Любовта ще се издигне

Любовта...не е самохвална, не парадира и не се проявява като надменна. Тя не е самомнителна (арогантна и изпълнена с гордост); тя не е груба и не се държи невъзпитано... /І КОРИНТЯНИ 13:4,5/ (според Разширената Библия)

Самохвалството, високомерието, самомнителността, арогантността, гордостта, грубостта и невъзпитаното държание винаги са дело на плътта. Чрез акт на волята си ти трябва да вземеш решение да не се поддаваш
на тези плътски изкушения. От друга страна можеш да решиш да ходиш в любов - да ходиш в Духа. Битката е между твоят дух и плътта ти. Но Библията казва: “...Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти” (Галат. 5:16).
Вземи решението духът ти да бъде доминиращ. Когато изкушението дойде, не предприемай нищо за момент, а след това започни да говориш Божието Слово. Започни да казваш: “Аз съм роден от любов. Аз ще позволя любовта на Бога да доминира в мен.” И любовта на Бога ще се издигне мощно в теб!

Изповед: Аз съм човек на любовта. Затова аз не се хваля със себе си и не парадирам. Не съм самомнителен. Не съм надменен, арогантен и пълен с гордост. Не съм груб и с лоши обноски. Не се държа невъзпитано. Аз действам в любов.

Законът на любовта

Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. /ЙОАН 13:34/

Божието семейство е любящо семейство.
И законът на любовта в Божието семейство е: “...да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих...” Как ни възлюби Бог? Възлюби ли ни, понеже заслужаваме? Не. Бог ни възлюби, когато все още не бяхме достойни за любов. Бог ни възлюби, когато все още бяхме грешници! (Помисли само: Ако Бог ни възлюби с такава велика любов, когато все още бяхме грешници и като Негови врагове недостойни за любов, то можеш ли да си представиш, че ще ни обича по-малко като Негови деца?) Не, хиляда пъти не!
Любовта е единствената заповед на любящото семейство. Ако обичаш някого, ти няма да крадеш от него. Когато обичаш някого, ти няма да го убиеш, нито пък ще ограбиш къщата му. Няма да говориш лъжи по негов адрес. Следователно, Божествената любов изпълнява закона.
Докато любовта е законът на Божието семейство, една стъпка извън любов означава стъпка към греха. Ако си направил такава стъпка, покай се и се върни към живота в любов. За да имаш общение с Отец, за да ходиш с Бога, за да живееш в Божието царство, ти трябва да ходиш в любов - защото Бог е любов.

Изповед: Аз обичам другите така, както Исус ме обича. Любовта е законът, на който се подчинявам. Аз ходя в любов. Затова имам общение с моя Баща, Който е любов.

По любовта ще ни познаят

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. /ЙОАН 13:35/

По какво ще ни познае светът? По любовта ни. По тази божествена любов. По тази безкористна любов.
“Бог толкова възлюби..., че даде...”
Неговата любов не е естествена човешка любов. Естествената човешка любов е егоистична. Дори обичайната майчина любов е естествена човешка любов, която е егоистична: “Това е моето бебе!” Но ако се научим да позволяваме на божествената любов, която е изляна в сърцата ни, да ни владее, ще има голяма промяна в живота ни. Това ще разреши проблемите в семействата ни. Естествената човешка любов може да премине в омраза, ако не получи своето право. Тя ще воюва, спори и изисква, ще ругае и ще бъде подла. Божествената любов не наранява никого, дори когато я нараняват. Божият вид любов не се интересува от това, какво може да получи, а от това, какво може да даде. Можеш ли да видиш, как това ще разреши всички проблеми в твоето семейство?
Като Божии деца ние имаме природата на Бога в себе си - а тя е любов. Така че съвсем естествено е тази любов да бъде в духовете и сърцата ни. Все пак, ако позволим на този плътски човек и на ума ни да ни владеят, тази любяща природа в сърцата ни ще бъде пленник. Нека пуснем Божията любов, която е в нас, на свобода!

Изповед: Светът ще ме познае по любовта ми. Аз ще дам свобода на любящото естество в мен!

Атмосфера на любов

Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов... Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към Него е съвършена в нас. /ЙОАН 4:7,8,12/

Съпрузи и съпруги трябва да позволят на Божията любов да владее в тях, а не само естествената човешка любов, която е толкова
повърхностна. Християните имат голямо предимство спрямо другите хора. Те не само,
че могат да обичат брачните си партньори с естествена човешка любов, но могат да прибавят към нея и Божествена любов, която никога не
търси своето, но винаги желае най-доброто на другия. През всичките години на нашия брак жена ми и аз живеехме в любов. Никога не се концентрирах върху себе си и върху това, което аз искам; отнасях се с респект към това, което Орета желаеше. Никога не исках да бъда егоист; желаех винаги да поставям жена си на първо място. И Орета постъпваше подобно на мен. Винаги се опитвахме да надминем другия в любов. И колко благословено е това! Слава на Бога! Сякаш Небето е слязло в нашия дом.
Веднъж един човек, който имаше проблеми, посети дома ни и каза: “При вас е като в Небето. Можеш да усетиш едно невидимо присъствие тук в минутата, в която пристъпиш прага.” Ние създаваме атмосферата в нашите домове.

Изповед: Аз ще ходя в божествена любов към любимите ми хора. Ще позволя на безкористната Божия любов в мен да се излива към тях, създавайки атмосфера на любов!

Братята

Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт. Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
/І ЙОАН 3:14,15/

Жената на един пастор дойде при мен дълбоко обезпокоена.
- Брат Хегин, - каза тя - аз не мога да отида в Небето, защото мразя свекърва ми!“
След като малко се успокои, бях способен да й помогна. Казах й да ме погледне право в очите и да каже: “Аз мразя свекърва ми.” При това я
помолих да изпита себе си - своя дух - докато казва това.
- Аз мразя свекърва ми - каза тя.
После извика:
- Като че нещо в мен се съпротивлява!
- Да - казах аз - това е Божията любов в твоя новороден човешки дух, който обича всеки. Твоят истински Аз не мрази свекърва ти. Но ти си допуснала плътския човек да има власт над ситуацията.
- Ти си прав - каза тя - Аз всъщност не мразя свекърва ми.
После тя взе духовното решение да следва вътрешния си човек, в който живее любовта, и така той да владее над плътския.

Изповед: Знам, че съм преминал от смърт в живот, защото обичам братята си. И аз позволявам на тази любов да владее цялото ми същество. Аз ходя в любов спрямо всеки човек!

Бензол в колата ви

Не палете колата си веднага, щом влезете в нея. Преди да влезете в нея, отворете прозорците и вратата, за да се проветри добре – едва след това влезте и я запалете.

