Част 2

В ТАЗИ КНИГА НИЩО НЕ Е ВЯРНО,

НО НЕЩАТА СА ТОЧНО ТАКА

БОБ ФРИСЪЛ

Човешките същества

Въпреки че не изглежда да е така, ние не сме нищо друго освен геометрични фигури и форми - и навътре в нас,

и навън от нас.

Преди мига на зачеването яйцеклетката е сфера. Това е клетката в човешкото тяло, която има най-голям обем,

200 пъти по-голяма е от обикновената клетка. И тя е достатъчно голяма, за да може да бъде забелязана с

невъоръжено око. Та яйцеклетката е една сфера, вътре г която има друга сфера, женският зародиш. Той

съдържа половината от хромозомите, необходими за човешкото същество - двадесет и два плюс един.

Мембраната (zona pellucida), която обвива яйцеклетката, има вътрешна страна и външна страна. Вътре в тази

мембрана има две полярни тела.

Зачеването става в мига, когато сперматозоидът стигне до яйцеклетката. Стотици сперматозоиди са нужни, за

да се получи този резултат. От тези стотици сперматозоиди само дванадесет или тринадесет работят заедно

като единен колектив. Чрез техните напълно единни действия един от тях успява да проникне в яйцеклетката.

След това този сперматозоид се разделя в края си и главичкатна му тогава образува една сфера със същия

размер като сферата на женския зародиш. След това те се сливат, за да образуват една vesica piscis. В този

момент цялото вселенско знание се съдържа в тези две слели се клетки.

На следващия етап сперматозоидът и яйцеклетката проникват взаимно един в друг и стават първата клетка,

човешката зигота (оплодената яйцеклетка). Тя съдържа сега четиридесет и четири плюс два хромозома. След

това се извършва митозата (делението), както е показано в илюстрация 9-31, и полярните тела се изместват към

противоположните краища на клетката, за да се оформят двата полюса - северен и южен. След това се образува

един тунел, който изниква така отникъде. Хромозомите се разделят, като едната част отиват от едната страна на

тунела, а другата част - от другата му страна. Тук именно се зараждат пропорциите на нашите човешки тела,

такива, каквито са сега. В първата клетка се съдържа "едно малко човече".

Ил. 9-31. Началото на митозата

Зиготата се дели след това на четири клетки, които образуват един тетраедър вътре в една сфера (ил. 9-32). При

следващото деление се получават осем клетки и една тетраедърна звезда, която всъщност е и куб (ил. 9-33).

Точно тука се получава Яйцето на Живота. Тези осем клетки си приличат по всичко, еднакви са, и се

доближават много повече до нашата действителност, отколкото нашата външна обвивка или човешкото тяло.

Тези осем клетки се локализират в геометричното ядро на тялото, в основата на гръбначния стълб или в

областта на перинеума (долната част на малкия таз), и са безсмъртни в сравнение с нашите тела. Всички

енергийни полета и всички мрежи, които обгръщат тялото ни, са центрирани спрямо тези осем клетки. И

предимно на базата на тях започва нашето развитие.

Ил. 9-32. Зиготата се дели на четири клетки и

образува един тетраедър вътре в една сфера

Ил. 9-33. Следващото деление дава осем клетки и една тетраедърна звезда

Първите осем клетки след това се делят на две и се получават още осем клетки, при което се оформя един куб,

вписан в друг куб. Става въпрос за последното клетъчно деление, което е с геометрична симетрия. Когато

минавате от шестнадесет клетки към тридесет и две, се получават още две пространства, а когато от тридесет и

две трябва да направите шестдесет и четири, отклонението се увеличава още повече, като цялото отива по

посоката на все по-голяма асиметричност. Зародишът тогава започва да става кух вътре и приема формата на

сфера. Северният полюс прекосява празното пространство, като расте надолу да свързването си с южния полюс,

като образува по този начин една празна тръба в средата на сферата, която тръба се разгъва така, че да се

получи една спираловидна форма или нещо подобно на усукана връв. Единият край на тази спираловидна тръба

става уста, а другият й край става анус. От този момент нататък започва да извършва едно много съществено

диференциране. Казано с други думи, започват да преобладават признаците на една специфична форма на

живот - било човек, било животно, било насекомо или пък каквото и да е друго живо същество.

Ето накратко реда: животът започва от една яйцеклетка или сфера, която се трансформира в тетраедър, след

това в тетраедърна звезда, а после в куб и отново в друга сфера, а най-сетне се получава и спираловидна

вътрешна тръба.

Рацио фи (златно сечение)

Да разгледаме сега геометрията на пространството, което обгръща нашето тяло. Първото понятие, което бих

искал да изясня тука, се нарича "рацио фи". Става въпрос за едно трансцендентално число, което означава, че

това число никога не се повтаря. Изчислено е, че то е 1,6180339, но не свършва там, а продължава до

безкрайност. Рацио фи става интересно с това, че се открива във всички известни структури.

Рацио фи е пропорция. Имате една права (С), която разделяте на А и В така, че да бъде спазено точно това

съотношение, тоест А към В да бъде равно на С към А, което е точно 1,6180339 (ил. 9-34).

Ако разгледате внимателно илюстрация 9-35, ще видите как се получава рацио фи. Започвате с един квадрат и

прокарвате вертикално в средата му

една права, както е показано на чертежа. След това построявате диагонал (представен от правата D на чертежа)

и с помощта на пергел нанасяте този диагонал върху правата долу. Така се получава пропорцията: А : В == С :

А, изразено числово 1,6180339.

Ил. 9-35. Как се получава рацио фи (златното сечение)

Костната структура на биологичния живот е изградена на основата на рацио фи. Например в човешкото тяло

костите на пръстите на ръката са в пропорция на златно сечение (рацио фи). Първата кост на пръста е в такава

пропорция с втората кост, която пък е в същата пропорция с третата кост, и т.н. Това е вярно и за костите на

стъпалата и на краката.

Всички закони се съдържат в пропорциите на нашите собствени тела. Картината на полетата, които обкръжават

нашето тяло, е същата, която съществува около всяко друго нещо и от която всичко е било създадено.

Да разгледаме сега прочутия чертеж на Леонардо да Винчи "Пропорции на човешкото тяло" (ил. 9-36). Ръцете

са изпънати добре, а краката са добре стъпили, при което се получава един квадрат или един куб, в който е

вписано тялото. Неговият център е разположен в основата на гръбначния стълб, където се намират осемте

първични клетки. Тези клетки също оформят един мъничък куб на това ниво. Следователно вие имате един

мъничък куб вътре във вашето тяло, в основата на гръбначния стълб, и един по-голям куб около вашето тяло.

Ил. 9-36. Пропорция на човешкото тяло

Ако си представите, че ръцете и краката на човешката фигура в тази илюстрация се движат, тогава се получава

сфера или кръг (или пък окръжност) чийто център е разположен точно върху пъпа. Окръжността и квадратът се

допират в основата, точно там, където са стъпили краката, а разстоянието между пъпа и основата на гръбначния

стълб представлява точно половината от разстоянието между върха на главата и горния край на окръжността.

Ако изместите центъра на окръжността от пъпа до основата на гръбначния стълб, ще се получи изображението

на "рацио фи" (ил. 9-37). В случая вие ще го получите, защото периметърът на квадрата и дължината на

окръжността са равни (ил. 9-38).

По този начин вие можете да поставите един квадрат около едно тяло с полярност север-юг, която го пресича

през средата, и след това да получите по математически път златното сечение или рацио фи. Ил. 9-37.

Очертаване на рацио фи (златното сечение)

Ил. 9-38. Когато периметърът на квадрата е равен на дължината на окръжността, се получава пример за рацио

фи.

Ил. 9-37 Ил. 9-38

Спиралата

Да се върнем към квадрата, който обкръжава тялото. Спуснете точно през средата му перпендикуляр, а в

новообразувания правоъгълник прокарайте диагонал. Използувайте пергел, за да завъртите този диагонал, и

постройте нов правоъгълник от точката, в която този диагонал се нанася върху продължената основа на

квадрата. Така ще получите златния правоъгълник (ил. 9-39).

Златният правоъгълник е такъв, че ако вземете по-късата му страна и построите от нея вътрешен квадрат, онова,

което остава, е друг правоъгълник, като отношението между големия правоъгълник и новопостроения е 1,618.

Това може да се построява до безкрайност и навътре, и навън (ил. 9-40). Това именно движение създава една

спирала, която се възпроивежда безкрайно навън и безкрайно навътре (ил. 9-40). Следователно спиралата

произлиза от златния правоъгълник. Този правоъгълник има две полета: мъжката енергия като диагонал на

едната половина от квадрата и женската енергия като дъгата, очертаваща линията на спиралата.

Ил. 9-39. Златек правоъгълник Ил. 9-40. Спирала - Златен правоъгълник

Възвратната серия на Фибоначи

Леонардо Фибоначи, математик от Средновековието, наблюдавал специфичното подреждане или ритъма, с

който си служи растителният живот за растежа си, и открил, че тази пропорция се намира навсякъде.

Възвратната серия на Фибоначи е следната: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144, 233 и т.н. Споменах за нея,

когато обясних принципа на растеж на растенията.

Обяснението на тази възвратна редица на живот има в основата си златния правоъгълник, който се разгъва

безкрайно навътре и безкрайно навън, без начало и без край. Животът не знае как да се отнася към нещо, което

е без начало, тъй като няма отправна точка. Следователно тази редица, известна под наименованието възвратна

серия на Фибоначи, е решението, което животът е дал на този въпрос.

Ако вие разделите един член от тази редица на предходния член и тъй нататък, ще видите, че ще се

доближавате все повече към трансценденталното число 1,6180339.

1:1=1

2:2 =1

3:2 =1,5

5:3 =1,66

8:5 =1,60

13 : 8 = 1,625

21 : 13=1,615

34:21=1,619

55: 34 =1,617

89: 55 =1,6181

144 : 89 = 1,6180

233 : 144 = 1,6180

След като сте започнали вече изчисленията, ще забележите, че вие минавате непрекъснато над и под

трансценденталното число 1,6180339, и то последователно, по някакъв сериен начин. Вие все повече се

доближавате до точното рацио фи - 1,6180339, без да стигнете точно до него наистина. Но все пак вие се

доближавате толкова близо до тази пропорция, че не можете да забележите разликата. Това е отговорът на

живота пред лицето на една ситуация, която няма нито начало, нито край.

