Неделна беседа

Неделна беседа from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Михаела Сергеева
Посолство на мира

Човекът на новото време

Човекът на новото време from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

д-р Константин Златев
лекция
от цикъла "Духовното познание"
Посолство на мира

Основни тенденции на нашата епоха - отговори

Основни тенденции на нашата епоха - отговори from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Основни тенденции на нашата епоха from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

д-р Константин Златев
Семинар Духовното познание
Семинар за изследване на абсолютните ценности
31 май 2010
Посолство на мира, София

Време за промяна

***

Това, което искам да ви разкажа, е историята на Христос от днешния ден. На Този, Който се завърна при хората, за да ги спаси, възстановявайки връзката им с Бога. Христос е сред вас и ви говори. Вслушайте се в думите Му, усетете любовта Му и отворете сърцата си, за да възкръсне в тях Бог с пълната слава и великолепие на Създател!

Приемете мъдростта – мъдростта на живота, довел хората тук, на Земята, за да се учат и да се усъвършенстват, и да познаят светлината!

Любовта е всесилна! Тя отваря сърцата на хората и издига душите до голямото прозрение на смисъла на живота. Няма живот без любов! Това е вечната истина, която осмисля човешкото съществуване на Земята. Искате ли да усетите любовта? Отворете сърцата и душите си за светлината и умовете си за мъдростта!

Ще попитате къде е Христос? Той е сред вас и във вас! Приели сте Го с вашето кръщение и носите Неговото учение. Нека то разцъфти и възвести връщането на спасителния порив за любовта към Бога и единението с Бога. Не чакайте човека Иисус пак да се роди! Отворете сърцата си и повикайте Христос да се въплъти във всеки от вас! Бъдете Синове на Създателя – мъдри и светли, изпълнени с любов и доброта, какъвто бе Той самият!

Може би ще си кажете, че не сте достойни за това!

Защо се страхувате? Защо се срамувате? Защо сами се отдалечавате от своя Отец и Баща? Не бъдете неразумни деца! Не повтаряйте грешките на своите предшественици, да смятате, че привилегията да се свързваш с Бога и да бъдеш воден от Бога е била веднъж завинаги дадена единствено и само на един човек и е отнета за всички останали! Не бягайте от отговорност! Вие сте дошли тук, на Земята, като Божии деца и вече е дошло време да пораснете. Божият Син е потенциално заложен във всеки от вас и може да се изяви, стига да пожелаете да пораснете и да осъзнаете защо сте дошли тук, и каква е вашата мисия на Земята.

„А Църквата! Къде е ролята на Църквата във всичко това?” – ще възкликнат някои от вас. Нека да оставим на всеки да определи своята роля и принос за духовното издигане на човечеството и да го осъществи. Не се осланяйте на църковната институция да изпълни за вас това, което трябва да направите сами! Искайте прошка, искайте смирение, искайте прозрение от Господ Бог и Той ще ви го даде. Молете се и отваряйте по този начин съзнанието си за Неговото ръководство. Ако имате нужда от помощници – познавате такива, но не забравяйте, че връзката е винаги лична и директна! Никой не може да измоли прошка за вас, ако вие сами не се помолите! Никой не може да ви даде Божията благословия, ако Създателят не ви я даде! Никой не може да отвори душите ви за любовта, ако вие сами не ги отворите!

Бъдете любящи същества! Обичайте себе си, обичайки Бога в себе си! Обичайте другите, обичайки Бога в тях! Всичко на тази Земя е плод на Божественото сътворение и носи в себе си частица от Създателя. Не унищожавайте природата! Не унищожавайте човешки същества, защото ви е дадено да уважавате и обичате сътвореното наравно с вас самите. Вие всички сте част от общата картина независимо колко сте различни един от друг. Вие правите света пъстър и многообразен – един хармоничен букет, сътворен от ръцете на Създателя.

Това, което нашият Баща ни завеща, е да се обичаме и да си помагаме, и най-вече да прощаваме. Той е Този, Който може да отсъди и да прецени кой трябва да се извини и кой заслужава да се поощри. Всеки от нас изначално се стреми да бъде обичан от своя баща и никой родител не би допуснал децата му да се наказват едни други, нито пък да се самонаказват сами – негово е правото да прецени. Няма по-висш съдник от нашия Създател! Негово е правото да прости!

Мъката, която цари по Земята, трябва да се изкорени от сърцата и на нейно място да се посее любовта. Без страх, без яд, без агресия душите на хората могат и трябва да греят, изпълнени с любов и светлина!

Ще попитате как може да се постигне това? Много е просто и едновременно с това е трудно. Изисква непоколебима вяра и безкрайна мъдрост. И вярата, и мъдростта са индивидуално постижение. Те не се купуват и не се продават, те просто се развива, и се притежават, и се затвърждават.

„Има ли Бог?” – ще попитат някои от вас. Част от хората ще кажат: “Има.” Друга част ще кажат: “Няма”. Независимо от това дали вярваме, или не, ние сме тук, за да изживеем живота си и да се учим от грешките си. Всеки може да попадне в ролята на заблуден и това е част от неговия опит. Всеки върви по пътя си и в процеса на изминаване достига до своето осъзнаване. Не се учудвайте, че хората вървят по различни пътеки и в течение на своя живот изминават различни разстояния. Всеки върви според собствените си възможности и постига резултати в зависимост от своята подготовка и упоритост, както и в зависимост от своята способност да си поставя цели и да ги преследва, учейки се от собствените грешки и от грешките на другите.

Човек не е различен от това, което е. Той всъщност е това, което е! Помислете си какви сте били, какви сте в момента и какви искате да бъдете. При това не мислете за материални неща, тъй като те са нетрайни и във всеки момент може да ви бъдат отнети. Преценете спрямо вашето духовно развитие и мъдростта, която искате да придобиете. Искате ли да бъдете по-мъдри? Искате ли да бъдете по-осъзнати и духовно извисени? Може би да! Тогава помислете за Създателя! Има ли по-мъдър от Бога? Има ли по-извисен от Бога? Не се притеснявайте, че не можете да Го достигнете! Та вие Го носите в себе си! Той живее чрез вас и във вас! Не мислете, че Той иска да ви отдалечи от Себе Си – напротив, Той по всякакъв начин се стреми да ви приближи. Защо тогава се страхувате да поискате близостта? Защо изначално се боите, че няма да ви се даде? Нали не сте вие тези, които определяте какво възнаграждение ще ви се даде!? Постарайте се, поработете и получете това, което сте заслужили! А след това благодарете. Когато стремежите ви са чисти, когато действията ви са упорити и последователни, нямате основание да се съмнявате, че няма да ви са даде. Просветление се дава на този, който безрезервно вярва и упорито работи за това да го получи, и по този начин да помага на другите. Бог иска да ви даде, когато вижда и знае, че заслужавате и че с това, което получавате, няма да злоупотребявате, а ще работите като Негови помощници на Земята за облагородяване и извисяване на всички Негови чеда.

Хора, опомнете се! Не търсете спасението в разпънатия преди 2000 години на кръста Човек! Спасете душите си, следвайки Неговото дело, прилагайки на практика Неговите съвети да обичате себе си и хората до себе си като ваши братя и сестри, деца на общия Създател! Обичайте Бога чрез любовта си към хората! Служете на Бога чрез своята служба за хората! Така вие съхранявате и умножавате всичко, създадено от Бога. Бъдете щастливи и се радвайте на живота, който ви е даден от Създателя, възхвалявайте го и го обичайте във всичките му проявления! Бъдете благодарни и на най-малката тревичка, че съществува, защото тя е част от живота на Земята и също като вас живее и умира по законите на нашия Създател, за да радва нашите очи и да успокоява нашите души.

Открийте Бога в себе си и във всяко същество на тая земя! Бъдете достойни деца на Създателя!

***

Никой не е толкова умен, че да може да решава за себе си! Животът е съвкупност от много обстоятелства, които ни помагат или ни възпрепятстват да постигаме поставените от нас цели. Дали наистина е така? Обикновено отговаряме: “Един Господ знае.” И сме прави, много прави, защото наистина е така. Господ ни води и ни помага да вървим по пътя, който сме избрали. Той знае по-добре от нас как да ни упъти, тъй като може да види всичко и да прецени кое е най-добро за нас. Често ние се заблуждаваме поради това, че виждаме нещата ограничено и правим заключенията само въз основа на фактите и опита, с който разполагаме. Трудно е да оценим смисъла на тежкото и стръмно изкачване, ако не знаем, че то води към върха. Още по-трудно е да осъзнаем, че много по-лесно е да вървиш надолу и дори да падаш и че при падането може да се нараниш. Изкачването на високите духовни върхове е дадено на светлите души, падането е за тежките и слабите!

Няма човек, който да не се плаши от смъртта. Смъртта е неизвестното – това, което ни отнема живота. А познаваме ли живота? Тук сме дошли да се учим и да се развиваме всеки според своето вътрешно усещане за това, накъде го влече. Препятствията са ни дадени за да ги преодоляваме и да помъдряваме!

Искате ли да бъдете по-мъдри? Искате ли да бъдете по-извисени? Защо тогава се боите от трудностите? Защо се стремите да избягвате препятствията? Създателят се грижи за вас и ви помага. Стига да Му вярвате и да се молите за помощ, Той винаги се отзовава, за да ви спаси. Неговата цел не е да ви унищожи, а да ви накара да се осъзнаете чрез мъдростта! Отворете очите си! Повдигнете главите си и ще видите, че над вас е простор и светлина! Това са даровете на Създателя, нашия Отец! Той ни е отредил безгранично развитие и ни дарява с живот, за да го изживяваме и за да помъдряваме. А светлината? Какво ни дава тя? Отнемеш ли живота, отиваш в тъмнината. Навлезеш ли в живота – попадаш в светлина. Толкова е просто, че хората дори не се замислят защо заспиват в тъмнина и работят в светлина. Светлината е живот. Тя идва при нас, за да ни просветли и да ни облагороди. Помислете си какво би означавал човешкият живот без светлина, без топлина. Просветлете душите си! Сгрейте сърцата си! Бъдете живи същества – щастливи деца на своя Баща! Не се притеснявайте от грешките, не се страхувайте от заблудите – те са ви дадени, за да се учите и да ги преодолявате. Мислете накъде вървите! Следвайте посоката към светлината и няма да сгрешите, защото така се приближавате към Създателя – ще бъдете по-близо до Бога! Искате ли да сте близо до Бога? Искате ли да усещате Създателя, вашия Баща, докато живеете на майката Земя?

