Учителят Беинса Дуно за мира

 

„Мирът говори за присъствието на Духа!”

Учителят Беинса Дуно

 

Във всяко автентично духовно учение темата за мира присъства на водещо място. Неслучайно и в Библията едно от многото имена на Бога е „Княз на мира”. Следването на духовния Път води като естествено следствие до постигане на мир – в самия себе си, вътрешен мир, и между хората и народите, външен мир.

Вътрешният мир е условие, задължителна предпоставка за външния. Вътрешният мир у отделния човек е от решаващо значение за мира между хората и на планетата като цяло. Затова и Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно напътства категорично своите последователи: „При всички условия на живота запазвай своя вътрешен мир!” А своя вътрешен мир може да съхрани само онзи, който живее в съзвучие със законите на Космоса, който слуша гласа на съвестта си и го следва, който работи съзнателно за целите на Общото благо и всемирното Добро.

Вътрешният мир е такова състояние на съзнанието, при което човек потъва в океана на своята собствена тишина. Тази тишина извира от дълбините на сърцето, а не от ума. Тя крие в ядрото си гласа на Божественото. За нея няма рационално обяснение, защото тя е плод на продължителни усилия, самодисциплина и самоотверженост по пътя към съвършенството. По тази причина и самият вътрешен мир не подлежи на умствен анализ, а само на констатация – или го има, или го няма. Може да се опиташ да заблудиш околните, че го притежаваш, но духа у себе си не можеш да излъжеш. Понеже именно твоят индивидуален дух е бащата на вътрешния ти мир – той го съдържа у себе си като потенциал и може да го прояви, ако ти му позволиш да го стори.

Вътрешният мир, следователно, не е достъпен за физическите сетива, а само за духовните. Сам по себе си той е едновременно постижение по духовния Път и основа, върху която да изграждаме нови качества и добродетели. И по-точно: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно” (Учителят Беинса Дуно). Очевидно вътрешният мир е онази незаменима основа, върху която израстват и дават плодове всички духовни постижения.

В нашата епоха съществува пребогат избор на религии, духовни учения и школи. Всеки съзнателно търсещ духовно усъвършенстване човек има възможност да избере такъв път на личностно развитие, който най-много му подхожда. Избере ли го и тръгне ли веднъж по него, ако го следва с постоянство, воля и всеотдайност, рано или късно ще пожъне добри нетленни плодове, между които и вътрешен мир. Връзката между култивираните добродетели и вътрешния мир е двустранна – от една страна, вътрешният мир създава условия за придобиване на добродетели, а, от друга страна, придобитите добродетели укрепват и задълбочават вътрешния мир.

От изнесеното дотук следва, че вътрешният мир е завоевание на вървящия по пътя на самоусъвършенстването човек. Както е известно, в езотеричното познание той се нарича „окултен ученик”. По този повод Учителят Беинса Дуно отбелязва: „Мирът иде от Бога! Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият мир. Мирът е от Бога благословен!” Определянето на Бога като източник на вътрешния мир в случая означава, че мирът е роден от пробуждането на Божественото начало у човека. В този смисъл вътрешният мир е и един от плодовете на Духа в душата на онзи, който го е натрупвал търпеливо ден след ден и година след година, а може би и въплъщение след въплъщение.

Освен всичко останало наличието на вътрешен мир говори за хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Хармоничният индивид като правило е притежател и на вътрешен мир. Затова и Учителят Беинса Дуно подчертава: „Аз наричам вътрешен мир на човека онзи свят, където се раждат неговите мисли и неговите чувства, неговите подтици. Този свят той може да загуби и пак да го намери.” За онзи, който все още не е постигнал вътрешен мир, изгубването и намирането на света, за който говори великият Учител, може да се случи няколко десетки път на ден. А който го е постигнал, остава да живее завинаги в този красив и възвишен свят, твърде извисен над нашия объркан и така забързан земен лабиринт.

Мирът – вътрешен и външен – върви ръка за ръка с Любовта. Разбира се, не плътската, нетрайна и емоционално разнородно обагрена земна любов, а Божествената, вечната, непреходната. Да живееш в тази Любов, означава да си преизпълнен с непоклатим вътрешен мир. И никоя външна сила или въздействие не може да го наруши или да ти го отнеме.

За ученика по духовния Път взаимоотношението между вътрешния му мир и любовта му е определящ показател за това, докъде е стигнал по този Път: „Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир. Ако Любовта не може да даде мир, тя не е Любов” (Учителят Беинса Дуно). Защото както Любовта е плод на Духа, така и мирът е плод на самата Любов.

Когато грешим, когато престъпваме космическите закони, неминуемо следва нарушаване на вътрешния ни мир. Същото се отнася и до по-големия мащаб на мира между хората и народите. Когато в отношенията помежду си те потъпкват законите на Вселената – неписаните закони на Божественото, те на практика воюват срещу мира. В тази насока едно от най-важните правила е да не повтаряме старите си грешки. И в тази сфера на човешката изява историята е мъдра учителка на народите, но или те самите, или техните водачи твърде рядко доказват, че са си взели бележка от поуките на историческото развитие.

В преходната епоха, чиито свидетели и участници в чиито процеси сме всички ние, постигането на всеобхватен международен мир е задача от първостепенно значение. Най-краткият път за неговото извоюване е израстването на колективното съзнание до равнището на осъзнаването на необходимостта от живот за Цялото. Хората с пробудени души вече са осмислили и усвоили тази велика истина. Онези с пробуждащи се души са на път към нея и почти я докосват. А непробудените – за жалост – остават все още непростимо далеч от нея. Разбирането на същността и ролята на живота за Цялото – за неговото благо, което е благо за всички живи същества – няма как да не стимулира процеса на установяване на траен и непоклатим мир навред по планетата. Когато живееш за благото на Цялото, т.е. за Общото благо, ти допринасяш в максимална степен и за своето собствено благо.

Всички народи са органи на общочовешкия организъм. И както органите и системите в един организъм са свързани помежду си, за да може организмът да функционира пълноценно, така и народите по света са свързани в една невидима общност, в едно потенциално хармонична цялост. В тази връзка си заслужава да се вслушаме в думите на Учителя Беинса Дуно: „Всички народи са свързани като скачени съдове. Пострада ли някой, всички могат да пострадат. Спаси ли се някой, всички могат да се спасят. Щом всички народи са свързани помежду си, не е безразлично каква вода ще налеем в един от тези съдове. Ако се налее нечиста вода, водата във всички съдове ще бъде нечиста. Ако в един съд се налее чиста вода, и в останалите съдове водата ще бъде чиста. Ако къщата на съседа ти гори, и твоята може да се запали. За да се избегне тази опасност, трябва да се притечеш в помощ на съседа си, заедно да гасите пожара.”

Следователно благоденствието на всеки народ на Земята е обвързано логически, въз основа на всемирните закони с благоденствието на всички други народи. Когато някой народ преживява времена на криза – материална, нравствена, културна, духовна, този факт без съмнение ще се отрази по един или друг начин и на останалите народи. Всеки от тях има специфична мисия според Божия план за планетата ни. Всеки от тях представлява обособен и неповторим трансформатор на вселенските енергии, които ни заливат отвред от видимия и невидимия свят и съдействат за съществуването и развитието на всички форми на земния живот. Тази е причината за потребността на всеки народ да бъдат осигурени условия за мирно и благотворно битие, за разгръщане на творческия му потенциал. А това би могло да стане само при наличието на мир – вътрешен, за всеки човек и за обществото като цяло, и външен, интернационален. Само при удовлетворяването на тази изконна потребност всеки народ би бил в състояние да даде своя оригинален принос в общочовешката духовно-културна съкровищница.

Изводът е, че народите по земното кълбо са нужни един на друг. Тяхна задача според Божия Промисъл е да се допълват и да си съдействат във всички области на живота – на материално и духовно ниво. Всеки етнос по своему възприема и прилага идеите, с които ни обсипват така щедро Разумните Същества, наблюдаващи и насочващи еволюционния ход на човечеството. Всеки народ по свой собствен начин превръща тези идеи в реалност. Така се обогатява целият човешки род, така творческият капацитет на хомо сапиенс намира своята достойна реализация.

Всичко това е осъществимо само в условията на международен мир.

Всеки народ предлага на историята специфична форма на изявление на Всемирния Дух. Всеки народ възприема, осмисля и разгръща специфични качества на личността, способности и добродетели. Ако сравним човечеството с едно огромно, мощно и красиво дърво, то някой от народите, в съответствие с нивото на колективното си съзнание и своя бит, играе ролята на неговите корени, друг – на стъблото, трети – на листата, четвърти – на цветовете, пети – на плодовете, и т.н. Всеки от тях е еднакво важен за хармоничността, здравето и плодовитостта на общочовешкото дърво.

Градината на човешката общност на разума върху планетата Земя може да бъде китна, с разнообразни цветя и дървесни видове, с богата реколта от плодове, само ако всички народи осъзнаят необходимостта от мир помежду си и я превърнат в действителност, в начин на мислене и поведение, сиреч – в начин на живот.

Пред лицето на Бога-Създател националната принадлежност губи своето значение. В планетарната държава без граници на бъдещето ще живеят единствено „граждани на Божието Царство, наречени Синове Божии, избраници на тази държава”. За Учителя Беинса Дуно: „Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота, на любовта.” Истинският мир изисква не само взаимно уважение и зачитане на културните традиции и достижения, но и любов към врага – най-трудната за изпълнение Христова заповед, както изтъква същият духовен Учител. Само по себе си придобиването на такава любов изключва всякакви конфликти и противоречия, да не говорим за разпалването на войни и унищожителни кръвопролития. Те всички биха изчезнали незабавно, погълнати от животворящия порив на Божествената Любов.

При обстановката на всеобщ мир на Земята изпъква с неподозирана яснота и действителното съдържание на понятието „избран народ”. Това не е народ, който да владее всички останали и да им налага своите възгледи за управление и построяване на цивилизационен модел. Това е народ, който е носител на факела на Новото, на обновлението, на прилагането в живота на космическите принципи на Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той е носител и разпространител на истинска, а не фалшива свобода, не господар, а съдружник и брат при изграждането на единната планетарна общност.

Никой народ не живее сам на Земята, а в обкръжението на всички останали. Затова и хармоничните взаимоотношения с другите народи предполагат и вътрешна хармония в неговата социална среда. От гледна точка на духовното познание останалите народи са условия, естествена среда, в която всеки отделен народ съществува и се развива правилно и благополучно, според Божествената програма за него и за човешкия род като цяло.

Понастоящем живеем в период от време, когато са назрели условията за разумно сдружаване между народите. От своя страна то е последната стъпка преди изграждането на истинско общочовешко братство. А то е братство както между хората като личности, така и между народите като елементи на планетарния организъм.

Побратимяването между народите е разкрито в Словото на Учителя Беинса Дуно по следния начин: „Всички народи ще се обединят, и то така, че по-големите народи ще покровителстват малките и така ще престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям – да владее и управлява малките народи.” В това не толкова далечно бъдеще, което вече изгрява на планетарния хоризонт, благата ще се разпределят между всички народи напълно справедливо. Животът за Цялото ще се превърне в закон на съвкупния общочовешки организъм. Постепенно ще се роди и новият човек – човекът на Новата Култура на приложената в действителността безкористна, велика Любов. Вместо съперничество в политиката и конкурентна борба в икономиката ще се възцарят взаимопомощ и повсеместно международно сътрудничество. Мирът между хората и народите няма да бъде нарушаван от никакви противодействащи фактори. За тази епоха на победилия стремеж към мир и съзидателно сътрудничество великият Посветен отбелязва: „Съвременните народи трябва да знаят като главен фактор в живота си следното: всеки народ да проявява любовта си към другите народи и последните от своя страна да проявят любовта си към него.” А проявената Божествена Любов, както е известно от една популярна формула на същия всемирен Учител, носи изобилния и пълен живот.

