Достойнството

“Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение.”

(Учителят Петър Дънов)

Всеки от нас разбира достойнството по различен начин. За един то е свързано с по-скъпата къща и по-луксозната кола; за друг – с изрядно гримираната красавица, която води под ръка; за трети – да бъде поне малко по-добре от съседа; за четвърти – да напредне в кариерата, независимо на каква цена; за пети – да спечели едно спортно състезание; за шести – да събуди възхищението на тълпата; за седми – да открадне колкото се може повече от държавата, без да го хванат; за осми – банковата му сметка да набъбва все повече, с тенденции да се пръсне под напора на нулите след единицата; за девети – да форсира новото си “Ферари” до пръсване под прозорците на махалата; и т.н, и т.н. “Разни хора – разни идеали!” – казваше навремето Алеко Константинов. И достойнството, следователно, е или може да бъде идеал, но разбиран от всекиго по своему. За ниския то е идеал, който би трябвало да го направи по-висок; за бедния – да го направи по-богат; а за мъдрия – да го зареди с повече духовна сила.

Един от великите Посветени през последните векове – гениалният поет, философ и мислител Йохан Волфганг фон Гьоте, разкрива своето разбиране за достойнството, обединявайки в една сентенция емоционалната наситеност с дълбокия смислов фундамент. Той заявява: „Ако изгубиш богатство, нищо не си изгубил. Ако изгубиш имот, малко си изгубил. Ако изгубиш чест, всичко си изгубил.”

В своето безсмъртно Слово Мировият Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) не е пропуснал и темата за достойнството. Повече в контекст, отколкото пряко изследвана, нейното разглеждане не оставя съмнение в позициите, от които бива третирана. А това са позициите, възгледите на Новото учение, предоставено безвъзмездно от Великия Посветен на българския народ и на земното човечество с основна цел – изграждане основите на Новата Култура на шестата подраса от V коренна раса, Културата на Божествената Любов.

За т.нар. обикновен човек – сиреч за онзи със средно равнище на духовно развитие – Учителят П. Дънов препоръчва да култивира две главни добродетели: търпение и смирение. Посредством придобитото търпение той би трябвало да овладее юздите на своята емоционалност и да насочва енергийните потоци, с които го дарява Космосът, за конструктивни намерения и задачи. А смирението от своя страна ще го изпълни с вътрешен мир и ще му помага да преодолява и най-трудните житейски ситуации със спокойствие, вътрешна увереност и добронамереност. Така постепенно, стъпка по стъпка, човекът ще надрасне своето еволюционно ниво и ще напусне пътеката на изпитанията, за да навлезе в чертозите на окултното ученичество.

Окултният ученик, в съответствие с категоричното наставление на Учителя на Бялото братство (ББ) в България, следва да развие също две водещи добродетели: достойнство и смирение. Тъй като той вече е изминал отсечката, за която са актуални търпението и смирението (която осветлихме по-горе), изводът е, че за него търпението се включва иманентно, вътрешно присъщо в смирението. Тоест той е по подразбиране вече изтъкан от великото търпение на духовно прогледналия и се стреми да трансформира придобитото в непоклатимо смирение.

Втората добродетел, която ученикът по духовния Път е призван да завоюва, е дала името на настоящото изложение – достойнството.

Към кой от деветте вида разбиране на достойнството (разгледани в самото начало на лекцията) можем да причислим отношението на окултния ученик към достойнството? Естествено, към нито един. Ако той клони към някой от тези девет вида интерпретация на проблема за достойнството – или към друг, подобен на изброените, то просто не бива да бъде наричан “окултен ученик”. Той си остава в “човешкото”, в тинята на заблудите и плътските желания и ще му бъде нужно още доста време да се пробуди за истините на духовния живот.

Но ученикът от окултната Школа затова е ученик, защото всички тези “придобивки”, за които така ламтят и така алчно ги преследват безпросветните слепци от стадото на невежеството, отдавна вече не го вълнуват. Той си е поставил други жизнени цели, изградени върху твърдата скала на Божествената Истина, и никой повече не би могъл да го завлече отново в блатото на мировите илюзии и безсмислените напъни да се увековечиш чрез материално благоденствие.

