Защо християните трябва да са политически ангажирани?

 

На снимката: Мартин Лутър Кинг Младши

Римляни 13:1-7: „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло. Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност. Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.”

Ако изповядвате Християнската вяра, няма как да не сте запознати с тези пасажи от Библията. Те са добре известни, макар че мнозина биха предпочели да ги няма в Писанията. Защо, бихте попитали? За някои отговорът е очевиден – човек се противи на Божиите повели, но всъщност нещата стоят малко по-дълбоко. Защото това са стихове, които се цитират с удоволствие едновременно от християни, но също и от атеисти, и от жадни за власт диктатори и тирани. Атеистите протриват със задоволство ръцете си и казват: “Ето, виждате ли, цялото ви Християнство е създадено от Римската империя само за да репресира хората и да ги прави подвластни на диктаторите”. Самите диктатори също обичат да ги цитират. По време на комунистическия режим са посрещнали мъчениците за вяра в затвора с думите: “Не са ли ви казали, че всяка власт е от Бога, ето вие не ни се покорявате и затова ще ви накажем”. От друга страна болшинството от християните използват същите тези стихове, за да засвидетелстват политическа неангажираност и да не се бъркат по никакъв начин във светските дела. “Преклонената главица – сабя не я сече” е била мото на редовия българин под Османско владичество.

Но по същото Османско владичество мнозина от Апостолите за свободата (в това число и Левски) са били дълбоко вярващи. И въпреки това са се бунтували. Нима са били богоборци? Не мисля. Все пак в самата Библия са описани примери, при които християните не са се съобразявали със заповеди на властите. В Деяния на апостолите самите първоапостоли са нарушавали открито заповеди на властта: „И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита: Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците”, както е описано в Деяния 5:40-42.

Къде е истината и какво трябва да е отношението на един християнин пред властта? Разбира се, в зависимост от ситуацията, бихме могли да се молим за мъдрост. Но моите възгледи са следните – ние като християни не просто трябва да сме политически ангажирани – но в известна степен смезадължени да проявяваме политическа ангажираност. До каква степен – зависи от това доколко ни е дадено. Но събитията, които се случват в България, във връзка с падането на правителството на ГЕРБ, не могат да ни оставят безучастни.

Ние трябва да разсъдим, че днешната политическа ситуация е много по-различна от ситуацията, в която е писал апостол Павел. През последните столетия Бог благоволи в световен мащаб да се налага все повече и повече демократичната форма на управление. А “демокрация” означава “народовластие” – власт на народа. Народът избира по пътя на изборите своите представители в парламента (законодателната власт), след което се излъчва правителство (изпълнителната власт). Между другото разделението на властите е много важен момент при народовластието (демокрацията) – това е въведено, защото, както казва един от президентите на САЩ Томас Джеферсън, ако даден владетел има дори и минимална възможност да краде, той пак ще краде и разделението на властите ограничава силно възможността за злоупотреби. А значението на думата “министър” на латински означава “слуга”. Това е коренно различна форма на управление от, да речем абсолютната монархия, и дава на обикновения човек власт. Обикновеният човек може да участва в управлението на държавата чрез своя глас и дори християнинът в България има това право. Но от тук насетне упражняването или неупражняването на това право води до съответните последствия. Отказът от гласуване понякога може да има много тежки последствия, които включват и политическа нестабилност в страната. В такъв смисъл независимо от това дали си християнин, или не си християнин, ти в ръцете си имаш известна власт и оттук – известнаотговорност.

За повечето от християните работата им с властите свършва дотук. Но понеже ви описах някои от основните принципи на демократичното управление, вече сте наясно с това, че правителството по този начин служи на народа, а министрите са слуги. Съответно – когато слугите не се подчиняват на господарите си, техните господари (в случая народа) имат пълното право да изискват отчет за дейността си. Недоволството бива изразявано от гражданите под формата на протести.

Морално ли е един християнин да участва на протест? Непокорство спрямо властите ли е неговото участие на протест?

Според мен християните са в пълното си право да участват на протести. Това е така, защото Законът признава правото на отделния гражданин да протестира. Протестиращите уведомяват общината за намеренията си. При положение, че с действията си християните не нарушават законите на страната, те не проявяват непокорство.

А какво можем да кажем за самото непокорство? Както се вижда в Деяния, случвало се е християни да откажат да изпълнят повеля на властите. Кога такъв акт е приемлив? За да отговорим на този въпрос, трябва да го разгледаме през призмата на библейското писание. Нека да си спомним момена, когато Исус Христос е попитан за това дали е редно да се плащат данъците. В отговор на това той казва: “Отдайте на кесаря кесаревото, а на Бога – Божието”… С други думи – християнинът e длъжен да спазва както светските, така и Божиите закони, освен ако поради някаква причина първото не пречи на второто. Вие като християни сте в пълното си право да откажете да изпълните повеля на властите, ако те по някакъв начин ви попречат да следвате Бог. Дори и реформаторът Джон Калвин е вярвал, че съществуват случаи, при които човек може да се противопостави на властите.

Нека да ви напомня следното – по време на управлението на Българската комунистическа партия (БКП) християните бяха преследвани. Те бяха тъпкани и унижавани. В такъв случай зададеният от комунистите въпрос : “Е добре, нали всяка власт е от Бога?”, е циничен. Правилно е отговорил пастир Христо Куличев, един от репресираните християни: “Всяка власт е от Бога, но … не всяка власт е Божия”.

Днешните християни трябва да помнят терора на БКП и да съзнават, че партията – наследница (а именно Българската социалистическа партия – БСП) все още не се е извинила за жертвите, които са дадени при комунистическото управление. Ако един християнин излезе днес и протестира срещу опитите на БСП да се върне на власт, аз не бих го порицал за това. Подобна позиция обаче не е задължително да е ограничена само за БСП – всяка една партия, която предложи законопроект, който противоречи на християнските принципи, попада под коректива на мирните протести.

Всяка власт на тази Земя е допусната да се случи от Бога. Според мен комунистическият режим се случил с определена цел -  първо, за да може обществото да осъзнае, че “светлото бъдеще” не може да бъде постигнато само с човешки усилия, а това светло бъдеще ни е обещано едва при повторното идване на Исус на Земята, когато ще бъде установена идеалната теокрация и всички народи ще преклонят колене и ще признаят, че Небесният цар е свят. Подобен сценарий обаче не е приложим все още, докато не настъпи това повторно идване. Второ, комунизмът се е случил, за да осъзнаем някои основни човешки права и да се стремим винаги да ги пазим. Тези уроци са довели до помъдряване на обществото. Поне в Световен мащаб – за България все още е трудно да се каже, българското общество прилича на човек на 23 години, който все още не е влязъл в пубертета. Може би и затова тези събития се случват тук и у нас, сега – за да се поучим и да узреем.