Щастието! Какво е щастие?! Трудно е да се определи, защото всеки го усеща по различен начин. А скръбта – не я ли усещаме също по различен начин, всеки със собствената си душа?! Има ли човек, който да не иска да бъде щастлив! Има ли човек, който да иска да скърби?! Но как ще оценим щастието и радостта, ако не познаваме скръбта! Нашият Отец е мъдър и иска да ни научи да изпитваме радостта, като ни покаже и нейната обратна страна. Нека се молим за това, което искаме да получим, останалото ни се дава, за да го изживеем, за да помъдреем. Няма бяло без черно, няма ден без нощ, няма живот без смърт – ето това е, което трябва да разберем!

Искате ли да ви разкажа една приказка? Да! Защо? За да избягате от реалността? Няма реалност без нереални неща! Няма видимо без невидимо. Няма мъж без жена. Няма възрастни без деца. Пъстра картина! Абсолютно многообразие на противоположни неща! Ето това е мъдростта! Мъдростта на света!

Животът е преходен, щастието – също, както и всички хубави неща. Затова трябва да ги познаваме чрез мъдростта. Смисълът на живота е да бъде променлив и многообразен – в това е неговата пълнота. Представяте ли си, ако трябваше да живеем вечно, колко дълъг и безкраен щеше да е нашият път? Колко много би трябвало да вървим и никога да не го извървим? Как ви се струва една такава перспектива? Бихте ли се впуснали в едно такова приключение? Няма ли да се уморите? Нашият грижлив Баща е предвидил това и е ограничил нашия живот в рамките на даден срок, в който да се учим и след това да се явим на задължителния изпит, където всеки от нас получава оценката, която заслужва. Затова бъдете старателни! Не прескачайте трудните упражнения, защото само така ще отидете подготвени за финалния тест. Наближават тежки изпитания, които ще помогнат на човечеството да израсне и да помъдрее, ако иска да оцелее. Подготвяйте се, за да ги посрещнете! Така нараства вероятността успешно да ги преодолеете – всеки според собствената си подготовка, знания и опит. Не очаквайте да ви се размине всичко това, през което трябва да минете!

Любовта е нещо уникално. Тя е дадена на хората, за да осмисли живота им. Можете ли да си представите живота без любовта? Та той произхожда от любовта! Ние живеем с любовта на нашия Създател и на майката Земя, която ни храни като нейни чеда. Любовта между телата на мъжа и жената създава децата. Любовта в сърцата огрява душата. Колко богати души имат хората, които освен себе си обичат и близките си, както и всички хора на Земята! Обичайте своите родители, братя и сестри! Обичайте своя небесен Отец и майката Земя! Не пестете любовта си! Не охлаждайте душата си! Запалете огъня на любовта да грее в нея! Само така вие сте живи. Само така вие изпълнявате своята цел на Земята. Няма ли любов в сърцата, трудно се крепи душата!

***

Когато човек се обърне назад и погледне живота си, често иска да го изживее отново. Струва му се, че ако има този шанс, нещата ще се променят и той ще съумее да постигне много повече и да бъде много по-щастлив.

Какво ни пречи да изживеем живота си така, както искаме? Може би това, че не осъзнаваме неговата стойност, ни пречи да го ценим! Животът ни се дава даром и затова ние сме склонни да го разхищаваме. Истинското осъзнаване на това, колко ценен е животът, идва със старостта. Докато животът е пред нас, ние смятаме, че всичко можем да правим с него. Когато се изчерпа, едва тогава се замисляме как е най-добре да го използваме. Но тогава обикновено е твърде късно да предприемаме каквито и да било промени.

За сравнение си представете какво можеш да произведеш от 100 кг тесто и какво от 2-3кг или от 5 кг тесто. Господ дава на всеки живот, за да го поеме в ръцете си и да го моделира по собствено желание. Колко щастливи се чувстваме, когато можем да направим много неща, включително и да помогнем на другите да моделират живота си по по-добър начин. Ако сме лоши и завистливи, ние може да се опитаме да попречим на другите да живеят щастливо, но дали това ни помага ние самите да живеем по-добре? Със сигурност – не! Голяма грешка е, когато се опитваме да отнемем от живота на другия. В този случай не само не прибавяме към своя, но рискуваме някой друг да се насочи към нас и да извърши спрямо нас това, което ние сме направили. Не е ли по-добре взаимно да си помагаме, вместо да си пречим един на друг?

Когато даваме, ние всъщност получаваме! Подавайки ръка на по-слабия, ние всъщност ставаме по-силни. Давайки от своето, ние отваряме при себе си път за нови неща. Отнемайки от другия, ние изпадаме във вечен страх от възмездие и трябва да опазваме със сила придобитото с насилие. Няма вечен живот на Земята, но има вечен страх, който може да убие нежните искри на всяко щастие. Помислете как бихте искали да изживеете живота си! Той ви се дава тук, на Земята, с добро, за да го изживеете с добро! Получавате го като дар от Бога, но го ценете и знайте, че той ви принадлежи дотолкова, доколкото успявате да го живеете, дарявайки любов и светлина!

Няма значение какво си правил в живота си, има значение какво правиш и какво можеш да направиш! Човешко е да се греши, но много по-лесно е да бъдат избегнати грешките, отколкото да се поправят след това. Всяко пренареждане и преправяне на къщата на живота изисква много повече усилия, коства похабено време и ресурси. Затова всеки трябва много отговорно и отрано да се заеме и да осмисли цялостния проект на живота си. Така ще узнае какво гради и ще може да го изгради по своята мярка. Много е важно да пресметне силите си в зависимост от стремежите си и да прецени каква постройка може да изгради със собствени усилия и без чужда помощ. Тогава строежът със сигурност ще бъде успешен и ще се гради стабилно и щастливо. Не отнемайте от другите, за да придобиете за себе си, защото това ще ви тежи. И знайте, че вашето щастие и любов се разпростират върху другите и се умножават. Умножете стойността на живота си, давайки и помагайки на другите! Няма по-добър живот от живота, изживян с добро!

Смъртта е нещо, което ни спохожда неизбежно. Всички знаем, че в един миг тя ще дойде и ще почука на вратата ни. Затова трябва да сме готови във всеки един момент да я посрещнем, без да се изненадваме. Тя идва при нас, когато е необходимо. От нас зависи кога тази необходимост ще възникне. Решението е в ръцете на нашия Създател. Затова трябва да се молим за по-дълъг живот и да се стремим да го живеем по-пълноценно. Не обърквайте пътя, за да имате възможност по-дълго да вървите по него!

Смъртта сама по себе си не трябва да ни плаши. Тя идва, за да постави ново начало в нашия път. Смъртта носи със себе си развитие – друго развитие. Тя идва, когато сме изчерпали възможностите си за развитие в този живот. От нас зависи дали и колко искаме да живеем. Винаги имаме шанс в рамките на възможната продължителност на човешкия живот да поискаме от Създателя по-дълъг живот, като Му докажем, че ще го изживеем ползотворно. Иначе какъв е смисълът да си губим времето да вървим в грешна посока? Нашият Отец се грижи всеки от нас да получава това, което иска и което заслужава. Заслужете това, което ви се дава!

Трудностите извисяват и облагородяват, ако ги приемем като нещо дадено, което трябва да преодолеем или с което трябва да свикнем да живеем, за да станем по-силни и по-способни да оцеляваме. Нашият Отец иска да ни направи силни и способни, затова ни дава изпитания, които да преодоляваме и да осъзнаваме. Искате ли да имате лек живот? Сигурно – да. Но такъв живот ще ви направи слаби! Ще отнеме от вашата сила и способност да преживявате не само леки, но и трудни моменти. Искате ли да бъдете неукрепнали или искате да докажете своята сила да преживявате различни ситуации и да се обогатявате по този начин с натрупан опит и усещания? Колко е леко, но и безинтересно да се научиш да вървиш по равното и колко по-щастлив се чувства човек, когато успее да изкачи един труден връх. Няма непреодолими препятствия. Бог ни помага да вървим нагоре и да укрепваме, като според нашите сили и възможности ни води по маршрут, който да е интересен и полезен за нашето собствено развитие.

Когато се молим, ние добиваме допълнителна сила, защото нашият Създател чува молитвите ни и ни помага. Но трябва да вярваме и да се уповаваме на Неговата помощ и ръководство, защото как иначе ще сме сигурни, че не сме се заблудили и пътят, по който вървим, е този, който Бог ни е отредил.

Накъде върви човек в живота си? Често ние бързаме да стигнем някъде, без да се замисляме накъде вървим и кой ни води. Едва когато се озовем на неподходящото място, осъзнаваме, че сме сбъркали и се опитваме да поправим грешката си, но често вече не са ни останали сили и време да сторим това.

Животът е един безкраен наниз от събития. Пъстра броеница! В нея има жълти и бели, и сини, и зелени, и кафяви мъниста. Всяко мънисто е брънка от нашия живот. Понякога сме доволни от цвета им, друг път – не. Така е, защото ги гледаме поотделно всяко едно, независимо от останалите. А колко по-интересно е да гледаш цялата броеница и да се възхищаваш от нейната пъстрота! Колко по-добре е, прехвърляйки мънистата, да знаеш, че трябва да ги преодолееш, за да вървиш напред и в крайна сметка да стигнеш дотам, откъдето си тръгнал, но вече много преживял и доста помъдрял.