Илюстрация 9-41 показва част от тази редица, построена по геометричен начин. Вземете като мерна единица

диагонала на първия квадрат и нанесете тази първа мерна единица. След това се обърнете на 90 градуса и

нанесете още една мерна единица. После пак се обърнете на 90 градуса и постройте диагонал на квадрат, който

диагонал е два пъти по-дълъг от първия. Обърнете се пак на 90 градуса и постройте диагонал на квадрат, който

диагонал е три пъти по-дълъг от мерната единица. След това пак се обърнете на 90 градуса и постройте нов

диагонал на квадрат, който диагонал е пет пъти по-дълъг от мерната единица. Следващият диагонал трябва да

бъде осем пъти по-дълъг от мерната единица и т.н. И спиралата се разгъва точно така, както става в природата.

Правоъгълник на Фибоначи Златен правоъгълник

Ил. 9-41. Спирала на Фибоначи Ил. 9-42. Златен правоъгълник и

правоъгълник на Фибоначи

Илюстрация 9-42 показва геометрично сравнение между логаритмичния златен правоъгълник, от една страна, и

правоъгълника на Фибоначи, от друга страна. Правоъгълникът на Фибоначи просто е съставен от шест равни

квадрата. Той има също така една определена отправна точка, за разлика от логаритмичния златен

правоъгълник, който няма такава начална точка. Както можете да констатирате, те си приличат твърде много

един на друг.

Ако се върнем към чертежа на Леонардо да Винчи, можем да забележим, че той е очертал прави върху тялото -

на различни места: по ръцете, на коленете, в центъра, върху гърдите, на шията и т.н. Ако

продължите тези прави, ще се създаде една мрежа от квадрати -хоризонтално и вертикално по осем, като

общият им брой е шестдесет и четири (ил. 9-43).

Ил. 9-43. Мрежа от квадрати -по осем хоризонтално и вертикално

Осемте енергийни спирали, които обгръщат човешкото тяло, се основават върху възвратната редица на

Фибоначи. Тези енергийни спирали са насочени така, че да се съберат в осемте квадрата, които се намират

около четирите квадрата в центъра (ил. 9-44).

Илюстрация 9-45 показва шестдесетте и четири квадрата, които съдържат енергийните спирали. Има два вида

спирали. На илюстрация 9-46 е показан единият вид. Осемте квадрата, които обграждат четирите квадрата в

центъра, представляват техните отправни точки. Вие можете да построите всяка от тези спирали, като

използувате редицата на Фибоначи 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13 и т.н. Става дума за "спирали бяла светлина". Те са мъжки

и тяхната първична основа е от електричен тип.

Ил. 9-44. Енергийните спирали се събират в осемте квадрата,

които обграждат четирите квадрата в центъра

Ил. 9-45. Енергийните спирали

Ил. 9-46. Спиралите на бялата светлина, от мъжко естество,

техният първичен носител е електричен

Спиралите могат също така да имат обратна посока, както е показано на илюстрация 9-47. Ако вие ги построите

по този начин, ще трябва да пресечете централната точка нула. Става въпрос за Празното пространство, за

Пустотата или за Нищото. Наричат ги "спирали на мрака". Те са женски и тяхната първична основа е магнитна.

Ил. 9-47. Спиралите на мрака,от женско естество,

техният първичен носител е магнитен

Вие можете също да наложите върху тази мрежа осемте първични клетки на човешката зигота или "Яйцето на

Живота". От мига на зачеването до нашата зряла възраст тази геометрия се прилага спрямо нас съвсем точно.

Системите на чакрите

Хармоничните на звука и системите на чакрите на нашето тяло са свързани в геометричната фигура, наричана

"Яйцето на Живота". Както е показано в илюстрация 9-48, между третата и четвъртата нота и между седмата и

осмата нота на гамата има полутонове. Но изглежда никой не знае защо. Някои хора споменават за едно

преминаване или преход между четвъртата и петата нота. Тук се появява една огледална схема. Едно, две, три -

полутон - четири; едно, две, три - полутон - четири. Ето две фигури по четири елемента. Едната фигура е

женски тип, а другата фигура е мъжки тип.

мъж жена

Ил. 9-48. Хармоничните на звука

Съществуването на полутонове между нотите ми и фа и между си и до и наличието на преход между фа и сол

може да се обясни на базата на Яйцето на Живота (ил. 9-49). Когато звукът идва отдолу,

Ил. 9-49. Как звукът е свързан с Яйцето на Живота

той среща сфера първа. След това той може да мине към другите три сфери на този тетраедър - от сфера едно

към сфера две, след това към сфера три. Той се измества само в един триъгълник - в равнина и еднопосочно. Но

след това, за да може честотата на звука да премине към четвъртата сфера, той ще трябва да промени посоката.

Четвъртата сфера се намира точно зад петата сфера. Тъй като честотата променя посоката, тя като че ли

изминава по-малко разстояние, и това именно обяснява полутона, както сянката на една права линия изглежда

по-къса, когато се измени посоката й. Честотата на звука сега е преминала първия тетраедър и навлиза във

втория. За да направи това, тя трябва да премине през празното пространство, което се намира в центъра на

Яйцето на Живота, Нищото, за да стигне до петата нота. Звукът променя полярността си, когато преминава към

втория тетраедър, напускайки мъжкия и отивайки към женския тетраедър, или обратното, преминавайки от

женския към мъжкия тетраедър. Тогава той се насочва към сфери шеста и седма в точно определен план, където

трябва да се появи друг полутон, преди звекът да стигне до сфера осма.

Ил. 9-50. Системите на чакрите в осем точки

Системата от чакри в осем точки, както я описва Дрънвълоу, е подобна на движението на звука по осемте ноти

на гамата. Все пак системата на чакрите в човешкото тяло ни разкрива очертанието на Яйцето на Живота.

Чакрите започват от основата на гръбначния стълб и стигат до над главата (ил. 9-50). Според Дрънвълоу това е

индийска или тибетска система и то доста опростена. Дрънвълоу твърди, че ние имаме също така системи от

чакри под и над нашето тяло. Системата под краката ни представлява нивото на съзнание, откъдето идваме, а

системата над нашата глава представлява следващото ниво, към което отиваме. Те имат измерения в

съответствие с рацио фи (златното сечение). Дължината (или височината) на долната система е доста малка, а

на горната система - много по-голяма.

Полутоновете, които ние познаваме в гамата, се откриват и в системите на чакрите. Чакрите приличат на лещи,

през които ние възприемаме и тълкуваме действителността. Например, когато един дух се въплъти, той не се

занимава с нищо друго, освен със своето оцеляване - способността да се задържи тука в третото измерение.

Следващият етап за този дух се състои в установяването на физически контакти с други индивиди. Първият

контакт е с майката, а по-късно ще стане и полов. След като вие се утвърдите и вече сте установили половия

контакт, идва ред на контрола. И това е представено в първите три чакри в основата. След това идва една

голяма преграда и промяна в посоката с едно полупространство. Вие не можете да преминете през тази

преграда или стена, докато не сте успели да владеете и контролирате тези три чакри. След като сте минали вече

преградата, стигате до четвъртата чакра на тази система, чакрата на сърцето. Петата чакра се намира в гърлото

и е свързана с музиката. Шестата чакра, разположена между очите, е свързана с геометрията, а седмата,

локализирана в епифизата, е онова, което бива наричано "третото око". На това ниво има още една стена или

преграда, при която става още една промяна в посоката със стойност едно полупространство. И тогава ние

стигаме до осмата чакра, която е разположена над главата и е насочена към следващата фаза от развитието на

нашето съзнание.

Системата от осем точки включва само нотите, които са дадени в пианото например само с белите клавиши,

както вече споменах, и Дрънвълоу ни каза, че това е много опростена система. Освен това има в гамата още пет

черни клавиша - остри или тежки тонове. В действителност, съществуват общо дванадесет чакри, а чакрата,

която е над главата, всъщност е тринадесетата (ил. 9-51). Всяка от дванадесетте чакри има по пет подчакри,

така че съществуват общо шестдесет такива точки. И всяка от тези дванадесет групи от по пет е с отклонение

90 градуса спрямо предходната.

Един прав тунел прекосява тялото, съвършено прав, като флуоресцентна тръба. Той започва при перинеума

(долната част на малкия таз), в основата на гръбначния стълб, и свършва горе в меката част на главата -

фонтанелата. Дванадесетте точки на чакрите са разпределени по дължината на тази линия, като разстоянието

между тях е около 7,23 сантиметра, което е равностойно на ширината на една средна човешка длан или на

разстоянието между края на носа ви и края на брадичката ви.

Енергията се придвижда въртеливо през системите на чакрите, като извършва изместване 90 градуса при

преминаването си от една чакра към друга. На нивото на основната чакра (ил. 9-52) петте канала се отварят

напред едновременно в една права линия. Отворът на вагината представлява един вид vesica piscis, отворът на

пениса също е един вид vesica piscis. Цялата енергия, произведена от тези пет точки, се придвижва отпред

назад. Когато енергията се изкачи на височина 7,23 сантиметра към втората чакра и яйчниците, тя се отклонява

90 градуса. След още 7,23 сантиметра настъпва ново отклонение на 90 градуса и там се намира пъпът. Това е

мястото, където е бил свързан плодът с пъпната връв. Енергията се движи тука вече отзад напред, обратно на

посоката при основата в първа чакра. Като се изкачи още по-нагоре към слънчевия сплит, който също

представлява един вид vesica piscis, енергията се излъчва странично, като при яйчниците. На следващото ниво

се намира стернумът или гръдната кост, която представлява една специална точка, свързана с кръга (ил. 9-53).

