Защо християните трябва да са политически ангажирани?

 

На снимката: Мартин Лутър Кинг Младши

Римляни 13:1-7: „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло. Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност. Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.”

Ако изповядвате Християнската вяра, няма как да не сте запознати с тези пасажи от Библията. Те са добре известни, макар че мнозина биха предпочели да ги няма в Писанията. Защо, бихте попитали? За някои отговорът е очевиден – човек се противи на Божиите повели, но всъщност нещата стоят малко по-дълбоко. Защото това са стихове, които се цитират с удоволствие едновременно от християни, но също и от атеисти, и от жадни за власт диктатори и тирани. Атеистите протриват със задоволство ръцете си и казват: “Ето, виждате ли, цялото ви Християнство е създадено от Римската империя само за да репресира хората и да ги прави подвластни на диктаторите”. Самите диктатори също обичат да ги цитират. По време на комунистическия режим са посрещнали мъчениците за вяра в затвора с думите: “Не са ли ви казали, че всяка власт е от Бога, ето вие не ни се покорявате и затова ще ви накажем”. От друга страна болшинството от християните използват същите тези стихове, за да засвидетелстват политическа неангажираност и да не се бъркат по никакъв начин във светските дела. “Преклонената главица – сабя не я сече” е била мото на редовия българин под Османско владичество.

Но по същото Османско владичество мнозина от Апостолите за свободата (в това число и Левски) са били дълбоко вярващи. И въпреки това са се бунтували. Нима са били богоборци? Не мисля. Все пак в самата Библия са описани примери, при които християните не са се съобразявали със заповеди на властите. В Деяния на апостолите самите първоапостоли са нарушавали открито заповеди на властта: „И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита: Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците”, както е описано в Деяния 5:40-42.

Къде е истината и какво трябва да е отношението на един християнин пред властта? Разбира се, в зависимост от ситуацията, бихме могли да се молим за мъдрост. Но моите възгледи са следните – ние като християни не просто трябва да сме политически ангажирани – но в известна степен смезадължени да проявяваме политическа ангажираност. До каква степен – зависи от това доколко ни е дадено. Но събитията, които се случват в България, във връзка с падането на правителството на ГЕРБ, не могат да ни оставят безучастни.

Ние трябва да разсъдим, че днешната политическа ситуация е много по-различна от ситуацията, в която е писал апостол Павел. През последните столетия Бог благоволи в световен мащаб да се налага все повече и повече демократичната форма на управление. А “демокрация” означава “народовластие” – власт на народа. Народът избира по пътя на изборите своите представители в парламента (законодателната власт), след което се излъчва правителство (изпълнителната власт). Между другото разделението на властите е много важен момент при народовластието (демокрацията) – това е въведено, защото, както казва един от президентите на САЩ Томас Джеферсън, ако даден владетел има дори и минимална възможност да краде, той пак ще краде и разделението на властите ограничава силно възможността за злоупотреби. А значението на думата “министър” на латински означава “слуга”. Това е коренно различна форма на управление от, да речем абсолютната монархия, и дава на обикновения човек власт. Обикновеният човек може да участва в управлението на държавата чрез своя глас и дори християнинът в България има това право. Но от тук насетне упражняването или неупражняването на това право води до съответните последствия. Отказът от гласуване понякога може да има много тежки последствия, които включват и политическа нестабилност в страната. В такъв смисъл независимо от това дали си християнин, или не си християнин, ти в ръцете си имаш известна власт и оттук – известнаотговорност.

За повечето от християните работата им с властите свършва дотук. Но понеже ви описах някои от основните принципи на демократичното управление, вече сте наясно с това, че правителството по този начин служи на народа, а министрите са слуги. Съответно – когато слугите не се подчиняват на господарите си, техните господари (в случая народа) имат пълното право да изискват отчет за дейността си. Недоволството бива изразявано от гражданите под формата на протести.

Морално ли е един християнин да участва на протест? Непокорство спрямо властите ли е неговото участие на протест?

Според мен християните са в пълното си право да участват на протести. Това е така, защото Законът признава правото на отделния гражданин да протестира. Протестиращите уведомяват общината за намеренията си. При положение, че с действията си християните не нарушават законите на страната, те не проявяват непокорство.

А какво можем да кажем за самото непокорство? Както се вижда в Деяния, случвало се е християни да откажат да изпълнят повеля на властите. Кога такъв акт е приемлив? За да отговорим на този въпрос, трябва да го разгледаме през призмата на библейското писание. Нека да си спомним момена, когато Исус Христос е попитан за това дали е редно да се плащат данъците. В отговор на това той казва: “Отдайте на кесаря кесаревото, а на Бога – Божието”… С други думи – християнинът e длъжен да спазва както светските, така и Божиите закони, освен ако поради някаква причина първото не пречи на второто. Вие като християни сте в пълното си право да откажете да изпълните повеля на властите, ако те по някакъв начин ви попречат да следвате Бог. Дори и реформаторът Джон Калвин е вярвал, че съществуват случаи, при които човек може да се противопостави на властите.

Нека да ви напомня следното – по време на управлението на Българската комунистическа партия (БКП) християните бяха преследвани. Те бяха тъпкани и унижавани. В такъв случай зададеният от комунистите въпрос : “Е добре, нали всяка власт е от Бога?”, е циничен. Правилно е отговорил пастир Христо Куличев, един от репресираните християни: “Всяка власт е от Бога, но … не всяка власт е Божия”.

Днешните християни трябва да помнят терора на БКП и да съзнават, че партията – наследница (а именно Българската социалистическа партия – БСП) все още не се е извинила за жертвите, които са дадени при комунистическото управление. Ако един християнин излезе днес и протестира срещу опитите на БСП да се върне на власт, аз не бих го порицал за това. Подобна позиция обаче не е задължително да е ограничена само за БСП – всяка една партия, която предложи законопроект, който противоречи на християнските принципи, попада под коректива на мирните протести.

Всяка власт на тази Земя е допусната да се случи от Бога. Според мен комунистическият режим се случил с определена цел -  първо, за да може обществото да осъзнае, че “светлото бъдеще” не може да бъде постигнато само с човешки усилия, а това светло бъдеще ни е обещано едва при повторното идване на Исус на Земята, когато ще бъде установена идеалната теокрация и всички народи ще преклонят колене и ще признаят, че Небесният цар е свят. Подобен сценарий обаче не е приложим все още, докато не настъпи това повторно идване. Второ, комунизмът се е случил, за да осъзнаем някои основни човешки права и да се стремим винаги да ги пазим. Тези уроци са довели до помъдряване на обществото. Поне в Световен мащаб – за България все още е трудно да се каже, българското общество прилича на човек на 23 години, който все още не е влязъл в пубертета. Може би и затова тези събития се случват тук и у нас, сега – за да се поучим и да узреем.

Основи на творческото мислене

Основи на творческото мислене from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

 

Творческо мислене - отговори from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Удоволствие, околна среда, природа

Удоволствие, околна среда, природа from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Удоволствие, околна среда, природа - 2ра част from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Краси Кунчев - Дъждовно утро

 

Краси Кунчев - Дъждовно утро from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

авторска песен
Посолство на мира

Scorpions What You Give You Get Back

Въпроси и отговори за съвременната младеж

Ние, хората от така наречената „средна възраст”, сме длъжници към българската младеж. Длъжници сме спрямо младите хора на България, понеже в съдбоносното време, в което живеем, не сме направили всичко, за да им помогнем да се ориентират по-добре в твърде сложната обществена ситуация. Не сме споделили – докрай и с безпощадна искреност и самокритичност – собствения си житейски опит, грешките и сполуките, идеалите и копнежите, разочарованията и провалите си. Не сме погледнали достатъчно прозорливо в бъдещето, за да открием в него пътека не само за себе си и своето поколение, но и за тях – нашата единствена надежда за утрешния ден. И на родината, и на света.

Длъжници сме и такива ще останем, ако не кажем на момчетата и момичетата от нашата кръв цялата истина: за себе си и за света, в който живеем. А това е свят на лъжовност, в който купища заместители и откровени фалшификати са обявени за скъпоценности от най-висока проба. Свят, в който всичко се купува и продава според пазарната цена. Дори и човешката съвест…

В състояние ли сме да предпазим нашата младеж от сурогатите на упадъчната масова култура, която залива като мръсна вълнá цялата планета? Масовата култура – рожба на високо цивилизования и интелектуално извисен западен социален модел, – която се крепи (и то доста здраво!) върху два солидни стълба: насилието и разюзданата сексуалност. Как да обясним на нашите деца, че човешкото общество не би могло да се гради върху такива измамни опори? Че стъпването върху тях не води нагоре, а надолу? И че с всяка крачка опасната близост до пропастта на падението става все по-реална…

Ще ни разберат ли младите хора на България, ако се постараем да им обясним, че музиката, която слушат, разрушава не само слуха, но и душата им? Че филмите, които гледат, са само сянка на истината? Че алкохолът и цигарите не предлагат сигурност и не демонстрират зрелост, а са утеха за неосъществени мечти? Че в бездната на наркоманията се свлича дори и безсмъртното начало у човека? Че властта и славата са ден до пладне и обикновено се заплащат според тарифата на непростимите компромиси? Че върховете в кариерата не са доказателство за действителното качество на човека? Че най-важното на тази земя не са притежанията, а творческият устрем и съхраненото достойнство?

Как да ги убедим във всичко това, след като те гледат поредния вариант на „Биг брадър”, от който им става пределно ясно, че на този свят всичко може да се направи за пари. ВСИЧКО!

Как да ги приобщим към истините, които сме прегърнали след извървения път на познанието и мъчителна битка срещу собствените си слабости, след като от всички страни ни залива лавината на лъжата? – Новоизлюпени в преходния период политици (страдащи от неизлечимата мания за незаменимост), лидери на всякакви организации (включително фантоми с неустановен произход), общественици и купени журналисти, гласовити моралисти и хора с тежки досиета, търговци на стоки и на нравствени стойности, зле прикрити лицемери и безскрупулно открити вулгаризатори, духовници без призвание и манипулатори по призвание, перачи на народни пари и блюдолизци до трапезата на новобогаташите… Всички те вкупом ни убеждават колко справедлив е светът на нищетата – материална и духовна, – в който живеем, колко закономерно е те да благоденстват за наша сметка, колко нормално е да гледаме и да слушаме ежедневно новини за престъпления, изгаряща човешка болка, разорения и всякакви други бедствия… Тези царе на лъжата се опитват всячески да ни внушат, че не само не бива да страдаме, но и на колене трябва да паднем пред тях за всички благодеяния, с които ни обсипват.

И когато ние сведем очи в безпомощно примирение пред цялата наглост на властимащите и цялата пасмина техни глашатаи и добре платени слуги, свивайки тихо рамене в неизразим гняв и диво безсилие, тогава погледите на младите момчета и момичета се впиват като оси в гърбовете ни. Те не могат да ни вярват, докато ние с робско бездушие носим на плещите си товара на лъжата. И са прави!

Нерядко по улиците чувам разговори на млади хора, които с единия крак са вече извън България. При първа възможност ще заминат за чужбина да работят или да учат. Повечето от тях – всъщност почти всички – няма да се завърнат. И най-елементарното сравнение с обстановката в страните, където отиват (а това са общества с превъзходна вътрешна организация, образцов ред и чистота, при стриктно спазване на законите), не е в полза на отечеството. За какво да се връщат в хаоса, мръсотията, шумотевицата и блатото на низките страсти?! При липса на каквато и да било гаранция за реализация тук и сега… Те са по-умни от нас и знаят, че нищо в живота не се повтаря, а най-вече – младостта. И никой не може да ги обвинява, че търсят щастието си навън. Всеки се ражда със свещеното право да го търси и открива там, където намери за добре. В нашата страна то е част от илюзията, с която упорито ни хранят вече толкова време. Не ми е известен случай на оцеляване след подобна диета…

Вече двадесет години България се е превърнала в една огромна говорилня. Всеки, по всяко време и на всяко място, и по всякакъв повод дърдори ли дърдори. Вярно е – вече можем да кажем всичко и за всекиго. Не е като през тоталитарния период, когато такова безумие се заплащаше с продължителна ваканция в Белене или дори директна среща с някого от класиците на марксизма-ленинизма (т.е. с летален изход). Всеки си говори каквото си иска. И никой не го слуша…

Нямаме право да задържаме младите хора на България тук, където те не съзират перспективи пред себе си. Ще изстрадваме всяко тяхно заминаване, ще се радваме на успехите им по чужди земи и тайно ще си мечтаем да си дойдат. Ала преди да се обречем на безутешната болка от раздялата, преди да ги призовем да влеят наученото и усвоеното в родната мелница на съзиданието, наш дълг е да сторим нещо за собствената си страна. Да я направим привлекателна за поколенията след нас.