Храмът да се отвори! Храмът на душата да се отвори! Пуснете в него Бог да живее, за да не пустее! Бъдете силни същества! Вярвайте силно и обичайте силно своя Бог! Той ви пази, Той ви води. Той ви подкрепя в трудни моменти, за да вървите напред и да не се препъвате, и да не изоставате. Не изоставайте от собственото си развитие! Не се ограничавайте с материалните неща – те са преходни и нетрайни. Тях нито можете да ги донесете, нито можете да ги отнесете от този живот. Работете за душата си! Развивайте душата си! Тя е вашето най-голямо богатство, което можете да разширявате, задълбочавате и извисявате в неограничена степен. Пречиствайте душата си! Проветрявайте чувствата в нея, за да бъде тя светла и чиста – желан храм за любовта. Обичайте от цялата си душа! Обичайте по най-светлия и чест начин, на който сте способни!

Мъка! Мъка и пустота е налегнала човешката душа! Мъката да се изтрие, пустошта да се облагороди с любов, мракът да отстъпи място на светлината!

Отворете душите си! Просветлете душите си! Проветрете мислите си! Не оставяйте черните мисли да пораждат у вас тъжни чувства. Мислете за хубави и добри неща! Усещайте хубави приятни чувства! Знаете ли колко е трудно и едновременно лесно човек да бъде добър?

- Защо ни питате? – ще кажете. - Ясно е, че всеки иска да бъде добър, но далеч не всеки може да бъде такъв при всяко свое действие, при всяка своя мисъл.

Вярно е! Така е! Кой казва, че трябва да бъдем едни и същи през целия си живот? Кой казва, че не трябва да се променяме! Нали така се развиваме! Не се страхувайте от черните мисли, за да не ги допуснете да ви завладеят! Бъдете смели и ги гонете! Бъдете силни и ги преборете! В това е вашето израстване, в това е вашето развитие. Не се притеснявайте да не се подхлъзнете! Не се притеснявайте да не се препънете! Защото само така можете да се научите да вървите и независимо от хлъзгавите и каменисти места да напредвате без страх, че може да се нараните. Вашата сила е във вашата вяра, че дори и да се нараните, вие ще успеете да се съхраните, ако вървите в правилната посока по пътя, определен от Създателя. Търсете връзката със Създателя! Той знае накъде ви води, Той знае как да ви упъти и да ви научи да вървите, така че да се развиете и да се извисите.

Гледайте напред и никога назад! Напред е това, което можете да промените. Напред е това, което можете да предвидите.

***

Здравето е ценно за човека. Когато говорим за здраве, обикновено всички мислим за физическото здраве. Много по-рядко човек се сеща да се замисли за духовното си здраве, а нещата са свързани и взаимозависими. Представете си една болна душа как се блъска в тялото и го измъчва, и го терзае, докато го сломи и го съкруши. И обратното – една здрава душа веднага стопля тялото и го пречиства от всички тежести и болести, които му пречат да функционира нормално.

Искате ли да бъдете здрави, първо се погрижете за душата си! Тя е това, от което трябва да започнете, за да успеете. Искайте здраве за душата си! Молете се за здравето на душата си! А какво означава човек да има здрава душа? Това значи преди всичко светла душа, чиста душа. Здравата душа е голяма и силна. В нея има място и за радост, и за болка. Здравата душа на се бои от болката, тя я преодолява. Колко ли трябва да израсне човек, за да укрепи душата си и да я просветли! Пътят не е лек, но си струва! Достатъчно е да поискаме да го извървим и да издържим. Много са изкушенията, много са препятствията, които се опитват да ни отклонят и да ни сломят, но това е пътят на израстването. Искате ли да ви кажа как можете да излекувате душата си и да я поддържате здрава? Молете се! Молете се на Бога и вярвайте, че Той ви помага!

Душата ви трябва да прогледне, за да види светлината, за да усети любовта и да изпита Божествено щастие и наслада. Отворете душата си за светлината – тя носи живот и съживява!

Знаете ли как се чувства здравата душа? Тя е лека, светла, изпълнена с любов и състрадание. Животът ú носи наслада. Радостта я изпълва и завладява. Нещастието я смирява и тя помъдрява. Душата е здрава, когато може да усети болката и радостта, без да ослепява, без да се пречупва или изкривява.

Обичайте душата си и се грижете за нея! Дарявайте я с Божествена любов, за да се облагородява! Когато заблести Божествената искра в нея, тя се съживява и се извисява. Не ограничавайте душата си във вашите тела и земни мисли. Усещайте с душите си! Молете се с тях! Душите носят вашето безсмъртие. Не ги убивайте! Грижете се за тях!

Светлината е извор на живот. Ние се раждаме в светлина, живеем в светлина и угасваме, когато свърши земният ни път. Светлината ни води. Тя ни оживява и ни окрилява. Представете си живота без светилна. Няма живот! Без светлина няма живот! Как искате душата ви да живее, когато я обгръщате в мрак?! Светлината почиства и съживява. Не бягайте от светлината! Не се изолирайте от светлината! Тя ви е дадена от Бога, приемете я и я отдавайте! Вие сте частица от Бога и вашата светлина ви свързва с Бога. Бог е светлина и любов – грее в душите и топли сърцата. Топли тела – пулсиращи сърца! Души, изпълнени със светлина! Нищо не е по-ценно от светлината и любовта. Какво струва животът без любов! Как тежи душата без светлина! Живейте с лекота! Живейте без страх от смъртта! Живейте със здрави тела! Живейте с любовта!

Живот! Живот! Ти идваш и си отиваш! Накъде вървиш, накъде ни водиш? Всичко върви в естествения си ритъм от раждането до смъртта. Ако се вгледаме в хората, ще видим, че те са еднакви, а същевременно са толкова различни! Кое прави хората еднакви и кое ги отличава? Единството е в общото, различието е в детайла. Дали си по-висок или по-нисък, по-пълен или по-слаб – ти имаш нужда от храна, вода, светлина. Хората чувстват и усещат различно, защото всеки носи собствената си душа!

Виждали ли сте душата на човека? Знаете ли какво носи тя? Душата се възприема с чувствата. Всички можем да чувстваме едно и също нещо, но го правим по различен начин – всеки за себе си, всеки вътре в себе си. Чувствата са нещо, което носим вътре в себе си и изживяваме, независимо дали ги осъзнаваме. Чувствата са нещо, което можем да отворим или да затворим. Чувствата са нещо, което можем да убием и после пак да съживим. Чувствата са неизчерпаемият източник на нашия живот. Ако не чувстваме, значи не сме хора, значи сме се откъснали от нашия Създател и вегетираме до изчерпване на жизнения сок в телата ни. Животът без чувства е лишен от същност. Мисълта не може да замести чувствата. Тя може да ги убие или да ги създаде, но не и да ги възпроизведе.

Мисълта е онова оръдие, което ние владеем, за да управляваме живота си. Внимавайте как използвате мисълта! С нея можете да градите, но също така и да рушите. Мисълта е дадена, за да води човека и да го направлява. Тя може да се разширява и да се ограничава, да се просветлява и да потъмнява. Светлите мисли ни активизират за живот – тъмните ни убиват! Не забравяйте, че вие сами определяте цвета на вашите мисли! На човек му е дадена цялата палитра от мисли и той сам избира накъде да се насочи. Посоката и цветът на мислите определя посоката и цвета на чувствата. Трудно е да си представим, че светли чувства може дълго да виреят под булото на черни мисли. Не се оставяйте мислите да убиват чувствата ви! Мислете положително! Усещайте живота положително! Мислете в светлина! Живейте в светлина! Бъдете светлина!

Човешко е да се греши. Грешките ни учат. Грешките ни осъзнават. Не бягайте от грешките, учете се от тях – те са вашият опит. Те са вашата мъдрост. Човек лесно може да сгреши в мислите и действията си, но чувствата трудно грешат. Индикаторът за това, дали нашите мисли и действия са грешни, са нашите чувства. Не оставяйте мислите и действията да диктуват изцяло вашите чувства. Те може да ги контролират, да ги овладяват, но не и изцяло да ги ограничават, защото така ги изопачават. Не изкривявайте живота си чрез изкривяване на чувствата си. Човек естествено е щастлив, когато усеща положителни чувства. Ако човек черпи наслада от отрицателни мисли, чувства и действия, то той се самоунищожава. Когато ви налегнат черни мисли, не бързайте да се отчайвате, а отворете душата си и се помолете за любов и светлина! Това е вашият зов към Създателя да ви съхрани и да задейства у вас онези естествени процеси и програми, които ще ви възродят и ще ви облагородят.

Не губете връзката с живота! Не убивайте любовта! Тя ражда живота и отблъсква смъртта!

Истината! Къде е истината? Коя е истината – истината за човека и за неговия Създател? Защо ви трябва истината, не можете ли да живеете без нея? Естествено, че тя ви интересува, естествено, че ви вълнува! И за какво! Това ще промени ли нещо вашия живот? Едва ли! Та вие знаете истината, само че малцина вярват в нея. Останалите искат да се убедят, а има и такива, които се боят от истината. Те предпочитат да мълчат. Питайте! Търсете! Истината ще ви са даде! Тя се дава на всеки, който се стреми да застане лице в лице с нея – истината за живота, истината за смъртта. Колко хора се боят от истината за живота и смъртта! Истината е това, което се случва с нас. Истина е, че сме живи. Истина е, че можем да сме щастливи. Истина е, че можем да сме красиви. Знаете ли колко много истини има в живота? Истината за теб може да не е истина за мен! Истината е осъзната реалност, но истината е и неосъзната реалност! В такъв случай нашата способност да възприемаме и осмисляме истината е ограничена. Истината за човека е ограничена – истината за Създателя е неограничена!

