Учителят Беинса Дуно за мира

 

„Мирът говори за присъствието на Духа!”

Учителят Беинса Дуно

 

Във всяко автентично духовно учение темата за мира присъства на водещо място. Неслучайно и в Библията едно от многото имена на Бога е „Княз на мира”. Следването на духовния Път води като естествено следствие до постигане на мир – в самия себе си, вътрешен мир, и между хората и народите, външен мир.

Вътрешният мир е условие, задължителна предпоставка за външния. Вътрешният мир у отделния човек е от решаващо значение за мира между хората и на планетата като цяло. Затова и Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно напътства категорично своите последователи: „При всички условия на живота запазвай своя вътрешен мир!” А своя вътрешен мир може да съхрани само онзи, който живее в съзвучие със законите на Космоса, който слуша гласа на съвестта си и го следва, който работи съзнателно за целите на Общото благо и всемирното Добро.

Вътрешният мир е такова състояние на съзнанието, при което човек потъва в океана на своята собствена тишина. Тази тишина извира от дълбините на сърцето, а не от ума. Тя крие в ядрото си гласа на Божественото. За нея няма рационално обяснение, защото тя е плод на продължителни усилия, самодисциплина и самоотверженост по пътя към съвършенството. По тази причина и самият вътрешен мир не подлежи на умствен анализ, а само на констатация – или го има, или го няма. Може да се опиташ да заблудиш околните, че го притежаваш, но духа у себе си не можеш да излъжеш. Понеже именно твоят индивидуален дух е бащата на вътрешния ти мир – той го съдържа у себе си като потенциал и може да го прояви, ако ти му позволиш да го стори.

Вътрешният мир, следователно, не е достъпен за физическите сетива, а само за духовните. Сам по себе си той е едновременно постижение по духовния Път и основа, върху която да изграждаме нови качества и добродетели. И по-точно: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно” (Учителят Беинса Дуно). Очевидно вътрешният мир е онази незаменима основа, върху която израстват и дават плодове всички духовни постижения.

В нашата епоха съществува пребогат избор на религии, духовни учения и школи. Всеки съзнателно търсещ духовно усъвършенстване човек има възможност да избере такъв път на личностно развитие, който най-много му подхожда. Избере ли го и тръгне ли веднъж по него, ако го следва с постоянство, воля и всеотдайност, рано или късно ще пожъне добри нетленни плодове, между които и вътрешен мир. Връзката между култивираните добродетели и вътрешния мир е двустранна – от една страна, вътрешният мир създава условия за придобиване на добродетели, а, от друга страна, придобитите добродетели укрепват и задълбочават вътрешния мир.

От изнесеното дотук следва, че вътрешният мир е завоевание на вървящия по пътя на самоусъвършенстването човек. Както е известно, в езотеричното познание той се нарича „окултен ученик”. По този повод Учителят Беинса Дуно отбелязва: „Мирът иде от Бога! Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият мир. Мирът е от Бога благословен!” Определянето на Бога като източник на вътрешния мир в случая означава, че мирът е роден от пробуждането на Божественото начало у човека. В този смисъл вътрешният мир е и един от плодовете на Духа в душата на онзи, който го е натрупвал търпеливо ден след ден и година след година, а може би и въплъщение след въплъщение.

Освен всичко останало наличието на вътрешен мир говори за хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Хармоничният индивид като правило е притежател и на вътрешен мир. Затова и Учителят Беинса Дуно подчертава: „Аз наричам вътрешен мир на човека онзи свят, където се раждат неговите мисли и неговите чувства, неговите подтици. Този свят той може да загуби и пак да го намери.” За онзи, който все още не е постигнал вътрешен мир, изгубването и намирането на света, за който говори великият Учител, може да се случи няколко десетки път на ден. А който го е постигнал, остава да живее завинаги в този красив и възвишен свят, твърде извисен над нашия объркан и така забързан земен лабиринт.

Мирът – вътрешен и външен – върви ръка за ръка с Любовта. Разбира се, не плътската, нетрайна и емоционално разнородно обагрена земна любов, а Божествената, вечната, непреходната. Да живееш в тази Любов, означава да си преизпълнен с непоклатим вътрешен мир. И никоя външна сила или въздействие не може да го наруши или да ти го отнеме.