От дълги години работя със студенти и изпитвам истинска душевна наслада, когато откривам сред тях личности с благородна нагласа и висок жизнен идеал. Уверявам ви – те никак не са малко! Удоволствие е да споделиш с тях знание и личен опит. Радост е да наблюдаваш сериозното им отношение към изпитанията на битието и упованието им в идеали, далеч надхвърлящи земните измерения. Те живеят, трудят се и израстват по своя път, водени от вяра в една висша справедливост и Любов.

Затова намирам сили да се обърна към техните връстници и да им кажа: винаги и за всичко има изход! Не унивайте! Не вярвайте на лъжците и мошениците, които извращават истините за живота! Те ще си отидат, а вие ще останете. Утрешният ден на България и света е ваш.

И най-вече не вярвайте на онези, които се стараят до изнемога да ви убедят, че всичко на този свят се купува, че човек може да направи всичко за пари. Те утре ще се опитат да купят и вас. И не за ваше добро, а за своето.

Великият поет, мислител и философ Йохан Волфганг фон Гьоте заявява: „Ако изгубиш богатство – нищо не си загубил. Ако изгубиш имот – малко си загубил. Ако изгубиш чест – всичко си загубил.”

Скъпи приятели, истината не е във видимите неща, а в невидимите.

Познавам твърде богати хора и между тях няма нито един щастлив. Задоволен – да. Но не и щастлив. Задоволена е свинята, когато се наплюска и започне да се въргаля в кочината. Щастлив е човекът, у когото се е пробудил творецът и който умее да създава блага – за ближните и за себе си.

В дни на безпътица и лъжа, на мрак и бездуховност, каквито са нашите, би трябвало да потърсим пламъчето на Истината. Да го вземем в шепа, да го разпалим и пренесем навред, според силите си. И доколкото сме прогледнали в тъмното, да помогнем и на другите да открият вярната пътека към бъдното.

Това, което най-много липсва на българската младеж (а и на световната), е един висок жизнен идеал. Той не се дава наготово. Трябва да се потрудиш и първо да дадеш нещо от себе си, за да го получиш и съхраниш, а после – и да го следваш.

Такъв идеал предлагат великите духовни учения. Всички те са изпитвани и проверявани безброй пъти през вековете. Всички те – и древните, и съвременните –заслужават доверието на своите последователи. Всички те са родили плодовете на духа в сърцата на приелите ги с вяра и упование.

Мощна и благодатна е духовната традиция по българските земи! От епохата на ненадминатия певец, цар и първожрец Орфей, през славните подвизи на светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий и обгърнатата в мистериозност фигура на предводителя на богомилството Боян Магът, та до наши дни. След класацията „Великите българи” (2007 г.) нашите сънародници вече по-добре познават духовно-културното наследство на българския духовен Учител с планетарна мисия Петър Константинов Дънов (12.07.1864-27.12.1944), познат и с духовното си име Беинсá Дунó. Позволете ми да почерпя от богатството на неговото Слово, за да го предложа на съвременната младеж.

Учителят Беинса Дуно е изградил завършена система за здравословен и пълноценен живот. Тя е стъпила върху основите на логически свързани и взаимно допълващи се принципи, методи и средства. Тук ще цитирам само четири от правилата, които – ако бъдат осмислени и спазвани – ще допринесат определена полза и за тялото, и за духа ни. Те са валидни за всички хора, за всякаква възраст, но ги предлагам специално на вниманието на младежите.

Правилно да мислим, правилно да дишаме, правилно да се храним, правилно да работим.

Нека да ги разгледаме поотделно.

1) Правилната мисъл.

Учителят Беинса Дуно я нарича „права”. Тя е плод на адекватното, целесъобразно, логически издържано и позитивно мотивирано мислене. Правилната мисъл е израз на мъдрост, надминаваща човешката. Тя е не само най-вярната за дадената конкретна ситуация, но и от гледна точка на цялостното духовно развитие на човека.

Всяка правилна мисъл е проява на висшата безсмъртна природа у нас.

В биологически (материален) смисъл човек е това, с което се храни. В духовен смисъл човек е това, което мисли.

Правилното мислене изгражда личността като творец, като създател на новото, прогресивното в света.

Най-великата, най-мощната сила в Космоса е мисълта. Чрез нея можем да създадем както своя рай, така и своя ад още тук, на земята. Цялата Вселена представлява една въплътена, една материализирана мисъл на Твореца, Когото вярващите хора наричат „Бог”.

Когато мисълта бива насочвана от мъдрост, когато е изпълнена с любов, когато нейна опора е истината, тогава тя – мисълта – е способна да твори чудеса.

Правилната мисъл прави човека недосегаем спрямо злото. Освен че той самият става неспособен да извършва зло, то не може да го засегне.

Правилната мисъл съдейства за разгръщането на вътрешния потенциал на човека. Тя му осигурява свобода в нашия свят на толкова бариери и ограничения.

2) Правилното дишане.

Освен чрез храната ние набавяме нужната за съществуването си енергия и чрез дишането. Има и трети източник – специфични космически енергии, които обаче няма да разглеждаме тук.

Както е известно от модерната наука, дишането е основен жизнен процес, посредством който бива доставян кислород за окислителните процеси в организма и, в крайна сметка, се поддържа неговото (на организма) правилно функциониране.

Древната мъдрост на Изтока е разработила още преди хилядолетия стройна система за правилно дишане. Индийските духовни Учители, посветените в системата „Йога” са я нарекли „пранаяма” (от санскритското понятие „прана” – първоначална жизнена енергия, която се съдържа във въздуха). Векове преди християнската ера индийците са усвоили множество дихателни упражнения, чрез които постигат цялостно подобряване на здравословното си състояние, включително и значително дълголетие. Една от духовните практики, които предлагат комплекс от подобни упражнения с доказана стойност, е Хатха-йога.

Голяма част от здравословните ни проблеми възникват поради неправилното ни дишане – плитко, непълноценно. И обратното – повечето заболявания могат да бъдат излекувани чрез правилно дишане. Сиреч – чрез целесъобразно приемане на жизнените енергии от въздуха.

Простичък пример: ако изпитвате някакво неразположение или получите криза, направете девет дълбоки вдишвания. Веднага ще получите облекчение.

3) Правилното хранене.

Храненето е от изключително значение и за физическото, и за душевното здраве на човека. Преди всичко останало трябва да се научим именно да се храним правилно. От всички същества на нашата планета за жалост точно човекът – засега! – се храни най-погрешно.

Учителят Беинса Дуно излага няколко важни препоръки за здравословно хранене:

· Решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната.

· Храната да е чиста и прясна.

· Никакви консерви.

· По-добре да се пие вода, отколкото каквито и да е напитки.

· Да не се смесват безразборно храните (т.нар. разделно хранене).

· Никога да не се преяжда.

· Осигуряване разнообразие на храните.

· Предимство за суровите пред готвените храни.

· Да приемаме храна само след изгрев и преди залез слънце.

До наше време човечеството е употребявало и употребява предимно тестени, месни и млечни храни и по-малко растителни. Навлизаме в епоха, когато превес постепенно ще придобият растителните – плодове, зеленчуци и ядки.

В по-далечното бъдеще човекът вече няма да се нуждае от веществена храна, а ще приема в чист вид енергиите от Космоса. На някои това им изглежда неосъществима утопия, но има живи примери за подобно поддържане на жизнените процеси – например, хора, които се хранят само със слънчева енергия.

Ала тъй като тази перспектива е още твърде далечна, нека засега да се концентрираме върху правилното хранене с наличните днес хранителни продукти. Към предоставеното от Учителя Беинса Дуно ще добавим още няколко съвета:

- да се храним с пълна концентрация и благодарност за това, че и днес имаме „насъщния си хляб”;

- да се храним, само когато сме напълно спокойни, освободени от напрежението и грижите на ежедневието;

- да не забравяме, че начинът на хранене говори недвусмислено за общата ни култура и равнище на интелигентност.

Според Учителя Беинса Дуно най-добрата храна са плодовете. Те спомагат за пречистването както на тялото, така и на мислите и чувствата на човека.

В основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Месната храна е най-нездравословна не само поради ярко изразената си токсичност, но и заради крайно отрицателната енергия, натрупана в нея при отнемането на живота на съществата, които служат за храна на месоядците.

4) Правилната работа.

В случая разглеждаме понятието „работа” в максимално широк смисъл – като всичко, което вършим.

Учителят Беинса Дуно разглежда три стадия в отношението на човека към това, което върши. Във възходящ ред те са: мъчение, труд и работа.

За мъчение говорим тогава, когато човек върши нещо по принуда. Например, трудът на робите – през робовладелския обществено-икономически строй, до премахването на робството след Гражданската война в САЩ, та до ХХ век.

За труд става дума, когато човек върши нещо за пари – например, за да изхранва себе си и/или семейството си. Това е т. нар. икономическа принуда. Характерна е най-вече за капиталистическата обществена система, но остава в сила и в наши дни. Всеки от нас е запознат със западното филмово изкуство и знае какво изпитва онзи от героите, когато по някаква причина изгуби работата си.

Работата в тесния смисъл на думата е това действие на човека, когато той – независимо какво извършва – дава най-доброто от себе си. Независимо дали мете тротоара или пренася торби с цимент, седи зад бюрото и натиска клавишите на компютъра или продава зеленчуци на пазара, или пък решава интегрални уравнения, осъзнатият за стойността на своите усилия човек винаги е напълно концентриран в извършваното и се стреми да даде максимума на възможностите си. Учителят Беинса Дуно е формулирал това отношение на личността по следния начин: „Върши всичко така, сякаш го вършиш за Бога!”

Това са четирите простички рецепти, които учението на Бялото братство в редакцията на Учителя Беинса Дуно предлага на всички хора, включително и на младото поколение, за постигане на пълноценно и здравословно съществуване. Разбира се, има и твърде много други, но засега ще се ограничим с цитираните.

Скъпи млади приятели, животът наистина е пред вас. И само от вашите лични стремежи и въплътени усилия зависи в какво ще го превърнете.

Хората с материалистически убеждения твърдят, че човек умира окончателно, когато угасне и последният спомен за него. За тях смъртта на тялото е Краят, след който идва Нищото.

Проблемът за безсмъртието на човека не е свързан с физическото тяло, а с духовното начало у него. И с още нещо – със степента, в която човек е проявил себе си като творец.

Още от юношеска възраст си мислех с какво оставено след себе си човек би могъл да влезе в историята. Като ученик в осми клас най-сетне достигнах до прозрение, което споделих с момчето, с което седяхме на един и същи чин. Казах му: „За да остане в историята, човек трябва да напише книга!” Той ме изгледа учудено и не отвърна нищо.

Сега вече, през призмата на половинвековния си житейски стаж и изкристализиралия опит, бих искал да добавя – независимо дали ще оставим след себе си материална следа или не, независимо дали сме прекарали на тази планета 20, 30 или 100 години, реалното ни присъствие в историята зависи в най-висока степен от това, да останем верни на себе си и на предназначението си.

А това означава само едно – да разберем кои сме, защо сме тук и да извървим до край пътя към целта на земния ни живот.

От сърце ви го пожелавам, скъпи момчета и момичета от България и цялата Земя!

Константин Златев

Пърси Шмайсер

 

Пърси Шмайсер е канадски производител на рапица, който е съден от химическия и биотехнологичен гигант “Монсанто”. Обвинението е за пренасяне и заразяване на реколтата на Шмайсер от съседни ферми с генетично модифицирана рапица и препарата "Раундъп Реди".

Г-н Шмайсер е на 70 години и е обиколил

света, споделяйки своя опит с широк кръг от хора.

Г-н Шмайсер получи наградата "Махатма Ганди" през октомври 2000 г.

Занимавам се със земеделие от 53 години и 50 от тях съм прекарал в разработване на естествени сортове рапица. В Западна Канада съм известен като човек, който събира и подобрява семена. От 25 години участвам активно в обществения живот като член на парламента и кмет. През тези години съм участвал във всяка земеделска комисия, която може да си представите. Винаги съм се борил за правата на фермерите и за закони, които биха ги подпомогнали.

Родни Нелсън заедно със своите баща и братя отглежда соя в Северна Дакота. Семейството му е съдено от “Монсанто” с обвинението, че запазват и презасаждат техния патентован продукт "Раундъп", което той отрича.

