Раждане на Новото човечество (Полезно по Пътя)

 

Източник: http://vest11.narod.ru/dru.htm

Послание от Друнвало

Сега, когато знаем какви колосални промени ни предстоят през 2012 година в периода, който ние нарекохме КРАЯ НА ВРЕМЕНАТА, аз ще ви представя информация, която е известна на много малко хора. От предишната транслация ние знаем, че маите, хопите, когите и архуако казват, че са потомци на потъналия континент Атлантида.

Преди 2000 години Платон е писал за този континент, но светът не знае как да възприеме това, тъй като не са намерени материални доказателства за съществуването на този континент.

По време на следващата транслация ние ще стъпим на древния континент Атлантида, тъй като именно там се пази началото на нашата история. Всички наши днешни проблеми са започнали от там. В далечното минало, преди повече от 13 000 години, мрежата на човешкото съзнание започва да се разрушава и хората започнали да губят своето висше съзнание. Именно това Библията нарича „Падението”. Било необходимо нещо да се предприеме, иначе човечеството щяло да падне на нивото на животинското съзнание. Когато оста на Земята се изместила и Атлантида потънала в океана, маите, когите и архуако насочили своите кораби за търсене на нови земи.

Хората паднали на много по-ниско ниво на съзнание от това, на което били достигнали. Тези, които били по-развити, както сме ние сега, скоро станали диваци, които не знаели дори как да запалят огън. Тяхното поле Мер-Ка-Ба и тяхното тяло от светлина се разпаднало, оставяйки ги беззащитни, когато магнитното поле на Земята изчезнало. Паметта на човечеството била изтрита. 

Именно тогава далече от тук било прието решение и тук на Земята  започнал глобален проект, предназначен да върне  човечеството на нивото на съзнание, което било преди падението. Осъществяването на проекта продължило 13 000 години, плътно до сегашното време. Известно е, че не винаги животът може да се спаси по този начин, но този път той се оказал ефективен.

Това е истинска история за това, как определени хора, на които не повлияло падението, се заели с непростата работа за създаването на геомагнитните структури, способни със своята сила да възстановят мрежата на съзнанието на човечеството, която някога е съществувала около Земята, за да може човечеството да се върне на по-рано достигнатото ниво на съзнание.

Всяка форма на живот на Земята се нуждае от мрежата на съзнание, която обкръжава цялата Земя. Ако нямаше тази мрежа, нямаше да има и съзнание.

Когато се запознаете с научните факти, на които е основана тази история, вие ще бъдете  поразени. А когато узнаете за резултата от този експеримент, продължил 13 000 години, вашите сърца ще се напълнят с радост. Защото се случи не друго, а раждане на Новото Човечество. Вие ще видите това със собствените си очи, защото на вас е предоставена тази възможност.

Сега вече имаме реалност през 2012 година и по-нататък! Ние, човечеството, започваме всичко отначало. Още един път.

От цялото си сърце.

Друнвало

Световна интернет-транслация на 26 май 2010 година

Друнвало Мелхиседек "Раждане на Новото Човечество"

Въведение

Здравейте, казвам се Друнвало Мелхиседек и ще ви разкажа история – дълга и красива история за това, което почти никой на Земята не знае сега. Ние избрахме това място – Седона в щата Аризона, САЩ, защото тук тази история завършва. Точно тук. Но ще мине много време, преди да стигнем до края и да разберем това, за което става дума.

Миналата година ние проведохме транслация под името „Маите. Времето на вечността – 2012”. Тя беше посветена на майското пророчество за физическата смяна на магнитните полюси на Земята – колосалните изменения на планетата, преображението на Земята. Заедно с това маите предсказаха, че също ще има колосални изменения в човешкото съзнание. Че ние ще се изменим много бързо, почти мигновено, преди или по време, или скоро след смяната на полюсите. Така че историята, която ще ви разкажем сега, все още принадлежи към същия период, за който говореха маите,  и е свързана с прецесията на равноденствията и последните 26 000 години. Сроковете са същите, всичко е едно и също, но историята днес ще бъде около предстоящата промяна на хората и човешкото съзнание. И ние ще говорим за това не от гледна точка на маите – пазители на времето на света, а от перспективата на Древен Египет. Защото, ако се задълбочим в миналото, именно те са започнали тази работа, за която ние ще говорим. Така че това е египетска точка на виждане. Ние ще се запознаем с тяхната гледна точка спрямо историята, която ще ви разкажем.

Тази история, както аз се опитах да кажа, е известна на немного хора на Земята. Съществуват тайни групи, такива като масони, възнесени Учители, суфии (определени групи суфии), тибетски будисти, на които също е известно това, за което предстои да говорим, също няколко групи в индуизма притежават тези знания, но по-голяма част от религиозните групи нямат представа за предмета на нашия разказ. Науката също започва да достига до тези знания. Така че може би и вие не знаете и ще трябва да следите отблизо моята история, защото темата е необичайна.

Вие няма да научите нищо ново, защото тази информация вече ви е известна: тя е във вашите сърца и вие много добре я знаете. Вие просто сте я забравили. Всичко, което ние днес ще правим, по никакъв начин не е насочено да ви обучаваме. Целта днес е – да събудим вашата памет, за да си спомните това, за което говорим, което сте преживели в далечното минало и знаете за какво говорим. Така че, моля ви, спомнете си и позволете да се случат промените вътре във вас във времето, когато гледате този филм, или четете тази информация, за да не изпуснете в действителност по-дълбокия, таен аспект на нашата история.

Забравената история

Тази история започна на място, наречено Атлантида. Да, аз знам, че науката не е уверена, че Атлантида е съществувала изобщо, макар че в историята е имало такива хора като Платон, които са казвали, че това е така. Доказателства за това, че тя е потънала, така и не са намерени. Но и в наши дни живеят хора, които пазят спомен за това. Например, хопите. Те помнят и са ми говорели лично, че са живели в Атлантида. Освен това аз съм бил в Южна Америка, в Колумбия при племената коги, архуако, ува, гуамо. Те също помнят, че са живели в Атлантида, и лично са ми говорели за това. Неотдавна се запознах с монголски шаман, който ми каза, че те също помнят, че са били в Атлантида. Така че сега живеят хора, които помнят. Съвременните маи също ми казаха, че са живели в Атлантида.

Съществуват древни документи в потвърждение на това, което е било. Аз имам предвид торенския документ – камъни, на които е изобразен древен град в Атлантида, как той започва да потъва във водата, как започват да изригват вулкани, а хората се качват на кораби и преплавали до мястото, където живеят сега – в Юкатан. Това било отдавна, но те досега помнят, че са от там. Така че действително има хора, които помнят. И именно от тези хора ние почерпихме голяма част от тази информация, а също и от древните египтяни, които в действителност са били в тези местности тук. Аз знам, че това не се отнася за нашата история, но това е още един разказ за друг път. Но те били тук в действителност, те били в каньона Бойнтон и в Големия Каньон.

И така, всичко започва в Атлантида. Това е било времето от нашата история, когато ние сме се повдигнали осъзнато на много високо ниво на съзнание. Сега даже не можем да предположим, че човечеството може да достигне такова ниво. Но ние сме били на него. Ние преодоляхме ограниченията на гравитацията и можехме да левитираме и да се преместваме с такива способи, че, както казах, е трудно да се повярва. Но само неголяма група атланти  достигнала това високо ниво на съзнание – по-малко от хиляда човека, а останалите хора са били на ниво на съзнание, подобно на това, на което се намираме сега.

А между обикновените хора на Атлантида и тези същества с високо ниво на съзнание били маите. Те се наричали пак така и си спомнят с какво са се занимавали. Те били посредници в общуването между хората с високо ниво на съзнание и обикновените хора. Те били жречество, което чрез церемонии превеждало това, което казвали хората от вътрешната група същества от много високо ниво.