При петата чакра е първото отправно място за завръщането. Тя се характеризира с това, че съдържа в себе си

вкупом всички предходни движения. Енергията е извършила едно пълно завъртване от 360 градуса и е

обиколила всички посоки. Така гръдният кош е обърнат или насочен напред, но е разделен и встрани към

ребрата. Това е точката на христовото съзнание. Тя е разположена на ширина 19,3 градуса в тялото и образува

един кръст. В шестата точка се намира сърцето, в седмата -Адамовата ябълка, в осмата - брадичката. След това

вие ще преминете към друга октава и енергията идва в главата. Частите на лицето, които съответстват на

чакрите на главата, започват от брадичката. Енергията тръгва от брадичката и се изкачва спираловидно с

отклонение 90 градуса до устата (енергия, която се движи от едната страна към другата), след това стига до

носа (енергия, която се движи отпред назад), след това идва до очите (енергия, която се движи от единия край

до другия край) и най-сетне стига до третото око, където приключва една цяла обиколка от 360 градуса.

Ил. 9-52 сакрум анус перинеум вагина клитор или или скротум пенис

Ил. 9-53.Пета чакра – стернум или гръдна кост. Енергията е извършила пълно

завъртване от 360 градуса и е минала през всички посоки

Външни точки на чакрите

Ние имаме също така външни точки на чакрите в пространството около нашето тяло. Всеки човек е обгърнат от

една форма, която има вид на тетраедърна звезда, върху която са разположени осем външни точки на чакрте

(ил. 9-54). Ако заснемете вътрешните точки, ще установите, че те са еднакви и съответстващи на външните

точки. Външните точки се движат в съзвучие, точно както и вътрешните точки, така нашите системи от чакри

имат едновременно вътрешен аспект и външен аспект.

Ил. 9-54. Външните точки на чакрите

В съставкте на тетраедърната звезда, която обгръща нашето тяло, тетраедърът с връх нагоре към небето има

мъжко естество, а тетраедърът с връх надолу към Земята има женско естество (ил. 9-54). Това важи както за

мъжете, така за жените. Един индивид може да се окаже само по два начина вътре в една тетраедърна звезда.

Ако върхът на основата на мъжкия тетраедър е напред, това означава, че се регулира мъжката природа, но ако

напред е върхът на основата на женския тетраедър, това ще означава, че се регулира женската природа.

Тетраедърната звезда е свързана към центъра на тялото при основата на гръбначния стълб. Ако подскочите,

тетраедърната звезда се издига и слиза заедно с вас, но ако седнете, тя ще се премести съответно заедно с вас

по-ниско.

Илюстрацията 9-54 показва как в две измерения мъжкият аспект се центрира и регулира вътре в самата

тетраедърна звезда. Ако тази рисунка представлява женския аспект, този изглед ние виждаме всъщност откъм

гърба. Илюстрация 9-55 ни показва изглед в дълбочина, в три измерения, как мъжкият и женският аспект биват

съчетани отвътре в тетраедърната звезда.

Ил. 9-55. Изглед в дълбочина на нанасването на мъжкия и

на женския аспект вътре в тетраедърната звезда

Окото

Дрънвълоу е начертал морфогенетичната структра на окото, независимо дали става въпрос за човешкото око

или за окото на кое да е друго живо същество. Той смята, че това е неговата най-важна схема (ил. 9-56).

Строежът на окото е съответен на самата структура на светлината. Този строеж съдържа цялата

електромагнитна структура, която разкрива също и геометрията на vesica piscis. Във вътрешната част на vesica

piscis има два едностранни триъгълника. Съвпадащите основи на двата триъгълника представляват ширината на

тези vesica piscis, а правата, която пресича основите точно в средата им, е дължината на vesica piscis. Ако

завъртите на 90 градуса дължината на първата vesica piscis, тази дължина ще стане ширина на следващата по

големина vesica piscis и тъй нататък. И това може да се повтаря до безкрай, към вътрешността или навън.

Ил. 9-56. Морфогенна структурана цялото око

Електромагнитното поле, или светлината, е едно електрично поле, заедно с магнитно поле, което пада под 90

градуса към него (ил. 9-57). Електричното поле описва вълнообразна крива, а магнитното поле е под ъгъл 90

градуса спрямо тази вълна, като цялото извършва едно въртене при движението си през пространството (ил. 9-

58). Дрънвълоу изказа пред нас предсказанието, че учените ще направят откритие за това, че във всяко

електромагнитно поле електричният принцип е дължината на първата vesica piscis, а магнитният принцип е

нейната ширина, и че те са в пропорционално отношение един спрямо друг. Тези два аспекта извършват

обръщане на 90 градуса, като същевременно се въртят., точно като vesica piscis. Логаритмичните спирали също

използуват за своето разгъване енергийни електромагнитни спирали. Самото светлинно поле, както и окото,

което го възприема, имат същата геометрична структура, тъй като рецепторът трябва да има еднаква дължин на

вълната с източника на излъчването. Цялото ни тяло е със същата дължина на вълната като звука, вибрацията,

музиката и светлината.

Ил. 9-58 Електромагнитно поле

Лявото око на Хорус

"Лявото око на Хорус" е било обучение специално за емоционалното тяло, което обучение е траело по 12

години за онези египтяни, които са искали да станат посветени. Тази подготовка е засягала предимно

различните емоции, чувствата, страховете и позитивните и негативни аспекти на различните чакри. В Египет

всички храмове били изградени с цел обучение за "лявото око на Хорус". В тези специализирани школи

посветените работели върху различните аспекти на човешката природа. С всяка чакра е свързан определен вид

страх и всеки един от дванадесетте главни храмове в Египет е имал за обект работата върху един вид страх,

свързан с определена чакра.

Дрънвълоу разказва, че в храма, където били лекувани страхове, свързани с втората чакра, има огромно

подземие (ил. 10-1). Дори съвременните египетски гидове разказват на туристите, че това подземие е било

задължителна част от процеса на трениране на посветените хора, които учели в този храм. Един кандидат за

посветен например трябвало да влиза в това подземие, което било пълно с вода. На дъното му поставяли

огромни камъни и човекът е трябвало да се придвижва така, че да не се блъсне или удари в тях. Тренировката

се състояла в стигане до дъното на подземието, след това преминаване през един малък отвор, за да се излезе от

другата страна.

Това не изглежда чак толкова страшно, но ние все още не знаем точно какво е ставало и какво точно

посветените е трябвало да правят там. Египтолозите само знаят, според древни писания, че е имало вода в това

подземие и че всичко това е било част от едно обучение, но никакви други данни не са им известни. Дрънвълоу

попитал Тот за повече информация - за истинското посвещение - и Тот му дал следните обяснения.

Всички части на храма били така проектирани и изградени, че посвещението да започва на много по-извисено

ниво в сравнение с подземието. Кандидатите отначало виждали само три стъпала, които водят към водата, а

отсреща се издигала доста висока стена (ил. 10-2). Човекът е трябвало да слезе по тези три стъпала и да влезе

във водата, а след това да премине на един дъх до изхода, който е бил от друггга страна. Той е трябвало да се

придвижва бавно поради тъмнината и препятствията. Та този човек плувал чак до дъното на подземието и там

откривал един проход към огромен резервоар. Този резервоар бил осветен, за да се вижда ясно, че там има

крокодили. И точно там се забелязвал някакъв отвор над резервоара. И това почти всички винаги правели,

подчертал Тот - стремели се да заобиколят крокодилите и да стигнат пряко до този отвор.

А - оттук тръгва кандидатът за посвещение В - резервоар, пълен с крокодили С - лъжлив изход D - истински

изход Е - подземието от ил. 10-1

Единственият проблем е, че като действали именно по този начин, те не успявали да открият истинския изход и

следователно трябвало по-късно отново да предприемат изпитанието. Втория път човек познавал вече двата

елемента: той бил разбрал, че отворът, който бил забелязал, е лъжлив изход и че резервоарът е пълен с

крокодили. И втория път за този човек същото това изпитание било още по-страшно, защото той знаел, че там

го чакат наистина живи крокодили. Най-ужасяващото било, че трябва да се гмурне още по-надълбоко в това

подземие с вода, пълно с крокодили, за да се измъкне от другата страна.

Голямата пирамида

След дванадесетгодишна подготовка за "лявото око на Хорус" (обучение във връзка с емоционалното тяло) и

още дванадесет години подготовка за "дясното око на Хорус" (обучение във връзка със съзнанието на

Единния), кандидатите слизали в Голямата пирамида, за да преминат последния етап на посвещението, който

траел три и половина денонощия.

Тот твърди, че пирамидите са били построени специално, за да създават условия, при които един човек от второ

ниво на съзнание (нашето сегашно ниво на съзнание) може да мине към трето ниво, нивото на христовото

съзнание. А Голямата пирамида е точно една зала за такова посвещение.

Залите на фараона и на царицата, които се намират вътре в Голямата пирамида, са били наречени от муслимите

именно по този начин, защото те предполагали, че именно такова е било предназначението им. Таванът в залата

на фараона е хоризонтален, а муслимите погребвали мъжете под хоризонтално положени плочи. Залата на

царицата има наклонен таван, а муслимите погребвали жените под подобни наклонени плочи. Според

Дрънвълоу тези зали нямат нищо общо с погребенията. Това били зали за посвещение и нищо повече.

Посвещението започвало не вътре в Голямата пирамида, а дълбоко под нея. Целият процес на посвещението

започвал някъде там, в подземието на Голямата пирамида, след това кандидатът идвал в залата на фараона, а

най-накрая - и в залата на царицата (ил. 10-3). Посвещението е започвало дълбоко под Голямата пирамида,

защото кандидатите е трябвало най-напред да се запознаят със спиралата на "светлината на мрака", която слиза

чак до центъра на Земята, както и в "Залите на Аменти". И днес под Голямата пирамида съществува подобен

тунел, който привидно не стига до никъде. Но днес явно вече никой не знае защо именно той е съществувал.

Ил. Посвещение в Голямата пирамида. Посвещението започва в подземието на Голямата пирамида (А),

след това продължава в залата на фараона (В) и най-сетне завършва в залата на царицата (С)

Според Дрънвълоу тунелът представлява онази точка, в която спиралата на светлината на мрака трябва да се

съедини с най-близкото място, след като е преминала през точката нула или Великата Пустота. В

действителност този тунел е зала за посвещения и запознаване със спиралата, по която се движи светлината на

мрака. Вътре в този тунел всички мисли се материализират, тъй като това е пространство, което наистина

принадлежи към четвъртото измерение. И много хора са загубили там живота си, след като са се

материализирали техните страхове. Този тунел е бил свидетел на толкова много най-необичайни събития, че от

няколко години египетското правителство е забранило там да влизат туристи. Чудесно решение - тъй като

туристите обикновено не знаят как да се държат, ако попаднат в четвъртото измерение!