Какво означава за окултния ученик да притежаваш достойнство?

Първо – да осмислиш вярата си в Бога и да я подкрепиш с духовно познание.

Второ – да устояваш на всички изкушения и съблазни на материалното битие, с които те залива от всички страни кривналата по твърде лош път съвременна цивилизация.

Трето – да съединиш теорията с практиката, знанието с приложението му в ежедневния живот. Така истините на великото Божествено Слово се превръщат в неразделна и непобедима частица от собственото ти сърце.

Четвърто – да откриеш високия идеал в твоя земен път и да му останеш верен при всички обстоятелства, дори на кръст да те разпъват.

Пето – да се научиш да прощаваш на всички и за всичко.

Шесто – към великодушието да прибавиш и целомъдрие, което според Учителя П. Дънов е абсолютно задължително, за да разчупиш кармичните окови и да разтвориш небесните порти на Свободата пред твоя дух.

Седмо – да оставаш сляп за всички прегрешения на ближния.

Осмо – да си спечелиш правото да те наричат “достоен ученик” на твоя духовен Учител и Наставник.

Девет – да можеш да издържиш с ненарушимо спокойствие и хладнокръвие и най-жестоката обида или унижение.

Десет – дори и в най-непрогледния мрак на твоето земно съществуване да не губиш от духовния си взор Светлината на Божественото си предназначение.

Ако изпълниш всичко това, а и още много, наистина можеш да заявиш с увереност и без излишна скромност, че си човек с достойнство. И не просто човек, а пробудена душа, която е прогледнала за Божия План относно планетата, човечеството и самия теб и следва този План с неуморимо постоянство и всеотдайност.

Безценна е великата Мъдрост, с която Учителят на ББ у нас допълва панорамата на изискванията за разгръщане на това толкова комплексно качество на душата, назовано “достойнство”. От само себе си се разбира, че никой не би достигнал хималайския връх на достойнството, ако не се е научил да мисли правилно: “Всички хора се обиждат. Обидата идва от накърняване на човешкото достойнство, а достойнството на човека е да мисли право. Това е човекът” (Учителят П. Дънов). Как да разбираме това негово разсъждение? Преди всичко – в разглежданата мисъл на Световния Учител, вселен в българско тяло, е заложен смислов парадокс. Действително, обиждат се всички хора – но не и окултните ученици, а още по-малко – духовните Учители. Под “хора” би трябвало да разбираме онези, чието схващане за достойнството е ограничено в посочените най-горе девет точки. А и всички останали като тях. Ученикът по Пътя към съвършенството не е подвластен на обидата. Той знае, че Бог се стреми да му преподаде някакъв важен урок и че онзи, който го обижда, е неговият незаменим учител именно за този урок. Като правило урокът е свързан със смирението, което за ученика е цел № 1, но покрай него почти винаги има и други съществени акценти.

Да се обиждаш, означава да подхранваш човешкото у себе си, а не Божественото. За онзи, в чиито представи достойнството произтича от неговите материални притежания или личностни качества, обидата, накърняваща достойнството му, е жестока, несправедлива и зовяща за отмъщение. Ала такъв род обида не може да засегне ученика от тайната Школа на живота. Понеже притежанията, към които се стреми той, са от нетленно, а не от преходно естество. Той знае, че никой не може да му ги отнеме, нито да ги омаловажи. Значи и най-страшната обида, която атакува тленната му природа, материалните му обвивки и притежания, бива отразена от неогъваемата броня на неговото духовно самообладание и рухва смазана в нищото.

Истинският човек, според цитираната мисъл на Учителя П. Дънов, е онзи, който мисли “право”, т.е. правилно. Такъв човек именно е ученикът, устремен към Божественото. Затова и единствената обида, на която той е подвластен, е да установи, че не мисли правилно. Но това не е вече обида, а обективна самооценка. Без да е постигнал подобна, съвършено точна и справедлива самооценка, той не може да продължи по посока на своето духовно-нравствено развитие и усъвършенстване.