Произлизам от семейство на дългогодишни арендатори. Винаги сме били честни с хората, които ни отстъпват земята си, и затова за нас беше изключително тежко да видим как репутацията ни бива опетнена от нещо, което не сме извършили.

Семейството ми живее в постоянен ужас, откакто това започна, и вероятно това доведе до сърдечния удар на баща ми преди няколко седмици. Всички ние сме емоционално и физически изтощени.

Изненадващо пробуждане

Бих искал да споделя опита на семейството ми, свързан с патентованите генетично модифицирани култури. Съдени сме от корпорацията “Монсанто”, според която сме запазили соеви семена от продукта "Раундъп Реди" от 1998 и сме ги засадили отново през 1999 г. Според тях ние продължаваме да го правим, но аз мога да ви уверя, че имаме достатъчно доказателства да ги оборим. Само Бог знае защо “Монсанто” продължава с това….

През лятото на 2000 г. със семейството ми обсъждахме колко неблагодарни са “Монсанто” за помощта, която им оказахме при тяхното разследване през есента на 1999 г. Бяхме шокирани, когато през юли 2000 г. получихме писмо, с което адвокатска кантора от Ню Орлиънс, представяща “Монсанто”, ни обвинява в кражба на техния патент.

Как можем да се върнем година назад и да представим проби на семена като доказателство срещу обвиненията? Това е тактиката на “Монсанто”, която те прилагат спрямо всеки друг фермер в Щатите, с когото съм говорил.

През 1998 г. без каквото и да е предизвестие “Монсанто” заведе дело срещу мен. Те ме обвиниха в нелегално придобиване на тяхната генетично модифицирана рапица и в нарушаване на патента им. Преди основния процес “Монсанто” оттегли всичките си обвинения за нелегално придобиване на техен продукт, но настояваха, че независимо как е попаднал на моята земя все пак е нарушение на патента им.

В края на октомври 2001 г., “Монсанто” свали обвиненията срещу семейство Нелсън след постигането на извънсъдебно споразумение.

В процеса срещу нас ние се опитахме да помогнем на “Монсанто”, като им предоставихме всичката необходима информация от годините след 1997, включително данни за данъците ни от 1996 г. насам.

Всякакви опити да контактуваме с “Монсанто” бяха отхвърлени под претекст, че това е в разрез с тяхната фирмена политика и техните права. Когато попитахме разследващите случая независими трети лица за резултатите от проучването, ни отговориха, че не могат да ни дадат информация, тъй като са привлечени от “Монсанто” като експерти – свидетели по делото.

Мислим, че сме станали цел на “Монсанто” заради размерите на нашата ферма и желанието на “Монсанто” да сплаши други фермери да не запазват собствените си семена; и те наистина успяват.

Делото влезе в съда след две години и половина и “Монсанто” направиха всичко възможно да ни пречупят. Те дори ни принудиха да похарчим пенсионния си фонд, като само разходите по моя адвокат са около $ 200 000.

Решението на съда след две седмици и половина:

Независимо как генетично модифицираните семена на “Монсанто” са попаднали на моята земя – дали чрез опрашване или донесени от вятъра, птиците, пчелите, животните, или са паднали от камион или комбайн, аз съм в нарушение на патента на “Монсанто”, дори това да е станало, без аз да го искам.

Втората и по-важна част на решението гласи, че всеки вид дърво, растение и семе, чиито гени се съчетават с гени на “Монсанто” против вашето желание и разруши вашата собственост, става автоматично собственост на “Монсанто”.

Помислете за момент какво означава това за фермерите по цял свят. Моята собственост става собственост на “Монсанто”, защото е модифицирана от техен ген против моето желание.

Третият проблем е във факта, че дори да не съм използвал патентования хербицид или глифосит на “Монсанто” – “Монсанто Раундъп Реди”, съдът реши, че това е несъществено, след като има такива растения. Това показва силата на патентния закон върху правата на фермерите.

Веднага след това решение ние обжалвахме пред федералния съд на Канада. Тяхното решение се очаква идната пролет.

Ние също така заведохме контраиск срещу “Монсанто” въз основа на факта, че те не могат да контролират разпространението на своя патентован продукт.

Ако всеки може да патентова форма на живот, до какво би довело това? Какво ще се случи с животните: птици, пчели, насекоми и риби? Колко далеч ще стигнат те?

Ние питаме може ли да се патентова човешко същество?

Тиранични тактики

“Монсанто” е тиранин, “Монсанто” е разбойник, който се облагодетелства, намесвайки се безразсъдно в световното хранително производство.

Как формулират своя договор “Монсанто”? За мен това е най-порочният и потискащ договор на света. Хората не осъзнават какво се случва в Канада и Щатите – техните права биват отнемани.

1. Семена на “Монсанто” не могат да бъдат запазвани и презасаждани.

2. Трябва да се използват патентовани химикали на “Монсанто”.

Трябва да се спазват правилата за поверителност на “Монсанто”.

3. Трябва да се заплащат 15 долара на акър годишна технологична такса на “Монсанто”.

4. “Монсанто” има право да наблюдава засетите площи за срок от три години при използване на техни семена.

“Монсанто” кара фермерите да подпишат договор. В този договор се забранява използването на собствени семена. Вие се отказвате от правата си да използвате собствените си семена. Както вече споменах, според федералния закон на Канада вие можете да използвате собствени семена.

Трябва да закупите химикалите от “Монсанто”.

Също така подписвате договор за поверителност. И ако използвате ваши семена следващата година и “Монсанто” открият това, то тогава могат да ви глобят, да отнемат реколтата ви или да ви накарат да я унищожите. Те могат да кажат всичко за вас, но вие не можете да кажете нищо за тях.

Трябва да плащате $15 на акър годишна технологична такса.

Най-възмутителната част на договора е правото на “Монсанто” да инспектира вашата земя и хамбари за срок от три години, със или без вашето разрешение.

На земеделците по цял свят съм казвал никога да не подписват този договор, никога да не се отказват от правото си да използват собствени семена. Защото, ако го направят, ще станат роби на собствената си земя.

Това е реклама на “Монсанто” от тяхна брошура. На края пише: “Ако смятате, че вашият съсед използва “Монсанто Раундъп Реди” без лиценз, издайте го.” И какво се случва, когато от “Монсанто” дойдат в дома на този фермер, заплашват него и семейството му, казвайки, че имат сведения или са чули слух. И те винаги казват – сведения или слух, и ако вие не си признаете, ние ще ви унищожим и ще останете без ферма.

Това става в свободна страна. И те се измъкват, защото дори и фермер да ги хване на собствената си земя и ги обвини в кражба или незаконно влизане, “Монсанто” отговарят: “Добре, съдете ни, но ако го направите, делото ще се протака и когато приключим с вас, няма да имате ферма.” Това е могъществото на парите.

Следователно можете да си представите какво се случва със социалните връзки в една общност, когато един фермер е навестен от двама инспектори на “Монсанто”. Той ще си помисли: “Кой беше? Съседът или този, или онзи фермер?” Това води до разпад на доверието между фермерите.

В Северна Америка също както тук, в САЩ, фермерите трябва да работят заедно за развитието на страната си. И сега имате една подла компания, която се стреми да разруши социалните връзки в обществото.

Те не спират дотук. Ако не открият фермер в дома му, го изнудват чрез писма. И подчертавам – изнудват. В това писмо, изпратено до земеделец, и ние не знаем колко хиляди от тези писма са изпратени, основно се твърди: “Имаме причина да смятаме,че отглеждате генетично модифицирана рапица на “Монсанто” без разрешение. Моля, изпратете ни $28 750 и няма да ви подведем под отговорност.”

Това са изнудващи писма. Не само това, те продължават така: „Вие се съгласявате, че “Монсанто” може по собствена преценка да разкрие фактите от това разследване и споразумение. И вие не можете да кажете нищо на никого за това.” Пълно нарушение на свободата на словото на фермерите и техните права.

Още фермери на мушката на корпорацията

Ние смятаме, че има над 2000 фермери, които “Монсанто” се готви да съди в зависимост от изхода на моето дело. По наши преценки “Монсанто” са разследвали над 40 000 фермери в Северна Америка. Това са възможностите на тяхната полиция. “Монсанто” има 35 бивши служители на канадската елитна полиция, които са наети да разпитват и тормозят фермери.

“Монсанто” няма да спре, докато ние не ги спрем. И това е посланието на тази вечер.

Защо фермери сключиха договор с “Монсанто” да отглеждат генетично модифицирана рапица през 1996 г. , когато това бе разрешено и когато отвъд нашата граница, в САЩ, на “Монсанто” беше позволено да продава на производителите на соя генетично променени соеви семена?

Мисля, че причините бяха следните. Първо, “Монсанто” каза на фермерите, че ще бъде по-хранително и по-продуктивно, но преди всичко ще е с по-малко химикали. В Западна Канада, също както зад границата, ние, фермерите, използваме стотици тонове химикали – инсектициди, пестициди, хербициди, всичко, за което може да се сетите.

Земята ни е замърсена. Водата ни е замърсена. Фермерите сега осъзнават, че убиваме себе си и природата – нашите насекоми, птици и всичко останало. Когато фермерите чуха това, не беше само икономическата причина, но и фактът, че осъзнаха вредата, която причиняват на околната среда. И затова когато “Монсанто” каза “по-малко химикали”, толкова много фермери ги чуха.

Но какво стана след четири-пет години?

Първо, не беше по-хранително. Не беше и по-продуктивно. Когато “Монсанто” рекламираше по-голяма продуктивност, забележете, те не споменаваха нищо за качеството. Качеството спада наполовина. И трето, по-малко химикали – сега земеделците използват от шест до десет пъти повече химикали.

ГМО: основна информация

Три проблема, свързани с ГМО (генно модифицирани организми):

стопанските права в противовес на патентния закон;

здраве и безопасност;

вреда върху околната среда.

Има три основни проблема с ГМО. Първото е това, с което се занимавам аз, а именно стопанските права в противовес на патентния закон, или правото на фермерите от цял свят да имат възможност да използват собствени семена. Друг проблем е безопасността на генно модифицираните храни. Третият проблем е вредата върху околната среда.

ГМО: Неконтролируеми

В Бисмарк, стлицата на щата Северна Дакота, миналата пролет законодател попита представител на “Монсанто” при какво ниво на наличие на генно модифицирани растения се приема, че има нарушение на патент. Беше ни казано, че ако фермер представи поле като засято с негенно модифицирана соя и “Монсанто” открият дори едно растение с различни характеристики, то това се смята за нарушение на патент, независимо дали фермерът е използвал традиционни химикали.

Мога да ви уверя, че е невъзможно за фермер в САЩ да купи соеви семена от голям доставчик, които вече да не са заразени с генно модифицирани организми на “Монсанто”.

Чисти семена рапица не съществуват. Всички са с примеси.

Също така няма никакво въздържание. И затова сега рапицата се е превърнала в супер плевел.

Какво е супер плевел?

Ако един фермер купи генно модифицирана рапица от една компания, друг фермер купи рапица от друга компания и трети фермер купи рапица от “Монсанто”, гените на тези три култури сега са едно условно растение. И това го прави супер плевел, защото ви трябват три химикала, за да унищожите едно растение. За четири или пет години това растение се е разпространило из цяла Западна Канада, в полета, където никога не е имало рапица. Сега то е в ниви с пшеница, ечемик, овес, лен, то е навсякъде.

“Монсанто” казват: “Не се притеснявайте, сега ние ще измислим нов супер химикал.” Но аз ви гарантирам, че до края на 2001 г. след приключването на тестовете ще имаме пет различни гена в едно растение.

Безопасни ли са ГМО?

Относно безопасността на тези продукти… ние отглеждаме растения, които са генно модифицирани да убиват всякакви насекоми или червеи, опитващи се да ги ядат. Пестицидът е в цялото растение, включително и в зърната, които ние ядем.

Ако нашето ДНК е същото като на тези малки насекоми, които са убивани, то не знам за вас, но аз откровено се плаша да ям тези растения.

В света няма публикуван нито един научен доклад, твърдящ, че генно модифицираните храни са безопасни.

Когато тези неща се появиха на пазара за пръв път, като фермер си помислих, че за нас ще бъде по-лесно, и предполагах, че ще е безопасно. Но това, което научих, е, че само защото правителството ни го одобрява и компаниите го предлагат, не означава задължително, че е безопасно. Погледнато в миналото, казваха ни, че ПЦБ са безопасни. ДДТ, казваха те, е безопасно. Една стара реклама, която правителството пускаше, показваше деца, ядящи на пикник, обгърнати от ДДТ мъгла, и то защото химическите компании уверяваха правителството и хората, че тези неща са безопасни.

