любовта

1. Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
2. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме!
3. Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
4. Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
5. Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
6. Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
7. Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

Учителят Беинса Дуно за мира

 

„Мирът говори за присъствието на Духа!”

Учителят Беинса Дуно

 

Във всяко автентично духовно учение темата за мира присъства на водещо място. Неслучайно и в Библията едно от многото имена на Бога е „Княз на мира”. Следването на духовния Път води като естествено следствие до постигане на мир – в самия себе си, вътрешен мир, и между хората и народите, външен мир.

Вътрешният мир е условие, задължителна предпоставка за външния. Вътрешният мир у отделния човек е от решаващо значение за мира между хората и на планетата като цяло. Затова и Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно напътства категорично своите последователи: „При всички условия на живота запазвай своя вътрешен мир!” А своя вътрешен мир може да съхрани само онзи, който живее в съзвучие със законите на Космоса, който слуша гласа на съвестта си и го следва, който работи съзнателно за целите на Общото благо и всемирното Добро.

Вътрешният мир е такова състояние на съзнанието, при което човек потъва в океана на своята собствена тишина. Тази тишина извира от дълбините на сърцето, а не от ума. Тя крие в ядрото си гласа на Божественото. За нея няма рационално обяснение, защото тя е плод на продължителни усилия, самодисциплина и самоотверженост по пътя към съвършенството. По тази причина и самият вътрешен мир не подлежи на умствен анализ, а само на констатация – или го има, или го няма. Може да се опиташ да заблудиш околните, че го притежаваш, но духа у себе си не можеш да излъжеш. Понеже именно твоят индивидуален дух е бащата на вътрешния ти мир – той го съдържа у себе си като потенциал и може да го прояви, ако ти му позволиш да го стори.

Вътрешният мир, следователно, не е достъпен за физическите сетива, а само за духовните. Сам по себе си той е едновременно постижение по духовния Път и основа, върху която да изграждаме нови качества и добродетели. И по-точно: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно” (Учителят Беинса Дуно). Очевидно вътрешният мир е онази незаменима основа, върху която израстват и дават плодове всички духовни постижения.

В нашата епоха съществува пребогат избор на религии, духовни учения и школи. Всеки съзнателно търсещ духовно усъвършенстване човек има възможност да избере такъв път на личностно развитие, който най-много му подхожда. Избере ли го и тръгне ли веднъж по него, ако го следва с постоянство, воля и всеотдайност, рано или късно ще пожъне добри нетленни плодове, между които и вътрешен мир. Връзката между култивираните добродетели и вътрешния мир е двустранна – от една страна, вътрешният мир създава условия за придобиване на добродетели, а, от друга страна, придобитите добродетели укрепват и задълбочават вътрешния мир.

От изнесеното дотук следва, че вътрешният мир е завоевание на вървящия по пътя на самоусъвършенстването човек. Както е известно, в езотеричното познание той се нарича „окултен ученик”. По този повод Учителят Беинса Дуно отбелязва: „Мирът иде от Бога! Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият мир. Мирът е от Бога благословен!” Определянето на Бога като източник на вътрешния мир в случая означава, че мирът е роден от пробуждането на Божественото начало у човека. В този смисъл вътрешният мир е и един от плодовете на Духа в душата на онзи, който го е натрупвал търпеливо ден след ден и година след година, а може би и въплъщение след въплъщение.

Освен всичко останало наличието на вътрешен мир говори за хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Хармоничният индивид като правило е притежател и на вътрешен мир. Затова и Учителят Беинса Дуно подчертава: „Аз наричам вътрешен мир на човека онзи свят, където се раждат неговите мисли и неговите чувства, неговите подтици. Този свят той може да загуби и пак да го намери.” За онзи, който все още не е постигнал вътрешен мир, изгубването и намирането на света, за който говори великият Учител, може да се случи няколко десетки път на ден. А който го е постигнал, остава да живее завинаги в този красив и възвишен свят, твърде извисен над нашия объркан и така забързан земен лабиринт.

Мирът – вътрешен и външен – върви ръка за ръка с Любовта. Разбира се, не плътската, нетрайна и емоционално разнородно обагрена земна любов, а Божествената, вечната, непреходната. Да живееш в тази Любов, означава да си преизпълнен с непоклатим вътрешен мир. И никоя външна сила или въздействие не може да го наруши или да ти го отнеме.

За ученика по духовния Път взаимоотношението между вътрешния му мир и любовта му е определящ показател за това, докъде е стигнал по този Път: „Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир. Ако Любовта не може да даде мир, тя не е Любов” (Учителят Беинса Дуно). Защото както Любовта е плод на Духа, така и мирът е плод на самата Любов.

Когато грешим, когато престъпваме космическите закони, неминуемо следва нарушаване на вътрешния ни мир. Същото се отнася и до по-големия мащаб на мира между хората и народите. Когато в отношенията помежду си те потъпкват законите на Вселената – неписаните закони на Божественото, те на практика воюват срещу мира. В тази насока едно от най-важните правила е да не повтаряме старите си грешки. И в тази сфера на човешката изява историята е мъдра учителка на народите, но или те самите, или техните водачи твърде рядко доказват, че са си взели бележка от поуките на историческото развитие.

В преходната епоха, чиито свидетели и участници в чиито процеси сме всички ние, постигането на всеобхватен международен мир е задача от първостепенно значение. Най-краткият път за неговото извоюване е израстването на колективното съзнание до равнището на осъзнаването на необходимостта от живот за Цялото. Хората с пробудени души вече са осмислили и усвоили тази велика истина. Онези с пробуждащи се души са на път към нея и почти я докосват. А непробудените – за жалост – остават все още непростимо далеч от нея. Разбирането на същността и ролята на живота за Цялото – за неговото благо, което е благо за всички живи същества – няма как да не стимулира процеса на установяване на траен и непоклатим мир навред по планетата. Когато живееш за благото на Цялото, т.е. за Общото благо, ти допринасяш в максимална степен и за своето собствено благо.

Всички народи са органи на общочовешкия организъм. И както органите и системите в един организъм са свързани помежду си, за да може организмът да функционира пълноценно, така и народите по света са свързани в една невидима общност, в едно потенциално хармонична цялост. В тази връзка си заслужава да се вслушаме в думите на Учителя Беинса Дуно: „Всички народи са свързани като скачени съдове. Пострада ли някой, всички могат да пострадат. Спаси ли се някой, всички могат да се спасят. Щом всички народи са свързани помежду си, не е безразлично каква вода ще налеем в един от тези съдове. Ако се налее нечиста вода, водата във всички съдове ще бъде нечиста. Ако в един съд се налее чиста вода, и в останалите съдове водата ще бъде чиста. Ако къщата на съседа ти гори, и твоята може да се запали. За да се избегне тази опасност, трябва да се притечеш в помощ на съседа си, заедно да гасите пожара.”

Следователно благоденствието на всеки народ на Земята е обвързано логически, въз основа на всемирните закони с благоденствието на всички други народи. Когато някой народ преживява времена на криза – материална, нравствена, културна, духовна, този факт без съмнение ще се отрази по един или друг начин и на останалите народи. Всеки от тях има специфична мисия според Божия план за планетата ни. Всеки от тях представлява обособен и неповторим трансформатор на вселенските енергии, които ни заливат отвред от видимия и невидимия свят и съдействат за съществуването и развитието на всички форми на земния живот. Тази е причината за потребността на всеки народ да бъдат осигурени условия за мирно и благотворно битие, за разгръщане на творческия му потенциал. А това би могло да стане само при наличието на мир – вътрешен, за всеки човек и за обществото като цяло, и външен, интернационален. Само при удовлетворяването на тази изконна потребност всеки народ би бил в състояние да даде своя оригинален принос в общочовешката духовно-културна съкровищница.

Изводът е, че народите по земното кълбо са нужни един на друг. Тяхна задача според Божия Промисъл е да се допълват и да си съдействат във всички области на живота – на материално и духовно ниво. Всеки етнос по своему възприема и прилага идеите, с които ни обсипват така щедро Разумните Същества, наблюдаващи и насочващи еволюционния ход на човечеството. Всеки народ по свой собствен начин превръща тези идеи в реалност. Така се обогатява целият човешки род, така творческият капацитет на хомо сапиенс намира своята достойна реализация.

Всичко това е осъществимо само в условията на международен мир.

Всеки народ предлага на историята специфична форма на изявление на Всемирния Дух. Всеки народ възприема, осмисля и разгръща специфични качества на личността, способности и добродетели. Ако сравним човечеството с едно огромно, мощно и красиво дърво, то някой от народите, в съответствие с нивото на колективното си съзнание и своя бит, играе ролята на неговите корени, друг – на стъблото, трети – на листата, четвърти – на цветовете, пети – на плодовете, и т.н. Всеки от тях е еднакво важен за хармоничността, здравето и плодовитостта на общочовешкото дърво.

Градината на човешката общност на разума върху планетата Земя може да бъде китна, с разнообразни цветя и дървесни видове, с богата реколта от плодове, само ако всички народи осъзнаят необходимостта от мир помежду си и я превърнат в действителност, в начин на мислене и поведение, сиреч – в начин на живот.

Пред лицето на Бога-Създател националната принадлежност губи своето значение. В планетарната държава без граници на бъдещето ще живеят единствено „граждани на Божието Царство, наречени Синове Божии, избраници на тази държава”. За Учителя Беинса Дуно: „Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота, на любовта.” Истинският мир изисква не само взаимно уважение и зачитане на културните традиции и достижения, но и любов към врага – най-трудната за изпълнение Христова заповед, както изтъква същият духовен Учител. Само по себе си придобиването на такава любов изключва всякакви конфликти и противоречия, да не говорим за разпалването на войни и унищожителни кръвопролития. Те всички биха изчезнали незабавно, погълнати от животворящия порив на Божествената Любов.

При обстановката на всеобщ мир на Земята изпъква с неподозирана яснота и действителното съдържание на понятието „избран народ”. Това не е народ, който да владее всички останали и да им налага своите възгледи за управление и построяване на цивилизационен модел. Това е народ, който е носител на факела на Новото, на обновлението, на прилагането в живота на космическите принципи на Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той е носител и разпространител на истинска, а не фалшива свобода, не господар, а съдружник и брат при изграждането на единната планетарна общност.

Никой народ не живее сам на Земята, а в обкръжението на всички останали. Затова и хармоничните взаимоотношения с другите народи предполагат и вътрешна хармония в неговата социална среда. От гледна точка на духовното познание останалите народи са условия, естествена среда, в която всеки отделен народ съществува и се развива правилно и благополучно, според Божествената програма за него и за човешкия род като цяло.

Понастоящем живеем в период от време, когато са назрели условията за разумно сдружаване между народите. От своя страна то е последната стъпка преди изграждането на истинско общочовешко братство. А то е братство както между хората като личности, така и между народите като елементи на планетарния организъм.

Побратимяването между народите е разкрито в Словото на Учителя Беинса Дуно по следния начин: „Всички народи ще се обединят, и то така, че по-големите народи ще покровителстват малките и така ще престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по Дух, Мъдрост и Любов, а не голям – да владее и управлява малките народи.” В това не толкова далечно бъдеще, което вече изгрява на планетарния хоризонт, благата ще се разпределят между всички народи напълно справедливо. Животът за Цялото ще се превърне в закон на съвкупния общочовешки организъм. Постепенно ще се роди и новият човек – човекът на Новата Култура на приложената в действителността безкористна, велика Любов. Вместо съперничество в политиката и конкурентна борба в икономиката ще се възцарят взаимопомощ и повсеместно международно сътрудничество. Мирът между хората и народите няма да бъде нарушаван от никакви противодействащи фактори. За тази епоха на победилия стремеж към мир и съзидателно сътрудничество великият Посветен отбелязва: „Съвременните народи трябва да знаят като главен фактор в живота си следното: всеки народ да проявява любовта си към другите народи и последните от своя страна да проявят любовта си към него.” А проявената Божествена Любов, както е известно от една популярна формула на същия всемирен Учител, носи изобилния и пълен живот.

Когато народите живеят в обич и разбирателство помежду си, когато си помагат и си съдействат в името на Доброто, тогава и Живата Разумна Природа ще ги обсипе със своите блага. Тогава и Божието благословение неизменно ще сияе върху тях. Понеже един важен духовен закон гласи: каквото човекът или народът даде на другите, това възвишените, светли и разумни Същества ще му дадат и на него, и то многократно умножено. „Блажени са ония народи, които слушат Господа и изпълняват Волята Му!”, добавя в този ред на мисли и Учителят Беинса Дуно.