По тази причина за обида при окултния ученик няма смисъл да говорим. Това е минал етап от неговото израстване, спомен от кресливия хоровод на жабите в блатото на мировата илюзия.

Да постигнеш достойнство в духовен смисъл, означава още да пречупиш навеки гордостта. Тя има навика да се спотайва в най-тъмните ъгълчета на съзнанието и да изскача навън в най-неподходящия момент. Ако в някаква ситуация – подтикван от тихия, но настойчив глас на гордостта – окултният ученик реши, че е постигнал нещо важно за своето развитие, че е преодолял още едно високо препятствие по вечния Път към Бога, то той рискува в същия този миг да загуби всичко. Дори и без да е извършил нищо в света на материята, дори и само да е допуснал мисълта за мнимото постижение, той поема риска да го изгуби без остатък и да е принуден да започне всичко отначало. Защо ли? Защото самият факт, че си се подвел по все още неовладяната си гордост, доказва, че постижението наистина е мнимо, сиреч недовършено, недообработено, не докрай култивирано.

Друг остър препъни-камък е самолюбието. То е рóден брат на гордостта и те двамата твърде много си приличат. Озъртайки се с достойнство сред масата от все още непрогледнали, непробудени души, ученикът може да реши, че вече е отишъл много напред, че вече е велик и заслужава само почит и уважение. Особено от тези откровено слепи светски люде, с които се сблъсква на всяка крачка и които му дължат най-малкото признателност, че вижда далеч отвъд техния така нисичък и стеснен хоризонт. Да, ама те дори и не го забелязват, камо ли пък да го зачетат заради безспорното му превъзходство над тях. И тогава той решава да докаже себе си, да им покаже колко отчайващо напред е отишъл, колко безусловно ги е изпреварил по път, който в същност не означава нищо за тях. И в следващия момент надутият като пъстроперест паун ученик се сгромолясва с цялата възможна комична показност от своя въображаем пиедестал и става за смях на онези, които само допреди секунда са стоели неми и скупчени в подножието на неговото съградено върху пясък и въздух величие. Последствието за него е повече от неприятно – налага се да напусне Школата и да се върне по пътеката на изпитанията, за да научи онова, от което с такава готовност се е отказал, за да възвеличи неоправдано себе си.

Достойнството на истинския окултен ученик се издига и върху още редица фундаменти. Върху един от тях се мъдри величествен надпис: “Избавен от заблудите на чувствата”. Какво означава това? Означава, че той е хванал здраво юздите на своя емоционален живот и не допуска чувствата му да вземат връх над здравия разум. На първо място – по отношение на другия пол. Не можеш да бъдеш окултен ученик, ако не си овладял своята сексуалност! Най-мрачната и същевременно най-плодоносна жътва на Черната ложа е за сметка на неовладяната, разпуснатата, фетишизираната до абсурд сексуалност на земните хора. На нашата планета има въплътени агенти на Черното братство (най-вече от женски пол), чиято основна задача е да съблазняват податливите на полови увлечения люде и да ги завличат по нанадолната пътека на плътските наслади направо към портите на ада. Длъжни сме да признаем, че тяхната работа дава завидни резултати – разбира се, с отрицателен знак. Някои от тези същества не са хора в тесния смисъл на понятието, макар че по външен вид не можем да ги различим от останалите наши събратя. Те са изпълнители на специална мисия, пратеници от гвардията на Луцифер, които използват свръхумело потенциалната слабост на земния човек да се поддава на половия нагон и да му служи в противовес на своето духовно призвание.

