Икономиката на щастието

http://bglog.net/BGLog/47077

Джефри Д. Сакс – профессор по икономика и директор на Института на Земята при Колумбийския университет. Той също така е съветник на Генералния секретар по Целите за развитието на хилядолетието в Организацията на обединените нации

Ние живеем в много тревожни времена. Независимо от безпрецедентното световно сумарно богатство, съществуват много причини за неувереност, вълнения и недоволство. В САЩ болшинството от американците считат, че страната върви „по грешен път”. Песимизмът расте. Това е справедливо и за много други страни.

Настъпи време на този фон да се преразгледат основните източници на щастието в нашия икономически живот. Безпрецедентния стремеж към по-високи доходи води до безпрецедентно неравенство и тревоги, а не до повече щастие и удовлетворение от живота. Икономическия прогрес е важен и може значително да подобри качеството на живота, но само ако стремежът към него е съчетан с други цели.

Лидер в това отношение е хималайското кралство Бутан. Преди четиридесет години младия и току що встъпил на престола четвърти крал на Бутан направи забележителен избор: Бутан трябва да произвежда „брутно национално щастие”, а не брутен национален продукт. Оттогава страната експериментира с цялостния алтернативен подход към развитието, което способства не само на икономическия ръст, но и на развитието на културата, психическото здраве, състраданието и чувството за общност.

Десетки експерти неотдавна се събраха в столицата на Бутан, Тхимпху, за да направят изводите за развитието на страната. Аз заедно с министър председателя на Бутан Джигме Тинли, лидерът в усигуряването на устойчиво развитие и велик борец за концепцията „БНЩ”/брутно национално щастие/, посрещахме участниците. Ние се събрахме след като през юни тази година Генералната асамблея на Организацията на Обединените нации прие декларация, в която призова страните да изучат по какъв начин националната политика може да способства на щастието в живота на обществото.

Всички, които се събраха в Тхимпху се съгласиха с важността от достигането на повече щастие, а не на по-голям брутен вътрешен приход. Въпросът, който разглеждахме: как да достигнем щастие в светът, който се характеризира с бърза урбанизация, средства за масова информация, глобален капитализъм и деградация на заобикалящата ни среда. Как може нашия икономически живот да бъде пренасочен към създаването на чувство за общност, доверие и усигуряване на устойчива околна среда?

Ето някои предварителни изводи.

Първо, длъжни сме да не опорочаваме значението на икономическия прогрес. Когато хората са гладни, лишени от най-необходимото, например от чиста вода, здравеопазване и образование и когато отсъства пълноценна заетост, те страдат. Икономическото развитие, което понижава нивото нивото на бедността се явява жизнено важна крачка за повишаването на нивото на щастието.

Второ, упорития стремеж към БВП в ущърб на други цели също не води към щастие. В САЩ БВП рязко се е повишил за последните 40 години, но щастие няма. Вместо това целенасоченото преследване на усигуряването на БВП довело до по-голямо неравенство при разпределянето на богатството и властта, способства за повсеместно разрастване на нищетата, породи обедняването на милиони деца и предизвика сериозна деградация на околната среда.

Трето, щастието се постига благодарение на балансиран подход към живота както на индивида, така и на обществото. Като индивиди, ние не сме доволни, ако сме лишени от нашите основни материални потребности, но също така и не сме доволни когото гонитбата за високи доходи измества нашето внимание към семейството, приятелите, общността, умението да сме състрадателни и нарушава вътрешния ни мир. От гледна точка на обществото, едно е да се организира икономическа политика, за да се осигури подобряване на жизнения стандарт, и съвсем друго е когато се задействат всички обществени ценности единствено в гонитбата за печалби. И все же проводимая в США политика все чаще позволяет корпоративным прибылям доминировать над всеми другими устремлениями: честностью, справедливостью, доверием, физическим и психическим здоровьем, а также экологической устойчивостью. Корпоративные взносы в пользу избирательных кампаний все больше подрывают демократический процесс, и делается это с благословения Верховного суда США.

Четвърто, глобалният капитализъм представлява множество преки заплахи за щастието. Той разрушава природната среда променяйки климата и замърсявайки околната среда, като в същото време заради непрекъснатия поток от пропаганда плащан от нефтената промишленост, повечето хора остават в неведение за случващото се. Това отслабване на социалното доверие и психическата устойчивост, с преобладаване на клинични депресии видимо се увеличава. Средствата за масова информация се превърнаха в посредници за „корпоративни послания”, голяма част от които е откровенно антинаучна и американците страдат от все по-разширяващ се спектър на потребителски пристрастия.