Причината: според резултатите от изследванията таблото на колата изпуска бензол – токсин, който причинява рак (канцерогенен е – обърнете внимание на миризмата на пластмаса, която се излъчва от купето на колата). Освен че предизвиква рак, бензолът отравя костите ви, причинява анемия и намалява белите кръвни телца. Продължителното излагане на въздействието му причинява левкемия и повишава риска от ракови заболявания. Може да доведе дори до спонтанен аборт.

Приемливите нива на бензол в затворено помещение са 50 мг/кв.фут.

Кола, паркирана навън със затворени прозорци, съдържа 400-800мг бензол.

Ако сте паркирали навън на слънце при температура над 60 градуса по Фаренхайт, нивата на бензола са 2000-4000 мг – 40 пъти над допустимото ниво.

Бензолът влияе зле и на бъбреците и черния ви дроб, а най-лошото е, че за тялото е много трудно да го изхвърли.

Затова ПРОВЕТРЯВАЙТЕ ДОБРЕ КОЛАТА СИ ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕТЕ В НЕЯ И ДА ЗАПАЛИТЕ ДВИГАТЕЛЯ.

Именно веществата, излъчващи бензол, причиняват рак.

Предайте това на колкото може повече хора.

По следите на Родовата памет и защо я загубихме

Ангел Стефанов

"-Чичо, дай пет пари! - каза детето и веднага засрамено си наведе и извъртя главата със захапан пръст.

Гавазинът обясни на консула, че детето иска пет пари.

- Защо ти са пет пари? - попита гавазинът по поръка на консула.

Но детето бе научено само да поиска пари, не бе му казала майката защо му са пари и затова вместо отговор то повтори:

- Чичо, дай пет пари! - и пак се засрами."

("Пази Боже сляпо да прогледа", Ал. Константинов)

Родовата памет

е избледняло, неясно и далечно понятие, останало някъде назад в учебниците по история и в патетичните речи произнасяни от самозабравили се, по време на честване на националните празници, политици. Родовата памет е единствената възможна спасителна нишка, която да ни преведе през лабиринта на обърканото ни сиво ежедневие, да ни държи здраво на земята във време на бурен и с променлива посока политически вятър, да ни помогне да останем на повърхността и да ни предпази от задушаване в морето на заливащата ни ненужна информация и масова "култура". Родовата памет е липсващото, но съществено звено между моята личност и семейство, от една страна, и моято отечество от друга. Без чиста и ясна родова памет не можем пълноценно да разберем и оценим понятия като държава, отечество, родина, България…

Ако познаваме своя род, нашите предци, тяхната история, техните силни и слаби страни, техните успехи и несполуки, ако знаем историята на родния си край, обичаите, традициите, поминъка, ще разберем и колко много време, усилия, кръв, пот и сълзи са вложили от себе си, хората преди нас, тези които сме наследили и които са ни създали като хора и личности. Ще осъзнаем, че трябва да сме им безкрайно благодарни за всичко материално и нематериално, което имаме, за това, което сме и което искаме да бъдем.

Така ще живеем по-добре и ще спим по-спокойно. Няма да се нуждаем да злоупотребяваме със средства, които да замъгляват съзнанието ни, като алкохол, тютюнев дим, наркотици, сапунени сериали, реалити формати и други такива, които лишават личността от уникалност и я правят лесно манипулируема. Тогава гласът на съвестта и собственото достойнство няма да ни позволят да изхвърляме боклук на улицата, да подминаваме биещи се деца, бързо да се отдалечаваме, ако станем свидетели на престъпление, да не протестираме, ако ни продадат некачествена стока или мрачно да се съгласяваме, когато чуем някой да се оплаква, колко е лошо тук, как никога няма да се оправим и т.н и т.н…

Някои се опитват чрез т.нар. обща култура да запълнят бездната между себе си и обществото в което живеят. Как да се решат проблемите на алиенацията, или на български език, на отчуждението, водещо до депресия и безпомощност, при едни, и до агресия и насилие, при други? Разширяването на общата култура, като самоцел не решава тези проблеми, а ги задълбочава. Защото разширяването на общата култура, в най-добрия случай, е насочено към по-високия стандарт, а не към по-ниския. Общата култура се разширява повече към силно развитите и с по-висок стандарт на живот Западна Европа и Северна Америка, а съвсем малко към далечните и по-слабо развити от нас части на света. Това засилва отчаянието ни и чувството за окаяност. В най-лошия случай, общата култура се развива към безсмислени неща, като слабо известни имена на градове и села от кръстословиците и друга ненужна информация. Рекламите и новините също ни обливат с дъжд от непотребна и вредна за психофизиологичното ни здраве информация, както и т.нар. популярна литература за себереализация, самоусъвършенстване или отслабване.

Родовата памет ни дава основата, посоката и мотивацията за нашето развитие. Тя е нашата изначална култура, нашата естествена жизнена среда в която ние чувстваме, живеем и се развиваме най-добре. Най-пълноценни и полезни сме, ако познаваме нашия род и пазим нашата родова памет. Чувстваме се по-уверени, когато сме свързани с корените на нашия произход, когато имаме самочувствието, че сме част от едно по-голямо цяло, което е допринесло блага на обществото. Осъзнаваме, че животът нито е започнал от нас, нито ще свърши с нас. Замисляме се, за истинската стойност на нещата с които се занимаваме и които ще оставим след себе си на нашите деца, внуци и правнуци.

От друга страна, такива хора, с ясна родова памет и самосъзнание, са ценни за обществото. Затова то ги търси, подкрепя и насърчава. И обратно, хора откъснати от своя произход и култура, нямат стойност за обществото. Те трудно намират своето място, чувстват се сякаш всички са против тях и искат да сменят държавата или мястото където живеят. Такива хора се живеят некомфортно в рамките на общността и са склонни да настояват за промяна на общоприетите правила, традиции и ценности, вместо да променят себе си и своите индивидуалистични или егоистични нагласи. Те считат, че са хора без късмет, че Бог или съдбата са ги изоставили. Започват да отхвърлят общоприетите ценности, загубват представа за истина, красота и добро.

Натрупаните вследствие на родовата култура и памет материални блага и ценности, лесно се разпиляват и разрушават, веднага щом чувството за родова принадлежност бъде загубено.

Обществените блага и ценности не могат да бъдат възстановени преди да бъде възстановена родовата памет. Именно загубата на тази памет беше причината в последните 20 години натрупаните материални и духовни ценности да бъдат разграбени, разпилени и разрушени, както и невъзможността да се създадат нови такива. В нашата история имаме редица примери за редуващи се периоди на възвръщане на родовите ценности и памет, последвани от натрупване на материални и духовни блага, последвани от напускане или отричане на родовата принадлежност и загуба на ценностите.

Ето защо е напълно погрешно да се смята, че парите могат да решат основните проблеми на семейството или държавата. Без възстановяване на загубената родова памет, поради която загуба сме стигнали до липса на пари, а и на духовни ценности, не може да се решат основните, дълбинни проблеми. Напротив, в случай на външно финансово стимулиране на такива семейства, общества или държави, вместо решаване на проблемите, ще бъдат загубени и тези средства, което само по себе си ще задълбочи кризата.