Както вече бе изтъкнато, всеобщият планетарен мир ще бъде постигнат, когато общочовешкото равнище на съзнанието порасне до необходимата за това степен. Това ниво на съзнанието изисква, освен всичко останало, и ново отношение към живота – духовно разбиране на света и съществуването. Пробуждането на човешкото съзнание в масови мащаби в този смисъл вещае и като логическо последствие подобряване на живота, на условията за проявление на индивидите, обществата, народите и човечеството като цяло. Главната предпоставка за това, според Учителя Беинса Дуно, е култивиране на разумен живот. Той заявява: „В света има само едно учение, което може да подобри условията на индивидуалния и обществения живот. Това е учението на Разумния живот, а не на класовата любов.” От тези думи достигаме до извода, че обществото на бъдещето, което изследваме тук, ще бъде безкласово – общество на пълното равноправие между всички социални групи и прослойки. Именно подобно равноправие е гаранция и за мира в социалната структура.

В условията на всеобхватен мир, равноправие и творчески подем ще настъпи и период на небивал духовен възход на възроденото човечество. Хармоничната среда на обитание ще пробуди в душите на хората и един висш идеал – да служат на Бога, да живеят по Божественому. Тази връхна точка на планетарното човешко развитие – във фаза, при която човекът все още присъства в материално тяло на тази планета – бележи покоряването на най-високия връх на самоосъзнаването на разумното същество, стопанин на Земята, отговорен не само за собственото, но и за нейното благоденствие. Картината на това постижимо бъдеще е красива и обнадеждаваща във всички свои ракурси. Нарисувана от перото на извисения Учител, тя изглежда така: „При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико тяло. И народите ще се уважават взаимно и ще се почитат. Това ще бъде култура на братство и сестринство. Когато говорим за новата раса, новата култура, подразбираме любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътна идея. И тогава човек ще се намери в един красив хармоничен свят, където няма да има никакви противоречия. И това бъдещо живо верую ще обедини всички хора в едно цяло.”

В случая под „нова раса” Учителят Беинса Дуно има пред вид изгряващата VI коренна (окултна) раса, представители на която са започнали да се въплъщават на Земята още от втората половина на XIX век и чийто предвестник в съвременната епоха е семейството на славянските народи. А под „нова култура” той визира изграждащата се вече в наши дни Нова Култура на осъществената на всички равнища в живота Божествена Любов – култура на шестата подраса на V коренна раса и на цялата бъдеща VI коренна раса.

В заключение нека да се върнем към мотото на настоящото изложение: „Мирът говори за присъствието на Духа!” Защо Мировият Учител Беинса Дуно поставя знак за тъждественост между присъствието на Духа, очевидно имайки пред вид Божия Дух, и наличието на мир?

Духът е космическият носител на живота, вестител на Божието вездесъщо присъствие и проводник на творческата Му енергия. Когато постигнем мир вътре в самите себе си – в душите и сърцата си, и го разпрострем и извън себе си – между всички хора и народи по земната шир, тогава това означава, че сме предоставили възможност на Божествения Дух да се прояви чрез нас в Своята пълнота.

Това именно е мир, който говори на универсален език, че Духът е истинската същност на човека, а мирът – естественото състояние на междучовешкото съжителство.

Мирът е абсолютна ценност – такава, каквито са Животът, Любовта, Свободата. От древността до наши дни той представлява върховен идеал и въжделение на човешките общества от всички епохи.

Мирът води началото си от най-дълбоката Божия Същност и намира място като водещ компонент в Неговия велик План за еволюцията на Вселената.

Свещен дълг на всички разумни същества сред космическите простори е да открият вътрешния мир в своята безсмъртна духовна природа и да го превърнат в ненакърнима норма на мислене и поведение на всички равнища в своите взаимоотношения.

Константин Златев

Заветът (завещанието) на Свети Йоан Рилски към неговите ученици

Аз, смиреният и грешният Иоан, който не е сторил никакво добро на земята, когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори. Заселих се в нея сам със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка и билките храна. Обаче благия Бог, заради любовта на Когото всичко презрях и търпях глад и жажда, мраз, слънчев пек, и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и човеколюбив баща награди цялото мое лишение с изобилие. Какво да въздам на Господа за всичко, което ми даде. Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини към моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е у мене, защото от Него е всяко добро даване и всеки съвършен дар идва отгоре.
И сега като ви гледам събрани в Господа тук, където, както казах, по-рано човек не обитаваше, а само диви зверове, и като чувам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ви оставям това мое бащинско завещание, както и плътските родители оставят на своите чеда земно наследство от сребро и злато и друго богатство, та да помните вашия, по Дух Свети, баща и да не забравяте неговото завещание.
Зная, възлюбени в Господа чеда, добре зная, че вие като новоначеващи, още сте неукрепнали в монашеския живот. Не бойте се обаче, защото силата Божия в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви напиша това грубо и просто мое завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате духом и телом в Господа и да успявате в добродетелите със страх Божий. Вярвам в моя Бог, на Когото служа от младостта си и усърдно се потрудих, вярвам, че след моето заминаване, тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни граждани и над нея ще се изпълни написаното: “Чедата на неплодната са повече, отколкото у раждащата.”
Ето защо, моля ви, мои чеда, които събрах в Господа, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, който заедно с апостола казва: “Заради вас боледувам, докато се отобрази във вас Христос.” Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, нищо да не разорите или да изоставите след моята смърт, но всичко, както написах, точно да изпълните, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи или разори нещо от това, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Светия Дух и да няма дял със светиите, които от века са угодили на Бога, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда. Да се заличи името му от книгата на живите и да не бъде записан при праведните.
Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всяко зло според апостола. Същият го нарича второ идолослужение. Защото богатството на монаха не се състои в сребро и злато, а в съвършено нестяжание и отсичане на волята си и в голямото смирение. Не ви говоря това по заповед, но Христовите заповеди ви напомням. Христос говори на светите си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отказали от света: “Не събирайте злато, нито сребро, нито мед” и пр. Златото и среброто са голям враг на монаха и като змия гризат оногова, който ги има. Ако имаме твърда надежда на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, защото Сам Той говори: “Даже ако майката забравяше своите чеда, аз няма да ви забравя.” И пак: “Преди всичко търсете царството Божие и неговата правда, а всичко друго ще ви се прибави.” Когато в началото дойдох в пустинята, лукавият враг се опита да ме изкуси със сребролюбието: благочестивият цар ми прати много злато. Когато се отказах даже да го видя заради Господа, разбрах, че тая зла хитрост беше от дявола. Не го приех, но го върнах на царя, който го беше пратил, като помислих в себе си така: ако исках да имам злато, сребро или други подобни, защо тогава дойдох в тая страшна и непроходима пустиня, където не намерих човек, освен диви зверове.по тоя начин се избавих от примките на лукавия изкусител, който се стараеше да ме спъне с онова, от което самоволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща; вашият Небесен Отец, преди да Му попросите, знае какво ви трябва.
Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войниците на Когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против плът и кръв, но против началника на тъмата в тоя век. И пророк Иеремия ни заплашва, като казва: “Проклет да е човекът, който се надява на човек” и пр. И като изброява разни примери на зли хора, доказва, че е “благословен човек, който се надява на Господа.” “Не говорете какво ще ядем или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях.” Сами (без нищо) излязохте от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръката си на ралото и гледа назад, няма да влезе в Царството Небесно. И затова апостолът учи: “Миналото да забравяме към предстоящото да се стремим”. Какво значи,чеда мои: “миналото да забравяме” – нищо друго, освен дълбоко да забравяме и никак да не се предаваме на всичко онова, което оставихме и презряхме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призовани от Подвигоположника, нашия Господ Иисус Христос, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.
Както ви събра благодатта на Светия дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено – единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог е приготвил на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много по-полезно за монасите, отколкото уединението. Мнозина не могат да изпълняват уединения живот, но само твърде малцина, и то съвършените в монашеските подвизи. Общият живот е полезен във всичко, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали, като казва: “Ето колко е хубаво и прекрасно е, кога живеят братята наедно.” И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: “За тия Господ обеща живот вечен.” И самичък нашия Господ Иисус Христос не говори ли със Своите пречисти уста: “Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях.” А богоносните наши отци за уединения живот казват: “Горко на самия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне.” Ето защо, чеда, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхваля от Духа Светаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащо различни членове – едни представляват главата, която се разпорежда, други – нозете, които работят и носят, трети – другите членове на тялото, та всичко да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл говорим) и нищо разделено да няма. И когато устрите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и Сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със Своята благодат.
Не търсете да сядате на първо място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: “Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга.” Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония, които Бог ви покаже, тоест ония мъже , които от всички са засвидетелствани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасището на благочестие и на животворящите Христови заповеди. За такива трябва да се търси повече указания от Бога, отколкото да се разчита на свое мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и монашески наставник преподобният Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници, учители, ще разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че го няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат едно, тоест единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: “Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние”, и пак: “Не само за тия се моля, но и за вярващите в Мене поради думите им – всички да бъдат едно.” Също така и вие бъдете едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам.” А какъв е, чеда мои, тоя мир Христов? Сам Христос казва: “Аз ви давам не както светът дава.” Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: “Неговият мир няма граница.” И апостолът ни учи, като казва “Имайте святост и бъдете в мир с всички, защото без това никой не може да види Бога.” Такъв, прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогонвате благия наш владика Бога.
Ако ли пък се намери между вас някой, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо извадете вън от вашето събрание, та гангрената да не намери тлъстини според апостола и да не се разпространи злото между добрите и като горчив корен да не произрасте високо, и да направи пакост, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разтрои мирното стадо Христово, защото и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като казва: “Трябва да дойде съблазън, но горко на света от съблазните.” Ето защо, чеда, пазете се от такива и не ги допускащайте да живеят между вас, но ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък заедно заради Господа и един на другиго като носите теготите, не пренебрегвайте и живеещите в уединение и скитащите се в пустините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше достоен целият свят, но им помагайте, с което можете, за да ги имате за молитвеници към Бога, защото много може да направи усърдната молитва на праведника.
Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, често четете книгите на светите отци и се старайте да подражавате на светите наши отци: Антония, Теодосия и пр., които със своите добри дела просияха като светила в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставяте и не пренебрегвате нищо от онова, което светите отци са установили.
Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.” Всякога помнете в ума си смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само хранеха себе си от труда на ръцете си, но и даваха и на търсещите и така не бяха излъгани в своята надежда.
“Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили полза ония, които са ходили по тоя път.” Същият казва: “Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.”
Новопросветени люде, утвърждавайте своя еднокръвен народ във вярата и го наставлявайте да остави глупавите езически обичаи и лоши нрави, които държи и след приемането на светата вяра. Това прави поради своето неразвитие, заради това е нужно и вразумяване.
Още много има да ви говоря, мои възлюбени чеда в Господа, но не ми е възможно всичко да ви напиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разум и Който е истински Утешител, Светия и Животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, на когото всички сте свидетели, че е достоен да управлява добре по Бога, и единодушно го избрахте за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. После Бог ще ви посочи кого да изберете.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги споменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да намеря милост в съдния ден, тъй като не можах да направя никакво добро на земята и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.

Удоволствие, околна среда, природа

Удоволствие, околна среда, природа from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Удоволствие, околна среда, природа - 2ра част from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

8-TE ЦАРСТВА НА ЦЕННОСТИТЕ

ДиАлсПе 

КАКВОТО И ДА СТАВА

Хората са неразумни, алогични и егоцентрични , ОБИЧАЙ ГИ, КАКВОТО И ДА СТАВА.

Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли,ПРАВИ ДОБРО,КАКВОТО И ДА СТАВА.

    Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове, СТРЕМИ СЕ ДА УСПЕЕШ, КАКВОТО И ДА СТАВА.

    Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре, ПРАВИ ДОБРО КАКВОТО И ДА СТАВА.

    Честността и откровеността те правят уязвим, БЪДИ ЧЕСТЕН И ОТКРОВЕН, КАКВОТО И ДА СТАВА.

    Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ, ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ИЗГРАЖДАШ, КАКВОТО И ДА СТАВА.

    Хората истинските нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш, ПОМАГАЙ ИМ, КАКВОТО И ДА СТАВА.

    Дай на света най доброто от себе си и той ще те отритне, ДАЙ МУ ГО, КАКВОТО И ДА СТАВА.