За ученика по духовния Път взаимоотношението между вътрешния му мир и любовта му е определящ показател за това, докъде е стигнал по този Път: „Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир. Ако Любовта не може да даде мир, тя не е Любов” (Учителят Беинса Дуно). Защото както Любовта е плод на Духа, така и мирът е плод на самата Любов.

Когато грешим, когато престъпваме космическите закони, неминуемо следва нарушаване на вътрешния ни мир. Същото се отнася и до по-големия мащаб на мира между хората и народите. Когато в отношенията помежду си те потъпкват законите на Вселената – неписаните закони на Божественото, те на практика воюват срещу мира. В тази насока едно от най-важните правила е да не повтаряме старите си грешки. И в тази сфера на човешката изява историята е мъдра учителка на народите, но или те самите, или техните водачи твърде рядко доказват, че са си взели бележка от поуките на историческото развитие.

В преходната епоха, чиито свидетели и участници в чиито процеси сме всички ние, постигането на всеобхватен международен мир е задача от първостепенно значение. Най-краткият път за неговото извоюване е израстването на колективното съзнание до равнището на осъзнаването на необходимостта от живот за Цялото. Хората с пробудени души вече са осмислили и усвоили тази велика истина. Онези с пробуждащи се души са на път към нея и почти я докосват. А непробудените – за жалост – остават все още непростимо далеч от нея. Разбирането на същността и ролята на живота за Цялото – за неговото благо, което е благо за всички живи същества – няма как да не стимулира процеса на установяване на траен и непоклатим мир навред по планетата. Когато живееш за благото на Цялото, т.е. за Общото благо, ти допринасяш в максимална степен и за своето собствено благо.

Всички народи са органи на общочовешкия организъм. И както органите и системите в един организъм са свързани помежду си, за да може организмът да функционира пълноценно, така и народите по света са свързани в една невидима общност, в едно потенциално хармонична цялост. В тази връзка си заслужава да се вслушаме в думите на Учителя Беинса Дуно: „Всички народи са свързани като скачени съдове. Пострада ли някой, всички могат да пострадат. Спаси ли се някой, всички могат да се спасят. Щом всички народи са свързани помежду си, не е безразлично каква вода ще налеем в един от тези съдове. Ако се налее нечиста вода, водата във всички съдове ще бъде нечиста. Ако в един съд се налее чиста вода, и в останалите съдове водата ще бъде чиста. Ако къщата на съседа ти гори, и твоята може да се запали. За да се избегне тази опасност, трябва да се притечеш в помощ на съседа си, заедно да гасите пожара.”

Следователно благоденствието на всеки народ на Земята е обвързано логически, въз основа на всемирните закони с благоденствието на всички други народи. Когато някой народ преживява времена на криза – материална, нравствена, културна, духовна, този факт без съмнение ще се отрази по един или друг начин и на останалите народи. Всеки от тях има специфична мисия според Божия план за планетата ни. Всеки от тях представлява обособен и неповторим трансформатор на вселенските енергии, които ни заливат отвред от видимия и невидимия свят и съдействат за съществуването и развитието на всички форми на земния живот. Тази е причината за потребността на всеки народ да бъдат осигурени условия за мирно и благотворно битие, за разгръщане на творческия му потенциал. А това би могло да стане само при наличието на мир – вътрешен, за всеки човек и за обществото като цяло, и външен, интернационален. Само при удовлетворяването на тази изконна потребност всеки народ би бил в състояние да даде своя оригинален принос в общочовешката духовно-културна съкровищница.

Изводът е, че народите по земното кълбо са нужни един на друг. Тяхна задача според Божия Промисъл е да се допълват и да си съдействат във всички области на живота – на материално и духовно ниво. Всеки етнос по своему възприема и прилага идеите, с които ни обсипват така щедро Разумните Същества, наблюдаващи и насочващи еволюционния ход на човечеството. Всеки народ по свой собствен начин превръща тези идеи в реалност. Така се обогатява целият човешки род, така творческият капацитет на хомо сапиенс намира своята достойна реализация.