Типичен пример от преди две седмици, когато по една от националните телевизии беше показано семейство от мъж и жена, всеки с по едно доведено дете от предишен брак. Наложило им се е да изоставят децата си, защото не им достигали пари. И двамата са работещи, но взели ипотечен заем срещу жилището си за 30 000 лева. Запитани, какво е станало с тези пари, те заявиха, че са ги изхарчили за "лични нужди".

В национален аспект, след влизане на България в Европейският съюз, вместо да изнасяме и допринасяме към европейската общност с култура и уникални български стоки и услуги, вместо да използваме преимуществото, че България е втора по природни дадености в Европа, ние се превръщаме в донори на евтина работна ръка и престъпност. Освен членския си внос за Европейския съюз, ние връщаме полагащите ни се огромни средства от следприсъединителните европейски фондове, а друга огромна част полагащи ни се европейски средства просто сме неспособни да усвоим. Оказва се, че финансовите ресурси влезли в България през последните 8 години са почти изцяло присвоени. А средствата по инфраструктурните проекти са вложени в некачествени труд и материали.

Решението

в никакъв случай не е да искаме и да получаваме още средства. А да обърнем поглед навътре и назад към нашата същност и нашето минало. Да осъзнаем какво значи и с какво задължава да бъдем потомци на велик народ. Тогава ще разберем защо да не оставяме нито едно парче продородна земя необработено. Защо да възвърнем обемът на добива на розово масло. Защо да произвеждаме истински българско кисело мляко, български плодове и зеленчуци, вместо да  внасяме. Защо да пазим и правим достъпна природата си. Защо да направим културата, историята и пътищата си разбираеми за българските и чуждите туристи. И още много други "защо", които ще разберем едва след като започнем да чувстваме жизнената енергия от възстановяване на родовата си памет.

Процес на загуба на родовата памет

Гениалният писател Алеко Константинов в разказа си "Пази Боже сляпо да прогледа" само в няколко реда е описал отлично българската действителност в един такъв период на загуба на родовата памет и упадък на ценностите. Майката праща детето да проси дребни пари, но нито то, нито тя знаят защо.

Писателят едва ли е бил запознат с т.нар. архетипни мотиви от съвременната аналитична психология и културология, но в развитието на неговият герой Христо Белокровский, ясно се откроява пътя на архетипния мотив на инициацията.

Това са и етапите в процеса на загуба на родовата памет: Първи етап – откъсване от дома. Втори – преминаване в нова обществена група. Трети – придобиване на нов тип знания. Четвърти – придобиване на нова идентичност.

Разбира се преминаването през тези етапи е задължително в процеса на съзряване и изграждане на всеки, който може да се определи като личност. Но има един скрит пети етап, който можем да наречем "завръщане". Много малка част от хората достигат и преминават през този етап. Такива хора наричаме предани синове, или патриоти, или светци, или с други названия, които да характеризират именно това, че след като са доказали себе си, като личности и професионалисти, те се завръщат и посвещават живота си изключително в полза на своето семейство, род, държава или свят.

Нашите национални герои Ботев и Левски, а и много други, са именно такива. Те са имали отлични възможности за реализация, казано на съвременен език. Реализация в социален, културен, политически и всякакъв друг аспект. Но са предпочели не само да се върнат към своя роден край и родови корени, но и да посветят живота си за решаване на съпровождащите ги съществени проблеми. Поради общоизвесни причини на тях им се е наложило да пожертват живота си в изпълнение на своя национален дълг. Но, съдейки по думите и делата им, те са щели да продължат да помагат на своята родина дори и да бяха доживели освобождението за което се бореха.

През целия си живот те са пазили жива в себе си своята родова памет. Тя е държала духът им буден, мотивирала ги е неуморно да учат, работят и живеят, като дават всичко от себе си, така че да бъдат сред най-добрите ученици, работници и въобще във всичко с което се заемат. Всичко това в името на своя род, в името на своите близки и роднини. С мисълта, че когато се завърнат в родния си край и в родния си дом, да няма от какво да се срамуват, а да оправдаят надеждите на тези, които дълго и с надежда са ги чакали да ги посрещнат. С мисълта, че не те самите да се гордеят с успехите и постиженията на своя род, а родът им да се гордее с техните успехи.

Във времето в което живеем има множество световно известни българи. Има и много българи успешни в различни области без да са световноизвестни. Много от тях са запазили или възстановили своята родова памет. Те подпомагат своите родни места и хората, които живеят там по различни начини. Често се завръщат там, подържат връзка с местни хора и използват контактите, позициите и влиянието си, за да подобрят състоянието и живота на хората с които са свързани. На практика те се превръщат в истински спасители за своя род и роден край. За съжаление, почти е невъзможно да чуем за тях, поради спецификата на съвременните медии.

В същото време, много по-голям брой българи живеят и работят извън България. Лично познавам много такива в най-развитите и богати държави, които дори и не изпращат пари на своите мизерстващи в България родители, които от своя страна получават по около 100 лева пенсия месечно. Защо и по каква причина децата им са предпочели такъв живот в който не могат да отделят 20 или 50 евро, които в държавата в която живеят са почти нищо, но в България са една цяла пенсия? Възможно е наистина самите те да мизерстват и да не могат да отделят тези пари. Но в такъв случай, няма причина да продължават да водят мизерен живот зад граница, вместо да дойдат и да изкарват повече пари в собствената си страна.

А какво и как да направим ние, за да възвърнем родовата си памет и да подобрим собствения си и на околните живот?

Кока-кола: само факти

подбранo от Емилия Манолова
След 10 минути. 10-те чаени лъжички захар ще “ударят” по вашата система (това е ежедневната препоръчвана норма). Нямате позиви за повръщане, защото фосфорната киселина подтиска действието на захарта.
След 20 минути. Възниква скок на инсулина в кръвта. Черният дроб превръща цялата захар в мазнина.
След 40 минути. Поглъщането на кофеин е завършено. Вашите зеници се разширяват. Кръвното ви налягане се увеличава, защото черният дроб изхвърля повече захар в кръвта. Блокират се аденозиновите рецептори, това предотвратява сънливостта.
След 45 минути. Вашето тяло ще увеличи производството на хормона допфамин, стимулиращ центъра на удоволствие в мозъка. Такъв е принципът на действие и при хероина.
След час. Фосфорната киселина свързва калция, магнезия и цинка във вашия стомах, ускорявайки метаболизма. Увеличива се отделянето на калций чрез урината.
След повече от час. Пикочогонните действия влизат в играта. Извеждат се калций, магезний и цинк, които се намират във вашите кости, така както и натрий, електролит и вода.
След повече от час. Ставате раздразнителни или вяли. Цялата вода, съдържаща се в кока-колата, се извежда от организма с урината.
В кока-колата има хомеопатичен кокаин. Оттам и името ú: “кока” – от кокаин.