Когато народите живеят в обич и разбирателство помежду си, когато си помагат и си съдействат в името на Доброто, тогава и Живата Разумна Природа ще ги обсипе със своите блага. Тогава и Божието благословение неизменно ще сияе върху тях. Понеже един важен духовен закон гласи: каквото човекът или народът даде на другите, това възвишените, светли и разумни Същества ще му дадат и на него, и то многократно умножено. „Блажени са ония народи, които слушат Господа и изпълняват Волята Му!”, добавя в този ред на мисли и Учителят Беинса Дуно.

Както вече бе изтъкнато, всеобщият планетарен мир ще бъде постигнат, когато общочовешкото равнище на съзнанието порасне до необходимата за това степен. Това ниво на съзнанието изисква, освен всичко останало, и ново отношение към живота – духовно разбиране на света и съществуването. Пробуждането на човешкото съзнание в масови мащаби в този смисъл вещае и като логическо последствие подобряване на живота, на условията за проявление на индивидите, обществата, народите и човечеството като цяло. Главната предпоставка за това, според Учителя Беинса Дуно, е култивиране на разумен живот. Той заявява: „В света има само едно учение, което може да подобри условията на индивидуалния и обществения живот. Това е учението на Разумния живот, а не на класовата любов.” От тези думи достигаме до извода, че обществото на бъдещето, което изследваме тук, ще бъде безкласово – общество на пълното равноправие между всички социални групи и прослойки. Именно подобно равноправие е гаранция и за мира в социалната структура.

В условията на всеобхватен мир, равноправие и творчески подем ще настъпи и период на небивал духовен възход на възроденото човечество. Хармоничната среда на обитание ще пробуди в душите на хората и един висш идеал – да служат на Бога, да живеят по Божественому. Тази връхна точка на планетарното човешко развитие – във фаза, при която човекът все още присъства в материално тяло на тази планета – бележи покоряването на най-високия връх на самоосъзнаването на разумното същество, стопанин на Земята, отговорен не само за собственото, но и за нейното благоденствие. Картината на това постижимо бъдеще е красива и обнадеждаваща във всички свои ракурси. Нарисувана от перото на извисения Учител, тя изглежда така: „При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико тяло. И народите ще се уважават взаимно и ще се почитат. Това ще бъде култура на братство и сестринство. Когато говорим за новата раса, новата култура, подразбираме любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътна идея. И тогава човек ще се намери в един красив хармоничен свят, където няма да има никакви противоречия. И това бъдещо живо верую ще обедини всички хора в едно цяло.”

В случая под „нова раса” Учителят Беинса Дуно има пред вид изгряващата VI коренна (окултна) раса, представители на която са започнали да се въплъщават на Земята още от втората половина на XIX век и чийто предвестник в съвременната епоха е семейството на славянските народи. А под „нова култура” той визира изграждащата се вече в наши дни Нова Култура на осъществената на всички равнища в живота Божествена Любов – култура на шестата подраса на V коренна раса и на цялата бъдеща VI коренна раса.

В заключение нека да се върнем към мотото на настоящото изложение: „Мирът говори за присъствието на Духа!” Защо Мировият Учител Беинса Дуно поставя знак за тъждественост между присъствието на Духа, очевидно имайки пред вид Божия Дух, и наличието на мир?

Духът е космическият носител на живота, вестител на Божието вездесъщо присъствие и проводник на творческата Му енергия. Когато постигнем мир вътре в самите себе си – в душите и сърцата си, и го разпрострем и извън себе си – между всички хора и народи по земната шир, тогава това означава, че сме предоставили възможност на Божествения Дух да се прояви чрез нас в Своята пълнота.

Това именно е мир, който говори на универсален език, че Духът е истинската същност на човека, а мирът – естественото състояние на междучовешкото съжителство.

Мирът е абсолютна ценност – такава, каквито са Животът, Любовта, Свободата. От древността до наши дни той представлява върховен идеал и въжделение на човешките общества от всички епохи.

Мирът води началото си от най-дълбоката Божия Същност и намира място като водещ компонент в Неговия велик План за еволюцията на Вселената.

Свещен дълг на всички разумни същества сред космическите простори е да открият вътрешния мир в своята безсмъртна духовна природа и да го превърнат в ненакърнима норма на мислене и поведение на всички равнища в своите взаимоотношения.

Константин Златев

Петър Дънов - "Великите българи"

900 МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ част 5

МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

* Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а така човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата и израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува в света.

* Господи, огради ме и запази ме от всяка нечиста сила, като пратиш дух лъчезарен и верен да ми посочи истината, за което жадува душата ми!

* Господи, каквото и да ми се случи, превърни го в добро.

* Молитвата е за улеснение, за да не загубите живота, който имате. Молитвата е, за да не загубите чувството, което имате в сърцето, мисълта, която имате в ума. Молитвата е подкрепа.

* Във вашия мозък може да се насъбере такава нисша енергия, която да убие някого. Днес събирате, утре събирате такава енергия и един ден се ражда у вас престъпно желание. Затова ви казвам всеки момент да сте във връзка с Бога, защото навред има такива тъмни същества, които само дебнат кому и какво лошо да сторят. Молитвата е огражане.

* Когато си подложен на лишения, изпитания, обърни се към Бога с думите: “Господи, Ти, който имаш грижи и за най-малките душици, Ти, който показваш към тях Своята благост, покажи и на мене като малка мушица Своята благост и ми помогни в този труден момент!”

* Това е истинската молитва: при всички противоречия, които срещнеш в живота си, да кажеш: “Господи, да бъде Твоята воля! Господи, дай ми повече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да върша това, което Ти искаш от мене!”

* Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство - силно и мощно.

* Господи на силите, огради ме с Твоята диамантена стена, засилена с огнения обръч на любовта, за да се отплеснат лукавите мисли, магиите, клеветите и нападенията на видимите и невидимите врагове!

* При ставане сутрин от леглото, с вдигнати нагоре ръце кажи: “Господи, моля Те, влей в мене живи, космически сили, които да проникнат във всяка клетка на моето тяло, да внесат сили, живот и здраве в него, да укрепят духа ми, за да изпълня задачата, за която съм дошъл на Земята!”

* В нищо не бързай, но тихо и с упование искай от Господа помощ.

* Не ще можете да се свържете с Природата, ако нямате в себе си онзи непреривен молитвен дух. Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната Природа.

* Природата обича да говориш конкретно, ясно и точно. Щом така поискаш нещо, тя е готова да ти го даде. Всяка душа може да получи това, което желае, но трябва да знае как да го иска.

* Колективната молитва е силна, и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.

* Формула: Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която може да ми противодейства. Всичко мога чрез живия Господ на Любовта, Който всичко е създал на света.

* Помогни ми, Господи, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал вчера!

* Бог на Всичката Пълнота да ни изпълни с благия Си дух, да изпълним волята Му. Всеблаги Господи на Всичката Пълнота, в името на Твоята любов, озари ни със светия Си дух и изпълни сърцата ни с Твоя мир!

* Всеки стих или притча, изречени от Христос, са една формула, задача, вложена от памтивека вътре у нас.

* Смиреният казва: “Господи, не моята воля да стане, а Твоята!”

МУЗИКА, ПЕЕНЕ

* Не може да имате правилно разбиране за живота без музика.

* Всичките звезди са ноти на Божествената хармония. Когато вятърът духа, когато реките текат, когато цветята цъфтят и растенията растат, се чува музика - това са все музикални тонове.

* Музиката е Божие благо. Музиката е Божествен път. Когато светът се създаваше, ангелите пееха. И сега нов свят се създава, ангелите пеят. И ние трябва да вземем участие.

* За да бъде красив, човек трябва да бъде музикален, във всичките мускули музикално да тече Божествената енергия. Когато станем проводници на идеите на светиите, на висшите йерархии, на Божествените гении, на музикалните гении, на всичко, което Бог е създал, веднага ще се хармонизира тялото ни.

* Като гледате нотите и пеете по тях, мислите, че това е пеене. В истинското пеене не са важни нотите.

* Музиката е най-добрият проводник на Божествените сили. Да пеете, значи да се измивате, да привличате Божествените благословения.

Всеки човек, който добре мисли, добре чувства и добре постъпва, има музика. Той е музикален.

Пеенето, при което пее всяка клетка, всяка фибра, е мощно течение, което чисти целия организъм. Природата пее, птиците пеят, изворите пеят. Уханието на цветята е пеене.

НЕВИДИМИЯТ СВЯТ

* Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате.

* Невидимият свят е затворен за нашия ум, за нашите схващания. Но за един ум, който е организиран по-добре, нищо не е скрито. На Земята има същества, чиито тела са по-ефирни, по-светещи от другите.

* Серафими - братя на Любовта - нервна система.

Херувими - братя на Хармонията - бели дробове.

Престоли - братя на волята - сърцето.

Гоподства - братя на Радостта и Благородството - стомаха.

Сили - братя на Движението, Доброто, Растенето - жлъчка.

Власти - братя на Формите и Изкуствата - черен дроб.

Началства - братя на Времето, Състоянията и Такта - далак.

Архангели - братя на Огъня и Топлината - бъбреци, ръководят народите.

Ангели - приготовляват и носят Живота - възвишените мисли, растителността.

Последния чин ще заемат напредналите човешки същества.

* Има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които стоят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества, но не ги виждаме, а и те са материални. Ако някому се схване гръбнакът или кръстът, някое от тези същества го е натиснало. Уроките са такива натискания от тези същества.

* Цялото пространство, в което ние живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури, а ние плюем и се секнем, и ругаем, без да мислим каква вреда причиняваме на тези същества, които ни заобикалят и засега са невидими за нас.

* Всички възвишени същества са много красиви. И според степента на тяхната красота е и тяхната разумност. Най-разумните са най-красиви.

* Всичко в света е видимо за този, който го вижда. За едно светло същество потребен ли е телескоп, за да вижда какво става на Слънцето?

* Човешкият мозък има една зрителна тръба и с нея може да се наблюдават всички звезди и съществата, които живеят там.

* Този и Онзи свят са едно и също нещо. Различието е само в съзнанието на човека. Който има пробудено съзнание, той живее едновременно в двата свята. Когато съзнанието минава от едно състояние в друго, това наричат смърт.

* Гномите са духове, които образуват твърдата материя и разполагат с много лаборатории. Златото и всичките скъпоценни камъни са тяхно изделие. Ондините или речните нимфи са духове на водата. Саламандрите са духове на огъня. Силфите са духове на въздуха. Праната, която поглъщаме непрестанно, те ни я дават за освежаване и подкрепяне.

НОВОТО УЧЕНИЕ

* Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за да се повдигнете. Ако светиите не бяха имали страдания, никога не биха достигнали до тази Божествена пълнота, която имат.

* Приятел е само онзи, който е готов да се жертва за вашето повдигане. Новото учение изисква доброволна жертва, а не жертва чрез изнудване или чрез насилие. Доброволната жертва, жертвата по любов, това е новото.

* На това напрежение, на тия отрицателни мисли, които се носят из атмосферата, вие трябва да дадете отпор, а не да се оставяте негативната обстановка да ви въздейства.

* Не може да дишате добре и правилно, ако мисълта ви не е активна и чиста. Чистата мисъл привлича чистия въздух.

* Всеки един момент сме изложени на опасности. Със силна концентрация на мисълта и молитва може да се спасим от злощастието.

* Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механичен, а абсолютно свободен процес.

* Новите условия изискват нови съзнания. Атмосферата на Земята коренно ще се измени, ще стане по-рядка, ще се намали количеството на кислорода, както и атмосферното налягане.

Когато настъпва нова епоха, тя всякога се предшества от много неблагоприятни условия.

