Великденски разговор с Бога

 

Т.Ю.Платонова

    - Господи, направи така, че хората да спрат да си завиждат един на друг?
    - Наистина ли искаш това? Те ще престанат да завиждат, ако ти спреш да завиждаш.
    - Господи, как светът може да стане цветуща градина?
    - Създай своята градинка!
    - Трябва ли да вярвам на думите Ти?
    - Трябва да вярвате на себе си.
    - Защо ту идваш, ту си отиваш?
    - Защото самият ти не си способен да издържиш присъствието Ми толкова дълго, колкото сам искаш.
    - Защо се получава така?
    - Наречи това недостатъчна откритост или неотворени центрове. Като цяло тялото не е готово.
    - Трябва ли да се подготвя тялото?
    - По-скоро да се поддържа чистота на мислите. Мисълта прави това, което иска, но в крайна сметка ти трябва да правиш това, което иска Сърцето. Поговори с Душата си. Забелязваш ли, че желанията на Душата са по-възвишени от мислите? Докато мисълта е неуправляема, тя бяга напред-назад по голяма окръжност на човешките мисли, т.е. в бъдещето или в миналото.
    - А трябва ли мисълта да е в настоящето?
    - Разбира се. Движението на мисълта прави това, което се нарича време – когато мисълта спре, ти не усещаш бягането на времето. Ти влизаш в истинската реалност.
    - А какво е истинска реалност?
    - Как да обясниш на човек, който не усеща ароматите, че утрото има собствен аромат? Как да повярва в това този, който нищо не усеща? Истинската реалност съществува само за тези, които са я намерили в илюзорното море на действителността и са в нея. Защо да обясняваш на слепия какво е това слънце, ако той никога няма да го види?
    - За да знае, че слънцето съществува.
    - Напълно е възможно усещанията му да станат по-пълни, но по-често слепият просто удовлетворява любопитството си.
    - И какво – да не му обясняваме, дори и да пита?
    - Защо? Обяснявай, но от това нищо няма да се получи. Повярвай Ми. В крайна сметка ще те обвини, че подменяш фактите.
    - Излиза, че не си струва да говориш за истинския живот на някой въобще?
    - Само на този, чиято слепота е излечима. А най-вече на този, който е готов да свали превръзката от очите си след сполучлива операция.
    - Но такива има малко.
    - Точно това е. Разговорът с такива хора ти възлага определени задължения.
    - Какви?
    - Те искат ти да ги поведеш все по-напред.
    - Къде?
    - Към истинската реалност, в Живота. Защото те имат право на това, тъй като сами са започнали този разговор.
    - Аз не знам как да ги водя в този живот.
    - Знаеш, отлично знаеш. Спомни си как си водил тук хората преди много хиляди години.
    - И те извървели ли са го?
    - Не всички, някои не успяха, затова ти се върна за тях.
    - Но на мен ми се струва, че съм абсолютно сляп.
    - Да, сляп си. Очите ти не различават светлината заради яркостта й, но Сърцето знае повече от това, което виждат очите. Ти вече вникна в една съществена истина – никъде не трябва да ходиш. Защо използват остарели понятия? Ти вече си тук. Ти вече живееш в истинската реалност. Погледни на това от друга гледна точка. Повярвай в това!
    - Аз вярвам в това, но нещо ми пречи да го видя?
    - Искаш да разбереш какво ти пречи или как да видиш?
    - И едното, и другото.
    - Тогава чуй. Да съзреш истинската реалност, означава, че ти вече си в нея. Занапред трябва просто да живееш по законите на тази реалност, по Божествените закони. Неумението постоянно да оставаш там е заради това, че се опитваш да живееш и по човешките закони, иначе казано – по шаблони. Съществуват правила, внедрени в човешкото съзнание.
    - От кого?
    - От хората и другите живи същества. Всичко е на определена степен на развитие и внася нещо свое в общото поле на съзнанието. Така наречените закони на обществото, на човешкото общуване, ограничени от рамките на тясното съзнание, ти пречат да се развиваш. Ако човек надрасте това, трябва да живее по космическите закони. А те от никой не са измислени. Те са част от вътрешната ти Светлина.
    - Излиза, че се раздвоявам – живея по два закона.
    - Не, ти живееш по човешките, но вече познаваш космическите. И тяхното познание идва в личното ти знание, т.е. стават твой личен опит. Когато този процес премине докрай, истинската реалност ще бъде единствената ти възможност за съществуване.
    - Значи за мен времето няма да съществува?
    - Не, ти ще го виждаш и дори можеш да пребиваваш в него. Но спрямо способността ти да следваш само Божествените закони душата ти ще премине на по-висши планове на съществуване.
    - С една дума, ще живея извън времето, в безсмъртието, а тялото ми ще остане в човешкия свят?
    - Може и така да се каже, макар да не е точно така. Когато ти изцяло и напълно се потопиш в някаква работа или четенето на книгата, ти си в света на тази работа или тази книга. Нима в стаята има само тяло? Ако те повикат, ще реагираш веднага, може би с известно закъснение. Ти притежаваш способността да превключваш съзнанието си.
    - Значи, че мога да превключа съзнанието си от истинската реалност към илюзорната действителност?
    - Не цялото съзнание, а само тази негова част, която ти позволява да чувстваш или усещаш всичко, но не се включва в процеса на мнимия живот.
    - Защо мним?
    - Дали мним или илюзорен – няма голяма разлика.
    - Ако този живот е илюзорен, защо всички ние толкова силно чувстваме?
    - Точно защото сте включили чувствата. Но има разлика между чувства и чувства. Вие включвате при опознаването на живота рецепторите на тялото, но не на съзнанието. Това изкривява възприемането на действителността. Вас постоянно всичко ви наранява и вие страдате.
    - Значи, за да не страдаме, трябва да не чувстваме?
    - Трябва да престанете да набирате опит, идващ само чрез петте човешки чувства (сетива).
    - Да престана да обичам, да усещам ароматите, топлината и т.н.?
    - Ароматите възприемаш чрез носа, топлината с тялото, а обичаш – неясно с какво. Става дума за нещо съвсем различно. Чувал ли си фразата „фин аромат”? Можеш ли да кажеш, че човекът излъчва Сърдечна топлина? Има нещо, което човек усеща не чрез петте си сетива, а по съвсем друг начин. Това чувство се заражда отвътре, в дълбините на душата ти. Тогава ти казваш – АЗ ЗНАМ. Ти знаеш, че този човек Обича, въпреки че дори дума не е казал за любов. Един човек знаеш чрез Истината, а друг – чрез себе си. Не всеки е способен да улови това състояние. Ако се стремиш да постигнеш света с това ново чувство, бързо ще разпознаеш, че светът ти е призрачен и ефимерен. Той не е истински. Той е рецепторен, докосващ тялото и причиняващ болка.
    - Но боли Душата, Сърцето.
    - Не, скъпи, боли тялото на чувствата, т.е. това, което е малко по-фино от материалното. То е създадено от теб чрез реакциите ти към опита, който светът ти е поднесъл.
    - Това е така нареченото тяло на страданията?
    - Да, в света постоянно се случват някакви събития. Те не са нито добри, нито лоши, те са такива, каквито са. Когато си взаимодействаш с тях, ти им даваш оценка, като ги обмисляш. Как разбираш за събитията? Някой ти е казал или видял, бутнали са те, изял си нещо развалено, усетил си аромат. По този начин до теб е достигнала информация. Ти си казваш: неприятна миризма, този ме удари без причина, видяното или чутото ме потресе до дъното на душата, храната беше отвратителна. Всичко това са коментари на събитията, основани на чувствата ти. Зад тях е скрито истинското движение на света, но то ти се изплъзва. То е скрито за чувственото възприемане. Разбираш ли?
    - Светът, който е скрит от мен, е безчувствен?
    - Според сегашната човешка гледна точка към чувствата – той е безчувствен. Но в действителност това е свят на особените, висши чувства, дори не чувства, а състояния. Там не съществуват разсъждения за света, там се сливаш със света.
    - Неделим съм от Творението?
    - Да, ти си едно цяло с него. Ти не оценяваш събитията, които се случват, следователно няма добри или лоши събития.
    - Там няма зло?
    - Злото е понятие от света на чувствата. То е клише, шаблон, образ, форма. Предварително набелязани събития ти смяташ за зли, а други за добри. Както виждаш – тук работят човешките закони.
    - Но злото все пак съществува ли?
    - Няма зло, няма добро. Има творение – такова, каквото е.
    - Значи не трябва да се намесвам в събитията на този свят? Каквото и да се случва, да не бъда участник, а само наблюдател?
    - От гледна точка на Божествената реалност – да. Ти си жител на истинския свят, а в илюзорния си наблюдател.
    - Като жив мъртвец. Има тяло, няма чувства, пред очите ми ще крадат, убиват, а аз само ще наблюдавам. Нима това е нормално?
    - А сега ти какво правиш? Пред очите ти крадат, а ти мълчиш. Ако убиват пред тебе, няма да се намесиш, защото знаеш, че и теб ще убият. Думите ти са високомерни и лицемерни. Вие се криете от така нареченото зло, за да не ви засегне. Пазите чувствата си от неприятни усещания и така сте влезли в по-фина разновидност на света – лицемерния материализъм. Знаете, че има всичко по света, но се самоубеждавате, че няма нищо. А само чрез приемането на света можете да развивате истинските си чувства.
    - Всички чувствителни хора страдат много.
    - И правилно. Човек трябва да страда, за да му омръзне от това и да си каже „Повече не искам да продължава така”.
    - Но от думите ми страданията не свършват.
    - Разбира се, че не. Но тръгваш да търсиш причината за страданията, искаш да разбереш къде е коренът им. И разбираш, че той е в чувствата. Тогава започваш да търсиш начини да не реагираш на събитията.
    - Знам, че повечето намират много по-прост начин – махат телевизора, общуват с по-малко хора.
    - Това са чисто външни начини. Махаш телевизора, за да не гледаш гадости, но не си се скрил от информацията. Искаш да си обграден от красота, защото в преддверието към тялото си си сложил табелка „вход забранен”. Е, и какво, постигаш ли нещо с това? Това е временна блокировка. Запомни – точно такива хора след това падат в най-наситените неприятни събития.
    - Но как е възможно да не реагираш?
    - Да не реагираш, означава да приемаш събитията. Да кажем, виждаш страшен побой на улицата. Мислиш си „Какъв кошмар, какво правят, та те се избиват”. Сменят се мисли за помощ, за бягане, след това те превключват към „Къде живеем? Какво се случва с нас?”. След това се обръщаш, за да не гледаш – все пак е неприятно. На някой може да му хрумне да се намеси, за да раздели биещите се. Но какво се случва в действителност? Хората се бият и това е тяхно право и техен избор. Могат и да не се бият. Нали може и да не се бият? А ти каква работа имаш в случващото се? Кажи ми, свързано ли е то с твоя живот?