Два са най-плодоносните инструменти на силите на Мрака, чрез които те повеждат към духовна смърт мнозина измежду нас: сексът и насилието. Цялата масова култура на цивилизования Запад е изградена върху тези два стълба на личностното саморазрушение, на разлагането на душата. Почти без изключение продуктите на тази откровено упадъчна култура предлагат безброй вариации на разюздана сексуалност и безспирно, в много от случаите – непредизвикано, насилие. В този дух бива възпитавано и младото поколение, което тепърва преоткрива вековните нравствени ценности и се стреми да намери собствения си път в живота.

Само действително достойният човек може да остане неосквернен от безчетните попълзновения на черните братя, които посягат на най-съкровените ни импулси, тежнения и мечти и с неподозирана лекота ги превръщат в уродливи копия на красивите оригинали. Слугите на Луцифер подменят Божествената Любов с животински секс, богатството на духа – с материални притежания, съединяването с Небесния Отец – с преходна слава, надмогването на низшата природа у човека – с властта над ближния. Някой беше нарекъл дявола “кривото огледало на Бога”. И със сигурност е прав – лукавият подменя всички истински стойности с превъзходно измайсторени дубликати, фалшификати, които много, много трудно можеш да различиш от неподправените образци на духовните стойности. Оцелява само зоркият, чието вътрешно зрение не допуска да подмени истината с лъжа, та дори и най-бляскавата, най-майсторски подправената и украсената.

Има една иронична сентенция, която гласи: “Когато се борят разумът и сърцето, винаги отстъпва разумът, защото е по-умен.” За повечето от нас, уви, тази констатация е съвсем точна. Като правило отдаваме предимство на сърцето – сиреч на чувствата, дори и цената да е заглушеният глас на разумното начало у всекиго от нас. Последствията са ясни. Най-гибелните измежду тях вече посочихме по-горе. А иначе всеки от нас има собствен горчив опит от контактите си с другия пол, който виси като Дамоклев меч над всяка глава. С едно ярко изключение – истинският окултен ученик, който е надмогнал поривите на плътското у себе си и се е научил да трансформира сексуалната енергия в най-фина енергия на творческата изява.

Върху друг такъв фундамент на заслужено завоюваното достойнство четем: “Избавен от илюзиите на ума”. Тук уловките са не по-малко и не по-безопасни от онези на чувствата и телесните страсти. В езотеричния индуизъм умът бива оприличен на маймуна, която непрестанно подскача от клон на клон – т.е. от мисъл на мисъл – и никога не намира покой. А щом не откриваш покой, значи не можеш да се концентрираш върху нищо за достатъчно дълго време и не бива да очакваш да постигнеш нещо в живота. Да успокоиш ума, да го впрегнеш на истинска работа в полза на духа – това е майсторството, което се изисква от ученика по Пътя към Божествената Истина. А това значи да не позволяваш на ума (рационалното) да навлиза непозволено в териториите на душата (мистичното, метафизичното), а да си знае винаги мястото като помощник на реалния господар на човека – Божията искра у него, безсмъртната монада.

Който върви неотклонно по духовния Път, постепенно се изпълва с дълбока вътрешна увереност, с искрено и ярко чувство за собствено достойнство. Ала това не е показнáта надутост или надменното усещане за превъзходство над другите, с които се кичи егото. Това е онази непоколебима и твърда като скала сигурност, че си открил своето истинско предназначение в света на материята, че си разгорял Божията безсмъртна искра в душата си и че Онзи, Който бди над всички създания и ги насочва към целта на тяхното съществуване, е станал твой неразделен Спътник по всички неизброими космически пътеки.

Пребродил пространствата на вековни заблуди, надскочил крепостните стени на хилядолетни илюзии, построил си приживе неръкотворен паметник на духовното начало, стъпил върху постамента на претопената в небесно злато низша своя природа, ученикът от Школата на вечния живот се отправя достойно с отмерени, спокойни стъпки към следващото предизвикателство в паноптикума на Вечността – олтара на духовния Учител.

Константин Златев

ЗАВЕТЪТ на Майка Тереза

Хората често са безразсъдни, нелогични и егоцентрични...

Прощавай им въпреки това!