             Надпис на стената в ШИШУ БАВАН,дома за деца в КАЛКУТА

    Ралф ПЕРИ в труда си "Обща теория на ценността"(1926) посочва осем  "царства" на ценностите: морал, религия, изкуство, наука, икономика, политика, закон, обичаи.

    ДНЕС религията  е загубила своята всеобхватност и младите стигат до духовността чрез философията, за която ХЕГЕЛ казва, че "е непрестанно богослужение"!

   А  УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО  БРАТСТВО ПЕТЪР ДЪНОВ ПРЕЗ 1939 КАЗВА:

    "Има един начин, по който могат да израстнат крила на човека за една година ,даже за девет месеца. Кой е този начин? Като приложи любовта, знанието и свободата в живота си. Знанието и свободата , това са двете ръце на човека. Като погледне дясната си ръка, човек трябва да знае, че това е истината във него, която го прави свободен. Като погледне лявата си ръка , да съзнава, че разполага с известно знание. Това изисква съвременното възпитание-не да бъдеш господар на сърцето и ума си, но да знаеш как да се обхождаш с тях."

Ценностите, като основа на взаиморазбирателство могат да дадат цел и смисъл на ЖИВОТА .Но същността е в служението…Целта е изпълнима задача…а служението е вечна потреба от огъня на съвършенството..И НАКРАЯ ВСИЧКО ОПИРА ДО ОБЩЕНИЕТО,КАТО ИЗВЪРВЯН ПЪТ НА ВЗАИМОПРИЕМАНЕТО, А ТВОРЧЕСТВОТО,КАТО ПРОЯВЕНА БУДНОСТ….

"…Европейските ценности са наши ценности и както е казал проф. Марко Семов  :

    Влизайки в европейското пространство, има типично български неща, които не бива да се губят. Нашата топлота, гостоприемство, човечност и добросърдечност."

    Тук и сега можем да образоваме чрез личният ни пример, на последователно усвоени качества….

благодаря на небето за тази извадка и за това,че ме изслушахте!

ДЗЕН

откъс от “Религиите по света: От възникването до съвременните секти”

д-р Ниниан Смарт

Създаването на дзен

Класическите форми на японския будизъм по един или друг начин подчертават отношението към земния живот. Това е особено вярно за разновидностите на чан будизма, навлязъл в Япония и развит далеч отвъд моделите, господстващи в Китай. Бащата на дзен будизма в Япония бил Ейсай (1141 - 1215), макар да срещнал голяма съпротива. В известна степен той се поддал на компромис, приемайки дзен за допълнителен елемент, който можел да се добави към тендай. Ейсай обаче дал тон на движението.
От голямо значение за утвърждаването на дзен било заселването на китайски учители в Япония под покровителството на управляващия шогунат. Сред тях четири основни фигури през ХІІІ в. създали чиста форма на чан. Впоследствие японските водачи дали специална насока на риндзай, движението, проповядващо внезапно просветление, на което били верни повечето проповедници на дзен.
Монахът Доген (1200 - 1253) донесъл методите и ученията цао-дън или сото от Китай. Той изживял освобождение, работейки с китайския си учител, и така получил достъп до традицията на предаване на истината, водеща началото си от Буда Шакямуни - или поне Доген видял нещата по този начин. Традицията на сото дзен възстановила пълната съзерцателна същност на будизма, която лесно можело да бъде пренебрегната в ритуалния формализъм при установяването на будизма в Япония.
Трудовете на Доген били обширни. Най-важно било едно произведение в 95 тома, наречено Шобогендзо или „Съкровищница на Правилното око на Дхарма”. Това му донесло голямо влияние в столицата Киото и в околностите й. Втората половина от живота си обаче прекарал в суровия планински манастир Ейхейджи. Там той си наложил това, което смятал за истински дзен монашески идеал - живот, отдаден на медитация, с много строга дисциплина и близък контакт с природата.
Мисълта на Доген била оригинална и насочена към основните неща в живота. Той осъзнал, че постигането и практиката са неделими. Като практикува медитация по правилния начин, т. е. дзадзен („седяща медитация”), човек постига директен контакт с реалността. Най-важната будистка истина е тази за непостоянната природа. Всички същества, живи и неживи, постоянно се променят, а отвъд това непостоянство няма непроменяща се Истина или Реалност, която може да се постигне` независимо от непостоянната природа на света. По-скоро непостоянството на нещата е истинската им природа, нещо повече - това е природата на Буда. Чрез седяща медитация ние директно изживяваме това непостоянство и така постигаме природа на Буда. Това постигане, трябва да повторим, не е нещо извънредно, а трябва да се открие в самите особености на потока на нещата. Така че същността на нещата се намира във времето - животът е време, верига от „сегашни моменти” като единен поток, но всяко от тези „сега” има своите особености.
И сото дзен, и риндзай дзен се стремят да премахнат предубежденията. Те подчертават погрешния характер на възгледите, които използваме, когато се опитваме да класифицираме и да разберем света. Една от основните причини за странните гатанки (коан или гун-ан на китайски), които учителите по риндзай използват, е да блокират умствените ни процеси, за да можем да се освободим от езика, който служи като мъгла, препятстваща чистия ни поглед върху истинската същност на нещата. Помислете за момент. Докато пиша тези редове, аз гледам през прозореца и виждам, наред с другите неща, една голяма ела. Но самото дърво ли изисква да бъде определено по този начин? Единствено човешкото удобство разделя гледката пред очите ми на дискретни части, като например дървета и езеро. По отношение на определението „голяма” дървото ли изисква да бъде сравнявано с останалите елхови дървета? Ето как, макар езикът ни да е удобен за комуникиране, той дава определен уклон на моите изживявания. Езикът се изпречва пред онзи вид неделимо зрително преживяване, наричано понякога „паненхенично” или „всичко наведнъж”, което идва преди каквито и да било опити да разделим нещата на противопоставянето субект - обект, аз и дървото. Следователно езикът засенчва потока на нещата и трябва да бъде изхвърлен, от гледна точка на дзен. Гатанката е един от начините за това (Бележка под линия: Авторът тук може би неволно се докосва до една интересна психолингвистична хипотеза, а именно, че езикът ни определя как да мислим за нещата в света (т. нар. “силен” вариант на хипотезата за лингвистичната относителност).
Първоначално коаните или гатанките, задавани на посветените, били взимани от сборници с въпроси и отговори на учители от миналото. Този жанр, наречен мондо, или въпроси и отговори, често съдържал парадокси. Ето един подходящ пример: един китайски учител седял, погълнат от медитация, когато някакъв монах го попитал за какво мисли. Учителят отвърнал: „Мисля за абсолютно немислимото.” „Но как може - попитал монахът - човек да мисли за абсолютно немислимото?” „Като не мисли.” С други думи, с мисълта си човек трябва да прекрачи границите на обикновените представи за мисленето.
Целта на използването на гатанки и седяща медитация е постигането на сатори или реализация в преживяването. Поради доктрината за пряко предаване от учител на ученик обикновено преживяването се смята за нещо, което едва ли не трябва да се удостовери от учителя. Учителят е този, който може да каже дали ученикът вижда нещата така, както са те наистина. Поради сливането на някои даоистки и чан идеи в Китай, както и поради силното присъствие на Природата в японската традиция, произлизащо донякъде от отношението към ками, сатори често било изразявано непряко, чрез сравнения с природни явления. Японското изкуство и литература били силно интегрирани в практиката на дзен. Както се казва в едно кратко стихотворение в японски стил:

Миналата година - в един прекрасен храм в Хиросава,

тази година - сред скалите на Нико,

всичко е едно и също за мен -

пляскащи ръце, върховете се извисяват в синевата!

Дзен и изкуствата - бойни и други

Една от основните привлекателни черти на дзен през класическия период на шогунатите била двойната му заслуга за реформиране на монашеството и посланието му към обикновения човек, ангажиран със светския живот. Първото било постигнато чрез опростяване на монашеския живот и наблягане върху упорит труд и практикуване на медитация - и двете били почти изгубени във висшите кръгове. Движението се харесало на простолюдието, тъй като възприело сериозен и практичен подход към сентенцията на махаяна за тъждествеността между емпиричния свят (самсара) и трансценденталния свят (нирвана). То дало нова посока на идеята, съдържаща се в латинската пословица laborare est orare, „да работиш означава да се молиш”, от голямо значение за западното монашество. Дзен съчетало най-вече медитацията и бойните изкуства - стрелбата с лък и владеенето на меча можели да се развиват по дзен начин, улучвайки мишената без целене (така се подчертавала спонтанността и равното значение на целта и средствата в обучението по дзен). По-женствените изкуства, като подреждането на цветя и чайната церемония, също придобили дзен облик и привкус. Идеалите на дзен - пестеливост, чистота, контрол и спонтанност - добили влияние във всички основни изкуства, като живопис, аранжиране на градини и калиграфия.
По времето на периода Ашикага (1338 - 1573) политическото влияние на дзен силно нараснало и на практика движението се превърнало в официална религия. Това положение се насърчавало и от факта, че неоконфуцианската мисъл често се сливала с облика на дзен, а конфуцианската етика била препоръчвана на простолюдието. Конфуцианските ценности съвпадали с тези на феодалното общество, управлявано от военната аристокрация. Идеята за петте отношения (баща - син, съпруг - съпруга, владетел - поданик, по-голям брат - по-малък брат и приятел - приятел) осигурявала структурата на йерархичното общество, в което системата от подчинени се компенсирала от нуждата от бащинска добронамереност у старшия партньор във всяко отношение.

Шинтоизмът и народната религия

Както в Япония, така и навсякъде будизмът не бил особено ревностна религия. Няма причина японските будисти да не продължават да почитат шинтоистките божества, при положение че все пак отстъпват почетното място на Буда и дават предимство на будистките ценности. Много често, както откриваме през класическия период в Япония, шинтоистките и будистките свети места се сливали. Понякога будистки монах можел да се ожени за шинтоистка жрица и двамата заедно да отворят храм (Бележка под линия: Тук личи, че схващането за монашеското призвание не е едно и също в християнска Европа и в другите части на света. При много разновидности от монаси в Индия, в древния Близък изток, а както виждаме, и в Япония, да си монах невинаги включвало отказ от сексуалния живот. Това винаги трябва да се има предвид, когато четем литература за различните религии и срещаме този термин, понякога безкритично предаден на български с думата “монах”). Понякога традиционните места на ками в планините били насищани с будистко значение, така че свещените поклонения се съчетавали. Увеличаването на броя на ямабуши (будистки планински аскети) помогнало за сливането на будистките ценности и тези на ками. Що се отнася до императорите, те продължавали да изпълняват редовни церемонии, свързани с мита за божествения им произход, без голямо противоречие със собствената им будистка вяра. На домашно ниво било съвсем естествено човек да има камидана и буцудан, т. е. лавица на божеството и олтар на Буда. Двете съществували спокойно едно до друго. Будисткият контрол върху погребалните ритуали и гробищата осигурил голямо влияние на религията в ежедневния живот, но тъй като браковете на японците обикновено били благославяни от церемония на ками, съществувал синтез в ритуалите по прехода. Конфуцианските ценности вдъхновявали ежедневната етика, докато даоистките гадатели и магьосници също имали своето място в обществото.

Навлизане на християнството

Епохата в края на режима Ашикага била белязана от насилие, най-вече опустошителната гражданска война, известна като Онинската война (1467 - 1478), и относителното разпадане на централната власт. Когато Ода Нобунага завзел властта над столицата през 1568 г., той отмъстил на будистите тендай и Чиста земя, които оказали въоръжена съпротива срещу режима му, и покровителствал католицизма, чието присъствие било по-чувствано особено след пристигането на прочутия мисионер Франциск Ксавиер (признат за светец в римокатолицизма) в Хюшю през 1549 г. В началото католицизмът имал успехи. За много от японците той приличал на сектата джодо или Чиста земя, с тази разлика, че призовавал името на Иисус Христос. Церемониите имали известно сходство с ритуализма на тендай. В епоха на голямо непостоянство и несигурност той предлагал силно съчетание на мит, изживяване и етика.
Следващият владетел обаче, Тойотоми Хидейоши (1536 -1598), не само пречупил силата на будистките армии, но и разпънал на кръст 26 християни. След смъртта му бил създаден шогунатът Токугава, който успял да наложи нов ред в Япония. Съществували опасения, че португалците и другите европейски сили могат да дестабилизират Япония, затова страната била затворена за останалата част от света. Накрая католицизмът бил изкоренен с жестокости, след едно отчасти католическо въстание през 1637 г. С указите на Токугава всички японци били задължени да станат будисти, поне официално, и в цялата страна е била създадена система от будистки енории, което увеличило неимоверно броя на будистките храмове. Етосът на режима обаче също бил дълбоко конфуциански и интересът към шинтоизма се възродил. По-нататък ще се върнем на периода Токугава или предмодерния период, когато разглеждаме японския отговор на колониализма и разоренията, причинени от търговската експанзия на Запада.