В течение на много, много дълго време всичко било добре, до около примерно 4 000 години преди наводнението, докато не дошла комета и право на западното крайбрежие на Атлантида (източното крайбрежие на днешните Съединени щати) паднал метеорит. Той се разцепил на три части и паднал в океана, създавайки три огромни фунии на края на Атлантида. Парченца от метеорита са пръснати по източното крайбрежие на САЩ и в океана около него. Това дестабилизирало целия континент, тъй като жителите се оказали на края на голяма пропаст.

И след 4 000 години – или 13 000 години преди настоящото време – се случила друга смяна на полюсите. Континентът (Атлантида – б.р.) не могъл да противостои на тази смяна на полюсите и потънал в океана. Това е най-точното описание на случилото се, което ние можем да дадем днес.

Но тези същества с високо ниво са знаели, че това ще се случи. Те знаели това от преди 200 години. На тях им било известно, че техният континент ще потъне, и те се подготвили за това. В процеса на подготовката една от групите, много малка група, която е възможно да е била подведена, построила малка каменна пирамида. Тази пирамида се намира дълбоко в океана до бреговете на Бимини.

И така. Те построили тази пирамида, която включвала в себе си това, което ние сега наричаме нова технология. Това се нарича Мер-Ка-Ба. Това поле съществува около хората, но то може да се премести в камък, електронен прибор или където е угодно. Ето така те създали тази технология вътре в пирамидата. Те имали не много добра цел: искали да контролират континента Атлантида и в крайна сметка да управляват целия свят.

Но те много отдавна не били създавали такава структура и не знаели точно как се прави това, и затова изгубили контрола над пирамидата. Случилото се последствие било ужасно. Били разкрити нива между третото и четвъртото измерение и хората се оказали под въздействието на ниво съзнание, за което не били готови. Това позволило на съществата от други нива на битие да дойдат тук и да влязат в хората от това време. Това било болезнено и завършило с катастрофа на много високо ниво. Така че в крайна сметка последните около 100 години Атлантида живяла в болка. Това било ужасно, всички били болни и мнозина умирали.

Група от същества на много високо ниво решила, че е необходимо нещо да се направи. Те се свързали с нашата галактика и получили разрешение за това. Това е много рядък случай. Тъй като човечеството вече  било достигнало много високо ниво на съзнание и това се случило по естествен начин, те получили разрешение да направят нещо, което да ни помогне да се върнем на това ниво на съзнание. Обикновено това е противозаконно. В цялата Вселена не трябва да се намесваш в развитието на другите форми на съзнание. На тях им е нужно да бъдат в покой и да им се позволи по естествен начин да вървят по своя път. Но тъй като ние сме били достигнали до това ниво, ни беше разрешено да направим нещо много необичайно. Ще ми трябва известно време, за да ви обясня, че това излиза извън рамките на обичайните представи.  

До падението

Били трима души, които изиграли в тази история водещата роля. Те били част от групата на високоразумните същества, които знаели, че ни предстои падане, че нашето ниво на съзнание рязко ще се понижи, и именно те измислили и разработили план, идея как да ни върнат на предишното ниво. Единият от тях се наричал Чикитет Арлик Вомалитес, другият – Ра, и третият – Арарагат. И тримата били възнесени Учители и безсмъртни същества, които в далечното минало разбрали как да постигнат това. Те също били от групата на възнесените Учители – същата група, за която хората говорят и днес, но по-древни същества, които са били тук много дълго. Опитите, които те решили да направят, от време на време се предприемат навсякъде по Вселената. Те не винаги помагат: понякога има резултат, а понякога – не. И когато тези опити се окажат неефективни, расата от същества на планетата просто се налага да започнат отначало, отново да започнат еволюцията – обикновено това са стотици хиляди години.

И така, те започнали да връщат нашето съзнание чрез построяване на съоръжение. То било построено в регион, в който Атлантида в това време била съвършено незаселена. Според представите на повечето хора това било на края на света. Мястото било определено от тях по съвършено определена причина, за която ще разкажа по-късно. Сега този район се нарича Египет. А съоръжението, за което говоря – това е Великата пирамида в Египет. Те я построили преди да потъне Атлантида. Било необходимо да се построи преди това, защото пирамидата била много повече от прост строеж – тя била ориентирана за всички системи, за които ще стане въпрос. Но, по техните думи, с помощта на съзнанието тя била построена много бързо, за няколко часа. Още по-невероятно е, че тя била построена от върха надолу: започвайки с камъните на върха и завършвайки с ниските. Когато аз предадох тази информация на египетските власти през 90-те години, те също решиха, че съм си изгубил ума. И въпреки това решиха да проверят. Те провериха по строителния разтвор между камъните от върха надолу и забелязаха, че на върха се намират много по-древни камъни, а камъните в основата са по-нови. Те не знаеха какво да кажат за това. Не можеха да обяснят този факт, но и не можеха да опровергаят казаното от мен.

Нека сега да задълбочим нашето разбиране. Тези хора се канели да ни върнат някога достигнатото ниво на съзнание не само с помощта на Великата Пирамида. В действителност става дума за мрежа от пирамиди, храмове, свещени места, църкви и даже джамии – най-различни постройки. И не само постройки, но и планини, езера и реки, които били сънастроени и влизали в тази система. С течение на времето предстояло да се построи мрежа от тези структури – 83 хиляди на брой. По този начин биха се променили способите на функциониране на Земята. Интересното е, че тези здания са били построени в течение на 13 000 години, като всяка структура била създадена за няколко часа – не в това, а в четвърто измерение, на по-високи честоти на съзнание на Земята. Те построили всяка структура посредством съзнание – точно така, както била създадена първата сграда – от върха надолу. И когато всички тези здания били създадени на това ниво, започнали да ги преместват от четвърто измерение в трето и те били построени с обичайни средства. Били построени от различни племена, такива като маите в Юкатан или жителите на Япония или Китай. На Японските острови има повече от сто пирамиди. И така е по целия свят: в Тибет, Монголия.... В Монголия се намира една от най-потресаващите пирамиди на Земята. За това почти никой не знае, но пирамиди има навсякъде. Това било началото на древна наука, за която ние сега не знаем много. Тази наука се нарича геомантия. 

Геомантия

Какво правели те, монтирайки тези постройки по целия свят? Какво се стремели да достигнат? Това било много дълбоко ниво на науката, която в наши дни се нарича геомантия. А какво е това геомантия? Този термин е повече или по-малко съвременен. Аз съм сигурен, че тогава тази наука е имала друго име. Какво е неговото значение? Това е използване на камъни, скали, кристали – сега използват медна тел, – различни физически предмети за изменение на енергийните потоци на Земята. Когато зданията се построят в съвършено конкретни и точно изчислени места на планетата, те променят потока вътре в Земята, а също и външния поток над нея. Това е енергията, създадена от вулкани, от натиска на тектоничните плочи, геопатогенните линии и всички видове вътрешни структури. Преместване на масивни камъни, както във Великата пирамида, монтиране на определени конструкции в различни места може да измени течението на енергиите над Земята. По този начин те възнамерявали да създадат нова мрежа съзнание, мрежа, която ние сме загубили в Атлантида в резултат на падението – а именно за това падение говори Библията – когато сме паднали от по-високо ниво на съзнание на сегашното. И те започнали да изменят тази ситуация, да ú влияят, създавайки нова мрежа съзнание, за да можем да се върнем на предишното ниво.  Ние още не сме обяснили това, но без мрежата съзнание, която обкръжава цялата Земя, ние не можем да се върнем на това ново и в същото време старо ниво на съзнание там, където ние някога сме били. Това е невъзможно: мрежата от съзнание е необходима. Всички тези милиони хора, на които им се налагаше да изсичат камъни и да ги поставят на нужните места, а също тези тринадесет хиляди години бяха съвършено необходими за създаването на геомагнитната структура на глобално ниво. Също така това позволи да се построи съвършено нова мрежа в пространството около Земята, за да може да осъществим трансформацията в сегашното време. Точно сега. Днес.