Именно в този тунел започва първата фаза на посвещението в християнско съзнание, което представлява само

по себе си съвсем различен начин за разбиране и обясняване на действителността. След това ритуалът за

посвещението продължава в залата на фараона. Тя пък е така проектирана, че да улавя спиралата на бялата

светлина още от нейния източник и чрез филтриране да отделя светлината на мрака (тъмната светлина). Залата

на фараона изглежда разцентрирана, но в тази зала саркофагът е така разположен, че ако вие легнете в него,

спиралата на "бялата светлина" ще мине директно през вашата епифиза. Кандидатите за посвещение оставали в

лежащо положение в продължение на три и половина денонощия, напускали света на трите измерения и

изживявали невероятно разширение на съзнанието си. След това те можели да намират пътя към тялото си,

защото си служели с принципите на спиралата на Фибоначи, а не на златната логаритмична спирала. Както вече

бе казано по-горе, логаритмичната спирала няма нито начало, нито край, докато спиралата на Фибоначи има

отправна точка. Посветените успявали да очертаят пътя за завръщане вътре в телата си благодарение на факта,

че самите те имали отправна точка чрез тази спирала на Фибоначи.

След тази изумителна трансформация и на самия човек, и на действителността около него, посветеният отивал

в залата на царицата, която служела като зала за стабилизиране. След като човек успешно бил преминал своето

посвещенческо изпитание в залата на фараона, той бил вече обект на значителни трансформации и се нуждаел

от успокоение. И именно за тази цел служела залата на царицата - светилището, където било извършвано

стабилизирането и хармонизирането на христовото съзнание.

Отначало, когато археолозите отворили саркофага в залата на фараона, намерили там един странен бял прах,

състоящ се от фини кристали, и го взели за анализи. Този именно прах сега се намира в Британския музей. До

неотдавна никой не е знаел за какво той е служел и какво точно е представлявал този прах - и обяснението

изненада всички. Учените наскоро откриха, че когато един човек се намира в дълбоко медитативно състояние,

неговата хипофиза отделя едно химическо вещество, което впоследствие се превръща в кристали и става прах.

В саркофага в залата на фараона имаше много голямо количество от този прах, което доказва, че вероятно е

имало много случаи на посвещение на това място.

Голям брой учени разпространяваха теорията, че Голяматга пирамида е била служила за гробница. Но вече има

много доказателства, които потвърждават, че тя въобще не е служила като гробница, а е била място за

посвещение. Без изключение всеки път, когато някой виден човек умирал, в епохата на Древен Египет, жреците

изваждали сърцето му и някои други органи и ги поставяли в четири отделни съда, подобни на делви. След това

балсамирали тялото, полагали го в саркофаг, затваряли отгоре капака му и го запечатвали. И едва след това

саркофагът с тялото бил пренасян в гробница. Ще забележим, че саркофагът в залата на царя е по-широк от

вратата. Следователно той вероятно е бил положен там, на това място, още по време на самото изграждане на

залата, а това изобщо не съответства на обичаите, свързани с погребенията.

Залите с летописите

Според известния медиум Едгар Кейси, входът към залите с летописите, където се пази историята на Земята,

ще бъде открит в десния крак на Великия Сфинкс. Това място бе установено по геометричен път и то съвсем

точно. Както показва илюстрация 11-1, ако вие разделите по дължина на две равни части златния правоъгълник,

в който е вписана спиралата на платото Гиза, ще установите, че средната разделителна линия минава съвсем

точно през главата на Сфинкса. Освен това една права, прокарана като продължение на южната страна на

централната пирамида, пресича средната линия в този златен правоъгълник и образува с нея кръст, който

маркира едно съвсем особено място върху дясното рамо на Сфинкса.

Сфинксът сега е подложен на съществено обновяване и един от проблемите е фактът, че десният му крак -

точно на мястото, маркирано от пресичането на двете линии - продължава да се руши. Египтяните са правили

опити да укрепят целия Сфинкс, за да може той да стои непокътнат на мястото си. От главата му също се

отломват късове. Точно преди шест или седем години Тот сподели с Дрънвълоу, че главата на Сфинкса

наистина ще се откъсне и че на нивото на шията хората ще открият една голяма сфера от злато, която е капсула

на времето. Египтяните правят всичко възможно да предотвратят отделянето на главата от шията.

Тот твърди, че всичко е било предвидено на много по-високо ниво -залата с летописите да бъде открита преди

края на 1990 година. Дрънвълоу не е в състояние да потвърди дали това вече е станало, или не. Тот казва, че

148 групи от по трима души ще се опитат да влязат в залата с летописите и най-сетне една от тези групи, дошла

от Запада, ще успее да отвори прохода, като издава звукове с човешки глас. Вътре ще се открие стълба във вид

на спирала, която води към една подземна зала. Японците имат техническа възможност да наблюдават тази зала

с помощта на апаратура, чиято точност позволява дори да се види някакъв глинен съд в един ъгъл.

Ил. 11-1. Входът, водещ към залите с летописите е

геометрично маркиран от вътрешната страна на десния крак на Сфинкса

Три тунела водят извън тази зала. Ако знаете как да дешифрирате, глиненият съд показва къде да се отиде и

какво да се направи. Тот каза, че тримата души, дошли от Запада, ще влязат в десния тунел я ще слязат по него

надолу. Ако сбъркате тунела или ако не сте в състава на предварително определената група, ще загубите

живота си - истински сценарий в стил "Индиана Джоунс"!

Но ако вие влизате в състава на предварително определената група, ще можете да влезете без никакво

затруднение.Тримата души ще слязат по един дълъг каменен коридор, осветен от неговата собствена светлина,

без никакво друго осветление, което означава, че въздухът там ще притежава свойството светлинност. Горе

вдясно на стената ще има отбелязани четиридесет и осем свещени геометрични фигури. Става въпрос за

представянето на хромозомите на христовото съзнание, като първата фигура ще илюстрира Цветето на Живота.

В края на коридора един лек завой води към голяма зала. Върху високите плочи на тази зала се намира

материалното доказателство за съществуването на цивилизацията върху тази планета отпреди пет и половина

милиона години. В предната част на тази зала има един камък. Върху горната страна на този камък тези трима

души ще намерят нещо, което прилича на фотография - една снимка на самите тях. И под своето лице всеки от

тях ще види своето име - не непременно името, дадено му при раждането, а истинското си име. Под имената

има дата и това е всъщност датата точно на този ден. По начало Тот е трябвало да отиде да посрещне тези хора,

но сега той вече ни напусна. Ако това събитие не се случило преди 4 май 1991 година, някой друг ще се срещне

с тях. Тот твърди, че всеки от тези трима души ще има разрешение да вземе по един предмет и да го отнесе със

себе си.

Залата с летописите не съдържа материални обекти. Под Сфинкса, в залата на летописите, познанието е

съхранено на няколко нива в различни измерения.

Прана

По време на последното отклонение на полюсите, тоест 10 500 години преди Иисус Христос, ние сме

променили внезапно начина си на дишане и сме забравили как сме били свикнали да дишаме преди това, много

отдавна, казва Дрънвълоу. И сме започнали да дишаме по съвсем различен и специфичен начин. Всъщност

никой в нашата вселена не диша така.

По общо правило нашето дишане се състои в приемането и усвояването на две неща - въздух и прана. Праната е

жизнена енергия, даряваща сила, по-животворяща от въздуха и с по-голямо значение за нашето съществуване.

Праната присъства не само във въздуха. Тя не липсва на нито едно място, съществува дори и в празното

пространство.

Праната съществува под формата на енергийно поле, свързано толкова тясно с духа, че този дух не може да

съществува без нея. Ако нямате въздух, можете да живеете само няколко минути. Без вода можете да живеете

малко повече. Без храна имате все пак надежда да живеете още малко по-дълго. Но ако отделите духа си от

праната, ще умрете моментално. Следователно дишането, свързващо духа ни с праната, е безспорно от най-

съществено значение за нашата човешка форма на живот.

Ние трябва да дишаме така, че когато въздухът влиза през носа или устата, праната да влиза през горната част

на главата, тоест там, където е имало мека част на костта - фонтанелата. Същевременно ние приемаме праната,

която идва отдолу, тоест през перинеума. Каналът, по който се движи праната и който пресича тялото, е с

диаметър около пет сантиметра и има дължина, ограничена от две точки - първата е на около една длан (по

дължина) над главата, а втората е също на такова разстояние под краката. Този канал е свързан с кристалинната

мрежа, която обгръща тялото на човека. Праната идва отгоре и отдолу към тялото, за да се съедини в някоя от

чакрите. Чакрата, в която може да стане това сливане на праната, зависи от вашето умствено равновесие, от

емоционалното ви състояние и от способността ви да бъдете в различни измерения. А това вече е една съвсем

специална наука.

След отклонението на полюсите ние сме престанали да дишаме по този начин и сме започнали да поемаме

прана с дишането през носа и устата -заедно с кислорода. И тогава праната предизвиква "късо съединение" в

епифизата, намираща се в центъра на главата. Епифизата съответства на едно око, третото око, и не трябва да се

смесва с хипофизата. Епифизата прилича на очната ябълка, кръгла е, с изпъкнали стени, има леща, за да може

да обединява рецепторите на светлината и цветовете. Тази жлеза с вътрешна секреция е създадена така, че да

приема светлината, която идва отгоре, за да може тази светлина да бъде незабавно насочвана към всички клетки

на тялото. Тъй като епифизата има форма на око, става въпрос също за една vesica piscis, образа, който ни се

разкрива още от първия ден на Битие. Именно тази геометрична форма лежи в основата на всяко творение и

съдържа цялата сакрална информация за вселената.

Но когато епифизата не е активно действаща, закърнява. Тази жлеза, която би трябвало обикновено да има

размерите на една монета от 25 цента, се е смалила у нас до големината на грахово зърно, поради това, че е

била напълно пренебрегвана близо 13 000 години. Прекият резултат от тази метаморфоза е полярността - добро

и зло, справедливост и несправедливост.