Японската класическа и предмодерна религия

Възникналата картина показвала жизнена и многообразна религиозна система. Нейното ритуално измерение съществувало на различни нива и видове. В школите Чиста земя и будизма ничирен ревностно се използвали благочестиви формули. Сред дзен школите се наблюдавало завръщане към ортодоксалната медитация, но с китайско-японски уклон. Запазил се и по-старият ритуализъм на тендай и шингон. Съхранени били и церемониите на шинтоистките богове, както свързани с будистките храмове, така и отделно от тях. Домашните ритуали съчетавали конфуциански, шинтоистки и будистки мотиви. Правели се поклонничества, като например обиколката на 33-те свещени места на Канон или 88-те храма на Шикоку (повече от 1100 км, което никак не било малко в древността). Имало поклонничества до шинтоисткия храм на Аматерасу в Изе и до много други места. Тези ритуали насърчавали и формирали различни религиозни изживявания.
Най-забележителното създание на класическия период било поставянето на началото на двете основни религиозни изживявания - нуминозното и мистичното. Култът към Амида поставил началото на нуминозното чувство на величие на Бога и недостойността или нищожността на човека пред лицето на Върховното. Дзен върнал на будизма усърдната концентрация върху мистичната страна. Тук обаче, наред с намирането на директната и ослепителна вътрешна светлина, посветеният можел да изживее пряко единение с природата в едно паненхенично изживяване. В същото време шинтоисткият ритуал засилвал желанието за постигане на чистота и премахване на нечистотиите.
Класическият период засилил традиционната етика, най-вече чрез използване на конфуцианската й система. Това спомогнало да се очертаят ценностите на Пътя на воина (бушидо), съчетаващ конфуциански напътствия и пестеливия стоицизъм на дзен традицията. В социално и институционалноотношение класическият период бил свидетел на разпространението и популяризирането на будизма, а накрая - на установяването на контрол от страна на шогуната. Императорското семейство и шинтоистките му връзки също запазили значението си, а между Будите и ками се зародила силна симбиоза. В конфуцианския академичен живот доминирали дзен монасите и макар да имало напрежение между старите тендай и шинтоистки кръгове, от една страна, и Чиста земя и дзен формите на будизъм, от друга, по времето на периода Токугава те вече се били слели в почтено сътрудничество.
В доктринно отношение две забележителни линии на развитие на японската традиция били ученията на Доген, вдъхнали свежа струя на равенството самсара - нирвана, и крайните, но логични заключения за спасението от Шинран. От гледна точка на повествователното измерение най-съществената концепция бил възгледът на Ничирен за собствената му пророческа мисия и сливането на съдбата на Япония и будизма, намерило място в неговите учения. На практика митът за напълно будистка Япония, разгледан по един силен и изключителен начин, прокарва някои аналогии между будизма в Япония и в Шри Ланка.
Най-много обаче японското творчество се проявило в седмото измерение- произведенията на изкуството. Японците са великолепни в духовната си естетика - неусетно сливат религия и красота. Никоя друга култура не е отишла толкова далеч в изпълването на простите умения с трансцендентен смисъл. Преди всичко дзен, със своя оригинален стил, проникнал с духа си толкова много от японските произведения на изкуството. Може би най-вече в изравнения чакъл, оформените храсти и скали, водопадите, подрязаните дръвчета и криволичещите алеи на градините край японските храмове може най-дълбоко да се почувства влиянието на религията върху японската култура и върху начина на общуване. Самото съхранение на красотата е вид религиозна повеля.
Голяма част от това, разбира се, се загубила след колониалния период. Но това е друга тема, на която ще се върнем в гл. 19.

Красотата

„Красотата е външен израз на светлината, която излиза от Бога.”

„Чрез красотата ние идваме до Бога.”

„Красотата се ражда от добродетелите.”

„Красотата е свързана с доброто в света. Колкото човек е по-добър, толкова е по-красив.”

„Красотата е нещо живо. Тя е външен израз на реалността.”

„Красотата зависи от мисълта.”

„Красотата е качество на човешката душа.”

(Учителят Беинса Дуно)

Красотата е отражение на Божествената Истина в световете на формата.

Само истинният може да бъде красив. Красивият винаги изразява онази степен на великата Истина, до която е достигнал по духовния си Път към съвършенството.

Според Библията Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Светлината навред във Вселената говори за присъствието на Всевишния, за изявата на Неговата височайша творческа Воля. Светлината, която излиза от Бога, се разпространява във всички посоки, на всички равнища в Битието като градивен творчески импулс и като красота. Следователно там, където съзираме красотата, тя свидетелства за наличието на Божествената светлина на сътворението и за присъствието на самия Творец. Човекът, изпълнен със и струящ Божествена светлина, я дарява на всички, с които общува – при това напълно безвъзмездно: „Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора” (Учителят Беинса Дуно). Както и при всеки друг дар от вълшебната градина на Божиите блага, всеки възприема според ръста на духовното си развитие. По-нататък цитираната мисъл на великия Учител продължава по следния начин: „А пък грозен човек е този, който има някакъв дефект, вследствие на което част от тази светлина не може да се отрази. Красивият, честният, справедливият отразява светлината, която излиза от Бога.” За кой вид грозота става дума в случая – външната или вътрешната? Вътрешната е определяща; тя рано или късно се проектира и навън и деформира чертите на засегнатия от нея човек. И обратно – онзи, който притежава вътрешна красота, става проводник и разпространител на Божествената светлина.

Красотата е свят на сбъднати мечти.

Родена от неизменното и повсеместно Божествено присъствие, красотата и сама по себе си се явява пътека, по която бихме могли да достигнем до Бога. Създавайки красота около себе си и у самите нас, ние извайваме образа на Божественото в своята душа и навлизаме в просторите на свръхсъзнанието. „В красотата има нещо Божествено, което изтича. Това, което изтича от Слънцето, не е самото Слънце. В красотата има нещо, което изтича, то е Божественото, неуловимото” (Учителят Беинса Дуно). От Божественото изтича красота във всички посоки, навред във Вселената. Красотата не е самата Божествена Същност, но е родена от нея. Красотата е лъч от сиянието на Божественото.

Добродетелите са най-ярките скъпоценни камъни в блестящата корона на човешката душевност. Всяка придобита добродетел добавя нов щрих на красота към онзи, който я е завоювал. Неговата аура изсветлява, багрите ú се пречистват и стават още по-фини и лъчезарни, лицето му започва да излъчва благородство и възвишеност, жестовете му омекват, словото му се изпълва с мощ и въздейственост, от него струи Любов и всеотдайност.

Добродетелите са израз на въплътеното в нашия свят всемирно Добро. Добрият човек винаги изглежда красив. Божественото Добро, което прелива в душата му, облагородява чертите му, изпълва с нежен аромат атмосферата около него, привлича по невидими нишки всички, които общуват с него. Добрият неизменно е човек с обаяние. Дори и да не можем да го обясним, ние се прекланяме пред него и бихме желали на свой ред да го култивираме. Така вътрешната красота на добрия човек неусетно се превръща и в образец за подражание.

Космическият живот е изтъкан от хармония и красота. Първоначалният замисъл на Създателя е те да царуват навсякъде, във всяка точка на творението. И не на последно място – в човешкото сърце. Праведният живот, животът, съграден върху изпълнението на духовните закони във Всемира, ражда красота. А тя на свой ред – като жива тъкан, вплетена в Промисъла на Върховното Божество – влива живителни струи в потока на грандиозното вселенско съществувание, осмисля по своему пътя към най-високите сфери на Духа, дирижира неописуемо прекрасната музика на сферите и изтръгва въздишка на възхищение от всеки, който съумее да я оцени. Затова красотата е образ на самата извечна Реалност, на онази първична Идея, събудена в Разума на Древния по дни и превърната от Него в живот, движение, развитие, пълнота.

Разумните корени на красотата водят началото си от Божествения Разум, но впоследствие намират почва и в човешкото съзнание. Красотата е свързана с фини нишки с триадата на душевността – мисъл, чувство и действие (съответно ум, сърце и воля): „Красотата е нещо разумно. Красотата седи в твоята мисъл, в твоето сърце, в твоята воля. Реализираната красота, това е воля. Съдържанието на красотата е човешкото сърце, а простора го донася човешкият ум” (Учителят Беинса Дуно). Заслужава си да поразсъждаваме над това твърдение. От него следва изводът, че създаването на красота е разумен, осмислен процес, в чиято основа лежи волята. Когато процесът обхваща цялата Вселена – на всички нейни равнища, тогава двигател е всемогъщата Воля на Твореца. А когато сведем наблюдението до мащабите на нашата човешка изява, осъществител е индивидуалната или колективна воля на хомо сапиенс.

Разумното начало при раждането на всичко красиво предполага и наличието на определено съдържание: „Красотата трябва да има съдържание” (Учителят Беинса Дуно). Красотата сама по себе си не може да не бъде съдържателна, защото е призвана да въздейства върху външните и вътрешните сетива на онези същества, които са в състояние да я възприемат и да я оценят.

Обикновено откриваме красотата във формите – в тяхното изящество, в хармонията и съвършенството им. Ала красота може да има и в динамиката на действието, в жестовете, състоянията, позата, погледа... С особена мощ заблестява тази динамична, вихрена красота в миговете, когато сме подложени на проверка: „Красиво е, когато човек се намери пред изпитание и запази присъствие на духа си” (Учителят Беинса Дуно). Да запази присъствие на духа е по силите само на онзи, който живее в духа. А това е живот на вечно преоткриване на всичко красиво, което диша и пулсира около нас и у самите нас. У такъв човек всичко е красиво – вътрешната му красота се проявява в цялостния му израз: „Красотата трябва да бъде изразена в главата, лицето, ръцете, краката, в цялото тяло, в походката, в словото, в постъпките, в поведението” (Учителят Беинса Дуно). Всички сме виждали такива хора. Те сякаш плуват в океан от красота. И нищо натрапчиво няма в израза и поведението им; съвършена хармония и естественост струи от всеки техен жест или дума. Те са най-красноречивите вестители на красивото върху сцената на живота. А са такива, понеже Божественото е оживяло у тях: „Човек може да бъде красив, само когато Господ е в него” (Учителят Беинса Дуно).

Великият духовен Учител на България и планетата разкрива и една от тайните за придобиване на красота: „Ако искате да бъдете красиви, работете с ума си.” Всеки човек в една или друга степен използва ума си – нали сме разумни същества?!, – а в същото време красивите хора са рядкост. Защо? Защото красота придобиват само онези, които употребяват умствения си потенциал за благородни, неегоистични цели, за общото благо. И това е красота, която не може да бъде постигната и с най-скъпата козметика, с най-изисканите гримове, помади, червила и пр. Това е естествената красота на човека, познал Бога и съединил разума със сърцето си в хармонично, неразделно цяло. Ако става дума за жена, тя сигурно няма да бъде избрана за „Мис свят” (на обществения вкус са наложени мерки и стандарти, почиващи върху заблуди и користни интереси), но затова пък за нея вече е отредено слънчево място в Царството Небесно, в селенията на ангелите. Наш дълг е да уважаваме дълбоко и искрено такива люде, защото „... красивите мисли, чувства и постъпки ще спасят хората” (Учителят Беинса Дуно). Те са наши спасители, дори и да не го съзнават!

Красотата разпръсква на всички страни светлина и целително лъчение. Нейният антипод – грозотата, напротив, обгръща в мрак онези, които са я допуснали в душата си: „Красотата има магическа сила, тя може да лекува. Грозотата носи тъмнота” (Учителят Беинса Дуно). Магическата сила на красотата произтича от нейния Божествен произход, както и от способността ú да извисява духовната природа на човека. Окултният ученик, който живее под знамето на един висок идеал и е готов да пожертва всичко в негово име, върви по пътя на красотата и вечната младост: „За да бъдете красиви и да не остарявате, носете висок идеал в себе си” (Учителят Беинса Дуно). Вечната младост в лексиката на духовното познание означава „вечен живот”.

