Любовта ще се издигне

Любовта...не е самохвална, не парадира и не се проявява като надменна. Тя не е самомнителна (арогантна и изпълнена с гордост); тя не е груба и не се държи невъзпитано... /І КОРИНТЯНИ 13:4,5/ (според Разширената Библия)

Самохвалството, високомерието, самомнителността, арогантността, гордостта, грубостта и невъзпитаното държание винаги са дело на плътта. Чрез акт на волята си ти трябва да вземеш решение да не се поддаваш
на тези плътски изкушения. От друга страна можеш да решиш да ходиш в любов - да ходиш в Духа. Битката е между твоят дух и плътта ти. Но Библията казва: “...Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти” (Галат. 5:16).
Вземи решението духът ти да бъде доминиращ. Когато изкушението дойде, не предприемай нищо за момент, а след това започни да говориш Божието Слово. Започни да казваш: “Аз съм роден от любов. Аз ще позволя любовта на Бога да доминира в мен.” И любовта на Бога ще се издигне мощно в теб!

Изповед: Аз съм човек на любовта. Затова аз не се хваля със себе си и не парадирам. Не съм самомнителен. Не съм надменен, арогантен и пълен с гордост. Не съм груб и с лоши обноски. Не се държа невъзпитано. Аз действам в любов.

Братята

Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт. Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
/І ЙОАН 3:14,15/

Жената на един пастор дойде при мен дълбоко обезпокоена.
- Брат Хегин, - каза тя - аз не мога да отида в Небето, защото мразя свекърва ми!“
След като малко се успокои, бях способен да й помогна. Казах й да ме погледне право в очите и да каже: “Аз мразя свекърва ми.” При това я
помолих да изпита себе си - своя дух - докато казва това.
- Аз мразя свекърва ми - каза тя.
После извика:
- Като че нещо в мен се съпротивлява!
- Да - казах аз - това е Божията любов в твоя новороден човешки дух, който обича всеки. Твоят истински Аз не мрази свекърва ти. Но ти си допуснала плътския човек да има власт над ситуацията.
- Ти си прав - каза тя - Аз всъщност не мразя свекърва ми.
После тя взе духовното решение да следва вътрешния си човек, в който живее любовта, и така той да владее над плътския.

Изповед: Знам, че съм преминал от смърт в живот, защото обичам братята си. И аз позволявам на тази любов да владее цялото ми същество. Аз ходя в любов спрямо всеки човек!

Pancharewe 6'2010

Pancharewe 6'2010 from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Victor BD

Victor BD from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

По следите на Родовата памет и защо я загубихме

Ангел Стефанов

"-Чичо, дай пет пари! - каза детето и веднага засрамено си наведе и извъртя главата със захапан пръст.

Гавазинът обясни на консула, че детето иска пет пари.

- Защо ти са пет пари? - попита гавазинът по поръка на консула.

Но детето бе научено само да поиска пари, не бе му казала майката защо му са пари и затова вместо отговор то повтори:

- Чичо, дай пет пари! - и пак се засрами."

("Пази Боже сляпо да прогледа", Ал. Константинов)

Родовата памет

е избледняло, неясно и далечно понятие, останало някъде назад в учебниците по история и в патетичните речи произнасяни от самозабравили се, по време на честване на националните празници, политици. Родовата памет е единствената възможна спасителна нишка, която да ни преведе през лабиринта на обърканото ни сиво ежедневие, да ни държи здраво на земята във време на бурен и с променлива посока политически вятър, да ни помогне да останем на повърхността и да ни предпази от задушаване в морето на заливащата ни ненужна информация и масова "култура". Родовата памет е липсващото, но съществено звено между моята личност и семейство, от една страна, и моято отечество от друга. Без чиста и ясна родова памет не можем пълноценно да разберем и оценим понятия като държава, отечество, родина, България…

Ако познаваме своя род, нашите предци, тяхната история, техните силни и слаби страни, техните успехи и несполуки, ако знаем историята на родния си край, обичаите, традициите, поминъка, ще разберем и колко много време, усилия, кръв, пот и сълзи са вложили от себе си, хората преди нас, тези които сме наследили и които са ни създали като хора и личности. Ще осъзнаем, че трябва да сме им безкрайно благодарни за всичко материално и нематериално, което имаме, за това, което сме и което искаме да бъдем.