Умиране

Ако се върнем в миналото преди сто и десет години, в началото на двадесети век, тогава се смяташе, че на Земята съществуват около триста милиона вида (живи същества – б.р.). За възникването на това количество видове, по мнението на различни източници, са били необходими от 4,6 до 5 милиарда години. Но за тези последни 110 години, заради нивото на съзнание, на което сега се намираме, ние сме унищожили множество видове и сега тяхното число на Земята се е съкратило, примерно, на петнадесет милиона. Всички назовават различни числа, но примерно работата се състои в това, че почти половината живот, съществувал на Земята, сега е изчезнал. И може би ние никога повече няма да видим тези видове. Ако ни се отдаде да преминем на следващото ниво на битието, това ще свърши. Ние можем да поправим това, което се случи през последните сто и десет години. Ако не се върнем на това предишно ниво на съзнание, то ще се случи едно от двете. Почти всички индиански племена, с които съм говорил, от целия свят са на едно мнение, че ако ние претърпим неуспех и не се върнем на това ниво на съзнание, на което някога сме били, то в края на краищата ще унищожим тази планета и целия живот на нея. Ние просто ще унищожим Земята. Така че сега всичко е във вашите ръце, в ръцете на всички нас – спомнете си за същността на всичко и направете промени вътре в себе си, за да не умрем. Защото, ако умрем, това ще бъде краят на всичко, което беше започнато на тази планета, всичко ще пропадне.

Мрежата на човешкото съзнание

Необходимо е да разберем, че всеки от тези видове има електромагнитно геометрично поле, което обкръжава цялата Земя. Абсолютно всеки вид. И всички мрежи са уникални, нито една не прилича на друга. Ако на Земята има две насекоми, само две насекоми на цялата планета, те ни биха могли да съществуват, ако около планетата няма мрежа от съзнание само за тези две насекоми. Геометричната форма на тези мрежи от съзнание в точност отразява геометричната форма на техните тела. И може много бързо да се определи дали тези насекоми действително са свързани с тази конкретна геометрична форма.

И така, от петнадесет милиона форми на живот, които са останали сега на Земята, три форми са човешки. В действителност на Земята съществуват три типа хора. Те възприемат единната реалност по различен начин.

Първият тип – това са аборигенските народи, тези, които изначално са населявали Земята; да кажем, аборигените в Австралия – по целия свят има неголеми райони с тях. Те по старому живеят благодарение на изначалната мрежа, която се е отделила от мрежата на човечеството в много далечното минало.

И има още една мрежа. За нея не ни е известно толкова много: как изглежда и каква е нейната форма. За нея почти няма научни изследвания, но на нашето ниво – ниво на съзнание на индустриалния свят – ние знаем нещичко. Смята се, че тя представлява ромбоичен тридесетогранник, който представлява съединение между икосаедър и додекаедър под определен ъгъл. По наше мнение съществуването на тази мрежа около Земята беше открита първо от учените от Съединените щати, въпреки че и Русия имаше отношение към това в значителна степен. Така мислим ние, но не сме уверени, защото много информация се пази в тайна. Известно ни е, че има места, където линиите на тази мрежа, обкръжаваща Земята, се пресичат. Интересно е, че повечето военни бази по целия свят, в Русия и Съединените щати са разположени на тези възлови точки. Защо военните са направили това? Защото са знаели, че това е мрежата на съзнание на цялата Земя и контролирайки тази мрежа, те ще могат да контролират всички хора по света. Това е съвсем очевиден военен ход и тази информация е била при тях от много дълго време. Аз мисля, че те са забелязали тази мрежа в шейсетте години на миналия век.

Съществува и трета мрежа. Тя се строи от Чикитет Арлик Вомалитес, Ра и Арарагат, създавайки свещени места по целия свят, и по-точно геомантична структура. Те бавно я изграждат около Земята. Всеки път, когато се появява ново свещено място, мрежата променя формата си – по този начин мрежата се превръща във важна форма на съединение на икосаедър и додекаедър под точно определен ъгъл. Тази мрежа прилича на другата, но съвсем не е такава. Тя е била открита в Русия, ние знаем това. Там са я открили и аз съм уверен, че дълбоко са я изследвали, по какъв начин тя е свързана със следващото ниво на съзнание, тъй като именно на него ние ще отидем.

Без тези мрежи, без новата мрежа, която се построява сега, възнесението не би се случило. Никой няма да успее да се повдигне от това ниво, на което се намираме сега, на по-високо ниво на съзнание, докато тази мрежа не бъде построена и завършена. Това означава, че по-рано  можеш да станеш възнесен Учител, но цялото човечество, цялата планета не може да извърши преход до завършването на строителството на тази мрежа.

Разликата между тези три нива на съзнание, три начина на възприемане на реалността е свързана с така нареченото Златно сечение. Златното сечение присъства в целия живот навсякъде, макар и не пряко, чрез Фибоначи. Необходимо е малко да се задълбочим в този предмет, за да разберем. Златното сечение представлява пропорция. Ако срежем пръчка на едно определено място, така че едната част да се равнява на единица, а другата на 1,6180339 и така нататък до безкрайност, това число е безкрайно. Но животът винаги се стреми към това число.

Точно така, както и съзнанието. Съзнанието представлява връзка на квадрат и кръг. Когато периметърът на квадрата е равен на дължината на окръжността, то това е Златното сечение. Но това се достига постепенно. Така че мрежата на съзнанието на аборигените е близка до Златното сечение. Не точно равна на него, но много близка. Мрежата, с която сме свързани ние, която се намира по средата, по никакъв начин не е близка до Златното сечение. Тя е толкова далече от него, че няма какво да говорим. Ние не сме сънасторени с природата, това е съвършено очевидно, защото ние убиваме тази планета. Ние би трябвало да дойдем тук, да постоим няколко мигновения и да преминем към другото ниво. Ние не можем да останем тук, защото всеки, който остане в това състояние на съзнанието, ще унищожи планетата, на която се намира, тъй като той не е съединен с природата.

Следващото ниво, на което ще преминем, е по-хармонично от състоянието на аборигените, това съзнание е далеч по-близо до коефициента на Златното сечение. Ние може да преминем на това ниво и да решим всички свои проблеми. Това ще стане почти автоматично.

И така, това е втората мрежа, основана на така нареченото съзнание на двойствеността. В целия свят това се нарича по различен начин, но значението е такова, че ние виждаме всичко или черно, или бяло. Ние непрекъснато правим преценки на всяка ситуация. Оценяваме всеки човек, когото срещаме, като добър или лош. Такава е природата на двойствеността. На определено ниво това се явява проблем, защото така в ума се създава его, което мисли само за себе си. За другите то не мисли, ако не броим хората, които са ни любими или близки. Що се отнася до хората, които са далеч от нас, то с тях нямаме никаква работа. Егото се вълнува само от себе си. На това ниво на съзнание се намираме сега.

Обикновено тези мрежи от съзнания се създават по естествен начин. Хората живеят стотици хиляди години, в течение на които те еволюират. Развивайки се, те във своята мрежа на съзнание по автоматичен и естествен начин създават следващото ниво на съзнание. Но тъй като ние вече веднъж сме били там, на нас ни е разрешено да достигнем следващото ниво по изкуствен начин, създавайки пирамиди, храмове и други структури по целия свят. Това е изкуствен начин. Необходимо е да разберем, че случващото се е изкуствено.

Дават ни втори шанс. И всичко това е било изкуствено от самото начало. Ако се върнем в древен Египет, там използвали пирамидите, за да повдигнат нивото си на съзнание. Това е било чисто изкуствено, както и всичко, което се е случвало през последните 13 000 години. Целта на това е да ни доведе дотук, където сме сега. А когато се окажем на ново ниво, всичко това ще стане съвършено безполезно, защото, връщайки се към това съзнание, ние ще можем да продължим развитието си без чужда помощ. Оттогава ние ще можем да се придвижим по-нататък.