Точно нашият начин да дишаме ни довежда до положението да виждаме всичко като добро или като зло, но

всъщност няма никаква полярност. Всичко, което съществува, се състои от три елемента - Светата Троица - и

каквато и да е полярността, за която ще се сетим, в нея винаги ще бъде включен и третият елемент. Например

топлото и студеното дават хладко, високото и ниското ни карат да мислим за средното и т.н. От гледна точка на

висшите измерения на живота полярността е само една илюзия. Съществува само единството. Има само един

Бог и един единствен Дух се движи във всичко. И това, което става, има за причина винаги този единствен Бог.

На нашето ниво на съществуване ние разбираме и обясняваме по различен начин нещата. Мислим си и вярваме,

че виждаме добро и зло, а всъщност всичко е въпрос на време. Полярните сили са необходими за доброто

функциониране на вселената. Припомнете си, че силите на мрака правят всичко, което е в тяхна власт, за да

смутят и най-малката частица съзнание, независимо дали това става на планетарно, или на индивидуално

равнище. Силите на светлината парадоксално и удивително правят всичко възможно, за да поощряват и

подпомагат еволюцията на духа и на съзнанието. Това противопоставяне създава добър ритъм за извисяване на

съзнанието. За да се роди едно бебе, е необходим точно период от девет месеца, а не от три или от петнадесет

месеца. Силите на полярността предизвикват впрочем раждането точно в определения момент. Като се отчете

нашето положение или ниво, явно ние имаме нужда да виждаме доброто и злото и да ги осъзнаваме. Ние дори

трябва да признаваме, че Бог е вездесъщ във всяка ситуация и че за всичко, което се случва, има съответна

причина. Ние трябва да разбираме, че всеки отделен елемент е цялостен и съвършен сам по себе си и че не

съществува никакво зло, а само на нас така ни се струва - че има добро и зло. Ние трябва да осъзнаваме факта,

че животът поражда във всяко нещо един аспект на абсолютно съзнание.

Нашето положение ни кара да си мислим и да вярваме, че ние, хората, живеем вътре в тялото си, че всичко

онова, което му е "чуждо", е отделено от него и че нашите мисли и нашите чувства не се проявяват извън нас

самите. Ние предполагаме, че можем да прикрием мислите си и чувствата си, за да не окажат те някакво

влияние върху нашето обкръжение. Освободете се от тази заблуда! Всичко, което ни идва наум, всички чувства,

които изпитваме, и всички наши деяния оформят целия наш свят и то до най-далечните звезди. Ние създаваме

всичко всеки миг с много по-голяма сила, отколкото бихме могли изобщо да си представим.

Сферично дишане на христовото съзнание

Дрънвълоу преподава една форма на медитация, чиято цел е да ни доближи да онзи начин, по който ние сме

дишали преди последното отклонение на полюсите. Тази медитация ни помага да поемаме праната и чрез върха

на главата, и чрез перинеума, за да може енергията да прониква в тялото и отгоре, и отдолу. Праната тогава

веднага се свързва с кристалинната мрежа, която обгръща тялото (тетраедърната звезда, построена вътре в една

сфера), за да проникне най-накрая в някоя от чакрите. Тази дихателна медитация е била предадено на

Дрънвълоу от ангелите, за които той казва, че са само един по-извисен аспект от самия него. Тези информации

той не е получил от Тот.

За да живее в едно и също тяло в продължение на 52 000 години, Тот е трябвало по един час ежедневно да стои

в положение, при което главата му да бъде обърната на север, а краката - на юг, с центрирано внимание върху

една строго специфична чакра и като диша по строго определен начин. След това е трябвало да се обръща, за да

сменява полярността и пак да диша цял час.

Освен тези два часа съзнателно дишане всеки ден, Тот е трябвало да застава пред Цветето на Живота през

петдесет години. Нужно ли е да казваме, че той е бил възхитен и очарован от Дрънвълоу, когато научил за тази

дихателна медитация, защото именно тя го е спасила от предишните му безконечни медитации.

Според Дрънвълоу шестте първи вдишвания и издишвания на сферичната дихателна медитация са по-добри и

по-хармонизиращи от двата часа ежедневно дишане, което е практикувал Тот. Това сферично дишане на

христовото съзнание е точно дишането на китовете и на делфините. Тази медитация включва серия от

четиринадесет вдишвания и издишвания. Първите шест имат за цел да уравновесят полярностите вътре в

самите чакри и да изчистят тялото от електричните токове. Седемте следващи вдишвания и издишвания

въвеждат потока от прана и възстановяват сферичното дишане в цялото тяло. Четиринадесетото вдишване и

издишване променя баланса на енергията прана в тялото и улеснява преминаването от съзнание в третото

измерение към съзнание в четвъртото измерение.

Всъщност самата медитация е нещо много повече от самото дишане. Тя има за цел сливането или единението

на тялото, на духа, на дишането и на сърцето, които трябва да бъдат в хармония.

Тези вдишвания и издишвания са първите четиринадесет от една серия от седемнадесет вдишвания и

издишвания, използувани за създаването на полетата с обърнато въртеливо движение на меркабата, която

обгръща тялото. Тъй като тази вътрешна меркаба може да бъде създадена само с едно ненакърнено

емоционално тяло, абсолютно задължително е, когато практикувате тази медитация, да отворите сърцето си, за

да почувствате любовта и единението с всички живи същества. И това зависи, разбира се, от вашите

индивидуални възможности и способности.

Най-напред трябва да седнете удобно, да се отпуснете, като се стремите гърбът ви да бъде съвсем изправен.

Затворете очи и забравете околния свят. Щом се почувствате успокоени, извисете чувствата си до нивото и

състоянието на любов и хармония с всяка форма на живот абсолютно навсякъде, след това визуализирайте

тетраедърната звезда, която обгръща тялото ви.

По време на първото вдишване визуализирайте мъжкия тетраедър. Това е онзи тетраедър, чийто връх е обърнат

нагоре. Долният връх при основата му, разположена точно на ниво над колената, когато сте изправени, е отпред

при мъжете и отзад при жените. Визуализирайте, както и доколкото ви е възможно, че напълвате постепенно

този мъжки тетраедър с бяла ослепителна светлина. Тогава тялото ви малко по малко ще бъде обгърнато от тази

светлина.

По време на първото вдишване също много важно е да държите ръцете си така, че дланите да бъдат обърнати

нагоре, като палецът и показалецът леко се допират. Именно това се нарича мудра. Не допирайте другите

пръсти.

Вдишайте през носа дълбоко, бавно и отпуснато около седем секунди, като напълните постепенно с въздух

долната част на белите дробове, както е при коремното дишане, след това минете през диафрагмата и стигнете

до гръдния кош. Това трябва да се изпълни с едно единствено движение. След това, без да правите пауза в края

на вдишването, започнете бавно да издишвате през носа в продължение на седем секунди. Издишвайки,

визуализирайте женския тетраедър. Това е онзи тетраедър, чийто връх е насочен надолу, а върхът при основата,

намираща се на нивото на слънчевия сплит, е обърнат назад при мъжете и напред при жените. Визуализирайте

и този тетраедър и го напълнете с ослепително бяла светлина.

След като направите последното издишване в продължение на седем секунди, отпуснете се, със задържане или

пауза от около пет секунди. Свийте очите си навътре (с други думи направете се като късоглед) и погледнете

нагоре, а след това веднага надолу, колкото е възможно по-бързо. В същия миг визуализирайте как бялата

светлина на женския тетраедър избликва от върха му и отива в Земята.

Тази практика би трябвало да предизвика някакво усещане като от електричен ток, който минава надолу по

вашия гръбначен стълб. Именно това Дрънвълоу нарича "пулсация". В този момент вие елиминирате

негативността на онази част от вашата електрическа система, която е свързана с първата мудра (допирането на

палците и показалците).

Щом като почувствате, че енергийната пулсация минава по вашия гръбначен стълб, започнете второто

вдишване. То е подобно на първото, с изключение на един елемент. Единствената промяна е използуването на

различна мудра. За второто вдишване и издишване допирате палците и средните пръсти. Всичко останало се

прави по същия начин. Така и следващите вдишвания и издишвания са същите, с изключеншие на мудрите.

Мудрата за третото вдишване и издишване е контакт между палците и безименните пръсти. А за четвъртото

вдишване и издишване съответно мудрата е контакт между палците и кутретата. При петото вдишване и

издишване правите същата мудра, както е при първото вдишване и издишване. И най-накрая, при шестото

вдишване и издишване, мудрата е както при второто - палците и средните пръсти.

Следващите седем вдишвания и издишвания имат друг ритъм. Нее нужно вече да визуализ5рате нито мъжкия

тетраедър по време на вдишването, нито женския тетраедър по време на издишването. Сега трябва да

визуализирате тръбата, която преминава от горе до долу през цялото ви тяло.

Тази тръба започва една педя над главата и завършва една педя под краката. Казано с други думи, тя свързва

горния връх на мъжкия тетраедър, който е на около педя над главата ви, с долния връх на женския тетраедър,

който пък е на една педя под краката ви. Диаметралното сечение на тази тръба е еднакво с плоскостта,

затворена между палеца и средния пръст при правенето на мудрата.

Започнете седмото вдишване веднага след като сте почувствали пулсацията след шестото издишване. Вдишайте

бавно в продължение на седем секунди, както при първите шест вдишвания. В началото на седмото издишване

визуализирайте тръбата, която пресича вашето тяло и в която започват да се движат два големи лъча блестяща

бяла светлина. С други думи казано, визуализирайте праната, която се влива в тръбата отгоре, от една педя над

главата ви, и същевременно отдолу, от една педя под краката ви.

В определен момент наистина ще усетите, че блестящата бяла светлина минава през вашата тръба в двете

посоки. Тогава визуализирайте срещата на тези два лъча светлина вътре в тръбата на нивото на пъпа или на

третата чакра. Когато двата лъча светлина или прана се слеят, се образува едно светлинно кълбо от прана, с

размери колкото грейпфрут, което започва бавно да расте.

Всичко това става в мига, когато започнете седмото вдишване. През следващите седем секунди на вдишването

кълбото от прана продължава да увеличава постепенно размера си. В края на вдишването плавно започнете

издишването Няма повече задържане в дишането, няма повече и пулсация.