Така ще живеем по-добре и ще спим по-спокойно. Няма да се нуждаем да злоупотребяваме със средства, които да замъгляват съзнанието ни, като алкохол, тютюнев дим, наркотици, сапунени сериали, реалити формати и други такива, които лишават личността от уникалност и я правят лесно манипулируема. Тогава гласът на съвестта и собственото достойнство няма да ни позволят да изхвърляме боклук на улицата, да подминаваме биещи се деца, бързо да се отдалечаваме, ако станем свидетели на престъпление, да не протестираме, ако ни продадат некачествена стока или мрачно да се съгласяваме, когато чуем някой да се оплаква, колко е лошо тук, как никога няма да се оправим и т.н и т.н…

Някои се опитват чрез т.нар. обща култура да запълнят бездната между себе си и обществото в което живеят. Как да се решат проблемите на алиенацията, или на български език, на отчуждението, водещо до депресия и безпомощност, при едни, и до агресия и насилие, при други? Разширяването на общата култура, като самоцел не решава тези проблеми, а ги задълбочава. Защото разширяването на общата култура, в най-добрия случай, е насочено към по-високия стандарт, а не към по-ниския. Общата култура се разширява повече към силно развитите и с по-висок стандарт на живот Западна Европа и Северна Америка, а съвсем малко към далечните и по-слабо развити от нас части на света. Това засилва отчаянието ни и чувството за окаяност. В най-лошия случай, общата култура се развива към безсмислени неща, като слабо известни имена на градове и села от кръстословиците и друга ненужна информация. Рекламите и новините също ни обливат с дъжд от непотребна и вредна за психофизиологичното ни здраве информация, както и т.нар. популярна литература за себереализация, самоусъвършенстване или отслабване.

Родовата памет ни дава основата, посоката и мотивацията за нашето развитие. Тя е нашата изначална култура, нашата естествена жизнена среда в която ние чувстваме, живеем и се развиваме най-добре. Най-пълноценни и полезни сме, ако познаваме нашия род и пазим нашата родова памет. Чувстваме се по-уверени, когато сме свързани с корените на нашия произход, когато имаме самочувствието, че сме част от едно по-голямо цяло, което е допринесло блага на обществото. Осъзнаваме, че животът нито е започнал от нас, нито ще свърши с нас. Замисляме се, за истинската стойност на нещата с които се занимаваме и които ще оставим след себе си на нашите деца, внуци и правнуци.

От друга страна, такива хора, с ясна родова памет и самосъзнание, са ценни за обществото. Затова то ги търси, подкрепя и насърчава. И обратно, хора откъснати от своя произход и култура, нямат стойност за обществото. Те трудно намират своето място, чувстват се сякаш всички са против тях и искат да сменят държавата или мястото където живеят. Такива хора се живеят некомфортно в рамките на общността и са склонни да настояват за промяна на общоприетите правила, традиции и ценности, вместо да променят себе си и своите индивидуалистични или егоистични нагласи. Те считат, че са хора без късмет, че Бог или съдбата са ги изоставили. Започват да отхвърлят общоприетите ценности, загубват представа за истина, красота и добро.

Натрупаните вследствие на родовата култура и памет материални блага и ценности, лесно се разпиляват и разрушават, веднага щом чувството за родова принадлежност бъде загубено.

Обществените блага и ценности не могат да бъдат възстановени преди да бъде възстановена родовата памет. Именно загубата на тази памет беше причината в последните 20 години натрупаните материални и духовни ценности да бъдат разграбени, разпилени и разрушени, както и невъзможността да се създадат нови такива. В нашата история имаме редица примери за редуващи се периоди на възвръщане на родовите ценности и памет, последвани от натрупване на материални и духовни блага, последвани от напускане или отричане на родовата принадлежност и загуба на ценностите.

Ето защо е напълно погрешно да се смята, че парите могат да решат основните проблеми на семейството или държавата. Без възстановяване на загубената родова памет, поради която загуба сме стигнали до липса на пари, а и на духовни ценности, не може да се решат основните, дълбинни проблеми. Напротив, в случай на външно финансово стимулиране на такива семейства, общества или държави, вместо решаване на проблемите, ще бъдат загубени и тези средства, което само по себе си ще задълбочи кризата.

Типичен пример от преди две седмици, когато по една от националните телевизии беше показано семейство от мъж и жена, всеки с по едно доведено дете от предишен брак. Наложило им се е да изоставят децата си, защото не им достигали пари. И двамата са работещи, но взели ипотечен заем срещу жилището си за 30 000 лева. Запитани, какво е станало с тези пари, те заявиха, че са ги изхарчили за "лични нужди".

В национален аспект, след влизане на България в Европейският съюз, вместо да изнасяме и допринасяме към европейската общност с култура и уникални български стоки и услуги, вместо да използваме преимуществото, че България е втора по природни дадености в Европа, ние се превръщаме в донори на евтина работна ръка и престъпност. Освен членския си внос за Европейския съюз, ние връщаме полагащите ни се огромни средства от следприсъединителните европейски фондове, а друга огромна част полагащи ни се европейски средства просто сме неспособни да усвоим. Оказва се, че финансовите ресурси влезли в България през последните 8 години са почти изцяло присвоени. А средствата по инфраструктурните проекти са вложени в некачествени труд и материали.