Високият идеал, според който окултният ученик се придвижва по духовния Път, изисква задължително и безусловна преданост към Истината. Затова именно: „Красотата на ученика трябва да седи в това – той да говори Истината! Красотата е облекло на Истината” (курсивът мой – К.З.), както свидетелства Великият Посветен. Един от най-кратките пътища, по които Божествената Истина достига до човешкото съзнание, е под формата на красота. Езикът на красотата е език на Истината, която я е създала.

Красотата е рожба на Истината, но и на Любовта: „Всички хора на Любовта са красиви. Когато те обикнат и когато обичаш, ставаш красив” (Учителят Беинса Дуно). Любовта е майка на всички добродетели. Красотата сама по себе си не е добродетел, но представлява израз на придобита добродетел или на съвкупност от такива. Правилното отдаване и приемане на Божествена Любов – чиста и светла, напълно безкористна – донася на крилете си образа на красотата. При това красота вътрешна – на сърцето и душата, и външна – на тялото, лицето, движенията, жестовете, позата, стойката, усмивката, погледа...

Пътят към постигане на красотата започва от физическото поле – света на формите, преминава през астралната сфера и бива увенчан в менталната област. Така красотата постепенно обгръща и мислите, и чувствата, и делата на човека, който се стреми искрено към нея: „Силата на човека седи в това – да има нещо, на което да разчита – една светла мисъл, една красиво чувство и една красива постъпка. Преди всичко ще се учите да създадете красивите форми, после красивите чувства, после красивите мисли” (Учителят Беинса Дуно). Следователно красотата и като постижение по пътя на духовната еволюция, и като опора за изграждане на добродетелен характер, и като източник на духовна сила извира от хармоничното единение и проявление на ума, сърцето и волята. Според същия велик Учител истинската красота извира от духовната природа на човека, от неговото безсмъртно начало: „Видите някой млад и хубав човек и казвате: „Колко е хубав!” Тази хубост се дължи на човешката душа и на човешкия дух.” И няма как да е другояче, защото духът на човека е рожба на Всемирния Божий Дух, а душата е проекция на индивидуалния човешки дух в материята, във физическото тяло. Върховният Създател на космическата красота няма как да не е съвършеният образец на всичко красиво, източник на всички видове красота, неин вдъхновител и вечен изразител. Търсейки съзнателно Него, Бога, ние постепенно, крачка по крачка разбулваме всички одежди на вездесъщата Красота, с които тя е облечена в различните сфери на Единната Реалност. И откриваме висшата ú същност при съединяването с Неговия Дух. През погледа на Духа всичко е красиво, всичко е осмислено, всичко е хармонично и целесъобразно. Налага се да преминем през безброй изпитания и светове, за да достигнем до тази жадувана цел, но усилията определено си заслужават.

Същевременно, веднъж завоювана и издигната до света на мисълта, красотата не трябва да остане там и да започне да закърнява в своята неподвижност. Нужно е тя да бъде пренесена плавно и безпрепятствено този път отгоре-надолу – от менталното поле, през астралното, до физическото: „Какво ще добиете от вашата красота? Ако красотата не може да я пренесете в мисловния свят, откъдето да я снемете в духовния свят и оттам – на физическото поле, вие не разбирате законите на красотата. Красотата не бива да бъде статична, а динамична” (Учителят Беинса Дуно). Под „духовен свят” в случая следва да разбираме астралния – този на чувствата, желанията, емоциите и страстите. Очевидно един от най-важните закони на красотата е необходимостта от нейното пълноценно и максимално широко разпространяване. То от своя страна изисква от нас усет за красивото и умение да го поднасяме на всички – и на тези, които са способни да го оценят по достойнство, и на онези, чиито духовни сетива все още са слепи за него. При допира до красивото първите се изпълват с тиха радост и душевна благодат, а вторите биват изправени пред предизвикателството на вътрешната трансформация.

Няма съмнение, че красотата притежава по-висока стойност от грозотата. Дори и най-невежият човек, ако бъде изправен пред избор, ще се спре на красивото, а не на грозното. Този безспорен факт говори красноречиво за неустоимата привлекателност на обектите, излъчващи красота: „Вие обръщате голямо внимание на красотата. В какво седи красотата? По какво се отличава красивият от грозния? По ценността. Грозният материал не е ценен, а красивият е ценен” (Учителят Беинса Дуно). Тази реплика на Учителя на Бялото братство намира своето неопровержимо доказателство в областта на изкуството – обладаващите красота произведения на всички видове изкуство са несравнимо по-ценни и по-търсени от безличните и грозните. В случая наличието на красота би могло да бъде обявено и за критерий, разграничаващ истинското от опошленото или комерсиализираното изкуство, което наричаме просто „кич”.

Според Учителя Беинса Дуно от решаващо значение за култивирането на красота – външна и вътрешна, е качеството на духовната храна, която приема човек: „Красотата не е само външно качество, но и вътрешно. Иска ли човек да бъде красив, с приятна външност, с ясен поглед, той трябва да знае каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответна за него храна, човек придобива физическа и духовна красота.” Както е известно от езотеричното познание, под „духовна храна” следва да разбираме чистите мисли, светлите чувства и благородните постъпки, насочени в съвкупност към разширяване владенията на всемирното Добро.

Както бе посочено по-горе в цитатите, използвани за мото на настоящото изложение, красотата стои в пряка зависимост от мисълта. Към това изискване Мировият Учител добавя още: „Трябва да участват ред способности и чувства, за да стане човек красив.” Под „способности” тук той навярно има пред вид усвоените и прилагани в ежедневието добродетели. Към всичко изтъкнато дотук Учителят Беинса Дуно прибавя и особено интересната връзка между красотата и определени анатомически характеристики на човека: „Красотата на човека се определя от неговата глава (отношение към Божествения свят), от белите дробове (отношение към духовния свят) и от стомаха (отношение към човешкото и растителното царство).” Съдържанието на тази мисъл ни насочва към съответствието между реалното състояние на тези органи (главата, белите дробове и стомаха) и идеалния им първообраз, предназначен да приема, обработва, съхранява и отдава енергиите на Божествения, духовния и материалния свят. При всеки човек това съотношение е различно. Разбира се, никъде в природата не бихме могли да срещнем еталон за анатомическо съответствие в смисъла на казаното от великия Учител на Любовта. Съответствието е, на първо място, енергийно или вибрационно. И доколкото посочените анатомически органи са годни да провеждат енергиите, за които са предназначени, дотолкова те отговарят и на невидимия еталон за енергийна съвместимост и съответствие.

Същевременно в Словото на Учителя Беинса Дуно красотата е обвързана и с наличието на определена доза мъдрост, насочваща човешката мисъл към прекрасното навред около нас и в самите нас: „Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Следователно човек трябва дълго време да мисли върху красиви неща, да възприема красиви и възвишени чувства и да проявява добри постъпки, да изработва ценното в своя характер.” Естествено, не можем за ден или два да станем мъдри и любещи като Бога – за това са нужни огромна поредица въплъщения в човешката разумна форма. За нас е достъпен обаче методът на малките стъпки, завещан ни от същия велик Учител. Крачка по крачка, ние сме в състояние да извървим целия път към съвършенството. А едно от най-ценните завоевания по този неравен, но достоен път без всякакво съмнение е красотата – външна и вътрешна, на тялото и на душата.

Не на последно място, красотата на човека зависи и от неговата словесност, от начина, по който той си служи с думите. Факт е, че редица видни личности са станали такива поради умението си да говорят обаятелно, завладяващо аудиторията. Красноречието им е грабвало вниманието на множество хора, които са били готови да ги последват навсякъде и във всичко. За жалост – далеч не винаги за целите на Доброто... Така или иначе, във всички времена блестящите оратори са формирали във висша степен общественото мнение и са повеждали своите народи или последователи по съдбоносни за тях пътеки. В този ред на мисли Учителят Беинса Дуно споделя: „Човек не може да бъде красив, ако от езика му не излизат сладки, силни и красиви думи.” В нашата съвременност сме заобиколени от всички страни с всичко друго, само не и със „сладки, силни и красиви думи”. Точно обратното! Средствата за масова информация, електронните и печатните медии по всякакъв начин разпространяват и налагат откровено груб, вулгарен, отблъскващ жаргон. Езиковата култура на днешна България е в окаяно положение. Дори и люде с безспорно висока интелигентност, с научни титли и звания демонстрират потискащо безсилие да се изразяват на приличен, изискан език. Достатъчно е да слушаме половин или един час някоя от пледоариите в Народното събрание, за да ни се изправи косата от ужас, че депутатите – уж цветът на нацията, избраници на мнозинството – откровено са затънали в мътно и зловонно езиково блато. Ами предизборните политически дебати, наситени с цветисти ругателства и езикови извращения от най-разнообразно естество...?! Младите хора у нас виждат и чуват всичко това и го възпроизвеждат безкритично, дори с известна наслада. Заслушайте се в диалозите на учениците в градския транспорт, в градинките и парковете, на обществени места, даже в собствените им домове. Никой от нас, представителите на по-старото поколение, не живее със самооценката, че е бил ангел. Но това, на което ставаме свидетели днес, в една претендираща за европейска цивилизованост държава, навява само най-мрачни и тягостни чувства. Никой не е в състояние да наложи цензура, а и не е необходимо. Времената на цензурирания тоталитаризъм безвъзвратно отминаха. Единственото, което е нужно, е: самоконтрол и значително повишен естетически критерий. Изглежда лесно постижимо, но – уви! – съвсем не е в съвременна България, където отчисленията за култура едва-едва кретат на опашката на републиканския бюджет. Не икономическите показатели и стандартът на живот възпитават младото поколение, а климатът в обществената среда, стройната и адекватна на потребностите система на образование и личният пример на възрастните.

Живата Разумна Природа също ни предлага безброй образци на вдъхновяваща красота. От най-малкото до най-крупното в нея е сътворено и съществува в равновесие, хармония и целесъобразност. Гениалният философ Имануел Кант (1724-1804), родоначалник на немския класически идеализъм, е останал в историята освен с философското си наследство и с крилатата фраза: „Има две неща, от които не мога да престана да се възхищавам – звездното небе над мен и нравственият закон вътре в мен!” За търсещия в Духа звездният небосвод е извор на вглъбение, съзерцание, вдъхновение и неизчерпаема прелест. Красотата на тази част от Божието творение е разкрил в Словото си и Мировият Учител, вселен в българско тяло: „Най-красивият момент е изгряването на Слънцето и залязването на Слънцето. Вторият красив момент е изгряването и залязването на Венера. Третият красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представя Божествения живот, който постоянно изгрява в душата.” Слънцето е изворът на живота в нашата родна звездна система. По време на своя изгрев и залез то отправя към Земята своите най-благотворни лъчи и енергии. Непосредствено след изгрева му е и най-подходящото време за космическия танц на Паневритмията. Венера е свещена планета, значително по-високо еволюирала от нашата. От Венера на Земята преди 18 милиона години са били изпратени възнесени Учители, които да положат началото на земната Йерархия на Светлината – Светоначалието на Бялото братство, ръководител на еволюцията на земното човечество. И в наши дни от същата планета ни посещават извисени Същества с цел да подпомогнат нашите усилия в моменти на съдбоносни преходи. А Сириус – също в съгласие с духовното познание – е един от звездните обекти, имащи пряко отношение към създаването, утвърждаването и развитието на разумния живот върху Земята.

Хармонията в Живата Разумна Природа, съвършеният баланс между нейните форми, естествената ú прелест и всеобхватната ú разумност, лежаща в основата на всички природни процеси, представляват прекрасен пример за човека, стремящ се към красотата. Всеки от нас общува с Природата и със себеподобните посредством езика на движенията и жестовете. Той също така би следвало да бъде хармоничен, т.е. красив и предразполагащ. В тази насока е и съветът на Великия Посветен: „Природата обича правилните, разумните движения. Трябва да има хармония, трябва да се научите да се движите красиво. В движенията на краката, очите, ръцете, тялото, навсякъде трябва да има красота.” Съвършен и завладяващ сетивата образец за хармонични, плавни, естествени и извънредно красиви движения предлага, например, изпълнението на една прима-балерина. Нейното елегантно придвижване по сцената, изящните форми, които извайва с ръцете си, в съчетание с дълбочината на проникване в пресътворявания от нея образ създават естетическа наслада, извисяват душите на съзерцаващите я с благоговение зрители, предават идеята на автора с максимална автентичност и неоспорима преданост към своето изкуство. А изкуството – което и да е то – е несравним и непресъхващ източник на естетизъм, вдъхновение и Божествена красота. Разбира се, ако бива създавано от истински таланти – от онези така редки избраници на Всевишния, които Той е надарил с дарбата да предават посланията Му на своите братя и сестри с неподражаема оригиналност и непостижима мощ на внушението. Затова и всички истински творци са посланици на Божествената Истина и Любов, разкривана пред нас чрез красотата и въздействието на техните творчески постижения.