Замислете се над това, как промишлеността на фаст-фуд използва масла, мазнини, захар и други предизвикващи пристрастеност съставки за създаване на нездрава зависимост от продуктите, което способства за развиване на затлъстяването. Една трета от всичките американци днес страда от затлъстяване. Останалия свят, в крайна сметка ще ги последва, ако страните не ограничат тази опасна корпоративна практика, включително и показването на малките деца реклами на нездравословна храна, предизвикваща зависимост.

И проблемът не е само в храната. Масовата реклама дава своя принос за много други пристрастия на потребителя, в това число прекомерното гледане на телевизор, хазартните игри, употребата на наркотици, тютюнопушенето и алкохолизма, което подразбира нарастване на обществените разходи за здравеопазване.

Пето, за да способстваме на щастието ние сме длъжни да определим множество фактори, различни от БВП, които могат да повишат или да понижат благосъстоянието на обществото. Болшинството от страните инвестира в измерване на БВП, но харчат незначителна част за да определят източниците на лошото здраве/ например, консумирането на фаст-фуд и прекомерното гледане на телевизор/, което довежда до понижаването на общественото доверие и деградация на околната среда. Когато локализираме тези фактори ще можем да действаме.

Безумната гонитба за корпоративни печалби ни заплашва отвсякъде. Справедливо е да кажем, че трябва да се поддържат икономически ръст и развитие, но само в по-широк контекст: в този, който способства за устойчивостта на околната среда и значимостта на състраданието и честността, така необходими за социалното доверие. Търсенето на щастието не бива да се ограничава с красивото планинска кралство Бутан.

Нетно национално щастие

http://darikfinance.bg/novini/68835

Идеята, че щастието може да заеме – и то по-представително – мястото на потреблението в икономическите оценки, вече не може да се нарече нова. Тя беше подновена през 2008 г. във Великобритания, където вече се работи за измерване на националното благополучие с помощта на специален индекс. Визията на премиера Дейвид Камерън е, че един ден индексът на всеобщото благополучие може би ще измести прочутия БВП (брутен вътрешен продукт).

Островът не случайно е опитната площадка за тази логична, макар и непривична теория. Икономическият растеж се приема за мерило на икономическия успех на правителствата, но в развитите страни той вече е почти невъзможен. Колкото и богат да е човек, той има една уста, в която да пъха разни неща и едно тяло, което да кичи с дрехи и бижута. При липса на революционни технологии, които да водят до структурна промяна в икономиката и живота и при демографски застой, растежът на икономиката не само е невъзможен, но и безсмислен.

Вероятно прогресът на техниката няма да спре и производителите ще продължат да изнамират улеснения за нашия бит и бизнес. Но капиталовите инвестиции, които в предишни епохи всеки път се превръщаха в ново стъпало на икономическия растеж, според мен няма да играят тази роля до безконечност. Напротив, ще станем свидетели на икономическо смаляване в развития свят и изоставяне на производства – случващо се паралелно с миграция на икономиката във виртуалния свят, който ще влиза във все по-сложни отношения с реалния. „Клирингът“ между двата свята също е фактор за смаляване.

С други думи, в скоро време на страни като Великобритания и Холандия ще е невъзможно да отчитат икономически растеж, така че от политическа гледна точка там е напълно подходящо да се работи върху индекс, който ще може да продължава да нараства. По-важното е, че тази концепция, която явно не влиза в принципно противоречие с консервативните идеологии, е свързана с промяна, стигаща отвъд начина ни на живот – влизаща във вътрешните стаички на нашите души.

Книгата от 2011 г. „Манифест на щастието“ с автор статистикът Ник Маркс обобщава изследванията на nef, Фондацията за нова икономика, по въпроса дали и как щастието би могло да се превърне в по-добър измерител от БВП за нашите успехи. Истина е, че богатството е източник на задоволство, както и че бедността ражда нещастие. Но опитът да се постави знак на равенство между двете: щастие = богатство, което е същото с богатство = успех, е една от големите грешки или дори вина на господстващата икономическа парадигма.

Всъщност грешката е сравнително нова. В противен случай в Декларацията на независимостта на САЩ нямаше да пише, че неизменните човешки права са „живот, свобода и преследване на щастие“ - а че тези права са „живот, свобода и преследване на икономически растеж“, шегува се Маркс. „Голяма част от съвременния живот се основава на погрешната логика, че щастието и благополучието идват от финансовото богатство“ - пише той в манифеста си. Че тази логика е погрешна се доказва лесно: първо, след един праг на задоволяване на насъщните ни потребности няма достоверно доказателство, че трупането на богатство прави хората по-щастливи.

Второ, преследването на богатство може и да носи известно удоволствие, но това става за сметка на потенциалното благополучие и щастие на следващите поколения. Щастието ти ще се изпари, ако знаеш какъв мизерен шанс оставяш за децата си. Голямата част от идеологемите, които управляват днешния икономически свят, бяха разработени във време, когато идеята за оскъдността на ресурсите на планетата беше чужда. Самоограничението на бизнеса от екологични мотиви не е сред добродетелите, прославяни в евангелието на капитализма.