Списъкът продължава с други подобни продукти. Сега, след години, ние знаем, че тези продукти са много опасни. Те са вероятно причината нашата страна да има най-високия процент на раково болни в света.

Сега ни казват, че генно модифицираните култури са безопасни…… Не го вярвам.

Канадската агенция по храните, отдел на Канадското министерство на земеделието, и Аг Канада са получавали дарения от “Монсанто”, за да провеждат изследвания в Западна Канада. Оказа се, че същите тези хора, след като са получили дарения от “Монсанто”, са издали разрешение на “Монсанто” да продава генно модифицирана рапица на фермери. Значи, от една страна те получават дарения, а от друга издават разрешително.

Канадската агенция по храните, която е смятана за една от най-надеждните и сигурни служби в Канада относно безопасността на храните, се съгласи по време на моя процес, че не е направила никакви тестове на генно модифицирани храни. Използвали са само данни на “Монсанто”.

Парите говорят, правителството слуша

Отговорът на “Монсанто” е: “Монсанто не трябва да гарантира безопасността на генноинженерната храна. Наш интерес е да продаваме колкото може повече. Гарантирането на безопасността е работа на агенцията по храните и лекарствата.” Това казва Фил Ейнджъл, говорител на “Монсанто”.

Интернет страница на Пърси Шмайсер: www.percyschmeiser.com

Правителствените агенции всъщност са в играта заедно с “Монсанто”, взимайки дарения от тях и издавайки им разрешителни. И аз съм сигурен, че същото нещо се случва в САЩ.

В писмо до нашия министър на правосъдието, Джон Ашкрофт, аз помолих за помощ в очертаващата се огромна криза за фермерите. Неговият отговор беше, че не се намесват в частни съдебни дела. Оттогава научих, че г-н Джон Ашкрофт е възложил дело на Върховния съд на САЩ за подобно нарушение на патент, което ще започне през октомври тази година. Той накара Върховния съд да подкрепи новите патенти за растения, за да се предпазят корпорациите, притежаващи тези патенти. Също така научих, че г-н Ашкрофт е получил най-голямото дарение от Монсанто измежду 2000 политици за неговата несполучлива кампания да бъде преизбран за Сената. Тази новина беше като шамар в лицето. Това кара човек да си зададе въпроса дали цялото наше правителство е готово да се продаде на този, който дава най-много.

ГМО на каква цена?

Много пъти са ме питали дали съм твърдо против ГМО. Това е труден въпрос. Мисля, че всички искаме да следваме новите технологии. Но ГМО – на каква цена, питам аз?

Ако в природата е пусната форма на живот, която разрушава чужда собственост, то тогава това е нередно, казвам аз. Ако не е безопасно за ядене или за нашата природа, то аз казвам, че това е грешка. И тогава ние трябва да въведем предпазни мерки и да не бързаме. Това е, което трябва да направим с проблема ГМО. Но докато това стане, аз казвам не на ГМО.

Не се изисква маркировка

Тук, в Тексас, имаме поговорка, в която се казва, че ако копаеш и се озовеш в дупка, то първото нещо, което трябва да направиш, е да спреш да копаеш. Но корпорациите и техните марионетки в правителството продължават да казват: “Трябва да копаем още по-надълбоко!” Ако 3,5 милиона тона пестициди годишно не вредят достатъчно на храната, природата и на нас, то нека прибавим и генното инженерство към тази каша. Нека се намесим в самото ДНК на нашата храна чрез трансгенни мутации. И после те казват: “Имаме идея. Нека също да подлъжем клиентите, като забраним маркировката.”

Известният молекулярен биолог Джон Фейгън е казал: “Без маркировка на ГМО продукти ще бъде изключително трудно за учените да проследят източника на нови заболявания, причинени от генно модифицирани храни.”

Генно претопяване?

Д-р Ървин Чаргоф е изтъкнат биохимик. Често е посочван като бащата на молекулярната биология. Той казва, че смята генното инженерство за “молекулярен Аушвиц”, и предупреждава, че “технологията на генното инженерство е дори по-голяма заплаха за света от ядрените технологии. Това е една необратимо нападение над биосферата, което е до такава степен нечувано и немислимо за предишни поколения, че аз се надявам моето поколение да не е виновно за това.”

Овладяване

Този проблем е и основен проблем на демокрацията. Той задава същия въпрос, който хора, стремейки се към демокрация, са задавали: “Кой, по дяволите, управлява? Шепа алчни глави на корпорации или ние, хората?” Всичко се свежда до този въпрос. Кой ще взима решенията в общество, което се предполага, че се самоуправлява?

Мери Хелън Лийз е известна пламенна ораторка. През 70-те и 80-те години на XIX в., когато жените не са имали правото дори да гласуват, Мери Хелън Лийз е държала политически речи, в които се е противопоставяла на монополистите, изместващи фермерите от земите им. Тя е казала на производителите на царевица: “Време е да правим по-малко царевица и повече врява.”

Мисля, че ние трябва да направим същото.

ЛАЗЕРИТЕ - РАЗВЛЕЧЕНИЕ И ОРЪЖИЕ

Идеята за използване на насочен светлинен лъч се появява през 1898 г. в романа на X. Уелс “Война на световете”, а след това - в научно-фантастичния роман на А. Толстой “Хиперболоидът на инженер Гарин”, където устройство създава поток от неразсейващи се лъчи. Пръв изказва предположение, че е възможно стимулирано излъчване на светлината, Алберт Айнщайн (1917 г.).

За година на раждане на квантовата електроника се приема 1954 г., когато съветските учени Н. Г. Басов и А. М. Прохоров от физическия институт “П. Н. Лебедев” и американците Ч. Таунз, Дж. Гордън и X. Цайгер от Колумбийския университет едновременно и независимо едни от други получили стимулирано излъчване на електромагнитни трептения със свръхвисока честота. Този уред съветските учени нарекли молекулен генератор, а американците — мазер.

През юни 1960 г. в лондонското списание “Физикъл ревю летърз” се появило съобщение от Т. Меймън, че е получил червена флуоресценция на рубинов кристал, като го осветявал със зелена светлина. Два месеца по-късно списание “Нейчър” съобщава за работата на лазер. Принципът на действие на този уред бил еднакъв с принципа на действие на мазера, поради което Меймън просто заменил първата буква на думата мазер с “л” и това сложило началото на лазерната епоха.

Лазерът е източник на монохроматична, кохерентна, насочена светлина – изпуска тънък, добре насочен, кохерентен лъч с постоянна дължина на вълната (еднакъв цвят), постоянна фаза и голяма яркост. Принципът на действие на лазера е комбинация между квантово-механични и термодинамични процеси – използва се стимулирано излъчване. В наши дни намира широко приложение в медицината, шоу-бизнеса, промишлеността, химията, биологията и други. Използват ги както за развлечение и лечение, така и като оръжия. Създадени са, например, преносими и самоходни ослепяващи устройства или т.нар. „електро-оптически” оръжия.

В началото на 90-те години на ХХ в. ослепяващите лазерни устройства били преценени като изключително жестоки, нехуманни и заклеймени от Червения кръст и Обединените нации. През 1995 година, обаче, Китай продължава да разработва и продава такива оръжия като AM-87 Neodymium Laser Blinder, и може би вече има второ или трето поколение от тях. Много страни, включително САЩ, разработват оръжия, чийто вторичен ефект е слепота, тъй като ООН забранява само ослепяващите оръжия със специално предназначение.

Разработването на ослепяващи оръжия започнало като форма на несмъртоносни оръжия за усмиряване на тълпи – идеята била предизвикване на временна слепота с нефокусиран лъч, за да обхване по-голяма част от тълпата. При все това те имали достатъчно мощност, за да изгорят ретината и да доведат до загуба на зрението. Лазерните ослепяващи оръжия имали и скрито нововъведение; функционирайки близо до инфрачервения спектър, който не се регистрира от окото като светлина, тези оръжия увреждат, без да предизвикат мигането, което обикновено предпазва окото. Те имат възможност и да заслепяват визуалните сензори на врага, включително тези на бойните превозни средства, артилерията и ракетните установки. Американските военни имат две такива анти-сензорни заслепяващи устройства – Dazer и Cobra. Те са статични, предназначени да откриват и неутрализират оптическите и електро-оптическите сензори на врага при различните системи оръжия.

Проблемът е, че разликата между енергията, необходима за временно или трайно ослепяване, не винаги може да се определи. Освен това даден лазер може да ослепява временно или постоянно в зависимост и от множество други фактори – атмосферните условия, обхвата, ориентацията на целта, продължителността на експозиция, честотата, интензивността на лъча и много други. Това снижи тяхната популярност

Използвани на бойното поле, те могат да бъдат много опустошителни психологически. Перспективата да бъдеш ослепен в битката лесно може да накара даже и най-устойчивите да паднат духом. Почти всички лазерни оръжия – инфрачервени и с видима светлина, могат да се използват като лазерни временно ослепяващи оръжия с вторичен ефект трайно ослепяване.

Сканиращите лазерни ослепяващи оръжия първоначално били предназначени за монтиране на превозно средство с цел контрол на големи тълпи.

Поради по-голямата си мощност те са с по-голям обхват на действие и ослепяват трайно незащитените обекти. Подобни превозни средства имат и специална система, генерираща силен звук, за да привлече погледа на обектите точно преди стрелбата.

Само най-безскрупулни режими биха използвали тези оръжия срещу хора. Тактическите ослепяващи устройства ще се използват по-скоро в бойни условия – за разстройване на визуалните сензори на вражески установки и превозни средства. Срещу въздушни цели, пилоти и ракети с оптично насочване ще се използват ослепяващи устройства с променлива честота.

Подобна цел имат и лазерните гранати – сфери от прозрачна, високо устойчива на удар пластмаса, изпълнени с малки, но фокусирани лазери, които могат да сочат към всяка точка от сферата. След задействане лазерите излъчват през сферата в бърза последователност с 360° покритие. Ще се използват в малки затворени помещения поради 10-метровия им обхват.

Създават се и джобни лазерни устройства, предназначени за „развлечение” – поне така твърдят създателите им.

Джобен лазер изпраща опасен лъч на 193 километра

Малкият лазер вече се продава свободно. Какво е това – война на улицата или съвременно развлечение?

Продукцията на китайската компания Wicked Lasers наподобява популярните лазерни играчки, но с малко по-голям корпус и десетки и стотици пъти по-големи изходни мощности на лъча. В САЩ джобните лазери се продават свободно и легално, макар че са с клас на опасност IIIB. Цените им - от 100 до няколко хиляди долара.

На пазара вече има джобни лазерни устройства със син и зелен цвят на лъча. Мощността на лъча на топ-модела на синия лазер е 40 миливата, а зелените джобни лазери от серията Spyder имат версия за $2000 (в цената влизат и защитни очила), със средна изходна мощност на лъча 0,3 вата и пикова мощност - 0,45 вата! И всичко това - в малък цилиндричен корпус с диаметър само 20 милиметра и дължина 198 милиметра (без външни захранващи блокове и системи за охлаждане). Това е най-мощният джобен лазер, достъпен на потребителския пазар. Вътре в корпуса има и две батерийки за захранване тип CR123A.

Какво може да прави такъв лазер? При експозиция 1-2 секунди - да се спука надут балон с тъмен цвят, при експозиция няколко секунди – да се запалят кибрит или хартия. Това могат даже „средните” модели с мощност на лъча 75-125 миливата (значително по-малко от най-мощния им модел), стига лъчът да се задържи на едно място 5-10 секунди.

Внимание: даже продаваните навсякъде малки червени лазери със слаб лъч (от 0,5 до 1-2, и по-рядко - до 5 миливата) са опасни при пряко попадане в очите! Въпросът е не в мощността, а в малкия диаметър на лъча, безвъзвратно увреждащ отделните клетки на ретината (класическите червени лазери на фирмата имат 100 миливата мощност на изхода). Ако лъчът се насочи към кожата, без да се задържа дълго в една точка – нищо няма да се случи.

Лазерите от серията Spyder са с обсег на приложение военната сфера, медицината и научните изследвания. А за своя зелен „супермодел” с мощност на лъча 0,3 вата компанията предвижда далечина на въздействие 193 километра! Напълно е възможно с тях да се освети и спътник на ниска орбита.

И накрая – факт е появата и на лазерните телевизори – още преди

края на 2008 г.

Компанията Mitsubishi подтвърди, че пускането на първите в света лазерни телевизори под названието LaserVue е станало преди края на 2008 г.

