Съвършенството

“Целта на човешкия живот е стремеж към съвършенство.”

“Люби Бога! Люби ближния си! Търси съвършенството!”

“Можем да бъдем съвършени, само ако вложим Любовта в ума, сърцето и волята си. Законът на съвършенството е закон на Любовта (курсивът мой – К.З.). Началото на усъвършенстването – това е Любовта.”

(Учителят Петър Дънов)

Крайната цел на всяко съществуване е съвършенството. Духът, проявен във всички природни и надприродни царства – от атома до най-високо еволюиралото същество, – в процеса на своята индивидуализация неизменно се стреми да постигне върха, съвършенството на Бога. За осъществяването на тази най-велика задача му е отредена цялата Вечност. Ала и самата Вечност отстъпва пред съвършенството, защото то в своето битие надмогва дори и всемогъщото Време. Като неизменна съставна част от същността на Твореца съвършенството е извън и отвъд времето и пространството, над всякакво ограничение в сферата на проявеното. То е своеобразната визитна картичка на Всевишния, въз основа на която Го разпознават сътворените от Него същества. То е и неумиращият импулс в дълбините на всяко от тях, който неуморно ги води по пътеката на израстването и усъвършенстването. И това е път с начало, но без край.

На свой ред българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) посочва целта на човешкия живот – именно съвършенството. Това е свидетелството и на всички останали велики и Мирови (Световни) Учители на човечеството преди него. Това е ядрото в посланието на Създателя към всички монади, родени от Него преди началото на времената. Пътят към съвършенството е едно безкрайно изкачване към върха на космическата пирамида, свързано с преодоляване на безброй междинни площадки или степени на развитието. Но в самото съвършенство няма степенуване. То или е, или го няма. Следователно има стъпала или степени към съвършенството, но самото то е абсолютно. Което от своя страна е още едно доказателство за принадлежността му към Божието естество, към безначалната природа на Абсолютния Дух.

Един от безсмъртните завети на Учителя П. Дънов към неговите последователи и към всички земни хора ги наставлява да се отнасят с Божествена Любов към Бога и към ближния и винаги да имат пред духовния си взор котата на съвършенството. Връзката между Любовта и съвършенството е логична и очевидна. Щом самият Бог е Любов (I Йоан 4:8,16) и щом съвършенството е неотделим елемент от същността Му, то родството между двете Му изначални характеристики е безспорно. Извеждането на стремлението към тях в ранга на закон за еволюцията на разумните същества произлиза от всеобхватния Божествен План за Вселената, който набелязва безпогрешно целите на съществуването на всички равнища на проявление, визирайки и връхната точка на духовното извисяване – съвършенството.

Съвършенство може да има само в Божествената Любов! Никога извън нея.

Духовно-нравственото израстване изисква от нас да “вложим Любовта в ума, сърцето и волята си”. Това означава да изпълним със светлината на Духа всички свои мисли, чувства, слова и действия, да предоставим възможност на Любовта да огрее и най-съкровените кътчета от личността ни и да озари пътя към реализирането на нашето предназначение. И в крайна сметка Божественото ядро, живеещо в първичната духовна искра на всекиго от нас, да се прояви в цялата си възхитителна пълнота.

Точно тогава настъпва моментът в живота на човека, за който са в сила думите на Учителя П. Дънов: “Ние трябва да живеем, за да изявяваме Божественото съвършенство (курсивът мой – К.З.). В частиците Бог се проявява в Своето съвършенство. Туй е проявление сáмо.” Да, без съмнение това е проявление на Бога в човека. И то е толкова по-пълноценно и мащабно, колкото човекът е позволил да бъде според степента на своето лично духовно израстване. Същевременно това е мигът на триумфа на Божия Дух във венеца на Неговата творческа изява – човека. Оттук насетне добиват плът и кръв думите на Христос: “Аз и Отец /Ми/ едно сме” (Йоан 10:30). Най-великият от Учителите на Космоса го е изрекъл за Себе Си въз основа на факта на пълното съединяване на Своята същност с тази на Небесния Отец. Можем да го наречем и “сливане”, но при задължителната уговорка за съхранената неповторима индивидуалност на живото същество. Съкровеното признание на Христос е в същото време и призив към всички земни хора да последват примера Му и да постигнат същото. Колкото и недосегаема да изглежда висотата на Неговия еволюционен ръст, тя е постижима и за всички останали Негови по-малки братя и сестри.