ЛЕКАРСТВАТА и ТАЙНИТЕ

На първите две места в класацията на водещите причини за смъртността в САЩ са сърдечните заболявания и ракът, на трето – лекарите, а на четвърто – страничните ефекти от лекарствата, които годишно убиват повече хора, отколкото всички използвани нелегални лекарства, взети заедно.

12 милиарда долара годишно се използват, за да повлияят на лекарите да препоръчват определени марки лекарства. Лекарствената промишленост използва 1200 лобисти, включително 40 бивши членове на Конгреса, и от 1998 насам са изхарчени един милиард за лобиране.

Благодарение на доклада на Дейвид Греъм през есента на 2004 навсякъде по света бяха изтеглени лекарствата Vioxx и Vioxx Forte (Rofecoxib), използвани за лечение на остеоартроза и облекчаване на остра болка, тъй като данни от клинично проучване показват „увеличаване на относителния риск в сравнение с плацебо от поява на сърдечно-съдови нежелани реакции (инфаркт на миокарда и мозъчно-съдови инциденти)” и беше официално обявено, че пациентите, които приемат

лекарствения продукт, трябва да преустановят употребата му.

Тогава Дейвид Греъм става известен с фразата, че „FDA е неспособна да защити Америка от опасни за здравето лекарства”. Какво се е променило оттогава? По негово мнение – нищо. Както и преди хората, които одобряват дадено лекарство и видят, че има проблем във връзка с безопасността му, нямат желание да направят каквото и да било - за да си нямат неприятности.

Като цяло усилията на FDA са насочени предимно към одобряване на новите лекарства. А когато след пускането на дадено лекарство на пазара се окаже, че то представлява опасност, налице е нежелание да се реагира незабавно, тъй като те са го одобрили и не би трябвало нещо да не му е наред. Това е конфликт на интереси и в резултат FDA не може да защити американската общественост. Тя е по-заинтересувана да защитава интересите на промишлеността и гледа на нея като на клиент, а именно клиентът е този, чиито интереси представляваш.

В центъра за оценка и изследване на лекарствата около 80% от средствата се насочват към одобряването на нови лекарства, а 20% - за всичко останало. За безопасността на лекарството се отделят 5%. И доколкото лекарствените компании плащат на FDA, тя естествено се занимава предимно с одобряване на новите им лекарства.

През 1992 г. се приема закон за събиране на такса от производителите на лекарства, които средства да отиват във фонд за изследване и одобряване на нови лекарства. Целта е да се наемат повече лекари, които да разглеждат постъпилите молби така, че лекарствата да бъдат одобрявани възможно най-бързо, тъй като всеки ден забавяне от пускането на дадено лекарство на пазара означава за промишлеността загуба на 1 до 2 милиона долара печалба. И FDA прави необходимото, за да предотврати това.

Но с какво дадено ново лекарство е по-добро от тези, които вече са на пазара?

Промишлеността твърди, че има животоспасяващи лекарства, които FDA одобрява твърде бавно и поради това на улицата умират хора. Всъщност вероятно около две трети до три четвърти от лекарствата, които FDA разглежда, са вече на пазара и се разглеждат за друга индикация.

Ако има лекарство, което лекува бронхит, например, а сега ще се използва за лечение на инфекция на пикочните органи, това е нова индикация. Но лекарството е същото и за неговата безопасност вече се знае – няма нищо животоспасяващо.

Много малка част от лекарствата са всъщност нови спрямо продаваните преди. Повечето от тях не са по-добри от тези, които вече съществуват. Ако става дума за лекарства, които представляват революция във фармакологията, то такива са само 1-2 годишно. Останалите не са нищо революционно, нито животоспасяващо – просто биват третирани като такива.

И други специалисти на FDA са работили с лекарства, за които знаят, че не са безопасни, въпреки че са били одобрени или допуснати на пазара. Просто там проблемът или не е достатъчно сериозен, или броят на увредените хора не е достатъчно голям.

FDA преценява две неща: дали лекарството е безопасно и ефективно. Относно ефективността тя върши доста добра работа – ако каже, че определено лекарство има даден ефект, то вероятно наистина го има.

Но има и небезопасни лекарства. Тя рядко възпрепятства появата им на пазара или ги изтегля от мрежата – главно поради стандартите, които използва.

Например, когато FDA проверява ефикасността, тя приема, че лекарството не действа, а компанията трябва да докаже, че то действа.

Относно неговата безопасност: тя приема, че то е безопасно, а компанията-производител трябва да докаже, че то не е безопасно. Та коя компания по света би направила това?

Провеждат се и твърде малко клинични изпитания и е много малко вероятно да се открие сериозен проблем, свързан с безопасността – това обикновено става след пускането му на пазара.

Достатъчно е лекарството да е по-добро от плацебо, за да се пусне в продажба. Критерият на FDA за одобряване на лекарството е главно „дали изобщо действа?”. Това наричат ефикасност. За да я определят, сравняват препарата с т.нар. плацебо – за целта най-често се използва лактоза. FDA възлага на лекарствената компания да проведе клинични изпитания, за да покаже, че лекарството е различно от плацебо-хапчето. Не е непременно необходимо да има голям ефект, за да бъде одобрено. Може да ви свали кръвното само с няколко милиметра, но FDA ще го одобри, защото все пак го сваля. От въпроси като „това ще бъде ли от полза за пациента” или „дали на пазара има други лекарства, които да свалят кръвното много по-ефикасно” – FDA изобщо не се интересува.

И така, имаме две лекарства – едното сваля кръвното ефективно, а другото – незначително. Но компанията, която произвежда второто, го представя като революция в медицината, прави лъскави реклами и обявява, че то сваля кръвното – в резултат пациенти и лекари започват да го използват. На практика така на пациента се отказва по-ефективното лечение, тъй като FDA не предявява изискване новото лекарство да е поне еквивалентно, или по-добро от лекарствата, които вече са на пазара.

Болести, за справянето с които не са необходими хапчета

В много случаи невземането на хапчета може да бъде също толкова, ако не и по-полезно от вземането им. Все повече проучвания показват, че промените в начина на живот – в храненето и въвеждането на физически упражнения, са ефикасни лекарства за множество заболявания. Следните състояния, например, могат да бъдат преодолени без лекарства: артрит, високо кръвно, депресия, диабет, остеопороза, холестерол.

Емилия Манолова

ЛЕКАРИТЕ УБИВАТ

Според медицински доклад от миналата година на д-р Барбара Старфилд лекарите в САЩ убиват 225 000 души годишно, с което заемат трето място в класацията на водещите причини за смъртност. Според нея първите четири причини за смъртност се подреждат така:

1. сърдечно съдови заболявания;

2. рак;

3. лекари;

4. лекарства.