    - Някак си то е свързано със съвестта ми.
    - Цялата информация е достигнала до теб чрез зрението. Когато този рецептор е предоставил образа в мозъка ти, се е включил разсъждаващият ум. Възникналите мисли и желания са резултат от дейността на ума ти.
    - А какво трябва да правя?
    - Да накараш ума си да мълчи. Мислите, възникващи в ума, светкавично привличат подобни мисли от общото поле мисли на хората. След няколко минути няма да знаеш ти ли си го помислил това или още някой. Една мисъл разбутва рояка мисли на човечеството. Теб те заболява главата, след това сърцето. Няколко дни мислиш само за това, което си видял, за това, колко е ужасен светът, в който живеем, колко чувствителен си станал. Да, ти дори започваш да вярваш колко открито, състрадателно и чувствително сърце имаш. Но какво общо има с това сърцето ти? Ако няма мисли, няма да те боли сърцето.
    - И какъв е изходът от тази ситуация?
    - Не разбираш ли?
    - Разбирам – да спирам мислите.
    - Да подчиниш ума. Да създадеш в себе си ненарушима тишина.
    - И няма да реагирам?
    - Няма да реагираш с чувствата. Ще получиш опита, който трябва да извлечеш от тази ситуация.
    - И този опит няма да засегне чувствата ми?
    - Той ще докосне съзнанието ти. Ще разбереш какво е предизвикало схватката. Ще видиш с чистото си вътрешно зрение източника на събитията. Чистото ти съзнание трябва да фиксира само мига на настоящето.
    - Все пак не разбирам – как може да не се реагира?
    - Много просто. Видял си и си чул нещо неприятно. Чувствата са предали импулс на мозъка. Но трябва да се спре дотук.
    - Защо?
    - Защото нататък следват разсъжденията за случилото се и коментарите на ума ти. Това може да продължи много дълго. Разбираш ли, събитието се е случило и е приключило. Него го няма в настоящето. То е в миналото. В ума ти то съществува постоянно като настояще, като живо. Ти и само ти го съживяваш постоянно.
    - Да, представям си какво се получава от мислите на всеки отделен човек.
    - Не можеш. Това е ужасно. Всеки човек се връща в мислите си към вече приключеното. Един се е върнал, след секунда – друг, след две – трети. Създава се непрекъсната верига от минали събития или бъдещи, защото по същия начин мислите и за бъдещето.
    - Излиза, че не живеем в настоящето.
    - Разбира се, вие живеете в миналото или в бъдещето, а истинската реалност е настоящето. Разбираш ли, няма нито минало, нито бъдеще. Те съществуват само в ума ти, който разсъждава за отминалото или за това, какво трябва да се случи. Истината е миг от настоящето. Ако успееш да се въздържиш от коментарите на ума, ще се съединиш с мига в едно и ще усетиш благословената тишина.
    - Излиза, че в истинския живот няма време.
    - А откъде да дойде? Вие, хората, живеете във времето, затова и сте смъртни.
    - Но Ти самият сам казваш, че сме безсмъртни!
    - Хората са смъртни телесно, но безсмъртни по Дух. Умирате, защото умът ви тегли към миналото или бъдещето, което не съществува в действителност. Когато човек спре ума си и започне да живее по Божествените закони и само по тях, той придобива безсмъртие.
    - Значи, спра ли ума си, ще стана безсмъртен?
    - Не, рано е да се говори за това. Трябва да спреш ума, след това да усвоиш Божествените закони не повърхностно, а чрез цялото си същество. Дори като спре ума си, човек се опитва да съвмести в живота си приятното с полезното, т.е. да изпълнява както човешките, измислените от вас закони, така и Божествените. Той си мисли, че съвместяването им носи огромна полза. Но на два стола не може да се седи – ще трябва да се откажете от единия. Не трябва едновременно да служите и на Бога, и на мамона (древновавилонско божество на парите или в преносен смисъл от архаичната руска дума за корем – алчност, сребролюбие). Трябва да се избира. Това смущава човека – защо да избира, как, не е ли по-добре всички да са доволни?
    - От собствен опит знам, че не може на всички да е добре.
    - И не би могло във вашия свят. Прекалено различно е съзнанието на живущите на Земята хора.
    - А защо да не се съвместяват тези закони?
    - Защото човешките закони ви карат да разсъждавате. Те ви предлагат да оцените събитието и да изкажете гледната си точка. Принудени сте да приемете двойствеността на света и да определите събитието към една от двете категории – добро или лошо. Карат ви да съдите, а засега нямате право на това.
    - Значи някога ще имаме такова право?
    - Ще имате, когато станете единни с Твореца. Когато не съществува АЗ и ТИ.
    - А какво е ТИ?
    - Това е твоето огледало. Докато гледаш в него, виждаш отражението си.
    - Кое изчезва по-напред – огледалото или отражението?
    - Огледалото – то е нещото, в което виждаш себе си. Но огледало може и да няма. Когато изчезне огледалото, светът се изпълва с твоите безчислени отражения, които постоянно ти напомнят за изчезналото огледало, и това не те освобождава от срещата със собствените ти отражения.
    - А близките ми – това мои отражения ли са?
    - Да, пияният мъж е твоето пияно АЗ, непослушните деца са твоето непослушно АЗ, вредната свекърва е вредното ти АЗ, завистливите приятели са твоето завистливо АЗ.
    - Но нали съществуват завистливи, вредни и досаждащи ми хора. Какво общо имам аз с тях?
    - Ти – не, но умът ти – да. Докато оценяваш постъпките на хората, докато реагираш на тях, докато коментираш случващото се, твоето АЗ е многобройно, а ти го наричаш ТИ или ТОЙ.
    - Разбирам с ума си, че трябва да живея в настоящето, но в действителност не ми се получава. Съществува ли някакъв метод за влизане в истинската реалност?
    - Методи колкото искаш, но всички те са спомагателни в същността си. Влизаш, само когато откриеш в себе си способността да отключваш чувствата. Ще ти помогна, ако поискаш. Ти още не можеш да живееш изцяло в настоящето заради това, че умът ти не докрай разбира нещата. Той постоянно задава въпроси, на които и сам не може да отговори.
    - Да, примерно на мен ми е трудно да съвместя това – има правила и норми в живота ни, дадени от Бога като заповеди. Случило ли се е това в миналото? Същото се отнася до историята ни, до еволюцията? Къде да ги отнесем?
    - Въпросите задава умът. Той търси и отговорите им. Състоянието, към което трябва да се стремите, не е умът. В това състояние съответно въпроси няма. Истинският мъдрец на всичките ти въпроси би отговорил така: „Случило ли се е или не, каква е разликата?” Твоите въпроси са храната на ума. Той ги измисля, за да удължи съществуването си. По този начин те кара да делиш съществуването си на минало и бъдеще. Разбираш ли, това е игра на ума.
    - Значи, няма смисъл да търся отговори на тези въпроси?
    - Зависи какъв резултат искаш да постигнеш. Ако целта ти е да изследваш историята, то може да се отговори на въпросите ти. Ако искаш да влезеш в истинския Живот, то няма нужда да търсиш отговори на тези въпроси. Искаш ли да влезеш в истинската реалност, престани да задаваш въпроси – както на себе си, така и на другите. Спри тази агония на ума. Не разсъждавай за миналото и за бъдещето. Не се поддавай на опитите на ума да те хване с утвърждението „За да се съглася, трябва да разбера”.
    - А няма ли нужда да разбирам нещата?
    - Разбирането идва не от количеството отговори, които е получил питащият ти ум. Разбирането идва от спирането на ума, а това става при съвместяването на целенасочените ти усилия да го направиш и Божествената милост. Разбирането идва в тези мигове, когато успееш да влезеш в истинската реалност. Там има отговори на всичките ти въпроси под формата на знания. Там чувствителността е в кулминацията си и ти съвместяваш чувствения опит с плодовете на ума, което всъщност е чувство-знание. Всичко това, което ти определяш като минало или бъдеще, в истинския живот Е. Там Е Божественият завет между Бога и човека, там е цялата Божествена история в един Божествен екземпляр – настоящето. А прочитането на тази история е в многобройни варианти и зависи от нивото на съзнание на желаещия да я прочете. Ако той има много въпроси, то неговият ум е суетлив и това съответно ще изкриви реалността.
    - Тогава как стоят нещата на Земята? Каква е историята ни?
    - Историята? Интересен въпрос. Историята на човечеството прилича на река, течаща много бавно заради това, че капките вода са почти лишени от живот. Спяща река. Такова определение е най-вярното. Историята е пробуждане, това изпълване на всяка частичка от света със съзнание. Животът се измерва с количеството засияла Светлина, а Светлината я носят пробудилите се души. Те оживяват живота. За цялата история на човечеството не е имало много такива души.
    - Разбирам така нещата, че истинската история се твори от просветлението, т.е. от тези, които живеят в настоящето и осъзнават себе си в него, които не разсъждават и не коментират събитията на живота.
    - Да, в истинския Живот вие живеете с просветлената част на съзнанието си.
    - Нека да минем към тялото! Какво конкретно трябва да правя, ако ме изгонят незаслужено от работа?
    - Изгонили са те, изгонили. Умът ти ще те кара да обсъждаш това събитие, чувствата – да крещиш, но ти трябва просто да приемеш факта като нещо вече приключило. Той е бил в миналото, и точка. В настоящето ти си свободен човек.
    - А как да живея така?
    - Нов живот – нови възможности. Търси. Може би искаш да критикуваш началството, търсиш всички мислими и немислими недостатъци в колегите? Защо? За да се чувстваш обиден? За да включиш ума си, който в продължение на година ще ти напомня за този проблем?
    - Но това е несправедливо спрямо мен!
    - Няма такова нещо като справедливост или несправедливост. Има го факта на уволнението. Освен него – нищо повече.
    - Ако приема това, ще ме сметнат за слаб. И така ще тръгне – него можеш да го изгониш, да го обидиш и той ще мълчи.
    - Ето това е типичен пример на разсъждение за бъдещето. Него го няма, но ти вече го построяваш.
    - Но какво ще се случи, ако умът ми замълчи – нито да мисля, нито да разсъждавам.
    - Точно тогава ще започнеш да живееш. Сега ти си роб на собствения си ум. Той те дърпа накъдето си иска и ти навлича несвойствени за тебе правила, той внася раздор в съществуването ти.
    - И защо прави това?