Заветът (завещанието) на Свети Йоан Рилски към неговите ученици

Аз, смиреният и грешният Иоан, който не е сторил никакво добро на земята, когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори. Заселих се в нея сам със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка и билките храна. Обаче благия Бог, заради любовта на Когото всичко презрях и търпях глад и жажда, мраз, слънчев пек, и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и човеколюбив баща награди цялото мое лишение с изобилие. Какво да въздам на Господа за всичко, което ми даде. Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини към моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е у мене, защото от Него е всяко добро даване и всеки съвършен дар идва отгоре.
И сега като ви гледам събрани в Господа тук, където, както казах, по-рано човек не обитаваше, а само диви зверове, и като чувам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ви оставям това мое бащинско завещание, както и плътските родители оставят на своите чеда земно наследство от сребро и злато и друго богатство, та да помните вашия, по Дух Свети, баща и да не забравяте неговото завещание.
Зная, възлюбени в Господа чеда, добре зная, че вие като новоначеващи, още сте неукрепнали в монашеския живот. Не бойте се обаче, защото силата Божия в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви напиша това грубо и просто мое завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате духом и телом в Господа и да успявате в добродетелите със страх Божий. Вярвам в моя Бог, на Когото служа от младостта си и усърдно се потрудих, вярвам, че след моето заминаване, тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни граждани и над нея ще се изпълни написаното: “Чедата на неплодната са повече, отколкото у раждащата.”
Ето защо, моля ви, мои чеда, които събрах в Господа, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, който заедно с апостола казва: “Заради вас боледувам, докато се отобрази във вас Христос.” Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, нищо да не разорите или да изоставите след моята смърт, но всичко, както написах, точно да изпълните, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи или разори нещо от това, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Светия Дух и да няма дял със светиите, които от века са угодили на Бога, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда. Да се заличи името му от книгата на живите и да не бъде записан при праведните.
Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всяко зло според апостола. Същият го нарича второ идолослужение. Защото богатството на монаха не се състои в сребро и злато, а в съвършено нестяжание и отсичане на волята си и в голямото смирение. Не ви говоря това по заповед, но Христовите заповеди ви напомням. Христос говори на светите си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отказали от света: “Не събирайте злато, нито сребро, нито мед” и пр. Златото и среброто са голям враг на монаха и като змия гризат оногова, който ги има. Ако имаме твърда надежда на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, защото Сам Той говори: “Даже ако майката забравяше своите чеда, аз няма да ви забравя.” И пак: “Преди всичко търсете царството Божие и неговата правда, а всичко друго ще ви се прибави.” Когато в началото дойдох в пустинята, лукавият враг се опита да ме изкуси със сребролюбието: благочестивият цар ми прати много злато. Когато се отказах даже да го видя заради Господа, разбрах, че тая зла хитрост беше от дявола. Не го приех, но го върнах на царя, който го беше пратил, като помислих в себе си така: ако исках да имам злато, сребро или други подобни, защо тогава дойдох в тая страшна и непроходима пустиня, където не намерих човек, освен диви зверове.по тоя начин се избавих от примките на лукавия изкусител, който се стараеше да ме спъне с онова, от което самоволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща; вашият Небесен Отец, преди да Му попросите, знае какво ви трябва.
Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войниците на Когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против плът и кръв, но против началника на тъмата в тоя век. И пророк Иеремия ни заплашва, като казва: “Проклет да е човекът, който се надява на човек” и пр. И като изброява разни примери на зли хора, доказва, че е “благословен човек, който се надява на Господа.” “Не говорете какво ще ядем или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях.” Сами (без нищо) излязохте от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръката си на ралото и гледа назад, няма да влезе в Царството Небесно. И затова апостолът учи: “Миналото да забравяме към предстоящото да се стремим”. Какво значи,чеда мои: “миналото да забравяме” – нищо друго, освен дълбоко да забравяме и никак да не се предаваме на всичко онова, което оставихме и презряхме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призовани от Подвигоположника, нашия Господ Иисус Христос, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.
Както ви събра благодатта на Светия дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено – единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог е приготвил на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много по-полезно за монасите, отколкото уединението. Мнозина не могат да изпълняват уединения живот, но само твърде малцина, и то съвършените в монашеските подвизи. Общият живот е полезен във всичко, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали, като казва: “Ето колко е хубаво и прекрасно е, кога живеят братята наедно.” И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: “За тия Господ обеща живот вечен.” И самичък нашия Господ Иисус Христос не говори ли със Своите пречисти уста: “Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях.” А богоносните наши отци за уединения живот казват: “Горко на самия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне.” Ето защо, чеда, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхваля от Духа Светаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащо различни членове – едни представляват главата, която се разпорежда, други – нозете, които работят и носят, трети – другите членове на тялото, та всичко да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл говорим) и нищо разделено да няма. И когато устрите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и Сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със Своята благодат.
Не търсете да сядате на първо място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: “Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга.” Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония, които Бог ви покаже, тоест ония мъже , които от всички са засвидетелствани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасището на благочестие и на животворящите Христови заповеди. За такива трябва да се търси повече указания от Бога, отколкото да се разчита на свое мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и монашески наставник преподобният Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници, учители, ще разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че го няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат едно, тоест единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: “Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние”, и пак: “Не само за тия се моля, но и за вярващите в Мене поради думите им – всички да бъдат едно.” Също така и вие бъдете едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам.” А какъв е, чеда мои, тоя мир Христов? Сам Христос казва: “Аз ви давам не както светът дава.” Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: “Неговият мир няма граница.” И апостолът ни учи, като казва “Имайте святост и бъдете в мир с всички, защото без това никой не може да види Бога.” Такъв, прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогонвате благия наш владика Бога.
Ако ли пък се намери между вас някой, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо извадете вън от вашето събрание, та гангрената да не намери тлъстини според апостола и да не се разпространи злото между добрите и като горчив корен да не произрасте високо, и да направи пакост, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разтрои мирното стадо Христово, защото и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като казва: “Трябва да дойде съблазън, но горко на света от съблазните.” Ето защо, чеда, пазете се от такива и не ги допускащайте да живеят между вас, но ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък заедно заради Господа и един на другиго като носите теготите, не пренебрегвайте и живеещите в уединение и скитащите се в пустините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше достоен целият свят, но им помагайте, с което можете, за да ги имате за молитвеници към Бога, защото много може да направи усърдната молитва на праведника.
Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, често четете книгите на светите отци и се старайте да подражавате на светите наши отци: Антония, Теодосия и пр., които със своите добри дела просияха като светила в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставяте и не пренебрегвате нищо от онова, което светите отци са установили.
Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.” Всякога помнете в ума си смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само хранеха себе си от труда на ръцете си, но и даваха и на търсещите и така не бяха излъгани в своята надежда.
“Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили полза ония, които са ходили по тоя път.” Същият казва: “Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.”
Новопросветени люде, утвърждавайте своя еднокръвен народ във вярата и го наставлявайте да остави глупавите езически обичаи и лоши нрави, които държи и след приемането на светата вяра. Това прави поради своето неразвитие, заради това е нужно и вразумяване.
Още много има да ви говоря, мои възлюбени чеда в Господа, но не ми е възможно всичко да ви напиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разум и Който е истински Утешител, Светия и Животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, на когото всички сте свидетели, че е достоен да управлява добре по Бога, и единодушно го избрахте за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. После Бог ще ви посочи кого да изберете.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги споменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да намеря милост в съдния ден, тъй като не можах да направя никакво добро на земята и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.

Удоволствие, околна среда, природа

Удоволствие, околна среда, природа from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Удоволствие, околна среда, природа - 2ра част from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Неделна беседа

Неделна беседа from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Михаела Сергеева
Посолство на мира

Човекът на новото време

Човекът на новото време from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

д-р Константин Златев
лекция
от цикъла "Духовното познание"
Посолство на мира

Основни тенденции на нашата епоха - отговори

Основни тенденции на нашата епоха - отговори from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Основни тенденции на нашата епоха from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

д-р Константин Златев
Семинар Духовното познание
Семинар за изследване на абсолютните ценности
31 май 2010
Посолство на мира, София

ЕдинЕниЕ,САМОкръщение,ЕДИНосъщие

Учението на Духовната вълна на Мъдростта воюва за Бъдеще - човекът бог в развитие;

Дава Знание  и Път в настоящето-Служение;иска свобода от минало-отговорност!

ВАКЛУШ ТОЛЕВ

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!СКЪПИ СЪБОЖНИЦИ,ОЗАРЕНИ ЛИЧНОСТИ,ТВОРЦИ НА БИТИЕ!

Школа"ЕдинЕниЕ" е сбор от приятели,даващи си взаимно възможности за СЪТВОРЧЕСТВО…

и правещи от пътника ПЪТ,което е ЕДИНОСЪЩНОСТ…

   Като едно слънчево дете на ДЕНЯ,започнал преди 5 години,живеещо с потребата си за ВЪЗКРЕСЕНИЕ и с благодарността към УЧИТЕЛЯ НА МЪДРОСТТА ВАКЛУШ,помогнал ми да изградя мироглед….и да го приложа като културен посланик на Федерация за Духовно Единение "РОЗА"!

         ЩАСТИЕ-за този ХЛЕБ НАСУЩНИЙ ни говорят УЧИТЕЛИТЕ с които съм запознат-ШРИ МАТАДЖИ, ОМРААМ, ШРИ ЧИНМОЙ, КРИШНАМУРТИ, ШРИЛА ПРАБХУПАДА, ПРЕПОДОБНИЯТ МУН…

       Днес,тук и сега споделям с Вас една подбрана извадка и благодаря на Небето за тия,които призова да слушат !

Матей 3:11
Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене,

Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

     Мъдростта има само една утроба-утробата на Бога,и само едн гроб-гроба на  Възкресението!Значи какво е вложила тя в нас ,за да ни изчака?Дала ни е раждане и ни е дала Възкресение!А Възкресение вие не можете да направите без-"Извървете своите Голготи! Ако вие не извървите своята Голгота ,не може да се срещнете със Себе Си не може да изречете това,което каза Христос: Аз и Отец сме едно също!Вие не можете да извършите едно от най-свещените тайнства-великото Самокръщение /А самокръщението е с какво?С Кундалини у вас! /.

Много фигурно е дадено в Евангелието,че Христос има първо кръщение,има второ кръщение,но има и трето кръщение.Христос има едно кръщение в обрязването,когато е на 8 дни;има второ кръщение, когато е на 28 години ;и Христос има едно Самокръщение. Кръщения вън от Него и кръщение вътре в Него.

         Христос е първият,Който прави възкресение с вътрешна сила .При него няма кадуцея/знаковият ключ за границата между светлината и тъмнината/,който може да възкреси мъртвеца с енергия от Мировото същество.Той се самокръщава с висшата духовна сила -Кундалини,с Диханието на Своя Отец.Виждате ли ,че Той отвоюва бъдеще ,Той го отвоюва-изходи Голготският път!Това е силата на голямото въображение,това е силата на Твореца-

Аз и Той сме едно!

   А какво прави световната култура ? Казва едни бледи думи за това,което е най-великото и

най-тайното-там,на Голгота,черепът на Адам трябваше да се срещне с Кръста на Христос!

Кога и как?

Когато трябваше Иисус да бъде разпнат и Адам да стане отново свободен от земната си дреха.За тази среща трябваше единият да се научи да ражда -да акумулира Мировата  енергия и да продължи рода;а другият-да изходи Голготския път. Вижте каква последователност-ако вие на извървите своята Голгота,никога няма да се срещнете със своя череп. Никога! А черепът е ,където е съхранена енергията, която в Адам е сложена изначалото. Така че тази най-голяма среща-между черепа и Кръста,е едно от най-великите тайства, за да знаете,че йерархията на Духовните вълни ви прави свободни чрез Знание.

Знанието е Път в настоящето!

     В Знанието,безспорно и в Пътя,който винаги ще бъде настоящ,има една идея-Служение.В този смисъл тогава-какво е Знанието,какво е Пътят? Едно настояще. И това настояще трябва да бъде осветено със Служение,с това мого малко,но много съществено  допълнение-без Себе си!

     Учението на Мъдростта е наистина граничен камък между онова, което таблиците на добродетелите ви оставиха,и бъдещността,която Пътят на Мъдростта ви чертае . Тази, ако мога така да кажа, е голямата истина, за да приемем преходността на смъртта не толкоз с контаизраза-идея за безсмъртие, а с това, че стрелкатавинаги ще има водителство. Стрелката на Човешката божественост ви води към това, което се казва Единосъщие! А Единосъщието през какво минава- през Възкресението.

   И така,винаги ще трябва с всички сили тази утроба, която нарекохме утроба на Майката, да ражда, безспорно, сина на Възкресението! В този смисъл ние имаме един великолепен социален пример как да се  върви към осъществяванена големите неща. Ето този Адам, в своята изява на Небесен или Земен , е освидетелстванот едно Мирово Съзнание в лицето на Иисус Христос -Помазаника; Човекът, Който е бог в развитие,Който е наистина"Аз и отец сме едно".

