Щастлива икономика

http://darikfinance.bg/novini/73525/

През 1972 г. новият крал на Бутан, малка будистка държава, разположена на склоновете на Хималаите, решава да наруши общоприетите правила и да замести брутният национален продукт с брутното национално щастие, като основен показател за развитието на икономиката.

Популистка първоначално идея, която в следващите години придобива все по-голяма дълбочина и популярност. Наскоро британското правителство обяви, че подготвя да въведе официално статистическо измерване на показателя на щастието.

Защо се налага сегашният начин за измерване на икономическото развитие да бъде променен? Брутният вътрешен продукт и брутният национален продукт дават добра количествена оценка за икономиките, но могат да имат силни негативни ефекти върху обществото и околната среда.

Причината за това е, че всяка страна цели постоянен растеж, за да избегне ужасни определения като рецесия, депресия, стагнация. Но за една развита икономика с ограничен от благоденствието ръст на населението, икономическият растеж може да идва или от износ, или от имиграция, или от технологични нововъведения.

Понякога растежът може да е минимален или дори отрицателен, но това не означава, че въпросната икономика става по-малко развита. Пример за този феномен е Япония, която от Азиатската криза в средата на 1990-те години насам постоянно редува рецесии със слаб растеж.

Тоест, в един момент от развитието си всяка икономика стига до момент, в който освен от количествени се нуждае и от качествен показател за състоянието си.

Ето как брутното национално щастие се превръща в алтернатива на БВП. Новият индикатор има четири основни стълба – устойчиво развитие, запазване на културните и морални стойности в обществото, опазване на природата и добро управление.

Видно е, че въпреки името му той не цели да измерва личното щастие на индивидите, а щастието като показател за състоянието на обществото. Ето защо, за разлика от субективното, човешко щастие, което не може да бъде математически определено, брутното национално щастие има съвсем конкретни стойности.

Така в началото на 2011 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие въведе официално "Индекса на вашия по-добър". Новата мярка е част от разширена програма на ОИСР за измерване на благосъстоянието и напредъка.

Индексът обхваща 11 области: жилища, доходи, заетост, социалните отношения, образование, околна среда, администрация на институциите, здраве, общо удовлетворение, сигурност и баланс между работата и семейството.

ОИСР се надява скоро да направи индекса, приложим към други страни, като се започне с големите развиващи се икономики като Бразилия.
Индексът е резултат от работата на носителя на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц.

Какво налага прилагането му? Най-ясно необходимостта от алтернатива на БВП се вижда в САЩ. Въпреки че става въпрос за развита икономика, темповете на растеж се поддържат по всички посочени по-горе начини - чрез износ, имиграция и технически нововъведения. Но всеки от тези двигатели на икономическото развитие поражда проблеми.

За да се поддържа износът индустрията се нуждае от суровини с ниски цени, което води до засилена и често унищожителна експлоатация на наличните природни ресурси.

Имиграцията от своя страна дава на икономиката едновременно потребители и евтина работна ръка, но постоянният приток на хора от други култури и с нисък социален статус разрушава равновесието в обществото, срива образователната система и създава дългосрочни дисбаланси. В южните щати има цели градове, в които децата не знаят английски, същото важи и за отделните квартали на големите мегаполиси.

Имигрантите захранват с работна ръка не само легалния бизнес, но и организираната престъпност, която също допринася за растежа на БВП.

А технологичният прогрес сам по себе си може да има ужасни последствия за природата, чиито ефект ще продължи с хилядолетия. Замърсяването и унищожаването на околната среда в момента се дължат почти само на науката, създала пластмасите, фреоните и атомните електроцентрали.

Разбира се това не означава, че миграцията и научните изследвания трябва да бъдат забранени, а че моделът на растеж на всяка цена, който се подкрепя от БВП като основен икономически показател, трябва да бъде променен с оглед на едно по-устойчиво развитие. Настоящият стремеж за просперитет не трябва да бъде за сметка на следващите поколения.

Освен индекса на ОИСР, през последните години се извършват няколко глобални проучвания, базирани на идеята за брутното национално щастие. Сумарният резултат от тях показва, че най-щастливата страна е Коста Рика, сред водещите по брутно национално щастие са и Австралия, Нова Зеландия, Канада, Исландия и скандинавските държави.

Индексите на щастието все още са до голяма степен в експериментирана фаза, но може би в тях се крие отговорът на сегашните икономически проблеми, от балоните на имотните пазари, до унищожителното въздействие на човека върху природата.