Люсиена Костова

Тайните на водата

При понижаване на температурата, течностите се свиват, стават по-плътни и по-тежки. Това не важи за водата. Под 4°C тя започва да се разширява.
Само защото при 0°C е по-лека, отколкото при 4°C водата замръзва откъм повърхността, ледената покривка отгоре забавя охлаждането и замръзването на водата отдолу. Ако реките и езерата замръзваха отдолу нагоре, щеше да е фатално за растенията и животните в тях.
Тя е единственото неметално кислородно съединение, което при нормална околна температура е течно.
Друга аномалия е, че не се затопля равномерно - между 0 и 35°C тя има нужда от по-малко топлина, а над 35°C от повече. Което е пак в услуга на живота - след топенето на снеговете през пролетта тя се затопля по-бързо, от която и да е друга течност.
Водата има необичайно високо повърхностно напрежение. Това позволява насекомите да се движат по нея, а във фините капилярни тръбички тя сама се издига нагоре. В тях не замръзва при 0°C, чак при -30°C преминава в гъста течност, и при -70°C в кристална субстанция. Вечнозелените растения живеят именно благодарение на тази особеност.
Тя разтваря субстанции по-добре от всяка друга течност без да е отровна. Затова осъществява транспорта на хранителните вещества.
Около 13 000 милиарда тона водна пара представляват най-важният газ за парниковия ефект. Без него Земята щеше да е скована от ледников период.
При увеличаване на налягането (и под 35°C) водата става по-раредена, обратно на другите течности.
Горещата вода замръзва по-бързо от студената. Ако поставим две чаши с вода във фризера, по-бързо ще замръзне тази която е нагрята до 90°C, в сравнение с другата чаша в която водата е студена (ефект на Мпемба).
/из "Загадки на съвременната наука", Ф.Патури/

http://www.esencia1.info/static.php?page=static090513-150648

Личности на словото

Мойсей
Роден около 1 500 години преди Христа в Египет. Първият еврейски пророк, записал това, което Бог му нарежда в книга – т.нар. Тора (сега това са първите пет книги от Библията). Става
предводител на целият еврейски народ,(живеещ по това време в тежки условия в Египет) към Обетованата земя. Интересно е, че Мойсей загатва,че ги е въртял в кръг 40 години за да си отидат тези, които все са оплаквали съдбата си и са внасяли смут и песимизъм в народа.
Така от новото поколение, което не помни какво е било положението в Египет се създава Израил. Прогонват чрез меча си живеещите там езически племена и трайно се установяват приблизително на същата територията на която през 1948 г. се
създаде новия Израел.
Дори и на Мойсей не е позволено да стъпи в новата земя, а само да я огледа от едно възвишение, малко преди смъртта си.
Подобно на другите големи пророци гробът му е неизвестен. Но този на най-големият му помощник - брат му Аарон е. В момента се намира на едно възвишение в Йордания и е една от светините на
тази мюсюлманска страна!!!
Стария завет добре описва колко трудно Мойсей налага на народа Божието послание, как повечето искат видим бог – златен телец, как негодуват и недоволстват, как част от царете връщат
временно Израил към езичеството и старите сатанински култове – мистерии. Когато пък е изпратен Христос за да даде за последно
истинското знание на целия свят, мрака не може да разчита на езическия шаманизъм и шарлатанство повече – разпространява секти (манихеи-павликяни-богомили-катари…).
Не искам, а и не мога да пресъздам изразността на
Библията и затова ще свърша дотук разказа си за Мойсей с откъс от нея:
" Защото законът бе даден чрез
Мойсея, а благодатта и Истината
произлезе чрез Иисус Христос ".
/Св.Библия, Ев.от Йоан 1: 17/
Поредното доказателство, че между Мойсей и Христос има приемственост, има завършеност. Тоест Новият завет е най-висш закон за Земята, той е цел. Прочее: да се съобразяваме с реалността,
но да следваме Целта.
==================================================================
Заратустра
Заратустра (на гр. Зороастър) е роден в Бактрия, в семейство на благородник, трудно е да се определи кога точно. Предполага се между VII-VI век пр. Христа. Смята се, че е автор на книга Гатта,
която по-късно бива включена в сборна свещена книга наречена Авеста. Важно е да се спомене, че казаното от него е малко и се съдържа само в Гатта, а Авеста е сборна жреческо-сатанинска
книга, която е създадена по-късно.
Животът на Заратустра се променя, когато Бог наречен от него Ахурамазда, му дава истинското знание и напътствия, които да заменят езичеството. Според мен този човек е изпратен там по това време, за да подготви хората за идващият Мохамед, за интелектуалното и морално повдигане на народа.
Така например преди Иисус е изпратен Йоан Кръстител, виж от Новият завет Йоан 1: 31.
Той учи, че Земята, хората и всичко добро е сътворено от мъдрият Ахурамазда, чрез силата на своя Дух. Но Лъжата и нейните сили започват борба с това дело, в която борба ние трябва да подпомагаме добрите сили.
Ето какво казва Заратустра:
“ Теб считам за свещен Ахурамазда,
когато твоята добра мисъл се появи
пред мен… Трудно е да разпространя
вярата сред хората, че твоите слова са истинни ”.
Той също предупреждава за Последният съд, където на всеки ще се раздаде според делата.
Впоследствие Заратустра бива поканен в двора на цар
Хистасп, откъдето води спорове и дискусии с проповедниците на езичеството. Остава там до смъртта на царя, убит от нахлуващите номади.
Словата на Заратустра погрешно (или умишлено) се щамповат като “дуализъм”. Струва ми се обаче, че във всичко, което завършва на “изъм” има нещо нередно, нещо изкуствено измислено от някои.
Мозъка на психично и физически здравия човек инстинктивно разграничава лъжата от истината. В това няма средно положение.
Буда например проповядва за верността на средният път – да не се изпада нито в една, нито в друга крайност. Но с гореспоменатото няма среден път. Или си с Бог (Истината) или с дявола (лъжата). По
този повод Иисус казва: “Който не е с мен е против мен”. / Лука 11: 23/.
В „Окултна енциклопедия” на С.Тухолка пише:
„ В Персия първоначалната религия на Заратустра била изопачена и Ариман – злото начало бил поставен начело с Ормузд (Ахурамазда).
В Християнството ересите от манихеи до катари, извратени гностически секти въвели поклоничеството на злото начало.
Тамплиерите се кланяли на Бафомет, който изобразявал Луцифер…
Злото действително е тясно свързано с доброто, но то не е равносилно на доброто ”.
==================================================================
Буда
Сидхарта Гаутама е роден около 560 г. пр.Христа, близо до град Капилавасту. Астролози предупреждават баща му, който е цар на Сакхая, че синът му ще остави домът си, ще облече монашеска роба и ще стане Буда – просветен, за да спаси човечеството. Преди да стане това, казват те, синът ти ще види четирима души: изнемощял старец, болен човек, мъртвец и монах.
Естествено баща му, като човек с власт и материална
задоволеност не иска от сина си да спасява човечеството, а да властва и да се наслаждава на живота. Така той се стреми синът му никога да не види тези четири знака.
Сидхарта се оженва на шестнадесет, ражда му се син. Веднъж, когато той е на около 29 години решава да се разходи извън пределите на двореца, за да види как живеят хората. Така той среща четиримата души от предсказанието и разбира, че един ден ще стане жертва на старостта, болестите и смъртта. Забелязва спокойствието и едновременно ведрината и динамичността в лицето на монаха. Ето как решава да се отрече от богатствата и безгрижният живот.
Подстригва си косата, оставя семейството си,
скита из страната за да слуша и се обучава при учители, да изучава йога, подлага се на строга диета…
Така след много години разбира, че изпадането в крайности винаги е грешно и ненужно. Открива Средният път. Някой ще възкликне с насмешка: ”открил е Америка”. Да не забравяме обаче, че Буда е живял преди 2500 години, във време на езичество и мрак.
Търсейки истината се казва, че той достига до просветление застанал под дървото Бо.
Ето още някои от словата на Буда, подбрани в съзвучие с Библията:
„Будността е път към безсмъртие.
Пробуди се. Не бъди ленив. Следвай закона на добродетелта.”
Иисус казва: “Който е познал света, открил е труп.”
Буда казва: “Гледай на света като на сапунен мехур. Гледай на него като на мираж. Царят на смъртта не вижда този, който гледа на света с такива очи.”
Какво са имали предвид и двамата – измамния материализъм – болестта на старозаветните и неграмотни хора. Болестта от която ние младите, нямаме право да боледуваме.
За тези, които не четат свещените книгите на живота, а се задоволяват с теориите на университети и висши училища:
“Дълга е нощта за този, който бодърства. Дълъг е пътят за този, който е уморен. Дълъг е животът за глупците, които не познават истинския закон.”
Важно е все пак да се знае, че в словата на Дао, Буда, Конфуций не се среща думата Създател, нито пък се говори нещо за Него.
Въпреки това те, както видяхме (и както надявам се всеки сам ще се убеди след прочита им) не са далеч от Библията и Корана.
За съжаление в Индия както винаги жреческата каста веднага след смъртта на Буда започва свои допълнения, „учения” и т.н. Та и там, ако човек не знае кое е извора ще бъде подлъган.
Преди Будизмът да се оформи като религия (макар думата да е неточна) в Индия е бил разпространен Индуизма. Неговите свещени книги са:
Веди – предполагаем период на съставяне ок. 1500 г. пр. Хр. Говори се че са най-старите свещени писания, макар че най-важното е че не са писани от пророци, а от жреци. Текстът им е крайно
объркващ и неясен, с изключение на откъслечни изречения.
Естествено имат голяма литературна и културна ценност, както митологиите на Древна Гърция и Рим например.
Упанишади – по-късни източници; по другото отношение са аналогични с Ведите.
Махабхарата, Бхагаватгита, Рамаяна – предполагаем период на съставяне преди 2500 години; също не са пророчески писания.
Преведени са на български с изключение на съпътстващитеги разяснения и тълкувания от по-сетнешни представители на жреческата каста – брамините.
Основните вярвания в Индуизма са: единство на всичко в Брахман – основен бог. Цел на живота – осъзнаване че сме част от бога и последващо единение, завръщане. Самсара – човек или
душата му се прераждат множество пъти. Всеки има определена съдба – Карма и тя заедно с действията в този живот определят следващото прераждане. Пантеона от небесни богове е съставен от
33-ма, а най-висшият от тях е Индра.
Имат вярване, че досега на света са дошли деветима Буди, като последният неправомерно естествено, казват че бил Буда Сидхарта Гаутама. Очакват последният – десети Буда.
Тоест нещо истинско и простовато веднага умело бива превзето от жреците и впоследствие объркано и опорочено.
Историкът Йордан Николов пише:
" Влиянието на традиционните шамани и жреци в Тибет било много силно, будизмът срещнал
сериозна съпротива. Към VIII век Самбхава предприел тактически ход - причислил езическите божества към будизма ”.
Този “тактически ход” създава илюзията че в Тибет цари чист будизъм, както например че в Западния свят цари чисто Християнство… А кое е чисто – чисто е това което е написал самия пророк, а не което някои тълкуват и изменят.
Ето например хода на сектата, която пледира да е обединила всички пророци в едно, учи че дявола е създал света и темподобни:
- манихеи – около III век сл.Христа – в земите на днешен Иран
- павликяни – към VI век – днешна Армения
- богомили – България, към X-XI век
- катари, албигойци и т.н. – в Италия, Франция -
разпространяващи се все по-назапад.
==================================================================
Иисус Христос
Така нареченият “Западен свят” възприема рождената година на Иисус за начало на новата ера, или казано с истински думи за началото на по-висшя завет – Новият завет. Интересно е как има хора невярващи в Христос, което автоматично трябва да значи че не вярват и в Стар завет, Корана и всички места и чудеса свързани с чистата неопорочена вяра.
В Лука 4:6 дявола казва следното на Иисус: “над всички царства и славата им, е мене предадена, и аз давам, комуто искам”.
"Дявола" както вече писахме е условен, събирателен образ, но много често има реални измерения и последствия в нашия живот - злоба, инат, мързел, надменност…
Иисус е роден близо до градчето Витлеем в изключително бедна и скромна обстановка. Такъв е и целият Му живот. Напътства хората, изцерява ги, възкресява мъртви. Избира дванадесет, които
да бъдат винаги до Него за да видят делата Му, за да почерпят от силата и мъдростта Му. След възкресението Си, им се явява за да обяви началото и на тяхното дело – разпространение на истината
по целия свят.
Без възкресение – няма Християнство, тоест нямаше да е разпространено по целия свят, нямаше да има вяра в Богочовечността на Иисус, нямаше свързаните с Него свети места да лекуват и зареждат с енергия.
И.Панчовски: “Безспорно е, че всеки народ си има свои национални герои и пророци, които са го вдъхновявали и ръководили към напредък и успех в историческия му път. Влиянието на някои
велики хора е прекрачило тесните граници на техните народи и те са станали всепризнати духовни ръководители на цялото общество и човечество. Но религиозната и нравствена обнова на света е
свързана с личността, делото и учението на Иисус Христос.”
Иисус разказва следната притча:
" Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: “камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от
Господа, и е дивно в очите ни”?
/Св.Библия, Нов завет, Ев.от Матей 21:33-42/
==================================================================
Мохамед (Мухаммад ибн Абдулах)
Преди да започна с живота на Мохамед, трябва да кажа че мюсюлманите и евреите са братя според първия закон Мойсеев.
Авраам има син от египтянката Агар и му дава името Измаил. Но най-добре да видим извора:
" И пак рече Ангелът Господен на Агар: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.
И още й рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;
той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него; ще живее пред
лицето на всичките си братя.” /16:10-13/
" И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.” /21:20/
" Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар;
и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам, Мишма, Дума, Маса, Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.
Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.” /25:13-16/
/Св.Библия, Стар завет, Първа книга Мойсеева/
Както виждаме наистина потомството на Измаил живее в пустинята и е „между човеците като див осел”. Поредното сбъднато Библейско пророчество.
Мохамед (Мухаммад ибн Абдулах) е роден около 570 г.сл. Христа в град Мека, чиито баща умира седмици преди това и го оставя под грижите на дядо му. Едва навършил осем години той вече е кръгъл сирак и негов наставник става чичо му Абу Талиб.
Отначало се прехранва като пастир, по-късно като придружител на кервани. На 25 години се оженва за Хадиджа, вдовица от знатен търговски род.
На 40 години започва да чува гласа на архангел Гавриил, впоследствие осъзнава ролята си и започва да записва всичко чуто.
Ц.Теофанов:
" Имал авторитет на солиден и уравновесен
мъж, но подобно на останалите Божи пратеници в началото го разбирали малцина. Близките му от рода Курайши посрещнали проповедите му с присмех, наричали го “луд поет”, “магьосник”.
Трудно им било да скъсат със езическите си вярвания, а от друга страна виждали заплаха за властта си в Корана, който осъжда алчността, лихварството, гнета.
През 630 година Мухаммад повел към Мека 10-хилядна
бедуинска войска и влязъл в града без бой, като не позволил да го опустошат. Посетил Кааба, повалил кумирите и обявил храма за ислямска светиня.”
В.Соловьов:
" Дните на персийското, както и на византийското
владичество в Арабия са преброени. В Мека се е родил човекът, чрез когото се изпълняват древните Божии обети за Измаил, неговия праотец, дадени чрез Мойсей в Библията:
“Ангелът Господен пак рече на Агар: ще умножа и преумножа твоето потомство…” /Битие 16 : 10-12/
Измаил е син на Авраам, т.е. мюсюлманите са кръвни братя с евреите (макар че всички хора са кръвни братя помежду си)".
Ето какво е записал Мохамед в Свещеният Коран за Иисус (Иса), Старият Завет (Тората) и Новият Завет (Евангелието):
" И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариям, да потвърди Тората, което бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и поучение за богобоязливите.”
/Сура 5,част 6, 46/
Няколко месеца преди смъртта си през 632 година, Мухаммад изпълнил т.нар. “прощално поклонение” пред храма Кааба.
Както Библията, така и Корана притежават един неподражаемстил, отличаващ ги от всяка друга книга. Не може да бъде надмината мъдростта и редът на словата, положени в тези книги на живота.
Историята дотук доказа това.
Естествено писахме че във всяка книга има и истина и лъжа, и уловки и т.н. Така че търсенето и поуките са вечни, а пристрастията опасни.
" Хвала на Аллах – Господа на световете
Всемилостивия, Милосърдния
Владетеля на Съдния ден
Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем
Насочи ни по правия път,
Пътят на тези, които си дарил с благодат,
а не на тези, над които тегне гняв, нито на заблудените ".
/Свещен Коран, Първо знамение – Сура Откриване/
" Когато Аллах рече: “О, Иса (Иисус), Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези,
които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.
А онези, които не повярваха, ще накажа с тежко мъчение в земния живот и в отвъдния. И не ще има за тях избавители ".
/Свещен Коран, Сура Родът на Имран (Ал Имран), стих 55, 56/