Решението

в никакъв случай не е да искаме и да получаваме още средства. А да обърнем поглед навътре и назад към нашата същност и нашето минало. Да осъзнаем какво значи и с какво задължава да бъдем потомци на велик народ. Тогава ще разберем защо да не оставяме нито едно парче продородна земя необработено. Защо да възвърнем обемът на добива на розово масло. Защо да произвеждаме истински българско кисело мляко, български плодове и зеленчуци, вместо да  внасяме. Защо да пазим и правим достъпна природата си. Защо да направим културата, историята и пътищата си разбираеми за българските и чуждите туристи. И още много други "защо", които ще разберем едва след като започнем да чувстваме жизнената енергия от възстановяване на родовата си памет.

Процес на загуба на родовата памет

Гениалният писател Алеко Константинов в разказа си "Пази Боже сляпо да прогледа" само в няколко реда е описал отлично българската действителност в един такъв период на загуба на родовата памет и упадък на ценностите. Майката праща детето да проси дребни пари, но нито то, нито тя знаят защо.

Писателят едва ли е бил запознат с т.нар. архетипни мотиви от съвременната аналитична психология и културология, но в развитието на неговият герой Христо Белокровский, ясно се откроява пътя на архетипния мотив на инициацията.

Това са и етапите в процеса на загуба на родовата памет: Първи етап – откъсване от дома. Втори – преминаване в нова обществена група. Трети – придобиване на нов тип знания. Четвърти – придобиване на нова идентичност.

Разбира се преминаването през тези етапи е задължително в процеса на съзряване и изграждане на всеки, който може да се определи като личност. Но има един скрит пети етап, който можем да наречем "завръщане". Много малка част от хората достигат и преминават през този етап. Такива хора наричаме предани синове, или патриоти, или светци, или с други названия, които да характеризират именно това, че след като са доказали себе си, като личности и професионалисти, те се завръщат и посвещават живота си изключително в полза на своето семейство, род, държава или свят.

Нашите национални герои Ботев и Левски, а и много други, са именно такива. Те са имали отлични възможности за реализация, казано на съвременен език. Реализация в социален, културен, политически и всякакъв друг аспект. Но са предпочели не само да се върнат към своя роден край и родови корени, но и да посветят живота си за решаване на съпровождащите ги съществени проблеми. Поради общоизвесни причини на тях им се е наложило да пожертват живота си в изпълнение на своя национален дълг. Но, съдейки по думите и делата им, те са щели да продължат да помагат на своята родина дори и да бяха доживели освобождението за което се бореха.

През целия си живот те са пазили жива в себе си своята родова памет. Тя е държала духът им буден, мотивирала ги е неуморно да учат, работят и живеят, като дават всичко от себе си, така че да бъдат сред най-добрите ученици, работници и въобще във всичко с което се заемат. Всичко това в името на своя род, в името на своите близки и роднини. С мисълта, че когато се завърнат в родния си край и в родния си дом, да няма от какво да се срамуват, а да оправдаят надеждите на тези, които дълго и с надежда са ги чакали да ги посрещнат. С мисълта, че не те самите да се гордеят с успехите и постиженията на своя род, а родът им да се гордее с техните успехи.

Във времето в което живеем има множество световно известни българи. Има и много българи успешни в различни области без да са световноизвестни. Много от тях са запазили или възстановили своята родова памет. Те подпомагат своите родни места и хората, които живеят там по различни начини. Често се завръщат там, подържат връзка с местни хора и използват контактите, позициите и влиянието си, за да подобрят състоянието и живота на хората с които са свързани. На практика те се превръщат в истински спасители за своя род и роден край. За съжаление, почти е невъзможно да чуем за тях, поради спецификата на съвременните медии.

В същото време, много по-голям брой българи живеят и работят извън България. Лично познавам много такива в най-развитите и богати държави, които дори и не изпращат пари на своите мизерстващи в България родители, които от своя страна получават по около 100 лева пенсия месечно. Защо и по каква причина децата им са предпочели такъв живот в който не могат да отделят 20 или 50 евро, които в държавата в която живеят са почти нищо, но в България са една цяла пенсия? Възможно е наистина самите те да мизерстват и да не могат да отделят тези пари. Но в такъв случай, няма причина да продължават да водят мизерен живот зад граница, вместо да дойдат и да изкарват повече пари в собствената си страна.

А какво и как да направим ние, за да възвърнем родовата си памет и да подобрим собствения си и на околните живот?

Абортът убива 42 млн. деца годишно

 

 

И с т и н а т а _ Д н е с

Чрез аборт годишно сe убиват 42 000 000 деца. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите.