Средата на живот също оказва своето въздействие върху човешката красота, най-вече върху външната. Хармоничната среда предлага оптимални условия за изработване на красиви форми на тялото, лицето, жестовете, движенията. И обратно – дисхармоничната обстановка, когато се превърне в тенденция, ни загрозява. По този повод Учителят Беинса Дуно отбелязва: „Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем, не дава условия да се прояви нашата красота, светлината на нашата душа. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който е подложен на непосилен труд, той не може да бъде красив. Постоянните терзания набръчкват лицето. Хармоничната среда създава красотата.” Изводът е, че светлината на душата може да се прояви само при нормални условия на живот, когато основните потребности на човека са задоволени, когато той не се претоварва с изморителен труд, когато намира уют, спокойствие и разбиране в своя дом. Тогава и лицето му започва да сияе, той е уравновесен и доброжелателен и предразположен да търси красотата във всичко около себе си.

Малцина от нас са достигнали до такъв стадий на своето духовно развитие, който да им позволява проникване в същността на Божествената Любов. Повечето хора се лутат по кривите пътеки на човешкото разбиране за Любовта и изстрадват несполуките си да я превърнат в смисъл на съществуването си. Такива уроци са горчиви, но съвсем наложителни, понеже ако не осмислим човешкото, не ще достигнем до Божественото. В Словото на Учителя Беинса Дуно е отредено място и за едно напътствие относно дистанцията в общуването между хората. Оказва се, че личната красота и красотата на самия контакт са в пряка зависимост от степента на близост: „Прекалената близост е опасно нещо. Не се приближавайте много един до друг. Мисълта трябва да бъде близка. Ако един човек се приближи много до някого, той изгубва своята красота. И ако се отдалечи много, пак я изгубва.” Препоръката е най-ценна за влюбените, които тъгуват най-вече поради физическото отсъствие на партньора. Мисълта, плод на духа, е тази, която действително ги свързва. Телесното общуване е само проекция на духовното. Когато между мъжа и жената съществува истинска и дълбока духовна връзка, всичко останало между тях се получава естествено и красиво. Няма ли такава връзка, дори и най-силното емоционално привличане рано или късно се изчерпва, отлетява и оставя след себе си усещането за празнота.

Не са малко онези измежду нас, които са склонни да отъждествяват красивото с модното, независимо за коя област на човешката изява става дума. Учителят на Божествената Мъдрост, обаче, е на друго мнение: „Красотата е необходима и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят. Да бъде човек красиво облечен, това не значи да следва модата. Модното облекло не е всякога красиво. Красива дреха е онази, гънките и линиите на която съвпадат с тия на тялото.” Модата е хранителен източник на суетата. Основното ú предназначение е да мотивира зависимите от нейните тенденции хора да си харчат парите за нови, възхвалявани като модни продукти, без които те преспокойно могат да минат. Веднъж Сократ завел учениците си на Атинския пазар, като ги предупредил, че именно там ще им преподаде поредния си урок. Застанали те насред тържището, огласявано от виковете на множеството продавачи, възхваляващи стоката си. Сократ се огледал на всички страни и запазил за минута мълчание, за да могат учениците му да навлязат в атмосферата – шумотевица, хаос, неразбория, надвикване... Неповторимата пъстрота на пазарната главоблъсканица... И тогава Учителят изрекъл само едно кратко изречение: „Колко много неща, без които мога!” В това се състоял целият му урок.

Така и ние без всякакви затруднения бихме могли да преживеем, без да плащаме прескъп данък на модата – независимо колко изкусителни са нейните примамки. Една зависимост по-малко и спестени доста пари, които можем да използваме за нещо, действително необходимо.

По-важно е от тези думи на Учителя Беинса Дуно да осъзнаем, че потребността от красота е налична и в трите свята – физическия, духовния и Божествения. Всеки от тях има своите критерии за красивото, ала това, което обединява всички полета на Проявеното Битие около неподправената красота, са двата велики космически принципа – Истината и Любовта.

Не можем да говорим за красота и да не споменем за по-красивия от двата пола – жените. Учителят на Бялото братство излага в тази насока една съвършено нестандартна теза, която изисква задълбочен размисъл, за да бъде разшифрована: „Красивите жени носят греха на света, а грозните носят добродетелите. Красивата жена е благословение, без нея животът щеше да бъде ад. Но и без грозните животът щеше да бъде ад. Понеже на Земята има и красота, и грозота, да благодарим: едните изкупват греховете на хората, а другите носят утешение за човешката душа.” Как да разбираме тези думи? Със сигурност има различни варианти и насоки на тълкувание. Да се опитаме да проследим една от тях. От една страна, красивите жени носят греха на света, понеже тяхната физическа привлекателност съблазнява мъжете, въвежда ги в изкушение, разпалва плътските им страсти, последствията от което са известни на всички. Дори и мъжът само да е пожелал жената в съзнанието си, само с мисълта си, тогава според Христос той пак е прелюбодействал, т.е. изпаднал е в прегрешение. Казано на езотеричен език: натрупал е карма. От друга страна, красивите жени са благословение, тъй като събуждат и най-благородни и възвишени чувства у мъжете, импулсират творците да създават шедьоври, мотивират наглед съвсем обикновени люде да вършат подвизи, подтикват мъжа да дава най-доброто от себе си. Следователно красивата жена може да бъде и демон, и ангел. Зависи самата тя каква би желала да бъде; зависи и как мъжете я възприемат. А грозните представителки на нежния пол са определени като носителки на добродетелите, защото липсата на физическа красота ги насърчава да наблягат на душевната. И в тази сфера те постигат своето жизнено удовлетворение. Ако, естествено, не се озлобят срещу другите, по-хубавите от тях. Тогава резултатът е плачевен – грозна и зла. В рамките на семейната идилия това е образът на вечно недоволната, мърморещата и нахокваща съпруга, на която всичко ú е криво априори, която отдавна е омръзнала на своята половинка и която в лицето на мъжа си вижда единствено причината както за настоящото си нещастие, така и за пропуснатото щастие. Ако някой от вас разпознае в тази роля близка жена, нека приеме, че приликата е случайна и че примерът е само хипотетичен. А който го е преживял или го преживява в момента, нека се зареди с Божествено търпение, да се смири и да наблегне на развиването на други възможни добродетели, към които го подтиква съвместното съжителство с подобна особа.

Шегата си е шега, но красотата е нещо твърде, твърде сериозно...

Всички ние изпитваме насъщна потребност да откриваме красотата, да ú се възхищаваме, да поемаме от нейната живителна енергия и да я стаяваме в душата си. За влюбения цялата красота на света е събрана в очите на любимото същество. За страдащия красотата е остров на утеха или спасение. За твореца красотата е муза, която – макар и рядко (най-малкото – по-рядко, отколкото той би желал) – каца на рамото му и го повежда по пътеката на творческото му осъществяване. За мъжа красотата е жена, с която той би споделил живота си. За жената красотата е мъж, когото тя би последвала и на края на света. За бохема красотата е удоволствието на мига, насладата от неговото максимално удължаване. За аскета пък красотата е способността да се лишиш от всичко – или почти от всичко – в името на вътрешната пълнота. А за търсещия по духовния Път красотата е образът на Божественото, което той е открил в сърцето си и го е извел на свобода, за да заблести като брилянт на извисената до небесата духовност.

Красотата е дреха на духа.

Константин Златев

Основни тенденции на нашата епоха - отговори

Основни тенденции на нашата епоха from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Основни тенденции на нашата епоха - отговори from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

д-р Константин Златев
Семинар Духовното познание
Семинар за изследване на абсолютните ценности
31 май 2010
Посолство на мира, София

Време за промяна

***

Това, което искам да ви разкажа, е историята на Христос от днешния ден. На Този, Който се завърна при хората, за да ги спаси, възстановявайки връзката им с Бога. Христос е сред вас и ви говори. Вслушайте се в думите Му, усетете любовта Му и отворете сърцата си, за да възкръсне в тях Бог с пълната слава и великолепие на Създател!

Приемете мъдростта – мъдростта на живота, довел хората тук, на Земята, за да се учат и да се усъвършенстват, и да познаят светлината!

Любовта е всесилна! Тя отваря сърцата на хората и издига душите до голямото прозрение на смисъла на живота. Няма живот без любов! Това е вечната истина, която осмисля човешкото съществуване на Земята. Искате ли да усетите любовта? Отворете сърцата и душите си за светлината и умовете си за мъдростта!

Ще попитате къде е Христос? Той е сред вас и във вас! Приели сте Го с вашето кръщение и носите Неговото учение. Нека то разцъфти и възвести връщането на спасителния порив за любовта към Бога и единението с Бога. Не чакайте човека Иисус пак да се роди! Отворете сърцата си и повикайте Христос да се въплъти във всеки от вас! Бъдете Синове на Създателя – мъдри и светли, изпълнени с любов и доброта, какъвто бе Той самият!

Може би ще си кажете, че не сте достойни за това!

Защо се страхувате? Защо се срамувате? Защо сами се отдалечавате от своя Отец и Баща? Не бъдете неразумни деца! Не повтаряйте грешките на своите предшественици, да смятате, че привилегията да се свързваш с Бога и да бъдеш воден от Бога е била веднъж завинаги дадена единствено и само на един човек и е отнета за всички останали! Не бягайте от отговорност! Вие сте дошли тук, на Земята, като Божии деца и вече е дошло време да пораснете. Божият Син е потенциално заложен във всеки от вас и може да се изяви, стига да пожелаете да пораснете и да осъзнаете защо сте дошли тук, и каква е вашата мисия на Земята.

„А Църквата! Къде е ролята на Църквата във всичко това?” – ще възкликнат някои от вас. Нека да оставим на всеки да определи своята роля и принос за духовното издигане на човечеството и да го осъществи. Не се осланяйте на църковната институция да изпълни за вас това, което трябва да направите сами! Искайте прошка, искайте смирение, искайте прозрение от Господ Бог и Той ще ви го даде. Молете се и отваряйте по този начин съзнанието си за Неговото ръководство. Ако имате нужда от помощници – познавате такива, но не забравяйте, че връзката е винаги лична и директна! Никой не може да измоли прошка за вас, ако вие сами не се помолите! Никой не може да ви даде Божията благословия, ако Създателят не ви я даде! Никой не може да отвори душите ви за любовта, ако вие сами не ги отворите!

Бъдете любящи същества! Обичайте себе си, обичайки Бога в себе си! Обичайте другите, обичайки Бога в тях! Всичко на тази Земя е плод на Божественото сътворение и носи в себе си частица от Създателя. Не унищожавайте природата! Не унищожавайте човешки същества, защото ви е дадено да уважавате и обичате сътвореното наравно с вас самите. Вие всички сте част от общата картина независимо колко сте различни един от друг. Вие правите света пъстър и многообразен – един хармоничен букет, сътворен от ръцете на Създателя.

Това, което нашият Баща ни завеща, е да се обичаме и да си помагаме, и най-вече да прощаваме. Той е Този, Който може да отсъди и да прецени кой трябва да се извини и кой заслужава да се поощри. Всеки от нас изначално се стреми да бъде обичан от своя баща и никой родител не би допуснал децата му да се наказват едни други, нито пък да се самонаказват сами – негово е правото да прецени. Няма по-висш съдник от нашия Създател! Негово е правото да прости!

Мъката, която цари по Земята, трябва да се изкорени от сърцата и на нейно място да се посее любовта. Без страх, без яд, без агресия душите на хората могат и трябва да греят, изпълнени с любов и светлина!

Ще попитате как може да се постигне това? Много е просто и едновременно с това е трудно. Изисква непоколебима вяра и безкрайна мъдрост. И вярата, и мъдростта са индивидуално постижение. Те не се купуват и не се продават, те просто се развива, и се притежават, и се затвърждават.