* Учен човек е този, който познава Бога от опит, който е готов да направи за Бога всичко, който знае всеки един момент какво може да му се случи.

* Ако дойде злото и ти каже: “Живей както си знаеш, яж и пий, за нищо не мисли”, ти му кажи: “Не, аз трябва да имам сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа необятна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога.”

* Смирен човек е онзи, който може да пожертва всички свои блага за Бога и цялото човечество.

* Като изучавате светлината на червените лъчи една година тъй, както трябва, ще видите колко мощно и целебно е тяхното действие. Ще почувствате живата, безсмъртна природа на тези лъчи. Ако можете да видите този хубав, ярък червен цвят, никога няма да го забравите. Бог е оставил една велика тайна в тия червени колебания, в тия трептения. Една есенция е затворена от хиляди години в този цвят и Бог очаква децата да бъдат досетливи и умни, че всеки да си вземе толкова благо от него, колкото му е необходимо. Ние отминаваме тази светлина и постоянно викаме за помощ, и умираме при голямото изобилие, което Бог праща. И така ще умираме още дълго време. Ще ходим горе да се учим, пак ще се връщаме, докато в нас остане истинското познание за благата, които ни заобикалят.

* Ако всички живеехме за Господа и Божията любов, бедни хора нямаше да има.

* Смирението е Божията благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита против всички тайни грехове, които може по всяко време да се проявят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.

* Духовен е онзи, чието съзнание е винаги будно и готово да изпълни волята Божия.

* Всяка култура, която не изпълнява Божията воля, се заличава. Всяка държава, която не се подчинява на Божиите закони, се унищожава, а когато им се подчинява, се благославя. Така е било, и така ще бъде.

* Под “кротък” човек се разбира бял, светъл човек, който привлича светлината в себе си и я отразява навън. Кроткият е светещ човек, затова е определено той да наследи Земята. Кроткият човек има високо съзнание, затова може да привлича светлината. Тя се привлича от тела или съзнания, които са организирани. Светлината на съзнанието прави човека жив. Без нея той е мъртъв. Бог се проявява чрез кроткия.

* Човек, на когото духът говори, не мисли за себе си, той заема всякога последно място.

* Жизненият еликсир идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на Земята на всеки две хиляди години и носи нов живот, нова култура, нова епоха.

* Красиво качество е точността. Точността е съграждане, хармония, такт, музика.

* Всички сме едно. Да правим зло на другите, значи да правим зло на себе си.

* Ненаситните желания - това е робството на човека.

* Който обича, е силен. Който знае, е силен. Който е свободен, е силен. Отвътре да бъдете свободни, а отвън ограничени.

* В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си, приятелите си за това, което вие можете да направите за тях, а не за това, което те правят за вас.

* Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният е точен спрямо всички.

* На всеки човек може да се предостави случай да направи услуга на своя неприятел и да му стане приятел. Използвайте този случай.

* Човек чрез тялото си има отношение към Космоса. Всяка дисхармония, причинена някога в тялото му, внася дисхармония и в Космоса. Има центрове в човешкия организъм, които не трябва да се докосват.

* Виждаш на пътя си червей. Ти можеш да го стъпчеш, никой няма да те съди - няма закон в защита на червея. Обаче добрият човек, човекът на любовта, ще се отбие настрани, да не го стъпче.

* Какво ще стане, ако има нов строй, а запазим характерите си, недъзите си, слабостите си? Какво печелим, ако разрушим старата къща, а не можем да съградим нова? Природата не позволява това - тя едновременно руши и съгражда.

* Онова, което вашият ум може да направи, онова, което вашето сърце може да направи, не очаквайте хората да ви го направят. Отвън помощ не чакайте.

ПРИРОДАТА, ЕЛЕМЕНТИ, МИНЕРАЛИ, РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ

* Под “природа” аз разбирам едно общество на разумни, възвишени същества, които са завършили своето развитие. Те съставляват един вечен свят и оттам водят началото си всички светове. Под тяхната директива учените хора на земята работят от хиляди години във всички направления.

* Един закон има в Природата - закон на единството, една мярка - единицата, една причина - Първопричината на нещата. В закона за единството е и законът за множеството. В единицата мярка се включват всички останали мерки. В Първичната причина се крият всички причини.

* Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на Природата. Не е било и няма да бъде човек да може да я подчини. Да се мисли, че може да се победи Природата - това е слабост на материалистите.

* Когато говоря за свойствата на златото, имам предвид първичното злато, излязло с първия лъч на светлината от истинското Слънце, минало през тъмното, след това през нашето и с него заедно дошло на Земята. То съдържа ценни свойства, които носи от слънцата, през които е минало. Това злато е носител на живота. Ако някой се е домогнал до златото, когато минава през тъмното Слънце, той е в състояние да убие човека. Когато някой иска да живее добър, свят живот, това показва, че той се е домогнал до злато, което е минало през четирите трансформации. Този човек разбира свойствата на златото и ги използва за своите велики стремежи и постижения. Когато придобива такова злато, човек трябва да разбере доброто, което се крие в него, да го възприеме и внесе в организма си.

* Скъпоценните камъни имат астрален блясък и са в състояние да противодействат на лошите влияния на планетите.

* Скъпоценните камъни са децата на възвишените същества, те имат магическа сила.

* В един скъпоценен камък е скрит един дух, който се учи. В едно растение, в едно животно, в един човек е затворен по един ангел, по един дух.

* Има дървета, които, ако ги обичате и отидете при тях с любов, ще ви дадат изобилно своята енергия, ще подобрят вашето здраве и умственото ви развитие, дори ще помогнат за религиозния ви живот. Има дървета, които са по-религиозни от хората. Какво ще кажете за дървото за познаване на доброто и злото? Нали и до днес хората се учат от него да ги различават.

* Не желаеш ли доброто на растенията отвън, ти спъваш растенията, които са в тебе. В човека има цели гори, които съответстват на външните, има извори, езера, морета, които съответстват на външните.

* Във всеки узрял плод е събрана енергия по законите на четвъртото измерение.

* Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Те имат хиляди очи, всеки лист си има око. Като седиш под някое дърво, мислиш, че то не те вижда. Но то те вижда по-добре, отколкото ти него. Някои растения знаят точно какво представляваш. Други са толкова чувствителни, че ако някой лош човек се доближи до тях, изсъхват. Преместват се на друго място да живеят.

* Приятната миризма на цветята е любовта, която те изпращат на всички.

* Животните са нашите по-малки братя. Волът е един по-малък наш брат в еволюцията си, но не е паднала човешка душа. Дегенерацията от човек на вол е недопустима. Дегенериралите не живеят между хората. Маймуните са изостанали в развитието си хора.

* Природата регистрира всички събития, които са ставали от памтивека досега. И сега прави същото, остава само вие да откриете тези отпечатъци, за да не се лъжете в разни теории и хипотези. В Природата няма нищо скрито-покрито, всичко е отбелязано в нейните хроники.

* Обичай всяко дърво, всяко цвете и всяко животно като себе си.

* Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно сребро, човек не може да прояви своята чистота. Всеки елемент се представя с известно качество. Не е достатъчно само да мислите за тези елементи, но трябва и да ги разбирате.

* Природата е умна - няма да ви остави никога да не изпълните един свой проект. Тя може като майка да отстъпи някъде, вие може да мислите, че сте я надхитрили, но тя ще ви застави с лихвите да платите четирикратно.

* В студената вода има известни примеси и енергии, които са опасни. Тази вода може да бъде под влиянието на нощта, под влиянието на звездите, на облаците. Ако не я сгорещите на слънце или ако не я турите на огъня да заври, може да ви навреди, като я пиете.

* Когато дойде денят, противоречията на нощта изчезват.

* Природата не търпи да влагаш капитала където и да е. Всичко, с което разполагаш, трябва да е в оборот. Такъв е законът на Природата.

* Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво - не й противодействайте. И когато се радвате, и когато страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате - каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро.

РАБОТАТА

* Преди да започнете една работа, кажете си: “Господ и аз ще направим това.” И ще успеете.

* Това, което има начало, няма край. И това, което има край, няма начало.

* Колкото и да ви се вижда една работа невъзможна, кажете: “Това за Господа мога да го направя.” Също: “Тази работа мога да я направя, тя ще върви, защото е Божествена.”

* Единственото нещо, което повдига човека, е работата. За да се проявите в каквото и да е направление, трябва да работите. Работата е свещено нещо. Работа, вършена с любов, е щастие.

* Всяко нещо, което може да се направи, може и да се поправи.

* Човешките плодове гният, божествените - не. Щом кажете, че едно дърво е ваше, нападат го гъсеници или изсъхва, или плодовете му се развалят. Вие не сте го създали, не му пращате светлина, нито топлина, а казвате, че е ваше. Щом една майка казва: “Това дете е мое!”, свършено е, то се разваля. Кои неща са ваши? Онова, което през целия живот сте опитвали, че няма никаква погрешка, то е ваше. Доброто, красивото, което е приложено, което е опитвано непрестанно, то е ваше.

* Работата не е нещо физическо, тя е нещо вътрешно. Само човешкият дух работи.

РАЖДАНЕ, ВЪПЛЪТЯВАНЕ НА ДУШИТЕ, ПРЕРАЖДАНЕ

* Душите от невидимия свят слизат групово на Земята и се разпределят по цялото земно кълбо. Тези души са свързани помежду си така, че успехът на едни зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които той е свързан, също не им върви. И ако на едного тръгне работата добре, на всички останали тръгва. Колкото по-напреднал е един дух, толкова по-голяма е групата, която го съпровожда.

* Възкресението е състояние - минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала, преди да е била въплътена в материята. Веднъж въплътена, тя се опорочава, затова всички хора без изключение са нечисти. Затова човек трябва да прави неимоверни усилия, за да може със силата на духа да очисти сърцето, ума и тялото. Причината за нечистотата е самата материя.

* Човек идва на Земята, за да изправи погрешките си, а не за удоволствие.

* Родителите са само условие за раждането на детето, а то всъщност се ражда от друго място.

* Прераждане - това е, като не сте си довършили една работа, да дойдете пак да си я довършите. Един ден, когато вече няма какво да правят, хората няма да се прераждат.

РАЗВИТИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА

* Без жертва и без Идея не може да има напредък.

* Магнетизмът е сила, която съдейства за развитието на Вселената и на всички живи същества. Движението на Луната около Земята, на Земята около Слънцето, на Слънцето около други слънца - всичко това се дължи на магнетизма. Той поддържа хармонията в живота, в цялата Вселена, и ако изчезне, животът не може да се проявява. Човек изгуби ли магнетизма си, става кисел, недоволен, всичко му се вижда грозно и черно. Той и на топло да седи, все ще му е студено. Магнетизмът дава привлекателността и топлотата на човека.

* В своята еволюция човек се движи от физическия към духовния и от духовния към Божествения свят.

Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да вземете известна посока… В който и свят да попадне, човек винаги трябва да работи върху себе си.

Има един вътрешен закон в живата природа, според който, щом човек научи нещо, трябва да помага и на другите. В това седи служенето на Бога.

Време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението… Никой не може да въздейства на вдъхновението - то е постоянно и винаги расте… Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област - в областта на хармонията.

Божественото съзнание е всякога тихо и спокойно. Докосне ли се човек до Божественото съзнание, веднага и неговото съзнание се пречиства, недоволството му се премахва и животът му се осмисля.

* Когато искате да прогресирате, свържете се с разумните същества. Всеки един клон, било от науката, било от изкуствата, си има свои разумни същества, които го поддържат. Здравето се поддържа от разумни същества. Силата и доброто на човека се поддържат пак от разумни същества.

* Има атоми, които са организирани. Има атоми, които са минали през Духовното и Божественото тяло. Има еволюция в атомите, има еволюция на самата материя. Всичко еволюира в нас и извън нас.