Ако си мил и любезен, могат да те обвинят, че имаш егоистични, скрити намерения.

Бъди любезен въпреки това!

Когато постигаш успехи, ще спечелиш и фалшиви приятели, и истински врагове.

Успявай въпреки това!

Ако си честен и открит, хората могат да те измамят.

Бъди честен и открит въпреки това!

Това, което си създавал с години, някой може да разруши само за миг.

Създавай въпреки това!

Ако намериш спокойствие и щастие, хората може би ще ти завидят.

Бъди щастлив въпреки това!

Добрината, която направиш днес, сигурно ще е забравена утре.

Прави добро въпреки това!

Винаги давай на света и на хората около теб най-доброто, което можеш и имаш.

Въпреки всичко.

Предчувствие за сбъдване

Нощ. Цялата планина е подвластна на тътнещата и страховита буря. Светкавиците раздират черното небе във всичките му посоки.

Дъждът забива тежките си капки в земната твърд. Дали от ураганния вятър, или от страхопочитание, дърветата превиват върховете си и се покланят неясно кому.

Свиквайки с тъмнината, окото бавно различава силует върху скалата. Той, загърнат в плащ, недокоснат от стихията, се взира пред себе си. Всъщност не, очите са почти затворени, лицето е спокойно, но сурово и твърдо.

Какво ли съзира пред себе си в тази тъма? Бъдещето?

Едва ли, та нали Той го създава.

На няколко крачки, вдясно от него, синьобяло облаче се разстила върху земята. Ледените капки дъжд се разтварят в светлината му, без да докосват спящото ú тяло. Миглите потрепват в дълбок и спокоен сън, необезпокояван от тътена.

От безкрайни времена Тя е част от Неговото Аз, а Той – от Нейното. Дишат заедно, движат се заедно, но най-вече – творят като цяло. Излъчват волята на Създателя си с Любов. Тази същата Любов, с която Той ги е създал и благословил.

Има ли край? А има ли начало...? – Никой не знае.

Суровостта на лицето Му изчезва, когато се обръща към нея и бавно отваря очите си. От гърдите Му бликва струя бяла светлина и като ореол засиява около Него.

Стон, предвещаващ събуждане, се отронва от устните ú.

Той вдига ръката си към небето, а решителният Му жест не позволява на последната светкавица да извърви докрай пътя си.

Черното небе отваря своята паст. Синевата залива и изпълва пространството. Хоризонтът порозовява. До изгрева остават минути.

Тя обича да посреща Слънцето от лазурно синьо небе, а Той ú го подарява всяка сутрин.

Първият слънчев лъч потърси вечно сплетените им ръце, премина през Тях и, обагрен с цвета на Любовта, се устреми към земята.

Роди се още един ден от Великата Реалност.

Лилия Мадолева

Изказване на зулуския духовен водач Кредо Мутва на конференция за опазване на езерата, проведена на 2 октомври 1999 година в САЩ

Независимо кои сме, независимо в коя част от света живеем ние сме едно. Ние сме едно един с друг. Ние сме едно със Земята. Ние сме едно с Луната, със Слънцето. Ние сме едно със звездите. Моля ви, помнете това. Безполезно е да опазвате същности като водата и дърветата, ако сте се отчуждили от тези същности. Не можете да опазите нещо, което не чувствате в себе си. Не можете да опазите нещо, което не е част от вас самите.

Когато бях посветен за пръв път през 1937 година в тайните и знанията на Майка Африка, моят учител – а това беше моята леля – ми нареди да изляза и да напълня един малък глинен съд с вода. След това ми каза: „Погледни във водата – какво виждаш?” Бях хванат в капан, понеже един посветен не бива да има его. Той не бива да се позовава на себе си. Казах: „Лельо, в тази вода виждам една личност.” Тя попита: „Кой е тази личност?” Не посмях да кажа, че това съм аз. Отвърнах: „Това е лицето, за което знам, че е син на моята майка, единственият ú син.” А тя рече: „Да, ти си и в тази вода, и водата е в теб. Докато не узнаеш това, че ти и водата сте едно, не трябва дори да пиеш водата, не трябва дори да мислиш за нея, защото това би означавало, че си се отделил от нея.”