Първият лазерен телевизор е с диагонал на екрана 65 дюйма и изобразява 90% от цветовия диапазон, видим за човешкото око (съвременните телевизори с плосък екран могат да изобразяват 40% от видимия цветови диапазон). LaserVue поддържа и триизмерно изображение, което може да се наблюдава с допълнително оборудване (очила). Новите телевизори са и по-икономични – използват три пъти по-малко електроенергия в сравнение с плазмените.

Принципът на работа на тези телевизори е както при проекционния, но източникът на светлината при него е лазерът – по един на всеки цветови канал. Всеки лазер е с дължина на вълната, близка до дължината на вълната на чистия цвят, затова предава цветовете по-точно. Лазерната технология е разработена още през 2006 от австралийската компания Arasor.

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА - съкратен текст -

 

 

Отразена деноминацията от 5.07.1999 г.,
обн., ДВ, бр. 56 от 29 юни 1993 г., изм., бр. 63 от 1994 г., изм. и доп., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., доп., бр. 107 от 2000 г.

…

Възникване на авторското право
Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

…

Закриляни обекти
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Изключения
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.

…

Автори и други носители на авторско право
Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.

Предположение за авторство
Чл. 6. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.

Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно
Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.

…

Допустимо свободно използване
Чл. 23. Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска:
1. използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
2. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения с изключение на компютърни програми и бази данни в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите;

…

Възнаграждение при записване за лично ползване
Чл. 26. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване, а възнаграждението по ал. 1, изречение второ - от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнагражденията се изплащат на организация, създадена по реда на чл. 40 от заинтересуваните организации, представляващи отделните категории носители на права по този закон, която ги разпределя между тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отделя и постъпва по сметката на Националния фонд “Култура”.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Суми, събрани на основание ал. 1, подлежат на връщане от организацията, която ги събира:
1. когато обложените празни звуконосители и видеоносители:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ, без да са били запълнени;
б) са били впоследствие запълнени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
в) са били закупени от законно лицензирани радио- или телевизионни организации и са били запълнени от тях и оставени за нуждите на техните собствени предавания;
г) са били закупени от производители на филми и други аудиовизуални произведения и са били запълнени от тях и използвани за техни собствени производствени или рекламни нужди;
2. когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин, са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Апарати, предназначени за записване по смисъла на този член, са всички апарати, които са предназначени за записване на произведения върху звуконосители или видеоносители от звукозаписи и видеозаписи или от радио- и телевизионни предавания, а апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин - машините, предназначени да правят копия от печатни материали чрез фотокопиране или чрез друг способ, осигуряващ подобен резултат.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) По прилагането на този член Министерският съвет издава наредба.

…

Иск за обезщетение
Чл. 94. (1) (Предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал. 1 могат да искат вместо обезщетение:
1. приходите, получени вследствие на нарушението, или
2. стойността на предмета на нарушението по цени на дребно, или
3. от седемдесет лева до тридесет и пет хиляди лева.

Интелигентния дизайн и грешките на Дарвин!

"Дарвин изправен пред съд" - Най-новите научни открития доказват интелигентен дизайн. Теорията на Дарвин съдържа множество допускания, които съвременните научни открития отхвърлат напълно. В учебниците по Биология децата изучават схеми на развитието, които са отдавна опровергани… Религиозен фанатизъм на дарвинистите не позволява децата да получат адекватна научна информация.

В много щати на Америка учени представиха данни за най-новите генетични открития и със съдебно решение бе утвърдено, че дарвиновата теория за произхода на видовете съдържа грешки и в училищата не трябва да се преподава неговата теория. Съдебните решения постановиха, че ако се преподава дарвинизма в училище, той трябва да се споменава само като една съществувала теория и задължително да се иснасят и новите научни факти, които опровергават много от тезите му.

Преди години ситуацията бе точно обратната. През 1987 Върховният Съд на САЩ е разгледал 2 случая - Съдът постановява - "Креационизма" е религиозно учение". Наистина креационизма с твърдението за сътворение в шест буквални дни е не само "Религиозно", но и фаниатично твърдение. Всъщност бих казал "Анти-религиозно", и водещо хората към неверие…

Но най-новите генетични открития на учените, обръщат делото от 2005 - (в този процес вече става дума за "intelligent design" (интелигентен дизайн) вместо за креационизъм…). Първоначално съдиите го свързват с единственото познато, Креационизма. Съдът постановява - "Изучаването на "интелигентен дизайн" в часовете по биология в училищата за невъзможно, а преподавателя е отстранен от длъжност.

Но развитието продължава: Следват още серия от дела, и през 2007 няколко щата постановяват, че Дарвинизма е неправилен… имаше статии озаглавени "Дарвин изправен пред съд" и т.н. Оказа се че училищната система от предразсъдъци към религията автоматически отхвърля и не приема най-новите научни открития, които доказват интелигентен дизайн. С други думи, сложната кодова информация на ДНК е невъзможно да съществува без зад това творение да стои невероятно интелигентно същество - Творец или Бог, както и да го наречем.

В серия от дела бе доказано, че теорията на Дарвин е пълна с допускания, които съвременните научни открития отхвърлат напълно. Например за "Естествения подбор и еволючията на видовете", днес се знае, че всяка генетична промяна в природата остава без потомство. Като катъра, мулето и другиподобни… Промяната не е бавна и наследствена, както твърди Дарвин, а се осъществява със скок, и то директно на генетично ниво. Новите научни изследвания доказват също, не бавна еволюция на видовете, които постепенно се разклонявали в нови, както Дарвин е предполагал, а точно обратното, бърза революция на многобройни видове още в началото на появата на живот. А това е невъзможно да стане, чрез бавен еволюционен процес.

Оказва се, че в учебниците по Биология децата изучават схеми на развитието, които са отдавна опровергани… Отговора бил, "да може да не са верни, но поне показват това което е прието". С други думи говорим за религиозен фанатизъм у Дарвинистите, които не желаят децата да получават свободно научна информация и в часовете им да се дискутират нови генетични открития…

Интелигентния дизайн "intelligent design" е научна теория, но тя все повече ще бъде използвана и от вярващите, въпроса е да се прави разлика между "сътворение 6 дни" (религиозно фанатично), и интелигентно сътворение за милиярди години (което доказва науката).
Или на кратко казано, днес и науката, може би, дори по-добре от религията показва, че Бог съществува. Най-скорошните открития относно Големия взрив доказват същото. Те шокират научния свят с факта, че появата на звездите не е хаотично, както се е предполагало, а много точно и логично, като закодирано послание към човечеството.

OOН Цели на хилядолетието за развитие

Нека да ги достигнем до 2015

Глобалният фестивал за мир подкрепя провъзгласените от ООН Цели на хилядолетието за развитие

1. Преодоляване на крайната бедност и глада

2. Постигане на начално образование за всички

3.Насърчаване равенството между жените и мъжете и овластяване на жените

4. Намаляване на детската смъртност

5. Подобряване здравeто на майките

6. Борба с ХИВ/СПИН, малария и други болести

7. Осигуряване на устойчива околна среда

8. Създаване на глобално партньорство за развитие

PDF Доклади за осъществяване на целите: 2005, 2006, 2007, 2008

Track progress towards MDGs via interactive maps (MDGmonitor.org)
Global Monitoring Report, April 2008 (worldbank.org)
Steps Toward Achieving the MDGs (UPF Statement)

Протест срещу проекта за нов семеен кодекс – 2.10.2008

На 2 октомври Народното събрание прие на първо четене законопроекта за нов семеен кодекс внесен от министерския съвет. Автори на проекта за група депутати начело с Огнян Герджиков и Камелия Касабова.

По-долу са снимки от протеста организиран от асоциация Общество и ценности в който участваха различни граждански организации.

Около 150 души се събраха, за да изразят протеста си срещу въвеждане на понятията “фактически брак” и “фактическо съжителство”. Срещу узаконяването на многоженството и женитбите между роднини. Срещу зачеркването на брака и семейството като институции и обезличаването им като понятия.

Законът е стъпка към еднополовите бракове и усиновяването на деца от хомосексуалисти.

В това време, “случайно” попаднали журналисти се опитваха да измислят как да отразят събитието така, че да бъде политически “коректно” и удобно за неморалността на управляващите.

За първи път участваха и представители на Българската православна църква в лицето на главния й секретар. Според председателя на асоциация Общество и ценности, г-н Стоян Георгиев се заражда неокомунизъм в България.

Събраха се и още подписи.

Тук таме се забелязваха и някои бивши и бъдещи бивши политици.

"484" alt="DSC00086" src="http://lh4.ggpht.com/an.stefanov/SO8wpWtDA9I/AAAAAAAABNg/RCKbK8ZXPSw/DSC00086_thumb%5B1%5D.jpg?imgmax=800" width="644" border="0" />

“Спи градът

и селяните в него…”

Семейна и демографска картина на България и Света

Населението на България намалява най-бързо от страните в ЕС

Населението на България ще продължи да намалява, независимо от подобряването на някои характеристики на възпроизводствения процес

Това показва демографска прогноза на Националния статистически институт. Населението на страната през 2020 г. се очаква да бъде около 6,953 милиона души, през 2030 г. - 6,436 милиона души, през 2040 г., - 5,971 милиона души, а в края на прогнозирания период 2060 г. - 5,138 милиона души, съобщи БТА.
За цялата история на България най-голям е броят на населението през 1988 г., когато то наброява 8 986 600 души. След настъпилите обществени промени в страната през 1990 г., населението започва да намалява. През 2007 г. населението на страната е 7 640 240 души.
Годишно външната миграция се очаква да е между 18 и 20 000 души с тенденция за намаляване на отрицателното миграционно салдо и през 2020 - 2030 година се очаква салдото да стане положително, заяви началникът на отдел "Статистика на населението" в НСИ Йордан Калчев.
През 2007 г. 113 004 души са починали, като от тях мъжете са 59 823, а жените - 53 181. Смъртността при мъжете намалява с 8,8 пункта, в сравнение с 2006 г., а при жените се увеличава с 12,1 пункта. Средната продължителност на живота непрекъснато се увеличава като през 2007 г. е 72,6 години.
През прогнозния период, освен намаляването на населението, се очаква да продължи тенденцията на застаряване на населението. Населението под трудоспособна възраст до 2020 ще се увеличи и неговият относителен ще бъде около 15 на сто, след което ще започне да намалява и ще достигне през 2060 г. - 13,2 на сто. По-голямо ще бъде намалението в трудоспособна възраст. От очаквания относителен дял 63 на сто през 2010 г., тази категория от населението ще съставлява 50 на сто през 2060 година. Нарастване се очаква в относителния дял на населението над трудоспособна възраст - от близо 23 на сто през 2010 г. то ще достигне около 37 на сто през 2060 година.

Населението на България намалява най-бързо спрямо останалите страни - членки на ЕС. Ако сегашните демографски тенденции се запазят, то ще е едва 5 милиона души през 2060 година. Това са само част от данните, представени годишния доклад на Института за семейни политики - неправителствена организация, която изследва демографската картина в 27-те европейски държави. Според доклада основният двигател на демографския ръст в Западна Европа е имиграцията, а раждаемостта в новите страни членки е под критичния минимум.

От всичките 27 страни - членки на ЕС, населението на България намалява най-бързо. За десет години - от 1996 до 2006, то е спаднало с близо осем процента. Ако тенденцията се запази, през 2050 г. в страната ни ще живеят 5.1 милиона души. Това гласят резултатите от изследване на Института за семейни политики за демографските тенденции в европейските държави. Институтът е неправителствена организация, създадена през 2000 г., която настоява семейните политики да станат приоритет на Евросъюза. Докладът за развитието на семейството в Европа през 2007 г. е изготвен за Европейския парламент на базата на официална статистика от страните членки и Евростат.

Изводите са стряскащи.

Населението на САЩ и на ЕС ще се изравни до 2060 г.

въпреки че в момента американските граждани са около 200 милиона по-малко от европейците. Европа губи младежите си и скоростно застарява, сочат още данните от изследването. От 1980 до 2005 г. младежите под 14-годишна възраст са били 22.1% от населението, а сега са едва 16.2%. Председателят на институтa Лола Веларде заяви пред АФП, че през осемдесетте младежите са били с 36 милиона повече от възрастните, а сега съотношението е обърнато.

Цялото население на страните - членки на ЕС, е нараснало с 37.6 милиона между 1980 и 2007 г., което представлява малко повече от 8 процента. Ръстът на населението е най-отчетлив в Ирландия, Люксембург и Испания. Според доклада обаче основният фактор за тази тенденция е имиграцията. За 2006 г. около 75 на сто от ръста на на
селението общо за Евросъюза се дължат на притока на имигранти, а за целия период 1994 - 2006 г. делът е 80 процента. Преди присъединяването на България и Румъния към ЕС имигрантите са били 15 милиона от 19-милионния растеж на населението. Това е най-ясно забележимо в Испания, където

имиграцията е 10 пъти по-голяма от естествения прираст

на населението. Единствено Франция и Холандия имат естествен прираст, по-голям от притока на имигранти.