Всекидневно в България се извършват 500 аборта

Всяка пета бременност завършва по този начин, а в Европа – всяка трета. Резултатите показват, че на всеки 1000 жени в детеродна възраст (15–44 г.) през 1995 г., 35 абортират. Днес има спад на 29 жени по тези показатели. Данните сочат, че от 1995 г. до днес абортите по света са намалели с 4 млн. В развиващите се страни всяка година се правят по 35 млн. аборта, а в икономически силните страни – едва 7 млн. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите. Половината от тях са извършвани в страните от бившия Съветски съюз. Тринайсет на сто от смъртните случаи на жени са вследствие на аборт.

Начинът за борба с абортите не е забраната, а по-скоро повишаване на възможностите за образование на характера при младите.

В много от Американските щати вече се въвеждат такива програми в училищата и резултатите са далеч по-ефективни от досегашните опити за борба чрез противозачатъчни и сексуално образование. Оказва се, че проблема е по-скоро въпрос на характер и възпитание за които обществото  не се грижи през последните няколко десетилетия.

Артинсталацията „Абортът убива деца” е част от изложбата „Отворени пространства – демократични граждани” на шведския художник Пер Хаселберг. В продължение на една седмица в края на ноември художникът Самуил Стоянов пробиваше всеки ден по 500 дупки в една от централните колони на галерия „Васка Емануилова”. Самуил Стоянов застава зад правото детето да живее и правото на бременната да бъде информирана за същността на аборта като действие. 

Самуил Стоянов, художник:
„Дупките съответстват на броя на абортите, които всекидневно се извършват в България. Детето още от създаването си в утробата на майката е човешко същество и като такова то има правото на живот! Не е право на обществото само защото е по-силно от едно дете и има възможност да спре неговото развитие и живот да го убие.

С увеличаването на броя аборти хората започват да го приемат за нормално решение, но за съжаление това се формира и в съзнанието на много гинеколози и доктори. Стига се дотам, че лекари, дори семейни лекари, препоръчват на майки да направят аборт.”

Как се учим на любов

 

Unification Family Therapy

Без да се преживее, любовта не може да се научи.

Пример за това са децата отгледани от животни. Те са неспособни да съчувстват или изпитват любов. Те не са преживели любовта на родителите си. Психологическия период в който е трябвало да развият тези способности е отминал.

Любовта се научава чрез физическа интимност

· Най-силния движещ импулс при децата е нуждата им от интимност

· Те биха направили всичко за да я получат (по правилен или неправилен начин)

· Преживяната интимност е единствената интимност която те познават и търсят в живота си

· По начина който са я получавали в детството те ще я изразяват в целия си живот

Неправилна интимност:

Предаване на безпокойство в интимни моменти

Понякога родителите систематично предават безпокойствата си, проблемите и негативните чувства на децата си. Това обикновенно се прави в най-интимните моменти на сърдечно споделяне. Те не осъзнават, че за децата им това ще е най-дълбоката форма на интимност и любов която ще научат. По-късно в живота си тези деца винаги ще търсят сърдечна връзка с другите на базата на споделяне на всякакви негативни чувства, безпокойства и критики. Това ще се превърне в техния живот, тяхната идентичност, понеже то е същината на техните сърца. Сърцето им е пристрастено към наркотика на негативните чувства. В Обединитлената Терапия ще възприемем термина Триангулиране, взаимстван от Семейната Терапия, за да обясним този процес. В Принципа това съответства на грешната природа за Размножаване на злото, и по-специално предаване на негативните ни чувства на другите по най-ефективния, силен и сърдечен начин.

ЗАБЕЛЕЖКА:

· Този процес не е логически основан, с цел търсене на разрешение на ситуация. Централния, макар и неосъзнат мотив, в тази „игра” е получаване на негативните Витални елементи, чрез извъртяното сърдечно споделяне към което те са пристрастени. Поради това всички действия на даване и получаване са напълно емоционални и лишени от логика. Инициаторите дори не осъзнават, че те са тези, които са предали тези негативни чувства на другите и по-късно ще използват тяхната негативност, като основен довод за собствената си негативност. Това се дължи на факта, че те са неспособни рационално и зряло да осмислят и контролират собствените си емоции, както и тези, които другите им предават. И най-нелогичните обвинения напълно обземат чувствата им и те са неспособни на друго освен да ги Триангулират (Мултиплицират), което разбира се не води към разрешение, а само към влошаване на ситуацията. (Transactional Analyses)

„Нека се научим да се освобождаваме от безпокойството и прекалените притеснения. Помнете израза, „Да се безпокоите прекомерно е като да седите в люлеещ се стол. Дава ви занимание, но няма да ви доведе до никъде” Това представляват прекомерните притеснения.” (Hyung Jin Nim, Having God’s strength and letting go)

Но помислете за момент за ефекта от предаване на нашите притеснения на децата ни. Най-разрушителен е когато целта е да се предизвика съпричастност от страна на децата в съпружески конфликт, настройвайки ги така на наша страна срещу другия им родител. Това ще унищожи същността на сърцето, съвестта и характера им. Това е самата есенция на стореното от Луцифер на Ева.