Ето как се разпределят смъртните случаи:

12 000 – от ненужни хирургически операции;

7 000 – от грешки в лечението в болниците

20 000 – от други грешки в болниците;

80 000 – от инфекции в болниците;

106 000 – вследствие отрицателно въздействие от лекарствата.

Това прави общо 225 000 смъртни случая годишно от ятрогения – болести, внушени на пациента в резултат от дейността, маниера или терапията на лекуващия лекар.

Данните са взети от хоспитализирани пациенти и резултатите са само от смъртни случаи – без негативните ефекти, свързани с дискомфорт или инвалидност.

Тези 225 000 смъртни случая годишно отреждат на лекарите третото място в класацията, а друг анализ посочва, че между 4% и 18% от пациентите имат негативни преживявания, разпределени така:

116 милиона излишни лекарски посещения;

77 милиона излишни рецепти;

17 милиона посещения на отдела за спешна помощ;

8 милиона хоспитализации;

3 милиона дългосрочни приеми в болниците;

199 000 допълнителни смъртни случаи;

77 милиарда долара допълнителни разходи.

20% дo 30% от пациентите получават неподходящи грижи.

44 000 до 98 000 от тях умират ежегодно поради медицински грешки.

От 13 класирани държави САЩ заемат 12-то място, и то не поради липса на технологии.

Докладите са публикувани в JAMA – най-голямото и едно от най-уважаваните медицински списания в света. Ройтер, обаче, не е обърнала внимание на статията в JAMA.

Тази статистика ясно показва, че системата не работи. Лекарствата, хирургическата намеса и болниците в редки случаи са отговорът на емоционалните и духовни травми, които стоят зад повечето хронични здравословни проблеми. Ключът е да финансираме в дадените ни от Бога способности да сме здрави – да се храним правилно, да правим упражнения и да водим здравословен начин на живот.

Всеки лекар полага клетва, че „Няма да вреди”. Въпреки това, обаче, лекарите и болниците определено правят грешки, които се приемат за обичаен животозастрашаващ риск.

Гафовете в хирургията от типа ампутиране на здравия крак вместо болния или прилагане на смъртоносна доза химиотерапия са винаги на първите страници на вестниците, но неща като забавянето на диагнозата или тестването, които отнемат ценно време за лечение на болестта, са не по-малко важни, а за тях обикновено не се говори никъде.

Медицинската грешка струва човешки живот. Проучвания сочат, че поне 44 000 и може би 98 000 хоспитализирани американци умират ежегодно в резултат от грешки. Даже по-малката от тези две цифри надвишава броя на хората, загинали по магистралите, от рак на гърдата или от СПИН. И това – в САЩ, чиято медицина е най-напреднала в света.

Разбира се, изход се търси. Въведени са множество предпазни мерки за намаляване на вероятността от допускане на фатални медицински грешки. Някои болници вече използват само въведени в компютър рецепти, за да са сигурни, че фармацевтите няма да прочетат неправилно написаните нечетливо рецепти. Оборудването за анестезия при спешни случаи се стандартизира, за да се избегнат грешки в самите апарати. Службите за лекарства и храни се опитват да избегнат сходните имена на новите лекарства с лекарствата, които са вече на пазара. Нечетливият почерк на лекарите често кара фармацевтите да гадаят дали дозата С означава 10 милиграма или 10 микрограма, а често не разбират дори името на предписаното лекарство. Много лекарства имат сходни имена: Целебрекс и Церебикс, Наркан и Норкурон.

Общата стойност на медицинските грешки, пропуснатите ползи, инвалидизирането и здравните грижи е 17 до 29 милиарда долара годишно.

В РУСИЯ

За разлика от сега преди революцията в Русия лекарите са се самоубивали почти 10 пъти по-често от останалото население. Днес те имат много по-малко угризения, когато направят грешка, защото не носят отговорност.

4000 деца в Русия са получили увреждания вследствие на лекарски грешки, но за лекарска грешка, вследствие на която е настъпила смърт на пациента, досега няма лекар, осъден с лишаване от свобода. За немарливо изпълнение на служебните си задължения са осъдени (с наложени парични санкции) над 20 лекари. Делата, които се водят за лекарски грешки, са твърде малко. Много трудно се доказва вината на лекаря в съда поради заключението на вещите лица, които също са лекари.

ПРИНОСЪТ НА ПАЦИЕНТА

За намаляването на лекарските грешки принос трябва да имат и самите пациенти. Например има редица заболявания (артрит, холестерол, депресия, диабет, остеопороза, високо кръвно налягане и др.), които се повлияват добре дори само при промяна в начина на живот, здравословното хранене и упражненията.

Артрит – осигурете си правилните за вас хранителни вещества и нива на витамин Д – необходими са ви подходящо излагане на слънце, подходящи мастни киселини омега-3 за нормализиране функцията на имунната ви система и редовно правене на упражнения.

Ревматоиден артрит – това е автоимунно заболяване, при което тялото започва хронично да разрушава и деформира вашите стави – може в значителна степен да се облекчи и без лекарства, защото се развива вследствие емоционална травма, станала преди петгодишна възраст. Поради това лечение с енергийни и психологически средства от типа на т. нар. „Техника за емоционална свобода” могат да бъдат много по-успешни.

Холестерол – малцина са наясно с холестерола. При премахване на захарта и повечето от зърнените храни ефективно ще намалите нивата на лептин и инсулин, които са причина за отлаганията по вътрешните стени на вашите артерии. Поемайте и омега-3, не си правете ваксинации против грип – могат да съдържат нездравословни дози живак и алуминий.

Депресия – антидепресантите не лекуват причината за вашата депресия – изключително важно е да разберете това. Много по-ефикасно е да съчетаете омега-3 с упражнения – това е една от най-дълбоко пазените тайни във връзка с депресията.

Диабет – диабетът тип 2 се лекува почти винаги с промяна на храненето и начина на живот, включително:

Ограничаване или премахване на захарта и зърнените храни.

Редовни и интензивни упражнения.

Избягване на транс мазнините.

Получаване на много омега-3 мазнини от рибеното масло.

Висококачествен сън всяка нощ.

Поддържане на здравословно телесно тегло.

Ако изядете една кофа черници, ще забравите за диабета през следващата година.

Високо кръвно – нормализирайте нивата си на лептин и инсулин чрез ограничаване на зърнените храни и захарта и упражнения.

Внимание: който и да ви измери кръвното, уверете се, че го мери правилно. Следете за правилното положение на ръката, докато го мерите.

Остеопороза – упражнения и диета, подходящи нива на витамините Д и К, за да са силни костите ви, подходящи за вас зеленчуци или зеленчукови сокове.