http://www.esencia1.info/static.php?page=static090323-113728

Петър Дънов - "Великите българи"

12 - годишно момиче накара света да млъкне за 6 минути

Tвърде впечатляващо свидетелство за духовната зрелост на поколението, което идва след нас.  Eдно момиче на 12 години зашлевява оглушителна плесница на нас, възрастните, които се смятаме за по-умни от децата. Случило се е преди 18 години, но едва днес научаваме за това.

Човешката потребност от знания за Бога

конференция

5 години Федерация за духовно единение РОЗА

5 години
федерация  за духовно единение - Роза

ФДЕ " Роза" и издателска къща "Новата цивилизация"

организират на 10 -11. 04. 2010г. 

двудневна конференция на тема

"Потребността на човека от знание за Бога"

в салона на клуб "Катарзис",

ул. "Гюешево" 64, ж-к  "Сердика"

Начало 11 часа

I -ви ден - тържествено честваване 5 години от създаване ФДЕ - Розa

11.00 Музикална част - изпълнение на пиано, на цигулка, песни

11.30 Приветствено слово към гостите от Председателя на ФДЕ "Роза" - В. Николова

11.40 Приветствено поздравление от академик Атанас Панчев

11.50 Кратко представяне на федерацията от Константин Златев

12.00 "Споделени моменти" - поздравления или споделяния от привърженици и приятели.

13.00 За нашата "Роза" с любов - спомени и впечатления от учредители и членове

           - С какво ме привлече идеята за духовно единение.