Всяка форма на неодобрение един към друг от страна на съпрузите, вербално или с жестове, ще бъде копирано от децата и ще унищожи завинаги основата за връзка на доверие в тях. Това унищожава най-основната връзка във вселената, връзката родител-дете.

След като вече няма да са способни да вярват на собствения си родител, те няма да могат да имат доверие и сигурност в когото и да било. Това ще ги направи емоционално нестабилни за цял живот, понеже всяка дума или жест подсъзнателно ще се възприема негативно и като заплаха.

Към това се добавя и придобитата в семейството лесна емоционална зависимост от чувствата на другите. Използването на децата като емоционален отдушник в тези негативни триъгълници води до липса на емоционално разделение и независимост. При тази връзка негативните емоции са се предавали безпрепятствено във възраст където детето не е било способно логически да
оцени ситуацията. Така детето не е развило емоционална зрялост и дори в зряла възраст ще бъде лесно обладано от негативните емоции и неспособно да ги контролира и овладее. Още повече те подсъзнателно ще търсят дори работят за създаването на такива ситуации, за да могат да си набавят негативните витални елементи от които техния живот е станал зависим. С други думи, сърцето и любовта им се изкривяват и опрочават..

 

Възпитание на Децата

         Unification Family Therapy

"Човечестшото дължи на децата

най-доброто, коеот мовеже да даде…"

ООН – "Декларация за Правата на Детето"

————————————————————————————————————-

Всички желаем да бъдем по-добри родители и учители. Има няколко простички методи, които ни дават способност да извлечем най-доброто от децата. Те се базират на най-основния и добре познат от Принципа процес на Даване и Получаване в съчетание с разбирането на дестската психология на възприятие.

Грешки които можем да допуснем като родители

С погрешни думи и заплахи можем да настроим децата си негативно за целия им живот. Как става това? Понякога в забързания си живот забелязваме децата си само тогава, когато се държат лошо. Ние винаги сме там, за да им направим забележка, когато не слушат, допускат грешки, получашат слаби оценки, вдигат силен шум, карат се с братчетата или сестричетата си.

Грешки при възпитанието

· Децата търсят интимност

· Дори и тя да е под формата на бой и порицание

· Ако белята ще им донесе това внимание те ще я направят

· Това ще стане метода им за получаване на интимност

Имайки повече давани и приемане с тези отрицателни изяви ние всъщност ги стимулираме и генерираме енергия за тяхното усилване. Детето естествено и подсъзнателно търси интимност, и ако му се обръща повече внимание когато върши пакости то ще продължи да ги прави всеки път когато има нужда от него.

Но за да бъде стимулирано доброто поведение то също трябва да бъде оценявано. Ние трябва да даваме много повече внимание и любов на децата когато покажат и най-малкото подобрение, вместо да се фокусираме да откриваме и порицаваме грешките. Ние трябва да се фокусираме да им казваме какво обичаме да правят, вместо вечно да ги гоним с команди какво не трябва да правят. Това са елементарни грешки които често допускаме като родители. Те нарушават принципа за даване и приемане и са срещу постигане на добри резултати при възпитанието на децата. Просто казано, ние им предаваме нашето негативно мислене и мироглед без самите да осъзнаваме какво правим.

Погрешно придобити навици

· Да търси интимност по погрешен начин

· Да мисли и реагира негативно

· Да оценява с външни субективни критерии

· Да бъде хуманист

Използвайте положителни изрази с децата си

Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате

Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата негативно, това са навици, които често са вкоренени в подсъзнанието на децата от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни или отрицателни команди в семейството си.

Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: "Не блъскай вратата!". Как си представяте сценария след тези свои думи "Не блъскай вратата!" - какво ще последва? Разбира се, затръшване на вратата.

Това е така, защото сте използвали отрицателно твърдение. "Отрицателно" не означава, че то е било лошо, просто дава противоположна представа за това, което желаете. Помислете за момент, как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има нчколко начина. Бихте могли да кажете: "Ако обичаш, затвори вратата внимателно" или "Моля те, излез тихо!". Това са положителни твърдения, защото думите създават мисловни образи на това, което искаме.

Думата "недей" е сигнал, че следва отрицателно твърдение. Трябва да спрем, да помислим и да осъзнаем какво желаем в действителност и да създадем положителна мисловна картина, според която съзнанието на детето да действа положително.

Представете от колко голямо значение е използването на положителни твърдения при възпитанието на децата ни. Осъзнайте колко важно е да си служите с думи, които създават у тях мисловни картини, които вие бихте желали.