    - Това е неговата игра. Умът е могъща сила.
    - Няма ли да стана глупав, ако спра да мисля?
    - Можеш да си мислиш, че сега си умен. Умът трябва да се ползва като превключвател – включваш или изключваш, когато си поискаш. Той трябва да е твой подчинен.
    - За кого се отнася това твой?
    - За теб – Моето проявление. Нима умът е подчинен на Бога? Не, Бог го насочва там, където иска. Умът ще те направи творец, ако успееш да овладееш тази сила.
    - Защо трябва да съм творец?
    - Наистина защо? Ако ти нямаш такова желание, значи няма значение.
    - Моето желание е просто да живея.
    - Малко си кривиш душата. Твоето желание е да живееш добре. Според теб да живееш добре, значи да не те закачат, да ти дадат възможност да правиш това, което искаш, и да нямаш проблеми.
    - Да, така е. Нямам ли право на това?
    - Виждаш ли, мислите ти за добрия живот са мисли на все още несвободен човек. Ти си зависим от този свят.
    - Как така?
    - Случващото се в света ти влияе, затрогва чувствата ти, кара те да коментираш и оценяваш събитията.
    - Какво да направя, за да не ми влияе случващото се?
    - Нима случващото се по някакъв начин влияе на чувството за любов в Бога? Нима Той престава да обича творението Си?
    - Мисля, че не.
    - И правилно мислиш. Творецът просто твори, без да разсъждава за творението. Той твори от субстанцията, наречена Любов. Неговата Любов е навсякъде и във всичко.
    - Предлагаш ми да постигна подобна способност да обичам, каквато има Творецът?
    - И защо не? Ти не си част от творението, а частица. В производната субстанция на Любовта няма начало и край, център и периферия, горе и долу. Всяка частица Любов съдържа в себе си всичко заедно. Ти като частица си и център, и периферия, и горе, и долу едновременно. Взаимоотношенията ти със света зависят от това, какъв искаш да смяташ себе си. Затвърди мнението, че носиш в себе си Царството Божие, че си този, които произвежда субстанцията Любов.
    - Враговете и приятелите ми, всички ще се отдръпнат от мен, ако започна да твърдя това.
    - Предлагам ти не да го говориш, а да го правиш. Обичай творението, което значи и всичко случващо се около теб, наблюдавай как се развиват сътворените от тебе форми, къде и защо се изкривяват, какво предизвиква това.
    - Да, това е интересно.
    - И на Твореца му е интересно да наблюдава как субстанцията Любов създава форми и те започват да враждуват помежду си. Той извлича опит. До Него достига Знанието, че Любовта не завижда, търпелива е и прощава всичко. А формите се сражават за собствените си разбирания за Любовта. Творецът познава Сам Себе Си. Ние всички трябва да познаваме себе си.
    - Да, разбирам – вместо да опознаваме себе си, ние се опитваме да поправим другите.
    - Това е съвсем друг разговор. Хората внимателно следят поведението на другите, като търсят грешките в действията им, но забравят да приложат към себе си получените знания. В резултат има много изследователи и нито един изобретател. Трябва да си изясниш едно простичко нещо – ти не можеш да поправиш никого, но можеш да намериш тези, които искат да се поправят, и да им дадеш начин да го направят, ако имат желанието за това.
    - Но аз не знам такъв метод.
    - Как да не знаеш – ти знаеш много методи. Всеки от тях води до целта, ако го приложиш.
    - Но нали Сам каза, че в крайна сметка Бог решава.
    - Безусловно. Той следи за това, как използваш дадения от Него метод, и решава дали си струва да те обсипва с милостта Си.
    - Но не всички хора ползват някакви методи.
    - Откъде знаеш кой от методите им е известен? Случва се и животът да е такъв метод. Вярно, че става дума за живот по особени правила. Хората прилагат тези правила в живота си, но не могат и не знаят, че правилото им е метод.
    - Значи те не осъзнават действията си.
    - Бъркаш знание със осъзнаване. Те осъзнават себе си в живота, но могат и нищо да не знаят за метода. И имат ли нужда от това, след като и така живеят по Божествените закони?
    - Как да се науча да осъзнавам себе си?
    - Просто да пребиваваш в настоящото и да не позволяваш на ума да прибягва до миналото или бъдещето, да коментира и разсъждава. Бъди внимателен с това, какво правиш точно сега.
    - От това боли глава. Чувствам огромно напрежение.
    - Това е така, защото внимаваш в главата. Съсредоточен си не върху работата, а в главата. Тя е пълна с мисли и ти губиш огромни сили, за да ги задържаш там.
    - Сигурно. А какво трябва да правя?
    - Трябва да изпразниш главата си.
    - А къде да дяна мислите си?
    - Остави ги на прага на стаята. Затвори прозорците и вратата. Не ги пускай вътре, а ако някоя се промъкне, то не я гони, а проследи какво ще прави, къде иска да те заведе. По-скоро тя те провокира към размисъл. Помоли я меко да си тръгва и не й обръщай внимание – както дошла, така и си отишла. Ясно ли е?
    - Трябва да пробвам.
    - Непременно. Вие често записвате какво да правите, но не действате. После разгласявате наляво и надясно „О, знам този метод, вече съм чувал за него. О, този метод го знам от преди 5 години”. Но ползвали ли сте го? А какво почувствахте при употребата му? Ако сте го приложили, то във вас биха възникнали съвсем други въпроси.
    - Ние ползваме термина „борба”, борим се с мислите, с недостатъците...
    - Представи си, че си капитан на кораб и трябва да стигнеш до отдалечен остров. Пътешествието ти е пълно с опасности. Освен това на кораба има товар и той е клетка с отровни твари. Сега ми кажи – къде ще е насочено вниманието ти?
    - Върху това, как да достигна целта си.
    - А отровните влечуги?
    - Бих проверявал всеки ден по два пъти как са нещата с клетката.
    - Ето, виждаш ли, в живота правилно разпределяш времето и отговорностите. Когато става дума за материалните неща и безопасността, ви проявявате разсъдък и дори мъдрост. Сега си помисли – отровните твари са твоите мисли, но в духовния си живот ти не се грижиш за това, да наблюдаваш състоянието на това място, където са те. Тези влечуги са се разпръснали по кораба ти и могат всяка минута да те ухапят, да те нападнат и да те ранят смъртоносно. Вместо към целта на пътешествието ти си съсредоточен към това, как да ги изловиш, обезвредиш, събереш и затвориш в клетката. Освен всичко друго ти се страхуваш. Животът и безопасността ти са под заплаха. Ти не живееш, а мислиш само за змиите – къде са, къде са се скрили, дали не са ухапали някого? Животът ти е страх. При това положение можеш ли да мислиш за целта на пътешествието си?
    - Значи без въвеждането на порядък в мислите си няма да успея да постигна нещо?
    - Каквото и да правиш, към каквото и да се стремиш, каквато и цел да си си поставил, все ще ти се наложи да се заемеш с привеждането на цялото си мислене в порядък.
    - Дори когато не реагирам на случващото се с чувствата си?
    - Дори и да подчиниш чувствата си, няма да се освободиш докрай, защото все още не си обуздал ума си – ти си негов роб. Но и след това, след победата над мислите и чувствата си, ти трябва да победиш висшите си желания, т.е. да се освободиш от привързаността към Бога.
    - Да престана да обичам Бога?
    - Сега ти си си ти, а Бог си е Бог. Ти обичаш Бога като крайна цел на пътешествието си. Делят те тонове вода от Бога и хиляди морски мили. Ти вървиш към Бога, но не Го наближаваш. Някаква силна вълна те изтласква напред, а след това те дърпа назад. Кое предизвиква това? Твоята привързаност към целта, нуждата от резултат, а това е безумна любов, която те прави роб на любовта.
    - Ако се откажа от целта и сменя желанието си да вървя напред, то каква сила ще ме приближи до Бога?
    - Магнитното притегляне, силата на сливането. Ако успееш да направиш това последно преобразуване, ти се сливаш с Единното. Няма да си роб, а ще станеш цар. Царят, това е центърът. Ти и Бог сте едно цяло, ти – това е Той.
    - Значи това е крайната цел?
    - Не – винаги има нещо, към което да се върви.
    - Към кое?
    - Ще трябва да се издигнеш над това знание.
    - Колко над него?
    - Не над, а във. Новото състояние ще ти даде дълбочина на вижданията ти. Нали светът съвсем не е такъв, какъвто сега ни се струва.
    - Но ти Сам ми даваш знания за този свят!
    - Тези знания съответстват на нивото ти на съзнание.
    - Следователно, когато придобия друго съзнание, Ти ще ми дадеш други знания?
    - Да, и те на мнозина се струват лишени от смисъл или противоречащи на предходните. Но с това нищо не мога да направя, тъй като действам съгласно Плана. Трябва да давам знания на тези, които са в критичната (високата) точка на нивото на съзнание.
    - Излиза, че съзнанието на човечеството е разделено на нива и всяко си има свое Знание?
    - Не само Знание. Всяко ниво е създадено от по-съвършена субстанция Любов.
    - Но ти каза, че тази субстанция е единна.
    - Единна е, но в нея се смесват различни елементи и сили. Субстанцията, макар и единна, се променя. Тя може да е чиста и кристално чиста. Ако в реката се вливат ручеи, тя променя нивото си, макар и да казваш, че водата си е вода.
    - Значи на Земята всички хора принадлежат към различни нива на съзнание?
    - Да, вие сте на различни нива и всички вие притежавате различни знания за самото мироздание.
    - Но как това се отнася към истинската реалност?
    - Истинската реалност е това, което е създадено от Мен, а този свят е възникнал от вашето мислене – това е твоята илюзия.
    - Нека се изясним – живеем в илюзорен свят и имаме някакви свои си представи за света. Те, какво – лъжливи ли са?
    - Представите ви са лъжливи, докато не откриете истинския Живот и не намерите Истината.
    - Кажи ми тогава – има ли други планети, звезди?
    - Те са в твоите чувства и мисли.
    - Когато мислите и чувствата ми изчезнат, изчезват ли с тях и звездите и планетите?
    - Естествено. Не мислиш за тях и тях ги няма.
    - А ако помисля за тях?
    - Ще се появят. Много е просто. Ти просто ще живееш в света, който те обкръжава. Ти ще го възприемаш не чрез представите и фантазиите си за него, а такъв, какъвто е в действителност.
    - А в него има ли Космос?
    - Разбира се, в него има всичко, цялото творение накуп.
    - Трудно ми е да го разбера.
    - Трудно е, защото си задръстен с представи. А Божественият свят е много прост. И освен това искаш да го разбереш, а просто трябва да го приемеш. Съгласи се, че разликата е голяма.