Няма по оптимистична теза в света от това,човекът да бъде бог в развитие!

   Цялата същност на общността на Мъдростта, а общността е духовно родство, е в една голяма харизма / Харизмата е изведена възможност,носена от всекиго. / -човекът бог в развитие. И човекът трябва да знае тези качества,които са необходими за неговото Битие. В този смисъл Мъдростта трябва да промении трябва,както казва Христос на Своите ученици(цяла нощ са хвърляли отляво,което винаги съм интерпретирал като минало,и нищо не са уловили) : Хвърлете от дясно ! И те не можаха да извлекат мрежите от изобилие . Хвърлете в еволюционния бързей на йерархията на Духовните вълни !

   В този смисъл трагедиите или страданията , през които са монали и Прометей, и Кришна, и Буда, и Иисус, аз наричам пътищата на една сумирана Голгота. Тази сумирана Голгота трябва да надделеете, защото тя е една нова култура, която прави възшествие на Духовността, без да се съобразява с ограниченията на материята !

Пътят е у нас-ако няма Път ,има улици!

(списание"НУР"-1/2005)

Трима сина

Лев Николаевич Толстой

Един баща подарил на сина си имот и му казал: "Сине, живей така, както аз живея, и ще бъдеш щастлив."

Като получил дара, синът му заминал и заживял за свое удоволствие. "Тате ми каза – мислел той – да живея както той живее; а той живее весело и аз ще последвам примера му."

Тъй изкарал той година, две, десет. Пропилял всичко, което получил, и останал гол и гладен. Тогава се върнал при баща си и почнал да го моли да му помогне, но баща му отказал. Синът се опитвал да смекчи сърцето на бащата и му донесъл дар най-доброто, което имал, и го молел да го подкрепи. Но бащата бил глух към молбите му. Тогава синът, мислейки, че е оскърбил баща си с нещо, почнал да го моли за прошка, но бащата си оставал непреклонен.

И тогава синът взел да се кара на баща си:

– Щом ти сега не искаш да ми дадеш нищо, защо ми направи по-рано дар, пък още ми и казваше, че дареното от тебе ще ми стигне за през целия ми живот? Всички радости и удоволствия, които преживях, са нищо в сравнение със страданията, които преживявам сега. Аз загивам, здравето ми се стопи. А кой е виновникът за моите нещастия? Ти… Ти трябва­ше да знаеш, че моето благополучие ще ми повреди, и не ме предупреди за опасността. Ти само каза: "Живей като мене и ще ти бъде добре." И аз живях като тебе; ти се беше отдал на удоволствия и аз следвах примера ти… Но ти имаше достатъчно средства за такъв живот, пък аз ги нямах. Ти не си баща, ти си измамник, ти си ми враг… Да бъде проклет животът ми! Проклятие и на тебе, съблазнителя. Не искам да те познавам, мразя те!…

Също такъв дар направил бащата и на втория си син, като му казал просто: "Живей като мен и ще бъдеш щастлив." Този син не бил напълно доволен от дара: макар че неговият дар бил равен на дара на първия син, вторият вече знаел какво е станало с по-големия му брат и се замислил какво да прави, та да не последва примера му и да не стигне до просия. Той разбирал, че брат му е изтълкувал лошо думите на баща му: "живей като мене", и че не бива да се живее само за удоволствие. Той взел да мисли как да удвои подарения му имот, захванал се да се труди, за да придобие нов имот, равен на получения от бащата, но не съумял да го придобие.

Тогава отишъл за съвет при баща си. Но той не казал нищо на сина си. Синът помис­лил да не би баща му да се страхува да го посвети в тайната на своето благополучие и почнал да разузнава всичките пътища и средства, с помощта на които баща му е натрупал богатствата си. Той взел да трупа, но колкото и да трупал, всичко му се струвало малко. Като не желаел да се признае в лакомията си, той прекарал целия си живот в лишения и казвал на всички и навсякъде, че баща му не му е дал нищо, че той е събрал всичко със собствените си ръце, че другите хора биха могли да натрупат за същото време повече.

Тъй говорел вторият син дотогава, докато бащиният му имот, който му бил даден, почнал да се губи. А когато той загубил всичко, каквото имал, не му оставало нищо друго, освен да умре, и той се самоубил.

И на третия си син подарил бащата имот, равен на дареното на другите двама сина, и подарявайки му го, казал същите думи: "Живей като мен и ще бъдеш щастлив."

Радвайки се на подаръка, третият син напуснал бащината си къща. Но като помнел съдбата на по-големите си братя, той дълго размислял върху значението на напътствените слова на баща си.

"Най-големият ми брат – разсъждавал той – мислеше, че да се живее както баща ми значи да се живее за удоволствие, и поради това загуби всичко, което имаше. Вторият ми брат смяташе, че думите на баща ми означават да се следва примерът му, и също загина. В какво се състои тогава смисълът на татковите думи: "Живей като мен"?

Той взел да си припомня всичко, което знаел за живота на баща си. И разбрал, че знае само едно: то е, че преди неговото раждане баща му нищо не бил приготвил за него, че самият той не е съществувал, че баща му го е създал, хранил, възпитавал, дал му е всички блага и му казал: "Живей като мене и ще бъдеш щастлив." Той знаел, че баща му е направил същото за братята му, и решил, че единствено в това се състои всичко, на което може да се научи най-добре от баща си. Всичко, което той знаел за баща си, се състояло в това, че баща му прави добро на него и на братята му. И тогава той разбрал какво значели казаните от бащата думи: "живей като мене". Той разбрал, че да се живее като баща му значи да се прави добро на хората.

И когато се хванал за тази мисъл, при него дошъл баща му и казал: "Сега ние пак ще бъдем заедно и ще бъдем щастливи. Иди при всичките ми деца и им разправи какво значи "да се живее като мене" и че наистина ще бъдат щастливи онези, които живеят според примера ми."

Третият син отишъл и разправил на всичките си връстници за чутото и оттогава всяко дете, получавайки дела си, не се радвало, че получава много, но че може да живее тъй, както е живял баща му, и да бъде щастливо.

Бащата е Бог, синовете са хората, а щастието – животът ни. Хората мислят, че могат да живеят сами, без Бога; и едни си представят живота като непрекъсната верига от удоволствия, веселят се и се наслаждават на живота, а когато дохожда часът на смъртта, не са в състояние да разберат защо им е бил даден този живот, щастието на който завършва със страданията на смъртта. Тези хора умират, проклинайки Бога, и се отричат от Него. Тези хора са първият син.

Други хора виждат целта на живота в самопознанието и самоусъвършенстването и те посвещават всичките си сили да си приготвят нов, най-добър живот, но, усъвършенствайки земния, загубват го, отдалечават се от него.

Най-после, трети казват: "Всичко, което знаем за Бога, е, че Той твори добро на хората и казва да се стори същото на другите. И тъй, да следваме примера Му и да творим добро на ближните си."

Щом достигнат до тази мисъл, при тях снизхожда Бог и казва: "Ето, това исках от вас. Постъпвайте тъй, както Аз постъпвам, и ще живеете тъй, както Аз живея."

1887 г.

900 МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ част 1

Посвещаваме

на 140-годишнината от рождението

и 60-годишнината от заминаването

на Петър Дънов (Беинса Дуно)

ã подбор - Лалка Найденова Кръстева - 1989

ã I издание на български под заглавие “900 мисли” - 1995 - Лалка Кръстева

Отговорен редактор на изданието - Мария Майсторова

ã издателства ХРИКЕР и “Иван Венев”

Печат - “Викинг”

ISBN 954-8498-89-8

В една от неиздадените беседи Учителя казва: “Бих се радвал много, ако някой от вас вземе и извади мисли от всички беседи, които да са с универсално значение, за всяка душа, и с тези мисли опаше света.”

Седнах веднага на машината. Идеята ми беше да извадя 9000 мисли, после, като написах около стотина, разбрах, че ще излезе много дебел том, задрасках мислено от 9000 едната нула и така станаха 900. Тази книга изпратих на Роналд Рейгън, на Джордж Буш, на Маргарет Тачър, на папа Йоан Павел II, на Симеон II и на няколко приятелки в чужбина, в различни страни. Само Маргарет Тачър ми отговори с много ласкаво писмо.

Дано тези семенца попаднат в добра почва и дадат плод стократно.

Лалка Кръстева (1927-1998)

“…Тогава Учителят

ще отвори

съкровищницата

и ще му даде

от богатствата,

които са в нея…”

СЪДЪРЖАНИЕ

Аз и другите - 7

Астрология - 19

Аурата на човека - 24

Бог, Господ, Твореца, Създателя,

Единното разумно начало - 26

Бъдещето - 37

Вселена, звезди, планети, Земя - 44

Вярата - 46

Грешки, недостатъци, заблуди - 47

Добро и зло - 52

Дух и Материя - 55

Енергия, прана - 58

Животът, Пътят, смъртта - 61

Здраве, изцеление - 65

Знание, мъдрост, наука - 70

Истината - 72

Карма, съдба - 74

Любов, обич - 77

Методи за работа - 81

Мисъл, мислене, идеи - 90

Молитви и формули - 94

Музика, пеене - 97

Невидимият свят -98

Новото учение - 100

Природата,

елементи, минерали, растения, животни - 104

Работата - 107

Раждане, въплътяване на душата, прераждане - 108

Развитието, еволюцията - 109

Светлината - 111

Словото - 114

Страдания, изпитания - 115

Съзнанието - 118

Сърцето - 121

Христос - 123

Числа, математика - 124

Чистота, добродетели - 125

Човекът - 126

Човечеството, светът - 135

Щастието - 139

АЗ И ДРУГИТЕ

* Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него - той е в реалното, има ли около него хора - той вече е в сенките на живота.

* Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

* Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.

* Някой казва: “Тежка дума ми казаха.” Колко тежи тази дума? Как я измери? Нарекли те “простак”. Защо е тежка тази дума? - Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.

* Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.

* Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот.

* Някой има да дава някому пари, но не е в състояние да си плати дълга. Аз имам, изваждам и плащам вместо него. Някой е сгрешил. Няма да го обвинявам, а ще му помогна, както се помага на болен човек.

* Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.

* Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.

* Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така. Пожелавай добро на всекиго.

* Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава - това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.

* Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.

* Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички.

* Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ.

* Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкова по-добре - движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни. Щом искат физическа близост, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло. Щом не са такива, далеч от тях на хиляди километри.

* Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така. Кажете му: “На добър път. Желая ти успех! Каквото мислиш, да сполучиш!”

* На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.

* Чули сте нещо - не го разпространявайте. Обидил ви някой - не го разправяйте.

* Някой казал нещо лошо по ваш адрес - не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка.

* Понякога правите нещо, за да угодите някому, но дали някой някому е успял да угоди? За да угодите, са ви потребни милиарди, и пак не се знае дали ще са доволни от вас.

* Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Стойте в гората, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте. Когато умът ви е спокоен и сърцето свободно, посетете приятеля си, отдайте му почит и обич.

* Казвате: “Господи, махни го този човек оттук, да не ми пречи.” Или: “Господи, тежи ми този човек, не мога да го понасям. Искам да се махне.” Къде да го сложи Господ? Ако не е тук, ще е на друго място - и там ще пречи, и там ще искат Господ да го махне. А на Господ му е приятно да каже някой: “Остави го при нас.” Когато неприятен за вас човек дойде, изтърпете го, та да олекне малко и на Господа.

* Да пазим чистотата и свободата на другите хора.

* Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.

* Нещо те съблазнява, искаш на всяка цена да го имаш. Веднага си помисли, могат ли всички хора да го имат. И ако си отговориш, че не могат, тогава и ти се откажи. Това е благородно.

* Някой казва: “Не мога да го понасям този човек.” И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно.

* Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо?

* Всички, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? На всички, които са ви направили някаква услуга, благодарихте ли им?

* Никога не искайте един човек да ви плати повече, отколкото струва предметът. Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром.

* Някой казва: “Аз нямам условия да правя добро.” - За доброто всякога имате условия.

* Мислите ли, че се иска много голямо знание да разберете един човек добър ли е или лош? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети.

* Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш? - От човешко гледище - да! От Божествено гледище - не! Говоря за истинските отношения.

* Ако ти обичаш някого, каква нужда има той да те обича? Това е едно неразбиране. Ако аз съм изработил една стока, продавам я и всякога искам да получа нещо в замяна на стоката, та това не е никаква любов.

* Когато правиш добро, скрий го, никой да не знае. Нека само Бог да те знае. Когато правиш зло - открий го. Нека те знаят всичките хора, за да се изправиш.

* Казваш на някой приятел: “Съжалявам, че съм те обичал.” Какво означава този израз? Значи, че не си в състояние пак да обичаш. И отминаваш. Върни се и поправи погрешката си. Как? - Кажи: “Радвам се, че те обичам.” В противен случай Господ ще съжалява, че и той те обича. “Понеже Бог те обича, и аз те обичам.” - Това ще трябва да бъде мярката.

* Някой казва за някого: “Не мога да го обичам този човек.” Щом ми каже това, аз зная, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато човек обича, за него няма лоши хора.

* Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка.

* Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство.

* Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен.

* Срещате един човек, облечен с прости дрехи, но в него има една душа, един дух, сърце, ум. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността му, на новата и хубава дреха, а пренебрегнете всичко друго, което се крие под тази дреха, няма да видите Божественото.

* Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него - него го чистиш, а себе си мърсиш.

* Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого. Извади тресчица от окото си и от окото на неприятеля си - другото ще се нареди.

* Груби сте, защото нямате вътрешна светлина. Вечер камъните са студени. Когато има вътрешна светлина, човек е мек, топъл, нежен. Щом загуби тази светлина, става студен и груб.

* Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взема от вас, не ви обича. Този, който само дава, без да взема, също не ви обича. Този, който само взема, той не само вас, но никого не обича.

* Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.

* Не изнасяйте лошата страна на човека. По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Изнасяйте винаги добрата страна на когото и да е.

* Обидили сте някого. Не се извинявайте, но когато го намерите в някакво затруднение, притечете му се на помощ, помогнете му.

* Идеята за частна собственост задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-учен, също задушава и е подобна на идеята за частната собственост.

* Който дава, той се благославя. От това, което ви е дал Бог, давайте. Силният всякога дава.

* Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е лош, става лош. Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате любов без любов.

* В Природата има закон, според който, щом като пожелаете нещо, Господ ще ви създаде условия да го направите. Ако е зло, после ще съжалявате хиляди години, че сте го постигнали. Даже ако накарате другите да го извършат, престъплението е пак ваше. Понякога мислите, че може да накарате другите да извършат добро, но и това не е лесна работа.

* Не вземайте повече, отколкото ви трябва. Не давайте повече, отколкото е нужно.

* Никога не казвайте всичко, което знаете. Не продавайте, не давайте всичко, което имате. Оставете нещо за себе си.

* Ако човек не иска да ми услужи, то е, защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме обича - също.

* Никога на никого не казвай, че го обичаш, и никога на никого не казвай, че не го обичаш.

* Да се занимаваш с недъзите на хората, е опасна зараза. Пиянството е нечистота. Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота.

Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам.

* Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно.

* Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо.

Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш - всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее.

* Никое правителство няма да ви освободи. Свободата е не външен, а вътрешен процес.

* Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате.

* Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал.

* Аз не плача, когато хората умират, но плача, когато не се обичат и когато живеят в безправие. Умирането е преструвка, лъжа.

* Кой човек е пратен от Бога? Този, който ви изважда от водата, когато се давите. Може да ви е роден брат, но ако не ви изважда от водата, не е пратен от Бога и не ви е истински брат. Онзи, който ви помага, когато сте в нужда, той е от Бога пратен.

* Когато слушаш грубите думи на мъжа си или на жена си, кажи: “Колко са хубави тези думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият богатство в себе си.”

* Свободен човек е само този, който се е освободил от всички видове престъпления: умствени, духовни, физически.

* Задръжте малкото за себе си, а многото - навън. В малкото е силата.

* Някой ми казал лоша дума - виновен съм, че съм я възприел. Той е виновен, че ми е “продал” лоша стока, аз съм виновен, че съм я “купил”. Който обижда и който е обиден - и двамата имат вина.

* Когато правиш добро - тъй го прави, както никой друг не би го направил - красиво, неповторимо. И пари не искай. Нито лев. В доброто, което правиш, да няма никакъв елемент на користолюбие.

* Човек може да обединява хората, без да бъде с тях. Може също да сме събрани на едно място, без да сме обединени.

* Всеки трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.

* Правилната стойка говори, че ти си уравновесен, че ти си добър. Красивите и плавните движения - също.

* Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче ако от човека очаквате своето щастие, вие сте на крив път. На Земята и в хората щастие няма да намерим.

* Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате.

* Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива.

* Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца.

* Всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав, а който знае и как може да се примири, е умен.

* Отношението между двама души не е връзка. Отношението образува връзка, но връзката не е отношение.

* Някой казва, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг казва, че няма знания. Защо? Защото спи. Не е лошо, оставете го да спи. Не го събуждайте, не го разстройвайте, освен ако видите, че къщата му гори.

* Никога не допускайте някой да се меси във вашата работа. Нито вие се месете в работата и свободата на другите.

* Душата е невероятно красива. Добре е да се сближавате с душите си, а не с телата си.

* Вашите ближни са всички напреднали души, които са завършили своята еволюция и от време на време слизат да живеят между вас.

* Някой може да направи една жертва, да те извади от водата, в която се давиш, но той не те спасява - ти пак можеш да се удавиш някъде.

* Всички хора са необходими с нещо на Природата и на нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, нещо се ражда и в нас.

* Ако искате някому да услужите, сложете му в джоба една сума, без той да знае за това. Вие сега правите обратното - ще дадете, но искате колкото се може повече хора да знаят, че сте помогнали. Новият морал е да дадеш и да забравиш.

* Защо не трябва да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с Бога, с Христа, с напредналите същества и с това поставя пречка за своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална експлозия, понеже мисъл-формата на лъжата е в противоречие с истинския факт. И тази експлозия действа разрушително върху този, който е излъгал. При лъжата се изменя химическият състав на кръвта.

* Човек сам приготовлява условията, при които ще живее. Душите, с които е свързан, представляват условията, при които ще живее.

* Ако има дори само един човек, с когото да не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.

* Само онзи може да ви бъде приятел, който си е отворил душата и сърцето за вас.

Истински приятел е онзи, в чието присъствие сълзите пресъхват, скърбите, страданията и смущенията изчезват.

* Ако живее човек само за себе си, какво ще спечели? В някои моменти ще живее по-щастливо, но ще дойдат други, когато щастието ще се обърне в нещастие.

* Казвате на някого, че е мръсен. Ако го измиете, ще видите, че отвътре е чист. Окаляната златна монета ще блесне отново, като я измиете.

* Човек трябва да цени както своето време, така и времето на своите ближни. Учтивият е не само внимателен и търпелив, той не само изслушва другите, но и не губи времето никому.

* Приятел за приятеля никога не може лоша дума да каже. Онзи, който те приема в дома си и споделя с тебе всичко, каквото има, той ти е приятел.

Велико е да имаш приятел. Приятел за приятеля е като Бог.

* Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете.

* Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте.

* В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него.

* Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи - от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка.

* Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво.

* Под ближен се разбира онзи човек, у когото Божественото начало е пробудено.

* Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се обижда.

* Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава - това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват отгоре.

* Никой човек не трябва да държите много близо до себе си. Обичайте, без да се привързвате. В голямата близост няма никаква красота.

* Любовта е хармония на духа. Ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш.

АСТРОЛОГИЯ

* Астрологията произлиза от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. Тя е физиология на човешката душа. Всеки човек има едно слънце, което определя щастливите години в живота му. Теченията, които идват от Слънцето, проникват и в цялата слънчева система. Разумният човек използва само тези часове, дни и месеци, които са полезни за него, а онези, които му носят нещастия, ги прекарва в пост и молитва.

* Зодиакалният кръг е разделен на 12 равни части, наречени домове. Всеки дом е свързан с определено зодиакално съзвездие и служи като резервоар, в който се влива, ако не цялата, то поне част от енергията на звездите от съзвездието, с което е свързан. Човек се намира под влиянието на дома, в който е роден. На всеки 25 хиляди години зодиакалният кръг прави пълно обръщане. А всяка слънчева година се равнява на 25 хиляди наши години. Според слънчевите зодии, ние сме в последната.

* По качествата, които имат различните същества, може да се разбере от коя планета идват те. В бъдеще всички същества ще се събират на Слънцето, за да образуват нов тип. Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва да се обоснове и докаже.

* Формите и организирането им в човека се определят от влиянието на Слънцето върху него. Луната пък оказва влияние върху идеите и религията му. А материята, с която са облечени формите, е взета от Земята. Слънцето се занимава с ума, Луната - със сърцето, Земята - с тялото. Луната ражда идеите, но не им дава насока. Слънцето дава насоката. Земята пък е подобна на бирник - тя държи точна сметка колко е дала и колко трябва да получи.

* Пространството, през което нашата Земя минава, е пълно с остътъци от разрушени светове, с психически утайки, останали отпреди милиони години.

Небето - това е съвкупност от живи същества и светове, в които се проявява Божественото. Който се е обезнадеждил, да излиза вечерно време да наблюдава звездите.

* Всички събития, които стават на Луната, се съобщават. Вечерно време нагласете “радиото” си на тази вълна, за да слушате новини. Около 100-150 хиляди души има на Луната, и то все учени хора. Но и чистилището е там. Ако трябва да се чистите, там ще ви пратят. Праведните са чисти, но и те като умрат, пак там ги пращат. И като ги пречистят напълно, отиват на Меркурий, на Венера и после ги връщат на Земята.

Луната не е мъртва - там има градини, но не са на повърхността, а под кората й. Жителите дишат етер, облечени са в етерни тела и плодовете са етерни. Портокалите се топят в устата ти, а не както тук на Земята - да ги дъвчеш, че след това да ги плюеш.

* Щом сте неразположени, ще обичате Луната, за да оздравеете бързо, Ако се разболеете при празненето й, болестта лесно ще мине. Среброто е емблема на Луната и действа лечебно.

Човек, който те посещава в дома ти в новолуние, носи щастие. Дойде ли при пълнолуние, носи ти злощастие - нещо ще ти се случи, нещо няма да ти върви, ще се оплита.

Луната поглъща нечистотиите на Земята. Тя поглъща 75 на сто от престъпленията на хората, а остават само 25 на сто на Земята. Като се създаде втората Луна, няма да има никакви престъпления, хората ще бъдат без престъпни наклонности.

* Всички трябва да се интересувате от Луната, защото тя оказва влияние върху нервната система, върху ума на човека. Щом мисленето, дишането и храносмилането не функционират в човека правилно, и в обществата не стават правилно. За да се изправят семействата, обществата и народите, първо трябва да се изправи отделният човек, да си създаде здрав организъм с правилни мисли, чувства и постъпки.

Когато се празни Луната, оказва един род влияния върху явленията в природата, когато се пълни - съвсем други, противоположни. Когато садите боб, царевица, дини или други растения, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.

* Астрологичните знаци са не само извън човека, но и вътре в него, в мозъка му. В мозъка на човека има слънце, около което се движат всички планети. Каквото виждаме на небето, това го има в мозъка.

Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове.

Силите на Сатурн - черния дроб и костите.

Силите на Юпитер - стомаха и слънчевия сплит.

Силите на Марс -жлъчния мехур и половата система.

Силите на Венера - бъбреците.

Силите на Меркурий и Луната - централната нервна система.

Далакът е проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието на Слънцето.

Юпитер управлява тимусната жлеза. Меркурий - тироидната жлеза, а Сатурн и Уран - хипофизата. Нептун пък - пинеалната жлеза.

* Числата и тоновете на музикалната гама се влияят от планетите. До - Слънце - 1. Ре - Меркурий - 2. Ми - Венера - 3. Фа - Луна и Земя - 4 (този тон влияе на България). Сол - Марс - 5. Ла - Юпитер - 6. Си - Сатурн - 7.

Плодовете също се намират под въздействието на небесните светила. Черешата е под влияние на Венера, затова е кръгла. Ябълката е под влиянието на Венера и Скорпион. Растенията и плодовете съдръжат енергия от планетите, с които са свързани. Искате ли да въздействате по някакъв начин върху характера си, трябва да употребявате такава храна, която да ви даде съответните енергии.

Сладките храни се отнасят към Венера, киселите - към Меркурий, лютите - към Марс. Понеже българинът е сатурнов тип, обича солено, кисело, обича плодовете, които са скрити в черупки.

* Всяка планета си има свои елементи на Земята. Ако разбирате Марс като принцип, ще разберете какво влияние оказва той върху Земята чрез желязото. Златото има отношение към Слънцето, медта - към Венера, среброто - към Луната, калаят - към Юпитер, оловото - към Сатурн, платината - към Уран.

* Ръцете се намират под влиянието на Близнаци и Меркурий. Краката - на Риби и Юпитер. Дробовете - на Рака, главата - на Овен. И в зависимост от това, в кой знак се намира Луната в определен ден от годината, може да се прецени дали планираната хирургична интервенция ще бъде успешна, или не. Операции не се правят, ако Луната се намира в съответния знак, който управлява дадения орган от човешкото тяло.

* Когато една душа напусне Земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където й се правят подробни изчисления, т.е. определят нейния хороскоп. Като решат тази задача, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп.

* Човек не се ражда нито щастлив, нито нещастен, обаче се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен. Моментът на раждането определя условията на неговото щастие или нещастие.

Човек не е господар на планетните влияния, но може да използва разумно това, което му носят те. Днес 75 % от учените, художниците и философите се раждат под влиянието на един от петте знака: Близнаци, Везни, Овен, Скорпион и Дева.

* Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказали влияния условията, при които даден човек се е родил. Идеите му растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху онези хора, които искат да се развиват духовно. Онези, които се раждат от 22 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Ако някое дете се роди през декември при пълнене на Луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от чувствата. Студът заставя човека да мисли. А чрез мисълта разрешава и най-трудните задачи.

* Работите на българите не се уреждат добре, понеже Сатурн ги управлява, а това означава, че успехите ще закъсняват, всичко е много затегнато, трудно ще се осъществява. Българинът обича да разсъждава, да подозира, да философства. Той е и марсианец, пълен е с енергия, най-често разрушителна. Сатурн често му разваля всичките работи. През ХХII век ще се промени съдбата на България.

* Всички планети имат свое предназначение. В тях живеят напреднали същества. По-напреднали по възраст и мъдрост от нас, понеже са излезли много по-рано от Бога.

АУРАТА НА ЧОВЕКА

* Един ден хората ще видят, че около тялото на човека има една обвивка. Докато тя съществува, човек е здрав, защото тя регулира топлината на организма. Под влияние на лошия живот тази обвивка се разкъсва и външните влияния причиняват болести. Тази магнетична обвивка обвива всички вътрешни органи и клетки на човека.

* Аурата - това е кожата на духовното тяло. Човек трябва да има здравословна аура, за да постигне нещо.

* Аурата зависи напълно от човешкия ум. При каквито и условия да сте, не допускайте да ви измъчват. Това, което ви мъчи, е по-силно от вас. А щом станете вие по-силни, то не може да ви измъчва. Една мисъл ви мъчи, докато не я разберете, едно желание и една постъпка ви мъчат, докато не ги разбирате, щом ги разберете, мъчнотиите изчезват. А неразбирането наврежда на аурата.

* Доброто е храна за човешката аура.

* Концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни влияния. Щом е ограден, той не се простудява и заразни болести не го нападат.

* В душата си не бива да унижавате никого, никога! Ще почитате всички и няма да се месите в аурата на когото и да било.

* Плашите ли се постоянно, вие разстройвате аурата си, тогава и силата ви не може да се прояви. Няма да допускате страх в душата си! Няма да допускате да ви се обели кората!

Някой може да размъти аурата ви. Размъти ли се тя, човешката сила е вече парализирана. Този, който иска да работи, трябва да е спокоен.

* Човек е същество, което трябва да се гледа отдалече, от хиляди километри. Щом се приближите много до него, не можете да го видите. Тогава аурите се преплитат. И вместо да си помагате, само ще се спъвате един друг. Затова, когато сядате, поне един метър да има между вас.

* Който елемент обичаш, ти го привличаш.

* Ако умът е отправен към външния свят, аурата се размътва.

* Неуязвим за външните нападки, низшите желания и влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване.

БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ,

ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО…

* Ако работите за Бога - и дърветата, и водите, и хората, всичко ще работи за вас.

* Въздържанието не означава мълчание. Външното мълчание не е и вътрешно. Когато иска да говори, човек трябва да пита Бога в себе си - да говори или не. На кого трябва да говори? - Първо на себе си, после на ангелите, за да се научи да разсъждава, и най-после на Господа, за да се научи да се моли и да върши само онова, което Бог му е казал. Щом знае да говори на себе си, на ангелите и на Бога, той ще може да говори и на ближните си и ще им бъде полезен.