„Има ли Бог?” – ще попитат някои от вас. Част от хората ще кажат: “Има.” Друга част ще кажат: “Няма”. Независимо от това дали вярваме, или не, ние сме тук, за да изживеем живота си и да се учим от грешките си. Всеки може да попадне в ролята на заблуден и това е част от неговия опит. Всеки върви по пътя си и в процеса на изминаване достига до своето осъзнаване. Не се учудвайте, че хората вървят по различни пътеки и в течение на своя живот изминават различни разстояния. Всеки върви според собствените си възможности и постига резултати в зависимост от своята подготовка и упоритост, както и в зависимост от своята способност да си поставя цели и да ги преследва, учейки се от собствените грешки и от грешките на другите.

Човек не е различен от това, което е. Той всъщност е това, което е! Помислете си какви сте били, какви сте в момента и какви искате да бъдете. При това не мислете за материални неща, тъй като те са нетрайни и във всеки момент може да ви бъдат отнети. Преценете спрямо вашето духовно развитие и мъдростта, която искате да придобиете. Искате ли да бъдете по-мъдри? Искате ли да бъдете по-осъзнати и духовно извисени? Може би да! Тогава помислете за Създателя! Има ли по-мъдър от Бога? Има ли по-извисен от Бога? Не се притеснявайте, че не можете да Го достигнете! Та вие Го носите в себе си! Той живее чрез вас и във вас! Не мислете, че Той иска да ви отдалечи от Себе Си – напротив, Той по всякакъв начин се стреми да ви приближи. Защо тогава се страхувате да поискате близостта? Защо изначално се боите, че няма да ви се даде? Нали не сте вие тези, които определяте какво възнаграждение ще ви се даде!? Постарайте се, поработете и получете това, което сте заслужили! А след това благодарете. Когато стремежите ви са чисти, когато действията ви са упорити и последователни, нямате основание да се съмнявате, че няма да ви са даде. Просветление се дава на този, който безрезервно вярва и упорито работи за това да го получи, и по този начин да помага на другите. Бог иска да ви даде, когато вижда и знае, че заслужавате и че с това, което получавате, няма да злоупотребявате, а ще работите като Негови помощници на Земята за облагородяване и извисяване на всички Негови чеда.

Хора, опомнете се! Не търсете спасението в разпънатия преди 2000 години на кръста Човек! Спасете душите си, следвайки Неговото дело, прилагайки на практика Неговите съвети да обичате себе си и хората до себе си като ваши братя и сестри, деца на общия Създател! Обичайте Бога чрез любовта си към хората! Служете на Бога чрез своята служба за хората! Така вие съхранявате и умножавате всичко, създадено от Бога. Бъдете щастливи и се радвайте на живота, който ви е даден от Създателя, възхвалявайте го и го обичайте във всичките му проявления! Бъдете благодарни и на най-малката тревичка, че съществува, защото тя е част от живота на Земята и също като вас живее и умира по законите на нашия Създател, за да радва нашите очи и да успокоява нашите души.

Открийте Бога в себе си и във всяко същество на тая земя! Бъдете достойни деца на Създателя!

***

Никой не е толкова умен, че да може да решава за себе си! Животът е съвкупност от много обстоятелства, които ни помагат или ни възпрепятстват да постигаме поставените от нас цели. Дали наистина е така? Обикновено отговаряме: “Един Господ знае.” И сме прави, много прави, защото наистина е така. Господ ни води и ни помага да вървим по пътя, който сме избрали. Той знае по-добре от нас как да ни упъти, тъй като може да види всичко и да прецени кое е най-добро за нас. Често ние се заблуждаваме поради това, че виждаме нещата ограничено и правим заключенията само въз основа на фактите и опита, с който разполагаме. Трудно е да оценим смисъла на тежкото и стръмно изкачване, ако не знаем, че то води към върха. Още по-трудно е да осъзнаем, че много по-лесно е да вървиш надолу и дори да падаш и че при падането може да се нараниш. Изкачването на високите духовни върхове е дадено на светлите души, падането е за тежките и слабите!

Няма човек, който да не се плаши от смъртта. Смъртта е неизвестното – това, което ни отнема живота. А познаваме ли живота? Тук сме дошли да се учим и да се развиваме всеки според своето вътрешно усещане за това, накъде го влече. Препятствията са ни дадени за да ги преодоляваме и да помъдряваме!

Искате ли да бъдете по-мъдри? Искате ли да бъдете по-извисени? Защо тогава се боите от трудностите? Защо се стремите да избягвате препятствията? Създателят се грижи за вас и ви помага. Стига да Му вярвате и да се молите за помощ, Той винаги се отзовава, за да ви спаси. Неговата цел не е да ви унищожи, а да ви накара да се осъзнаете чрез мъдростта! Отворете очите си! Повдигнете главите си и ще видите, че над вас е простор и светлина! Това са даровете на Създателя, нашия Отец! Той ни е отредил безгранично развитие и ни дарява с живот, за да го изживяваме и за да помъдряваме. А светлината? Какво ни дава тя? Отнемеш ли живота, отиваш в тъмнината. Навлезеш ли в живота – попадаш в светлина. Толкова е просто, че хората дори не се замислят защо заспиват в тъмнина и работят в светлина. Светлината е живот. Тя идва при нас, за да ни просветли и да ни облагороди. Помислете си какво би означавал човешкият живот без светлина, без топлина. Просветлете душите си! Сгрейте сърцата си! Бъдете живи същества – щастливи деца на своя Баща! Не се притеснявайте от грешките, не се страхувайте от заблудите – те са ви дадени, за да се учите и да ги преодолявате. Мислете накъде вървите! Следвайте посоката към светлината и няма да сгрешите, защото така се приближавате към Създателя – ще бъдете по-близо до Бога! Искате ли да сте близо до Бога? Искате ли да усещате Създателя, вашия Баща, докато живеете на майката Земя?

Щастието! Какво е щастие?! Трудно е да се определи, защото всеки го усеща по различен начин. А скръбта – не я ли усещаме също по различен начин, всеки със собствената си душа?! Има ли човек, който да не иска да бъде щастлив! Има ли човек, който да иска да скърби?! Но как ще оценим щастието и радостта, ако не познаваме скръбта! Нашият Отец е мъдър и иска да ни научи да изпитваме радостта, като ни покаже и нейната обратна страна. Нека се молим за това, което искаме да получим, останалото ни се дава, за да го изживеем, за да помъдреем. Няма бяло без черно, няма ден без нощ, няма живот без смърт – ето това е, което трябва да разберем!

Искате ли да ви разкажа една приказка? Да! Защо? За да избягате от реалността? Няма реалност без нереални неща! Няма видимо без невидимо. Няма мъж без жена. Няма възрастни без деца. Пъстра картина! Абсолютно многообразие на противоположни неща! Ето това е мъдростта! Мъдростта на света!

Животът е преходен, щастието – също, както и всички хубави неща. Затова трябва да ги познаваме чрез мъдростта. Смисълът на живота е да бъде променлив и многообразен – в това е неговата пълнота. Представяте ли си, ако трябваше да живеем вечно, колко дълъг и безкраен щеше да е нашият път? Колко много би трябвало да вървим и никога да не го извървим? Как ви се струва една такава перспектива? Бихте ли се впуснали в едно такова приключение? Няма ли да се уморите? Нашият грижлив Баща е предвидил това и е ограничил нашия живот в рамките на даден срок, в който да се учим и след това да се явим на задължителния изпит, където всеки от нас получава оценката, която заслужва. Затова бъдете старателни! Не прескачайте трудните упражнения, защото само така ще отидете подготвени за финалния тест. Наближават тежки изпитания, които ще помогнат на човечеството да израсне и да помъдрее, ако иска да оцелее. Подготвяйте се, за да ги посрещнете! Така нараства вероятността успешно да ги преодолеете – всеки според собствената си подготовка, знания и опит. Не очаквайте да ви се размине всичко това, през което трябва да минете!

Любовта е нещо уникално. Тя е дадена на хората, за да осмисли живота им. Можете ли да си представите живота без любовта? Та той произхожда от любовта! Ние живеем с любовта на нашия Създател и на майката Земя, която ни храни като нейни чеда. Любовта между телата на мъжа и жената създава децата. Любовта в сърцата огрява душата. Колко богати души имат хората, които освен себе си обичат и близките си, както и всички хора на Земята! Обичайте своите родители, братя и сестри! Обичайте своя небесен Отец и майката Земя! Не пестете любовта си! Не охлаждайте душата си! Запалете огъня на любовта да грее в нея! Само така вие сте живи. Само така вие изпълнявате своята цел на Земята. Няма ли любов в сърцата, трудно се крепи душата!

***

Когато човек се обърне назад и погледне живота си, често иска да го изживее отново. Струва му се, че ако има този шанс, нещата ще се променят и той ще съумее да постигне много повече и да бъде много по-щастлив.

Какво ни пречи да изживеем живота си така, както искаме? Може би това, че не осъзнаваме неговата стойност, ни пречи да го ценим! Животът ни се дава даром и затова ние сме склонни да го разхищаваме. Истинското осъзнаване на това, колко ценен е животът, идва със старостта. Докато животът е пред нас, ние смятаме, че всичко можем да правим с него. Когато се изчерпа, едва тогава се замисляме как е най-добре да го използваме. Но тогава обикновено е твърде късно да предприемаме каквито и да било промени.

За сравнение си представете какво можеш да произведеш от 100 кг тесто и какво от 2-3кг или от 5 кг тесто. Господ дава на всеки живот, за да го поеме в ръцете си и да го моделира по собствено желание. Колко щастливи се чувстваме, когато можем да направим много неща, включително и да помогнем на другите да моделират живота си по по-добър начин. Ако сме лоши и завистливи, ние може да се опитаме да попречим на другите да живеят щастливо, но дали това ни помага ние самите да живеем по-добре? Със сигурност – не! Голяма грешка е, когато се опитваме да отнемем от живота на другия. В този случай не само не прибавяме към своя, но рискуваме някой друг да се насочи към нас и да извърши спрямо нас това, което ние сме направили. Не е ли по-добре взаимно да си помагаме, вместо да си пречим един на друг?

Когато даваме, ние всъщност получаваме! Подавайки ръка на по-слабия, ние всъщност ставаме по-силни. Давайки от своето, ние отваряме при себе си път за нови неща. Отнемайки от другия, ние изпадаме във вечен страх от възмездие и трябва да опазваме със сила придобитото с насилие. Няма вечен живот на Земята, но има вечен страх, който може да убие нежните искри на всяко щастие. Помислете как бихте искали да изживеете живота си! Той ви се дава тук, на Земята, с добро, за да го изживеете с добро! Получавате го като дар от Бога, но го ценете и знайте, че той ви принадлежи дотолкова, доколкото успявате да го живеете, дарявайки любов и светлина!

Няма значение какво си правил в живота си, има значение какво правиш и какво можеш да направиш! Човешко е да се греши, но много по-лесно е да бъдат избегнати грешките, отколкото да се поправят след това. Всяко пренареждане и преправяне на къщата на живота изисква много повече усилия, коства похабено време и ресурси. Затова всеки трябва много отговорно и отрано да се заеме и да осмисли цялостния проект на живота си. Така ще узнае какво гради и ще може да го изгради по своята мярка. Много е важно да пресметне силите си в зависимост от стремежите си и да прецени каква постройка може да изгради със собствени усилия и без чужда помощ. Тогава строежът със сигурност ще бъде успешен и ще се гради стабилно и щастливо. Не отнемайте от другите, за да придобиете за себе си, защото това ще ви тежи. И знайте, че вашето щастие и любов се разпростират върху другите и се умножават. Умножете стойността на живота си, давайки и помагайки на другите! Няма по-добър живот от живота, изживян с добро!

Смъртта е нещо, което ни спохожда неизбежно. Всички знаем, че в един миг тя ще дойде и ще почука на вратата ни. Затова трябва да сме готови във всеки един момент да я посрещнем, без да се изненадваме. Тя идва при нас, когато е необходимо. От нас зависи кога тази необходимост ще възникне. Решението е в ръцете на нашия Създател. Затова трябва да се молим за по-дълъг живот и да се стремим да го живеем по-пълноценно. Не обърквайте пътя, за да имате възможност по-дълго да вървите по него!