Какво ще научат децата

Дори когато във всекидневието наблюдаваме неща които не бихме желали децата ни да правят, трябва да знаем, че съществуват и по-ефективни методи да ги коригираме от критиката
и наказанията, особенно ако целта ни не е да ги научим те да критикуват и наказват.

На първо място целта ни не е наказанието, нито вечно да вървим след тях и да им казваме какво да не правят. Напротив целта ни е да ги научим как да правят нещата правилно, така че, защо вместо постоянно да обясняваме какво да не правят не започнем да им обясняваме как е добре и правилно да правят всяко нещо.

Когато родителите постоянно натякват на детето, "Не прави това" и "Не прави онова", можем да забележим, че то започва да копира същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е всичко. Дори когато порасне това дете ще има тази тенденция подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни критерии насадени от родителите.

Какво всъщност искаме да предадем на децата си? Като Благословени семейства ние желаем да научим децата си не на външни и хуманистични ценности през призмата на които ще пречупват всичко през живота си, а вътрешни, абсолютни ценности според пръвоначалния идеал на Бог.

Ако осъзнаем описаното до тук, ще разберем как методите ни на възпитание всъщност определят и ценностите които предаваме на децата. Нашите всекидневни действия в опита ни да ги възпитаваме са носител на мироглед който автоматически се възприема от тях. Така че ако целта ви е да им предадете негативен мироглед продължавайте смело с негативните команди. Ако ли не, то спрете да го правите.

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ срещу опитите да бъде променен юридическия статут на семейството в България

До Президента на Република България
До Министър-председателя на РБ
До Председателя на Народното събрание на Република България
До Парламентарно представените партии в Република България
До г-жа Христина Христова - депутат от НДСВ, евронаблюдател и иницатор на форума www.semeistvoto.net
До проф. Цанка Цанкова - автор на проекта “Реформа в българското семейно право”
Йордан Христосков – управител на НОИ
Янка Такева – Обществен женски парламент
Христина Пендичева – Сдружение на настоящите и бъдещите майки
Чл.кор. проф. Атанас Атанасов - БАН
Доц. Румяна Стоилова – Институт по социология на БАН
Мариана Костадинова – народен представител от НДСВ
Валентина Ташкова – Асоциация на родителите на деца с увреждания
До Българските медии

Уважаеми дами и господа,

В края на 2006-та година като част от програмата на НДСВ започна изготвянето на проект на закон за “подкрепа на семейството”, иницииран от г-жа Христина Христова. Ето и следните няколко момента, които ще бъдат включени в проектозакона, публично оповестени от г-жа Христова:

 

- редефиниране на понятието семейство и признаването на фактическите съжителства (което ще даде възможност за узаконяване и на еднополовите съжителства) за равноправни с гражданския брак;

- двойките без брак да ползват всички права, които има едно семейство с брак, и да могат да наследяват социалноосигурителните си, здравноосигурителните си права, имуществото и фамилното име на родителя.
Тези намерения бяха публично оповестени от г-жа Христина Христова в медиите и могат да бъдат намерени в сайта www.semeistvoto.net.

Ние, долуподписаните български семейства и граждани, намираме за деградивни действията да бъдат дадени равни права на фактическите съжителства с гражданския брак и настояваме да бъдат спрени веднага опитите от страна на г-жа Христина Христова и цялата работна група да се промени юридическата дефиниция на понятието “семейство”.

1. Според Конституцията на РБ (глава втора, член 46) законен е само гражданският брак, а понятието семейство е регламентирано ясно в Семейния кодекс, според който брачният съюз е залегнал в основата на семейството (глава 1, чл. 3). Принципът понятието “семейство” да бъде асоциирано само с лица, свързани по кръвна линия и обвързани чрез брачен завет, е залегнало в държавната уредба на почти всяко общество. “Семейство” не може да се тълкува като просто съжителство между двама или няколко души.

2. Прокарването на подобен закон НЕ предвижда мерки за отстраняване на причините за възникването на кризата и за възстановяване на семейството, семейните ценности и от там създаване на предпоставки за решаване на демографския проблем. Напротив, това, което предлага г-жа Христова, е свързано с легализация на конкубината, приравняването му с брака и намесата на държавата в семейната сфера, респективно подронването на авторитета на семейната институция в нацията.

7. Най-потърпевши от осигуряването на равни права на фактическите съжителства с гражданския брак ще бъдат жените и децата.
Налица са десетки авторитетни изследвания, доказващи, че фактическите съжителства са кратковременни, домашното насилие между неженените се проявява в много по-висока степен от насилието между брачните двойки и в действителност тези двойки не наподобяват почти по нищо на семейство. Какво ще се случи след цикличните раздели между партньорите, как това ще се отрази върху психиката на жените и най-вече - на децата? По какъв начин ще се отрази това върху държавата, която ще трябва да се погрижи за хиляди изоставени деца, оставени без родители?!