    - Тогава не разбирам какво правим ние в тази илюзия? Защо говориш за еволюция, за развитие, за усъвършенстване?
    - За да се замисляте за това, в какъв свят живеете. На теб не мога да говоря това, което казвам на човека, намиращ се на ниско ниво на съзнание. Съгласи се, че за него това няма да означава нищо. Той ще се развика „А къде е любовта, къде е светлината, Учителя, Бога?”. Всичките му доводи и мисли няма да стигнат по-далеч от тялото му. Той има нужда от отговор на въпросите за подобряване на взаимоотношенията, възпитаването на децата, правилното хранене и др.п. Всичките Ми опити да превключа вниманието му върху илюзорността и истинността на битието ще приключат с недоволния му възглас „Хайде да сме по-близо до живота”. За него животът е неговото тяло, чувствата му, обидите, раните, мислите. Живота без тяло, чувства и мисли той не може да си представи и не го разбира. Пък и за какво му е? Затова с него Аз говоря за самоусъвършенстване, за това, как да подобри себе си, как да се отнася към близките си. След като усвои това ниво, може да премине на следващото. Тогава Аз ще му говоря за еволюцията, ще му дам елементарни знания за строежа на Вселената.
    - Лъжливи знания.
    - Не, за неговото ниво на възприемане те са истински. Всичко това се прави, за да разбере в края на краищата безсмислеността на въпросите си. Няма да постигнеш истинския Живот със знанието, че Земята е на 150 000 000 км от Слънцето. Отчети и това, че за да започне човек да се замисля за сложните въпроси на реда във Вселената, за творението, за Бога, той трябва да проживее не една стотица животи.
    - Значи ти ме водиш от едно ниво знание към друго, като ме караш да се замислям над порядъка в света?
    - Не само. На теб това ти е интересно, а на друг – анатомията на човека. Странно ли? Не, изобщо не е странно. Той без знанието за анатомията няма да се придвижи напред.
    - Тогава кажи, коя реалност еволюира – истинската или илюзорната реалност?
    - Истинският Живот е духовният живот. Защо му е на Духа да еволюира – той познава себе си. Той постига собствената си вселогия и всезнание. Духът е центърът на съзнанието. Той е абсолютното начало – нестрадащо, неумиращо, вечно. То е и непостижимо.
    - Мога ли да го постигна?
    - Не и докато си отделен от него. Когато се сливаш с Него, ти постигаш Сам Себе си чрез формата. Формата – това е илюзията.
    - Защо всяка форма е илюзия?
    - Защото тя е крайна. Тя се ражда и умира. Вашата Вселена има край – тя се е родила и трябва да умре.
    - Но истинската реалност също е създадена от Теб. Значи тя също ще умре?
    - Непременно. Истинският Живот е първата форма, първото отражение. Той възниква от издишването и свършва с вдишването на Създателя. Вдишването и издишването са разделени помежду си от периода, наречен Време или Калпа.
    - Трудно ми е да разбера всичко това.
    - И защо ти е да го правиш сега? Предлагам ти по-напред да влезеш в истинския Живот, а след това да разбереш. Е, вярно е, че тогава ще те вълнуват съвсем други въпроси.
    - Примерно какви?
    - Ами, как да помогнеш на хората и другите създания да излязат от илюзиите, как да не страдаш, да не изпитваш душевни мъки, как да не умираш.
    - Може ли роденият да не умре?
    - Може да удължи живота си дотогава, когато Сам Създателят направи дълбоко вдишване и затвори очите за почивка от труда. Това в същността си е безсмъртието.
    - Колко дълго може да съществува човешкото тяло?
    - Дълго, но точно колко, не мога да кажа.
    - Не знаеш ли?
    - Нямам право да издавам такива Знания.
    - Казват, че има хора, чиито тела се пазят стотици хиляди години в пещерите. Защо те не живеят в истинската реалност?
    - Кой ти каза, че не живеят? Те са най-нормалните обитатели на Царството Божие. Те съхраняват тялото си за решаването на някои еволюционни задачи. Тялото им е с особена структура, особен биохимичен състав и имат особен строеж на мозъка.
    - Защо ние се различаваме от тях?
    - Защото вие не работите над себе си. Ако започнете духовно да се трудите, ще има съответни промени и в тялото. Трябва да работите с двете полукълба на главния мозък, а покрай тях и с още няколко жлези, които сега бездействат.
    - Създаването на такова тяло ли е единствената възможност да се запази физическото тяло?
    - Не, съществуват няколко възможности. Тялото може да не се запазва цялото (това е съпроводено с редица сложности по опазването на тялото), а само като наречен атом на тялото – физическа субстанция (частица), която при нужда отново може да стане тяло.
    - Как, чрез алхимия?
    - Всички процеси, свързани с прехода на веществата от едно състояние в друго след прилагането на висшите Знания, се нарича алхимия.
    - А как хората откриват тези Знания?
    - Те не са тайна, но присъстват само във висшите нива на съзнание. Преминалият всички нива ги владее.
    - А този, който се е научил да обича?
    - Да обича? Как разбираш това?
    - Този, който е предан на Висшето и е състрадателен към всичко живо.
    - Това не е любов, а произтичащото от нея, това е формата. Любовта е безусловна и безформена. Любовта е състояние на веществата, с което се твори всичко съществуващо. Затова и не съществува нищо, ненадарено с любов.
    - Защо тогава едни обичат, а други – не?
    - Защо мислите, че едните обичат, а другите не могат. И тези, които говорят за неумението да обичат, са по-честни от тези, които казват, че обичат. Този, който обича, не говори за това, защото не знае това. Любовта е състоянието му, а то не може да се измерва с мерките, които се опитвате да използвате. В състоянието на любов изчезва двойствеността на мирозданието и човек не различава добро и зло, любов или нелюбов. Неговото съзнание е цялостно.
    - И все пак за мен е очевидно, че има хора, обичащи повече от другите.
    - Ти живееш по шаблони и схеми. Съотнасяш нещата към бялото или черното, но идва мигът, в който черното и бялото престават да съществуват за теб. Тогава изчезва и сравнението.
    - Тогава трябва ли да се уча да обичам?
    - Трябва да се учиш да управляваш емоциите си и да живееш без обиди, оценки и шаблони. Когато страхът си отиде, се изгражда тялото на любовта.
    - А какво общо има страхът – аз не се страхувам от нищо.
    - Това е лъжливо твърдение. Всеки човек изпитва страх за живота си. Представи си, че след час трябва да умреш. Ако за този час не възникне мисълта, че не си успял с нещо, то действително си преодолял страха от смъртта. Но в действителност човекът, казващ, че не се страхува от смъртта, в критична минута изведнъж започва да мисли за това, че е живял неправилно и е можел повече да се занимава с духовно развитие. Той си спомня за децата – не е успял да ги отгледа, да ги осигури, да възпита необходимите качества и т.н. Всички тези мисли са захващане за живота, за съня, за илюзията. Ако ти осъзнаваш себе си във всеки миг, то ти осъзнаваш себе си и в смъртта. Съответно, ти не чувстваш разликата между живота и смъртта. Ти просто виждаш, наблюдаваш прехода от едното състояние в другото. Няма как да знаеш, че умираш, защото който живее, живее във всяко състояние.
    - Как може да не знам, че умирам?
    - Ако състоянието ти е вечният живот, то ти не можеш да умреш.
    - Но тялото умира, агонизира, това поражда всякакви чувства.
    - Правилно, има чувства и мисли – те агонизират, защото трябва да умрат заедно с тялото. А ти, ако си вечен, наблюдаваш как в тялото на вечния живот променяш формата.
    - Каква форма – пак ли материална?
    - Не непременно, но може и материална.
    - И се раждам отново? Но тогава аз се лишавам от паметта!
    - Не става дума за раждане. Говорим за човек, който осъзнава себе си винаги.
    - Добре, станал съм безсмъртен, живея в истинската реалност, нося Царството Божие в себе си – трябва ли отново да се раждам?
    - Не е необходимо, ако имаш предвид кармичния закон. Ти нямаш карма и вече не трябва да се раждаш.
    - А мога ли да идвам в илюзията?
    - Ти май не си отишъл далеч от нея. Илюзорният свят съществува там, където е и истинският, просто ти или се включваш в него, или – не.
    - Сигурно за това казваме „да преминеш през портала”?
    - Да, ти виждаш илюзията, но тя тебе – не. Хората, живеещи в илюзорния свят, или могат да те видят, или не.
    - Но ако съм станал безсмъртен в илюзорния свят, трябва ли да умра в него?
    - Защо? Продължаваш да си живееш, както си живял, но променяш отношението си към живота и не виждаш света, както всички хора. Що се отнася до тялото, то ти действаш според разбиранията си – можеш да дочакаш естествената биологическа смърт на тялото, можеш да поработиш над тялото и да се опиташ да го съхраниш. Всичко зависи от намерението ти.
    - Какви намерения бих могъл да имам, ако съм станал безсмъртен?
    - Най-различни. Безсмъртието не е крайната цел на съществуването ти. Ти можеш да се върнеш в илюзията, за да помогнеш на хората.
    - Като Буда?
    - Буда е преминал пътят до Нирвана и обратно, като е останал в тялото си. Докато тялото му е пребивавало в самадхи, той е отхвърлил огромна работа по трансмутацията на съзнанието си. Когато е осъзнал себе си в истинския живот, е решил с един замах да преодолее всички степени на развитието. Без да спира в края на пътя си, е преобразил тялото си, пребиваващо в самадхи, и това, което е останало под дървото, е Бодхи. Когато се е върнал в него, то вече е било друго, както и самият той междувпрочем.
    - А можел ли е да постъпи по друг начин?
    - Можел е завинаги да напусне тялото. Тогава хората биха казали, че е отишъл в самадхи и не се е върнал. Можел е да запали тялото си, да го преобрази в друго тяло – тялото на светлината или тялото на дъгата, можел е въобще нищо от тялото да не остави – дори един атом.
    - А той оставил ли е атом?
    - Буда трябва да се върне. Това е всичко, което мога да ти кажа.
    - А Христос?
    - Христос ще се върне заедно с Буда. Казвам ти чистата истина, но виждам, че я разбираш по своему. В тебе все още съществуват формите, които си запазил. Ти всичките ги отнесе към отговора ми и получи няколко варианта, ясни за разбиране. Защо не предположиш, че не всичко се вмества в предварително подготвените шаблони? Добре е наистина, че имаш няколко варианта – много по-лошо е да има само един. Това прави човека фанатичен и за нищо на света не можеш да го убедиш и накараш да чуе нещо друго.