Всичко това е осъществимо само в условията на международен мир.

Всеки народ предлага на историята специфична форма на изявление на Всемирния Дух. Всеки народ възприема, осмисля и разгръща специфични качества на личността, способности и добродетели. Ако сравним човечеството с едно огромно, мощно и красиво дърво, то някой от народите, в съответствие с нивото на колективното си съзнание и своя бит, играе ролята на неговите корени, друг – на стъблото, трети – на листата, четвърти – на цветовете, пети – на плодовете, и т.н. Всеки от тях е еднакво важен за хармоничността, здравето и плодовитостта на общочовешкото дърво.

Градината на човешката общност на разума върху планетата Земя може да бъде китна, с разнообразни цветя и дървесни видове, с богата реколта от плодове, само ако всички народи осъзнаят необходимостта от мир помежду си и я превърнат в действителност, в начин на мислене и поведение, сиреч – в начин на живот.

Пред лицето на Бога-Създател националната принадлежност губи своето значение. В планетарната държава без граници на бъдещето ще живеят единствено „граждани на Божието Царство, наречени Синове Божии, избраници на тази държава”. За Учителя Беинса Дуно: „Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота, на любовта.” Истинският мир изисква не само взаимно уважение и зачитане на културните традиции и достижения, но и любов към врага – най-трудната за изпълнение Христова заповед, както изтъква същият духовен Учител. Само по себе си придобиването на такава любов изключва всякакви конфликти и противоречия, да не говорим за разпалването на войни и унищожителни кръвопролития. Те всички биха изчезнали незабавно, погълнати от животворящия порив на Божествената Любов.

При обстановката на всеобщ мир на Земята изпъква с неподозирана яснота и действителното съдържание на понятието „избран народ”. Това не е народ, който да владее всички останали и да им налага своите възгледи за управление и построяване на цивилизационен модел. Това е народ, който е носител на факела на Новото, на обновлението, на прилагането в живота на космическите принципи на Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той е носител и разпространител на истинска, а не фалшива свобода, не господар, а съдружник и брат при изграждането на единната планетарна общност.

Никой народ не живее сам на Земята, а в обкръжението на всички останали. Затова и хармоничните взаимоотношения с другите народи предполагат и вътрешна хармония в неговата социална среда. От гледна точка на духовното познание останалите народи са условия, естествена среда, в която всеки отделен народ съществува и се развива правилно и благополучно, според Божествената програма за него и за човешкия род като цяло.

Понастоящем живеем в период от време, когато са назрели условията за разумно сдружаване между народите. От своя страна то е последната стъпка преди изграждането на истинско общочовешко братство. А то е братство както между хората като личности, така и между народите като елементи на планетарния организъм.

Побратимяването между народите е разкрито в Словото на Учителя Беинса Дуно по следния начин: „Всички народи ще се обединят, и то така, че по-големите народи ще покровителстват малките и така ще престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям – да владее и управлява малките народи.” В това не толкова далечно бъдеще, което вече изгрява на планетарния хоризонт, благата ще се разпределят между всички народи напълно справедливо. Животът за Цялото ще се превърне в закон на съвкупния общочовешки организъм. Постепенно ще се роди и новият човек – човекът на Новата Култура на приложената в действителността безкористна, велика Любов. Вместо съперничество в политиката и конкурентна борба в икономиката ще се възцарят взаимопомощ и повсеместно международно сътрудничество. Мирът между хората и народите няма да бъде нарушаван от никакви противодействащи фактори. За тази епоха на победилия стремеж към мир и съзидателно сътрудничество великият Посветен отбелязва: „Съвременните народи трябва да знаят като главен фактор в живота си следното: всеки народ да проявява любовта си към другите народи и последните от своя страна да проявят любовта си към него.” А проявената Божествена Любов, както е известно от една популярна формула на същия всемирен Учител, носи изобилния и пълен живот.