Мисля, че има още един момент, който трябва да обясним. Аз говорих за тези трима човека: Чикитет Арлик Вомалитес, Ра и Арарагат. Така, първият, Чикитет Арлик Вомалитес, в течение на много време е бил управител на Атлантида. В Изумрудените скрижали, написани преди две хиляди години, се говори, че той е бил възнесен Учител. Ако искате, вярвайте, ако искате – тне, но той е живял тук в течение на 52 хиляди години. Когато настъпило времето на Египет, той променил името си на Тот, Т-О-Т. Тот живял в Египет и бил писар или човек, който записвал историята. Тъй като живял толкова дълго, той просто продължил да я записва. Всичко, което аз знам за това, изначално идва преимуществено от Тот. А негова жена била Шесат. Тя също била писар и също записвала историята.

И това е, което хората трябва да разберат. Почти цялата съвременна история е написана от мъже. А жените и тяхната представа за случващото се била отхвърлена. Но в Египет никога не правели това. Тот записвал своите наблюдения и какво виждал, а неговата жена също записвала своите наблюдения. Понякога те изобщо не съвпадали. Те разказват по различен начин. Те били като монета с две страни: едната мъжка, другата – женска. Така че за да разбереш действително и да узнаеш историята, е необходимо да имаш и мъжката, и женската точка на виждане, иначе картината ще бъде непълна за това, какво се е случило в действителност.

Карл П. Манк

Сега на нас ни е необходимо да добавим още един фрагмент, за да стане всичко разбрано и вие да започнете да виждате, че това не е просто фантазия, а наука и математика. Човек с името Карл Манк направил невероятно откритие. Това било близо до края на миналия век, някъде през 80-те години. Той забелязал, че ако вземе всяка от тези пирамиди, църкви и храмове по целия свят, то отвън на сградата е записан код. Не е нужно даже да влизаш вътре. Кодът е свързан с формата,  броя на стъпалата и много различни форми извън тези постройки – може да отидете на неговия сайт, за да разберете в детайли това, за което говоря. Аз давам само обзор на неговата работа, без да влизам в подробности.

Така че всяка пирамида, всяко от тези здания, ако погледнем на тях отвън и ако знаем как да четем кода, ще даде серия от три числа и тези три числа ще ви дадат точната ширина и дължина на мрежата. Не на тази мрежа, която използваме сега, а на древната.  За да се определи с точност къде на Земята се намира всяко от 83 хилядите здания за наша представа, е необходимо да бъдем в Космоса, да имаме спътници, глобална система за определяне на местоположението, както е при нас сега.

Как те са направили това? Работата на Манк показва, че те са го направили. Такива места и кодове, които се извличат от тези пирамиди, реално и действително описват местоположението. Но за да разберем системата, трябва да разгледаме нещо много интересно. Ра, Арарагат и Чикитет Арлик Вомалитес са знаели къде ще бъдат новите полюси, къде ще бъде нашият сегашен екватор. Те знаели това много рано, най-рано  двеста години преди това да се е случило. Те са го изчислили.

Но използваният сега от нас нулев меридиан не се използва от Тот. Тот използва самата Велика пирамида. Ако начертаем линия между Северния и Южния полюс точно през върха на Великата пирамида, то това ще бъде и нулевият меридиан на неговата система. И това е ясно: пирамидата била първият построен обект. Също така първото съоръжение било построено не на случайно място на Земята – то се намира в центъра на цялата земна суша. Те знаели, че ако по някаква причина не могат да намерят зданието, за 13 000 години тази точка няма да се премести повече от няколко сантиметра.

За работата на Карл е известно още нещо интересно. Тя беше представена в ООН. Беше им дадена цялата система, точно описание как работи и как са свързани тези пирамиди по целия свят. Но те не знаеха какво да правят с това. Това противоречи с всички знания  на съвременните хора за древността. Това поставя древния човек почти на едно ниво с нас. Но как е възможно това? Но и да го отрекат в ООН не могли, защото има доказателства, това е математически факт. Ето защо тази работа била някъде съхранена в недрата на ООН и забравена, защото тя не се вписва в нашите представи.

А сега аз искам да ви прочета откъс от работата на Карл, за това, че неговите изследвания са истински, и тогава вие ще започнете да разбирате.

„Аз се опитах да разработя система от кодове, която беше основана на езика на ширината и дължината (градуси, минути, секунди), идеята се състоеше в товаq да преумножа всеки път три числа и да получа едно, тоест 15 градуса да умножа по 15 минути и на 01,6000 секунда дава числото 360 (броя на степените на дъгата във всеки кръг).

Например, да разделя константата 360 градуса на 19 градуса, 18 минути и 01,0005263157894 секунди, аз се оказах на паралел, който пресича мексиканската кръгла пирамида Кикилко, намираща се на юг от Мексико.

Но по-късно опитах с 21,600 (числото на морските мили в полярната окръжност на Земята) и забелязах, че разделяйки това число на 51 градуса, 10 минути и 42,3529411 секунди, попада точно в центъра на Стоунхендж, още един кръгъл монумент (360градуса), в който изначално по периметъра има 60 камъка. А 60 камъка, умножено по 360 градуса, прави 21 600.

Работата е там, че тази схема с пирамидите и мрежата продължава да се повтаря! Египетската пирамида Ел Кула (на 36),  Извитата пирамида в Сенефера (180), Курган на друидите в Масачузетс (180), пръстената идеограма в Нюарк, щата Охайо (2160), храмът на атлантите в Туле, в Мексико (2880), Сфинксът на платото Гиза (5400), могилите Каламоки в Джорджия (7500), могилата Сейп в Охайо (8640), Изумрудената могила в Мисисипи и червената пирамида на Сенефера в Дахшур (10 800), идеограмата на Франклин, щата Охайо (16 200), големияj триъгълник на платото Наска в Перу (17 280), пръстеният кръг в Германия (27 000), „ОЧИ” и „ЛИЦЕ” на половин километър от Повър Пойнт, щата Луизиана (32 400), орегонският вихър (948 600), МАНОС – още една рисунка на платото Наска (64 800), акулената могила в Северни Бамини и Пирамидата на Вълшебника в Ушмал (129 600) – всички те са кратни на 360.

Така, чувайки думите на Манк, вие започвате да разбирате, че има точна мрежа от 83 000 места, разположени по целия свят, които по точен начин са разпределени на повърхността на Земята в съвършено конкретни места. Невъзможно е това да бъде направено от аборигенските народи, такива като маите, египтяните, китайците. Необходим е един разум, една мисъл, един план, за да се осъществи това. Иначе не може да бъде. И това напълно променя представата ни за историята, за това, кои сме били по-рано и кои сме сега.

Сега на вас ще ви стане ясно какво са правили  Чикитет Арлик Вомалитес, Ра и Арарагат. Те са създавали всичките тези структури по целия свят, за да се изменят вътрешните енергии на Земята – ето това се нарича геомантия, – за да изменят външните потоци, и по този начин бавно създавали геометрично електрическо поле около Земята. По този начин те възстановявали нашата мрежа от съзнание, за да можем да се възнесем. Това е дар на любовта. Той показва, че ние не сме сами и че нашето съзнание, а също и случващото се с нас в този свят и ние самите, не сме забравени. Те помнят и се грижат за нас. Това са нашите предци, древните, които се свързват с нас днес. Те присъстват във всички култури и на всички нива на живота. В семейства в Германия, Америка, Южна Африка и навсякъде, това са нашите предци, които правят за нас това, което ще ни позволи съвършено да се променим, и извършвайки тези промени, ние ще направим нещо за тях. Ние ще ги върнем обратно. Ще обясня по-късно. 

Началото на нашата история

Сега, полагайки тази основа и предавайки тази информация, ние ще ви разкажем за живата страна на всичко това. Тази история започнала да се разгръща по целия свят примерно през последните 65 години. Когато Атлантида потънала и започнали да действат различни фактори, по целия свят започнали да се строят нови пирамиди, особено след първите шест хиляди години. Да, това е много време. Преди да може да започне мащабно строителство  на пирамиди и други структури, на нас ни е било необходимо да достигнем определена точка в прецесията на равноденствието, защото човечеството още не е достигнало нивото, на което то би било способно на подобни действия.