Емилия Манолова

Лимон във водата

Напитките в заведенията за бързо хранене могат да бъдат по-замърсени от водата в тоалетното казанче

Проектът на дванадесетгодишната Джазмин Робърт е спечелил първо място на панаира на науката в нейното училище. Неочакваните резултати от него могат да послужат като сериозен повод за размисъл.

Този проект предвиждал да се сравни чистотата на леда, сервиран в питиетата на пет ресторанта за бързо хранене, с чистотата на водата от тоалетните казанчета в същите заведения. През 70% от времето в леда имало повече бактерии, отколкото във водата в тоалетното казанче – така било във всеки 4 от 5 изследвани ресторанта. В 60% от леда в ресторантите била открита и бактерията E. coli, която идва от изпражненията на животните и може да причини сериозни заболявания. Наличието на определено количество бактерии във водата се смята за безвредно, но това не важи за E. coli, чието наличие е абсолютно недопустимо.

Безалкохолните напитки са едно от най-лошите неща, които можете да консумирате

Не само защото са много калорични, а и защото водата за някои от тях се взема от недостатъчно чисти източници, а в тях обикновено се слага и замърсен лед – така тези напитки могат да ви изложат на повече опасни за здравето бактерии, отколкото ако пиете вода направо от тоалетното казанче. А какво да кажем за газираната вода, предназначена за децата в училище, като се има предвид, че освен всичко друго газираната вода може да причини пристрастяване – точно както никотинът. Неслучайно напоследък се предлага на етикетите на безалкохолните напитки да се поставят предупредителни надписи както на етикетите на цигари.

Приятно ли ви е да ви сервират парченце лимон в чашата с вода или чая, когато обядвате в ресторант? Признайте си, че сте го правили – да изстискате лимоновото резенче във водата, а след това да го пуснете в чашата си без да смятате това за особено опасно. В такъв случай ще останете шокирани – в два от три ресторанта в САЩ тестваните лимонови резенчета били покрити с болестотворни бактерии, включително фекални. На парченцата били открити общо 25 различни и потенциално опасни микроорганизми.

При все това замърсеното лимоново резенче може да е най-доброто нещо в чинията ви поради качеството на храната, токсините в нея, консервантите, ароматизаторите, това, че е приготвена в микровълнова фурна, и т.н.

Въпреки всичко, през 2006 г. повечето от средните американски домакинства са похарчили почти ПОЛОВИНАТА от своя бюджет за хранете навън според едно проучване на разходите на потребителите за 2006 г.

Както изглежда, персоналът в ресторантите не си мие както трябва ръцете след всяко ползване на тоалетната – няма как да се контролира това, а и вредните бактерии не се виждат. Дори да си ги мият, обаче, даже в най-добрите ресторанти е пълно с болестотворни бактерии, но просто никой не проверява за тях. Ще продължите ли да играете на руска рулетка със своето здраве? Ще рискувате ли както досега с лимоновите резенчета, докато някое от тях не ви разболее?

Ако си готвите и да се храните в къщи, можете да контролирате и съставките, и размера на порциите, и хигиената.

Но ето и изненадата: според статистиката 65% от настинките, 50% от всички случаи на разстройство и 50 до 80% от причинените от храна заболявания се причиняват не в ресторантите, а в собствения ни дом, защото в кухнта ни най-вероятно също има такива бактерии. Проучванията показват, че върху дъската за рязане в собствения ни дом, например, може да има 200 пъти повече фекални бактерии, отколкото по тоалетната седалка. Гъбата, която използвате за миене на чиниите, може да е пълна с болестотворни бактерии. Това важи с особена сила и за компютърната клавиатура, телефонната слушалка, дръжките на количката за пазаруване.
Най-замърсеното с микроби място в дома не е тоалетната, а кухнята

(защото тоалетните често биват дезинфекцирани, за разлика от кухнята).

Най-замърсените с микроби предмети в домакинството:

- кухненската гъба и парцалите за миене

Когато ги използвате за забърсване на плота или чиниите, вие само прехвърляте бактериите от едното място на другото. Ако оставите добре намокрената гъба в микровълновата за 2 минути, това вероятно ще убие 99% от бактериите в нея. ВНИМАНИЕ – задължително добре намокрена, защото ако е суха, може да се запали. Най-добре да я сменяте веднъж седмично и да я оставяте да изсъхва между ползванията – повечето бактерии оцеляват само няколко часа на сухо. Преди да оставите гъбата или парцала да съхне, отстранявайте органичния материал от тях. Можете да я дезинфекцирате в миялната машина, а парцала да перете в пералнята, като след това го сушите при висока температура.

- дъската за рязане

Пукнатините и процепите по дъската за рязане осигуряват удобно място за живот на бактерии. Ако режете сурово месо или риба, почистете добре дъската преди да режете на нея зеленчуци. Мийте я с вряла вода и препарат или в миялната машина, за да отстраните хранителните частици по нея; оставяйте я да изсъхне добре. Не е зле да имате и отделни дъски за рязане на месото и зеленчуците.

- кухненските повърхности могат да са пълни с микроби, въпреки че изглеждат чисти (особено ако сте ги измили с мръсна гъба или парцал)

- кранът и дръжките на чешмата често не биват измивани добре – мийте ги редовно с гореща вода и сапун или ги дезинфекцирайте с белина и вода

- дренажният отвор на мивката – мийте със сода за хляб и стара четка за зъби мястото около него, дезинфекцирайте го редовно

- дръжките на шкафовете и на хладилника и фризера, особено ако са ползвани от някой болен или пипал сурово месо, или който не си е измил ръцете, след като е ползвал тоалетната. Измивайте ги често и ги дезинфекцирайте.

- четката ви за зъби – сменяйте я на всеки 3 месеца или след всяко прекарано инфекциозно заболяване

Не ставайте обаче фанатици на тема антибактериални препарати, които причиняват повече вреда, отколкото полза – така ще нарушите баланса на бактериите в своя дом, а категорично не всички бактерии са вредни. Следете и дали използваните от вас препарати не съдържат силно отровни химикали.

Разбира се, в повечето случай имунната система успява да се справи с болестотворните бактерии, но ако е увредена, ако сте вече на възраст или сте малко дете, сте изложени на по-голяма опасност. Затова на първо място в профилактиката все пак трябва да бъде грижата за имунната ви система.

За да бъде имунната ви система в ред:

- наспивайте се добре през нощта

- сведете до минимум стреса в своя живот

- правете физически упражнения редовно и ефективно

- излагайте се редовно на слънце

- избягвайте захарта

- поемайте добри бактерии (като Lactobacilus Bulgaricus в българското кисело мляко).

Как се учим на любов

 

Unification Family Therapy

Без да се преживее, любовта не може да се научи.

Пример за това са децата отгледани от животни. Те са неспособни да съчувстват или изпитват любов. Те не са преживели любовта на родителите си. Психологическия период в който е трябвало да развият тези способности е отминал.