* Обикновено на всяка система от висши същества отговаря система от нисши, които си влияят взаимно. При това взаимодействие между системите Космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото Съзнание, Божественият Дух, който регулира всички неща в човека.

* Доброто и истината са двете релси, по които върви човешкият живот. Истината - това е пътят към Бога. Доброто - това е пътят към Бога. Те за вложени в човешката душа.

Ние сме в последния ден, когато можем да изпълним волята Божия.

СВЕТЛИНАТА

* Светлината се проявява на Земята, но тя не идва от Земята. Светлината, която виждате, е отражение на Слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго Слънце. Между нашето Слънце и истинското Слънце има едно тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина. Докато дойде на Земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското Слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното Слънце се поглъща от нашето и то я предава на Земята.

* Външната светлина, която виждаме, е резултат от мисълта на възвишените същества, които са над нас - тя излиза от очите на тези същества.

* Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината - от света на светлите същества. Цялото човечество е под неизбежното влияние и на едните, и на другите. Светлите същества са завършили своята еволюция и сега поддържат света, слизат на Земята от високите светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже иначе не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да подобрят своето положение.

* Всяка светла мисъл е едно възвишено същество, един ангел, който временно обитава в човека. Засега учените изучават светлината в нейните най-прости проявления. Те не подозират, че тя носи известни мисли със себе си.

* Обидил те някой - трябва да можеш да се овладееш, да можеш да разтопиш обидата и да ти стане приятно, като че ли тя не се отнася до тебе. Ако ти се движиш с бързината на светлината, кой ще те обиди? А светлината не минава ли през най-нечистите места? Навсякъде прониква тя, но не се опетнява.

* Светлината се привлича от тела и съзнания, които са високо организирани. Кротките хора носят светлина, с която Земята се обработва. Кротките привличат Божествената светлина и я отразяват навън. Те са светещи. Не са малодушни, както се мисли обикновено, а са разумни.

* Хората имат светлина отвън, но не и отвътре. Един от старите библейски пророци казва, че те посред бял ден се препъват, значи нямат вътрешна светлина. Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (виделина), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е сляп, или някъде умът му се е отвлякъл.

* В Природата има смъртни и безсмъртни трептения на светлината. Има смъртни и безсмъртни трептения на топлината. Ако човек може да постави тялото си, както и мозъка си под действието на безсмъртната слънчева светлина и топлина, той ще бъде във връзка със съществата от висшите светове, ще приема и новини от Слънцето.

* Физическата светлина се пречупва, но има една астрална светлина, която не се пречупва на физическото поле. Където пада тази светлина, предметите стават невидими. Ако облеете човека с нея, той става невидим.

* Великите истини на живота мъчно се пренасят на Земята, защото са нужни специални среди и специални методи, за да се предадат на достъпен език на хората. Един ден ще бъдат достъпни за тях. Това ще стане, когато хората научат законите на Светлината и влиянието й върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове.

* Светлината движи кръвта. Нашето кръвообращение има ритъм, който се дължи на космическата, на електрическата енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на Първичната причина в света. Тя изпълва цялото пространство.

* Светлината съдържа в себе си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели.

Земята е обвита с 12 обръча или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчевата енергия.

* Всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина.

* Ако нямате отношение към животворните лечебни лъчи на Слънцето, няма да имате органическа сила. Няма да можете да растете, защото нямате връзка със зелените лъчи на светлината. Не можете да мислите, защото нямате връзка с жълтите лъчи на Слънцето, които дават подтик на мисълта. Нямате смелост, доблест, защото нямате връзка с виолетовите лъчи на Слънцето. Ако се свържете с тези лъчи, ще придобиете тези качества. Но трябва да вземете от Земята съответната материя. Защото слънчевите лъчи изискват проводници.

* Цветните лъчи на светлината са разумни същества, живи души. Червеният цвят е разумно същество, синият, зеленият и другите цветове - също.

Всеки лъч на светлината е музика. Когато изгрява слънцето, из пространството се носи неземна музика.

СЛОВОТО

* Словото Божие трябва да проникне в душите на хората и те да го възприемат и приложат. По този начин ще се убедят в неговата сила. Живият хляб е разбраното Слово.

* Със Словото си Бог изпълва небесата и милиардите слънца. Словото Божие е магическа сила и чрез него може да се извършват чудеса.

* Има нещо по-свещено от иконите и Библията. Това е Христос, който е говорил Словото.

* Библията не е обикновена, просто написана книга. Тя има една особено жива страна в себе си, която трябва да се разбере. Всяка хубава книга съдържа животворна сила.

* Хлябът е Словото Божие. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да слуша Словото Божие. То е насъщният хляб за душата, от който тя се нуждае всеки ден. Когато душата се храни със Словото Божие, тя става мощна и велика.

* Словото работи във вас и в цялата природа и внася навсякъде живот и обнова. Щом сте във връзка с Цялото, щом мислите за Словото, ще се образуват хормоните, носители на творческата мощ на това Слово, и ще се подмладите.

* Словото Божие представлява плодовете на Дървото на живота. С тези плодове трябва да се хранят всички хора, за да придобият вечния живот.

СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ

* При големите страдания създай на ума си работа, която изцяло да те погълне.

* Всяко страдание е възможност за придобиване на нещо велико и благородно. Никой в света не се е повдигнал без изпитания.

* И болестта, и неволята са благословения за човека. Неволята е неволя, докато е неразбрана. Щом я разберете, тя вече не е неволя. Недоволството се дължи на чрезмерните желания на човека, които той не може да отглежда.

* Всичките мъчнотии човек може да преодолее, макар и да се поохлузи малко кожата му.

* Злото е екстракт, затова се употребява в минимална доза. Страданието също е екстракт. Ако знаете как да го употребявате, ще ви стане приятно.

* Не питайте защо ви е дошло едно страдание, а кажете: “Да бъде волята Божия!” Така ще придобиете нещо ценно.

* Страданието е освобождаване от нечистотиите и гнойта в нас. То е чистене.

* Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Само ако можете да свалите опаковката, ще го намерите. Вие още не разбирате защо ви идват страданията, как се разкрива духовният свят и защо човек трябва да страда.

* Чрез страданието в човека проблясва едно откровение за любовта, за мира, за нежността, за чистотата.

* Страданията ще дойдат и изкушенията ще дойдат. Всичко ще приемеш с радост. Скръб и радост - все едно.

* Страданията и нещастията на хората се дължат на това, че нямат вътрешна светлина. Външната светлина, от която се ползват всички същества, предизвиква дразнене на сетивата. Светлината, за която Христос говори, носи само живот.

* Наказанието идва, за да се трансформират известни сили. Наказанието е за това - да учиш добре, да свириш добре, да пееш добре, да мислиш добре, да постъпваш добре.

* Често казвате, че сте радостни, след малко казвате, че сте потънали в скръб, че мразите хората, а не можете да си обясните защо… Тече мътна вода. Защо тече? Морето се е развълнувало. Морето само по себе си не се вълнува. Има нещо извън водата, което раздвижва морето. Да кажем, че се дължи на въздуха. Въздухът, и той сам по себе си не го прави. Има нещо, което и него вълнува. Като се вълнуват, те се опресняват… Така страданията опресняват и човека. Ако нямаше велико предназначение страданието, Бог не би го допуснал.

* Докато имаш слабост към парите, славата, гордостта, почестите, жените, към удоволствията на живота, към вещите, никога не можеш да бъдеш щастлив.

* Хората ще престанат да се препъват, ако умовете им са пълни със светлина и яснота.

* Злото е, за да ви предпази от голямото зло. Ако речете да отделите доброто от злото, вие ще се натъкнете на една болест, която е неизлечима. При сегашните условия, както са създадени хората, ако се изключат болестите от живота им, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло. Насъбралата се много излишна енергия се регулира чрез болестите.

* Не само нечистата пот, но и нечистите мисли и чувства запушват порите на тялото, а човек се чуди откъде е дошло неразположението.

* Страданието се дължи на това, че астралният двойник (една от обвивките на тялото) излиза повече навън, отколкото трябва, приема повече впечатления, отколкото трябва, и страда. Дотегнат ли ти страданията - събери двойника вътре в себе си!

* Когато страдаме външно, ние печелим вътрешно. Страданията са външно налягане, за да се роди вътрешната сила.

* Вие още не сте изпитали велики страдания. Още не са ви разпъвали на кръст. Който е страдал, той е як. Христос казва: “Скръбна е душата ми до смърт.” Какво е чувствал той в себе си? Опитайте се да влезете в такова състояние, да преживеете това, което Той е преживял. Силни са били неговите страдания! Да минеш през едно положение, без да си виновен, и да свършиш живота си като виновен, без да се оправдаваш. Това е характер. Това е посвещение.

* Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло. Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, тогава човек боледува. Всички тела взаимно си помагат.

* Често Провидението изпраща на човека голямо страдание, за да го избави от друго по-голямо нещастие.

* Страданията са Божественият огън, който ви чисти от нечистотиите.

СЪЗНАНИЕТО

* Важното за сегашната епоха е пробуждането на човешкото съзнание. Някога човек е живял в Бога - период, за който нищо не знаем. След това е излязъл от Него като дихание, пробудил се е и е започнал самостоятелно да живее и се развива. Ние знаем за съществуването на човека само от момента, когато той е излязъл от утробата на своята велика майка и е влязъл в света на промените, в пътя на ред противоречия, на които трябва да се радвате, защото те показват, че живеете в областта на Божественото. Противоречията са възможности за постижения.

* Виждането е функция на съзнанието. Човек, който има пробудено съзнание, вижда и в Америка какво става, няма защо да ходи на място да види.

* Знанието е процес на очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради умственото тяло. Чрез съзнанието идва храната на умственото тяло.

* Христос е имал пробудено съзнание и затова е могъл да учи направо от Невидимия свят, чрез непреривната си връзка с Първичната причина, с Вечното начало. Христос е една от великите страни на Космичната реалност.

* Ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на Земята. Има един разумен свят, който стои над човешкия, регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие.

* Вие сте дошли на Земята не като фактори, но като умове на едно Велико съзнание - да извършите работата си както трябва. Ще я свършите, ако бъдете в хармония с това Велико съзнание, тогава силите му ще потекат във вас. Изгубите ли вярата в него, ще изгубите смисъла на своя живот.

* Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава система от нисши, които си влияят взаимно. При това взаимодействие между системите Космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият дух, който регулира всички неща, цялата Природа на човека.

* Днес всички протестирате против насилията, екзекуциите, неправдата, но това е, защото не е дошло времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, благородни и възвишени сърца, които да разрешават въпросите свободно, с велико съзнание. На съвременните държавници съзнанието е в тъмнина и мрак. Те не разбират, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт.

* Било е време, когато хората, обществата, народите не са били свързани помежду си. Но сега всички чувстват, че са членове на едно Велико цяло, което наричаме Велика душа, Космично съзнание, което е важен фактор. Към това съзнание се стреми днес човечеството. То не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, а Великото Космично съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя.

* Апостол Павел казва на едно място, че се е пренесъл на Третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на Космичното съзнание. Много светии, учени, велики хора са живели в това съзнание. Докато човек не влезе в него, радостта му ту ще се явява, ту ще изчезва. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на Космичното съзнание.

* Колкото по-голяма е светлината на човешкото съзнание, толкова паметта на човека е по-силна. Колкото по-силна е паметта, толкова повече енергия изразходва той. Който иска да има силна памет, трябва да се стреми към увеличаване светлината на съзнанието си.

* Много светии и велики хора са живели в Космичното съзнание: Буда, Христос, Питагор, Сведенборг и други са познавали живота и условията на това Съзнание.

* Дух - това е разумното в човека. Душа - това е съзнанието на човека. Туй, което се координира с разумната мисъл, то е душата на човека.