Следващите седем вдишвания и издишвания се правят с една и съща мудра - показалецът и средният пръст леко

докосват палеца и дланите са обърнати нагоре.

Когато започвате издишване, праната ще продължава да се влива от двата края на тръбата и ще пълни кълбото,

центрирано на нивото на пъпа. След завършването на последното издишване (продължило около седем

секунди) това кълбо или тази сфера ще има диаметър около двадесет сантиметра.

Осмото вдишване трябва веднага да започне плавно след седмото издишване. По време на това осмо вдишване

и издишване сферата, пълна с прана, продължава да расте и стига в края на издишването максималния си

размер - става голяма колкото волейболна топка.

При деветото вдишване и издишване сферата не може повече да увеличава размера си. Но започва да става все

по-светла и все по-светла. Затова визуализирайте, че тя се осветява от все по-силна светлина, както при

вдишването, така и при издишването.

По време на десетото вдишване и издишване продължавайте да визуализирате сферата, като блясъкът й става

все по-ярък и по-ярък. И по средата на вдишването тя ще достигне една критична маса и след това ще се запали

като слънце. Тогава, в началото на издишването, направете тесен отвор с устни и издишайте със силен напор

въздуха. И с мощно последно издишване извадете целия остатъчен въздух от белите си дробове. В този миг

запаленото слънце започва да нараства настрани дотолкова, че да оформи около вашето тяло една сфера. Става

въпрос за онази сфера, която се вижда на рисунката на Леонардо да Винчи. Сега цялото ви тяло ще се намира

вътре в тази сфера, заредена с бяла светлина или прана.

Но все още тази сфера не е съвсем стабилна. Цялата ви енергия е била насочена за нейното-изхвърляне от

тялото ви. Затова ще ви бъдат необходими още три вдишвания и издишвания - да я стабилизирате.

Единадесетото, дванадесетото и тринадесетото вдишване и издишване ще помогнат за това стабилизиране.

Дишайте точно по същия начин, както при седмото, осмото и деветото вдишване и издишване. Като правите

така, старайте се да почувствате праната, която се движи или протича през тръбата, съединява се на нивото на

пъпа и образува голяма сфера около тялото ви.

Чак сега, след като сферата е стабилизирана, вие сте готови за най-важното вдишване и издишване -

читиринадесетото. От седмото до тринадесетото вдишване и издишване протичането на праната се събираше в

тръбата зад пъпа. Това позволява да се хармонизираме и да постигнем равновесие в нашата реалност на ниво

трето измерение. Ако желаем да останем само в него, ще спрем дотук, на тринадесетото вдишване и издишване.

Но тъй като нашето намерение е да продължим движението си към четвъртото измерение, четиринадесетото

вдишване и издишване става необходимо, за да ни уравновеси в неговата реалност.

В началото на вдишването преместете точката на срещата на двата потока прана от пъпа към гръдната кост.

Цялата голяма сфера, която обгръща тялото ви, ще се измести нагоре, тоест, заедно с придвижването на малката

сфера до гръдната кост - защото малката сфера остава вътре в голямата сфера. Срещата на праната на това

място ще ви хармонизира именно с четвъртото измерение или христовото съзнание.

Като правите това, ще промените и мудрата. Мъжете трябва да поставят дланта на лявата си ръка върху дланта

на дясната си ръка с леко допиране на палците. Жените трябва да поставят дланта на дясната си ръка върху

дланта на лявата си ръка с леко допиране на палците. Запазете тази мудра до края на медитацията.

Като продължавате да дишате с центриране на вниманието върху вашето христово съзнание, променете ритъма

на дишането си така, че да стане той много бавен и отпуснат и не така дълбок, за да почувствате потока от

прана и от любов колкото желаете по-дълго време. Дрънвълоу препоръчва тази медитация да се прави най-

малко десет минути.

Много важно е да подхранвате мисли на любов и обич, на истина, на красота, на доверие, на хармония и на мир

поради единствената причина, че в четвъртото измерение или в христовото съзнание мислите се проявяват

мигновено в действителността. Ако вие продължите да правите тази медитация, вашето съзнание постепенно

ще се хармонизира със съзнанието на четвъртото измерение. И вие ще станете все по-добре осъзнаващи властта

и могъществото на вашите собствени мисли и факта, че те неизбежно съграждат вашия действителен живот.

Тогава вашите мисли ще започнат да се проявяват реално все по-бързо и по-бързо, а това изисква да имате и

подхранвате само положителни мисли.

Ако вземете решение да правите тази медитация, за предпочитане е да я практикувате всеки ден дотогава,

докато свикнете да дишате осъзнато, тоест до мига, в който ще можете да си спомняте при всяко вдишване и

издишване каква е вашата вътрешна и ненакърнима връзка с Духа, който се движи във всяко нещо. Достатъчно

е да практикувате четиринадесетото вдишване и издишване веднъж на ден. И тогава ще имате способността

чрез мисълта си да дишате през вашата вътрешна тръба и така да пресъздавате вашата светлинна сфера в който

и да е миг от денонощието.

Тази сфера от прана ви обгръща като много мощно защитно поле, което е равно само на меркабата.

Следователно тази сфера е полезна и създава по-гоблямо чувство за сигурност и доверие.

По време на тази медитация трябва непременно да визуализирате със светлина мъжкия тетраедър по време на

вдишването и женския тетраедър по време на издишването през първите шест вдишвания и издишвания (както

мъжете, така и жените), като всеки етап бива проникнат от блестяща бяла светлина или прана. Смятам, че е

много полезно за мене да си оформя някакъв модел, който да ми позволи да прониквам вътре във всеки един от

двата тетраедъра и по този начин да наблюдавам каква е моята способност за хармонизиране.

Винаги ми е било по-трудно да визуализирам мъжкия тетраедър. Не ми беше лесно да разположа върховете на

неговата основа. И реших проблема, като създадох модел с помощта на колчетата на една палатка и на въже.

Поставях колчетата на пода във вид на равностранен триъгълник, за да построя основата на тетраедъра. после

връзвах трите въжета над главата си в една точка и това беше върхът на тетраедъра. Ръбовете на тетраедъра

имат дължина, равна на ръста на съответния човек или на дължината на двете разперени встрани ръце. Този

подход ми помогна да визуализирам съвсем ясно мъжкия тетраедър и това повиши качеството на медитацията.

Беше ми интересно да очертавам изображението на двата тетраедъра с двете си ръце преди медитацията и по

време на първите шест вдишвания и издишвания. С други думи най-напред очертавам основата на мъжкия

тетраедър, след това страничните ръбове и върха. И това за мене беше начин да стабилизирам мисловния образ.

Построявах също и основата на женския тетраедър на нивото на слънчевия сплит, като визуализирах върха при

основата му зад гърба си и след това слизах по страничните му ръбове, за да стигна до върха в земята под мене.

Необходимо е да виждате ясно каква е вашата връзка с тетраедърната звезда. Независимо дали сте в седнало

положение или прави, върхът на мъжкия тетраедър винаги е на една педя над главата ви. Не забравяйте, че ако

сте прави, основата на мъжкия тетраедър е точно над вашите колена. Като седнете, основата съответно се

измества по-ниско. И това означава, че ако вие седите на стол, основата е почти на нивото на пода или малко

над него.

Ако седнете на пода или на земята, близо половината от мъжкия тетраедър ще бъде в земята или под пода.

Основата на женския тетраедър е разположена винаги на нивото на слънчевия сплит, независимо дали вие сте

седнали или прави. Когато стоите, върхът на женския тетраедър е около една педя под пода или под нивото на

земята. Когато седите на стол, върхът съответно се измества по-ниско. Ако седите на пода или на земята,

повече от половината от женския тетраедър ще бъде под пода или под равнището на земята.

Ако правите постоянно и редовно тази медитация, вашата способност да "виждате" тетраедрите, бялата

светлина, тръбата и сферите непрекъснато ще се усъвършенства.

В началото, когато започвах, имах големи затруднения да визуализирам тетраедрите. Можех само да усещам

тръбата и сферата с прана пред мене. Беше ми по-лесно да виждам светлината. И всичко това ставаше все по-

лесно и все по-добре и сега вече тези полета са част от самия мене, те са продължение на моето тяло или на

моето същество, ако предпочитате така да се изразя.

Практикуването на свещената геометрия ми помогна много. Открих, че най-добрият начин да се възползувам от

нея е да правя чертежи, и не вярвам да съществуват други методи за нейното възприемане и усвояване.

Геометрията беше полезна не само за моето медитиране, но тя улесни значително сливането на дясното и

лявото полукълбо на главния мозък в единението на Вечния Дух.

Бих могъл да обясня това явление, като кажа, че свещената геометрия безспорно подобри моята способност да

разглеждам всяка опитност в живота си преди всичко като възможност, а не като нещо, което ще трябва да

избягвам, или като грешка. Тази опитност изостря възприятията и усета, че всичко става точно така, както

трябва да бъде, и че всеки миг получавам точно това, което ми е необходимо.

Едно нещо е да се опише с думи или понятия една идея, но съвсем друго нещо е да се запознаеш с нея като с

изживяна опитност. Що се отнася до мен, именно това беше онази част от мозайката или пъзела, която ми

липсваше. Овладяването на това дихателно упражнение, тоест осъзнаването на вътрешната връзка с извора на

всяко вдишване и издишване, е различно при различните индивиди. Дрънвълоу споменава, че ангелите

трябвало да му напомнят често за тези различия и че той е трябвало цели дванадесет години да се упражнява, за

да успее. Аз правя ежедневно тази медитация от деветнадесет месеца и вече съм пред добавянето на

следващите три вдишвания и издишвания за създаването на меркабата.

Преди да пристъпите към следващите три вдишвания и издишвания, трябва да получите разрешение от вашето

висше Аз. Именно тези следващи петнадесето, шестнадесето и седемнадесето вдишване и издишване задвижват

полетата с обратно въртене на меркабата. Ако не говоря тука за следващите три вдишвания и издишвания, то е

само защото те се преподават в курса "Цветето на Живота". В началото си мислех, че след като познавам по-

добре осъзнатато дишане (rebirth) в сравнение с по-голямата част от другите хора, веднага ще задействам моята

меркаба. Грешка!