Усвояването на Божествената Любов и животът в нея предшестват хронологически постигането на съвършенство. Затова и Учителят на Бялото братство (ББ) в нашата страна ни съветва: “Човек най-първо трябва да се домогне до Любовта. Щом се домогне до нея, той придобива радост, разширение, условия за растеж, условия за опитване на всички блага.” И действително, човекът на истинската Любов не може да живее в никакво лишение. Дори и да има само една дреха на гърба си, той притежава неоценимо богатство – действената Любов, изпълнила всяка фибра на съществото му. Тя именно го дарява с всички блага, които насищат и душата, и тялото му с нектара на безсмъртието. Той живее в неугасима радост и ненарушим вътрешен мир. Готов е във всеки миг да прегърне цялата Вселена и да даде най-доброто от себе си за ближния си и за утвърждаване на Божията воля на тази планета.

За да бъде по-добре разбран при разглеждането на изследваната тук проблематика, Учителят П. Дънов прибягва и до църковно-богословската понятийна система. Той казва: “Един момент на Любовта преживян се нарича спасение от греховете.” В традиционното, църковно християнство спасението е водещ, фундаментален по значението си термин. То е поставено на пиедестал в ценностната система на вярващите християни и представлява за тях висшата цел на земния живот. Поставено на космическите везни от великия Мъдрец на България, спасението тежи колкото преживяването на “един момент на Любовта”. Как да разтълкуваме това картинно сравнение? – По единствения логичен и обективен начин: дори само за миг да навлезеш в пълнотата на Божествената Любов и да бъдеш озарен от животоносните ú лъчи, това е напълно достатъчно да свалиш от раменете си целия натрупан товар от грехове (сиреч да се освободиш напълно от кармичните си обременености) и да поемеш с широки крачки към чертозите на съвършенството. Изглежда лесно постижимо, ала съвсем не е така. За да постигнеш този триумфален миг на озарение в Любовта, би трябвало да си се подготвял старателно и всеотдайно множество въплъщения наред.

Затова пък: “С Любовта може да изправите своите погрешки моментално – в един ден, в един час, в една секунда! Тя заличава човешките погрешки. Прилагайте Любовта като сила, която ще трансформира вашия характер” (Учителят П. Дънов). Потвърждавайки вече изнесеното по-горе, Учителят на Всемирното ББ прибавя и съществения щрих относно трансформационната мощ на въплътената Любов на Божественото. Преображението е пълно и окончателно! “Истинската Любов подразбира проявление на истинския човек!” – продължава той, имайки пред вид под “истински човек” цялостното осъществяване на Божия идеал за венеца на творението, хомо сапиенс. Когато се отъждествим до последния детайл с плана на Бога за предназначението ни в Проявеното Битие, тогава и само тогава ставаме достойни за наградата, наречена “съвършенство”.

Да живееш в Божествената Любов е наистина прекрасно! Това е живот на пълнота и блаженство, нямащи равни на себе си никъде по света. Това е пълноценно съществуване и в Духа, и в материята: “Любещият е подвижен, съобразителен във всички свои действия” (Учителят П. Дънов). Тоест пробуденият човек, изпълнен с тази неповторима Любов, не е просто отвлечен мечтател, зареян единствено в космическите простори на ефирните видения от зоната на лъчезарната виделина. Той е носител на постоянно будно съзнание и когато е нужно да прояви практичност и здрав разум в ежедневието, той го прави без всякакво затруднение. Жител на два свята едновременно, той се проявява и във видимото, и в невидимото с целия си потенциал, без да затъмнява нито за миг взора си за всички пластове на многообразната мирова Реалност.

Съвършенството, освен всичко останало, съдържа в себе си и върховното познание за всичко съществуващо. Това вездесъщо всезнание също е плод от разгърнатата на всички равнища в живота Божествена Любов: “Когато дойде тази Любов, която е изявление на Божественото – човек става просветлен, в една минута вижда проявата на целия Космос и кои са крайните цели в тази безпределност” (Учителят П. Дънов). В езотеричната литература не липсват примери за подобна илюстрация на Космическото съзнание. Един от най-ярките и запомнящите се измежду тях можем да открием в блестящата книга на Парамаханса Йогананда “Автобиография на един йогин”. Духовният Учител на Йогананда – Шри Юктешвар, само с един ненатрапчив жест, с едно докосване пробужда тази висша форма на възприятието у своя ученик и последният съзира пред смаяните си сетива (вътрешни и външни) цялата величествена прелест на Божието творение в безкрайно богатата гама от взаимоотношения и стремление по пътя на самоосъществяването.