Любовта се научава чрез физическа интимност

· Най-силния движещ импулс при децата е нуждата им от интимност

· Те биха направили всичко за да я получат (по правилен или неправилен начин)

· Преживяната интимност е единствената интимност която те познават и търсят в живота си

· По начина който са я получавали в детството те ще я изразяват в целия си живот

Неправилна интимност:

Предаване на безпокойство в интимни моменти

Понякога родителите систематично предават безпокойствата си, проблемите и негативните чувства на децата си. Това обикновенно се прави в най-интимните моменти на сърдечно споделяне. Те не осъзнават, че за децата им това ще е най-дълбоката форма на интимност и любов която ще научат. По-късно в живота си тези деца винаги ще търсят сърдечна връзка с другите на базата на споделяне на всякакви негативни чувства, безпокойства и критики. Това ще се превърне в техния живот, тяхната идентичност, понеже то е същината на техните сърца. Сърцето им е пристрастено към наркотика на негативните чувства. В Обединитлената Терапия ще възприемем термина Триангулиране, взаимстван от Семейната Терапия, за да обясним този процес. В Принципа това съответства на грешната природа за Размножаване на злото, и по-специално предаване на негативните ни чувства на другите по най-ефективния, силен и сърдечен начин.

ЗАБЕЛЕЖКА:

· Този процес не е логически основан, с цел търсене на разрешение на ситуация. Централния, макар и неосъзнат мотив, в тази „игра” е получаване на негативните Витални елементи, чрез извъртяното сърдечно споделяне към което те са пристрастени. Поради това всички действия на даване и получаване са напълно емоционални и лишени от логика. Инициаторите дори не осъзнават, че те са тези, които са предали тези негативни чувства на другите и по-късно ще използват тяхната негативност, като основен довод за собствената си негативност. Това се дължи на факта, че те са неспособни рационално и зряло да осмислят и контролират собствените си емоции, както и тези, които другите им предават. И най-нелогичните обвинения напълно обземат чувствата им и те са неспособни на друго освен да ги Триангулират (Мултиплицират), което разбира се не води към разрешение, а само към влошаване на ситуацията. (Transactional Analyses)

„Нека се научим да се освобождаваме от безпокойството и прекалените притеснения. Помнете израза, „Да се безпокоите прекомерно е като да седите в люлеещ се стол. Дава ви занимание, но няма да ви доведе до никъде” Това представляват прекомерните притеснения.” (Hyung Jin Nim, Having God’s strength and letting go)

Но помислете за момент за ефекта от предаване на нашите притеснения на децата ни. Най-разрушителен е когато целта е да се предизвика съпричастност от страна на децата в съпружески конфликт, настройвайки ги така на наша страна срещу другия им родител. Това ще унищожи същността на сърцето, съвестта и характера им. Това е самата есенция на стореното от Луцифер на Ева.

Всяка форма на неодобрение един към друг от страна на съпрузите, вербално или с жестове, ще бъде копирано от децата и ще унищожи завинаги основата за връзка на доверие в тях. Това унищожава най-основната връзка във вселената, връзката родител-дете.

След като вече няма да са способни да вярват на собствения си родител, те няма да могат да имат доверие и сигурност в когото и да било. Това ще ги направи емоционално нестабилни за цял живот, понеже всяка дума или жест подсъзнателно ще се възприема негативно и като заплаха.

Към това се добавя и придобитата в семейството лесна емоционална зависимост от чувствата на другите. Използването на децата като емоционален отдушник в тези негативни триъгълници води до липса на емоционално разделение и независимост. При тази връзка негативните емоции са се предавали безпрепятствено във възраст където детето не е било способно логически да
оцени ситуацията. Така детето не е развило емоционална зрялост и дори в зряла възраст ще бъде лесно обладано от негативните емоции и неспособно да ги контролира и овладее. Още повече те подсъзнателно ще търсят дори работят за създаването на такива ситуации, за да могат да си набавят негативните витални елементи от които техния живот е станал зависим. С други думи, сърцето и любовта им се изкривяват и опрочават..

 

Възпитание на Децата

         Unification Family Therapy

"Човечестшото дължи на децата

най-доброто, коеот мовеже да даде…"

ООН – "Декларация за Правата на Детето"

————————————————————————————————————-

Всички желаем да бъдем по-добри родители и учители. Има няколко простички методи, които ни дават способност да извлечем най-доброто от децата. Те се базират на най-основния и добре познат от Принципа процес на Даване и Получаване в съчетание с разбирането на дестската психология на възприятие.

Грешки които можем да допуснем като родители

С погрешни думи и заплахи можем да настроим децата си негативно за целия им живот. Как става това? Понякога в забързания си живот забелязваме децата си само тогава, когато се държат лошо. Ние винаги сме там, за да им направим забележка, когато не слушат, допускат грешки, получашат слаби оценки, вдигат силен шум, карат се с братчетата или сестричетата си.

Грешки при възпитанието

· Децата търсят интимност

· Дори и тя да е под формата на бой и порицание

· Ако белята ще им донесе това внимание те ще я направят

· Това ще стане метода им за получаване на интимност

Имайки повече давани и приемане с тези отрицателни изяви ние всъщност ги стимулираме и генерираме енергия за тяхното усилване. Детето естествено и подсъзнателно търси интимност, и ако му се обръща повече внимание когато върши пакости то ще продължи да ги прави всеки път когато има нужда от него.

Но за да бъде стимулирано доброто поведение то също трябва да бъде оценявано. Ние трябва да даваме много повече внимание и любов на децата когато покажат и най-малкото подобрение, вместо да се фокусираме да откриваме и порицаваме грешките. Ние трябва да се фокусираме да им казваме какво обичаме да правят, вместо вечно да ги гоним с команди какво не трябва да правят. Това са елементарни грешки които често допускаме като родители. Те нарушават принципа за даване и приемане и са срещу постигане на добри резултати при възпитанието на децата. Просто казано, ние им предаваме нашето негативно мислене и мироглед без самите да осъзнаваме какво правим.

Погрешно придобити навици

· Да търси интимност по погрешен начин

· Да мисли и реагира негативно

· Да оценява с външни субективни критерии

· Да бъде хуманист

Използвайте положителни изрази с децата си

Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате

Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата негативно, това са навици, които често са вкоренени в подсъзнанието на децата от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни или отрицателни команди в семейството си.

Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: "Не блъскай вратата!". Как си представяте сценария след тези свои думи "Не блъскай вратата!" - какво ще последва? Разбира се, затръшване на вратата.

Това е така, защото сте използвали отрицателно твърдение. "Отрицателно" не означава, че то е било лошо, просто дава противоположна представа за това, което желаете. Помислете за момент, как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има нчколко начина. Бихте могли да кажете: "Ако обичаш, затвори вратата внимателно" или "Моля те, излез тихо!". Това са положителни твърдения, защото думите създават мисловни образи на това, което искаме.