* Вие по колко пъти на ден се обръщате към Бога за съвет? Едва ли някого питате. В невидимия свят има разумни същества, които всеки момент са готови да услужват на хората. За онзи, който се обръща за съвет към тях, всяка дума е благословение. Всяка тяхна дума може да се използва за градеж.

* От атома до Слънцето - всичко е Бог. Във всяко нещо е скрит Бог, във всичко има условия за напредък и подобрение.

* Душата е свързана с различни йерархии, а човешкият дух - с Бога.

* Когато прощаваш на някой човек, ще му простиш заради Бога, който живее у него. Когато залюбиш някой човек, ще го залюбиш заради Бога, който живее у него.

* Който има постоянна връзка с Бога, той се приближава до Великия център на живота и затова се изпълва с мир, със светлина, с радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този център и живее със съмнения, в мъгла, в обезсърчения, в тъмнина.

* Бог чрез Словото създаде света. Човек отпосле бе създаден по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото и още хиляди години ще се храни с него.

* Избраният е свързан с Бога, в него умствените и сърдечните сили са в хармония.

* Божието присъствие е навред. Ние сме в непрекъсната зависимост от това присъствие, от Великото, Разумното начало.

* Там, където няма Бог, работите винаги са оплетени.

Връзката ви с Бога - там е силата.

* Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога, и няма нищо на света, зад което да не е Бог.

* Определено е какво нещо е познанието: “Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото Си изпратил.”

* Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте. Кажете в себе си : “Аз трябва да бъда добър, здрав, умен и силен, както Бог иска.” Всеки ден прибавяйте нещо към здравето, добротата, разумността и силата си.

* Човек нищо не знае за сърцето си, нито за сърцето на Природата, нищо не знае за ума си, нито за ума на Слънцето, нищо не знае за душата си, нито за душата на Вселената, нищо не знае за духа си, нито за духа на Вечността, а пита за Бога, към когото няма никакво отношение.

* Достойнството на един човек е в изпълнението на волята на Бога, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може цял народ да си повдигнал, но ако един ден сърцето ти нашепне да завържеш връзката на обувката на някой старец, а ти не направиш това, всичко сторено пропада.

* “Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате преизобилно” - казва Христос. Духовните учители, гениите, големите учени, добрите хора са все пратеници на Бога.

* “Бог е виделината на света.” Светлината е първото лице на Бога, а топлината е Неговото подобие.

* Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа.

* Защо някои хора са по-щастливи? Те мислят по-добре, чувстват по-добре и постъпват по-добре. Но вие не виждате, че е така. Вие не сте меродавната мярка. Бог е, който оценява и дава.

* Ако тебе може да те съблазни една жена, как може да служиш на Бога? Ако тебе може да те съблазни една кесия, пълна със злато, как може да служиш на Бога? Ако тебе може да те съблазни един висок пост, едно обществено положение, как може да служиш на Бога?

* Посред нощ в 24 часа се придобива Божията мъдрост. Когато всички спят, тогава ще повдигнеш очите си към Онзи, който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те е създал и поставил на този красив свят.

* И простият, и знаещият са едно пред Бога.

* Възкресението е пробуждане на Космическото съзнание, то е свързано с Бога, то е познание за Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш за нов живот.

* Верен и истинен е този, който винаги постъпва по един начин, а не по различни начини. Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си лоша дума, понеже Бог е там.

* Ще дойде ден, когато никой няма да може да ви помогне, въпреки всичките ви приятели. Единственият, който може да ви помогне, е само Духът Божий.

* На Господа можем да се помолим с три думи: “Господи, искам да помагам.” Или: “Господи, гладен съм.”

* Бог е в мене и аз в Бога всичко мога (молитвена формула).

* Каже ви някой: “Не те обичам. Мразя те!” Това ви действа като удар и на мястото на удареното се получава рана. Защо това толкова ви наранява, наскърбява, обезсърчава? Ако един не ви обича, друг ще ви обича. Друг ще дойде, ще ви направи компрес на раната и ще ви мине. Ще ви излекува. После може да си кажете: Има един, който ме обича. Бог ме обича. Той е повече от всичките.

* Във всички плодове е скрита Божията любов. Хлябът, въздухът, светлината, храната - това е Божията любов.

* Докато Божията любов и Духът Божий не изпълнят човека, той е странник, той е като чужденец на Земята.

* Щом си в хармония с Бога, ти ще си в хармония с цялото битие. Това е Космично съзнание.

* Формула за ограждане: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.”

* Земята се върти около Слънцето за една година, а Слънцето и цялата Слънчева система се въртят около централното Слънце (Алфиола) за двеста милиона години. Пресметнете тогава колко години са ви нужни, за да обиколите и проучите само нашата Слънчева система, и тогава да питате има ли Господ или не, има ли други същества, други йерархии, или не.

* Единственият, който може да ви избави от смъртта, е самият Бог. Нито ангелите, нито светиите, никой не може да ви спаси. Само Бог е, който спасява хората.

* Ако Бог е с мене, кой ще бъде против мене?

* Бог ви дава Своята благодат, всичко ви дава. А възможностите да се ползувате повече или по-малко от благодатта напълно зависят от вас.

* Онзи, в когото Бог живее, е запалена свещ, която всички виждат - гори и свети. Божествената свещ не е като попските, тя е свещ без пушек и гори, без да изгаря.

* Бог е светлина, възвишен светъл цвят, който включва всички цветове. А всички други цветове са видоизменение на Божествената светлина. Всички цветове са Космически сили, които проникват в целия Космос.

* Падналият няма приятели освен Бога. При най-големите изпитания мисли, че не си сам и изоставен. Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са се уповавали в него.

* Умът, душата и житното зърно са трите принципа, в които Бог развива своята Велика мъдрост. Божествени сили са скрити в житното зърно. То е пренесено от Слънцето на Земята.

* Бог, който ни обича, най-напред ни прекарва през едно пречистване, през огън. И естествено при това пречистване ние страдаме. А като ни пречисти, той ще вложи в нас най-хубавото, което има в себе си. Ще вложи Истината в нас. Никога Бог няма да вложи Истината в едно омърсено същество.

* Само Бог е любов, и когото тази светлина озарява, само той я познава.

* Да почиташ хората - това е служене на Бога.

* Господ чрез страданието ти предава един урок. Чрез радостта ти предава друг урок.

* Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него ще върви друг някой, който всякога ще го пази.

* Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от светли умове, Природата, цялата Вселена. А когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число - Един.

* Онова, което Бог желае и ние желаем, то става.

* Във всяка душа Бог се проектира индивидуално, затова няма две души еднакви. В това разнообразие е красотата и величието на Всемира.

* Преди създаването на света, когато всички същества са били вътре в Бога, са съществували първичните връзки на любов. Всяка човешка душа е обичала всички същества, само че всяко същество по особен начин. Имало е голямо разнообразие в това отношение, защото има милиони и милиони форми. След като душата е прекарала милиони години вътре в Бога, при създаването на света тя се е облякла в плътно материално тяло, слязла е във физическия свят и е заспала духовно, забравяйки своя небесен произход. Изгубила небесното си състояние, забравила и връзката, която е имала с всяко същество преди създаването на света. С постепенното събуждане на духовното й естество, заедно с духовното си повдигане, тя ще си възвърне непременно първоначалното небесно състояние. Ще си възстанови първичните връзки с всички души. Ще преживее любовта, която е имала към тях, когато всички са били в Бога. Възстановяването на тия първични връзки - това е великата цел, към която се стреми Небето.

* Бог е една среда за мене, която ме обгражда отвън и отвътре.

* В Природата съществува само едно право. Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото, и работиш за Цялото, и Цялото работи за тебе - това е твоето право, и то е единствено и мощно.

Който работи за себе си, ще получи еднократно, а който работи за Бога, ще получи стократно.

* Господи, обичам Те за всички добрини, които Си направил за мене от хиляди и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които Си ме ограждал. За Твоята безпределна любов, с която Си ме ограждал, аз ще направя на този човек едно добро. За Твоята милост, аз ще пожелая на всички хора по лицето на Земята да живеят в мир, любов и радост.

* Всички хора и народи, които са отричали Бога, са свършвали зле.

* Няма сила в света, която да може да ви помръдне от мястото, на което Бог ви е поставил.

* Винаги, когато човек се обърне към Бога, лошите условия се смекчават.

* Бог е върховната сила, която почива върху неизменната мъдрост и интелигентността. В Него са истината и справедливостта, които са образ на красотата, в Него са добродетелта и спокойствието. Бог е любов, която е над всичко, над всяко живо същество. Тайна, която е над всяка наука. Промисъл, който превишава всеки разум. Съвършенство, което надминава всяко понятие.

* Отношението ви към Бога - това е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота.

* Всички форми, които Бог е създал, са свети. Във всяка форма живее Божият дух.

* Бог е същината на нещата. Реалност е само Бог.

* Както една мравка не може да види човека, така и човек не може да види Бога. Един комар вижда микроскопична част от човека. Човек вижда микроскопично проявление на Бога. Камъкът е камък, но онзи, който разбира, знае, че той е част от Бога. В него е затворен някой спящ дух.

* Светлината на Слънцето идва не от самото Слънце, а от Божествения дух. Светлината е израз на онази Мисъл, която Великият отправя към всички живи същества. Тази Светлина ни възраства и подкрепя. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание. Онова, което Слънцето дава, трябва да се приеме и обработи. Всяка сутрин то раздава обилно блага и енергия за мозъка, дробовете, стомаха и цялото тяло. Тази енергия е Бог.

* Виждал съм много мъже и жени да плачат за своите близки, заминали за другия свят. Но не съм виждал никой да плаче, че е скъсал връзката си с Бога. Човек трябва да плаче за това, че е скъсал връзката си с Бога, със своя ближен.

* Бог не е една същина, която може да се докаже. Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже.