    - Сега разбирам, че винаги казваш истината на хората, но всеки си я преработва така, както се е отразила тя в съзнанието му.
    - Защо ти е трудно да живееш, без да ме определяш към една или друга категория? Нали ти казах, че аз съм Бог, Творец, Висшето АЗ, Учителят? Аз съм тази вездесъща сила, енергия, която може да ти се представи в каквато искаш форма. Мога да бъда Буда, Христос, Творец, Учител, мога да те прилаская като майка и да съм строг като баща. И ти ще усещаш различията в моя глас и поведението ми.
    - Кое определя тези различия?
    - Формата. Уверявам те, че ако обуеш джинси, ще се чувстваш много по-различно, отколкото в костюм. Формата придава различията. Формата налага отпечатъка си върху съзнанието ти. Затова един човек говори примитивно от името на Бога, друг – обстоятелствено и сложно, трети – просто и достъпно. Не Бог говори глупости или висши истини, а вие говорите така, пречупвайки вибрациите Му в съзнанието си.
    - Случва се и звездите да говорят с хората.
    - Това е същата тази вездесъща сила, която облича формата на Сириус, Плеядите, Алтаир, Венера.
    - А има ли такова нещо в действителност?
    - Всичко е в съзнанието ти. Външното не съществува отделно от вътрешното. Докато ти си субект, отделен от обекта. Когато субектът и обектът се слеят, всичко става различно.
    - Кога ще се случи това?
    - Когато приемниците ти са готови за приемането на сила с огромна мощ.
    - А не притежаваш ли такава мощ?
    - Не мога да ти покажа цялата си мощ – Аз не съм убиец.
    - Как да подготвя проводниците си?
    - Чрез чистота – чистота във всичко. Живей по космическите закони, не лъжи, не кради, не лъжесвидетелствай, не завиждай. За съжаление нищо ново не мога да кажа.
    - Чакрите ли са моите проводници?
    - Чакрите и много други, по-фини канали. Ти искаш постоянно да възприемаш света на друго измерение. По-правилно е да се каже – светът на другите вибрации. За да смениш честотата на проводниците си, трябва да пропуснеш през себе си енергия с колосална мощ. Всички чакри могат да се настроят на друга тоналност (въобще да се премине на друга октава). Разбираш ли – не една, а всички. Сега тази енергия се приближава до теб и те кара да свириш все едно си инструмент. Понякога получаваш блестящ резултат, друг път свириш фалшиво. Свиренето ти е несъвършено, не е плавно, какво да говорим пък за замърсеност на каналите. С други думи, трябва да настроиш струните. Случва се и някои клавиши да хлътнат.
    - Ти не казваш как да се прочистят каналите!
    - Прави това, което знаеш.
    - Струва ми се, че когато Те питам за нещо, Ти увърташ отговора.
    - Не мога да кажа повече от това, което казах. Приложи го. Когато ме питат как да променят взаимоотношенията си с детето, казвам – направете го. Искаш да знаеш как да ходиш по водата! Иди и го направи, а не питай. Престани да ходиш с торбичка и да се правиш на гладен. Не ти се получава, защото не го правиш. Ако действаш, ще се получи.
    - Представям си как бих тръгнал по водата.
    - Пробвай и после говори.
    - Ама нали ще потъна?
    - Вярно, че ти знаеш всичко предварително.
    - Трябва ли да полагам допълнителни усилия за почистването на проводниците или те сами се прочистват от живот в живот, според придобития опит?
    - Как смяташ – ще поникнат ли цветя, ако ги засадиш?
    - Някои да, но други – не.
    - И защо?
    - Трябва да се грижа за тях.
    - Чакрите ти са цветята. Трябва да се грижиш за тях.
    - Случва се човек да получи просветление неочаквано, без всякакви методи и упражнения.
    - Така ли? А знаеш ли какво е правил той в миналите си животи? Докато ти си чакал цветята ти сами да израснат, той се е грижел за градинката си. За теб резултатите от неговия труд са неочаквани, но ти не си видял колко сили е хвърлял в продължение на много въплъщения, за да се получи този неочакван резултат.
    - Казват, че не трябва да се отварят чакрите.
    - Нека си говорят. С теб обсъждаме прочистването на чакрите, нали? Донасят ти букет от напъпили цветя – можеш ли да ги разтвориш?
    - Не, ще ги накъсам.
    - И чакрите не можеш да ги разтвориш насилствено. Те са като цветята и сами се отварят под въздействието на топлината, слънчевите лъчи и...
    - Какво още?
    - В тях има сила, жизнена сила, която кара цветчето да се изтегля нагоре, към слънцето. Ако няма такава сила, нищо не може да се направи.
    - Тази сила кундалини ли е?
    - Да, това е енергията, намираща се в човека в основата на гръбначния стълб. Просветлението е издигането на тази енергия от основата на гръбначния стълб до темето.
    - Защо при хората тя е в спящо състояние?
    - Ако те разделя на половинки, то долната част на тялото ти ще има една честота вибрации, а горната друга. Представи си, че държиш в ръцете си два проводника с различно напрежение. Ако ги съединиш?
    - Ще изгорят и ще изгори този с по-ниското напрежение.
    - Следователно, за да циркулира токът нормално, трябва да се изравни напрежението. Ако искаш да проникнеш в областта на по-високото напрежение, в другата – по-фината реалност, трябва да издигнеш долната част до нивото на горната или, по друг начин казано – да повишиш напрежението в единия проводник, нали така? Да повишиш напрежението означава да прочистиш чакрите, за да се придвижва свободно по проводника силата кундалини (токът). Тогава тялото ти няма да може да се дели на две – няма долна и горна част, а само един проводник и една реалност.
    - Значи докато се мъча, като съединявам тези проводници, и търся методи за повишаване на напрежението под страха от искри и пожар, съм двойствен и усещам, че някак си съм разделен на половинки – едната част е чиста и светла, а другата – тъмна.
    - Точно така. Ако ти се делиш на половинки, то целият свят се дели на половинки. Ти постоянно ще казваш – това е светло, другото пък тъмно. При просветлените хора всичко е единно, защото енергията циркулира по един проводник.
    - Те не усещат ли двойствеността?
    - Просветлението има различни нива. Първоначално двойствеността все още се забелязва, но след това тя изчезва.
    - Защо просветлението е различно?
    - Защото съществува праг на възприемане. Преминеш ли го, ставаш просветлен, но не можеш да останеш на това място достатъчно дълго. Ако продължиш напред, ще опознаеш по-добре новия свят. В новия свят и законите са нови. И те трябва да се постигнат.
    - Значи има добро и лошо просветление?
    - Не, има деца и възрасти.
    - А кундалини може ли сама да се издигне, без някакви усилия?
    - Смешен въпрос. Въплъщенията ти са усилията на Духа да издигне кундалини. Ти се раждаш, живееш, страдаш, това са усилия. Ако към тези усилия приложиш и допълнителни, то ускоряваш развитието си. Можеш и нищо да не правиш – само да чакаш кога самият живот ще те отведе до просветлението и от остър камък да станеш дялан. Примерно ти се наложи да проживееш хиляди животи, за да станеш просветлен. Това са приблизително 50 000 години страдания и около 100 години щастливи мигове. Когато осъзнаваш факта на страданието, ти ще поискаш да се избавиш от тях. Полагаш усилия да се избавиш от страданията, т.е. тръгваш да търсиш, да съпоставяш, да правиш нещо. По този начин ще проживееш не хиляди, а само 50 живота, възможно е и повече или по-малко, и ще съкратиш собствените си страдания на 25 000 години. Ако тези години нямат никакво значение за теб, нищо не прави, а просто чакай.
    - И мога да живея, както си поискам?
    - Разбира се.
    - И да правя злини?
    - Искаш ли да правиш това?
    - Не, но искам да знам какво ще последва от това.
    - В определен срок космическата сила привежда в порядък творението – един вид ревизия. В края на този срок хората трябва да усвоят едни или други уроци. И ако ти правиш злини, значи урокът не е усвоен и ти започваш всичко отначало.
    - Какво значи това?
    - Да допуснем, че при поредната ревизия хората са успели да проживеят 200 живота. Но за това време някои от тях не са усвоили необходимите уроци. Развитието им примерно е спряло на това ниво, което обикновено се постига за 50 живота. В новия цикъл контролиращата космическа сила ги връща в тези условия на живот, които са имали хората преди 150 живота, за да преминат отново този път и усвоят урока. А основната маса продължава напред – към 201-я.
    - И след това отново ли ревизия?
    - Непременно.
    - Как да разбера дали съм от повтарящите или от отличниците?
    - Няма как – тези знания не се разгласяват, за да не ви смущават. Нима нещо ще се промени, ако знаеш?
    - Може би, ако съм от повтарящите, бих станал по-скромен, по-внимателен.
    - А ако си от отличниците, би се възгордял и ходил като крал, гледайки на всичко отвисоко.
    - Кой знае...
    - Аз знам. Самооценката на хората е слаба. На теб, както и на останалите, им е трудно да се приемат такива, каквито са. Ти през цялото време искаш да бъдеш или по-добър, или по-лош. Защо просто не станеш самия себе си?
    - Как да съм самият себе си, ако трябва да се усмихвам, когато не искам, да моля за това, което ми се полага по закон, да заобикалям отдалеч, за да не ми се случи нещо?
    - Не искаш да се усмихваш – тогава не се усмихвай. На кого му е притрябвала външната ти усмивка? Трябва да се усмихваш от сърце. Когато сърцето се усмихва, наоколо е светло. Никой за нищо не ти е длъжен по закон. Докато си според човешките закони, ти встъпваш в договорни задължения, като създаваш карма. По космическите закони понятието дълг не съществува.
    - Значи могат да взимат от мен, без да ми връщат?
    - Ако ти още си привързан към собствеността, то поискай възвръщаемост на дълга. Ако си твърдо тръгнал към просветлението, не искай нищо. Всичко, което ти трябва, идва само.
    - Как ще дойде само, откъде ще се вземе?
    - Стоящият на прага на просветлението трябва да погаси всички кармични задължения. Примерно Господ вече е готов да прояви към теб милост, а ти си задължен на някой за нещо – тогава то ще ти бъде отнето. Ще загубиш всичко и ще си гол и бос. И какво от това? Нали в замяна получаваш Царството Божие. Друг вариант. Раздал си всичките си кармични дългове и си на прага, но има хора, които са ти длъжни. В този случай ще те провали богатството, помощта. Нужно ли ти е това? Ако ти си просветлен и живееш в Царството Божие, то на теб ти е безразлично имаш ли нещо или не.
    - Отново клониш към това, да приемам всичко, каквото е.