Думата "недей" е сигнал, че следва отрицателно твърдение. Трябва да спрем, да помислим и да осъзнаем какво желаем в действителност и да създадем положителна мисловна картина, според която съзнанието на детето да действа положително.

Представете от колко голямо значение е използването на положителни твърдения при възпитанието на децата ни. Осъзнайте колко важно е да си служите с думи, които създават у тях мисловни картини, които вие бихте желали.

Какво ще научат децата

Дори когато във всекидневието наблюдаваме неща които не бихме желали децата ни да правят, трябва да знаем, че съществуват и по-ефективни методи да ги коригираме от критиката
и наказанията, особенно ако целта ни не е да ги научим те да критикуват и наказват.

На първо място целта ни не е наказанието, нито вечно да вървим след тях и да им казваме какво да не правят. Напротив целта ни е да ги научим как да правят нещата правилно, така че, защо вместо постоянно да обясняваме какво да не правят не започнем да им обясняваме как е добре и правилно да правят всяко нещо.

Когато родителите постоянно натякват на детето, "Не прави това" и "Не прави онова", можем да забележим, че то започва да копира същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е всичко. Дори когато порасне това дете ще има тази тенденция подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни критерии насадени от родителите.

Какво всъщност искаме да предадем на децата си? Като Благословени семейства ние желаем да научим децата си не на външни и хуманистични ценности през призмата на които ще пречупват всичко през живота си, а вътрешни, абсолютни ценности според пръвоначалния идеал на Бог.

Ако осъзнаем описаното до тук, ще разберем как методите ни на възпитание всъщност определят и ценностите които предаваме на децата. Нашите всекидневни действия в опита ни да ги възпитаваме са носител на мироглед който автоматически се възприема от тях. Така че ако целта ви е да им предадете негативен мироглед продължавайте смело с негативните команди. Ако ли не, то спрете да го правите.

Разводът: Подготвени ли сме достатъчно?

Разводът – това е раздялата на двама съпрузи обикновенно в следствие на дълъг период на семейна криза и конфликти в междуличностните взаимоотношения. Незрялия характер и егоизма предизвикват психическо страдание за двамата партньори, а ако има деца, те страдат още по-тежко. Развода е водеща причина за детската депресия.

Развода не е разрешение на проблем

Дори и след него, за партньорите няма никаква гаранция, че те ще могат да преодолеят слабостите на характера си и тенденцията към егоизъм, който ги прави неспособни да видят собствените си слабости. Макър и всеки да е склонен да обвинява другия във връзката, отговорността и вината най-често е и на двамата партньори. Ако единия е изневерил, то другия може би дълго и систематично е предизвиквал това с отношението и поведението си. Може би дори е лишавал партньора си в сексуално отношение.

Моделът се унаследява

Всеки брак и всеки развод имат свои психологически особености. Но може да се каже, че моделът се унаследява. Ако родителите на някой са се развели, има голяма вероятност и порастналото дете след време да се разведе, тъй като ще е склонно да реши семейните си проблеми по същия начин.

Златния период за зряла връзка

Разводът е често явление при хора, които са създали семейство преди да достигнат 20 годишна възраст, както и при тези, които произхождат от различна икономическа и социална среда. Просто психологически младия човек още не е развил необходимата зрялост, самостоятелност и стабилност на емоциите си. И обратното, след 30 за хората е трудно да се откажат от силно развитите си лични навици и да се приспособят към особеностите и стила на живот на партньора.

Можем ли да се освободим от вината

От време на време и двамата ще мислят, дали може нещата да се върнат, къде е вината, дали това е правилното решение, дали е добре за децата, какви ще са последствията от самотата. Дори и да намерят друг партньор, разрушеното и болката в сърцата и на родителите, и на децата, и на роднините ще остане завинаги.

Нуждата от подготовка за брака

 

Колко по-добре би било, ако обществото и родителите ни даваха по добра подготовка за тези най-важни неща от живота; семйството, взаимоотношенията и любовта? И кой всъщност трябва да виним? Семейството ли? Техните родители? Или обществото и културата на свободен секс? Със сигурност обаче, трябва да се замислим сериозно, да инвестираме всички усилия за да могат младите да създадат щастливи и изпълнени с любов семейства без нужда от развод. За да разберете визията на Семейната Федерация относно разрешаването на семейните проблеми, би било добре да прочетете прокламацията за мир на Д-р Сан Мьон Мун.

Презервативите като троянски кон: 17% провал

Знаете ли че има 17% шанс да се заразите от ХИВ дори при употребата на презерватив? Бихте ли се качили на самолет, ако знаете, че на всеки 5 един ще се разбие?

Да, дори най-добрите марки имат потвърден провал от 16-20%, което се равнява на един провал на всеки 5 или 6 презерватива. Но ако жената може да забременее само в накоко дена от месеца, то ХИВ вируса се предава по всяко време. А тук говорим за конкретно изследвани провали на презервативите да предпазят от зараза с ХИВ-вируса.

При изследване със семейни двойки знаещи, че партньора им е заразен с ХИВ и ползвали презерватив 17% са се заразили. Какво остава за тези които не знаят дали партньора им е заразен или не? Не е ли време да разкрием на младите истината, че няма друг безопасен метод освен въздържанието от секс с произволни партньори. Време е да се спре безотговорната за последствията сексуална комерсиализация на младежта. Но кой би могъл да направи това, ако не хора, които сами имат висок сексуален стандарт.

През 1996 Клинтън заяви в радио предаване, „Ние трябва да кажем на младите, че е погрешно да забременеят преди да са семейни и способни да поемат отговорността на родителството.” Трудно е обаче да очакваме възрастни, които сами не могат да спазват такива морални принципи да бъдат добър пример за подрастващите. И понеже кампаниите за СПИН превенция са по-скоро пропагандиращи свободния секс, ефекта не е по-различен от наливане н
а масло в огъня.

Епидемията само нараства със свободното сексуално поведение, а „презервативите” се оказват нищо повече от огромни финансови интереси. Презервативите са просто „Троянския кон”, чрез който програмите за сексуално развращаване на децата ни безпрепятствано проникват в училищата, болниците, и получават правителствени финанси и подкрепа.

Опита на САЩ вече потвърди неефективноста на сексуалните програми пропагандиращи употребата на презервативи. Те не отбелязват ни най-малък процентен спад на проблемите. Да не говорим, че презерватив предпазващ сърцата на младите от дълбоки емоционални разочарования не съществува.

Противоположно на тях, новата тенденция за въвеждане на програми за образование на характера, възпитаващи добродетели у младите и отговорно отношение, се оказват невероятно ефективни. Още повече, те изискват и много по малки инвестиции, а дават много скоро и то сигурни резултати. Поразително е че ефекта им е положителен дори и в други сфери; подобряване на успеха, намаляват побоищата и злоупотребите, повишава се уважението към учителите и дисциплината.