* Човешкото тяло нито е устроено още, нито е организирано. Един ден то ще се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него и човекът ще стане безсмъртен. Човекът е създаден по образ и подобие Божие, но още не е направен изцяло така. Бог е всезнаещ, но не е човек. Знаете ли какво има на Слънцето, какво представлява въздухът, какво ще ви се случи днес, какво има в дълбочината на океана, какво има в центъра на Земята? Само онзи може да знае тези неща, чието Космично съзнание е пробудено. Той може да напуска тялото си, когато поиска, да обикаля цялата Земя, да влиза във вътрешността й, да отива на Слънцето и да се връща.

* Има истини, които са недостъпни за човешкото съзнание. Умът не е готов за тях.

* Светлите идеи не идват всякога. Има определени дни и часове в годината, когато Божествените идеи слизат от невидимия свят и посещават хората, но понеже тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават-заминават и остават неизползвани.

* Под “елементи” аз разбирам центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един по-широк свят от нашия. Нашият свят се дължи на нашето съзнание. Зад него има друго съзнание, което обгръща целия материален свят, който е негов резултат. И зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг този свят и действа в него. От това духовно съзнание произтичат много явления.

СЪРЦЕТО

* Сърцето е резервоар, в който се втичат и изтичат енергиите на Космическия човек. Обърнете внимание на линията на сърцето (на ръката) - колко е дълга, какво направление има и дали е колкото линията на ума. От посоката, дължината и направлението на тези две линии се определя характерът на човека, както и от съчетанието на планетите на нашата Слънчева система.

* Освободете сърцето си от горчивината, от завистта, крамолите, недоразуменията, защото времената са усилни. Пространството е пълно с Божии воини, които искат да въдворят ред и порядък. Ако доброволно хората не се прегърнат като братя, като синове на един Баща, насила ще бъдат заставени за това.

* В бъдеще енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще отоплява и осветява света. Божествената правда, която идва с настъпването на Шестата раса, ще стопли човешките сърца. Така ще има едно общо повдигане.

* Сърцето е свързано с Космоса, откъдето черпи жизнените си сили. Доколкото силите на сърцето се проявяват, дотолкова умът се развива нормално. Когато връзката между дейността на сърцето и Космическата енергия се прекрати, животът на човека се прекъсва.

* Било е време, когато на Земята е имало две слънца, щом едното залезе, другото изгрява. Тогава е имало непрекъснат ден. Голямото слънце в нас е сърцето, малкото слънце е умът. Денем сърцето събира Божествена енергия, умът я обработва. Умът е светлината на живота. Което сърцето е научило, то е научено. Което учим с ума, трябва винаги да го проверяваме със сърцето. Сегашните хора работят много с ума си, трябва да му се даде възможност да почива. Сърцето трябва да поправя работите на ума, да ги филтрира. “Сине мой, дай ми сърцето си!” Бог е направил сърцето на човека да поправи света.

* Сърцето е проявление на “ОМ” идентично с УМ. Сърцето носи половината от благословенията, които Бог дава.

* Сърцето е съвършено, независимо и свободно - има автономно управление. Понеже то е представител на Божественото начало в човека, няма защо да правите опит да владеете нечие сърце, нито пък да позволите някой да владее вашето.

* Днес е векът на електричеството, на техниката, а бъдещето ще бъде на сърцето. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света.

* Всяка една клетка от организма си има сърце. И всичките сърчица са свързани с общото сърце на човека - те пулсират съобразно с него. Когато те не функционират в унисон с общия организъм, тялото се разкапва. Когато се свържете със сърцето на Природата, целият ви организъм ще е в нормално състояние.

ХРИСТОС

* Христос дойде да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и създадоха религии и църкви в Негово име. Христос нямаше за цел да създава църкви, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на безсмъртното в себе си.

* Един ден беседите на Христос ще се възпроизвеждат. В Природата нищо не се губи. Един ден не само ще се чуят проповедите му, но и ще се види всичко, което е ставало. Христос е говорил много, а съвсем малко е записано в Евангелията.

* Христос е Космическо същество. Христос е светлината, която работи в цялата Природа и е във връзка с тези, които ще образуват Шестата раса.

* Плодовете на старото са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, та соковете да се преобърнат в полза на човека. Когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото повдигане.

* Христос е учител на бялата раса, за да се развие в нея свръхсъзнанието.

* Христос действа в глъбините на човешката душа. Той няма да се въплътява повече. От Христос се започва еволюцията на човечеството, но той не е човешка еволюция. Христос е Космическо същество, той е светлина, която работи в цялата Природа. Христос е във връзка с всички, които образуват и работят сега в Шестата раса.

ЧИСЛА, МАТЕМАТИКА

* За да не се страхува човек от числото 13, трябва да знае начина, по който може да се трансформират енергиите му. Когато невидимият свят иска да преобрази човека, поставя го под действието на числото 13.

* Три - това значи да съединим вярата, надеждата и любовта в едно. Девет - това значи да съединим физическия, духовния и Божествения свят в едно.

* Вие сте изучавали математика, но ако бяхте изучавали нейния вътрешен смисъл, щяхте да знаете свойствата и качествата на числата от едно до десет, щяхте да знаете техния произход, онази динамична сила, която съдържат в себе си. Външно числата са нещо като сенки, но от сенките им ще намерите истинските и реални числа. Например числото 1 представлява един скъпоценен камък, едно растение, една буболечица, една риба, една птица, един слон, един човек, един ангел, един Бог. Това са все динамични сили. С числото 1 можете съзнателно да работите. Не можете да извършите никаква работа, ако нямате сила, а всички сили се съдържат в него. Чрез единицата се твори, създава. Това е живо число, най-силно, най-разумно, то твори, но не устройва. За да се устрои този свят, за да почне да прогресира, трябва да се внесе числото 2.

ЧИСТОТА, ДОБРОДЕТЕЛИ

* Нищо не трябва да пожелаваш - това е чистота.

* Понякога е за предпочитане да се откажете от някакво благо, отколкото да го получите.

* Искате ли да се освободите от нещо лошо в себе си, не режете, а го изтръгнете с корен, за да не може да израсне отново.

* Аз наричам морален онзи, който издържа на всичките изпитания. Пред отворената каса - минава и заминава, пред красивите жени - минава и заминава, пред златото, къщите, имотите - отминава. Чист, честен, окото му не трепва, никаква власт не го привлича, не се възгордява, не се обезсърчава - на всичко издържа.

* Никога не се стремете да се оправдавате пред хората. Оправдавате ли се, ще мязате на този, който се пере в мътна река и иска дрехите му да са чисти.

* Чистият извор никога не се размътва. Той сам се чисти постоянно. Чистият човек не може да се провали, при каквито и условия да е поставен.

* Смиреният, кроткият и светият живеят във вътрешна и външна чистота.

* Чистотата трябва да бъде идеал. Всички сили в тялото трябва да се подчинят на този идеал.

ЧОВЕКЪТ

* Като ви срещнат хората, да кажат: “Ето един човек, който изпълнява волята Божия.” От тази похвала по-хубава няма.

* Просветленият ум и доброто сърце са богатството на човека. Нямате ли просветлен ум и добро сърце, вие сте само едно натоварено магаре.

* Не е положението, което прави човека. Глупавият човек, гдето и да го поставиш, все си е глупав.

* Човекът не е бил животно, само като дух той е минал през фазите на растението и на животното, но произходът му е Божествен. Човекът е минал през нисшите форми, но не се е спрял при никоя от тях, и е продължил пътя си. Той продължава и до днес да създава форми.

* Бог ни е създал, преди ние още да сме приели човешка форма. Главното е, че ние съществуваме и вън от тази форма, с още други духовни тела, които според мене са дванадесет.

* При добрия човек скъпоценните камъни стават проводници на Божествени сили.

* Човек има и трето око, от което излиза Божествената светлина и което му показва как трябва да гледа. Физическите очи са необходими, но ако третото око не е зад тях, човек нищо не би могъл да предаде на ближния си.

* Някой път вие мислите, че имате постижения. Имали сте. Но за днешния ден успехът ви ще зависи от днешните постъпки - от една добра мисъл, от едно добро чувство и от една добра постъпка.

* Колкото човек е по-благороден в своите постъпки, толкова строежът на тялото му е по-добър.

* Човек не може да има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си, ако не е отворен към Бога. Това в окултизма се нарича “Инфлюкс” - влияние на духа върху човека, т.е. връзка между Божественото и човешкото.

* Доброто е храна на сърцето. Без доброто човек не може да бъде здрав, нито щастлив. Сърцето се развива и усъвършенства само чрез доброто. Без сърце и без ум човек е нула.

* Колкото повече се развиват хората, толкова по-голям брой и по-разнообразни елементи ще влязат в живота им. В духовно отношение всеки човек, всяка душа, ум и сърце представляват отделни елементи. Всяка мисъл, всяко чувство и постъпка също представляват отделни елементи. Една ваша постъпка може да не е важна за вас, но за друго същество тя е някаква възможност.

* Защо страдат хората? - Защото не са свободни. Защо са слаби? - Защото са изгубили силата на духа си. Защо се спъват? - Защото са изгубили светлината на ума си. Защо са бедни? - Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които той трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.

* Застани пред Бога като дете и кажи: “Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и добротата на моето сърце!”

* Богатството на хората се определя от тяхната кръв. Дали човек може да бъде богат - това е точно определено математически. Като разложите кръвта, ще видите какви елементи се съдържат в нея. Ако кръвта ви е бедна и заразена, целия свят да ви дадат, пак сиромах ще си бъдете. Кръвта, животът и духът са всичкото благо на човека.

* Човек е съставен от няколко преплетени елипси. Това са физическото, астралното, менталното и причинното тяло. Физическото тяло е триизмерно, астралното е четириизмерно, умственото - петизмерно, причинното - шестизмерно. Материята на тези тела има различен състав.

* Ако имате хубава, хармонична мисъл, паметта ви ще се усили.

* Човек придобива нещо само тогава, когато обработва нещата и те станат негова плът и кръв. Истинските придобивки са ония, с които човек разполага по всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Това, което е ваше, никой не може да ви го вземе.

* Силният човек не се оплаква и не се оправдава. Той носи раните си и върви напред.

* Когато душата се храни, човек е силен. Когато сърцето се храни, човек е благороден. Когато умът се храни, човек е просветен. Просветата идва, но не както мислите, само от четене на книги. Човек се ражда с тези възможности.

* Растенията отделят от себе си частици, които говорят за тях чрез приятна или неприятна миризма. Всеки човек отделя от организма си особен род частици, които също се разпространяват във въздуха, при това от главата - един род, от ръцете - друг, и т.н. Отдалече можеш да разбереш един човек здрав ли е или не. От здравия лъха приятна миризма. Ако мозъкът е здрав, от главата излиза една мека приятна светлина, както при светиите. Във всички хора тази светлина е според степента на развитието им. Хора, чието сърце е добре развито, имат магнетична сила. От тях се отделя особен, свещен пламък. Ако храносмилателната им система е добре развита, от тях лъха сила, здраве, жизненост.

* Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова животът му е по-възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на организма.

* Няма по-хубава храна за човека от ябълките, житото, хляба, зехтина и всички плодове. Житото е много важно, то дава много нещо на човека и го прави по-устойчив.

* Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е, която умира.

* Умният, ако иска, от един хляб може да направи сто хляба. Глупавият всякога мисли, че е беден, все е кисел и недоволен.

* Материята съществува, но всичко не произтича от материята. Тя е само един от факторите, едно от условията да се появи животът. За да се появи каквато и да е форма в света, необходима е субстанция, с която да се облекат живите сили. Тялото - външните му и вътрешни органи - представлява материалната страна на силите на мозъка. Дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и останалите системи представляват една величествена инсталация, чрез която се проявява интелигентността.

* Колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знания е безкрайно. Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в любовта е смисълът на живота.

