дори и минимална възможност да краде, той пак ще краде и разделението на властите ограничава силно възможността за злоупотреби. А значението на думата “министър” на латински означава “слуга”. Това е коренно различна форма на управление от, да речем абсолютната монархия, и дава на обикновения човек власт. Обикновеният човек може да участва в управлението на държавата чрез своя глас и дори християнинът в България има това право. Но от тук насетне упражняването или неупражняването на това право води до съответните последствия. Отказът от гласуване понякога може да има много тежки последствия, които включват и политическа нестабилност в страната. В такъв смисъл независимо от това дали си християнин, или не си християнин, ти в ръцете си имаш известна власт и оттук – известнаотговорност.
За повечето от християните работата им с властите свършва дотук. Но понеже ви описах някои от основните принципи на демократичното управление, вече сте наясно с това, че правителството по този начин служи на народа, а министрите са слуги. Съответно – когато слугите не се подчиняват на господарите си, техните господари (в случая народа) имат пълното право да изискват отчет за дейността си. Недоволството бива изразявано от гражданите под формата на протести.
Морално ли е един християнин да участва на протест? Непокорство спрямо властите ли е неговото участие на протест?
Според мен християните са в пълното си право да участват на протести. Това е така, защото Законът признава правото на отделния гражданин да протестира. Протестиращите уведомяват общината за намеренията си. При положение, че с действията си християните не нарушават законите на страната, те не проявяват непокорство.
А какво можем да кажем за самото непокорство? Както се вижда в Деяния, случвало се е християни да откажат да изпълнят повеля на властите. Кога такъв акт е приемлив? За да отговорим на този въпрос, трябва да го разгледаме през призмата на библейското писание. Нека да си спомним момена, когато Исус Христос е попитан за това дали е редно да се плащат данъците. В отговор на това той казва: “Отдайте на кесаря кесаревото, а на Бога – Божието”… С други думи – християнинът e длъжен да спазва както светските, така и Божиите закони, освен ако поради някаква причина първото не пречи на второто. Вие като християни сте в пълното си право да откажете да изпълните повеля на властите, ако те по някакъв начин ви попречат да следвате Бог. Дори и реформаторът Джон Калвин е вярвал, че съществуват случаи, при които човек може да се противопостави на властите.
Нека да ви напомня следното – по време на управлението на Българската комунистическа партия (БКП) християните бяха преследвани. Те бяха тъпкани и унижавани. В такъв случай зададеният от комунистите въпрос : “Е добре, нали всяка власт е от Бога?”, е циничен. Правилно е отговорил пастир Христо Куличев, един от репресираните християни: “Всяка власт е от Бога, но … не всяка власт е Божия”.
Днешните християни трябва да помнят терора на БКП и да съзнават, че партията – наследница (а именно Българската социалистическа партия – БСП) все още не се е извинила за жертвите, които са дадени при комунистическото управление. Ако един християнин излезе днес и протестира срещу опитите на БСП да се върне на власт, аз не бих го порицал за това. Подобна позиция обаче не е задължително да е ограничена само за БСП – всяка една партия, която предложи законопроект, който противоречи на християнските принципи, попада под коректива на мирните протести.
Всяка власт на тази Земя е допусната да се случи от Бога. Според мен комунистическият режим се случил с определена цел - първо, за да може обществото да осъзнае, че “светлото бъдеще” не може да бъде постигнато само с човешки усилия, а това светло бъдеще ни е обещано едва при повторното идване на Исус на Земята, когато ще бъде установена идеалната теокрация и всички народи ще преклонят колене и ще признаят, че Небесният цар е свят. Подобен сценарий обаче не е приложим все още, докато не настъпи това повторно идване. Второ, комунизмът се е случил, за да осъзнаем някои основни човешки права и да се стремим винаги да ги пазим. Тези уроци са довели до помъдряване на обществото. Поне в Световен мащаб – за България все още е трудно да се каже, българското общество прилича на човек на 23 години, който все още не е влязъл в пубертета. Може би и затова тези събития се случват тук и у нас, сега – за да се поучим и да узреем.