Но,  в края на краищата, след шест хиляди години ние сме били готови и затова сме започнали да строим пирамиди тук и там по целия свят: в Китай, Япония, Юкатан, Гватемала, Русия. И според това, как всеки път изграждали един или друг строеж, електрическата мрежа около Земята приемала все повече и повече правилна геометрична форма и ставала по-близка до това, което е необходимо, до формата, с която е необходимо да се съединим като с жива. Формирането на мрежата завърши примерно преди 65 години, веднага след края на Втората световна война.

И тогава започнаха да се случват събития на друго ниво. Другите хора започнаха да се включват в нашата работа. Една година след края на Втората световна война, през лятото на 1946 година, над цяла Европа започнаха да се появяват космически кораби, почти над всяка военна база. През следващата година, юни 1947, космическите кораби започнаха да се появяват навсякъде над военните бази в САЩ. Откъде аз зная това? Съществуват исторически документи, които повечето хора не са видели и които доказват, че това е така.

Това откри още една врата, тъй като сега в работата по тази мрежа допълнително към възнесените Учители и човечеството се включват и извънземните. Малко по-късно, към 1960 година, ние започнахме да виждаме кръгове в полето. В Англия... Ние започнахме да наблюдаваме кръгове не само в пшеницата или другите треви, но и кръгове на лед. Те бяха огромни и беше очевидно, че никой не е стъпвал на този лед, те бяха съвършено изрязани и такива кръгове имаше хиляди. После бяха намерени също кръгове в дърветата на Канада, където беше променена формата на дърветата. Нито един човек не може да направи това. И все пак, благодарение на Колин Андрюс, ние знаем, че около 80% от кръговете са създадени от човешка ръка, а останалите 20% не са от хора – във всеки случай това не са хора с известна за нас форма. Това е още едно ниво на общуване, което започна да се проявява по целия свят. Това общуване беше много важно, макар че и до ден днешен ние не сме разбрали какво се опитват да ни кажат.

Още по-близо до сегашния момент, през 80-те години на ХХ век, започна да се появява още един феномен и може би някои от вас още помнят. От 1983-84, а може би даже примерно от 1980 и до 1991-92 година, хората по целия свят – буквално имам предвид, че това се случваше по целия свят, – тези, които медитираха и знаеха за тънките енергии, в медитациите получаваха указание да отнесат кристал в някоя пирамида или храм някъде по света, да го запрограмират по определен начин и да го оставят там.

По наша оценка в този процес бяха въвлечени 100-150 хиляди души. Всеки път, когато този или онзи човек изпълнявал задача, се отправял към определен храм (да кажем в Чичен Ица), той поставял кристала на това място, където му било казано, и това малко влияело върху енергията на геомантията на това място и впоследствие изправяло геометричните структури на Земята. След като числото на тези кристали наближило милионq се получил колосален ефект за мрежата на Единството над Земята.

Към 1989 година – и това е зафиксирано от хората, с които работя – мрежата приела геометрически правилна форма или представлявала съединение на икосаедър и пентагонален додекаедър и в нея започнала да тече енергия. Но все още мрежата не била съвършена, имало някои проблеми и било необходимо да се внесат някои изменения.

Към средата на 90-те години се образува неголяма група от хора, по-малко от сто човека, някъде около 70-80, и тези хора бяха специалисти по тънките енергии. И аз бях в това число, но само един от многото хора, които бяха не по-малко важни и изпълняваха работата на тези нива. Казваха ни да пътуваме до конкретни пирамиди и да правим съвършено конкретни промени. Промени не в мрежата и не в енергията на една или друга пирамида или храм, а по-скоро свързани с това, че аборигенските народи на даден регион са извършили някои действия в своя живот, нарушавайки енергийното тяло на Земята.

В един момент ни се наложи да заминем при анасазите и да направим корекция в района на Четирите ъгъла, където ние се намираме сега. После ние взаимодействахме с маите в Гватемала и Белиз и проведохме една след друга множество церемонии, за да поправим проблемите, предизвикани от тях в далечното минало. После се отправихме към Перу при инките. И между другото, всеки от нас беше повикан на тези места. Ние не просто пристигахме и казвахме: ”Здравейте! Ние искаме да направим нещо тук.” Всеки път хората от този регион ни молеха да отидем и ние винаги приемахме тяхната покана. Те прекрасно знаеха какво ще правим и защо.

Инките се появиха, когато ние бяхме в Мексико, и казаха, че техните шамани искат да отидем в Перу. Но когато ние пристигнахме там, те не само ни приеха. Със своите действия и енергия на нас ни беше необходимо да се появят знаци, които идваха от майката Земя и потвърждаваха, че ние сме тези хора. И така и беше. Не е важно какво сме говорели ние, важно е какво говореше Майката-Земя. Ние преминахме всички тези проверки до една и започнахме корекциите. Ние се отправихме към Нова Зеландия и скоро ще излезе филм, където е показано как изглежда това, когато се случва в реалния живот.

Аз написах книгата „Змия от Светлина”. В нея се описва как аз и тези, с които работя, взаимодействат с почти хиляда племена от аборигенски народи в Северна и Южна Америка. Тя обхваща примерно същия период от време, за който говорят маите, за прецесията на равноденствията през последните 13 000 години и 26 000 години. В книгата „Змия от Светрина” става въпрос за това, как енергията Кундалини на Земята се премества от западните планини на Тибет в северните планини на Чили.

Това беше историческо събитие, за което не знаеше почти никой на Земята. Но то беше колосално. Енергията излиза от центъра на Земята и търси място. Тя излиза от Земята и много прилича на змия, и затова се нарича Змия от Светлина. Отначало преминава по цялата Земя през абсолютно всички региони. После тя намира място и се свива се на кълбо вътре в Земята, и остава там в течение на следващите 13 000 години. Това е енергията Кундалини. Тя събужда хората от този регион и те стават учители за света – така в течение на много хиляди години до последно време за нас учители бяха хора от Индия и Тибет.

Но сега енергията се премести в Андите и учители ще бъдат чилийци, перуанци, аржентинци и хора от други страни като Колумбия, Бразилия и Еквадор. Тези енергии ще пробудят душите на хората в тези страни, но Кундалини беше насочена също към западната страна на планината, през океана към Полинезия, остров Пасха и по-далече, до самата Нова Зеландия. По този начин става ново пробуждане, проявление на нова духовна енергия, която светът още не е видял.

Тази енергия влезе в Чили през 2002 година. През 2002  и 2003 година аз пътувах до Чили, в планината, за да почувствам непосредствено тази енергия. Но не можах да я почувствам, изобщо нищо не усетих. Аз бях смутен и не знаех защо енергията не се усеща. Върнах се в къщи, изчаках половин година и отново отидох там, за да я почувствам. Но не почувствах нищо. Не можех да разбера защо е така. Аз знаех, че там има енергия. 112 племена седяха в кръг и чакаха нейното идване. Те знаеха, че тя е дошла, но тя не действаше и аз не знаех защо.

А после ние получихме покана от Рапа Нуи – племето, което живее на остров Пасха, на противоположните брегове на Чили. Те искаха да отидем и да проведем церемония. А след това дойде покана от кралицата на Полинезийските острови – жена, която ние ще наричаме просто Мама Люси. Това е най-главната жена сред полинезийците. Тя ни покани на остров Муреа, който се явява Южен полюс на мрежата на съзнанието. Аз още не съм говорил за това и трябва да го обясня сега.