За да може окултният ученик да достигне връхната точка на съвършенството, той би следвало да премине по дългата пътека на придобиването и прилагането на редица добродетели и духовни сили (наречени на Изток “сидхи”). И в този случай негов най-добър и верен помощник е пречистващата и въздигаща мощ на Любовта: “Най-великата сила в света е съзнателната Любов (курсивът мой – К.З.) и когато тя влезе в човека, у него се развиват скритите сили, за които копнее душата” (Учителят П. Дънов). Мировият Учител на ХХ век подчертава съзнателността в проявлението на Божествената Любов, с което набляга на целенасочените усилия, необходими за нейното утвърждаване в мисленето и поведението на пробудения за Истината човек. Душата на въплътеното в материята разумно същество пребивава по принуда в затвора на тялото. Единственият изход за нея по пътя на освобождението е постигането на съвършенство от личността в качеството ú на психо-физическо единство (единство от материално и духовно естество). Пътните знаци към двореца на съвършенството са именно разкритите душевни сили на човека, които го водят умело, целенасочено и с непогрешима увереност към изпълнението на неговото предназначение на тази земя.

Душата – пленница в един чужд и най-често враждебен за нея свят – изконно се стреми да се завърне в своята истинска родина, царството на Духа. Поривът ú я изправя пред могъщите порти на Небесното Царство. Отчаяна, изнурена, самотна, тя чука ли чука на тях. Ала те остават безмълвни, заключени, недостъпни. И тогава тя се завръща на Земята и продължава обучението си в класа, до който е достигнала в земното училище. И така, докато открие златния ключ за нетленните двери – пречистата красавица Любов: “Небето е съкровище с големи богатства. Само тези могат да го отворят, които имат ключа. Ключът е Любовта” (Учителят П. Дънов).

За вървящия по духовния Път Любовта е единствената реалност. Докато човек е готов да я разменя срещу непълноценни заместители – пъстрите и примамливи илюзии и заблуди на материалното битие, той остава далеч от Истината, т.е. от съвършенството. Нужни са му множество въплъщения, земни инкарнации, за да проумее, че неговият Създател би желал да го научи на най-важния урок – да намери смисъла на своето съществуване именно в Божествената Любов. На тази благородна задача са подчинени и следните слова на българския Посветен от най-висок ранг: “Човек ще се преражда, докато научи целта на Бога. Бог иска човек да разбере, че без Любовта, без Реалното, животът няма смисъл.”

В течение на земния етап от развитието на човешката духовна природа, на определена фаза от овладяването ú, при осмислянето и прилагането на законите, властващи в Битието, особено важно е да разпознаваме, да различаваме и да отреждаме точното място на двете водещи начала във вселенската еволюция – Доброто и Злото. И на тях като цяло, и на техните прояви в света на материята. Без решаването на тази текуща задача по духовния Път съвършенството остава далечна и привлекателна, но непостижима цел за стремящия се към нея. В този смисъл е и напътствието на Учителя П. Дънов: “Целта на човешкия живот е стремеж към съвършенство. За да почне човек този стремеж, трябва да познава Доброто и Злото. Без това не може да бъде съвършен. Да е някой съвършен, това е едно нещо, а да стане съвършен, да разбира Доброто и Злото, то е нещо друго. Ако Бог създáде нещата съвършени, то е съвсем друго. Като познава човек Доброто и Злото, той отива към съвършенството. Защото той работи там с Доброто и Злото.” В цитираната мисъл на Учителя на ББ в България освен ясното разграничаване на отделните възходящи стъпки към съвършенството недвусмислено е изтъкната и същностната, качествена разлика между първоначалното съвършенство на неиндивидуализираната монада, излязла току-що от Божествената животворна субстанция (“Бог създáде нещата съвършени”), и постепенно придобиващото ú неповторим облик естество в сблъсъка с изпитанията на света на формите. От казаното дотук следва и генералният извод, че съвършенството в най-тесния смисъл на понятието остава недостъпно преди окончателното приключване на еволюцията на живото същество на физическото поле.