В действителност бяха ми нужни шестнадесет и дори седемнадесет месеца, за да овладея първите

четиринадесет вдишвания и издишвания, и все още съм на това ниво.Имам огромен напредък. Все повече

осъзнавам енергийното поле, което е около мене, сигурността и защитата, която то ми дава.

Комбинирах също така този метод за дишане с индивидуалното възраждане (rebirth) когато правя моето

упражнение по rebirth, сега приемам прана с върха на главата, за да може тя да премине през епифизата, като

същевременно прана навлиза в тялото ми и през перинеума.

Това е постепенен и последователен процес. В началото, когато започвах, имах само два пъти по-голяма вяра,

че се заемам с нещо дълбоко. Но оттогава невероятно нарасна способността ми да правя сеансите си по rebirth и

на себе си, и на други хора.

Усещам, че епифизата ми е пробудена, и усещам и виждам все по-силна светлината в себе си. Единението на

съществото ми става все по-живо присъствие. Дишането, станало по-осъзнато, ми позволява да се свържа по-

дълбочинно с всеки друг живот.

За да можете вие да се научите правилно да правите медитацията с четиринадесет вдишвания и издишвания, ви

препоръчвам горещо да участвате в курсовете в ателието "Цветето на Живота".

Тогава ще се запознаете с медитацията. Ще се отговаря на всички ваши въпроси и ще има достатъчно време за

практиката.

Щесе запознаете също така и с петнадесетото, шестнадесетото и седемнадесетото вдишване и издишване. И

именно те ще задвижат вашата меркаба.

Експериментът във Филаделфия

Поне привидно, експериментът във Филаделфия (официално известен под наименованието Проект "Небесна

дъга") беше свръхсекретен военен експеримент, имащ за цел да се причини изчезването на един броненосец.

Или по-точно казано този броненосец да стане невидим. Гледахте ли филма за това? Този експеримент е бил

проведен през 1943 година, точно по време на Втората световна война. Не е съвсем лесно да се стигне до

изчезването на един броненосец, нали? Това, което трябва да се направи, е той само да се доведе до нивото на

хармоничната на следващото измерение и тогава веднага той ще стане невидим в нашето измерение. Дрънвълоу

казва, че всеки човек може да направи това, и това впрочем е апаратурата-фантом на Klingon. Технологията за

експеримента във Филаделфия ни е дадена от сивите извънземни. Ние сме поискали да имаме някаква

апаратура-фантом, за да спечелим войната. Но самите те са имали други причини да ни дадат тази технология,

за което ще говоря по-нататък.

За да накараме нещо да изчезне или за да стигнем до хармоничната на следващото измерение, трябва да

създадем енергийни полета, въртящи се обратно едно спрямо друго със строго специфични скорости. В

момента на извършването на този експеримент учените, работещи за правителството, задействали полета с

обратно въртене, като си послужили с тетраедърната звезда. По време на преминаването от едното измерение

към другото, полетата с обратно въртене имат скорост между девет десети от скоростта на светлината и нейната

истинска скорост, което предполага създаването на невероятно сложна серия от хармонични, които се

наслагват една върху друга абсолютно цялостно и пълно.

Във видим план околното пространство тогава се променя в червеникава мъгла и се превръща в нещо като

летяща чиния. Тогава цветовете бързо се променят, като се мине през всички цветове на небесната дъга, от

червения цвят, през оранжевия, жълтия, зеления, синия и пурпурния и се стигне до ултравиолетовия пурпурен

цвят, а най-накрая се получава ослепителна бяла светлина, която постепенно изчезва. Всички физически

предмети тогава изглеждат като направени от злато, след това златото става постепенно прозрачно и най-накрая

пропуска всички лъчи. И тогава именно става възможно да се вижда през всички предмети. Вие стигате в мрак,

където правите обръщане на 90 градуса, по две равни полуобръщания от 45 градуса. Световете на различните

измерения са отделени помежду си от ъгли по 90 градуса. След това обръщане вие ще се появите в един друг

свят с друго измерение.

Експериментът във Филаделфия, независимо какво наистина се е случило, е бил действителен експеримент,

извършен от Американския флот през 1943 година. В него е бил включен броненосецът USS Eldridge. Учените,

които работели по този проект, се опитали просто да направят така, че броненосецът да стане невидим за

радарите, но без наистина той да изчезне напълно. Получените по време на този експеримент цветове били

червен, след това оранжев, после през жълтия към зеления, което станало за много малко време. Но повече не

минали по-нататък. Станало така, все едно да се излети със самолет и той да измине само няколко десетки

метра, издигайки се над земята, а след това внезапно да спрат моторите му. Казано с други думи,

експериментът не успял да стигне до другото измерение. Броненосецът и неговият екипаж изчезнали за цели

четири часа от морската база във Филаделфия. И когато се появили отново, някои от членовете на екипажа

били буквално инкрустирани в палубата, други двама били открити в стените, трети се били запалили, много от

тях били мъртви, а някои не преставали да се дематериализират и материализират отново. Онези от тях, които

останали живи, били загубили всякакво чувство за ориентация.

Двама души скочили от броненосеца по време на експеримента, като се надявали да се спасят с плуване.

Мястото, където доплували, нямало нищо общо с пристанището Филаделфия, тъй като те стигнали до брега в

Long Island, Ню Йорк, през 1983 година. Причината за това била един друг подобен проект, наречен "Project

Montauk" ^l,който бе проведен през 1983 година, но във връзка с експеримента във Филаделфия от 1943 година.

Тези двама души бяха братята Duncan и Edward Cameron.

И двата експеримента са били извършени точно на 12 август на съответната година. Според Al Bieiek², който

твърди, че е Edward Cameron, единият от двамата мъже, които се хвърлили във водата от USS Eldridge,

съществуват четири планетни биополета, които се проявяват през двадесет години точно на 12 август - 1943

година, 1963, 1983, 2003 и т.н. Това предизвиква пиково увеличение на магнитните енергии точно през тези

периоди и така се обяснява връзката между двата експеримента. Енергията е била достатъчна, за да се създаде

едно високопространствено поле и да се предизвика преминаването на броненосеца USS Eldridge в

хиперпространството по време на експеримента от 1943 година.

Al Bieiek уточнява, че връзката между двата експеримента, създала огромна дупка в пространството-време,

била предизвикана умишлено от сивите извънземни, които участвали в експеримента през 1983 година. Тяхната

цел била да направят пролука в тъканта на пространството-време, през която пролука да могат да преминат

голям брой извънземни и кораби. Тази пролука била явно необходима за навлизането на голям брой космични

кораби с оглед масирано и тайно нападение на Съединените щати. Именно след това нападение бе сключен

договорът "Съединени щати - Сивите". В линейно време Project Montauk от 1983 година бил реализиран след

експеримента във Филаделфия от 1943 година. Но този експеримент е създал затворена енергийна верига във

времето, спрямо която нашето разбиране за линейното време не може вече да се приложи.

Дрънвълоу спомена, че бил срещнал Duncan Cameron с помощта на Pete Caroll, треньора на Нюйоркските Jets.

Той се е срещнал и с Preston Nichols, бивш правителствен служител, който е работил по Project Montauk.

Дънкън

' Preston B. Nichols and Peter Moon, The Montauk Project, Experiments in Time

(Westbury, New York : Sky Books 1992) ²Al Bieiek and Vladimir Terziski, „The Philadelphia teleportation and time-

travel experiments of the Illuminati" - 120-минутна видеокасета (The American Academy of Dissidents Sciences,

May 1992)

можел да вижда ротативните полета около Дрънвълоу, нещо, на което са способни съвсем малко хора, а

Дрънвълоу, от своя страна, виждал ротативните полета около Дънкън, въпреки че те са били доста

неуравновесени.

Гръбначният стълб на Дънкън бил използуван, за да се задвижат полетата както по време на експеримента във

Филаделфия, така и по време на Проекта Montauk. Именно това правят някои живи същества - например

китовете и делфините. Водачът на групата използува своя гръбначен стълб, за да създаде около себе си

електромагнитно поле, и след това всички членове на групата биват свързани с това поле. Това е явление,

сравнимо с някое тяло, съставено от много независими една от друга клетки. Каквото предприеме водачът,

всички правят като него. Това именно обяснява защо китовете умират по брега. Ако китът-водач отиде на

брега, независимо по каква причина, всички останали китове от групата ще го последват. Те действат като една

цялост, като общ организъм.

Впрочем, Cameron бил използуван и за двата експеримента. Пролуката в пространството-време е създала

огромни енергийни спирали в четвъртото измерение, което, според Дрънвълоу, безпокои много сериозно

американското правителство. Ако тези енергийни спирали се появят в нашето измерение, възможно е да се

предизвика разрушаването на огромни пространства на Земята, дори и на цялата планета. Но, според

Дрънвълоу, Съществата от висшите измерения обаче никак не се безпокоят от това. Те смятат, че не

съществува никакъв проблем.

Паметниците върху Марс

Именно сивите извънземни са предприели извършването на тези експерименти с времето, а съвсем не

американското правителство. И не нашето американско правителство е поело тяхната инициатива, а едно друго

"тайно правителство", като целта на експеримента е била не да се причини изчезването на един кораб, въпреки

че това е останало като официално обяснение. Сивите са били в много по-голяма степен загрижени за планетата

Марс. Спомнете си, че преди един милион години техните предци са извършили успешно почти същия

експеримент. Всъщност те са оставили върху Марс като наследство паметници, в които математически е

предаден техният експеримент. Тези паметници бяха заснети за първи път през 1976 година от спътника

"Викинг" на НАСА.

Снимките, доставени от Викинг, показват нещо, което наподобява на човешко лице, разположено в една зона на

Марс, известна под наименованието Сидония, както и една петстенна пирамида, няколко четиристенни

пирамиди и няколко други съвсем специфични обекти.

Няколко души, между които Vincent di Pietro и Gregory Molenaar, изпълнители по договор на НАСА, а по-късно

и Richard Hoagland ³, са получили от НАСА снимките, изпратени от Викинг, и след това са ги публикували.