Икономиката ще продължава да работи и след като щастието измести икономическия растеж от ядрото на политиката. Но колко по-различна ще е тази икономика! Щастието е нещо естествено; то заедно със страха, погнусата, яростта и тъгата е сред петте първични човешки емоции. Може и да не е сигурно – на индивидуално, както и на национално ниво – че богатството те прави щастлив, но има редица доказателства, че щастието може да те направи материално по-богат. В книгата си Ник Маркс се позовава на психологически изследвания, доказващи по научен път, че щастливите хора по-рядко ги уволняват, по-лесно си намират нова работа, по-често получават увеличение на заплатата – и дори живеят по-дълго. Щастливите хора са успешни не само за себе си – те обогатяват хората около себе си и цялото общество.

Да се върнем на макроикономиката. Известен е „парадоксът на Естерлин“, на името учения от Калифорния Ричард Естерлин, който в началото на 1970-те измерва съотношението между БВП и щастие. Той стига до заключението, че в богатите държави усещането за щастие безспорно е по-високо – но с времето, докато БВП се покачва, равнището на щастието, измерено с различни показатели, остава същото. С други думи, докато ставаме по-богати, не ставаме и по-щастливи. Естерлин обяснява това с тезата, че щастието се влияе от сравнителното, а не от абсолютното богатство. Ник Маркс акцентира на още нещо: когато говорим за щастие и богатство, в една система с ограничени ресурси трябва да обърнем внимание и на ефективността.

Ако щастието сред хората в една страна нарасне да речем с 10% от факта, че въздухът за дишане стане по-чист – и нараства с 5% за всеки 1000 долара допълнителен годишен доход, трябва ли да преследваме ръст на доходите с 2000 долара (което по всяка вероятност допълнително ще влоши качеството на въздуха), или просто да се насочим към вземане на мерки за по-чист въздух? Множеството политици дори няма да си зададат подобен въпрос, но е факт, че хората дават комплексни оценки на благосъстоянието си, много по-дълбоки от БВП. Факт е, че екип начело с Джоузеф Стиглиц, изследвал въпроса за щастието по поръчение на френския президент Никола Саркози, установи непосредствено преди кризата, че според 61% от европейците животът се влошава – в момент, когато официалните показатели никога по-рано не изглеждаха толкова лъскави.

Идеята на nef и на Ник Маркс излиза извън традиционната представа за щастието като строго субективна категория. За тях щастието следва да се претегли през призмата на планетарните ресурси, в своеобразния „Индекс щастлива планета“ (Happy Planet Index). Той отчита както благополучието, така и устойчивостта на консумацията на различните държави: първото с „индекса на щастливите години“, т.е. продължителност на живота, умножена по показател за удовлетвореност на живота на база измерванията на Gallup. Устойчивостта се смята с вече добре известния показател за екологичен отпечатък /ecological footprint/.

Да видим какви са заключенията от този индекс за България. В европейски план – изключващ неразвитите страни извън Европейския съюз – България и Естония изпъкват като страните с най-ниско „обективно“ щастие. В глобален план България получава 42 пункта оценка за „планетарно щастие“. По удовлетвореност от живота сме на равнището на африканска държава: по скалата от 1 до 10, средната удовлетвореност на българина от живота е 5.5 – колкото на македонците и албанците. Сходна /5.3 пункта/ е удовлетвореността от живота на населението в Ирак. За планетарно щастие обаче, по ред причини натоварването върху околната среда в България не е особено високо, надхвърляйки само с 22% справедливия дял, съответстващ на ресурсите на планетата. Като се съчетае това със средна продължителност на живота на българина от 72.2 години, България попада в петата, предпоследна от общо шест категории страни в индекса.

Тук стигаме до най-важния момент от разсъжденията: Средният българин действително е по-беден и по-неудовлетворен от живота от останалите в Европейския съюз. Но ще стане ли средният българин по-удовлетворен, ако забогатее? Тъй като теориите и логиката накланят везните към отрицателния отговор – за същото говори здравият разум и историческият опит – за какво въобще става дума в официозния политикономически дебат в България? Стремейки се към щастие с погрешните средства, тоест с трупане на богатство без оглед как то се разпределя, ние реално рискуваме да разрушим онова, заради което не пропадаме съвсем в планетарните индекси: запазената си природа.