Съединението на човека с Бога в последния стадий на еволюционното му развитие е обусловено от пълното подчиняване на малката човешка воля на Божията. Именно постигането на цялостна хармония между двете разумни воли е белег за завоюване на мечтаното съвършенство: “Вие никога не може да бъдете съвършени, ако не съгласувате вашата воля с Божията воля. Да станете съвършени или да свържете вашата воля с волята на Бога” (Учителят П. Дънов). Живият пример за подобно хармонично съгласуване е земната изява на въплътеното Слово Божие – Богочовекът Иисус Христос. У Него човешката воля, резултат от Боговъплъщението, е абсолютно подчинена и единна с Божествената Му воля, следствие от височайшия Му космически произход. Чрез Своя съвършен нравствен живот, благовестие и дейност Спасителят разкри перспективата на пълното сливане на тези две воли, което да послужи като вечен образец за всички разумни същества, населяващи планетата Земя.

Твърде поучителен е начинът, по който Учителят П. Дънов осветлява взаимовръзката между степените в овладяването на съвършенството и трите велики Божествени принципа – на Любовта, Мъдростта и Истината: “От голямата сиромашия на греха само богатството на Божията Любов е, което ни избавя. А в другия свят само Мъдростта ни избавя. А в света на съвършенството работи Истината; и трите – Любовта, Мъдростта и Истината – работят там. Ти си вече съвършен човек, на когото Бог може да повери една хубава работа.” Имаме достатъчно основания да разшифроваме представената в тази мисъл на Учителя на ББ у нас градация, както следва:

1) “Голямата сиромашия на греха” в лексиката на великия Посветен е ясно указание за материалния свят. Безбройните изкушения и съблазни във владенията на мировата илюзия Майя са препъни камъкът за повечето от нас и ни въвеждат в мрачните области на греховността. Най-сигурният изход от тях е пътят на Божествената Любов.

2) Под “другия свят” Мировият Учител, въплътен в българско тяло, очевидно разбира духовния свят, междинната зона, разделяща условно човешкото от Божественото. Там царува великата Мъдрост на Всевишния.

3) И на края, под израза “свят на съвършенството” авторът на цитата – въз основа на следваната дотук логика на последователността в излагането на градацията – по всичко личи, че е имал пред вид Божествения свят. В тази най-извисена сфера на Духа господстват в хармонична взаимовръзка и взаимодействие и трите всеобхватни принципа: на Любовта, Мъдростта и Истината. Там, обаче, “работи Истината”, което означава, че дори и да сме постигнали Любовта и Мъдростта, не бихме прекрачили прага на Божествения свят, ако не сме превърнали и Истината в неразделна част от своята духовна същност.

В заключение: съвършеният човек – този, “на когото Бог може да повери една хубава работа”, е човек на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Той е в пълна степен сътворец на Всевишния и допринася с всичките си изяви за изпълнението на Неговия грандиозен План за Вселената.

Иисус Христос определи постигането на съвършенството на Бог Отец като най-висока цел на човешкото съществувание (Мат. 5:48), като вечен завет между Твореца и творението. Червената нишка, която ни води неотменно по пътя на съвършенството, е Божествената Любов. От своя страна Учителят П. Дънов отрежда водеща роля на тази най-велика Любов, поставяйки непосредствено до нея и посестримите ú в космическите селения – Мъдростта с нейния най-сладък плод, висшето познание, и Истината, родна майка на жадуваната от всички творения свобода (ср. Йоан 8:32): “Всички, които любят Бога, ще станат силни, крепки, възвишени, благородни, ще придобият знанието на Мъдростта, ще придобият великата Истина, която ще ги направи свободни.”

Целта пред човека като разумно същество – гордост и горест за своя Създател – е набелязана със завладяваща простота и яснота. Той сякаш няма право на колебание, изправен пред това колосално предизвикателство на своето лично битие. Ала притежавайки свещената свобода на избора, разколебаван и съблазняван на всяка крачка по своя път към Истината от измамните миражи на царстващата в света на формите илюзия, той криволичи, спъва се и пада, връща се нерядко дори назад, за да достигне до предела на жизнения си път. Оттам нататък следва или бездната на самоунищожението, или полетът към висините на приказния лазур, където с непостижимо търпение и бащинско всеопрощение го очаква извечният му Баща. Успее ли да преодолее тази бездна – с пълзене или с гордия скок на осъзнатия устрем, – той попада във вълшебната прегръдка на Божието вселюбящо сърце. И там, сгушен в рожденото си лоно, вкусва амброзията на безсмъртието и абсолютното съвършенство, поема глътка свеж въздух на космическия връх на Всемирния Дух и отново поема на път. Към нови хоризонти на вечното Развитие, към нови измерения и светове, към очакващата го от зората на проявлението безподобна в очарованието си космическа безпределност...

Константин Златев