* “Стани и ходи!” - това е една абсолютна формула, с която човек може да преодолява всички мъчнотии и изпитания. Говори ли на разумността си, човек може да стане и да ходи, да постигне всички свои благородни желания.

* Силният човек не се оплаква, той носи раните си и върви напред.

* Сладчината в света е излязла от тези, които обичат. Всички сладки плодове, всички сладки сокове на цветята идват от цветовете на любовта. Тази любов е излязла от сърцето, дошла е в нас като нещо външно, като сладчина. Всичките отровни работи са излезли от сърцата на лошите хора. Човешката мисъл трябва да разнася ухание, сърцето да разнася сладчина, а тялото - стабилност. Светлината идва от Божествения ум, топлината - от Божественото сърце, силата - от Божественото тяло.

* Човекът е един малък свят, който се поддържа от Божествената енергия и възвишените същества и светове.

* Щом те посети някой от тъмните духове, умът ти потъмнява, сърцето потъмнява и изстива, тялото отслабва. Всякога, когато те докосне един дух на тъмнината, губиш силата си.

* Човек не трябва да яде какъвто и да е хляб, нито да пие каквато и да е вода, нито да чете каквато и да е книга, нито да вярва в каквото и да е.

* Щом се роди един човек, може да се предскаже ще бъде ли той богат или не. Това богатство се обуславя от златото, което е в кръвта. Дължината на живота зависи също от него. Когато се поквари златото като елемент, животът се съкращава. Това злато, което е вътре в кръвта, привлича външното злато.

* Човек може да пожелае да умре само когато е изпълнил своята мисия на Земята.

* Един човек ще съблече смъртното си тяло и ще се облече в безсмъртното.

* Колкото звезди има в небето, толкова хора има на Земята. На всеки човек се пада по една звезда. Звездите разговарят помежду си като хората.

* Всичко, което си ти, се дължи на твоя дух, на твоята душа, на твоя ум и сърце.

* Средно развитият човек има триста милиарда клетки, които живеят с него, учат се с него. А гениалният има 150 хиляди милиарда душички. Той е техен цар. В бъдеще тези клетчици ще се увеличат. Като идва човек на Земята, увеличава тези душици. Като не постъпва добре, те намаляват. Когато обича, когато е радостен, се увеличават. Радостта, която чувствате във вашето сърце, е присъствието на една новодошла душа. Степента на тази радост изразява степента на развитие на душата, която е дошла. Колкото душата е по-просветена, толкова радостта е по-голяма.

* С челото се възприема това, което идва от Божествения свят. Затова то трябва да бъде открито, широко и високо.

* Човек е ръководен от свой личен, вътрешен дух, докато животните са ръководени от групов дух, който работи върху тях отвън.

* Когато човек скърби, че някоя добродетел не се развивала в него, тази скръб е на място.

* Човекът на любовта е ограден с жива светлина. Само онзи познава любовта, който живее в нея.

* Човек трябва да има достойнство и смирение. Той сам трябва да се съди, преди да е дошъл съд отвън.

* Един човек е важен колкото и една слънчева система.

* Минералите, растенията, животните - това е човекът, разложен на своите части.

* Енергията на много растения взема участие при създаването на човешкия организъм.

* Мястото и службата на човека се определят от неговия ум, от неговото сърце, от душата му и най-много от неговия дух. Това, което ви е дадено от Бога, никой не може да ви го отнеме.

* Това, което имате, никой не може да ви го отнеме, но и това, което нямате, никой не може да ви го даде. Никой не може да ви направи умен или добър, ако не сте умен и добър.

* Видите ли на челото на някой човек печата на Христа, подайте му ръка. Видите ли на някой човек на челото печата на Антихриста, на Дявола, заобиколете го.

* В света има една константна, чиста материя, от която зависи прогресът на човека. Каквото се направи в нея, остава вечно. Има друга материя, преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всички противоречия и болести. Тя може да е малко по количество, но е динамична.

* Има клетки у нас, които разбират езика на растенията и на минералите.

* Мозъкът на гениалния човек е създаден от особена материя, която не съществува на Земята.

* Отличителните качества на Христовия печат са: любов, радост, мир, дълготърпение, въздържание, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра.

* Печатът на дявола е числото 666 и качествата са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство, лъжа, лицемерие, безбожие.

* Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот, Божественото е огряло съзнанието му.

* Ако човек има една висока идея, за която е готов и мъченик да стане, него не можеш да го сплашиш, той издържа на всичко. За него смъртта е лека.

* Природата си служи със символи и знаци. Няма престъпление или добро, което човек да е направил и за което Природата да не е турила отпечатък върху неговото тяло. Тя отбелязва всички престъпления и всички добродетели.

* След всеки период от седем години в човека се започва една нова фаза - развитие на ново тяло. Такива тела има седем. В духовно развитите има още три, а в най-напредналите - още две. Значи в човека може да се развият дванадесет тела.

* “Песен на песните” е една алхимическа формула. Много неща е знаел Соломон, но има нещо ново, което той не е знаел. Нещо, вписано вътре в човека: ред, закони и принципи. Затова той съгради външен храм, подобен на Всемирния храм, с много философски смисъл, с мерки и символи, защото не знаеше, че всичко това го има вътре в човека.

* В плода е събрана концентрирана слънчева енергия. Костилката носи в себе си дървото. Дървото, като даде плод, пак ще се скрие в костилката. Всеки човек се съдържа в своята мисъл. Онова, което съдържа твоята мисъл, това си ти. И онова, което съдържат чувството и постъпката ти, това си ти.

* Колкото повече душата изразява своя живот, толкова по-издържлив е човешкият организъм.

* Личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот.

* Всеки носи нещо специфично хубаво, което друг не може да носи.

* Дървото се познава по плодовете му. Ако те са кисели и стипчиви, дървото има едно развитие, ако плодовете са сладки и ароматни, то има друго развитие, друга култура. Плодовете на човека са неговите постъпки, от тях съдите за развитието му.

* Човекът е създаден от светлина и топлина. Ако ги премахнете, нищо няма да остане от него.

* В света на Божията мисъл е създаден човекът. Във вас има от всички нисши същества по нещо.

* Тялото на човека e една малка кутийка, в която се крият скъпоценности.

* Бъдещето на човека зависи не от това, което взема, а от това, което дава.

ЧОВЕЧЕСТВОТО, СВЕТЪТ

* Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато те решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да бъдат отворени всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждането на земния живот.

* Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки, че всички са едно в Бога, и когато всеки бъде готов да работи за другите, тогава ще има братство, тогава ще бъдете щастливи. Човек трябва да работи за Цялото с любов, както ръката работи не за себе си, а за тялото. Когато почнете да работите за Бога, ще оставите всички световни и светски работи, ще работите спокойно, с любов и усърдие.

* Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия и забавления, за да придобиете висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов, а не само да се тупате в гърдите, че правите нещо.

* Колкото по-добри и по-разумни стават хората, толкова повече се ражда злато в Земята. Златото расте и зрее като плодовете, дори си има и ухание. Колкото по-лоши стават хората, толкова златото и скъпоценните камъни намаляват.

* Когато един народ закъса морално и материално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е принесъл в жертва своите велики хора, да е придобил някакво благо. Няма народ, който, като се е опълчвал срещу великите идеи, срещу моралните си хора, срещу големите умове на човечеството, да е успял и прокопсал.

* Сегашният човешки порядък е в стълкновение с порядъка на живата Природа и вследствие на това се раждат социалните страдания. Ние търсим причината за тях там, където не е. Единствената причина за социалните противоречия е, че ние сме в стълкновение с живата Природа.

* Мъчнотиите, през които минава сега бялата раса, говорят за раждането на Новото от Шестата раса.

* Всички учени и велики хора, всички мъдреци, които са направили нещо за доброто на човечеството, които са го повдигнали, са били смирени и кротки хора.

* Сега се намираме в една епоха, когато нашата Земя и цялата Слънчева система излизат от една тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие - Алфиола, невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата Земя, а също и нашите тела и умове ще се преустроят. Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот.

* Винаги при преход от една епоха в друга, когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотии, защото всички форми на старата култура се разрушават, за да се създадат условия за новата.

* Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея повече преобладава обективният ум, а отчасти само висшият ум. В нея преобладават насилието, алчността и разрушението.

* Съвършени същества ръководят човечеството. Първоначално центърът им е бил в Атлантида, после е бил в Египет - те са ръководели строежа на пирамидите. Сега направляват събитията от Хималаите. В Европа има два клона - на Рила и на Алпите.

* Евреите може да са пръснати по света, но не могат да изчезнат. Пази ги Великият принцип на живота. Евреите точно и от хиляди години спазват закона за десятъка. Каквото спечелят, отделят една десета част за Бога, за бедни, за болни и т.н. На тях Господ им е дал 36 000 обещания - и Той ще ги изпълни. Евреите ще приемат новото.

* Религиите, сектите, държавите - това са все пелени, в които майките повиват бебетата. Но когато бебетата израстат, пелените отпадат.

* Разумните, добрите хора, певците, поетите ще оправят света, а не политиците и парите.

* Вън от нас има едно общество от 101 най-просветени същества, които са завършили своята еволюция, най-съвършените същества, които мислят ден и нощ за повдигане на човечеството. Те са турили в ход своята мисъл и един ден тя ще се реализира. Днес целият културен свят се намира под тяхно влияние. Пертурбациите, които стават, са тяхната мисъл, която те ще реализират. По-лесно е да спрем Земята в нейния ход, отколкото да спрем тази мисъл. Светът ще се поправи и един ден хората ще заживеят по братски. Тази жестокост, която сега съществува, ще изчезне.

* Някои хора трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои хора трябва да се родят, за да се подобри светът.

* Ако човек идва на Земята съзнателно да помага на хората, той има свободен избор да се роди където иска. Колкото по-напреднал е в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идват рядко, когато човечеството отбелязва епохи в своя живот. Великите учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят големи преобразования в живота на човечеството.

* Не само да мислим за поправянето на света, а да направим така, че да няма нито един гладен човек. Хляб и жилища за всички да има - това значи да се изпълни волята Божия на земята. Хлябът, знанията, благата, богатствата трябва да бъдат достояние на всички хора и то свободно, а не само някои да се награбят, а за другите да няма нищо. Всеки да бъде учен, богат, справедлив, здрав и силен.

* Съществата, които отклониха евреите да приемат Христа, сега са същите, които причиниха Втората световна война.

* Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се поправи. При сегашните разбирания това не може да стане. Има ли насилия, светът не може да се оправи.

ЩАСТИЕТО

* Щастието вие го носите в себе си. То зависи от вашия организиран ум, от вашето организирано сърце и от организираната ви воля - остава само да използвате тези условия. Даден ви е въздух да дишате, дадена ви е светлина да възприемате, даден ви е език, с който меко и сладко да говорите.

* Хората не могат да намерят щастието, защото го търсят вън от това, което всеки момент получават.

* Не може да си щастлив, ако не обичаш поне един човек безкористно. Обикни някого, без той да знае за това, и нека да ти е приятно. Така ще разбереш една истина.

* Никой никого не може да направи щастлив. Пътят за постигане на щастието е равновесие на физическото поле, равновесие да има в чувствата - да не падате при всяко чувство, равновесие да има и при мислите - да турите всяко нещо на мястото му, абсолютно никого да не ограничавате, да оставите всички същества свободни, всяко да се движи по свой път.

* Щом зная, че има Един, който ме обича, аз съм щастлив.

* Само умният може да бъде щастлив. Без да обичаш, щастлив не можеш да бъдеш.

* Щастието ще дойде само тогава, когато вие се откажете от себе си - и то от там, откъдето никога не сте го очаквали.