Смъртта сама по себе си не трябва да ни плаши. Тя идва, за да постави ново начало в нашия път. Смъртта носи със себе си развитие – друго развитие. Тя идва, когато сме изчерпали възможностите си за развитие в този живот. От нас зависи дали и колко искаме да живеем. Винаги имаме шанс в рамките на възможната продължителност на човешкия живот да поискаме от Създателя по-дълъг живот, като Му докажем, че ще го изживеем ползотворно. Иначе какъв е смисълът да си губим времето да вървим в грешна посока? Нашият Отец се грижи всеки от нас да получава това, което иска и което заслужава. Заслужете това, което ви се дава!

Трудностите извисяват и облагородяват, ако ги приемем като нещо дадено, което трябва да преодолеем или с което трябва да свикнем да живеем, за да станем по-силни и по-способни да оцеляваме. Нашият Отец иска да ни направи силни и способни, затова ни дава изпитания, които да преодоляваме и да осъзнаваме. Искате ли да имате лек живот? Сигурно – да. Но такъв живот ще ви направи слаби! Ще отнеме от вашата сила и способност да преживявате не само леки, но и трудни моменти. Искате ли да бъдете неукрепнали или искате да докажете своята сила да преживявате различни ситуации и да се обогатявате по този начин с натрупан опит и усещания? Колко е леко, но и безинтересно да се научиш да вървиш по равното и колко по-щастлив се чувства човек, когато успее да изкачи един труден връх. Няма непреодолими препятствия. Бог ни помага да вървим нагоре и да укрепваме, като според нашите сили и възможности ни води по маршрут, който да е интересен и полезен за нашето собствено развитие.

Когато се молим, ние добиваме допълнителна сила, защото нашият Създател чува молитвите ни и ни помага. Но трябва да вярваме и да се уповаваме на Неговата помощ и ръководство, защото как иначе ще сме сигурни, че не сме се заблудили и пътят, по който вървим, е този, който Бог ни е отредил.

Накъде върви човек в живота си? Често ние бързаме да стигнем някъде, без да се замисляме накъде вървим и кой ни води. Едва когато се озовем на неподходящото място, осъзнаваме, че сме сбъркали и се опитваме да поправим грешката си, но често вече не са ни останали сили и време да сторим това.

Животът е един безкраен наниз от събития. Пъстра броеница! В нея има жълти и бели, и сини, и зелени, и кафяви мъниста. Всяко мънисто е брънка от нашия живот. Понякога сме доволни от цвета им, друг път – не. Така е, защото ги гледаме поотделно всяко едно, независимо от останалите. А колко по-интересно е да гледаш цялата броеница и да се възхищаваш от нейната пъстрота! Колко по-добре е, прехвърляйки мънистата, да знаеш, че трябва да ги преодолееш, за да вървиш напред и в крайна сметка да стигнеш дотам, откъдето си тръгнал, но вече много преживял и доста помъдрял.

Храмът да се отвори! Храмът на душата да се отвори! Пуснете в него Бог да живее, за да не пустее! Бъдете силни същества! Вярвайте силно и обичайте силно своя Бог! Той ви пази, Той ви води. Той ви подкрепя в трудни моменти, за да вървите напред и да не се препъвате, и да не изоставате. Не изоставайте от собственото си развитие! Не се ограничавайте с материалните неща – те са преходни и нетрайни. Тях нито можете да ги донесете, нито можете да ги отнесете от този живот. Работете за душата си! Развивайте душата си! Тя е вашето най-голямо богатство, което можете да разширявате, задълбочавате и извисявате в неограничена степен. Пречиствайте душата си! Проветрявайте чувствата в нея, за да бъде тя светла и чиста – желан храм за любовта. Обичайте от цялата си душа! Обичайте по най-светлия и чест начин, на който сте способни!

Мъка! Мъка и пустота е налегнала човешката душа! Мъката да се изтрие, пустошта да се облагороди с любов, мракът да отстъпи място на светлината!

Отворете душите си! Просветлете душите си! Проветрете мислите си! Не оставяйте черните мисли да пораждат у вас тъжни чувства. Мислете за хубави и добри неща! Усещайте хубави приятни чувства! Знаете ли колко е трудно и едновременно лесно човек да бъде добър?

- Защо ни питате? – ще кажете. - Ясно е, че всеки иска да бъде добър, но далеч не всеки може да бъде такъв при всяко свое действие, при всяка своя мисъл.

Вярно е! Така е! Кой казва, че трябва да бъдем едни и същи през целия си живот? Кой казва, че не трябва да се променяме! Нали така се развиваме! Не се страхувайте от черните мисли, за да не ги допуснете да ви завладеят! Бъдете смели и ги гонете! Бъдете силни и ги преборете! В това е вашето израстване, в това е вашето развитие. Не се притеснявайте да не се подхлъзнете! Не се притеснявайте да не се препънете! Защото само така можете да се научите да вървите и независимо от хлъзгавите и каменисти места да напредвате без страх, че може да се нараните. Вашата сила е във вашата вяра, че дори и да се нараните, вие ще успеете да се съхраните, ако вървите в правилната посока по пътя, определен от Създателя. Търсете връзката със Създателя! Той знае накъде ви води, Той знае как да ви упъти и да ви научи да вървите, така че да се развиете и да се извисите.

Гледайте напред и никога назад! Напред е това, което можете да промените. Напред е това, което можете да предвидите.

***

Здравето е ценно за човека. Когато говорим за здраве, обикновено всички мислим за физическото здраве. Много по-рядко човек се сеща да се замисли за духовното си здраве, а нещата са свързани и взаимозависими. Представете си една болна душа как се блъска в тялото и го измъчва, и го терзае, докато го сломи и го съкруши. И обратното – една здрава душа веднага стопля тялото и го пречиства от всички тежести и болести, които му пречат да функционира нормално.

Искате ли да бъдете здрави, първо се погрижете за душата си! Тя е това, от което трябва да започнете, за да успеете. Искайте здраве за душата си! Молете се за здравето на душата си! А какво означава човек да има здрава душа? Това значи преди всичко светла душа, чиста душа. Здравата душа е голяма и силна. В нея има място и за радост, и за болка. Здравата душа на се бои от болката, тя я преодолява. Колко ли трябва да израсне човек, за да укрепи душата си и да я просветли! Пътят не е лек, но си струва! Достатъчно е да поискаме да го извървим и да издържим. Много са изкушенията, много са препятствията, които се опитват да ни отклонят и да ни сломят, но това е пътят на израстването. Искате ли да ви кажа как можете да излекувате душата си и да я поддържате здрава? Молете се! Молете се на Бога и вярвайте, че Той ви помага!

Душата ви трябва да прогледне, за да види светлината, за да усети любовта и да изпита Божествено щастие и наслада. Отворете душата си за светлината – тя носи живот и съживява!

Знаете ли как се чувства здравата душа? Тя е лека, светла, изпълнена с любов и състрадание. Животът ú носи наслада. Радостта я изпълва и завладява. Нещастието я смирява и тя помъдрява. Душата е здрава, когато може да усети болката и радостта, без да ослепява, без да се пречупва или изкривява.

Обичайте душата си и се грижете за нея! Дарявайте я с Божествена любов, за да се облагородява! Когато заблести Божествената искра в нея, тя се съживява и се извисява. Не ограничавайте душата си във вашите тела и земни мисли. Усещайте с душите си! Молете се с тях! Душите носят вашето безсмъртие. Не ги убивайте! Грижете се за тях!

Светлината е извор на живот. Ние се раждаме в светлина, живеем в светлина и угасваме, когато свърши земният ни път. Светлината ни води. Тя ни оживява и ни окрилява. Представете си живота без светилна. Няма живот! Без светлина няма живот! Как искате душата ви да живее, когато я обгръщате в мрак?! Светлината почиства и съживява. Не бягайте от светлината! Не се изолирайте от светлината! Тя ви е дадена от Бога, приемете я и я отдавайте! Вие сте частица от Бога и вашата светлина ви свързва с Бога. Бог е светлина и любов – грее в душите и топли сърцата. Топли тела – пулсиращи сърца! Души, изпълнени със светлина! Нищо не е по-ценно от светлината и любовта. Какво струва животът без любов! Как тежи душата без светлина! Живейте с лекота! Живейте без страх от смъртта! Живейте със здрави тела! Живейте с любовта!

Живот! Живот! Ти идваш и си отиваш! Накъде вървиш, накъде ни водиш? Всичко върви в естествения си ритъм от раждането до смъртта. Ако се вгледаме в хората, ще видим, че те са еднакви, а същевременно са толкова различни! Кое прави хората еднакви и кое ги отличава? Единството е в общото, различието е в детайла. Дали си по-висок или по-нисък, по-пълен или по-слаб – ти имаш нужда от храна, вода, светлина. Хората чувстват и усещат различно, защото всеки носи собствената си душа!

Виждали ли сте душата на човека? Знаете ли какво носи тя? Душата се възприема с чувствата. Всички можем да чувстваме едно и също нещо, но го правим по различен начин – всеки за себе си, всеки вътре в себе си. Чувствата са нещо, което носим вътре в себе си и изживяваме, независимо дали ги осъзнаваме. Чувствата са нещо, което можем да отворим или да затворим. Чувствата са нещо, което можем да убием и после пак да съживим. Чувствата са неизчерпаемият източник на нашия живот. Ако не чувстваме, значи не сме хора, значи сме се откъснали от нашия Създател и вегетираме до изчерпване на жизнения сок в телата ни. Животът без чувства е лишен от същност. Мисълта не може да замести чувствата. Тя може да ги убие или да ги създаде, но не и да ги възпроизведе.

Мисълта е онова оръдие, което ние владеем, за да управляваме живота си. Внимавайте как използвате мисълта! С нея можете да градите, но също така и да рушите. Мисълта е дадена, за да води човека и да го направлява. Тя може да се разширява и да се ограничава, да се просветлява и да потъмнява. Светлите мисли ни активизират за живот – тъмните ни убиват! Не забравяйте, че вие сами определяте цвета на вашите мисли! На човек му е дадена цялата палитра от мисли и той сам избира накъде да се насочи. Посоката и цветът на мислите определя посоката и цвета на чувствата. Трудно е да си представим, че светли чувства може дълго да виреят под булото на черни мисли. Не се оставяйте мислите да убиват чувствата ви! Мислете положително! Усещайте живота положително! Мислете в светлина! Живейте в светлина! Бъдете светлина!

Човешко е да се греши. Грешките ни учат. Грешките ни осъзнават. Не бягайте от грешките, учете се от тях – те са вашият опит. Те са вашата мъдрост. Човек лесно може да сгреши в мислите и действията си, но чувствата трудно грешат. Индикаторът за това, дали нашите мисли и действия са грешни, са нашите чувства. Не оставяйте мислите и действията да диктуват изцяло вашите чувства. Те може да ги контролират, да ги овладяват, но не и изцяло да ги ограничават, защото така ги изопачават. Не изкривявайте живота си чрез изкривяване на чувствата си. Човек естествено е щастлив, когато усеща положителни чувства. Ако човек черпи наслада от отрицателни мисли, чувства и действия, то той се самоунищожава. Когато ви налегнат черни мисли, не бързайте да се отчайвате, а отворете душата си и се помолете за любов и светлина! Това е вашият зов към Създателя да ви съхрани и да задейства у вас онези естествени процеси и програми, които ще ви възродят и ще ви облагородят.

Не губете връзката с живота! Не убивайте любовта! Тя ражда живота и отблъсква смъртта!

Истината! Къде е истината? Коя е истината – истината за човека и за неговия Създател? Защо ви трябва истината, не можете ли да живеете без нея? Естествено, че тя ви интересува, естествено, че ви вълнува! И за какво! Това ще промени ли нещо вашия живот? Едва ли! Та вие знаете истината, само че малцина вярват в нея. Останалите искат да се убедят, а има и такива, които се боят от истината. Те предпочитат да мълчат. Питайте! Търсете! Истината ще ви са даде! Тя се дава на всеки, който се стреми да застане лице в лице с нея – истината за живота, истината за смъртта. Колко хора се боят от истината за живота и смъртта! Истината е това, което се случва с нас. Истина е, че сме живи. Истина е, че можем да сме щастливи. Истина е, че можем да сме красиви. Знаете ли колко много истини има в живота? Истината за теб може да не е истина за мен! Истината е осъзната реалност, но истината е и неосъзната реалност! В такъв случай нашата способност да възприемаме и осмисляме истината е ограничена. Истината за човека е ограничена – истината за Създателя е неограничена!

Люсиена Костова