Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве. /ПРИТЧИ 12:18/
Първото нещо, което научих по време на болестта ми, бе тайната на думите – думите на вяра. Това стана, когато прекарах 16 месеца на
болнично легло и пет лекари ми поставиха смъртна диагноза.
Един ден през август 1934 г., когато лежах на леглото, аз постъпих според Марко 11:23 като казах...! Изрекох думи! Казах: „Вярвам, че получавам изцеление на това деформирано сърце. Вярвам, че получавам изцеление от това неизцелимо заболяване на кръвта. Вярвам, че ще мога да се движа. Вярвам, че ще бъда изцелен от
главата до петите.” Не мина много време и след няколко часа аз се изправих на крака до леглото си - здрав! От този ден до сега са изминали повече от 65 години и не съм имал дори главоболие. Няма и да имам. Дори и да ме боли глава, аз не говоря за това. Защо? Защото Исус каза: „ ще има това, което е казал.” (Марка 11:23; според Кинг Джеймс). И ако някой ме попита:
“Как си?”, ще отговоря: “Добре”. Божието Слово ни казва, че в Неговите рани аз се изцелих. Затова аз вярвам, че съм здрав. Словото
ни съветва да изговаряме правилните слова, защото езикът на мъдрия носи здраве!
Изповед: Моят език е моето здраве. Изповядвам думи на живот и здраве. Говоря здраве и затова живея в добро здраве.
Няма коментари:
Публикуване на коментар