           - Какво ми даде федерацията за петте години единение

13.50 Изказване на приветствия и  благодарности  към приятели и съидейници

14.00 Божествен благослов за бъдеща дейност на федерацията от Отец Георги Спасов

14.10 Гощавка с "хляб и сол" в барчето "Седянка" - приятелско общуване

15.00 Прожектиране на мултимедия " С ухание на Роза" - ретроспекция към изминалите години

15.30 Философията на Бога отразена в "Бхагавад Гита" - Върбанка Николова

15.50 Духовно осъзнаване и развитие - висша цел на живота - Паско Николов

16.10 Трансцендентната наука за Бога в епохата на Огненото кръщение - Магдалена Георгиева

16.40 Представяне на сайт "Розариум - сайт за културно-философски  диалог" на федерацията

17.10 Творчески изяви на членове от федерация "Роза"

17.30 Поздравления от представители на ИСКОН към федерация "Роза" с песни за Бога

17.50 Приемане на прасад - благословена храна за гостите

II- ри ден- Ден на единение чрез осъзнаване и сплотяване

11.00 Откриване с песни

11.20 Словото на учителя Беинса Дуно за Бога - Константин Златев

11.50 Представяне на "Роза на мира" - Тодор Ялъмов

12.20 Живият Господ е тук - Мариана Маринова

12.50 Служене на Бога чрез танц - Румяна Ковачева

13.10 Познанието за красотата, доброто и истината в Божието провидение за сътворение към свят на свобода, мир, единство и щастие - Ангел Стефанов

13.40 Познаването на Бога от човешката душа - Люсиена Костова

14. 00 Почивка и приятелско общуване

15.00 Представяне на танца "Чаткалина" - Димитър Кръстев

15.20 Ценностите и добродетелите като път за познаване на Бога - Снежана Димитрова

15.40 Знанието за Бога, отразено в книгите на Мегре - академик Атанас Панчев

16.00 Какво ни говори Агни Йога за Божествената същност - Валя Стоянова

16.20 Мултимедия - "Среда за духовен растеж" - Теодора Мечкарова

16.40 Духовната посока на българите - Николай Николов

17.00 Единение, самокръщение, единосъщие - Димитър Александров

17.20 Издигане на призив от ФДЕ "Роза" за по-действено и целенасочено единение

17.40 Закриване с песни

ЕдинЕниЕ,САМОкръщение,ЕДИНосъщие

Учението на Духовната вълна на Мъдростта воюва за Бъдеще - човекът бог в развитие;

Дава Знание  и Път в настоящето-Служение;иска свобода от минало-отговорност!

ВАКЛУШ ТОЛЕВ

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!СКЪПИ СЪБОЖНИЦИ,ОЗАРЕНИ ЛИЧНОСТИ,ТВОРЦИ НА БИТИЕ!

Школа"ЕдинЕниЕ" е сбор от приятели,даващи си взаимно възможности за СЪТВОРЧЕСТВО…

и правещи от пътника ПЪТ,което е ЕДИНОСЪЩНОСТ…

   Като едно слънчево дете на ДЕНЯ,започнал преди 5 години,живеещо с потребата си за ВЪЗКРЕСЕНИЕ и с благодарността към УЧИТЕЛЯ НА МЪДРОСТТА ВАКЛУШ,помогнал ми да изградя мироглед….и да го приложа като културен посланик на Федерация за Духовно Единение "РОЗА"!

         ЩАСТИЕ-за този ХЛЕБ НАСУЩНИЙ ни говорят УЧИТЕЛИТЕ с които съм запознат-ШРИ МАТАДЖИ, ОМРААМ, ШРИ ЧИНМОЙ, КРИШНАМУРТИ, ШРИЛА ПРАБХУПАДА, ПРЕПОДОБНИЯТ МУН…

       Днес,тук и сега споделям с Вас една подбрана извадка и благодаря на Небето за тия,които призова да слушат !

Матей 3:11
Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене,

Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

     Мъдростта има само една утроба-утробата на Бога,и само едн гроб-гроба на  Възкресението!Значи какво е вложила тя в нас ,за да ни изчака?Дала ни е раждане и ни е дала Възкресение!А Възкресение вие не можете да направите без-"Извървете своите Голготи! Ако вие не извървите своята Голгота ,не може да се срещнете със Себе Си не може да изречете това,което каза Христос: Аз и Отец сме едно също!Вие не можете да извършите едно от най-свещените тайнства-великото Самокръщение /А самокръщението е с какво?С Кундалини у вас! /.

Много фигурно е дадено в Евангелието,че Христос има първо кръщение,има второ кръщение,но има и трето кръщение.Христос има едно кръщение в обрязването,когато е на 8 дни;има второ кръщение, когато е на 28 години ;и Христос има едно Самокръщение. Кръщения вън от Него и кръщение вътре в Него.

         Христос е първият,Който прави възкресение с вътрешна сила .При него няма кадуцея/знаковият ключ за границата между светлината и тъмнината/,който може да възкреси мъртвеца с енергия от Мировото същество.Той се самокръщава с висшата духовна сила -Кундалини,с Диханието на Своя Отец.Виждате ли ,че Той отвоюва бъдеще ,Той го отвоюва-изходи Голготският път!Това е силата на голямото въображение,това е силата на Твореца-

Аз и Той сме едно!

   А какво прави световната култура ? Казва едни бледи думи за това,което е най-великото и

най-тайното-там,на Голгота,черепът на Адам трябваше да се срещне с Кръста на Христос!

Кога и как?

Когато трябваше Иисус да бъде разпнат и Адам да стане отново свободен от земната си дреха.За тази среща трябваше единият да се научи да ражда -да акумулира Мировата  енергия и да продължи рода;а другият-да изходи Голготския път. Вижте каква последователност-ако вие на извървите своята Голгота,никога няма да се срещнете със своя череп. Никога! А черепът е ,където е съхранена енергията, която в Адам е сложена изначалото. Така че тази най-голяма среща-между черепа и Кръста,е едно от най-великите тайства, за да знаете,че йерархията на Духовните вълни ви прави свободни чрез Знание.

Знанието е Път в настоящето!

     В Знанието,безспорно и в Пътя,който винаги ще бъде настоящ,има една идея-Служение.В този смисъл тогава-какво е Знанието,какво е Пътят? Едно настояще. И това настояще трябва да бъде осветено със Служение,с това мого малко,но много съществено  допълнение-без Себе си!

     Учението на Мъдростта е наистина граничен камък между онова, което таблиците на добродетелите ви оставиха,и бъдещността,която Пътят на Мъдростта ви чертае . Тази, ако мога така да кажа, е голямата истина, за да приемем преходността на смъртта не толкоз с контаизраза-идея за безсмъртие, а с това, че стрелкатавинаги ще има водителство. Стрелката на Човешката божественост ви води към това, което се казва Единосъщие! А Единосъщието през какво минава- през Възкресението.

   И така,винаги ще трябва с всички сили тази утроба, която нарекохме утроба на Майката, да ражда, безспорно, сина на Възкресението! В този смисъл ние имаме един великолепен социален пример как да се  върви към осъществяванена големите неща. Ето този Адам, в своята изява на Небесен или Земен , е освидетелстванот едно Мирово Съзнание в лицето на Иисус Христос -Помазаника; Човекът, Който е бог в развитие,Който е наистина"Аз и отец сме едно".

Няма по оптимистична теза в света от това,човекът да бъде бог в развитие!

   Цялата същност на общността на Мъдростта, а общността е духовно родство, е в една голяма харизма / Харизмата е изведена възможност,носена от всекиго. / -човекът бог в развитие. И човекът трябва да знае тези качества,които са необходими за неговото Битие. В този смисъл Мъдростта трябва да промении трябва,както казва Христос на Своите ученици(цяла нощ са хвърляли отляво,което винаги съм интерпретирал като минало,и нищо не са уловили) : Хвърлете от дясно ! И те не можаха да извлекат мрежите от изобилие . Хвърлете в еволюционния бързей на йерархията на Духовните вълни !

   В този смисъл трагедиите или страданията , през които са монали и Прометей, и Кришна, и Буда, и Иисус, аз наричам пътищата на една сумирана Голгота. Тази сумирана Голгота трябва да надделеете, защото тя е една нова култура, която прави възшествие на Духовността, без да се съобразява с ограниченията на материята !

Пътят е у нас-ако няма Път ,има улици!

(списание"НУР"-1/2005)

ТРИТЕ ВРАТИ НА МЪДРОСТТА

Eдин цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по пътя на живота – казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. – Вместо това ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети онова, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб. Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота.
Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
“ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтикнали да воюва, да предприеме, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи от Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да различавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта ти.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело
“ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така на болка и горчивина.
И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът, – че другите не са причината, нито изворът на радостите и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш Пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:
“ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си, и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.
Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял и поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът, – че у нас има неща, които можем да променим, но също и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре - казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът, – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да се откажа, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал.
Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:
“ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”.
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отговорил принцът, – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си, означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата мъдрост.
Сега можеш отново да преминеш през третата врата.
Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:
”ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези, срещу които се борил. Но за свое голямо учудване той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отговорил принцът, – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да се страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:
“ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят…Светът ли се бил променил или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът, – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът ú се струва весел. Когато нещо ú тежи, светът ú изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. - Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.
Чувство на безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишина.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал.

Трима сина

Лев Николаевич Толстой

Един баща подарил на сина си имот и му казал: "Сине, живей така, както аз живея, и ще бъдеш щастлив."

Като получил дара, синът му заминал и заживял за свое удоволствие. "Тате ми каза – мислел той – да живея както той живее; а той живее весело и аз ще последвам примера му."

Тъй изкарал той година, две, десет. Пропилял всичко, което получил, и останал гол и гладен. Тогава се върнал при баща си и почнал да го моли да му помогне, но баща му отказал. Синът се опитвал да смекчи сърцето на бащата и му донесъл дар най-доброто, което имал, и го молел да го подкрепи. Но бащата бил глух към молбите му. Тогава синът, мислейки, че е оскърбил баща си с нещо, почнал да го моли за прошка, но бащата си оставал непреклонен.

И тогава синът взел да се кара на баща си:

– Щом ти сега не искаш да ми дадеш нищо, защо ми направи по-рано дар, пък още ми и казваше, че дареното от тебе ще ми стигне за през целия ми живот? Всички радости и удоволствия, които преживях, са нищо в сравнение със страданията, които преживявам сега. Аз загивам, здравето ми се стопи. А кой е виновникът за моите нещастия? Ти… Ти трябва­ше да знаеш, че моето благополучие ще ми повреди, и не ме предупреди за опасността. Ти само каза: "Живей като мене и ще ти бъде добре." И аз живях като тебе; ти се беше отдал на удоволствия и аз следвах примера ти… Но ти имаше достатъчно средства за такъв живот, пък аз ги нямах. Ти не си баща, ти си измамник, ти си ми враг… Да бъде проклет животът ми! Проклятие и на тебе, съблазнителя. Не искам да те познавам, мразя те!…

Също такъв дар направил бащата и на втория си син, като му казал просто: "Живей като мен и ще бъдеш щастлив." Този син не бил напълно доволен от дара: макар че неговият дар бил равен на дара на първия син, вторият вече знаел какво е станало с по-големия му брат и се замислил какво да прави, та да не последва примера му и да не стигне до просия. Той разбирал, че брат му е изтълкувал лошо думите на баща му: "живей като мене", и че не бива да се живее само за удоволствие. Той взел да мисли как да удвои подарения му имот, захванал се да се труди, за да придобие нов имот, равен на получения от бащата, но не съумял да го придобие.