Щастието е въпрос на ефективност: бурният растеж в света между 1960 г. и 1970 г. увеличи екологичния отпечатък с 55%; след петролния шок отпечатъкът нарасна с още 10%. За цялото това време индексът на щастливите години се покачи с 23% - и то главно заради удължаване продължителността на живота, а не заради изпълването на този живот с щастливи мигове. Посоката е икономически неоправдана. Със задоволство мога да отбележа, че с щастливо хрумване още през 2006 г. в самиздат брошурата „Свободни размисли върху възела на размяната“ изразих математически несъответствието между прираста на потреблението и прираста на благополучието.

Още тогава беше ясно – а идейно развитие все още няма – че не богатството, което го нямаме, а липсата на национален морал и санкции за неспазването му, на култура и уважение към културата, пречи на България и на българската партия в Европа и света. Докато най-умното в икономическата ни дискусия и практика е идеята за успех под формата на материални придобивки и демонстрация на статут, власт и връзки, дори с балканско самочувствие на чело няма да получим уважение. Ако продължим по този път, оставащият шанс на нацията ни за ръст на благополучието и щастието е в думата „безмозъчно“. По тази причина поетът е казал, за нас: Не пей ми се, не смей ми се, от днес ще блея.

Щастлива икономика

http://darikfinance.bg/novini/73525/

През 1972 г. новият крал на Бутан, малка будистка държава, разположена на склоновете на Хималаите, решава да наруши общоприетите правила и да замести брутният национален продукт с брутното национално щастие, като основен показател за развитието на икономиката.

Популистка първоначално идея, която в следващите години придобива все по-голяма дълбочина и популярност. Наскоро британското правителство обяви, че подготвя да въведе официално статистическо измерване на показателя на щастието.

Защо се налага сегашният начин за измерване на икономическото развитие да бъде променен? Брутният вътрешен продукт и брутният национален продукт дават добра количествена оценка за икономиките, но могат да имат силни негативни ефекти върху обществото и околната среда.

Причината за това е, че всяка страна цели постоянен растеж, за да избегне ужасни определения като рецесия, депресия, стагнация. Но за една развита икономика с ограничен от благоденствието ръст на населението, икономическият растеж може да идва или от износ, или от имиграция, или от технологични нововъведения.

Понякога растежът може да е минимален или дори отрицателен, но това не означава, че въпросната икономика става по-малко развита. Пример за този феномен е Япония, която от Азиатската криза в средата на 1990-те години насам постоянно редува рецесии със слаб растеж.

Тоест, в един момент от развитието си всяка икономика стига до момент, в който освен от количествени се нуждае и от качествен показател за състоянието си.

Ето как брутното национално щастие се превръща в алтернатива на БВП. Новият индикатор има четири основни стълба – устойчиво развитие, запазване на културните и морални стойности в обществото, опазване на природата и добро управление.

Видно е, че въпреки името му той не цели да измерва личното щастие на индивидите, а щастието като показател за състоянието на обществото. Ето защо, за разлика от субективното, човешко щастие, което не може да бъде математически определено, брутното национално щастие има съвсем конкретни стойности.

Така в началото на 2011 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие въведе официално "Индекса на вашия по-добър". Новата мярка е част от разширена програма на ОИСР за измерване на благосъстоянието и напредъка.

Индексът обхваща 11 области: жилища, доходи, заетост, социалните отношения, образование, околна среда, администрация на институциите, здраве, общо удовлетворение, сигурност и баланс между работата и семейството.

ОИСР се надява скоро да направи индекса, приложим към други страни, като се започне с големите развиващи се икономики като Бразилия.
Индексът е резултат от работата на носителя на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц.

Какво налага прилагането му? Най-ясно необходимостта от алтернатива на БВП се вижда в САЩ. Въпреки че става въпрос за развита икономика, темповете на растеж се поддържат по всички посочени по-горе начини - чрез износ, имиграция и технически нововъведения. Но всеки от тези двигатели на икономическото развитие поражда проблеми.

За да се поддържа износът индустрията се нуждае от суровини с ниски цени, което води до засилена и често унищожителна експлоатация на наличните природни ресурси.

Имиграцията от своя страна дава на икономиката едновременно потребители и евтина работна ръка, но постоянният приток на хора от други култури и с нисък социален статус разрушава равновесието в обществото, срива образователната система и създава дългосрочни дисбаланси. В южните щати има цели градове, в които децата не знаят английски, същото важи и за отделните квартали на големите мегаполиси.

Имигрантите захранват с работна ръка не само легалния бизнес, но и организираната престъпност, която също допринася за растежа на БВП.

А технологичният прогрес сам по себе си може да има ужасни последствия за природата, чиито ефект ще продължи с хилядолетия. Замърсяването и унищожаването на околната среда в момента се дължат почти само на науката, създала пластмасите, фреоните и атомните електроцентрали.