След като направил разчитане на снимките на паметниците върху Марс, Hoagland, заедно с геолога Erol Torun,

започнал да проучва геометрията на съдържащите се в тях обекти. Като разширявал своите познания за

свещената геометрия и като проучвал дълбочинно изображенията, той забелязал, че ъглите, отделящи

пирамидите, образуват математически и съвсем точно един тетраедър, изваян вътре в една сфера. При

тетраедър, вписан в една сфера, като върхът на тетраедъра се допира до единия от двата полюса на сферата,

трите върха при основата на тетраедъра ще допират сферата в точки, които се намират на разстояние 19,47

градуса (закръглено 19,5 градуса) спрямо противоположния полюс на сферата. Тогава тетраедърната звезда (два

тетраедъра вградени един в друг с основите една срещу друга), вписана в една сфера, ще има общи точки с тази

сфера, които ще бъдат съответно на 19,5 градуса северна ширина и на 19,5 градуса южна ширина (ил. 13-1).

Richard Hoagland е установил, че този ъгъл се повтаря многократно в снимките на пирамидите върху Марс. И

явно този ъгъл има голямо значение.

Ил.13-1. Тетраедърна звезда, вписана в сфера.

И двете основи допират сферата в точки 19,5 градуса северна и 19,5 градуса южна ширина.

Richard Hoagland анализирал снимки също и от Юпитер, Сатурн и Нептун, направени от спътници на НАСА без

космонавти. И той открил, че червената зона на Юпитер е разположена на ширина 19,5 градуса. Голямата тъмна

зона на Нептун също е разположена на 19,5 градуса, а изследователите предполагат, че подобна зона

съществува и върху Уран - на 19,5 градуса южна ширина. На Сатурн се виждат две облачни ивици съответно на

19,5 северна и 19,5 градуса южна ширина. Освен това, като се наблюдават активните слънчеви петна, се

забелязва, че те също се концентрират главно на ширини 19,5 съответно северна и южна. Следователно има

налице най-голямо концентриране на планетна енергия именно в тази ширина - 19,5 на север и 19,5 на юг. На

земното кълбо вулканът Маунакея на Хавайските острови е разположен точно на 19,5 градуса северна ширина⁴.

Дрънвълоу смята, че реално съществуват по три полета на тетраедърна звезда, които обграждат всяка планета и

създават по този начин електромагнитни полета. НАСА и Hoagland са открили точно едно от тези полета.

С нежеланието си да говори за откритите на Марс пирамиди НАСА направи всичко възможно, за да злепостави

съответните заинтересовани страни, включително и своите собствени служители. Защо НАСА е пожелала да

скрие от хората съдържанието на тези открития? - Отговорът на този въпрос е пряко свързан с тайното

правителство и със сивите извънземни, както и с промените на Земята, теми, които ще засегнем по-нататък.

Безплатно производство на енергия

Понастоящем съществуват машини, които произвеждат безплатно енергия. Те са конструирани на базата на

технологията на ротативните енергийни полета. Едната от тези машини, наречена "Машина N", е според

Дрънвълоу конструирана вече в Индия и скоро трябва да стигне и до нас. Тези машини могат да произвеждат

неограничено количество електричество само за няколко стотици долара. И никога не ще овехтеят.

Nicolas Tesia доста отдавна е направил вече опит да осигури на света безплатна енергия. George С. Andrews, от

Extra-Terrestrial Friend and Foes, казва: "Тесла имаше намерение да осигури на света безплатна и неизчерпаема

енергия, като се е опитал да каптира електричество от Земята и от атмосферата, за да го разпръсква с помощта

на вълнов излъчвател, както е при радиото. Това откритие явно не се харесало на магнатите, собственици на

електроцентрали, нито на производителите на електропроводници и на електрогенератори, да не говорим пък за

нефтените магнати. След това, през 1910 година, този нещастен Тесла станал за посмешище на цял свят. А

хората, които го били подкрепили финансово, били принудени от силни манипулатори да настояват да им бъдат

върнати незабавно капиталовложенията. Възприеман от обществото като луд, изоставен от всички и напълно

разорен, Тесла умрял в Съединените щати през 1943

³Richard С. Hoagland, The Monuments of Mars : A City on the Edge of Forever (Berkeley, CA : North Atlantic Books,

1987)

⁴Richard С. Hoagland, „Hoagland's Mars : The NASA-Cydonia Briefings", Volume One, видеокасета 83 минути

(Hoagland and Curley, 1991)

Следователно "големите" в този свят не са пожелали да ни кажат нищо за тези машини, които произвеждат

безплатно енергия, но до това неизбежно хората ще стигнат някой ден. Според Дрънвълоу тези машини вече

били представени в Обединените нации и само е въпрос на време да бъдат обнародвана информация.

Венера !!!

Дрънвълоу каза, че на Венера имало друг комплекс паметници, станали вече известни на НАСА. През януари

1985 година тя открила на тази планета някакъв комплекс, подобен на комплекса Гиза в Египет - три пирамиди

и един сфинкс. Имало двеста снимки на този комплекс. Дрънвълоу твърди, че е разговарял лично с някои хора,

участвали в тези изследвания.

Американският Mental Health Committee, група от дванадесет души, кансултанти на НАСА по всички

евентуални доказателства за съществуването на живот върху други планети, даде зелена улица през май 1985

година за обнародването или публикуването на информация за Венера. Това означаваше, че НАСА е задължена

от закона да направи репортаж по този въпрос.

НАСА излъчи впрочем тази информация, но само веднъж и то само по една телевизионна станция във Флорида.

Разбира се, никой не повярва в това. По такъв начин НАСА изпълни своите законови задължения за

публикуване или обнародване на информацията и с чиста съвест се измъкна, като прикри всичко почти веднага

след това първо разкритие.

Веднага след този инцидент НАСА изпрати друг космичен кораб към Венера, за да се изготви карта на 90 % от

нейната повърхност с намерение да се открият още неща. Тя винаги е разсъждавала само на ниво трето

измерение, което доказва неспособността й въобще да прави карта на четвъртото измерение върху една

планета. Която и планета да бъде, от значение е да се хармонизираш с нейното измерение, за да можеш да

откриеш нещо съществено. Впрочем на Венера не съществува изобщо живот в третото измерение.

⁵George С. Andrews, Extra-Terrestrial Friends and Foes (Libum, GA : IllumiNET Press, 1993) p.211

Но четвъртото измерение ни разкрива, че върху тази много красива планета има многобройно население.

Венера е населена от хатхори, най-еволюиралата раса и безспорно най-интелигентната раса в нашата слънчева

система. Степента на развитието им е много по-висока от степента на развитие на човеците, на сивите или на

нефилимите.

Хатхорите са същества с христово съзнание. Те са високи от три до пет метра и умеят да излъчват звукови

потоци от гърлото си. Това са същества от чиста светлина и от абсолютна любов. От дълго време те работят

както с египтяните, така и с нас. Комплексът пирамиди на Венера е плод на редовен обмен в древността между

хатхори и египтяни.

И на Луната има комплекси, подобни на комплексите в древен Египет, както и комплекси, принадлежащи на

сегашното тайно правителство. Ние имаме три неголеми бази върху обратната страна на Луната. "Клементина",

един секретен проект, ръководен от SDI, филиал на НАСА, имаше за задача да изстреля космичен кораб към

тази зона в деня, в който президентът Клинтън щеше да произнесе реч по състоянието на САЩ през 1994

година.

Но да се върнем към експеримента във Филаделфия, за да разберем каква е била целта на сивите извънземни.

Когато атмосферата на Марс била почти на ръба на разрушението, марсианците (предци на сивите) предприели

изграждането на един комплекс в Сидония с намерение да изградят външна меркаба, един пространствено-

времеви кораб, който щял да им помогне да пътуват в бъдещето. Не само че създали този комплекс в Сидония,

за да илюстрират математически всичко това, но и самият комплекс е трябвало да бъде реалното средство за

такова пътуване. Това събитие е станало преди един милион земни години, както беше казал Тот. Марсианците

успели " кацнали в Атлантида преди около 65 000 земни години.

Потомците на марсианците повторили този опит преди 16 000 години, но този път загубили контрол и

предизвикали пролука в измеренческите нива, като през нея преминавали духове от нисшите измерения към

Атлантида, където успели да се вселят в тела на атланти.

Този опит, в крайна сметка неуспял, бил започнат в една сграда, която сега се намира на океанското дъно на

района, наречен Бермудски триъгълник. Тази сграда има полета на тетраедърни звезди с обратно въртене, които

създават огромно поле на изкуствена меркаба.

Един от върховете на тези полета, тристенен връх, който е над нивото на океана, се оказва абсолютно

неконтролируем.

За да може полето на меркабата да бъде под контрол, ротацията на полето с обратно въртене всъщност трябва

да бъде по-скоростна, а на практика всички изкривявания се причиняват от полето с естествен поток, защото

точно неговото въртене понякога се оказва по-скоростно. Самолетите и корабите, смятани за изчезнали в този

регион, са били буквално пренесени към други измеренчески нива. Измежду тези изкривявания има такива,

които се отразяват върху голяма част от пространството. Тука става дума за един много сериозен проблем,

чието отражение се чувства доста далече извън пределите на Земята.

Този проблем засяга и сивите извънземни, затови именно те присъстват тука, заедно с други раси, за да се

опитат също да решат проблема. Дрънвълоу не знае колко подобни експеримента сивите са успели да

предприемат, но няма никакво съмнение, че това са експериментите от 1913 година, след това през 1943 година

във Филаделфия и най-сетне през 1983 година с Проекта Montauk. И в бъдеще те ще предприемат най-малко

още един експеримент.

Al Bieiek, който твърди, че е участвал в Project Montauk, казва, че учените, които са работили по този проект, са

се научили да пътешестват във времето. Всъщност те са могли да отиват толкова далече, колкото са искали,

както в миналото, така и в бъдещето. Дрънвълоу представя реалността от съвсем друга гледна точка. Според

него те са можели да се върнат назад във времето за период от един милион години, но там се сблъскали в една

стена. Те също са можели да пътуват в бъдещето, но само до 2012 година, където също са се сблъскали в друга

стена. Това явление се обяснява с факта, че първият експеримент е бил направен преди един милион години,

затова сивите извънземни не могат да преминат тази граница. Те не са способни да преминат и отвъд 2012

година, тъй като това е датата на техния следващ експеримент. Трябва да се разбере, че всички тези

експерименти са тясно свързани помежду им, не само експериментите във Филаделфия и Montauk, но

абсолютно всички техни експерименти.