900 МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ част 2

БЪДЕЩЕТО

* Човекът е на Земята отпреди 18 милиона години и още много години ще бъде тук. През епохата на Шестата раса свободно ще се пътува до Луната и до другите планети, със Слънцето и с другите планети ще има съобщения, които ще стават с езика на светлината. Един ден хората от Земята ще са във връзка със съществата, обитаващи Слънцето и другите планети. Това е реалност, а не утопия.

* Учете се от вашите приятели. Благодарете на добрите приятели, видими и невидими, които ви помагат, когато ги призовете. Където е разумността, там са вашите приятели. От правилната връзка с тях зависи вашето бъдеще.

* Сегашната цивилизация е цивилизация на лъжа, на лицемерие и жестокост. От нея един ден няма да остане и помен. Хубавото ще дойде след това.

* Никога не си определяйте как да премине вашият живот. Да бъде както е определил Господ. Дал ви е златна уста, за да не излиза нито една горчива дума от нея. Дал ви е скъпоценни очи като диаманти, да излиза от тях най-хубавата светлина.

* Бъдещите хора ще се наричат Синове на Светлината. Те ще бъдат прозрачни - Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през човека свободно.

* Земята един ден ще бъде освободена от всички лоши хора и от всички хищници. Вие мислите, че лошите хора са по-щастливи, че живеят по-добре, че благуват? - Много се лъжете. По-нещастни от грешните и лоши хора няма.

* Сега влизаме в епохата на архангел Михаил. Той е свързан със слънчевите сили. Идва слънчевата култура на Земята. Христос е виделината на света - нечистите духове бягат от виделината.

* След няколко хиляди години ние ще можем да пътуваме когато пожелаем до Слънцето и другите планети. И днес има хора, които отиват до Луната, Слънцето и планетите, но те не дават гласност на тези свои излети. Отиват инкогнито.

* Да желаете малко, да вършите много - това е посоката на Четвъртото измерение.

* В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както течащата вода си отива.

* Всичко, което пожелае човек, може да го постигне само в даден момент, защото часът, денят, седмицата, месецът, годината са външната обстановка на нещата. Едно растение по естествен, обикновен, начин ще даде плод след четири-пет години, а има и един начин в природата, когато плодът може да стане за четири-пет часа. Тези неща само мимоходом ви ги казвам, те са за бъдещето. Знания се изискват, за да поискаш плод и той да бъде пред тебе след няколко часа.

* Когато всички планети, звезди и съзвездия светнат в човешката Вселена, тогава човек няма да стои вързан за Земята, той ще може всичко. Всяко тяло, пречистено и обновено, образува една великолепна планета.

* Хората на Шестата раса ще отопляват и осветяват жилищата си по съвсем друг начин. Тяхното идване ще е съпроводено с особено лазурно сияние на небето, после ще настанат промени в атмосферата и в психиката на хората. Всички разумни същества усилено работят и пречистват както физическата, така и духовната атмосфера на Земята.

* Щом възприемем Божественото знание в себе си, ще създадем една нова култура. Старата култура може да служи още дълго време, но новата култура, културата на Син Человечески ще я замести.

* Славянството ще има велико бъдеще. Седем хиляди напреднали същества, адепти, ще бъдат вселени в славянските народи до края на двадесети век и те ще образуват една вълна на подем. Най-умните, най-добрите ще се родят в славянството и девизът ще бъде: “Братство и любов.”

* Когато човек е на Земята, душата обитава от време на време тялото. В бъдеще тялото ще е по-съвършено. Когато пожелае, човек ще става невидим, ще става воден, въздухообразен, ще отива на Слънцето. Новата култура, която идва на Земята, ще измени коренно хората. Ще имат знания, ще могат да превръщат материята от едно състояние в друго.

* Скоростта на светлината не е нещо статично и граница на всички скорости. Има излъчвания много по-бързи от скоростта на светлината, пък ще дойде ден, когато човек само за един миг ще може да отиде до някоя планета или до друга галактика.

* В бъдеще хората ще приемат храната направо от Природата, както днес приемат въздуха. Тогава храната няма да се мели, да се пази в хамбари, изби и кутии, да се кълца.

* Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разкъсва из пространството и пак да го събира, ще минава през всички препятствия, пропасти, прегради, без да го засегне нещо. Чрез силата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да пътува от Земята до Слънцето. Има адепти, които и сега го правят.

* Ако днес някой каже, че вярва в Господа или че е говорил с умрелия си дядо, всички ще го считат за умопобъркан. Не вярва ли, не говори ли със заминалите на Онзи свят, той минава за здравомислещ. В бъдеще хората ще мислят по друг начин и ще живеят по друг начин.

* Земята под Тихия океан е скрита. Тя ще излезе над водата, това ще е Шестият континент, по-голям и по-чист от сегашните пет. Ще настъпят големи промени - духовни, умствени и физически. На Слънцето и Луната също ще настъпят промени. Този живот си отива, за да стори път на новия. Материята ще се измени. От Слънцето идват грамадни магнетични течения, които повдигат континента и го озонират. Част от Франция, Белгия, Гърция, Азия ще потъват по малко. Сахара ще се наводни и ще се създаде нова култура и климат. Европа ще стане един остров на белите.

* Като има любов и мъдрост в себе си, човек има условия за придобиване на безсмъртието. Ще дойде време, когато всички хора ще преобразят съзнанието си. Това ще се наложи, защото ще станат такива промени с нашата атмосфера, че нито един човек не би могъл да остане при новите условия. Новите условия изискват нови съзнания.

* В бъдеще електричеството ще се пренася без жици. Тогава всеки човек ще има собствена лампа, когато мисли, главата му ще свети. Когато иска, ще я запали, когато иска, ще я загаси. Ще дойде ден, когато хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл. Това ще стане, когато се извърши коренно преустройство на нашата Земя.

* Когато се разтопи ледът и водата залее Земята, от нейната кал ще израснат най-хубавите цветя и плодни дръвчета. Доброто ще дойде от най-лошите хора. Дали вярвате в това, или не, е друг въпрос. Най-лошите хора, когато Слънцето пекне, ще бъдат най-самоотвержените, най-изпълнителните, те ще бъдат носителите на новите идеи.

* В бъдеще ще се възстановят съобщенията между видимия и невидимия свят. Някои от вас ще бъдат свидетели на това.

* Няма да мине много време и от сегашната култура и наука няма да остане помен, нито прашинка.

* Един ден, когато човешката любов се увеличи, и планетата Венера ще стане по-голяма. Слънцето днес е толкова голямо, колкото е широко човешкото съзнание и колкото е голяма разумността. Един ден, когато хората се повдигнат духовно, Слънцето ще стане по-голямо, сто пъти по-голямо. В тази епоха Слънцето ще влезе в нова фаза.

* Някои от елементите на Природата носят безсмъртието, което се дава на хората периодически. Жизненият еликсир идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на Земята по една вълна на безсмъртието. Тази вълна носи нов живот, нова култура, нова епоха.

* Човек ще се ражда и умира, докато придобие съвършенство, докато придобие живота на безсмъртието. Ще дойде ден, когато няма да се ражда и умира, но ще се вселява.

* Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши не само на Този свят, но и на Онзи. Ще имаме поща, съобщения от Онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за там.

* Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища, в бъдеще учените трябва да впрегнат слънчевата енергия за гориво, за отопление и осветление.

* Великият Океан сега се приготовлява за една бъдеща култура. Новият континент ще се издигне във Великия океан. Някои земи ще потънат. Земята ще се измени климатически и органически. Наближава тя да дойде в съприкосновение с една друга слънчева система, която ще окаже грамадно влияние върху нашата.

* В бъдеще хлябът, плодовете, всички храни изобщо ще бъдат в самия човек. Достатъчно е да си помисли за крушата - и тя веднага ще дойде при него. Достатъчно е в планината да си помисли за извор - и той веднага ще бликне пред него.

* Веществото на Земята се преустройва. Изменят се и човешките мозъци. Един ден вие ще се събудите и ще разберете, че вашите мозъци са изменени.

* Ще дойде ден, когато по радиото ще слушате какво говорят на Слънцето.

* Човек още не е възприел онази първична материя, от която може да съгради своето ново тяло. В новата материя ще влезе да живее някой ден. Сега не разбира как може да се създаде тя без мъж и жена. Но за тази материя не са нужни нито мъж, нито жена. Човек сам ще се роди един ден, няма да има нужда от майка и баща, едновременно ще бъде мъж и жена.

* Ще дойде ден, когато хората така ще се обединят в мисли и чувства, ще бъдат толкова разумни, че сякаш един човек мисли. Ще има външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. Сега се приготвяме за този порядък. Този ден няма да бъде много далече. Даже и в този век хората ще бъдат свидетели на нов порядък.

* В бъдеще лекарите няма да режат тялото, за да го изучават, всички те ще бъдат ясновидци. Като дойде болният, лекарят ще го прегледа отвън и отвътре, без да го пипа, понеже материята за него ще бъде прозрачна, тялото ще бъде осветено. Природата, за да скрие нещо, го оцветява. А при безцветното тяло се вижда всичко.

* В бъдеще няма да дойдат лоши хора на Земята. Условия няма да има за тях. Те ще изчезнат така, както са изчезнали големите допотопни животни. Вълците ще бъдат изтребени от лицето на Земята. Всички месоядни животни ще бъдат унищожени. След това и лошите хора ще изчезнат.

* Един ден човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светлочувствителни стъкла. Тогава всичките престъпления на хората ще бъдат откривани.

* Причината за студа е човешкият егоизъм. Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще се обвие в топла дреха - обвивка. Тогава от Слънцето ще дойдат такива енергии, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем.

* В бъдеще, когато съзнанието на хората се развие, те ще разберат, че Земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават.

* Хората засега нямат понятие за съществата, които населяват пространството, но един ден ще имат. Мравките живеят в нашия свят, но нямат понятие за нас.

* Магическа сила е молитвата. Новата материя, от която ще бъде изтъкано тялото на човека на бъдещето, ще се осъществи чрез огнени страдания, молитва, съзерцания, размишления, опити и наблюдения.

ВСЕЛЕНА, ЗВЕЗДИ, ПЛАНЕТИ, ЗЕМЯ

* Океаните са кръвта на Земята, планините - гръбначният стълб; металите и рудите са нейните нерви; скъпоценните камъни са ендокринните жлези. Реките са вените и артериите. А водата е етерното тяло на Земята.

* Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще човек ще достигне високо развитие, ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Планетите са живи, разумни същества.

* Земята има душа, която живее. Материалната земя е нейното тяло. Земята е магнетически свързана със Слънцето и между тях има голяма любов. В Слънцето живее един велик дух, който е разумното му начало. Той изпраща всичко на Земята.

* Тежестта на Земята е числото 6 с 21 нули, а на Луната е числото 74 с 18 нули. Тежестта на Вселената е числото 9 с 90 нули. А размерите на Вселената представляват засега числото 10 с 28 нули.

* Бързината на движението на което и да е тяло зависи от неговата интелигентност. Колкото по-бързо се движи, толкова по-интелигентно е това тяло.

* От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после са всички звезди от първа величина - и те са хармонични. Ако ги изучавате, ще придобиете хубави неща.

* Въздухът е един акумулатор на складирана слънчева светлина и топлина, а пък те са акумулатори на складирана животворна енергия.

* Звездите в нашата галактика са 150 милиарда.

* Ако не са светиите и добрите хора на Земята, тя ще замръзне.

* Мястото, в което се движи Земята, не е празно пространство, а е изпълнено с една мощна сила, разумна сила, която крепи не само нашата Земя, но и всички светове.

* Всички форми и видове материя, които съществуват на Земята, са кондензирана духовна енергия. Тази духовна енергия изтича от великите същества на Космоса. Различните родове енергия произтичат от различните йерархии на духовните същества.

* Цялата Вселена е един жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен дух.