* Доброто и истината са двете релси, по които човешкият живот върви. Истината - това е пътят към Бога, и доброто също. Те са вложени в човешката душа.

* Избраният е свързан с Бога. В него умствените и сърдечните сили са в хармония.

* Топлината е обратен процес на светлината. Светлината излиза от Бога, а топлината се връща към Бога.

* Ако не можеш да намериш Бога отвътре в себе си, отвън никога няма да го намериш. Когато го намериш в себе си, тогава ще го намериш навсякъде в Природата.

* Казано е: “Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него.” И ти кажи: “Аз толкова възлюбих Бога, че давам всичко в жертва, за да Го позная.”

* Обръщането на човека към Бога е подобно на обръщането на цветята към Слънцето. Достатъчно е само да помислим за Бога, за да се отдели от него един лъч и да проникне в душите ни. Този лъч е тъй необходим за нас, както слънчевата светлина за цветята. Хората се опитват да създадат някаква форма за Бога, но каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите.

* Навсякъде духът на проявения Бог говори.

* Вие гледате на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което се страхувате от него, вместо да го обичате. За вас Бог е в бурята, земетресенията, страданията. Търсите Го само отвън, а не вътре в себе си. Докато гледате така на Бога, всякога ще останете далече от Него. Приемете Го първо в себе си, в своята душа, в своето сърце, в своя ум, като израз на велики мисли и чувства, като подтик към добри и възвишени дела. Оттам погледнете небето, звездите, спрете се пред изворите, пред цветята, вижте планините и долините, оставете се да ви лъхне тихият ветрец - навсякъе е Бог, вън и вътре в нас. Всичко е изпълнено с Божието присъствие.

* Когато всички млъкнат и те изоставят, тогава Бог проговаря.

* Преди ядене се помолете: “Благославяш ни, Господи, и ние приемаме изобилието на Твоята благост!”

* Всеки човек е проекция на Бога.

* Цялото небе не може да побере Господа, а хората мислят, че Той може да е в някоя църква, и там отиват да Го търсят, да Му се молят. Бог говори не в църкви, а в човешките сърца и души.

* Когато няма човещина, Бог е отвън. Съвременните хора търсят Бога отвън.

* Няма нещо, което човек да е поискал от Бога искрено, точно, конкретно, и Той да не изпълни желанието му. И то точно когато трябва.

* Любовта към Бога не трябва да бъде примесена с любовта към друг обект. Любовта към Бога - това е моралът. Има ли друга любов, моралът е опетнен отвътре, в съзнанието. Истинският човек трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си любов към Бога. Това е жичката, която ще извади човека от всички мъчнотии и от най-лошите условия. Тая ще бъде светлата звезда в неговия път. За да има чистота, човек трябва да бъде много интелигентен. Докато не изглади напълно своите отношения към всички, докато не заживее в хармония, съгласие и любов, той все ще бъде в тресавището на живота.

* Душата е най-красивата дъщеря на Бога. В нейното дихание ние живеем.

* Който вижда, разбира великото Божествено начало, което свързва всички същества от най-възвишеното до най-нисшето. Има една връзка, с която Бог свързва в едно всички. Всички пред Него имат еднаква стойност, еднакво са важни. Бог знае, че и най-мъничките същества един ден ще станат велики.

* Бог не ни налага това, което не искаме.

* На Божествените идеи, които проникват в нашата душа, трябва да отдадем сили и време, и всичко, докато ги реализираме.

* Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас. Отворете ума си за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден. Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. Чрез Божественото ще се свържете с добрите хора, със светиите, със светлите духове и с Бога.

* Ако не ме обича Господ, аз няма да бъда жив. Щом живея, Господ ме обича. Как може другите да обича, а мен да не обича? Аз не виждам никакво различие между мен и другите.

* Там, където е Божественото, винаги има успех.

* Любовта към Бога е един процес на обновление. Обновлението става и с правилно дишане, с хранене с плодове, жито, ориз, царевица.

* Много силен трябва да е човек, за да е сам с Бога и да върви по права линия.

* Когато Бог и Синът дойдат да живеят в нас, те ще ни научат на нещо много по-високо от това, което ние можем сами да научим. Бог ще ни научи на нещо по-красиво от това, което ние сами можем да създадем.

Здравословен начин на живот

“Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух.”

“Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ – да живеем добре, и трето – да мислим добре. … Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав.”

“Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато човеците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболяванията в себе си и като ги намерят, да ги отстранят.”

“Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е богат или беден.”

(Учителят Петър Дънов)

Учението на Бялото братство (ББ) в редакцията на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) отдава извънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека. Като правило акцентът бива поставян върху профилактиката. Основният принцип при разглеждането на областта на здравето е съсредоточен в схващането, че разрешаването на всички здравни въпроси се обуславя от съобразяването с природните закони. Главните предпоставки за добро физическо състояние според Учителя на ББ в България са: чистата храна, чистата вода, слънчевата светлина и топлина, чистите мисли и благородните постъпки. В същност изброеното представлява и съдържанието на природосъобразния, здравословен начин на живот.

В своето Слово Учителят препоръчва на много места смените в заниманията на човека – редуване на умствен с физически труд, почивка, духовни практики, музика, изкуство, контакти с природата, ходене бос (когато е възможно), повече движение, екскурзии сред природата и най-вече в планините, ходене пеша (във всички възможни случаи) и специални физически упражнения. Всички отбелязани тук фактори на здравословния начин на живот са разгледани подробно в беседите и лекциите на Учителя, подкрепени са и с многобройни примери, съвети и практически указания.

Като специфични фактори за подобряване на телесното и психическото здраве той препоръчва и пеенето, свиренето на музикални инструменти, слушането на музика (с високо вибрационно съдържание – духовна или класическа), както и поддържането на добро настроение. “Правете всичко с разположение!” – казва Учителят в частен разговор с един от своите приближени ученици. Тази кратка фраза обаче притежава заряда на универсалност, включително и относно темата, която разглеждаме тук.

Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа. Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръхфина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване – особено в медицината – е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа.

Според Учителя П. Дънов човечеството преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще. И това е така, понеже човек не е само физическо тяло. В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло. Всяко от тези фини тела изпълнява специални функции и притежава свои специфични енергии. Това разбиране за човешката личност, състояща се главно от четирите разгледани по-горе основни тела, взаимно проникващи се и влияещи си едно на друго, има решаващо значение в учението на ББ за дефиниране и диагностициране на здравето, както и за възникването и отстраняването на болестите. От особено значение е фактът, че Учителят не противопоставя духовното на материалното естество у човека. Той достига до заключението, че истински здравият човек е здрав едновременно и във физическо, и в умствено, и в сърдечно (емоционално) отношение. Или, казано по друг начин – здрав е само онзи, чиито ум, чувства и воля са в пълна хармония.

Както вече бе отбелязано по-горе, в частта от Словото на Учителя на ББ в нашата страна, посветена на здравната проблематика, изключително внимание бива отделено на профилактиката. Методите за природосъобразен, здравословен начин на живот в това учение притежават подчертано профилактическа насоченост. Хигиената – както външна, така и вътрешна – е издигната в култ. Главни лечебни средства са основните природни фактори: слънчевата светлина, въздухът, водата и храната. Представени са и редица оригинални методи за лечение; дадени са и многобройни полезни съвети за личната и обществена хигиена. Учителят П. Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията. Но той във всички възможни случаи е наблягал на природолечението. Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физикохимическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът към активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване. Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение.

Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод великият Посветен изтъква: “Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.” Хармоничното съдружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психическо здраве: “Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. …Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение” И още: “Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията”(Учителят П. Дънов).

Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: “За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният – в умствения, а светията – в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява” (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: “Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто – до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята – това е човекът.” За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят предлага още една градация: “Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм.” Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: “Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. …Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот” (курсивът мой – К.З.).

Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: “Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано” (Учителят П. Дънов). Не на последно място – здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: “Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмяна” (Учителят П. Дънов). На чисто органическо равнище от изключително значение е освобождаването на организма от всякакви процеси и огнища на разложение: “Абсолютно здрав човек е онзи, в организма на когото няма никакви утайки. Здрав е онзи човек, в организма на когото не става абсолютно никакво разлагане, никакво гниене” (Учителят П. Дънов). За погледа на ясновиждащия и за слуха на яснослушащия здравото тяло се отличава с хармонична вибрационна картина: “Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната дейност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Ако дейността на човешките органи е правилна и създава музика, може да се приеме, че човек е напълно здрав. При това всеки музикален тон има и свой определен цвят” (Учителят П. Дънов). Освен че вибрира хармонично в музикално отношение, здравото тяло, въобще здравият човек излъчва и собствен, неповторим аромат: “Какви са признаците, по които се познава здравият човек? Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тяло издава особено приятно ухание. Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен в известно отношение” (Учителят П. Дънов). И що се отнася до здравето, свободната воля на личността играе решаваща роля – и във възходяща, и в низходяща посока. Каквото посеем в своята телесна и духовна природа, това и ще пожънем (ср. Гал. 6:7): “Какво представлява здравето? То е капитал, вложен в банката. Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш. Ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т.е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си” (Учителят П. Дънов).

И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т.е. от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Мировият Учител, въпрътен в българско тяло, е в правото си да изтъкне: “Здравето е вътрешен процес (курсивът мой – К.З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав.” Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: “Доброто е външният смисъл на живота. Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. …Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав. Щом не мисли правилно, не може да бъде здрав. Как се познава кога човек е здрав? Студено чело, топли ръце и топли крака, това е здраве. Топло чело и студени ръце и крака, това е болезнено състояние.”

Всяко нарушение на нормалното здравословно състояние на човека довежда до някакво заболяване. Според Учителя П. Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: “Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат” (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение той конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: “Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа – неправилно дишане и хранене; втората е психическа – неправилно мислене и чувстване.” И още: “Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани.” Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност – мисъл, чувство и воля – се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: “Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм.”

Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече – да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: “Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога” (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: “Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал” (Учителят П. Дънов). Правилното отношение на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен. Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-напредналите ученици и – най-вече – истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя по следния начин: “Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой – К.З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално!” Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: “Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва” (Учителят П. Дънов).

От изключително значение за здравето на човека е неговото хранене. Учението на ББ в редакцията на Учителя Беинса Дуно отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доброто здравословно състояние на личността. Според Учителя човек първо – преди всичко останало – трябва да се научи как да се храни. В светлината на неговото Слово засега от всички същества на планетата Земя именно човекът се храни най-неправилно. Учителят на ББ в България предлага напълно безвъзмездно безценни съвети за здравословно хранене:

- Решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната.

- Храната да е чиста и прясна.

- Никакви консерви.

- По-добре е да се пие вода, отколкото каквито и да е напитки.

- Да не се смесват безразборно храните (т.нар. разделно хранене).

- Никога да не се преяжда.

- Разнообразие на храните.

- Предимство за суровите пред готвените храни и т.н., и т.н.

Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота – Твореца на Вселената. Затова Учителят П. Дънов съветва: “Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич.” Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благословението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя на Божествената Любов: “Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. …Не е добре да яде човек, когато е разтревожен.” Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце. Според него най-добрата възможна храна са плодовете: “Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му.” Начинът, по който се храни даден човек, съответства на равнището на личната му духовна еволюция: “Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно развитие. Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната сериозност.”

В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: “Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота.” Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най-важни системи на човешкото тяло: “Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя – върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права” (Учителят П. Дънов).

Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21. Следователно вегетарианството е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират месоядството. Църковните отклонения в това направление не бива да бъдат поставяни по-високо от недвусмислената Божия заповед: “Не убивай!” (Изх. 20:13). Месоядството по същността си представлява съучастие в отнемането на живота на невинни живи същества, т.е. съучастие в убийство. Звучи драстично, но е вярно! А и съвременната наука без съмнение доказва, че по природа човек е вегетарианец. Формата и разпределението на зъбите му, както и начинът на дъвчене, са доказателство за това, понеже човек дъвче като тревопасните, които преживят. Докато хищниците не дъвчат и не преживят. Те само разкъсват храната си. Не е без значение и фактът, че като правило човек не се храни с месоядни животни, хищници. Това означава, че месото на хищниците е негодно за негова храна – то е токсично. Не на последно място стои и морално-етическият момент – в правото ли си е човекът да отнема пряко или косвено живота на своите по-малки събратя, животните? Отговорът, както вече стана ясно, е: категорично не! От езотерична гледна точка реакцията на невинните животни преди да бъдат убити/заклани за храна на месоядните хора насища тяхното месо с отрицателни вибрации и енергии, чиито външен израз са и токсините: “Страхът и отвращението, което животните изпитват, когато ги колят, внасят в организма им тия отрови” (Учителят П. Дънов). Учителят на ББ у нас споделя още: “Плодоядството сте го учили при ангелите, а месоядството – при падналите духове. …Много култури и цивилизации са изчезнали благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна. Атлантската раса, например, е изчезнала по причина на отровите в месото на животните. Съвременната култура е осъдена да загине по същата причина” (курсивът мой – К.З.). За църковниците и редовите християни интерес би представлявала и следната негова мисъл: “Грехопадението започва с месоядството.” Както се казва – коментарът е излишен.

Друг извънредно важен елемент от здравословния начин на живот, на който учението на ББ в лицето на Учителя П. Дънов отделя специално внимание, е дишането. Както е известно от съвременната наука, дишането е основен жизнен процес, чрез който бива доставян кислород за окислителните процеси в организма и, в крайна сметка, се поддържа неговото (на организма) правилно функциониране като завършена система. Според Новото учение, представено от духовния Учител на България и планетата, чрез дишането – освен горепосоченото – живите същества приемат и още една жизнена сила, която в индийската религиозно-философска мисъл носи названието прана. Ето защо още от дълбока древност индийците са усвоили множество дихателни упражнения, посредством които постигат цялостно подобряване на здравословното си състояние, включително и значително дълголетие. Една от духовните практики, които предлагат комплекс от подобни упражнения с доказана стойност, е Хатха-йога.

Изследванията на науката са показали, че нашите съвременници не дишат правилно – дълбоко и бавно, а бързо и плитко. При това темпо сърцето има по-учестен ритъм на дейност и съответно се изморява по-бързо. Същевременно възприетите кислород и прана са в недостатъчно количество за оптималното функциониране на организма. Затова в учението на ББ, както и в посочената система Хатха-йога, силен акцент бива поставян на т.нар. задържане на въздуха, чрез което бива осигурено отлично здраве и дълголетие.

Универсалният характер на благотворното въздействие, което оказва правилното дишане, включително неговото терапевтично въздействие, са формулирани от Учителя П. Дънов по следния начин: “От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане.” Той предлага и конкретен метод за подобно постижение, свързан със съзнателния характер на самонаблюдението, самоконтрола на личността и вътрешното пречистване на мисловната дейност. Само така би могъл да бъде получен желаният резултат: “Вие не може да измените дишането си, ако не измените мисълта си, и обратно.” В същото време Учителят на ББ в България се стреми да предпази последователите си от разстройване на жизнения ритъм в съвременната толкова динамична епоха: “Бързото дишане, бързото ядене нарушават координацията на органите. Молитвата е един добър метод за координиране.”

Ако въпреки всичко здравето е засегнато, учението на ББ предлага редица средства за възстановяването му, като изяснява и причините за накърняването му. Проблематиката, свързана с лечението, заема обширно място в Словото на Учителя Беинса Дуно. От принципна гледна точка той обвързва нормалното здравословно състояние на човека с правилния, ритмичен обмен на енергии между него и околната среда – природата и другите хора. “Болестите се дължат на недоимък на енергия” – отбелязва Пратеникът на Всемирното ББ. Но заболяванията според него имат и по-дълбоко, духовно-нравствено значение: пречистване от замърсяванията, наслоени и в тялото, и в душата; освобождаване на организма от натрупани отрицателни енергии; проясняване на мисълта и осъзнаване на действителните стойности в живота – не на последно място, и на здравето като предпоставка за комплексното развитие на личността. Накратко: болестта е начин за изхвърляне на непотребното от човешкия организъм. В този ред на мисли тя е истинско благо (както бива признато и в традиционното църковно християнство).

Друг важен фактор за постигане на здравословен начин на живот е правилният режим на сън. В това отношение изискванията към последователите на учението на ББ са подчертано строги: “Хубаво е ученикът да бъде буден до десет часа вечерта и след това да спи.” Към чисто количествения компонент на изискването се прибавя и необходимостта от осигуряване на оптимално добри условия за сън, както и на подходяща вътрешна настройка: “При лягане ученикът поставя всички противоречия през деня на мястото им, възстановява пълен мир и тишина и като новородено дете в най-късо време заспива” (Учителят П. Дънов).

Едно от задължителните условия за комплексно здраве е чистотата на кръвта. Според Словото на Учителя П. Дънов осигуряването на подобна чистота зависи не само и не толкова от физиологическото състояние на организма, а от изрядността на психическия живот на личността: “Ученикът трябва да има чиста кръв. Чистите мисли и желания поддържат нейната чистота.” Учението на ББ предлага препоръки и относно дрехите като компонент от здравословния начин на живот: “Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да изпъква, и не лицето, а душата.” Температурата на тялото също е от значение за оформянето на цялостната картина: “Ръцете на ученика трябва да имат винаги умерена температура – да бъдат топли. Студените ръце показват стеснен ум. Трябва повече слънце. Топлината ще внесе разположение на духа” (Учителят П. Дънов).

От огромно значение е да осъзнаем, че е по-лесно да се предпазваме от болестите, отколкото да се лекуваме, т.е. да отдаваме дължимото внимание на профилактиката във всичките й направления. И както вече бе изтъкнато, главните лечебни фактори според учението на ББ са благата на Живата Разумна Природа, които тя безвъзмездно ни дарява: слънцето, въздухът, водата и храната. В този контекст съобразяването с природните закони и дадености, препоръчвано на всяка крачка в Словото на Учителя П. Дънов, освен универсалния си характер придобива и съвсем конкретно звучене относно здравословния начин на живот: “Няма по-голямо щастие за човека от това, да живее съобразно законите на Живата Природа. Идеалът на новия човек – човека на Шестата раса – е изучаване езика на Природата. Това е идеалът на бъдещото човечество – носител на новата Любов, на новата Светлина и Свобода, на новия Мир.” Ако все още не сме придобили нужните познания за езика на Живата Природа, ще се наложи да ги усвоим по пътя на отрицателния опит: “Човек трябва да живее според законите на Природата. Не спазва ли тия закони доброволно, Природата ще го застави насила да ги прилага” (Учителят П. Дънов). Както и във всички останали случаи, най-високи са изискванията към поелите по духовния Път: “Окултният ученик разбира законите на Природата и живее съобразно тях. Той разполага с ключовете на Природата и знае как да се лекува. Той познава тревите, цветята и техните лечебни свойства.”

В заключение предлагаме една мисъл на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), която притежава характера на обобщение – как да постигнем оптимален здравословен начин на живот при общуването си с природната среда: “Силата на човека се крие в това, да бъде добър проводник на мощни сили в природата. Само тогава той може да бъде силен човек. А онзи, който не е добър проводник, е изложен на големи страдания. Какво нещо е доброто? За да бъдеш добър, трябва да бъдеш добър проводник на силите, които функционират в природата. Ти не можеш да се изолираш от тях – навсякъде ще бъдеш изложен на техните влияния. На туй се дължи остаряването, на туй се дължи и смъртта в света, която идва поради едно добро, но и неразрешимо противоречие. Защото ако тия сили, ако тия дарби, които ни е дала природата, не срещат нашата съпротива, те винаги оживяват и обновяват човека.”

Константин Златев