Независимо кои сме, независимо в коя част от света живеем ние сме едно. Ние сме едно един с друг. Ние сме едно със Земята. Ние сме едно с Луната, със Слънцето. Ние сме едно със звездите. Моля ви, помнете това. Безполезно е да опазвате същности като водата и дърветата, ако сте се отчуждили от тези същности. Не можете да опазите нещо, което не чувствате в себе си. Не можете да опазите нещо, което не е част от вас самите.
Когато бях посветен за пръв път през 1937 година в тайните и знанията на Майка Африка, моят учител – а това беше моята леля – ми нареди да изляза и да напълня един малък глинен съд с вода. След това ми каза: „Погледни във водата – какво виждаш?” Бях хванат в капан, понеже един посветен не бива да има его. Той не бива да се позовава на себе си. Казах: „Лельо, в тази вода виждам една личност.” Тя попита: „Кой е тази личност?” Не посмях да кажа, че това съм аз. Отвърнах: „Това е лицето, за което знам, че е син на моята майка, единственият ú син.” А тя рече: „Да, ти си и в тази вода, и водата е в теб. Докато не узнаеш това, че ти и водата сте едно, не трябва дори да пиеш водата, не трябва дори да мислиш за нея, защото това би означавало, че си се отделил от нея.”
Уважаеми, където и да отидете в Африка, ще намерите африканци, които се обръщат към водата с едно наистина интересно име. В езика на хората суахили в Кения водата се нарича „ма-гии”. В езика на зулусите водата се нарича „аманзе”. А на езика на племето бетсу в Есуту – малко кралство в Южна Африка, водата се нарича „мазте”. И всички тези думи, където и да отидеш, означават едно и също нещо: „течността на съзиданието, нещото, което е направило нещо, нещото, което е накарало друго нещо да съществува”...
В древни времена в Африка се случвало да рискуват живота си, за да защитят водата. В древни времена нашият народ наказвал сурово всеки, когото заловял да уринира в поток или река. В моята страна се среща вид мравки, дебели като мен, които са много войнствени. И ако ти, мъдри човече, бъдеш хванат да правиш вода във водата, една от тези хубавици ще бъде взета и накарана да те хапе по онова нещо, като я затворят в отвора му в продължение на няколко часа, и това ще бъде най-големият урок, който някога ще научиш.
Африканците казват, че никое наказание не е достатъчно жестоко за онзи, който убива природата. В Южна Африка и по цяла Африка има дървета, които нямаш право да сечеш. И понякога тази забрана отива до такива крайности, че даже сега, в днешно време, един ден аз, Кредо Мутва, бях изправен пред един вожд на племе и обвинен в убийство. Обвинението беше наистина сериозно и след процес, който продължи три дни, бях оправдан, само защото пледирах, че съм виновен, но ненормален. Свещеното същество, което бях убил, се беше намесило в обяда ми, което в книгата на Кредо Мутва е смъртно престъпление. А кое беше това същество? Това беше една муха... Обикновена домашна муха. В Южна Африка има племе, наречено бахуне-бамата, което дори сега ще ви обвини в убийство, ако ви хване да нараните муха.
Почитаеми, нашите хора вярват в много странни неща по отношение на водата. Те вярват, че водата е жива същност. Вярват, че водата има ум и помни. Причината, поради която едно езеро се образува там, където е, причината, поради която реката тече през местата, през които протича, не е, защото това е правилното място, през което да протича водата – не! Причината е в това, че на мястото, през което протича реката, има енергия, невидим дух, който преминава като змия под земята, през ситния пясък и се движи в посока, противоположна на наклона, по който протича реката. Ако тази голяма огнена змия, както я наричаме ние, тази невидима енергия умре, тогава реката също умира. На нас ни е казано, че езерата се образуват, където се образуват, защото съществува споразумение между водата и определени видове скали.
На езика на моите хора, зулусите, езерото се нарича „исиби”. От тази дума „исиби” е образуван глагол, който означава „да закърпя”. Ако има дупка в дадена материя и вие направите кръпка върху нея, тази кръпка се нарича „исиби”, а вас ви наричат „исибелла” („възстановител”). Защо казваме, че езерото е „възстановител”? Ние вярваме, че дадено езеро контролира силите на всички живи неща около него. Дадено езеро контролира силата на всяка птица, всяка риба, всяко мъничко същество, което намерите във водата, то контролира и стимулира и жизнените сили на по-големите животни, чак и включително до човешките същества, които са същите. И всеки път, когато по земите ни е имало болест, кралете ни не разрешавали на нашите хора да се доближават до езерата. Не им разрешавали да навлизат в това поле. Съществува невидимо поле на сила около езерото. Ако си свалите дрехите и намокрите малко кожата си, и влезете в това поле, ще почувствате нещо като пощипване. Това ние наричаме „дух на водата”, „исиби”, възстановителя на живота.
Нашият народ вярва, че има музика, един вид общуване, което се осъществява между потоците и реките, и езерата. Ако унищожиш едно езеро, което е, да речем, на 20 мили от друго, музиката прекъсва и езерото, което си разрушил, умира, както и езерото, с което то е общувало.