Когато народите живеят в обич и разбирателство помежду си, когато си помагат и си съдействат в името на Доброто, тогава и Живата Разумна Природа ще ги обсипе със своите блага. Тогава и Божието благословение неизменно ще сияе върху тях. Понеже един важен духовен закон гласи: каквото човекът или народът даде на другите, това възвишените, светли и разумни Същества ще му дадат и на него, и то многократно умножено. „Блажени са ония народи, които слушат Господа и изпълняват Волята Му!”, добавя в този ред на мисли и Учителят Беинса Дуно.

Както вече бе изтъкнато, всеобщият планетарен мир ще бъде постигнат, когато общочовешкото равнище на съзнанието порасне до необходимата за това степен. Това ниво на съзнанието изисква, освен всичко останало, и ново отношение към живота – духовно разбиране на света и съществуването. Пробуждането на човешкото съзнание в масови мащаби в този смисъл вещае и като логическо последствие подобряване на живота, на условията за проявление на индивидите, обществата, народите и човечеството като цяло. Главната предпоставка за това, според Учителя Беинса Дуно, е култивиране на разумен живот. Той заявява: „В света има само едно учение, което може да подобри условията на индивидуалния и обществения живот. Това е учението на Разумния живот, а не на класовата любов.” От тези думи достигаме до извода, че обществото на бъдещето, което изследваме тук, ще бъде безкласово – общество на пълното равноправие между всички социални групи и прослойки. Именно подобно равноправие е гаранция и за мира в социалната структура.

В условията на всеобхватен мир, равноправие и творчески подем ще настъпи и период на небивал духовен възход на възроденото човечество. Хармоничната среда на обитание ще пробуди в душите на хората и един висш идеал – да служат на Бога, да живеят по Божественому. Тази връхна точка на планетарното човешко развитие – във фаза, при която човекът все още присъства в материално тяло на тази планета – бележи покоряването на най-високия връх на самоосъзнаването на разумното същество, стопанин на Земята, отговорен не само за собственото, но и за нейното благоденствие. Картината на това постижимо бъдеще е красива и обнадеждаваща във всички свои ракурси. Нарисувана от перото на извисения Учител, тя изглежда така: „При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико тяло. И народите ще се уважават взаимно и ще се почитат. Това ще бъде култура на братство и сестринство. Когато говорим за новата раса, новата култура, подразбираме любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътна идея. И тогава човек ще се намери в един красив хармоничен свят, където няма да има никакви противоречия. И това бъдещо живо верую ще обедини всички хора в едно цяло.”

В случая под „нова раса” Учителят Беинса Дуно има пред вид изгряващата VI коренна (окултна) раса, представители на която са започнали да се въплъщават на Земята още от втората половина на XIX век и чийто предвестник в съвременната епоха е семейството на славянските народи. А под „нова култура” той визира изграждащата се вече в наши дни Нова Култура на осъществената на всички равнища в живота Божествена Любов – култура на шестата подраса на V коренна раса и на цялата бъдеща VI коренна раса.

В заключение нека да се върнем към мотото на настоящото изложение: „Мирът говори за присъствието на Духа!” Защо Мировият Учител Беинса Дуно поставя знак за тъждественост между присъствието на Духа, очевидно имайки пред вид Божия Дух, и наличието на мир?

Духът е космическият носител на живота, вестител на Божието вездесъщо присъствие и проводник на творческата Му енергия. Когато постигнем мир вътре в самите себе си – в душите и сърцата си, и го разпрострем и извън себе си – между всички хора и народи по земната шир, тогава това означава, че сме предоставили възможност на Божествения Дух да се прояви чрез нас в Своята пълнота.

Това именно е мир, който говори на универсален език, че Духът е истинската същност на човека, а мирът – естественото състояние на междучовешкото съжителство.

Мирът е абсолютна ценност – такава, каквито са Животът, Любовта, Свободата. От древността до наши дни той представлява върховен идеал и въжделение на човешките общества от всички епохи.

Мирът води началото си от най-дълбоката Божия Същност и намира място като водещ компонент в Неговия велик План за еволюцията на Вселената.

Свещен дълг на всички разумни същества сред космическите простори е да открият вътрешния мир в своята безсмъртна духовна природа и да го превърнат в ненакърнима норма на мислене и поведение на всички равнища в своите взаимоотношения.

Константин Златев