    - Това е законът на истинския Живот. Приемеш ли света такъв, какъвто е, приемаш и себе си. Приемеш ли себе си, ти приемаш Бога.
    - Нима дотогава аз не съм Го приел?
    - Докато вътрешно си недоволен от себе си, не може и да става дума за приемане на Бога.
    - Е, случва ми се да съм недоволен от себе си.
    - Значи по някаква причина си недоволен от Бога. Може би искаш нещо, а не ти се дава, може би ти е трудно да простиш на някого.
    - А ако на всички съм простил, а на себе си не мога?
    - Измъчва те съвестта – това е чувството за вина или страх. Определи кое точно. Страхът е, когато очакваш наказание. Кой може да те накаже? Хората? Или те е страх, че нещо ще изплува на повърхността и ще те осъдят? Главното е да признаеш в себе си това, да си поговориш на глас за случилото се, но непременно в Божественото присъствие. Ще разбереш, че никой не може да те осъди толкова строго, колкото самият ти. Запомни, че покаеш ли се, това остава в миналото. А настоящето е друго нещо. В него ти започваш да живееш с чиста съвест. Или те измъчва чувството, че по твоя вина някой е направил нещо лошо, което е необратимо? Можел си да помогнеш, но не си го направил? Скъпи мой, ти нищо не решаваш в този живот. Аз решавам и във всеки миг мога да направя чудото. Ако е необходимо, ще го сътворя. Следователно на Мен ми е трябвал точно такъв изход на събитията, какъвто се е случил. Та ти поставяш себе си над Бога. Това вече е горделивост. Това е източникът на недоволството от себе си, т.е. от Бога. И къде е Той, ако гордостта ти е изпълнила всичко? Мислиш си само, че не можеш да си простиш, а всъщност се удряш в гордостта си челно.
    - Но аз никога не съм мислил така. И какво да правя с гордостта си?
    - Зърнеш ли проявлението й, кажи „Виждам, всичко виждам, искаш да се скриеш, но няма да успееш”.
    - И това е достатъчно?
    - Гордостта обича да прави всичко подмолно, незабелязано, с хитрост и измама. Тя не понася да забелязват капаните й.
    - И какво ще се получи накрая?
    - Гордостта ще си тръгне, ако това е било проникване на чужди елементи. Ще се преобрази, ако е създадена от теб. Не веднага, но постепенно. Колкото повече ти я разкриваш без обвинения, толкова по-бързо тя ще се променя.
    - Добре, гордостта ми ще изчезне, но в другите ще остане. Как ще си взаимодействаме?
    - Ти първо за себе си мисли. Стани просветлен, премахни двойствеността. След това ще гледаш на хората не като носители на гордостта, а като на болни, страдащи от собственото си невежество.
    - Около мен има толкова хора, които знаят много неща. Трудно е да се нарекат невежи.
    - Невежеството произтича не от незнанието, а от неразбирането. Освен това има стереотип на мислене. Ти мислиш така, както си свикнал да го правиш. Опитай се да промениш начина на мислене.
    - Искаш да кажеш, че обикновено мисълта тича по една и съща пътечка?
    - Да, ако размишляваш за Бога, то мисълта пада в предварително изкопаните ями, както топката при голфа. Ти сякаш искаш да мислиш по новому, но не можеш – старата ямка привлича мисълта ти като магнит. Намери нов път.
    - А това важно ли е?
    - На първо време ще ти помогне да се избавиш от шаблоните. Тръгне ли мисълта по утъпканото, веднага я връщаш назад. „Къде така, тръгни по нов път!” Ама тя пак се връща. Ти отново я спирай, търси новия път. Ще ти се наложи малко да поупражняваш дърпането на въже.
    - И дълго ли ще си играя така? Нали целта ми е да спра мисълта си?
    - Това е теоретичната ти цел. А какво правиш практически за това, какво време отделяш?
    - Прав си, никакво. Чат-пат се сещам за това.
    - Спомняш си и създаваш илюзията за правене. Струва ти се, че се занимаваш, но няма резултат. Действай. Петнадесет минути на ден и ще има напредък.
    - Защо не забелязвам собственото си движение? Случва ли се въобще нещо в мен?
    - Винаги се случва нещо в теб, но човек търси резултата, т.е. доказателство под формата на чувствени възприятия – образи, звуци, знаци, проникновения, срещи и т.н. Но вече си говорихме с теб за това, че цялото обучение се свежда до едно – да освободиш чувственото си възприемане. Ако се появяват образи и звуци, значи процесът не е доведен до край. Ти още си по Пътя. Може и да не забелязваш собственото си движение, защото не правиш нищо, само мисълта ти се суети – трябва да правя, да се движа, да бягам, да медитирам. От безчислените „трябва” възниква усещането за това, че вече всичко си пробвал и направил, но без резултат. Умът бяга, но това е лъжливо, илюзорно движение. Трябва да спреш колелото.
    - Старая се да мисля бавно.
    - Това не е същото. Вземи като правило да изпълняваш всичко изрядно по половин час на ден. Изкови и друго правило, ако едното е малко, и също го изпълнявай всеки ден по половин час.
    - Какви примерно?
    - Каквито и да е. Важни са не те сами по себе си, а дисциплината. Можеш да направиш сто клякания или сто поклона. Можеш да седиш в поза лотос и да спираш мислите си. Можеш да измислиш и нещо по-сложно – да тренираш винаги да си внимателен в сърцето си или да се молиш.
    - Всичко това е лесно.
    - Тогава какво от гореизброеното би правил без прекъсване цяла година?
    - Нищо, та това е толкова несъществено.
    - Ето това е. Искате изведнъж да напълните мрежата с риба. Правиш нещо 10-12 дни, а след това казваш, че няма резултат. Ами откъде да дойде? Но ако чакаш резултат, като се уповаваш на някакво желание, то може и въобще да не дочакаш.
    - Желанието ми става бариера ли?
    - Разбира се, чакаш отговор, знак като някаква изгода. „Помолих се на Бога, за Него правих упражнения, изпратих Му своята мисъл, нека Той ми даде в отговор нещо.” Какво очакваш? Той да те изпрати с поръчение до някого? Не е ли смешно?
    - Какво мога тогава въобще да очаквам?
    - Пак сработи стереотипът на мислене. Представите ти не излизат извън илюзорния свят. Ти трябва да добиеш единение с Господ, да усетиш своята неотделимост от Него. И в основата на всяка твоя дейност да е заложено правилното намерение, т.е. нищо да не очакваш и нищо да не желаеш.
    - Ако не желая нищо, ще получа нищо.
    - Точно така, ти си длъжен да получиш нищото. Когато пустотата те изпълни, ще се появи Истината. Докато мислите, чувствата, преживяванията ти те изпълват, ти искаш, търсиш и жадуваш да достигнеш до края на пътешествието.
    - Тоест докато има желание, аз, макар и подсъзнателно, ще очаквам нещо да получа. Като своего рода сделка с Бога: аз Ти давам устремено търсене, преданост, а Ти на мен – крайната цел.
    - Добре, нека това да е още един поглед към постигането на целта.
    - Разбирам, че не трябва да се описва истинската реалност. Осъзнавам изцяло, че това е безполезна загуба на време. Но може ли да получа някакъв метод?
    - Методи много. Животът ти също е метод. Същността е в това, ти да следваш метода. Методът не е панацея. Благодарение на него се променя мисленето ти и изчезват предишните представи. Методът е само една отсрочка във времето, през която в тебе се случват необратими промени. Мислиш си, че нещо е благодарение на метода, благодарение на правилното дишане или някакви упражнения. Частично е точно така. Но голяма част от работата прави Господ, като наблюдава усилията ти.
    - Богът Създател? Има ли време да ме наблюдава?
    - Богът създател има много ръце, крака, очи. Той те наблюдава чрез някаква Своя форма. Тази форма за теб е Бог, Учител, изобщо – Висшето начало.
    - Откъде ме наблюдава тя?
    - Откъде? Може да се каже – от истинската реалност, която е до теб, но която ти не виждаш.
    - Следователно тя все пак е невидима!
    - Ти искаш да видиш с очите и да чуеш с ушите. Пак всичко преминава през петте чувства. Изключи чувствата и ще виждаш различно.
    - Самият Създател ръководи духовното ми развитие чрез формата Си на Учител. Правилно ли разбирам?
    - Правилно.
    - Учители да искаш – кой от тях е моят Учител?
    - Този, когото Господ е изпратил.
    - В различните периоди от живота ми мога да имам различни Учители?
    - Безусловно.
    - Ами моята представа, че аз трябва да имам само един Учител, Канал или Лъч, под който да вървя?
    - През живота си можеш да закупиш десет коли и да ги караш. Те са различни модели, но въпреки това са коли.
    - Горе-долу разбирам. От всичко казано се получава, че истинската реалност ту е видима, ту невидима. Учителят може да е ту видим, ту невидим.
    - Всичко е в теб – във възприемането ти. Когато ти изцяло, напълно и осъзнато присъстваш в настоящето, в дадения миг, то ти виждаш всичко. И това е реалността.
    - Значи реалността не е съставена от пластична материя?
    - Изградена е от фина материя, но е неизменчива, ако имаш предвид точно това. Изменчива е илюзията. Заради мислите ви тя постоянно се колебае като перде при порива на вятъра. Мисълта ти е ту тук, ту там. Тези скокове на мислите увеличават илюзорното пространство и неговото колебание понякога става много опасно.
    - Но от гледна точка на истината то не съществува!
    - Има подвижно енергийно поле, което извършва колебателно движение. Колебанието може да постигне огромна сила и да повреди Структурата.
    - И всичко това заради мисленето ни? Нима е толкова опасно това?
    - Да, вие не разбирате нито вредата, донесена от необузданото ви мислене, нито опасността му за мирозданието. Това е причината да ви обясняваме колко е важно да възприемате всичко осъзнато. Случва се колебанията да достигат такава сила, че отклонението от нормата да е твърде голямо, критично. Тогава трябва да се вземат особени мерки.
    - Обясни подред, първо за нормата.
    - Създателят прекрасно знае какви неща могат да ви дойдат на акъла. Това може да не са просто гадости, а направо невероятни фантазии. Той условно някак си прегражда представите ви и казва: „Край, по-нататък нито крачка.” После условно прегражда по-малко пространство и казва: „Впрочем цялото човечество ще мисли в пределите на този кръг.” Малкото пространство е норма, а голямото – предел.
    - Тоест Той знае, че ние все едно ще сме роби на ума, че мисълта ще ни отнася в различни светове, че всички ще се хванем в илюзията.
    - Естествено, но Той също знае, че определено количество просветлени хора могат да поддържат илюзорния свят в равновесие – относително.