Новите страни членки не само не могат да решат този проблем, но и го задълбочават. С изключение на Кипър и Малта населението в новите членове на съюза или остава същото (Словения и Словакия), или намалява (България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Естония). Този процес е най-осезаем в България - там за десет години спадът е 7.94%. За сравнение, населението на Румъния в същия период е намаляло с 2.36 процента. Освен това нито една от новоприсъединените страни членки с изключение на Кипър няма нива на раждаемост над критичният минимум.

В Европейския съюз

на всеки 25 секунди се извършва по един аборт

което прави 1 235 517 аборта за 2004 г. Изследването изчислява, че от пет бременности една ще бъде прекратена преждевременно. Франция, Великобритания, Италия, Германия, Румъния и Испания са страните с най-висок процент аборти на година, като на тях се падат 77% от всички аборти в ЕС през 2004. По този начин абортите са най-честата причина за смъртни случаи в Европа, процентно повече от самоубийствата, пътните инциденти и инфарктите. Всеки ден три училища в Европа затварят врати поради липса на ученици, пише в доклада.

Като цяло европейките раждат сравнително късно - средната възраст вече е почти 30 години. Най-късно раждат първото си дете жените в Испания (средната възраст там е 30.84 години), следвани от ирландките, холандките и датчанките. От европейските страни средната възраст е най-ниска в Литва и Латвия - около 27 години.

Изследването констатира и спад на броя бракосъчетания в ЕС. През последните 25 години те са намалели с 22%, въпреки че населението се е увеличило с 33.8 милиона през същия период. Увеличила се е средната възраст, на която европейците сключват брак - тя вече е над 30 години за мъжете и над 28 за жените. Според доклада едва преди двайсетина години средната възраст на младоженците е била 26 за мъжете и 23 за жените.

В някои страни почти половината родени деца са извънбрачни, сочат още данните от изследването. Процентът е най-висок в Швеция (55.4%), България е на второ място с 49%, следвана от Дания и Франция (45.4%), и Великобритания (42%).

Броят на разводите също се е увеличил драстично през последните 25 години. Според изследването

на всеки 30 секунди една двойка се развежда

Испания е страната, където тази тенденция е най-силно изразена - разводите са се увеличили с внушителните 183% за последните 10 години. Ако през 1980 г. на всеки пет брака е имало един развод, през 2005 г. съотношението вече е един развод на всеки два брака.

От института смятат, че е необходима държавна намеса, за да се преодолее демографската криза, заплашваща в недалечно бъдеще всички европейски страни. Докладът посочва, че от всеки 13 евро, отделени за социални разходи в държавните бюджети на страните от ЕС, само едно евро отива за реализиране на семейни политики. Испания и Полша са единствените страни, в които се отделя по-малко от 1% oт БВП за семейни политики. Според института е необходимо и да се създадат семейни центрове, финансирани от бюджета, които да съветват домакинствата в криза. Съветът на Европа прави препоръки в тази насока още през 1974 г., напомнят учените. Те виждат и пропуск в работата на Европейската комисия. "И досега няма "Зелена книга за семейството", няма и орган, които на европейско ниво да синхронизира политиките в тази област", пише в заключенията на доклада. Институтът предлага да се създаде министерство на семейството във всяка страна - членка на ЕС. В момента подобни министерски структури има само 6 от 27-те европейски страни.

Проект за нов семеен кодекс

Проект за нов Семеен кодекс ще да бъде внесен от МС в парламента през април Въвеждат се две нови институции в правото – брачен договор и фактически брак. Това съобщи депутатът от НДСВ проф. Огнян Герджиков.

Герджиков обясни, че фактическият брак се въвежда с цел да се намали броят на извънбрачно родените деца. Към момента 51 на сто от родените в България деца са извънбрачни. Фактическият брак означава, че когато двама души живеят заедно и не искат да подписват официално, могат да имат деца, които няма да се водят извънбрачни. За да стане това обаче, следва родителите да се регистрират, че живеят на семейни начала.

Герджиков обясни, че фактическият брак се въвежда с цел да се намали броят на извънбрачно родените деца. Към момента 51 на сто от родените в България деца са извънбрачни. Фактическият брак означава, че когато двама души живеят заедно и не искат да подписват официално, могат да имат деца, които няма да се водят извънбрачни. За да стане това обаче, следва родителите да се регистрират, че живеят на семейни начала.

Все още не е докрай изяснено къде точно ще се регистрират те. Предвидено е обаче това да става без свидетели, без всякакви предварителни споразумения и т.н.

Брачният договор пък ще важи единствено и само за имуществените отношения между съпрузите.

Има вариант и за партньорски договор, който да залегне в Семейния кодекс, но все още се уточнява тази възможност, обясни Герджиков. Този договор ще важи за онези, които не са сключили брак, но живеят на семейни начала.

В новия Семеен кодекс ще бъдат въведени и промени спрямо сега действащия, които касаят осиновяването, разпореждането с имуществото и средствата по време на брак, както и за издръжката, която ще се плаща за децата, след развода. Ако единият родител не плаща издръжката на децата си, то държавата ще я изплати, но след това ще има право да издири родителя, който е отказал да плати издръжката, се предвижда в промените.

На практика така предложения Семеен кодекс ще канализира безотговорността в семейните взаимоотношения.

Основната разлика между стария и новия закон е поставянето на съжителството под регистрационнен режим. Интересно кой/колко от т.нар. съжителстващи двойки ще си направят труда да отидат да се редят на гишетата в общината, за да сключат фактически брак? След като не желаят да положат подписа си за граждански брак, дали ще пожелаят да го направят под фактически такъв? Даже наименованието “фактически брак” е натоварено смислово с по-голяма отговорност от “граждански брак”. А именно от отговорността бягат съжителстващите.

“В името на децата!” Новият закон щял да бъде в интерес на децата. Нямало да се водят извънбрачни. Интересно как ще се водят? Може би брачни? Или фактикобрачни? Но сегашния закон защитава правата на децата. Бащата може законово да “признае” детото си за свое. Така то няма да е извънбрачно и ще се ползва с всички възможни права. Макар и родителите да не са сключили брак. Защо вместо да правят нов Семеен кодекс, вносителите просто да осъвременят някои остарели неща в стария? Като размера на издръжката например?

“Бойлера е мой!” Помните ли възклицанието от старата песничка? Тя беше шеговита. Но Гержиков и Касабова сигурно добре я помнят. Е сега вече няма да треперят хората с манталитет и възпитание като на героите от песента. Въвежда се “брачен договор”. Той регламентира на кого и как ще да е имуществото на съпрузите след развода. Авторите правят необходимо условие за всеки брак, презумцията за развод.

Духът и философията на новия закон: Семейството е временната необходимост на двама егоисти да се възползват един от друг. Затова процедурите и изискванията за развод са значително улеснени.

Всъщност новият закон ще въведе и подмяна на конституционното “мъж и жена” с “двама души”. Е тук вече се вижда и чии интереси обслужва иначе ненужния нов Семеен кодекс. Това е само една малка първа крачка към разрешаване на еднополовите бракове, осиновяване и отглеждане на деца от еднополови родители и други в тази посока.

Съвсем скоро авторите ще заговорят и за такива промени. Но засега само опипват почвата за разрушаване на семейството като институция.

560 000 работещи могат да спасят България

11 април 2007 / News.dir.bg

В момента съотношението между работещи и пенсионери в България е едно към едно. Очакванията са в близките години да се увеличава броят на хората над 55-60 години.

Това показва Националната програма за изследователската дейност в България по стареенето на населението, изготвена от експерти от НОИ и БАН. За да се задържи стандартът в страната на нивото, на което е сега, учените са изчислили, че трябва да се появят 560 000 души в трудоспособна възраст, което е малко вероятно. Проучване в България от 2006 г. е констатирало, че едва 12% от младите хора в страната са оптимисти за бъдещето си, личното си здраве и здравната система в държавата. Според специалистите, цената на застаряването ще се поеме от работещите сега млади хора. Ако тенденцията на застаряване и намаляване на населението не бъде обърната, условията за живот ще се влошат, а стандартът ще се понижи чувствително, сочи неотдавнашен доклад на Европейската комисия. Експертите са категорични, че България изостава в това отношение от ЕС, което при равни други условия ще доведе до по-голямо напрежение в пенсионните ресурси, здравната и осигурителната система.

Горещата култура около нас…

колаж: Бисер Бойчев

“The Hot Culture around us” by Biser Boichev
(Click on the pic. to enlarge)

Време за промяна

***

Това, което искам да ви разкажа, е историята на Христос от днешния ден. На Този, Който се завърна при хората, за да ги спаси, възстановявайки връзката им с Бога. Христос е сред вас и ви говори. Вслушайте се в думите Му, усетете любовта Му и отворете сърцата си, за да възкръсне в тях Бог с пълната слава и великолепие на Създател!

Приемете мъдростта – мъдростта на живота, довел хората тук, на Земята, за да се учат и да се усъвършенстват, и да познаят светлината!

Любовта е всесилна! Тя отваря сърцата на хората и издига душите до голямото прозрение на смисъла на живота. Няма живот без любов! Това е вечната истина, която осмисля човешкото съществуване на Земята. Искате ли да усетите любовта? Отворете сърцата и душите си за светлината и умовете си за мъдростта!

Ще попитате къде е Христос? Той е сред вас и във вас! Приели сте Го с вашето кръщение и носите Неговото учение. Нека то разцъфти и възвести връщането на спасителния порив за любовта към Бога и единението с Бога. Не чакайте човека Иисус пак да се роди! Отворете сърцата си и повикайте Христос да се въплъти във всеки от вас! Бъдете Синове на Създателя – мъдри и светли, изпълнени с любов и доброта, какъвто бе Той самият!

Може би ще си кажете, че не сте достойни за това!

Защо се страхувате? Защо се срамувате? Защо сами се отдалечавате от своя Отец и Баща? Не бъдете неразумни деца! Не повтаряйте грешките на своите предшественици, да смятате, че привилегията да се свързваш с Бога и да бъдеш воден от Бога е била веднъж завинаги дадена единствено и само на един човек и е отнета за всички останали! Не бягайте от отговорност! Вие сте дошли тук, на Земята, като Божии деца и вече е дошло време да пораснете. Божият Син е потенциално заложен във всеки от вас и може да се изяви, стига да пожелаете да пораснете и да осъзнаете защо сте дошли тук, и каква е вашата мисия на Земята.

„А Църквата! Къде е ролята на Църквата във всичко това?” – ще възкликнат някои от вас. Нека да оставим на всеки да определи своята роля и принос за духовното издигане на човечеството и да го осъществи. Не се осланяйте на църковната институция да изпълни за вас това, което трябва да направите сами! Искайте прошка, искайте смирение, искайте прозрение от Господ Бог и Той ще ви го даде. Молете се и отваряйте по този начин съзнанието си за Неговото ръководство. Ако имате нужда от помощници – познавате такива, но не забравяйте, че връзката е винаги лична и директна! Никой не може да измоли прошка за вас, ако вие сами не се помолите! Никой не може да ви даде Божията благословия, ако Създателят не ви я даде! Никой не може да отвори душите ви за любовта, ако вие сами не ги отворите!

Бъдете любящи същества! Обичайте себе си, обичайки Бога в себе си! Обичайте другите, обичайки Бога в тях! Всичко на тази Земя е плод на Божественото сътворение и носи в себе си частица от Създателя. Не унищожавайте природата! Не унищожавайте човешки същества, защото ви е дадено да уважавате и обичате сътвореното наравно с вас самите. Вие всички сте част от общата картина независимо колко сте различни един от друг. Вие правите света пъстър и многообразен – един хармоничен букет, сътворен от ръцете на Създателя.

Това, което нашият Баща ни завеща, е да се обичаме и да си помагаме, и най-вече да прощаваме. Той е Този, Който може да отсъди и да прецени кой трябва да се извини и кой заслужава да се поощри. Всеки от нас изначално се стреми да бъде обичан от своя баща и никой родител не би допуснал децата му да се наказват едни други, нито пък да се самонаказват сами – негово е правото да прецени. Няма по-висш съдник от нашия Създател! Негово е правото да прости!