Дами и господа, много пъти в Африка, когато съм започвал да се боря, за да запазя онова, което съм мислел за свещено, често са ме укорявали, осмивали и дори са ме били като суеверен дивак. Но проповядвах само онова, което моите предци са проповядвали. Проповядвах онова, което нашите майки са ни учили – че водата е свещена. Тя е жизнената кръв на Великата Майка. Не бива да я проклинаме и не бива да ú пречим, защото ако го направим, водата умира.
Нашият народ казва, че водата е първото нещо, което ви се случва. Тя е и нещото, което се случва през целия ви живот. И тя ще бъде последното нещо, което ще ви се случи. Когато се раждате, ви къпят и така бивате венчани за духа на водата. Когато си тръгвате, поемате вода и ставате едно с нея. Вие пиете, миете се и почиствате дрехите си. Вие пиете духа на водата независимо дали това ви харесва, или не, независимо дали вярвате в духа, или не. Нашият народ също вярва, че когато умрете, ще бъдете изкъпан с вода – не за да ви изчистят, защото кой би поискал да изчисти някого, който е ритнал ведрото? Вие трябва да бъдете изкъпан, за да можете бързо да стигнете до мястото за даването на присъди и да преминете към следващата си инкарнация.
Нашият народ казва, че водата има уши. Имаме поговорка, която твърди: този, който прави любов със съпругата на друг на брега на реката, трябва да внимава и да не издава силни и глупави шумове. Защо? Заради водата. Ако близо до поток се излъчва страстна емоция, потокът някак я записва. И сещате ли се какво ще се случи? Това, което сте направили край реката, един ден ще бъде чуто от всеки в околните села. И ще има да се чудите откъде са могли да чуят за това.
В Южна Африка има верига планини, наречени Devaterbergh. Има много извори и фонтани с вода, а в миналото са били много повече. И когато стигнете до водните планини и седнете там сам, напълно сам, ще чуете ясно звуци от древните битки, които са се водили в тези райони. Ще чуете цвилене на коне, звън на саби, воини, които крещят, и хора, които умират от раните си. Ще чуете това, защото водата има уши.
Дами и господа, има много неща, които бих могъл да споделя с вас. Но нашият народ казва, че онзи, който говори много, кара хората да се уморяват. Аз не съм дошъл тук, за да ви уморявам. Аз съм тук, за да ви кажа следното: нека с цената на всичко запазим красивата песен на природата. Нека почитаме всяко езеро и всяка река. Не просто като интересна ивица вода, през която разглезени милионери профучават в своите мощни яхти – не! Нека почувстваме водата, нека се вслушаме във водата и нека станем едно с водата.
Придружава ме моята „ритуална съпруга” – Нобелла. Тя има дарбата да намира вода. В Европа щяха да я ценят, също и в САЩ, но поради бързото загиване на нашата култура на чернокожите в Южна Африка жена като Нобелла има по-голям шанс да бъде изгорена като вещица. Тя може да намира вода и понякога аз си правя шеги с нея. Понякога я водя със завързани очи до място, за което знам, че има голяма канализационна тръба, която минава под земята, и когато тя открие това, много се ядосва. А тя има много сприхав нрав. Тя се вбесява, защото канализационната вода сега е претоварена с толкова мъртви вещества, че самата тя (водата – б.р.) е умряла. Тя е умряла като жива същност. Живее само като течна същност, която отнася боклуците до мястото, до което достига.
Дами и господа, моля ви, нека възстановим Земята. Нека приемем едно нещо, което нашите майки са приели и нашите бащи са знаели: че Земята е живо същество, където всяко нещо е свързано с всяко друго във вечен съюз. И ако разрушите едно нещо в единия край на света, вие създавате верига от разрушение, която разрушава всичко друго.
Нека ви кажа две последни неща. Едното е, че великите разказвачи на истории в нашите племена са ми разказвали, че прясната вода не е родена на нашата Земя. Разказвали са ми, че някога, преди много хиляди години, една ужасна звезда – или видът, който наричали Му-шо-шо-но-но, звездата с много дълга опашка – слязла много ниско в нашите небеса. Дошла толкова близо, че Земята се обърнала с главата надолу и небесата се оказали отдолу. Целият свят се обърнал наопаки. Слънцето изгрявало на юг и залязвало на север. След това закапали капки от горящо черно вещество – нещо като стопен катран, които изгорили всяко живо същество на Земята, което не успяло да ги избегне. След това станал потоп, придружен с ветрове – толкова силни, че отнесли целите планини. А след това западали големи буци лед и целият свят бил покрит с лед в течение на много поколения. След това оцелелите хора видели изумителна гледка. Видели реки и потоци с вода, от които можели да пият, и огромни риби, които били избягали от морето и сега живеели в тези реки. Това е историята на нашите предци. На нас ни казват, че същото това нещо ще стане отново много скоро. Защото голямата звезда, която е лавата на нашето Слънце, ще се върне в деня на годината на червения бик, която е годината 2012-а.
Радвам се, че няма да съм тук, за да гледам веселбата. Моето желание е следното: да бъде благословено всичко, което сте направили, всичко, което смятате да направите. Нека всичката сила, която съществува отвъд звездите, да подкрепи вашите усилия, защото всяко езеро, чийто живот възстановите, е цял един спасен свят. Благодаря ви.
Превод от английски език: Емилия Манолова
Няма коментари:
Публикуване на коментар