* Скъпоценните камъни като висша духовна енергия и според естеството си произлизат от различните йерархии на Космоса.

* Дейността на Слънцето и на Луната, на планетите, на звездите, както и на всички небесни тела, упражнява грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо дали той го съзнава, или не.

* Целият Космос се движи в една нова посока. Човек не умира, но стига до такива условия, където съзнанието му се пробужда. Земята влиза в нови Божествени условия. Целият свят се пробужда.

* Земята е стояла в 13-та сфера милиони години. Сега излиза от нея и се изкачва нагоре. Тъмната епоха (Кали-юга) изтича. От няколко години сме в епохата на Водолея, мистична епоха, в която всички снегове и ледове започват да се топят. Водолей чисти. Който е попаднал в тази област, непременно ще бъде пречистен. Потребни са 2100 години, за да изтече епохата на Водолея. През това време ще станат огромни промени, всичко старо ще се разглежда като архаично. Нови листа ще поникнат на мястото на старите. Старото няма да задоволи никого. Мощна духовна вълна ще залее света, тъмните сили ще се стопят, Земята ще се очисти, Божието слово ще се носи из въздуха.

ВЯРАТА

* Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това.

* Изгуби ли човек вярата си, губи и равновесието си.

* Вярвам в Бога, ще живея по Бога и няма да правя на никого лошо (молитвена формула).

* Според мене вярата е най-великият закон на човешкия ум. Когато човек работи с вяра, в него е заражда голяма светлина. Тогава е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Ако хората имаха развити до съвършенство сетива и интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия светове и същества.

* За безумния няма Господ, за умния - има. За силните, здравите, праведните, зрящите - има Господ, а за слабите, болните, грешните, слепите - няма.

* Велико нещо е да кажеш някому една сладка дума! Велико нещо е да насърчиш някого, да му вдъхнеш вяра!

* Онзи, който има вяра и любов, той никога не поставя своя приятел на изпитание. Един разбойник може да ви обере, но един приятел - никога, защото ви обича.

ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ

* Лошото е, когато трябва да дам, пък искам да взема. Когато трябва да давам - нека дам без друга мисъл. И след като съм дал, ще дойде все нещо, което трябва да взема. Това е закон.

* Страхувате се от това, което ще мисли светът за вас. Не искате да знаете какво мисли Господ за вас, но се спирате и спъвате от това, което хората мислят за вас.

* Когато слънце грее - да не спите. Когато Господ говори - да не спите. Когато Учителят говори - да не спите. Причините, които ви заставят да спите, са вън от вас. Има около вас ред същества, които ви отвличат вниманието, за да вземат нещо от вас. Гневът, омразата, съмнението, недоверието - това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.

* Когато човешката мисъл се претоварва, тя се изкривява. Щом се намали надеждата у човека, идват болести. Щом се намали вярата, идват други болести. Щом се намали любовта, идват най-лошите болести. Когато ги усилите, болестите ще си отидат.

* Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежание и нищо друго.

* Един от големите недъзи на хората е, че се занимават с чуждите погрешки. Това е опасен път, но да не виждате погрешките също е опасно.

Хората виждат погрешките на другите и ги обвиняват, а когато самите те грешат, мълчат или отричат вината си. Ако си сгрешил, признай грешката си.

* Човек, който търси похвалата от хората, не знае абсолютно нищо.

* Бедни сте - страдате. Болни сте - страдате. Нямате жилище - страдате. Според мен, ако нямате ум и разум, тогава трябва да страдате. Ако нямате ръце, крака, уши, нос, очи - тогава трябва да страдате. Ушите, главата, стомахът, дробовете ви са намясто, всичко имате, но при това сте недоволни, защото нямате представа за неоценимите богатства, които са вложени във вас.

* Хората не могат да изправят погрешките си, защото се страхуват от обкръжаващите ги - да не би те да разберат, че са сгрешили. Важното е човек да изправи погрешката си, а не да я прикрива. Всяка изправена погрешка внася нещо ново, добро, красиво в характера на човека.

* Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, брашна, риби и тенекии… Всичко това е излишък, за който бялата раса ще плати скъпо. Консервираната храна е бич за човечеството. В Природата не се позволяват никакви консерви.

* Често се обиждате, защото не мислите. Казал ви някой нещо. Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се огорчава никога.

* Има едно състояние, което вие не съзнавате - то е, че само вземате. Искате само доброто, а нищо не давате. При това положение злото се явява като процес, който да отнеме това, което вземате.

* Някой се безпокои, че е на ръст малък, друг - че е висок, трети - че е дебеличък, четвърти - че е сух, и т.н. За какво ли не се безпокои човек! Като се постави доброто за основа, всичките безпокойства ще изчезнат.

* По-голяма сила ще придобиете, ако не предприемете опити (самоцелни). Има такива неща, които ще е по-добре да не опитвате.

* Ние бихме били нещастни, ако се реализират всичките ни желания.

* Светлината влиза чрез милионите пори в организма, тя ги прониква и оживява тялото. Човек диша през порите. Диша и чрез своето сърце - така се възприема Божествената топлина. Ако не я възприеме, става засичане в живота. Ако човек няма сила, няма да има прилежание. Ако е лишен от светлина, от топлина и от сила, ще има три засечки. Засечка има в светлината - не виждаш. Засечка има в топлината - малко топлина имаш, замръзваш, ставаш инертен, всичко ти е безразлично. Засечка има в силата - нямаш воля, не ти се прави нищо. Отчаяние, безволие, мрак те обземат.

* Всяко същество, което иска да придобие нещо (материално), има възможност вече да греши.

* Човек, който може да загуби свободата си, не е умен. Човек, който може да загуби ума си, парите си, уважението на хората, не е умен.

* Щом пожелаеш нещо, ти си обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен.

Има желания, които не трябва да се постигат.

* Вие много здраво се държите за всички отживели работи: панихиди, помени, стари вярвания, стари идоли, жени, къщи. Не можах да ви измъкна от суеверията, от пелените ви, от старите възгледи. С девет чифта биволи човек не може да ви измъкне от блатото, в което сте затънали. Има неща, които трябва да оставите завинаги в гардероба и да се облечете с нови дрехи, необикновени, красиви, светли, празнични.

* Който живее разкошно на Земята и тъне в удоволствия, той изцяло разпилява своята духовна енергия.

* От страха и тщеславието не търсете никакъв съвет.

* Всеки, който прави погрешки, ги прави от незнание. Ако знае какви ще бъдат резултатите, няма да ги прави.

* Хората искат, като умрат, да им се извае лицето от камък и да го сложат на видно място, а не знаят, че с това се излагат на едно вековно страдание. Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете. Каменният бюст е една спънка за човека, когото обществото иска да обезсмърти. Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък “за вечни времена”. Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги.

* Вие не цените времето - нито своето, нито чуждото. Какво е една секунда? В една секунда ти можеш да станеш човек. В една секунда, ако бодърствуваш, може да схванеш една идея.

* Който е страхлив, който се съмнява, който мрази, който мисли зле за другите, не може по никакъв начин да постигне това, което желае.

* Материализмът няма да даде нищо на света. Когато една култура загуби своя идеализъм и стане материалистична, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение или една религия станат материалистични и изгубят своя идеализъм, те са осъдени на смърт.

* И хваленето, и хуленето са зло. Не хвали доброто и не кори злото. Глух за укорите и похвалите - това е мъдрото.

* Глупавият човек не може да бъде смирен.

* Не търсете своето право. От кого ще го търсите? От Пилат ли?

* Колкото по-често се вслушвате в обещанията и ласкателствата на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате.

* Единственото нещо, което спъва сегашната раса, е голямата лакомия във всяко отношение.

* Нашите погрешки са поука за напредналите същества. Всяка наша погрешка е възможност за тях да направят от нея нещо хубаво.

* Роптаеш против живота, против света. Но ти какво си дал на света? Може ли да каже някой: “Аз това съм дал безкористно, без да ми се плати. С любов и от любов. За Бога работих.”

* В невежеството не може да има блаженство.

* Човек, който е мързелив и не работи, всякога е изложен на несрети в живота. На мързеливия и на глупавия всички са виновни, всеки строй не е хубав за тях. А има и такива, които чакат Господ да им оправи работите. Хората трябва сами да си оправят работите, а не да чакат нов строй, или Господа, или друго прераждане. Когато Господ дойде при вас, работите ви трябва да са оправени, за да има какво друго да ви даде.

* Виждал съм хора, у които духът живее, как са останали такива, каквито са били по-рано: сприхави, гневливи, кисели, недоволни. Духът, като дойде в стиснатия, в сприхавия, в щедрия, не го променя, а дава условия, изпитва човека какъв е. Всеки остава такъв, какъвто е. Трябва да работи над себе си непрестанно, за да се измени. Ще се измени, ако иска. Изменението е абсолютно свободен процес.

ДОБРО И ЗЛО

* Божественият морал означава, че доброто, което правя, трябва да засегне цялото човечество, да внесе нещо ново, всички да се ползуват от него.

* Доброто се помни само когато се прави. Доброто, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма.

Докато обичаш, си добър. Щом престанеш да обичаш, ти вече си човек на миналото.

Доброто е вътрешен непреривен процес.

* Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: “Когато имаш препятствия, мъчнотии, тежка болест, направи една жертва - и те ще се отстранят.”

* Да желаеш доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си - това значи да съществува между хората вътрешна разумна връзка.

* Всичко в живота е определено и е за добро. Добрите хора не че не виждат лошото, но доброто ги изпълва, те са богати, изпълнени с него така, че лошото за тях не е лошо.

* Растението, като пусне корени в земята, взема само онази храна, от която има нужда. Доброто, което правиш, то остава, върху него ще градиш в бъдеще.

* Лошото не можеш да го изпъдиш с лошо. Тогава то става по-силно. Ти замести лошото с добро. На лошата мисъл противопостави веднага една по-хубава.

* Злото няма сила, то използва вашата сила. Не се докосвайте до злото. Стойте настрана! Няма някой, който да се е борил със злото - и да е прокопсал. Не ви трябва да знаете какво нещо е лошият човек.

* Всякога, когато направиш едно хубаво дело в света, един хор от светли същества в небето запява: “Слава на Господа, че един човек е направил едно добро дело.”

* В послушанието е силата. Послушанието е плод, резултат, изявление на любовта. Злото седи в непослушанието. А непослушен е нетърпеливият и този, който не мисли.

* Доброто държи човека в свежо състояние. Ако не, той ще се разложи на своите части.

* Ако търсиш злото, ще бъдеш съучастник в него. Ако му реагираш със зло, ще станеш негов слуга и роб. Ако действаш срещу него с принципа на любовта, злото ще стане слуга на доброто.

* Ако не признаваш, че злото е космическа сила в битието, няма да имаш мир в душата си.

* Злото разкрива престъпленията на хората, а доброто ги изправя.

* Щом желаеш повече, отколкото ти трябва, ти създаваш злото в себе си.

* Когато гордостта стане господар на всички други състояния, това е злото. Без смирение нагоре не можеш да се движиш.

* Доброто е в сила да преобрази злото и да го организира. Инертната материя, макар и мъртва, може да се преобрази.

* Всяко нещо, което отдалечава човека от Бога, е зло. Всяко нещо, което съкращава живота му, разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен, недоволен, е зло.

Злото е чуждото съзнание в човека.

* Туй, за което не ни се плаща, то е истинското добро.

* Правили ли сте такова добро, което да се отнася до всички хора едновременно? От вашето добро колко хора са доволни?

* Злото създава видимите форми, а доброто ги организира и облагородява.

* Зло има за този, който не разбира законите. За онзи, който ги разбира и изпълнява, злото се превръща в добро.

* Злото парализира волята, ума и сърцето, както и цялата вътрешна сила на човека.

* Не трябва да правя всичко, каквото искам, а всичко, което правя, да е добро и красиво.