Мъката, която цари по Земята, трябва да се изкорени от сърцата и на нейно място да се посее любовта. Без страх, без яд, без агресия душите на хората могат и трябва да греят, изпълнени с любов и светлина!

Ще попитате как може да се постигне това? Много е просто и едновременно с това е трудно. Изисква непоколебима вяра и безкрайна мъдрост. И вярата, и мъдростта са индивидуално постижение. Те не се купуват и не се продават, те просто се развива, и се притежават, и се затвърждават.

„Има ли Бог?” – ще попитат някои от вас. Част от хората ще кажат: “Има.” Друга част ще кажат: “Няма”. Независимо от това дали вярваме, или не, ние сме тук, за да изживеем живота си и да се учим от грешките си. Всеки може да попадне в ролята на заблуден и това е част от неговия опит. Всеки върви по пътя си и в процеса на изминаване достига до своето осъзнаване. Не се учудвайте, че хората вървят по различни пътеки и в течение на своя живот изминават различни разстояния. Всеки върви според собствените си възможности и постига резултати в зависимост от своята подготовка и упоритост, както и в зависимост от своята способност да си поставя цели и да ги преследва, учейки се от собствените грешки и от грешките на другите.

Човек не е различен от това, което е. Той всъщност е това, което е! Помислете си какви сте били, какви сте в момента и какви искате да бъдете. При това не мислете за материални неща, тъй като те са нетрайни и във всеки момент може да ви бъдат отнети. Преценете спрямо вашето духовно развитие и мъдростта, която искате да придобиете. Искате ли да бъдете по-мъдри? Искате ли да бъдете по-осъзнати и духовно извисени? Може би да! Тогава помислете за Създателя! Има ли по-мъдър от Бога? Има ли по-извисен от Бога? Не се притеснявайте, че не можете да Го достигнете! Та вие Го носите в себе си! Той живее чрез вас и във вас! Не мислете, че Той иска да ви отдалечи от Себе Си – напротив, Той по всякакъв начин се стреми да ви приближи. Защо тогава се страхувате да поискате близостта? Защо изначално се боите, че няма да ви се даде? Нали не сте вие тези, които определяте какво възнаграждение ще ви се даде!? Постарайте се, поработете и получете това, което сте заслужили! А след това благодарете. Когато стремежите ви са чисти, когато действията ви са упорити и последователни, нямате основание да се съмнявате, че няма да ви са даде. Просветление се дава на този, който безрезервно вярва и упорито работи за това да го получи, и по този начин да помага на другите. Бог иска да ви даде, когато вижда и знае, че заслужавате и че с това, което получавате, няма да злоупотребявате, а ще работите като Негови помощници на Земята за облагородяване и извисяване на всички Негови чеда.

Хора, опомнете се! Не търсете спасението в разпънатия преди 2000 години на кръста Човек! Спасете душите си, следвайки Неговото дело, прилагайки на практика Неговите съвети да обичате себе си и хората до себе си като ваши братя и сестри, деца на общия Създател! Обичайте Бога чрез любовта си към хората! Служете на Бога чрез своята служба за хората! Така вие съхранявате и умножавате всичко, създадено от Бога. Бъдете щастливи и се радвайте на живота, който ви е даден от Създателя, възхвалявайте го и го обичайте във всичките му проявления! Бъдете благодарни и на най-малката тревичка, че съществува, защото тя е част от живота на Земята и също като вас живее и умира по законите на нашия Създател, за да радва нашите очи и да успокоява нашите души.

Открийте Бога в себе си и във всяко същество на тая земя! Бъдете достойни деца на Създателя!

***

Никой не е толкова умен, че да може да решава за себе си! Животът е съвкупност от много обстоятелства, които ни помагат или ни възпрепятстват да постигаме поставените от нас цели. Дали наистина е така? Обикновено отговаряме: “Един Господ знае.” И сме прави, много прави, защото наистина е така. Господ ни води и ни помага да вървим по пътя, който сме избрали. Той знае по-добре от нас как да ни упъти, тъй като може да види всичко и да прецени кое е най-добро за нас. Често ние се заблуждаваме поради това, че виждаме нещата ограничено и правим заключенията само въз основа на фактите и опита, с който разполагаме. Трудно е да оценим смисъла на тежкото и стръмно изкачване, ако не знаем, че то води към върха. Още по-трудно е да осъзнаем, че много по-лесно е да вървиш надолу и дори да падаш и че при падането може да се нараниш. Изкачването на високите духовни върхове е дадено на светлите души, падането е за тежките и слабите!

Няма човек, който да не се плаши от смъртта. Смъртта е неизвестното – това, което ни отнема живота. А познаваме ли живота? Тук сме дошли да се учим и да се развиваме всеки според своето вътрешно усещане за това, накъде го влече. Препятствията са ни дадени за да ги преодоляваме и да помъдряваме!

Искате ли да бъдете по-мъдри? Искате ли да бъдете по-извисени? Защо тогава се боите от трудностите? Защо се стремите да избягвате препятствията? Създателят се грижи за вас и ви помага. Стига да Му вярвате и да се молите за помощ, Той винаги се отзовава, за да ви спаси. Неговата цел не е да ви унищожи, а да ви накара да се осъзнаете чрез мъдростта! Отворете очите си! Повдигнете главите си и ще видите, че над вас е простор и светлина! Това са даровете на Създателя, нашия Отец! Той ни е отредил безгранично развитие и ни дарява с живот, за да го изживяваме и за да помъдряваме. А светлината? Какво ни дава тя? Отнемеш ли живота, отиваш в тъмнината. Навлезеш ли в живота – попадаш в светлина. Толкова е просто, че хората дори не се замислят защо заспиват в тъмнина и работят в светлина. Светлината е живот. Тя идва при нас, за да ни просветли и да ни облагороди. Помислете си какво би означавал човешкият живот без светлина, без топлина. Просветлете душите си! Сгрейте сърцата си! Бъдете живи същества – щастливи деца на своя Баща! Не се притеснявайте от грешките, не се страхувайте от заблудите – те са ви дадени, за да се учите и да ги преодолявате. Мислете накъде вървите! Следвайте посоката към светлината и няма да сгрешите, защото така се приближавате към Създателя – ще бъдете по-близо до Бога! Искате ли да сте близо до Бога? Искате ли да усещате Създателя, вашия Баща, докато живеете на майката Земя?

Щастието! Какво е щастие?! Трудно е да се определи, защото всеки го усеща по различен начин. А скръбта – не я ли усещаме също по различен начин, всеки със собствената си душа?! Има ли човек, който да не иска да бъде щастлив! Има ли човек, който да иска да скърби?! Но как ще оценим щастието и радостта, ако не познаваме скръбта! Нашият Отец е мъдър и иска да ни научи да изпитваме радостта, като ни покаже и нейната обратна страна. Нека се молим за това, което искаме да получим, останалото ни се дава, за да го изживеем, за да помъдреем. Няма бяло без черно, няма ден без нощ, няма живот без смърт – ето това е, което трябва да разберем!

Искате ли да ви разкажа една приказка? Да! Защо? За да избягате от реалността? Няма реалност без нереални неща! Няма видимо без невидимо. Няма мъж без жена. Няма възрастни без деца. Пъстра картина! Абсолютно многообразие на противоположни неща! Ето това е мъдростта! Мъдростта на света!

Животът е преходен, щастието – също, както и всички хубави неща. Затова трябва да ги познаваме чрез мъдростта. Смисълът на живота е да бъде променлив и многообразен – в това е неговата пълнота. Представяте ли си, ако трябваше да живеем вечно, колко дълъг и безкраен щеше да е нашият път? Колко много би трябвало да вървим и никога да не го извървим? Как ви се струва една такава перспектива? Бихте ли се впуснали в едно такова приключение? Няма ли да се уморите? Нашият грижлив Баща е предвидил това и е ограничил нашия живот в рамките на даден срок, в който да се учим и след това да се явим на задължителния изпит, където всеки от нас получава оценката, която заслужва. Затова бъдете старателни! Не прескачайте трудните упражнения, защото само така ще отидете подготвени за финалния тест. Наближават тежки изпитания, които ще помогнат на човечеството да израсне и да помъдрее, ако иска да оцелее. Подготвяйте се, за да ги посрещнете! Така нараства вероятността успешно да ги преодолеете – всеки според собствената си подготовка, знания и опит. Не очаквайте да ви се размине всичко това, през което трябва да минете!

Любовта е нещо уникално. Тя е дадена на хората, за да осмисли живота им. Можете ли да си представите живота без любовта? Та той произхожда от любовта! Ние живеем с любовта на нашия Създател и на майката Земя, която ни храни като нейни чеда. Любовта между телата на мъжа и жената създава децата. Любовта в сърцата огрява душата. Колко богати души имат хората, които освен себе си обичат и близките си, както и всички хора на Земята! Обичайте своите родители, братя и сестри! Обичайте своя небесен Отец и майката Земя! Не пестете любовта си! Не охлаждайте душата си! Запалете огъня на любовта да грее в нея! Само така вие сте живи. Само така вие изпълнявате своята цел на Земята. Няма ли любов в сърцата, трудно се крепи душата!

***

Когато човек се обърне назад и погледне живота си, често иска да го изживее отново. Струва му се, че ако има този шанс, нещата ще се променят и той ще съумее да постигне много повече и да бъде много по-щастлив.

Какво ни пречи да изживеем живота си така, както искаме? Може би това, че не осъзнаваме неговата стойност, ни пречи да го ценим! Животът ни се дава даром и затова ние сме склонни да го разхищаваме. Истинското осъзнаване на това, колко ценен е животът, идва със старостта. Докато животът е пред нас, ние смятаме, че всичко можем да правим с него. Когато се изчерпа, едва тогава се замисляме как е най-добре да го използваме. Но тогава обикновено е твърде късно да предприемаме каквито и да било промени.

За сравнение си представете какво можеш да произведеш от 100 кг тесто и какво от 2-3кг или от 5 кг тесто. Господ дава на всеки живот, за да го поеме в ръцете си и да го моделира по собствено желание. Колко щастливи се чувстваме, когато можем да направим много неща, включително и да помогнем на другите да моделират живота си по по-добър начин. Ако сме лоши и завистливи, ние може да се опитаме да попречим на другите да живеят щастливо, но дали това ни помага ние самите да живеем по-добре? Със сигурност – не! Голяма грешка е, когато се опитваме да отнемем от живота на другия. В този случай не само не прибавяме към своя, но рискуваме някой друг да се насочи към нас и да извърши спрямо нас това, което ние сме направили. Не е ли по-добре взаимно да си помагаме, вместо да си пречим един на друг?

Когато даваме, ние всъщност получаваме! Подавайки ръка на по-слабия, ние всъщност ставаме по-силни. Давайки от своето, ние отваряме при себе си път за нови неща. Отнемайки от другия, ние изпадаме във вечен страх от възмездие и трябва да опазваме със сила придобитото с насилие. Няма вечен живот на Земята, но има вечен страх, който може да убие нежните искри на всяко щастие. Помислете как бихте искали да изживеете живота си! Той ви се дава тук, на Земята, с добро, за да го изживеете с добро! Получавате го като дар от Бога, но го ценете и знайте, че той ви принадлежи дотолкова, доколкото успявате да го живеете, дарявайки любов и светлина!

Няма значение какво си правил в живота си, има значение какво правиш и какво можеш да направиш! Човешко е да се греши, но много по-лесно е да бъдат избегнати грешките, отколкото да се поправят след това. Всяко пренареждане и преправяне на къщата на живота изисква много повече усилия, коства похабено време и ресурси. Затова всеки трябва много отговорно и отрано да се заеме и да осмисли цялостния проект на живота си. Така ще узнае какво гради и ще може да го изгради по своята мярка. Много е важно да пресметне силите си в зависимост от стремежите си и да прецени каква постройка може да изгради със собствени усилия и без чужда помощ. Тогава строежът със сигурност ще бъде успешен и ще се гради стабилно и щастливо. Не отнемайте от другите, за да придобиете за себе си, защото това ще ви тежи. И знайте, че вашето щастие и любов се разпростират върху другите и се умножават. Умножете стойността на живота си, давайки и помагайки на другите! Няма по-добър живот от живота, изживян с добро!

Смъртта е нещо, което ни спохожда неизбежно. Всички знаем, че в един миг тя ще дойде и ще почука на вратата ни. Затова трябва да сме готови във всеки един момент да я посрещнем, без да се изненадваме. Тя идва при нас, когато е необходимо. От нас зависи кога тази необходимост ще възникне. Решението е в ръцете на нашия Създател. Затова трябва да се молим за по-дълъг живот и да се стремим да го живеем по-пълноценно. Не обърквайте пътя, за да имате възможност по-дълго да вървите по него!