През Мрежата на съзнанието, както и през Земята, преминава ос и Северният и Южният полюс се явяват  най-важните точки в нея. Северният полюс се намира съвсем недалече от Великата пирамида, на разстояние около 2,5 километра. Това е практически нищо в сравнение с дължината на екватора на Земята – четиридесет хиляди километра. После тя влиза вътре и преминава през Земята. Ако беше минала напряко, щеше да излезе от океана, но тя леко се извива вътре и излиза на остров с името Муреа. Там се намира Южният полюс.

Именно там беше Мама Люси и ни беше поканила там. Ние се отправихме на път. В съответствие с указанията трябваше да доведем там хора от целия свят, които да могат да представляват света. Аз не помня много добре колко страни бяха представени там, 14 или 17, а хората бяха 50 или 55. Ние всички се срещнахме на остров Пасха с цел да проведем работа с геомантията на Земята. Там ни посрещнаха Рапа Нуи, които още преди да поговорят с нас и да започнат да правят нещо ни казаха, че трябва да ни проведат инициация, церемония, която да сближи нашите сърца, за да можем да работим заедно. Това беше древна церемония. Те се разделиха, нанесоха на своите тела знаци и започнаха да провеждат церемонията с всеки от нас. И ние започнахме да се включваме в нея. А след това имахме съвместна трапеза и ние се съединихме по такъв начин, че после бяхме готови да продължим нататък.

Ние бяхме там известно време, свиквайки с енергиите, запознавайки се с хората. Рапа Нуи ни разказваха, че от стотици години държат в тайна от хората истината за своите вътрешни градове, тунели, през цялото време напомняйки за това, че ние сме отишли там да направим корекция. Още щом пристигнахме на остров Пасха, даже още щом започна церемонията за корекция, аз започнах да разбирам. Те ни отведоха далече в обрасъл горски район и казаха, че церемонията трябва да се проведе там. Докато се подготвяхме, при мен дойдоха вътрешните ръководители, които аз чувам (духовните водачи на Друнвало – б.р.), и в последния момент обясниха защо провеждаме церемонията. Това беше свързано с Рапа Нуи.

Някога Рапа Нуи унищожили всички дървета на острова, така че не останала друга храна и те започнали да се изяждат един друг. Тоест те започнали да се занимават с канибализъм. Практикуваният от тях канибализъм се разпространил и по другите полинезийски острови. Именно канибализмът ние трябваше да изправим, те трябваше да се простят (да бъдат простени – б.р.) в тази церемония. Благодарение на това бяха поправени геометричните структури над Земята, над острова, където бяхме, и това на свой ред позволи на потока най-накрая да премине през мрежата на Съзнанието на Единството. Тогава тя можеше вече да се роди.

Рапа Нуи ме отведоха на място за провеждане на церемонията и ми го показаха. Те започнаха да подготвят мястото, да поставят кристали и други предмети за церемониалния процес. И точно тогава аз разбрах защо ние провеждаме тази церемония. Това е важно да се разбере. Кундалини на Земята не действаше поради това изкривяване на мрежата непосредствено над това място, което е било преднамерено от възнесените Учители и хората, които се занимаваха с това. Те не искали Кундалини да започне да действа преди раждането на мрежата на съзнанието. Необходимо било те да действат съвместно и затова Кундалини била поставена на нужното място, но трябвало да я задържат в течение примерно на шест години до завършването на строителството на мрежата. И точно тогава ми стана ясно защо сме тук и какво правим.

И така, ние започнахме церемонията. Никога не бях виждал такава церемония. По думите на Рапа Нуи подобна церемония не се е провеждала през последните 13 000 години. Но това е тяхна история и аз не мога да я разказвам, както те казаха. Церемонията започна да се разгръща както в нашата група, така и сред Рапа Нуи. А после се състоя прощаване с канибализма, енергията се изправи и мрежата около Земята  придоби съвършена форма. Аз почувствах, че тя е завършена, почувствах го в своето сърце: ”Добре, това е направено.” Тогава започнах да приключвам церемонията и изведнъж се случи нещо, което не очаквах и никога по-рано не съм виждал.

В небето се появи спирална енергия, златна светлина, излизаща от мрежата на единството. Тя се спускаше надолу, подобно на торнадо, но само че мека и нежна. Спусна се и кръжеше точно на мястото, където бяхме ние. Всички присъстващи преживяха това различно. Ние много дълго говорехме за това. За мен това беше най-потресаващото чувство, усещане, че се намирам в присъствието... бих казал, на Бога или на самото съзнание. Това предизвика отпускане, всяка клетка на тялото ми се отпусна, а тази златна светлина просто продължаваше да кръжи около нас. Беше възможно буквално да погледнеш в тази тръба, която отиваше високо нагоре към върха, в небето. Това продължи, по мое впечатление, десет минути, после потокът започна да отстъпва и се върна в небето.

След завършване на церемонията аз разговарях с Рапа Нуи и попитах виждали ли са нещо подобно по-рано. Те казаха „не”, те не знаят какво е това. Аз също не знаех, във всеки случай не знаех тогава. Сега разбирам много по-добре. За това не се споменава в нито една духовна книга, никой от тези, които познавам, нито един от моите учители никога не ми е говорел за това по-рано.

Но аз знаех, че нашите водачи ни казваха, че трябва да бързаме, трябва да бягаме. Да опаковаме своите вещи, да сядаме в самолета и колкото може по-бързо да отлетим за Таити. Предстоеше раждането на мрежата, която вече е завършена и беше подобна на младенец, главата на когото започва да се подава и трябва да излезе всяка минута, и затова всички колкото е възможно по-бързо да се подготвим за това. Тоест това беше свързано не с нас, а с детето, което трябваше да се роди! Така че трябваше действително да бързаме. Това  и направихме: събрахме си вещите, седнахме в самолета и полетяхме за Таити. И след това на кораба, който ни отведе на Муреа, към Южния полюс на мрежата, за да може да присъстваме при раждането на съвършено новото съзнание на Земята. Станахме свидетели на това, което никога не се е случвало на Земята с изкуствени средства. Мен и всички други бяхме завладени от голямо вълнение. Ние просто горяхме от възбуда.

Така че сега да преминем към другата церемония, която смятаме за най-свещената от всички, които се провеждат на Земята.

Раждане на Мрежата на новото съзнание

Когато пристигнахме на Таити, Таити прилича... Трудно е да се повярва, че Таити в действителност съществува. Там е толкова красиво, планини, извисяващи се до самото небе. Това е съвършено удивително място. А ние пристигнахме от остров Пасха, сух, на който няма почти нищо. И хората от нашата група бяха свикнали с това и затова когато пристигнахме на залива, аз наблюдавах една от най-прекрасните сцени в моя живот. Хората изпаднаха в такъв възторг и започнаха да пляскат с ръце за това, че мястото е толкова красиво.

Там ни посрещнаха поданиците на кралица Муреа. Но ни заведоха при нея не на следващия ден, а според мен след два дена. Разбира се, тя не се съгласи да приеме всичките 55 човека или колкото бяхме в нашата група и затова на приема при нея бяхме аз и жена на име Рут Тай – представител на аборигените маори от Нова Зеландия, която знаеше езика на кралете. Аз чувствах, че именно тя трябваше да бъде човекът, така че двамата се отправихме на срещата. Кралицата беше огромна жена с огромно сърце. Тя беше най-чистата любов. И тя прекрасно знаеше защо сме там. Ние бяхме там, за да дадем раждане на новото съзнание на Земята и да проведем церемония за това. Заедно с нея беше още една жена, нейна помощница, пряко подчинена, тя ни посрещна с разтворени обятия. Ние започнахме да беседваме и скоро тя ми каза: ”Къде искате да проведете церемонията?” Не мислейки много, аз казах, че искам да я проведа в центъра на острова. Казах така, защото бях там през 1985 година, когато трябваше да проведа церемония на същия остров със същите племена. Те ме отведоха в центъра на острова, където и проведохме церемонията. Тази история е разказана в книгата „Змия от Светлина”, ако искате да я прочетете.