Очевидно г-жа Христина Христова и работната група, която пише този закон, не е помислила за тези последствия и ще трябва да помисли, ако не иска да предизвика масови протести и недоволства от страна на българските семейства.

 

.http://www.bgpetition.com/semeistvoto/index.html

Проект за нов семеен кодекс

Проект за нов Семеен кодекс ще да бъде внесен от МС в парламента през април Въвеждат се две нови институции в правото – брачен договор и фактически брак. Това съобщи депутатът от НДСВ проф. Огнян Герджиков.

Герджиков обясни, че фактическият брак се въвежда с цел да се намали броят на извънбрачно родените деца. Към момента 51 на сто от родените в България деца са извънбрачни. Фактическият брак означава, че когато двама души живеят заедно и не искат да подписват официално, могат да имат деца, които няма да се водят извънбрачни. За да стане това обаче, следва родителите да се регистрират, че живеят на семейни начала.

Герджиков обясни, че фактическият брак се въвежда с цел да се намали броят на извънбрачно родените деца. Към момента 51 на сто от родените в България деца са извънбрачни. Фактическият брак означава, че когато двама души живеят заедно и не искат да подписват официално, могат да имат деца, които няма да се водят извънбрачни. За да стане това обаче, следва родителите да се регистрират, че живеят на семейни начала.

Все още не е докрай изяснено къде точно ще се регистрират те. Предвидено е обаче това да става без свидетели, без всякакви предварителни споразумения и т.н.

Брачният договор пък ще важи единствено и само за имуществените отношения между съпрузите.

Има вариант и за партньорски договор, който да залегне в Семейния кодекс, но все още се уточнява тази възможност, обясни Герджиков. Този договор ще важи за онези, които не са сключили брак, но живеят на семейни начала.

В новия Семеен кодекс ще бъдат въведени и промени спрямо сега действащия, които касаят осиновяването, разпореждането с имуществото и средствата по време на брак, както и за издръжката, която ще се плаща за децата, след развода. Ако единият родител не плаща издръжката на децата си, то държавата ще я изплати, но след това ще има право да издири родителя, който е отказал да плати издръжката, се предвижда в промените.

На практика така предложения Семеен кодекс ще канализира безотговорността в семейните взаимоотношения.

Основната разлика между стария и новия закон е поставянето на съжителството под регистрационнен режим. Интересно кой/колко от т.нар. съжителстващи двойки ще си направят труда да отидат да се редят на гишетата в общината, за да сключат фактически брак? След като не желаят да положат подписа си за граждански брак, дали ще пожелаят да го направят под фактически такъв? Даже наименованието “фактически брак” е натоварено смислово с по-голяма отговорност от “граждански брак”. А именно от отговорността бягат съжителстващите.

“В името на децата!” Новият закон щял да бъде в интерес на децата. Нямало да се водят извънбрачни. Интересно как ще се водят? Може би брачни? Или фактикобрачни? Но сегашния закон защитава правата на децата. Бащата може законово да “признае” детото си за свое. Така то няма да е извънбрачно и ще се ползва с всички възможни права. Макар и родителите да не са сключили брак. Защо вместо да правят нов Семеен кодекс, вносителите просто да осъвременят някои остарели неща в стария? Като размера на издръжката например?

“Бойлера е мой!” Помните ли възклицанието от старата песничка? Тя беше шеговита. Но Гержиков и Касабова сигурно добре я помнят. Е сега вече няма да треперят хората с манталитет и възпитание като на героите от песента. Въвежда се “брачен договор”. Той регламентира на кого и как ще да е имуществото на съпрузите след развода. Авторите правят необходимо условие за всеки брак, презумцията за развод.

Духът и философията на новия закон: Семейството е временната необходимост на двама егоисти да се възползват един от друг. Затова процедурите и изискванията за развод са значително улеснени.

Всъщност новият закон ще въведе и подмяна на конституционното “мъж и жена” с “двама души”. Е тук вече се вижда и чии интереси обслужва иначе ненужния нов Семеен кодекс. Това е само една малка първа крачка към разрешаване на еднополовите бракове, осиновяване и отглеждане на деца от еднополови родители и други в тази посока.

Съвсем скоро авторите ще заговорят и за такива промени. Но засега само опипват почвата за разрушаване на семейството като институция.

Разводът: Подготвени ли сме достатъчно?

Разводът – това е раздялата на двама съпрузи обикновенно в следствие на дълъг период на семейна криза и конфликти в междуличностните взаимоотношения. Незрялия характер и егоизма предизвикват психическо страдание за двамата партньори, а ако има деца, те страдат още по-тежко. Развода е водеща причина за детската депресия.