Разбира се това не означава, че миграцията и научните изследвания трябва да бъдат забранени, а че моделът на растеж на всяка цена, който се подкрепя от БВП като основен икономически показател, трябва да бъде променен с оглед на едно по-устойчиво развитие. Настоящият стремеж за просперитет не трябва да бъде за сметка на следващите поколения.

Освен индекса на ОИСР, през последните години се извършват няколко глобални проучвания, базирани на идеята за брутното национално щастие. Сумарният резултат от тях показва, че най-щастливата страна е Коста Рика, сред водещите по брутно национално щастие са и Австралия, Нова Зеландия, Канада, Исландия и скандинавските държави.

Индексите на щастието все още са до голяма степен в експериментирана фаза, но може би в тях се крие отговорът на сегашните икономически проблеми, от балоните на имотните пазари, до унищожителното въздействие на човека върху природата.

Най-щастливата икономика в света

http://darikfinance.bg/novini/73859

Ако се комбинират всички индекси на щастието, правени през последните 10 години, една южноамериканска страна винаги заема някое от челните места. Това е Коста Рика. В много отношения тази страна е уникална в глобален мащаб.

Нейната икономика е пример за това как се постига устойчив растеж, на какъвто Коста Рика се радва от 1982 г. насам, водена от туризма, земеделието и износа на електроника. През 2010 г. брутният вътрешен продукт на страната достигна 40.3 млрд. долара или по 11 663 долара на човек от населението. Очаква се ръстът на икономиката през 2011 г. да е около 4.3%, при 4.2% през 2010 г.

От БВП 6.4% дава земеделието, 22.1% - индустрията, а 71.5% идват от сектора на услугите. Инфлацията през последните 2 години е около 5.6%.

Безработицата през 2008 г. беше 4.9%. Заради кризата достигна 8.4% през 2009 г, и намаля до 6.8% през 2011 г. Банковият сектор е изключително добре развит, както и интернет банкирането.

Тежестта на публичният дълг на страната е сред най-ниските в света – 42% от БВП, като през последните 3 години правителството работи с бюджетен дефицит около 4%.

Износът на Коста Рика формира над 43% от брутния вътрешен продукт на страната, като най-големите пазари са САЩ, Китай, Холандия, Великобритания и Мексико.

Но всичко това не дава отговора на въпроса, защо икономиката на Коста Рика е толкова щастлива.

Един от основните фактори е уважението към жените. В Коста Рика те не са само красиви, а равнопоставени на мъжете. Президентът на страната е жена, както и близо 40% от депутатите в местния парламент.

Уважението към жените се съчетава и с респект към природата. Страната има уникална природа и разнообразие, като високата планинска верига, която минава през територията й създава две климатични области. Едната е разположена край студените води на Тихия океан, а другата, край топлото Карибско море. Така във вертикална посока по склоновете от плажовете до планинските върхове се оформят почти всички климатични области срещани в света. Има гъсти тропически джунгли, гори типични за умерения пояс и дори ливади от алпийски тип. 23% от площта на страната е защитена.

Нивото на образованост сред населението е над 96%, като средната продължителност на живота над 79 години. Показатели нетипични за страна със средна възраст на населението от 27 години. Държавата подпомага младите семейства като финансира до 100% от покупката на първото им жилище.

Коста Рика граничи с Никарагуа на север и с Панама на юг. Две от най-размирните територии в Латинска Америка. Но държавата няма армия. Данъците са високи, но освен на добро образование населението се радва и на една от най-добрите и достъпни системи на здравеопазване в света. Факт е, че много граждани на САЩ пътуват до Коста Рика за да се лекуват и то не само заради много по-ниските цени на услугите.

Пенсионната система на страната се гарантира от един държавен фонд, като възрастта за пенсиониран е 62 години при мъжете и 60 години при жените. Пенсиите са в размер на 60% от размера на 48-те най-високи месечни заплати на съответния костариканец.

Една от последните реформи на системата беше, че за всички заети лица стана задължително да се осигуряват и в частен пенсионен фонд. Системата има и трети стълб, който е доброволен.

Ако сравним България и Коста Рика ще намерим много общи неща, но и огромен брой разлики. За разлика от България, развитието и подобряването на условията на живот в Коста Рика е видимо през последните 20 години. Това е най-балансираната икономика в Южна и Латинска Америка. А успехът й се дължи на един много важен фактор – уважението към хората и към природата.

Икономика на щастието

http://darikfinance.bg/novini/60929

Идеята да се измери щастието изглежда доста хлъзгаво начинание. Какви показатели да се следят, какви мерни единици да се приложат? А ако задачата е да се измери щастието в една цяла страна, след което то да се сравни с щастието в останалите държави, получаваме на пръв поглед нерешимо предизвикателство за икономистите.

Въпреки това, идеята за съставяне на индекс на щастието, който да измерва не само икономическия успех, но и благоденствието на гражданите, има привърженици на много високо равнище. Още миналата година британският премиер Дейвид Камерън се ангажира с изготвянето на подобен национален индекс.