    - За да не позволяват на света ни да се колебае силно?
    - Да, но за това трябва истинската реалност постоянно да се попълва, т.е. хората да подредят мисленето си и да подчинят ума. Така този, който е спрял своята мисъл, е намалил чрез енергията си колебаещото се енергийно поле.
    - Значи сега просветлените са малко, т.е. живущите в настоящето, а повечето са живеещите в миналото или бъдещето. Станало е голямо отклонение от нормата.
    - Много голямо. Изходът е един – просветлените да станат маса, за да изтеглят мислите си от едното поле и внесат енергията им в друго поле. Тогава колебанието ще се укроти или ще стане допустимо.
    - Има ли друг вариант?
    - Разбира се, просто да се разруши това, което са направили хората, т.е. цялото пространство мисли, и да се построи наново.
    - И тогава всичко ще започне отначало – раждане, грешки, фантазии, смърт?
    - Естествено, но това, в случай че човечеството продължи съществуването си.
    - Как? Възможно ли е и човечеството да се унищожи?
    - Защо не, ако то застрашава Структурата.
    - Ние не сме ли някаква ценност?
    - Човекът е огромна ценност. Бихме ли били толкова време с вас, ако беше толкова лесно всичко да се създаде отново?
    - Значи Ти си заинтересуван хората да разберат що е то, истинската реалност?
    - Не, заинтересуван съм да живеете в настоящето. Много неща разбирате, но ползата от това е малка.
    - Възможно ли е голяма маса хора изведнъж всичко да разберат или да живеят в истинския свят?
    - Предвиждаше се такава ситуация. Тази маса хора се подготвяше хиляди години. Но тя има нужда от импулс, енергиен тласък, удар, разряд с голяма сила, за да започнат верижната реакция и в кратко време хиляди хора да станат просветени.
    - Буда е притежавал огромна сила, но тя е била недостатъчна, за да получат просветление хиляди хора.
    - Буда е бил един, но въпреки това стотици просветлени са били изведени от Него от илюзорния свят, докато е живял, и хиляди след заминаването Му.
    - А Христос?
    - Той е направил просветлени учениците Си, но не всички от тях. Той не е бил сам – заедно с Него на ограничена територия е имало няколко Учителя. След заминаването на Христа мнозина са получили просветление.
    - Но не хиляди. Какво не е сполучило?
    - Не е отчетена инертността на мисленето ви. Половин година напредвате, стремите се, вярвате и изведнъж рязък спад – съмнения, неверие, умора. Искате много, но не го получавате в набелязаните от вас срокове. Изграждате представи, а те не се сбъдват. Мечтаете, мисълта ви тръгва по маркирания път и всичко се върти в кръг. Трябва да се направи така, че дори и в периоди на спад уморената ви мисъл да не се връща към старото, т.е. да не върви по шаблони и схеми. И освен това вие да добиете самостоятелност, т.е. независимост на съжденията.
    - Това, за да не казваме: „Нищо не разбирам. Ще послушам някого, който повече разбира.”
    - Вие трябва да имате само личен опит. Вие не можете да знаете кой и какво разбира. Не може да живеете така, както другите ви казват. Те си имат своя опит, вие – вашия. Понякога човек нищо не разбира, а е близко до постигането на илюзорността на битието, защото умее да живее в настоящето. И не му трябва нищо повече – надява се само на Божията милост.
    - Но дори и да започне верижна реакция на просветление, тя ще е ограничена от някакъв кръг хора, страна или нация.
    - Напълно е възможно. Но когато промените се изместят в енергийното поле, ще се случи нещо необикновено с цялото човечество.
    - Например?
    - Дори и да поиска непросветения човек да мисли с шаблони, няма да може. Той ще почувства, че нещо става с мисленето му.
    - Разбирам. Слагат се препятствия, блокажи, закриват се каналите, които разлюляват пространството на мислите. Тоест ако мисълта от началото до края е преминавала хиляди километри, то сега тя няма да отиде по-далеч от петстотин.
    - Приблизително, макар и не толкова примитивно.
    - Нима Ти не си предвидил резултатите, не ги пресметна? Понякога казваш „Възможно, вероятно”. Защо не си изцяло уверен?
    - Ако внимателно препрочетеш диалога ни, ще забележиш, че винаги говоря за настоящето. Бъдещето се гради от настоящето. Всеки следващ миг е непредсказуем. Никой не може с пълна увереност да говори за бъдещето. Можеш да предполагаш един или друг изход.
    - Ами пророците?
    - Те говорят не за непременното бъдеще, а за предполагаемото, с голяма степен на вероятност.
    - Значи всички предсказани катастрофи, преходи, обрати са глупости.
    - Когато започваш да четеш книга, знаеш, че можеш да я прочетеш за ден-два. Но се случва нещо неочаквано и ти заминаваш, съответно и книгата не е прочетена дори след седмица. Или пък тя толкова е увлекателна, че ти веднага отхвърляш всичко друго и прочиташ книгата за пет часа. Така ли е?
    - Разбира се, прав си.
    - Ти знаеш възможностите си, но не знаеш какви събития ще им повлияят. Това, което трябва да стане, не винаги се случва така, както трябва, и в сроковете, в които трябва.
    - Тогава как да се доверяваме на ясновидците?
    - Защо изобщо ви е необходимо това? Те говорят за вероятности, но не и за неизбежности.
    - Неизбежна е само смъртта, нали?
    - Защо толкова трагично? Тя също не е неизбежност.
    - Но всички хора умират?
    - Не всички.
    - Не говоря за особените...
    - Те не са особени. Всички хора трябва да са такива. Именно в това се състои вашата ценност. Хората са безсмъртни и могат да живеят в телата от различна тъкан.
    - А как стоят нещата при 40-те дни на преход в посмъртното съществуване – бардо (тибетски термин за междинно състояние, които за човека са общо 6 и бардо на умирането е едно от тях).
    - Нима това противоречи на казаното от Мен? Прочиствай мислите и чувствата си през този живот и ще преминеш през всичките бардо в един миг. Тъй като хората не правят това, се налага да се занимават с очистителни процедури след т.нар. смърт. И понякога това отнема много време. В края на краищата до истинската реалност достига малка частичка, осъзнаваща себе си в краткия миг. Проблясък и отново раждане.
    - Проблясък светлина?
    - Да, усещането за единение с Всевишния, с мирозданието. Няма никаква нужда от такива сложности като посмъртните страдания по време на прочистването. Нима не се уморихте да страдате в живота?
    - Не искам да страдам нито тук, нито там.
    - Няма тук и там. Има само един свят. Свали очилата. Опитай да мислиш в настоящето, а когато фразите се равняват по миналото или бъдещето, ги отрязвай.
    - Но Ти сам делиш творението на истинско и илюзорно. Казваш вашият свят и нашият свят.
    - Това го правя, за да обясня. Ако не ползвам категориите бяло-черно, ти нищо няма да разбереш. Ти имаш нуждата от сравнения, на Мен те не са ми необходими. За Мен всичко само Е. Е БИТИЕ. То е неделимо. Но за да усетиш себе си в Битието, трябва да ти дам боен чук, за да разбиеш начина си на мислене. Този боен чук ти наричаш метод, начин, упражнение, любов, светлина. Така че бий каквото искаш, само го разбий.
    - Нима от мен нещо зависи?
    - Разбира се, един осъзнаващ вече е оттичане на енергия от нагнетената страна. Но ти пишеш книга и аз ще се постарая тя да попадне в ръцете на тези, които могат да я разбират. След теб друг осъзнаващ, после трети. Когато осъзнаете, че не мислите така, то непременно ще усетите пустотата, защото мисълта ви ще започне да се забавя. Мисълта ще престане да бяга в кръга на дългото си пътешествие. Заедно с мисълта ще излезе от строя и чувствителността, т.е. ще се забави процесът на реагиране. Прочистването на чувствата води от сантименталност до висши преживявания. Първоначално зле ще чувате и виждате. След това ще нахлуят новите краски и новите звуци, след тях – фините видения, знаци, сънища, символи. И какво ли не още. Но не обръщайте на всичко това никакво внимание, защото те са неизбежни при прочистването. Там, където ти отиваш, няма нищо. Пустота. Докато има нещо, за което да се захващат мислите и чувствата ти, ти все още не си в Истината.
    - Между другото Ти ми даваш критерий за разпознаване. Ако виждам Господа, Светлината, Силата?
    - Всичко това са образи. Те подхранват чувствата ти. Следователно чувствата ти засега не са изключени.
    - Но ние сме толкова горди, когато ни се наложи да служим на Господ или когато ни обръщат внимание Висшите сили.
    - Добре е да служиш. Целият ти живот трябва да е осъзната служба. Но не си въобразявай това, което го няма. Не мечтай, не фантазирай, защото всичките ти мечти и фантазии ще придобият реални очертания. Ти сам им даваш енергия чрез силата на мисълта, при това непрочистената мисъл. Ти се вживяваш в създадената от теб илюзия и ставаш роб на силите, които те управляват. Ти си ги породил и само ти можеш да разрушиш собственото си порождение. Вярно е, че ти си мислиш, че контролираш ситуацията, но всъщност ти отдавна си в плен на представите си.
    - Значи ни е малко това, че живеем неосъзнато, в илюзиите, но освен това създаваме и неясно какво. Илюзия в илюзията.
    - Да, можеш да наречеш това неведоми лабиринти, натрупвания, пещери, въздушни замъци, лъжливи постройки. Наречи го както искаш.
    - Как да изляза от това?
    - Просто е, живей просто, красиво, по Божествените закони – ето ти цялата наука. Когато обяснявам, то всичко ви се струва сложно, защото не можеш да обясниш на слепия що е светлината. Но животът е прекрасен – нали е великолепен. Научи се да виждаш миговете, от които той се състои. Тогава за теб ще изчезне понятието време. Ти просто ще осъзнаваш мига.
    - Не разбирам, а къде да дяна целия този свят, с който съм свикнал? Къде да сложа Йерархията, Учителите, Светлината, Живота, децата, родителите, Любовта, привързаността?
    - Всичко си остава. Изчезват представите – за Светлината, за Любовта, за привързаностите и т.н. Ето, чуваш лесна мелодийка. Чуват я образованият музикант и неграмотният селянин. За музиканта това е „ми-ми-до, сол-ла-сол”, а селянинът просто слуша и нищо не казва, защото не знае нотите. Нима от непознаването му на нотите мелодията е изчезнала, нима тя по някакъв начин зависи от названието на нотите, произнесени от музиканта? Мелодията съществува, но един я определя от гледна точка на хармонията, а друг просто слуша. Научете се да не коментирате, но да правите това, което трябва да правите, т.е. произтичащото от наложилите се обстоятелства. Просто бъдете себе си.