И аз казах: ”Може би в центъра на острова?” Тя ми отговори, че това е невъзможно. На въпроса ми защо тя отвърна: ”Защото аз там нямам власт, моята власт е над целия остров, но без центъра, много съжалявам, но аз не мога да ви дам такова разрешение.” Нейната помощница скочи, побегна към нея и каза: ”Не, Вие не разбирате какво ще се случи по време на тази церемония – едно от най-важните събития на Земята, затова просто им дайте разрешение, а ние после ще се разберем с всички.” Кралицата каза: ”Не, аз нямам такива пълномощия и не мога да направя това.” Помощницата каза: ”Вие сте длъжна!”, а другата отговори: ”Не, аз няма да наруша правилата!” И скоро те крещяха една на друга, енергията се усили и те действително не бяха на себе си. И аз в действителност вече исках да премисля и започнах да отстъпвам. В края на краищата владетелката се разплака и каза: ”Не, аз не мога да направя това!” И тогава Рут се приближи към нея, обгърна я и заговори на нейния език, опитвайки се да я успокои. Но това не помогна. Все пак тя беше кралица и не искаше да постъпи неправилно. Тя просто искаше да следва истината, а това беше истина. Тя нямаше власт и не можеше да ни даде разрешение. Така че ние си отидохме, без да получим разрешение за провеждане на церемонията.

Аз се върнах в хотела. Никога няма да забравя това. Седях там и мислех: ”Господи, 13 000 години, милиони хора, похарчено е неописуемо количество пари, 83 000 съоръжения са построени по целия свят, много животи са били погубени в процеса на изпълнение на този проект, а сега, когато ни останаха няколко последни минути, две жени спорят и всичко това няма да се състои?!”

Аз просто не можех да повярвам в това, но изглеждаше, че така ще бъде. Така ние седяхме три или четири дена и просто чакахме нещо да се случи. И след това без видима причина получихме покана от полинезийския крал. Той се казваше Татко Матар. Беше много стар. На осемдесет години. Той ни помоли да се приближим и да поговорим с него. Беше хубаво, защото означаваше, че нещо ще се случи и може би ще можем да продължим. Защото без разрешение не можем да проведем церемонията. Не бива просто да отидеш някъде, да направиш нещо и после да избягаш. Трябваше полинезийците да ни сътрудничат и да проведат церемонията заедно с нас, ние не можем да направим това без тях и те не могат да направят това без нас. На тях им беше необходимо да присъства целият свят и именно него ние представлявахме.

И така, Татко Матар попита за срещата. Това беше през втората половина на деня и аз отново взех със себе си Рут, защото тя говореше полинезийски език и знаеше техните традиции, и прочие.

Ние се отправихме към адреса, който ни казаха, и това беше неговият дом. Отидохме в задния двор – там седеше Татко Матар на стар бял пластмасов стол, поставен на пясъка, а неговото семейство стояха около него, неговата жена, неговите деца и техните деца. Всички седяха там и чакаха нашето идване. Там имаше два стола за Рут и за мен.

Ние влязохме, поклонихме се с голямо уважение, за да изразим своето почитание към краля, и той ни предложи да седнем на столовете. Започнахме да се представяме и през това време забелязах, че той ни гледа и се опитва да разбере кои сме, и аз разбрах, че той не вижда много добре. И също не можеше да ходи добре, защото краката му бяха подути и до него стоеше една пръчка, с помощта на която ходеше.

Продължавайки да се чуди, той каза: ”Елате по-близо, искам да ви видя.” От мен до него имаше три метра и половина и аз преместих своя стол примерно на половин метър, седнах и го погледнах. Той все още се чудеше и каза: ”Не, трябва да дойдете още по-близо, не ви виждам.” И тогава се преместих близо до неговото лице и попитах: ”А сега виждате ли ме.” Той каза: ”Да, сега виждам.” И тогава той замълча. Нищо не говореше, а аз просто седях и чаках да видя какво ще прави по-нататък.

Той гледаше към мен, гледаше, минаха минута, две или три и изведнъж цялото му лице се оживи и на него разцъфтя усмивка. И той каза: ”Аз чаках срещата с теб през целия си живот. Кажи какво искаш.” И аз веднага казах, за да не изпусна момента: ”Искам да отида в центъра на острова и да проведа там световна церемония.” Той отвърна: ”Никакви проблеми, вие може да отидете в центъра на острова, аз за всичко ще се погрижа.” А после продължи: ”Аз съм стар човек и не мога добре да ходя. Не мога да дойда до центъра на острова, а много искам да участвам в тази церемония. Имам такова чувство, че трябва да присъствам, може би вие ще я проведете тук?”

Аз не ви казах още нещо. Предния ден имах сън. И ето какво ми се присъни. Ако можете да си представите мрежата около Земята, тя има тороидално поле, приличащо на магнитното поле около Земята. То излиза от Южния полюс и влиза в Северния, тоест излиза от остров Муреа и влиза в Египет. Това поле прилича на широка тръба, това е вихър и той е кух. Аз исках да бъда в центъра на острова, но в съня ми стана абсолютно ясно, че това не е важно, защото по размери тази тръба, вътре в която ние трябваше да бъдем, беше по-голяма от острова. Така че ние можехме да бъдем на всяко място на острова – нямаше никаква разлика.

След това в съня ми беше показано къде ще бъде церемонията. Това беше много конкретно място. Ние бяхме в залива, който дълбоко се врязваше в брега, така че можеше да видиш сушата от другата страна. Това беше голям пясъчен плаж, на него от острова изтичаше река и падаше в океана директно по природна стена, която минаваше от едната страна. Аз видях това.

На следващия ден, канейки се да отиваме при Татко Матар, ние с Рут разговаряхме и аз започнах да разказвам за своя сън. Разказах само част, когато тя възкликна: ”Да, на мен ми се присъни точно такъв сън!” И разказа съня си, където всичко беше същото. Тя е видяла същия сън и с точност същия този плаж. Аз възкликнах: ”Значи така и трябва да направим!”

И, ето, Татко Матар каза, че не може да дойде до центъра на острова и попита: ”Може ли вие да проведете церемонията тук, близо до дома ми, за да мога да бъда с вас?” Ние бяхме на плажа, но не можахме да го видим, защото там растяха дървета, които закриваха погледа. И затова ние с Рут скочихме, отивайки зад дърветата, и виждайки плажа, казахме: ”О, Боже, това е той!” Нямахме съмнение: именно това място бяхме видели в съня и знаехме, че церемонията трябва да се проведе тук. Върнахме се при Татко Матар и казахме: ”Да! Да! Тук ще проведем церемонията!” Той много се зарадва и каза: ”А-а, значи ще мога да участвам, отлично!” Затова следващият въпрос беше следният: ”Вие сте управител – кога трябва да се състои церемонията?” Защото ние не знаехме. И той каза: ”Утре сутрин при изгрев слънце.” И така всичко беше решено, всичко беше готово да се проведе церемонията. Ние се сбогувахме и се върнахме в хотела, за да разкажем на останалите какво се случи този ден.

След завръщането си в хотела някой ми връчи писмо от Австралия. Аз познавах един човек, но не бях го виждал много години, ала по някаква причина му беше известно, че се намирам там. Отворих писмото и в него се съобщаваше, че на следващия ден Земята, Луната и Слънцето ще застанат на една линия и ще има лунно затъмнение точно в деня на церемонията, а сянката на Луната ще бъде точно над остров Муреа. Ние възкликнахме: ”Това е потресаващо!” Това не бяхме го планирали, аз даже не поглеждах към небето, за да помисля за церемонията от тази гледна точка. А сега, когато разбрахме за това и знаехме къде се намира плажът, бях абсолютно сигурен в своето сърце, че ние ще направим с точност каквото е нужно.

На следващото утро на разсъмване скочихме от автобуса, промушихме се през задния двор на краля и бяхме готови за церемонията. Именно в този момент разбрах, че си нямам понятие какво ще правя. Аз не знаех! Бях толкова зает с търсенето на подходящо място и прочие, а също така за да се справя с различните енергии, които присъстваха там,  това ми дойде наум пет минути преди церемонията: не знаех какво да правя. Тогава се отпуснах на пясъка, сложих главата си на пясъка, за да мога да бъда сам, и призовах своите вътрешни водачи.