Малко по-късно се присъедини и френският президент Никола Саркози, който директно ангажира двама нобелови лауреати по икономика: Джоузеф Стиглиц и индиеца Амартиа Сен, натоварени със задачата да изготвят система за измерване на благоденствието в една страна. Впрочем в Китай индексите на щастието са станали вече толкова популярни, че градовете вече се конкурират за приза „най-щастливият град в Китай“.

С две думи, идеята е, че прогресът на една страна не може да се измери само с икономически показатели, например с Брутния вътрешен продукт /БВП/. В показателя БВП не се включват нещата, които хората ценят най-много: личните връзки, чувството за общност, чистата околна среда, здравето.

Не по-маловажно е, че икономическите показатели измерват с позитивен знак продукти и услуги, които имат подчертано негативни последици. Например, един голям разлив на петрол ще наложи голяма акция по почистване. Ще се ангажира техника, работници, медии – и в крайна сметка ще бъде отчетен прираст на БВП. Показателят ще остане ням за въздействието на разлива върху околната среда, здравето на хората, загубените доходи на рибарите.

Един от авторите, изследващ проблемите за измерване на щастието от икономическа гледна точка, е психологът и статистикът Ник Маркс, автор на книгата „Манифестът на щастието: как държавата и хората могат да отгледат своето благоденствие“. Маркс е основател на Центъра по благоденствие във Великобритания. С него разговаря школата по мениджмънт от САЩ Knowledge@Wharton.

Искате да поставите под въпрос БВП като единствена мярка за това как се справят хората или държавата. Какво ще измервате тогава?

Да започнем с това какво не е наред в БВП. Много са неговите дефекти, вероятно първият е, че в БВП не се прави разграничение дали разходите са за нещо добро или за нещо лошо. Разходите за лоши неща наричаме „защитни“, защото са предназначени да защитават, а не да повишават качеството на живота. Например големият петролен разлив на BP във Флорида. Почистването му струваше страшно много пари. Те ще се добавят позитивно в БВП, но ситуацията очевидно е екстремно негативна. Можем да разсъждаваме и за това, че разходите за възстановяване след земетресението в Япония ще се отчетат позитивно в сметките на БВП. Това очевидно е изключително деструктивно явление, свързано със загуба на човешки живот – но проблемите свързани с това не се отбелязват в БВП. Голяма част от разходите, отчитани с БВП, служат за защита на качеството на живота, а не за повишаването му.

И така, БВП включва някои лоши неща, а от друга страна не включва някои добри неща. Той например не включва загубата на природен капитал. Не включва изчерпването на петролните запаси. БВП третира като доход петрола, постъпващ в САЩ по тръбопровода от Аляска – вместо да го разглежда като въпрос на наличност. За БВП е характерен този голям проблем: той не знае как да отчете запасите от капитал, които се изчерпват.

В случая с финансовия капитал, БВП може да се справи, има начини за измерването му. Но с природния капитал не е така: БВП го третира просто като безплатно благо. Има го и това, че много неща, които имат стойност, се случват извън икономиката, т.е. не получават стойностна оценка. Първият архитект на концепцията за БВП, Симон Кузнец, е бил съвсем наясно с тези проблеми. Домакинска работа, отглеждане на деца, доброволчество, обществени каузи ... В много случи тези неща представляват сърцевината на икономиката, но въпреки това те не се пресмятат. Така че ако мислим за качеството на живота, БВП има много, много проблеми.

Да поговорим за вашата книга „Манифестът на щастието“. Там се опитвате да определите нещата извън БВП, които са важни и допринасят за благоденствието и щастието.

Основната теза в книгата е, че качеството на живота е човешко изживяване. Вие живеете живота си и усещате неговото качество – аз също. Така че трябва да навлезем в едно различно „царство“ - да питаме хората как се чувстват, вместо просто да се опитваме да сметнем колко много неща имат. Разполагаме със статистическите методологии – техниките на допитване – за да го направим. Психологическите изследвания постигнаха голям напредък. Има методи за измерване и те трябва да се приложат и към публичната политика.

Как политиката влияе на човешкия живот? Точно с това се занимава „Манифестът на щастието“ - и разбира се, с необходимите големи промени в политиката. Ако има някаква зададена цел, политиците се стремят да я постигнат ефективно и дори подобрят. Но ако бъде зададена друга цел, а именно човешкото възприятие на качеството на живота, вероятно ще е нужна много по-различна политика.