Тогава отишъл за съвет при баща си. Но той не казал нищо на сина си. Синът помис­лил да не би баща му да се страхува да го посвети в тайната на своето благополучие и почнал да разузнава всичките пътища и средства, с помощта на които баща му е натрупал богатствата си. Той взел да трупа, но колкото и да трупал, всичко му се струвало малко. Като не желаел да се признае в лакомията си, той прекарал целия си живот в лишения и казвал на всички и навсякъде, че баща му не му е дал нищо, че той е събрал всичко със собствените си ръце, че другите хора биха могли да натрупат за същото време повече.

Тъй говорел вторият син дотогава, докато бащиният му имот, който му бил даден, почнал да се губи. А когато той загубил всичко, каквото имал, не му оставало нищо друго, освен да умре, и той се самоубил.

И на третия си син подарил бащата имот, равен на дареното на другите двама сина, и подарявайки му го, казал същите думи: "Живей като мен и ще бъдеш щастлив."

Радвайки се на подаръка, третият син напуснал бащината си къща. Но като помнел съдбата на по-големите си братя, той дълго размислял върху значението на напътствените слова на баща си.

"Най-големият ми брат – разсъждавал той – мислеше, че да се живее както баща ми значи да се живее за удоволствие, и поради това загуби всичко, което имаше. Вторият ми брат смяташе, че думите на баща ми означават да се следва примерът му, и също загина. В какво се състои тогава смисълът на татковите думи: "Живей като мен"?

Той взел да си припомня всичко, което знаел за живота на баща си. И разбрал, че знае само едно: то е, че преди неговото раждане баща му нищо не бил приготвил за него, че самият той не е съществувал, че баща му го е създал, хранил, възпитавал, дал му е всички блага и му казал: "Живей като мене и ще бъдеш щастлив." Той знаел, че баща му е направил същото за братята му, и решил, че единствено в това се състои всичко, на което може да се научи най-добре от баща си. Всичко, което той знаел за баща си, се състояло в това, че баща му прави добро на него и на братята му. И тогава той разбрал какво значели казаните от бащата думи: "живей като мене". Той разбрал, че да се живее като баща му значи да се прави добро на хората.

И когато се хванал за тази мисъл, при него дошъл баща му и казал: "Сега ние пак ще бъдем заедно и ще бъдем щастливи. Иди при всичките ми деца и им разправи какво значи "да се живее като мене" и че наистина ще бъдат щастливи онези, които живеят според примера ми."

Третият син отишъл и разправил на всичките си връстници за чутото и оттогава всяко дете, получавайки дела си, не се радвало, че получава много, но че може да живее тъй, както е живял баща му, и да бъде щастливо.

Бащата е Бог, синовете са хората, а щастието – животът ни. Хората мислят, че могат да живеят сами, без Бога; и едни си представят живота като непрекъсната верига от удоволствия, веселят се и се наслаждават на живота, а когато дохожда часът на смъртта, не са в състояние да разберат защо им е бил даден този живот, щастието на който завършва със страданията на смъртта. Тези хора умират, проклинайки Бога, и се отричат от Него. Тези хора са първият син.

Други хора виждат целта на живота в самопознанието и самоусъвършенстването и те посвещават всичките си сили да си приготвят нов, най-добър живот, но, усъвършенствайки земния, загубват го, отдалечават се от него.

Най-после, трети казват: "Всичко, което знаем за Бога, е, че Той твори добро на хората и казва да се стори същото на другите. И тъй, да следваме примера Му и да творим добро на ближните си."

Щом достигнат до тази мисъл, при тях снизхожда Бог и казва: "Ето, това исках от вас. Постъпвайте тъй, както Аз постъпвам, и ще живеете тъй, както Аз живея."

1887 г.

Scorpions What You Give You Get Back

Новата планетна цивилизация

http://vimeo.com/10291006

"Върбанка николова
Човекът на новото времe
Конференция
Откриване
14.2.2010
Клуб Катарзис, София"

Involves Embassy of Peace, Sofia.

Достойнството

“Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение.”

(Учителят Петър Дънов)

Всеки от нас разбира достойнството по различен начин. За един то е свързано с по-скъпата къща и по-луксозната кола; за друг – с изрядно гримираната красавица, която води под ръка; за трети – да бъде поне малко по-добре от съседа; за четвърти – да напредне в кариерата, независимо на каква цена; за пети – да спечели едно спортно състезание; за шести – да събуди възхищението на тълпата; за седми – да открадне колкото се може повече от държавата, без да го хванат; за осми – банковата му сметка да набъбва все повече, с тенденции да се пръсне под напора на нулите след единицата; за девети – да форсира новото си “Ферари” до пръсване под прозорците на махалата; и т.н, и т.н. “Разни хора – разни идеали!” – казваше навремето Алеко Константинов. И достойнството, следователно, е или може да бъде идеал, но разбиран от всекиго по своему. За ниския то е идеал, който би трябвало да го направи по-висок; за бедния – да го направи по-богат; а за мъдрия – да го зареди с повече духовна сила.

Един от великите Посветени през последните векове – гениалният поет, философ и мислител Йохан Волфганг фон Гьоте, разкрива своето разбиране за достойнството, обединявайки в една сентенция емоционалната наситеност с дълбокия смислов фундамент. Той заявява: „Ако изгубиш богатство, нищо не си изгубил. Ако изгубиш имот, малко си изгубил. Ако изгубиш чест, всичко си изгубил.”

В своето безсмъртно Слово Мировият Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) не е пропуснал и темата за достойнството. Повече в контекст, отколкото пряко изследвана, нейното разглеждане не оставя съмнение в позициите, от които бива третирана. А това са позициите, възгледите на Новото учение, предоставено безвъзмездно от Великия Посветен на българския народ и на земното човечество с основна цел – изграждане основите на Новата Култура на шестата подраса от V коренна раса, Културата на Божествената Любов.

За т.нар. обикновен човек – сиреч за онзи със средно равнище на духовно развитие – Учителят П. Дънов препоръчва да култивира две главни добродетели: търпение и смирение. Посредством придобитото търпение той би трябвало да овладее юздите на своята емоционалност и да насочва енергийните потоци, с които го дарява Космосът, за конструктивни намерения и задачи. А смирението от своя страна ще го изпълни с вътрешен мир и ще му помага да преодолява и най-трудните житейски ситуации със спокойствие, вътрешна увереност и добронамереност. Така постепенно, стъпка по стъпка, човекът ще надрасне своето еволюционно ниво и ще напусне пътеката на изпитанията, за да навлезе в чертозите на окултното ученичество.

Окултният ученик, в съответствие с категоричното наставление на Учителя на Бялото братство (ББ) в България, следва да развие също две водещи добродетели: достойнство и смирение. Тъй като той вече е изминал отсечката, за която са актуални търпението и смирението (която осветлихме по-горе), изводът е, че за него търпението се включва иманентно, вътрешно присъщо в смирението. Тоест той е по подразбиране вече изтъкан от великото търпение на духовно прогледналия и се стреми да трансформира придобитото в непоклатимо смирение.

Втората добродетел, която ученикът по духовния Път е призван да завоюва, е дала името на настоящото изложение – достойнството.

Към кой от деветте вида разбиране на достойнството (разгледани в самото начало на лекцията) можем да причислим отношението на окултния ученик към достойнството? Естествено, към нито един. Ако той клони към някой от тези девет вида интерпретация на проблема за достойнството – или към друг, подобен на изброените, то просто не бива да бъде наричан “окултен ученик”. Той си остава в “човешкото”, в тинята на заблудите и плътските желания и ще му бъде нужно още доста време да се пробуди за истините на духовния живот.

Но ученикът от окултната Школа затова е ученик, защото всички тези “придобивки”, за които така ламтят и така алчно ги преследват безпросветните слепци от стадото на невежеството, отдавна вече не го вълнуват. Той си е поставил други жизнени цели, изградени върху твърдата скала на Божествената Истина, и никой повече не би могъл да го завлече отново в блатото на мировите илюзии и безсмислените напъни да се увековечиш чрез материално благоденствие.

Какво означава за окултния ученик да притежаваш достойнство?

Първо – да осмислиш вярата си в Бога и да я подкрепиш с духовно познание.

Второ – да устояваш на всички изкушения и съблазни на материалното битие, с които те залива от всички страни кривналата по твърде лош път съвременна цивилизация.

Трето – да съединиш теорията с практиката, знанието с приложението му в ежедневния живот. Така истините на великото Божествено Слово се превръщат в неразделна и непобедима частица от собственото ти сърце.

Четвърто – да откриеш високия идеал в твоя земен път и да му останеш верен при всички обстоятелства, дори на кръст да те разпъват.

Пето – да се научиш да прощаваш на всички и за всичко.

Шесто – към великодушието да прибавиш и целомъдрие, което според Учителя П. Дънов е абсолютно задължително, за да разчупиш кармичните окови и да разтвориш небесните порти на Свободата пред твоя дух.

Седмо – да оставаш сляп за всички прегрешения на ближния.

Осмо – да си спечелиш правото да те наричат “достоен ученик” на твоя духовен Учител и Наставник.

Девет – да можеш да издържиш с ненарушимо спокойствие и хладнокръвие и най-жестоката обида или унижение.

Десет – дори и в най-непрогледния мрак на твоето земно съществуване да не губиш от духовния си взор Светлината на Божественото си предназначение.