Смъртта сама по себе си не трябва да ни плаши. Тя идва, за да постави ново начало в нашия път. Смъртта носи със себе си развитие – друго развитие. Тя идва, когато сме изчерпали възможностите си за развитие в този живот. От нас зависи дали и колко искаме да живеем. Винаги имаме шанс в рамките на възможната продължителност на човешкия живот да поискаме от Създателя по-дълъг живот, като Му докажем, че ще го изживеем ползотворно. Иначе какъв е смисълът да си губим времето да вървим в грешна посока? Нашият Отец се грижи всеки от нас да получава това, което иска и което заслужава. Заслужете това, което ви се дава!

Трудностите извисяват и облагородяват, ако ги приемем като нещо дадено, което трябва да преодолеем или с което трябва да свикнем да живеем, за да станем по-силни и по-способни да оцеляваме. Нашият Отец иска да ни направи силни и способни, затова ни дава изпитания, които да преодоляваме и да осъзнаваме. Искате ли да имате лек живот? Сигурно – да. Но такъв живот ще ви направи слаби! Ще отнеме от вашата сила и способност да преживявате не само леки, но и трудни моменти. Искате ли да бъдете неукрепнали или искате да докажете своята сила да преживявате различни ситуации и да се обогатявате по този начин с натрупан опит и усещания? Колко е леко, но и безинтересно да се научиш да вървиш по равното и колко по-щастлив се чувства човек, когато успее да изкачи един труден връх. Няма непреодолими препятствия. Бог ни помага да вървим нагоре и да укрепваме, като според нашите сили и възможности ни води по маршрут, който да е интересен и полезен за нашето собствено развитие.

Когато се молим, ние добиваме допълнителна сила, защото нашият Създател чува молитвите ни и ни помага. Но трябва да вярваме и да се уповаваме на Неговата помощ и ръководство, защото как иначе ще сме сигурни, че не сме се заблудили и пътят, по който вървим, е този, който Бог ни е отредил.

Накъде върви човек в живота си? Често ние бързаме да стигнем някъде, без да се замисляме накъде вървим и кой ни води. Едва когато се озовем на неподходящото място, осъзнаваме, че сме сбъркали и се опитваме да поправим грешката си, но често вече не са ни останали сили и време да сторим това.

Животът е един безкраен наниз от събития. Пъстра броеница! В нея има жълти и бели, и сини, и зелени, и кафяви мъниста. Всяко мънисто е брънка от нашия живот. Понякога сме доволни от цвета им, друг път – не. Така е, защото ги гледаме поотделно всяко едно, независимо от останалите. А колко по-интересно е да гледаш цялата броеница и да се възхищаваш от нейната пъстрота! Колко по-добре е, прехвърляйки мънистата, да знаеш, че трябва да ги преодолееш, за да вървиш напред и в крайна сметка да стигнеш дотам, откъдето си тръгнал, но вече много преживял и доста помъдрял.

Храмът да се отвори! Храмът на душата да се отвори! Пуснете в него Бог да живее, за да не пустее! Бъдете силни същества! Вярвайте силно и обичайте силно своя Бог! Той ви пази, Той ви води. Той ви подкрепя в трудни моменти, за да вървите напред и да не се препъвате, и да не изоставате. Не изоставайте от собственото си развитие! Не се ограничавайте с материалните неща – те са преходни и нетрайни. Тях нито можете да ги донесете, нито можете да ги отнесете от този живот. Работете за душата си! Развивайте душата си! Тя е вашето най-голямо богатство, което можете да разширявате, задълбочавате и извисявате в неограничена степен. Пречиствайте душата си! Проветрявайте чувствата в нея, за да бъде тя светла и чиста – желан храм за любовта. Обичайте от цялата си душа! Обичайте по най-светлия и чест начин, на който сте способни!

Мъка! Мъка и пустота е налегнала човешката душа! Мъката да се изтрие, пустошта да се облагороди с любов, мракът да отстъпи място на светлината!

Отворете душите си! Просветлете душите си! Проветрете мислите си! Не оставяйте черните мисли да пораждат у вас тъжни чувства. Мислете за хубави и добри неща! Усещайте хубави приятни чувства! Знаете ли колко е трудно и едновременно лесно човек да бъде добър?

- Защо ни питате? – ще кажете. - Ясно е, че всеки иска да бъде добър, но далеч не всеки може да бъде такъв при всяко свое действие, при всяка своя мисъл.

Вярно е! Така е! Кой казва, че трябва да бъдем едни и същи през целия си живот? Кой казва, че не трябва да се променяме! Нали така се развиваме! Не се страхувайте от черните мисли, за да не ги допуснете да ви завладеят! Бъдете смели и ги гонете! Бъдете силни и ги преборете! В това е вашето израстване, в това е вашето развитие. Не се притеснявайте да не се подхлъзнете! Не се притеснявайте да не се препънете! Защото само така можете да се научите да вървите и независимо от хлъзгавите и каменисти места да напредвате без страх, че може да се нараните. Вашата сила е във вашата вяра, че дори и да се нараните, вие ще успеете да се съхраните, ако вървите в правилната посока по пътя, определен от Създателя. Търсете връзката със Създателя! Той знае накъде ви води, Той знае как да ви упъти и да ви научи да вървите, така че да се развиете и да се извисите.

Гледайте напред и никога назад! Напред е това, което можете да промените. Напред е това, което можете да предвидите.

***

Здравето е ценно за човека. Когато говорим за здраве, обикновено всички мислим за физическото здраве. Много по-рядко човек се сеща да се замисли за духовното си здраве, а нещата са свързани и взаимозависими. Представете си една болна душа как се блъска в тялото и го измъчва, и го терзае, докато го сломи и го съкруши. И обратното – една здрава душа веднага стопля тялото и го пречиства от всички тежести и болести, които му пречат да функционира нормално.

Искате ли да бъдете здрави, първо се погрижете за душата си! Тя е това, от което трябва да започнете, за да успеете. Искайте здраве за душата си! Молете се за здравето на душата си! А какво означава човек да има здрава душа? Това значи преди всичко светла душа, чиста душа. Здравата душа е голяма и силна. В нея има място и за радост, и за болка. Здравата душа на се бои от болката, тя я преодолява. Колко ли трябва да израсне човек, за да укрепи душата си и да я просветли! Пътят не е лек, но си струва! Достатъчно е да поискаме да го извървим и да издържим. Много са изкушенията, много са препятствията, които се опитват да ни отклонят и да ни сломят, но това е пътят на израстването. Искате ли да ви кажа как можете да излекувате душата си и да я поддържате здрава? Молете се! Молете се на Бога и вярвайте, че Той ви помага!

Душата ви трябва да прогледне, за да види светлината, за да усети любовта и да изпита Божествено щастие и наслада. Отворете душата си за светлината – тя носи живот и съживява!

Знаете ли как се чувства здравата душа? Тя е лека, светла, изпълнена с любов и състрадание. Животът ú носи наслада. Радостта я изпълва и завладява. Нещастието я смирява и тя помъдрява. Душата е здрава, когато може да усети болката и радостта, без да ослепява, без да се пречупва или изкривява.

Обичайте душата си и се грижете за нея! Дарявайте я с Божествена любов, за да се облагородява! Когато заблести Божествената искра в нея, тя се съживява и се извисява. Не ограничавайте душата си във вашите тела и земни мисли. Усещайте с душите си! Молете се с тях! Душите носят вашето безсмъртие. Не ги убивайте! Грижете се за тях!

Светлината е извор на живот. Ние се раждаме в светлина, живеем в светлина и угасваме, когато свърши земният ни път. Светлината ни води. Тя ни оживява и ни окрилява. Представете си живота без светилна. Няма живот! Без светлина няма живот! Как искате душата ви да живее, когато я обгръщате в мрак?! Светлината почиства и съживява. Не бягайте от светлината! Не се изолирайте от светлината! Тя ви е дадена от Бога, приемете я и я отдавайте! Вие сте частица от Бога и вашата светлина ви свързва с Бога. Бог е светлина и любов – грее в душите и топли сърцата. Топли тела – пулсиращи сърца! Души, изпълнени със светлина! Нищо не е по-ценно от светлината и любовта. Какво струва животът без любов! Как тежи душата без светлина! Живейте с лекота! Живейте без страх от смъртта! Живейте със здрави тела! Живейте с любовта!

Живот! Живот! Ти идваш и си отиваш! Накъде вървиш, накъде ни водиш? Всичко върви в естествения си ритъм от раждането до смъртта. Ако се вгледаме в хората, ще видим, че те са еднакви, а същевременно са толкова различни! Кое прави хората еднакви и кое ги отличава? Единството е в общото, различието е в детайла. Дали си по-висок или по-нисък, по-пълен или по-слаб – ти имаш нужда от храна, вода, светлина. Хората чувстват и усещат различно, защото всеки носи собствената си душа!

Виждали ли сте душата на човека? Знаете ли какво носи тя? Душата се възприема с чувствата. Всички можем да чувстваме едно и също нещо, но го правим по различен начин – всеки за себе си, всеки вътре в себе си. Чувствата са нещо, което носим вътре в себе си и изживяваме, независимо дали ги осъзнаваме. Чувствата са нещо, което можем да отворим или да затворим. Чувствата са нещо, което можем да убием и после пак да съживим. Чувствата са неизчерпаемият източник на нашия живот. Ако не чувстваме, значи не сме хора, значи сме се откъснали от нашия Създател и вегетираме до изчерпване на жизнения сок в телата ни. Животът без чувства е лишен от същност. Мисълта не може да замести чувствата. Тя може да ги убие или да ги създаде, но не и да ги възпроизведе.

Мисълта е онова оръдие, което ние владеем, за да управляваме живота си. Внимавайте как използвате мисълта! С нея можете да градите, но също така и да рушите. Мисълта е дадена, за да води човека и да го направлява. Тя може да се разширява и да се ограничава, да се просветлява и да потъмнява. Светлите мисли ни активизират за живот – тъмните ни убиват! Не забравяйте, че вие сами определяте цвета на вашите мисли! На човек му е дадена цялата палитра от мисли и той сам избира накъде да се насочи. Посоката и цветът на мислите определя посоката и цвета на чувствата. Трудно е да си представим, че светли чувства може дълго да виреят под булото на черни мисли. Не се оставяйте мислите да убиват чувствата ви! Мислете положително! Усещайте живота положително! Мислете в светлина! Живейте в светлина! Бъдете светлина!

Човешко е да се греши. Грешките ни учат. Грешките ни осъзнават. Не бягайте от грешките, учете се от тях – те са вашият опит. Те са вашата мъдрост. Човек лесно може да сгреши в мислите и действията си, но чувствата трудно грешат. Индикаторът за това, дали нашите мисли и действия са грешни, са нашите чувства. Не оставяйте мислите и действията да диктуват изцяло вашите чувства. Те може да ги контролират, да ги овладяват, но не и изцяло да ги ограничават, защото така ги изопачават. Не изкривявайте живота си чрез изкривяване на чувствата си. Човек естествено е щастлив, когато усеща положителни чувства. Ако човек черпи наслада от отрицателни мисли, чувства и действия, то той се самоунищожава. Когато ви налегнат черни мисли, не бързайте да се отчайвате, а отворете душата си и се помолете за любов и светлина! Това е вашият зов към Създателя да ви съхрани и да задейства у вас онези естествени процеси и програми, които ще ви възродят и ще ви облагородят.

Не губете връзката с живота! Не убивайте любовта! Тя ражда живота и отблъсква смъртта!

Истината! Къде е истината? Коя е истината – истината за човека и за неговия Създател? Защо ви трябва истината, не можете ли да живеете без нея? Естествено, че тя ви интересува, естествено, че ви вълнува! И за какво! Това ще промени ли нещо вашия живот? Едва ли! Та вие знаете истината, само че малцина вярват в нея. Останалите искат да се убедят, а има и такива, които се боят от истината. Те предпочитат да мълчат. Питайте! Търсете! Истината ще ви са даде! Тя се дава на всеки, който се стреми да застане лице в лице с нея – истината за живота, истината за смъртта. Колко хора се боят от истината за живота и смъртта! Истината е това, което се случва с нас. Истина е, че сме живи. Истина е, че можем да сме щастливи. Истина е, че можем да сме красиви. Знаете ли колко много истини има в живота? Истината за теб може да не е истина за мен! Истината е осъзната реалност, но истината е и неосъзната реалност! В такъв случай нашата способност да възприемаме и осмисляме истината е ограничена. Истината за човека е ограничена – истината за Създателя е неограничена!

Люсиена Костова