Класически пример в това отношение е следното: да намаляваме нивото на престъпността или да намаляваме страха от престъпността? Двете неща изискват много различни политики. Върху човешкото поведение всъщност влияе страхът от престъпността. Страхът е онова, което спира възрастната жена да излезе сама навън нощем. Не е нивото на престъпността. Нивото на престъпността би могло да повлияе на нейния страх да не стане обект на престъпление, но очевидно медиите и тяхната интерпретация също влияят на страха от престъпление. Когато питаш хората за техния опит и възприятия, получаваш субективни индикатори. Те си взаимодействат с обективните. И двете са важни.

Вие сте статистик и психолог. Интересувате се от начина за измерване на нещата. Кои са главните променливи на щастието и как да ги измерим? Можем ли да ги измерим изобщо?

Измерването винаги е приблизително – особено щом се заемем с нещо толкова ценно като нашето благоденствие и щастие. Китайците казват: „Пръстът, който сочи към Луната, не е Луната“. Статистиката, нашите индикатори – това е пръстът. Те не са Луната. Можем да посочим какви са нивата на щастието, подобно на начина, по който медиците установяват душевните заболявания. Те задават въпроси – и ние питаме хората колко щастливи са били вчера. Но също така ги питаме: колко добре работят? Чувстват ли, че те сами контролират живота си? Чувстват ли, че правят нещата, които им доставят удоволствие? Как се развиват взаимоотношенията им (взаимоотношенията са най-важното)? Ако зададете сноп от въпроси около тези неща, ще си съставите картината на човешкото благоденствие. Нужни са проучвания.

Тези неща вече излизат от експерименталния си стадий. Британският премиер Дейвид Камерън говори за индекс на щастието – макар да му се подиграват, че по този начин иска да отклони вниманието от орязания бюджет. Но и френският президент Саркози иска да измери същите неща. Какво всъщност се прави за измерване на щастието на правителствено равнище?

Камерън всъщност иска индикатор на националното благоденствие. Медиите, разбира се, го обърнаха на „щастие“, защото щастие звучи по-атрактивно от благоденствие; благоденствие звучи малко превзето. Но всички говорим за едно и също нещо. Идеите на Камерън не са изолирани, в тази област сега се върши много работа.

Президентът Саркози създаде специална икономическа комисия да проучи това. Комисията е оглавена от Джоузеф Стиглиц, в нея участва Амартиа Сен и френският икономист Жан – Пол Фитоси. Комисията на Стиглиц всъщност досега се занимаваше основно с проблемите на БВП. Следващият етап ще е посветен на устойчивостта: как да я „осчетоводим“? Третата фаза ще е за качеството на живота. Това, което комисията посочва, е че качеството на живота е наистина важно нещо, а устойчивостта е качество на живота в бъдеще.

Има вътрешно напрежение между добрия живот сега и добрия живот в бъдеще, според тази комисия. Аз съм напълно съгласен. Затова въпросът е толкова важен в политическо отношение, тъй като често сме склонни да изтъргуваме бъдещето за настоящето; такива са решенията ни във връзка с консумацията или емисиите CO2 в атмосферата, както и за други неща от този род. Въпросът е наистина важен.

Камерън по-скоро се интересува как да измери качеството на живота в настоящето. Контекстът все още не е устойчивост, но според мен ще стане. С изготвянето на национален индекс на благоденствието в момента е натоварен Джил Медисън, главен статистик в националната статистическа служба. Според мен Камерън е уловил духа на времето и е откровен в интереса си, а не използва това за отклоняване на вниманието. Но според мен той поема и риск, защото идеята е подложена на медийни подигравки. Според мен смисълът на индекса на националното благоденствие е да се измери как съкращаването на бюджетните разходи влияе на благоденствието на хората – в подготовка за нови големи публични разходи.

Има връзка между благосъстояние и щастие. Американски учени установиха, че прирастът на БВП – повишението на нивото на дохода като цяло – дава възможност хората да си позволяват неща, които увеличават равнището на удовлетворение или щастие. Например човек може да си позволи по-добро здравеопазване. След 1960 г. САЩ стана по-богат и детската смъртност, и без друго вече ниска, драстично намаля. Ето ви един аргумент. Разделяте ли богатството от щастието? Има ли минимално ниво на богатство, за да може човек да се чувства щастлив, както и максимално ниво, след което прирастът на богатството не допринася за щастието?

Определено е така. Всички изследвания на благоденствието твърдят, че по отношение на щастието има намаляваща пределна полезност на дохода от класически тип. Тоест 1000 долара в джоба на беден човек тежат много повече от 1000 долара в джоба на богат човек. Това е така и на национално ниво. Идеята за ръста на БВП е, че приливът надига всички лодки и всеки подобрява икономическото си положение. Проблемът е, че прирастът на БВП се разпределя по един екстремално неравен начин, образно казано с водите на прилива лодките започват да се въртят в различни посоки. Второ, нещата, които са от критично значение за благоденствието, всъщност не струват никак много. Да, важно е да имаш добра система за здравеопазване. Но САЩ например харчи за здравеопазване на човек двойно повече от Франция, а резултатите са много по-лоши – виновна е системата. Тоест въпросът не е просто да имаш повече БВП. Въпросът е какво правиш с него.