Ако изпълниш всичко това, а и още много, наистина можеш да заявиш с увереност и без излишна скромност, че си човек с достойнство. И не просто човек, а пробудена душа, която е прогледнала за Божия План относно планетата, човечеството и самия теб и следва този План с неуморимо постоянство и всеотдайност.

Безценна е великата Мъдрост, с която Учителят на ББ у нас допълва панорамата на изискванията за разгръщане на това толкова комплексно качество на душата, назовано “достойнство”. От само себе си се разбира, че никой не би достигнал хималайския връх на достойнството, ако не се е научил да мисли правилно: “Всички хора се обиждат. Обидата идва от накърняване на човешкото достойнство, а достойнството на човека е да мисли право. Това е човекът” (Учителят П. Дънов). Как да разбираме това негово разсъждение? Преди всичко – в разглежданата мисъл на Световния Учител, вселен в българско тяло, е заложен смислов парадокс. Действително, обиждат се всички хора – но не и окултните ученици, а още по-малко – духовните Учители. Под “хора” би трябвало да разбираме онези, чието схващане за достойнството е ограничено в посочените най-горе девет точки. А и всички останали като тях. Ученикът по Пътя към съвършенството не е подвластен на обидата. Той знае, че Бог се стреми да му преподаде някакъв важен урок и че онзи, който го обижда, е неговият незаменим учител именно за този урок. Като правило урокът е свързан със смирението, което за ученика е цел № 1, но покрай него почти винаги има и други съществени акценти.

Да се обиждаш, означава да подхранваш човешкото у себе си, а не Божественото. За онзи, в чиито представи достойнството произтича от неговите материални притежания или личностни качества, обидата, накърняваща достойнството му, е жестока, несправедлива и зовяща за отмъщение. Ала такъв род обида не може да засегне ученика от тайната Школа на живота. Понеже притежанията, към които се стреми той, са от нетленно, а не от преходно естество. Той знае, че никой не може да му ги отнеме, нито да ги омаловажи. Значи и най-страшната обида, която атакува тленната му природа, материалните му обвивки и притежания, бива отразена от неогъваемата броня на неговото духовно самообладание и рухва смазана в нищото.

Истинският човек, според цитираната мисъл на Учителя П. Дънов, е онзи, който мисли “право”, т.е. правилно. Такъв човек именно е ученикът, устремен към Божественото. Затова и единствената обида, на която той е подвластен, е да установи, че не мисли правилно. Но това не е вече обида, а обективна самооценка. Без да е постигнал подобна, съвършено точна и справедлива самооценка, той не може да продължи по посока на своето духовно-нравствено развитие и усъвършенстване.

По тази причина за обида при окултния ученик няма смисъл да говорим. Това е минал етап от неговото израстване, спомен от кресливия хоровод на жабите в блатото на мировата илюзия.

Да постигнеш достойнство в духовен смисъл, означава още да пречупиш навеки гордостта. Тя има навика да се спотайва в най-тъмните ъгълчета на съзнанието и да изскача навън в най-неподходящия момент. Ако в някаква ситуация – подтикван от тихия, но настойчив глас на гордостта – окултният ученик реши, че е постигнал нещо важно за своето развитие, че е преодолял още едно високо препятствие по вечния Път към Бога, то той рискува в същия този миг да загуби всичко. Дори и без да е извършил нищо в света на материята, дори и само да е допуснал мисълта за мнимото постижение, той поема риска да го изгуби без остатък и да е принуден да започне всичко отначало. Защо ли? Защото самият факт, че си се подвел по все още неовладяната си гордост, доказва, че постижението наистина е мнимо, сиреч недовършено, недообработено, не докрай култивирано.

Друг остър препъни-камък е самолюбието. То е рóден брат на гордостта и те двамата твърде много си приличат. Озъртайки се с достойнство сред масата от все още непрогледнали, непробудени души, ученикът може да реши, че вече е отишъл много напред, че вече е велик и заслужава само почит и уважение. Особено от тези откровено слепи светски люде, с които се сблъсква на всяка крачка и които му дължат най-малкото признателност, че вижда далеч отвъд техния така нисичък и стеснен хоризонт. Да, ама те дори и не го забелязват, камо ли пък да го зачетат заради безспорното му превъзходство над тях. И тогава той решава да докаже себе си, да им покаже колко отчайващо напред е отишъл, колко безусловно ги е изпреварил по път, който в същност не означава нищо за тях. И в следващия момент надутият като пъстроперест паун ученик се сгромолясва с цялата възможна комична показност от своя въображаем пиедестал и става за смях на онези, които само допреди секунда са стоели неми и скупчени в подножието на неговото съградено върху пясък и въздух величие. Последствието за него е повече от неприятно – налага се да напусне Школата и да се върне по пътеката на изпитанията, за да научи онова, от което с такава готовност се е отказал, за да възвеличи неоправдано себе си.

Достойнството на истинския окултен ученик се издига и върху още редица фундаменти. Върху един от тях се мъдри величествен надпис: “Избавен от заблудите на чувствата”. Какво означава това? Означава, че той е хванал здраво юздите на своя емоционален живот и не допуска чувствата му да вземат връх над здравия разум. На първо място – по отношение на другия пол. Не можеш да бъдеш окултен ученик, ако не си овладял своята сексуалност! Най-мрачната и същевременно най-плодоносна жътва на Черната ложа е за сметка на неовладяната, разпуснатата, фетишизираната до абсурд сексуалност на земните хора. На нашата планета има въплътени агенти на Черното братство (най-вече от женски пол), чиято основна задача е да съблазняват податливите на полови увлечения люде и да ги завличат по нанадолната пътека на плътските наслади направо към портите на ада. Длъжни сме да признаем, че тяхната работа дава завидни резултати – разбира се, с отрицателен знак. Някои от тези същества не са хора в тесния смисъл на понятието, макар че по външен вид не можем да ги различим от останалите наши събратя. Те са изпълнители на специална мисия, пратеници от гвардията на Луцифер, които използват свръхумело потенциалната слабост на земния човек да се поддава на половия нагон и да му служи в противовес на своето духовно призвание.

Два са най-плодоносните инструменти на силите на Мрака, чрез които те повеждат към духовна смърт мнозина измежду нас: сексът и насилието. Цялата масова култура на цивилизования Запад е изградена върху тези два стълба на личностното саморазрушение, на разлагането на душата. Почти без изключение продуктите на тази откровено упадъчна култура предлагат безброй вариации на разюздана сексуалност и безспирно, в много от случаите – непредизвикано, насилие. В този дух бива възпитавано и младото поколение, което тепърва преоткрива вековните нравствени ценности и се стреми да намери собствения си път в живота.

Само действително достойният човек може да остане неосквернен от безчетните попълзновения на черните братя, които посягат на най-съкровените ни импулси, тежнения и мечти и с неподозирана лекота ги превръщат в уродливи копия на красивите оригинали. Слугите на Луцифер подменят Божествената Любов с животински секс, богатството на духа – с материални притежания, съединяването с Небесния Отец – с преходна слава, надмогването на низшата природа у човека – с властта над ближния. Някой беше нарекъл дявола “кривото огледало на Бога”. И със сигурност е прав – лукавият подменя всички истински стойности с превъзходно измайсторени дубликати, фалшификати, които много, много трудно можеш да различиш от неподправените образци на духовните стойности. Оцелява само зоркият, чието вътрешно зрение не допуска да подмени истината с лъжа, та дори и най-бляскавата, най-майсторски подправената и украсената.

Има една иронична сентенция, която гласи: “Когато се борят разумът и сърцето, винаги отстъпва разумът, защото е по-умен.” За повечето от нас, уви, тази констатация е съвсем точна. Като правило отдаваме предимство на сърцето – сиреч на чувствата, дори и цената да е заглушеният глас на разумното начало у всекиго от нас. Последствията са ясни. Най-гибелните измежду тях вече посочихме по-горе. А иначе всеки от нас има собствен горчив опит от контактите си с другия пол, който виси като Дамоклев меч над всяка глава. С едно ярко изключение – истинският окултен ученик, който е надмогнал поривите на плътското у себе си и се е научил да трансформира сексуалната енергия в най-фина енергия на творческата изява.

Върху друг такъв фундамент на заслужено завоюваното достойнство четем: “Избавен от илюзиите на ума”. Тук уловките са не по-малко и не по-безопасни от онези на чувствата и телесните страсти. В езотеричния индуизъм умът бива оприличен на маймуна, която непрестанно подскача от клон на клон – т.е. от мисъл на мисъл – и никога не намира покой. А щом не откриваш покой, значи не можеш да се концентрираш върху нищо за достатъчно дълго време и не бива да очакваш да постигнеш нещо в живота. Да успокоиш ума, да го впрегнеш на истинска работа в полза на духа – това е майсторството, което се изисква от ученика по Пътя към Божествената Истина. А това значи да не позволяваш на ума (рационалното) да навлиза непозволено в териториите на душата (мистичното, метафизичното), а да си знае винаги мястото като помощник на реалния господар на човека – Божията искра у него, безсмъртната монада.

Който върви неотклонно по духовния Път, постепенно се изпълва с дълбока вътрешна увереност, с искрено и ярко чувство за собствено достойнство. Ала това не е показнáта надутост или надменното усещане за превъзходство над другите, с които се кичи егото. Това е онази непоколебима и твърда като скала сигурност, че си открил своето истинско предназначение в света на материята, че си разгорял Божията безсмъртна искра в душата си и че Онзи, Който бди над всички създания и ги насочва към целта на тяхното съществуване, е станал твой неразделен Спътник по всички неизброими космически пътеки.

Пребродил пространствата на вековни заблуди, надскочил крепостните стени на хилядолетни илюзии, построил си приживе неръкотворен паметник на духовното начало, стъпил върху постамента на претопената в небесно злато низша своя природа, ученикът от Школата на вечния живот се отправя достойно с отмерени, спокойни стъпки към следващото предизвикателство в паноптикума на Вечността – олтара на духовния Учител.

Константин Златев