Развода не е разрешение на проблем

Дори и след него, за партньорите няма никаква гаранция, че те ще могат да преодолеят слабостите на характера си и тенденцията към егоизъм, който ги прави неспособни да видят собствените си слабости. Макър и всеки да е склонен да обвинява другия във връзката, отговорността и вината най-често е и на двамата партньори. Ако единия е изневерил, то другия може би дълго и систематично е предизвиквал това с отношението и поведението си. Може би дори е лишавал партньора си в сексуално отношение.

Моделът се унаследява

Всеки брак и всеки развод имат свои психологически особености. Но може да се каже, че моделът се унаследява. Ако родителите на някой са се развели, има голяма вероятност и порастналото дете след време да се разведе, тъй като ще е склонно да реши семейните си проблеми по същия начин.

Златния период за зряла връзка

Разводът е често явление при хора, които са създали семейство преди да достигнат 20 годишна възраст, както и при тези, които произхождат от различна икономическа и социална среда. Просто психологически младия човек още не е развил необходимата зрялост, самостоятелност и стабилност на емоциите си. И обратното, след 30 за хората е трудно да се откажат от силно развитите си лични навици и да се приспособят към особеностите и стила на живот на партньора.

Можем ли да се освободим от вината

От време на време и двамата ще мислят, дали може нещата да се върнат, къде е вината, дали това е правилното решение, дали е добре за децата, какви ще са последствията от самотата. Дори и да намерят друг партньор, разрушеното и болката в сърцата и на родителите, и на децата, и на роднините ще остане завинаги.

Нуждата от подготовка за брака

 

Колко по-добре би било, ако обществото и родителите ни даваха по добра подготовка за тези най-важни неща от живота; семйството, взаимоотношенията и любовта? И кой всъщност трябва да виним? Семейството ли? Техните родители? Или обществото и културата на свободен секс? Със сигурност обаче, трябва да се замислим сериозно, да инвестираме всички усилия за да могат младите да създадат щастливи и изпълнени с любов семейства без нужда от развод. За да разберете визията на Семейната Федерация относно разрешаването на семейните проблеми, би било добре да прочетете прокламацията за мир на Д-р Сан Мьон Мун.

Презервативите като троянски кон: 17% провал

Знаете ли че има 17% шанс да се заразите от ХИВ дори при употребата на презерватив? Бихте ли се качили на самолет, ако знаете, че на всеки 5 един ще се разбие?

Да, дори най-добрите марки имат потвърден провал от 16-20%, което се равнява на един провал на всеки 5 или 6 презерватива. Но ако жената може да забременее само в накоко дена от месеца, то ХИВ вируса се предава по всяко време. А тук говорим за конкретно изследвани провали на презервативите да предпазят от зараза с ХИВ-вируса.

При изследване със семейни двойки знаещи, че партньора им е заразен с ХИВ и ползвали презерватив 17% са се заразили. Какво остава за тези които не знаят дали партньора им е заразен или не? Не е ли време да разкрием на младите истината, че няма друг безопасен метод освен въздържанието от секс с произволни партньори. Време е да се спре безотговорната за последствията сексуална комерсиализация на младежта. Но кой би могъл да направи това, ако не хора, които сами имат висок сексуален стандарт.

През 1996 Клинтън заяви в радио предаване, „Ние трябва да кажем на младите, че е погрешно да забременеят преди да са семейни и способни да поемат отговорността на родителството.” Трудно е обаче да очакваме възрастни, които сами не могат да спазват такива морални принципи да бъдат добър пример за подрастващите. И понеже кампаниите за СПИН превенция са по-скоро пропагандиращи свободния секс, ефекта не е по-различен от наливане н
а масло в огъня.

Епидемията само нараства със свободното сексуално поведение, а „презервативите” се оказват нищо повече от огромни финансови интереси. Презервативите са просто „Троянския кон”, чрез който програмите за сексуално развращаване на децата ни безпрепятствано проникват в училищата, болниците, и получават правителствени финанси и подкрепа.

Опита на САЩ вече потвърди неефективноста на сексуалните програми пропагандиращи употребата на презервативи. Те не отбелязват ни най-малък процентен спад на проблемите. Да не говорим, че презерватив предпазващ сърцата на младите от дълбоки емоционални разочарования не съществува.

Противоположно на тях, новата тенденция за въвеждане на програми за образование на характера, възпитаващи добродетели у младите и отговорно отношение, се оказват невероятно ефективни. Още повече, те изискват и много по малки инвестиции, а дават много скоро и то сигурни резултати. Поразително е че ефекта им е положителен дори и в други сфери; подобряване на успеха, намаляват побоищата и злоупотребите, повишава се уважението към учителите и дисциплината.