Повечето от прекрасните неща като повишени жизнени очаквания и намаляла детска смъртност се случваха в страни, където БВП нарасна – но няма абсолютно никаква причина да мислим, че между тези неща има причинно – следствена връзка. Всъщност можем директно да решим да харчим парите си за тези неща, вместо да търсим икономическия растеж. Има много начини да се постигнат изброените добри неща – с напредък в технологиите например. Затова не съм съгласен с аргумента, че задължително трябва да има нарастване на БВП, за да има и увеличение на благоденствието. Има страни като Коста Рика, където жизнените очаквания са по-високи по сравнение със САЩ, или поне равни на САЩ. Там има велика здравна система. Те имат четвърт от БВП на САЩ – и са много, много по-щастливи от жителите на Щатите.

Примерът е добър. Те ли са номер едно във вашия индекс на щастието?

Да. Всъщност те са най-щастливата нация на планетата. За мен резултатът беше изненадващ и посетих Коста Рика в началото на годината. Видях, че нещата там са напълно рационални. Те са напълно свободни, имат много силни семейни връзки, както и много силни обществени взаимоотношения. И те си имат проблеми – безработица, нарастващо неравенство на доходите, ръст на престъпността. Но те са напълно различно общество. В Латинска Америка житейската философия е много пълноценна, тя разбира се е добра за здравето и благоденствието. От тези страни могат да се научат много интересни неща.

Говорите за семейство, общност, връзки. Изглежда това са важните показатели според вас?

Да – във всяко едно изследване на благоденствието се твърди, че човешките взаимоотношения са най-важното нещо. От еволюционна гледна точка, ние сме се развили в групи. Нашите взаимоотношения са били ключът към нашето оцеляване. Затова не трябва да се учудваме, че от биологична перспектива щастието ни е обвързано с взаимоотношенията. Хубаво ни е, когато сме заедно – по същия начин се чувстваме невероятно, когато даваме. Това е нещо тотално извън икономиката. Как гледа икономиката на подаръците? Но ние обичаме да подаряваме. Наградата от подаръка е в нашите глави и така да се каже там се разнася чуден аромат, когато проявяваме щедрост и съчувствие. Има много неща извън икономиката, които са много, много важни.

В моята организация говорим, че има пет основни неща, които генерират щастие и благоденствие сред хората. Първото е "Да бъдеш свързан“ – твоите социални взаимоотношения. Второто е „Да бъдеш активен“, става дума за физическата активност. Тя е велико нещо, носещо благоденствие. Най-добрият начин да се освободиш от лошото настроение е да излезеш навън, да се разходиш, да потичаш или каквото там искаш да правиш.

"Да забелязваш“ - да обръщаш внимание на нещата около теб, да забелязваш какво става с другите хора, да забелязваш как се сменят сезоните, да виждаш красотата. Естетиката е много, много важна за благоденствието. Също така, да забелязваш какво извира от теб. Да се вслушваш в своите съмнения, в потиснатите радости в твоя живот – и да започнеш да действаш според тях.

Четвъртото е „Да продължаваш да учиш“. Любопитството е велико нещо. То означава да разбираш нещата – не толкова да си информиран и мъдър, колкото да си ангажиран със света и да искаш да учиш нови неща в житейския си път. Възрастните хора, които продължават да учат, имат много по-добро здраве.

И накрая, последното е „Давай“. Бъди състрадателен. Далай Лама понякога казва: ако искаш другите да са щастливи, бъди състрадателен. Ако искаш ти да си щастлив, бъди състрадателен. Мисля, че на Запад има огромен глад да се дава. Мисля, че това преди е било потискано от човешкия страх. Обществото ни стана напълно индивидуалистично и себично. Има огромен потенциал, който може да бъде отключен.

В книгата си цитирате един експеримент. На хората в две групи са раздадени пари. На едната група е наредено да ги изхарчат за себе си, а на втората – да ги изхарчат за другите ...

Това е класически експеримент. На хората се дават пари в началото на деня. Едните трябва да ги изхарчат за себе си. Това е нещо като шопинг терапия. Втората група трябва да ги изхарчат за някой друг – тоест, доброволческа терапия. В края на деня изследователите се интересуват как хората са прекарали деня си – щастливи ли са, наслаждавали ли са се. Тези, които са харчили за другите, са били значително по-щастливи от онези, които са харчили за себе си. Това е много интересно. Един от най-добрите начини за харчене на пари – ако търсите щастие – е част от тях да ги подарите.