Цялото мое обучение беше свързано така или иначе с американските индианци и техните представления, но тук беше друго. Това беше много интересна церемония, която аз никога по-рано не съм виждал. Но трябваше да следвам това, което ми беше казано, затова помолих всеки да донесе по три предмета: един, свързан с водата, друг със земята и трети с въздуха. И всички се разотидоха. Примерно след половин час те се върнаха и ние разположихме тези предмети в последователност вода-земя-въздух, вода-земя-въздух в привична индианска структура, колелото на изцелението – кръг, вътре с квадрат, който съответства на четирите посоки.

По-нататък церемонията започна да се разгръща с невиждани по-рано мои начини. Приличаше, сякаш идваше вода, вълнá – силата на вълната нарастваше, а после отслабваше. Енергията протичаше именно по този начин. Татко Матар седеше в кръга на своя пластмасов стол, защото той не можеше да сяда на земята, и гледаше всичко това. В края на краищата церемонията вървеше към завършване и това  означаваше, че Земята раждаше в този момент съзнанието на новата мрежа. То започна да се появява.

Ние ще се отклоним за минута, защото с това е свързано още нещо. Процесът на раждане започна, той само започна да се развива. След завършването на церемонията Татко Матар ме повика. Аз се приближих и попитах какво иска. Той ме притегли към себе си много близо, за да не чуе никой, и попита: ”Откъде ти знаеше как да проведеш тази церемония? Тази церемония беше проведена много точно. Ние пазехме тази тайна в продължение на хиляди години. Откъде я знаеш?” Аз не можах да му отвърна – просто го прегърнах и усетих неговото сърце. Тогава разбрах защо той е крал на полинезийците: сърцето на този човек е огромно като Земята. Той много фино усеща всеки един от нас. В този момент аз разбрах много.

След това ние заминахме. Нашата работа беше изпълнена. Направихме това, което трябваше да направим на този остров, и се върнахме у дома. Примерно след ден ние се разлетяхме към своите страни по целия свят. А аз се върнах тук, в Седона, щат Аризона. На следващото утро една от присъстващите на церемонията, Каролина, стана рано сутринта и направи фотография. Тя показа тази удивителна снимка, направена от разстояние десет метра. На нея беше колелото на изцелението, разположените на земята черупки, а над всичко това кръжеше във въздуха петолъчна звезда от много ярка бяла светлина, толкова ярка, че камерата с лекота я е заснела. В действителност тя приличаше повече на морска звезда: нейните краища бяха закръглени. Няколко снимки били направени след три седмици. На тях има хора по плажа, всички  предмети са разхвърляни, но звездата, както преди, се вижда – три недели по-късно. Това е съвършено потресаващо. После, на следващия ден ни позвъни Татко Матар.

Остров Муреа има форма на сърце. Около него се намира коралов риф с форма на сърце. В чистата, прекрасна вода на този риф плуват множество риби и в действителност това прилича на аквариум. Когато бях там през 1985 година, аз прекарах шест часа във водата, плувайки сред тези риби. Можеше действително да се плува между тях.

Затова, когато пристигнах тук този път, взех със себе си две от моите деца. Аз с такъв възторг си мислех как ще ги заведа във водата и ще им покажа всички тези риби: ”Вие няма да повярвате! – казвах им аз. – Това е невероятно!” И, ето, ние се приготвихме и скочихме във водата – риби нямаше. Е, можеше да се видят две-три риби на разстояние десет метра, но повечето риби бяха изчезнали.

На следващото утро, както разказа Татко Матар, целият залив за пръв път от петнадесет години се напълнил с тропическите риби. За него и за неговите хора това било знак от Майката-Земя, че направеното от нас предишния ден – раждане – е правилно. Това  беше истинско и то действително се случи. Аз бях щастлив да чуя, да видя и да зная това.

Връщайки се в Седона при тези червени скали, мислех, че всичко е приключило, но в моите медитации – както с моите вътрешни водачи, така и с Майката-Земя, ми стана ясно, че трябва да се направи още нещо. Не разбирах съвсем какво именно, но то беше свързано с времето.

На човек са нужни около девет месеца, за да порасне достатъчно голям, за да излезе и се роди. И когато той излиза и се ражда, за това може да са необходими половин час, час или повече. Тук е същото. 

Раждането на мрежата на съзнанието много прилича на раждане на форма на живот. Само че вместо девет месеца са нужни тринадесет хиляди години, тоест съществува голяма разлика във времето. При раждането вместо един час минава един лунен цикъл. Тоест необходими са 27 дни, за да се роди напълно.

И, ето, на мен ми казаха, че трябва да проведа една церемония тук. Ние я проведохме недалеко от това място, където сме сега.

В тази церемония имаше нещо интересно, което ме потресе. Ние я провеждахме и тя отиваше към завършване, когато Слънцето, Земята и Луната се построиха в една линия и се случи още едно лунно затъмнение точно над Седона, на същото място, където седях. Да се запланува такова нещо беше невъзможно.

Аз много дълго не можех да говоря за това. Това няма никакво отношение към хората – това е планетарно ниво. Планетите, Слънцето и звездите повече от всеки един от нас  се движат много точно.

И, ето, след като тази церемония беше проведена, всичко беше завършено. Има още един момент, за който искам да ви разкажа. Мисля, че вие разбирате колко е важно също за вас, за всички и въобще за всички на Земята.

Съзнанието на Мелхиседек

Последното, което искам да ви кажа, е свързано със съзнанието на Мелхиседек. Ние знаем, че когато на планетата се ражда мрежа, преди самото раждане всичко може да бъде изгубено. И ако това се случи, то расата, живееща на тази планета, трябва да започне всичко отначало, да премине всичко отново. Това не е хубаво. За да се върне предишното ниво, могат да минат много стотици хиляди години. Но известно е и това, че когато се ражда мрежа, тя действително става жива, тя е свързана със Земята, тя функционира. И от началото на творението до настоящия момент нито един път не се е случвало в целия живот навсякъде да не се случи всичко докрай. Затова, когато видяхме как това се случва – това беше през февруари 2008 година, – ние знаехме, че като човечество още не сме преминали на ново ниво. За нас все още не всичко е приключило, но ние действително ще преминем на следващото ниво на съзнание. И това вече не е вероятност, ние го знаем със сигурност.

Това е фантастичен момент от нашия живот, който трябва да се празнува, макар че повечето от хората още не го разбират. Космическото време тече много бавно и периодът от февруари 2008 година до настоящия момент не означава, че това бебе е на две годинки – то е само на минути, то точно се е родило. Затова това, което трябва да се случи в бъдещето, ще се случи много скоро. Вероятно, съгласно информацията на маите и всички останали племена, това ще се случи между настоящия момент и 2015 година. Никой не знае кога именно. Само Майката- Земя знае истината в тази ситуация. 

Но ние постигнахме успех. Затова вие, които виждате това, сега разбирате, че сте постигнали успех, че ще преминете на друго ниво на съзнание, което вие даже не можете да си представите и в най-смелите си мечти. Това наистина ще се случи, а аз искам просто да ви благодаря.

Да ви благодаря за доверието ви към себе си, за вярата в себе си и за смелостта да продължите духовната си работа независимо от всички препятствия, независимо от това, че е възможно  вашите близки да се опитват да ви спрат, защото това, с което се занимавате, е непонятно за обикновения свят.

Благодаря за всичко, което направихте в своя живот, за да може това да се осъществи. Всички ние много скоро ще се окажем на друго ниво на битие и тогава ще се запознаем по друг начин.

Изпращам благодарност от моето сърце към вашите сърца – благодаря за вашия живот и за всичко, което сте направили в него. 

29 май 2010 г.

Превод: С. Благова