    - Искам да си изясня нещо. Това, към което вървя, е пустотата, но, от друга страна, това е и животът, който живея.
    - Съвършено вярно. Свикнал си да опознаваш света чрез петте си сетива. Ако ги изключиш, ще настъпи великата тишина – без звуци, без образи и представи, няма нищо, което да докоснеш, помиришеш, пробваш. Това е то, пустотата. В същото време тя е изпълнена с живот, този живот, който ти засега не разбираш и не разпознаваш. Ти се опитваш всичко да си обясниш от гледна точка на чувствата, а в пустотата нищо не трябва да се обяснява чрез тях. Затова и казвам, че там няма нищо. Животът в тази велика пустота се постига по друг начин. Когато го намериш, разбираш, че всичко известно ти преди е било просто сън.
    - Великата пустота – това безмълвието ли е?
    - Да, там угасва всичко това, което ти преди си знаел, защото тогава си живял в света на чувствата. В безмълвието живеят само вибрациите. Те създават след това звуците, образите, думите. Светът на чувствата дава вибрации на тези качества, благодарение на които той ще ги разпознава. Така вибрациите стават някакви сили, на които се дават имена.
    - Мен има ли ме или не?
    - Ти съществуваш като вибрация, но хората не могат да те познават като вибрация, защото за тези, които ползват чувствата, ти си постижим само чрез чувствата, присъщи за илюзорния свят.
    - А когато в мен изчезнат тези качества, какво ще се случи?
    - Ще престанеш да съществуваш за хората, които те разпознават чрез петте сетива, но ще те разпознават тези, които са изключили тези чувства.
    - Тоест за тях ще съм видим, но не чрез зрението?
    - Да, те се определят като вибрация.
    - Значи качествата са нужни, за да могат да ме виждат тези, които възприемат света през чувствата. Качествата замъгляват вибрацията, която аз съм, за да може тя да се прочете един вид.
    - Да, качествата ти дават ум, емоции, така се появяват тялото на мислите, тялото на чувствата, след това и физическото тяло.
    - И кой прави това с мен?
    - Самият ти. Ти си измисляш покривалото, за да го разпознаеш и себе си чрез него, когато влезеш в света на чувствата.
    - Излиза, че прочиствайки тялото си, аз тихомълком изчезвам от света на чувствата или от сънищата?
    - Разбира се. В зависимост от това, как се прочистваш, попадаш в слоя пространство, което още има някакви качества.
    - Но няма да има чувства?
    - Не, там има не съвсем пълно знание.
    - Просветлението изчезване на илюзорния свят ли е?
    - В какъв смисъл?
    - Видим ли съм там или не?
    - Отново минаваш всичко през чувствата. Как ще изчезнеш, когато си вибрация? Просветлението е постигане на това, което си всъщност. Просветленият човек постига накрая Истината за света. Просветлението дава на човек възможността да вижда качествата, благодарение на които той има още и тяло, чувства, мисли.
    - И какво, не иска ли вече да ги има?
    - Защо – той разбира, че тялото, чувствата и умът го карат да изпитва страдания. Те са източник на страдания. Човекът става чист дотолкова, доколкото е разбрал, че всичко това той сам е измислил за себе си, за да познае природата на пустотата. Сега в него се появява желанието да се върне назад, в изходното състояние – без страдания.
    - И пак да стане чиста вибрация?
    - Да. Но за да стане чиста вибрация, трябва много да се труди. Това не може веднага да стане.
    - Значи съществуват нива просветление, различни състояния на честотите?
    - Тогава какво е според теб тишината? А небесата, а Стълбицата на Боговете? Всичко това са тези слоеве, в които след това се прочиства съзнанието, по обратния път, така да се каже.
    - Но нали не всичко се връща в изходното си състояние?
    - Не всичко. Продължаващият да се прочиства в истинския свят просветлен човек придобива всякакви способности. Той още има тяло, но то е дотолкова чисто, че може примерно да лети, а не да ходи. Хората около него изпитват огромни страдания, боледуват, гневят се, убиват, обичат, ненавиждат, а той – не, защото е изключил чувствата. И тогава безкрайно съжалява хората. Но това не е съжаление в човешкия смисъл на думата, а дълбоко състрадание към човечеството.
    - И просветлените се връщат в изходното състояние точно затова, защото искат да помогнат на останалите да разберат, че те страдат, заради неправилното си възприемане на света?
    - Точно така. Буда е постигнал нирвана, но се е върнал назад, за да помогне на човечеството.
    - Следователно той изцяло се е изчистил, а след това специално се е замърсил, за да има възможността да живее в илюзорния свят?
    - По-скоро ще кажем, че Той е взел със себе си някои качества, благодарение на които хората да могат да Го разпознават.
    - А Христос? Какво е направил Той с тялото Си?
    - С прочистеното Си съзнание Той е влязъл в много висока степен на чистота и остава там, за да помага на пристигналите да продължат напред.
    - Къде напред?
    - Към абсолютната пустота или чистотата.
    - Следователно когато стана просветлен, ще имам различни възможности за по-нататъшно развитие?
    - Купища възможности. Можеш да останеш в илюзорния свят и продължавайки все още да усещаш себе си, да разказваш на хората за уроците ти. Можеш да се научиш да правиш нещо с тялото си, каквото си поискаш – да го материализираш и дематериализираш. Можеш да останеш в истинския свят, т.е. да си вибрация в един от слоевете на пространството.
    - Мога да си остана тук, в илюзорния свят, заедно с роднините и близките ми, но с разбирането или възприятията си да съм в истинския, нали?
    - Да, вие наричате това „да живееш в Духа”.
    - Тук вече понятията се разбъркаха, много хора смятат, че да живееш в Духа, е да си в света на образите, да строиш манастири, да помагаш на Бога, на Учителите, да изпълняваш поръченията им.
    - Запомни, има фантазии, има и реалност. Нека хората да правят това, което им харесва. Времето за вникване в нещата все още не им е дошло.
    - Но всички искат просветление.
    - Просветление могат да искат само тези, които не искат повече да страдат.
    - Хората си мислят, че престанат ли да страдат, ще престанат и да живеят.
    - Напротив, ще започнат да живеят. Сега те не живеят, а спят. Вашият живот е сън. Животът започва след пробуждането.
    - За това ли ни е говорил Христос?
    - Бодърствайте? И за това също. Той ви е говорил за осъзнаването на себе си във всеки миг.
    - Страхувам се, че хората просто не разбират какво е просветлението или да живееш в Духа, или единението с Господ. През повечето време ние сме отделяли живота си от този на небесата. Небето – на небесата, на Земята – Земята. Ние си имаме собствени грижи, небесата – свои.
    - Въобще не говоря за съществуването на земя и небе. Говоря за възприемането на реалността. Животът е това, с което Създателят е надарил всичко съществуващо, затова където и да си – просто живей.
    - Излиза, че просто да се живее означава да се наслаждаваш на живота и всичко. А кой ще върши всичко вместо мен?
    - Наслаждението не е веселие и развлечение, носещи наслада за чувствата. Кой ти пречи да правиш необходимото и при това да изпитваш наслада от делата си?
    - Как може да се наслаждавам на делата, които ми тежат?
    - Защо тогава ги правиш?
    - Защото трябва.
    - На кого?
    - На близките.
    - Тогава нека сами да ги правят.
    - Те не могат и ме молят за това. Аз правя не това, което сам искам, а това, което на тях им трябва.
    - Защо не промениш отношението си към това? Дразни те това, че в такъв момент искаш да правиш нещо друго, което по твое виждане е по-полезно за теб и за света. Но ако ти искаш нещо, то значи, че имаш желания. А имаш ли желания, непременно ще страдаш. Ти бързаш да изпълниш желанието си, поради което още по-спешно бързаш да изпълниш чуждите, за да се освободиш по-скоро. Всичко това поражда илюзия за действие, вечна заетост, за невъзможност да съществуваш съвместно с близките. Просто сметни, че желанието им е желание на света. Направи едно нещо, след това спокойно продължи с другото. Ако не можеш да го направиш бързо, уточни кога ще успееш да го направиш. Проблемът не е в работата, а в мислите.
    - Покрай желанията съществува и понятието задължение.
    - Не съществуват задължения, които ти сам да не си си ги измислил. Но ти можеш да изпълняваш задълженията с пълното осъзнаване, че те са Божие дело. Да кажем, си на опашка. Къде в това време са мислите ти? Изпълняваш поръчката на майка си да й купиш боя за вратата. Защо първоначално ти мислено се гневиш на майка си, след това на боята, след това на вратата, заради която трябва да купуваш боя? Ти изграждаш бъдеще с представата, че ще разместваш мебели, ще сменяш брава. Гневиш се на света, преди още нещо да се е случило. След това мислено превключваш на своите си грижи – на мен ми трябва това, това и това. После подготвяш обяда, вечерята, посоляваш супата и хапваш набързо. След десет минути вече чувстваш смъртна умора, защото мислено си ремонтирал апартамента, изчистил си, сготвил си и си се нахранил. Е, ако можеше и телевизор да погледаш, но няма да имаш време за това. Чувстваш се ограбен – взели са ти здравето, времето и силите. Но кой е направил всичко това?!
    - Ясно, мислите ми. Срам ме е да си призная, но е така.
    - Затова и ти казвам, че ти не живееш. Ти спиш и виждаш съня, в който всичко това се случва. Започни да правиш бавно всичко, без разсъждения и суета. Побегне ли мисълта към кухнята, върни я отново и си кажи: „Хей, аз сега съм на опашката.” Просто бъди там и се наслаждавай на мига.
    - Сега трябва вече да възприемам живота си като Божествена реалност. Каквото и да се случва около мен, то си е просто движение на енергиите. Ако не давам оценка на събитията, те ще се възприемат като светване при съприкосновенията на различните енергии. Аз ставам наблюдател на собственото си движение.
    - Само не оценявай нито чуждото, нито твоето движение. Не си казвай: „Това го направих правилно, а тук сгреших.” Прави всичко така, както в момента ти подсказва пространството.
- Значи истинският свят не е някакъв далечен небесен свят, а животът ми в най-обичайната простота. Значи цялото мироздание е тук, около мен. Тук са Боговете, Учителите, манастирите, звездите, духовете – всичко, всичко, всичко. Значи аз твърде отдавна съм на дланта на Всевишния и си фантазирам за това, как да Го достигна. А колкото повече мисля за това, толкова по-далеч от Него ставам. Господи, защо ми е да ходя някъде, като аз отдавна съм там.
    - Да, наистина е така.

    15.04.01-19.04.01