Уважаеми, където и да отидете в Африка, ще намерите африканци, които се обръщат към водата с едно наистина интересно име. В езика на хората суахили в Кения водата се нарича „ма-гии”. В езика на зулусите водата се нарича „аманзе”. А на езика на племето бетсу в Есуту – малко кралство в Южна Африка, водата се нарича „мазте”. И всички тези думи, където и да отидеш, означават едно и също нещо: „течността на съзиданието, нещото, което е направило нещо, нещото, което е накарало друго нещо да съществува”...

В древни времена в Африка се случвало да рискуват живота си, за да защитят водата. В древни времена нашият народ наказвал сурово всеки, когото заловял да уринира в поток или река. В моята страна се среща вид мравки, дебели като мен, които са много войнствени. И ако ти, мъдри човече, бъдеш хванат да правиш вода във водата, една от тези хубавици ще бъде взета и накарана да те хапе по онова нещо, като я затворят в отвора му в продължение на няколко часа, и това ще бъде най-големият урок, който някога ще научиш.

Африканците казват, че никое наказание не е достатъчно жестоко за онзи, който убива природата. В Южна Африка и по цяла Африка има дървета, които нямаш право да сечеш. И понякога тази забрана отива до такива крайности, че даже сега, в днешно време, един ден аз, Кредо Мутва, бях изправен пред един вожд на племе и обвинен в убийство. Обвинението беше наистина сериозно и след процес, който продължи три дни, бях оправдан, само защото пледирах, че съм виновен, но ненормален. Свещеното същество, което бях убил, се беше намесило в обяда ми, което в книгата на Кредо Мутва е смъртно престъпление. А кое беше това същество? Това беше една муха... Обикновена домашна муха. В Южна Африка има племе, наречено бахуне-бамата, което дори сега ще ви обвини в убийство, ако ви хване да нараните муха.

Почитаеми, нашите хора вярват в много странни неща по отношение на водата. Те вярват, че водата е жива същност. Вярват, че водата има ум и помни. Причината, поради която едно езеро се образува там, където е, причината, поради която реката тече през местата, през които протича, не е, защото това е правилното място, през което да протича водата – не! Причината е в това, че на мястото, през което протича реката, има енергия, невидим дух, който преминава като змия под земята, през ситния пясък и се движи в посока, противоположна на наклона, по който протича реката. Ако тази голяма огнена змия, както я наричаме ние, тази невидима енергия умре, тогава реката също умира. На нас ни е казано, че езерата се образуват, където се образуват, защото съществува споразумение между водата и определени видове скали.

На езика на моите хора, зулусите, езерото се нарича „исиби”. От тази дума „исиби” е образуван глагол, който означава „да закърпя”. Ако има дупка в дадена материя и вие направите кръпка върху нея, тази кръпка се нарича „исиби”, а вас ви наричат „исибелла” („възстановител”). Защо казваме, че езерото е „възстановител”? Ние вярваме, че дадено езеро контролира силите на всички живи неща около него. Дадено езеро контролира силата на всяка птица, всяка риба, всяко мъничко същество, което намерите във водата, то контролира и стимулира и жизнените сили на по-големите животни, чак и включително до човешките същества, които са същите. И всеки път, когато по земите ни е имало болест, кралете ни не разрешавали на нашите хора да се доближават до езерата. Не им разрешавали да навлизат в това поле. Съществува невидимо поле на сила около езерото. Ако си свалите дрехите и намокрите малко кожата си, и влезете в това поле, ще почувствате нещо като пощипване. Това ние наричаме „дух на водата”, „исиби”, възстановителя на живота.

Нашият народ вярва, че има музика, един вид общуване, което се осъществява между потоците и реките, и езерата. Ако унищожиш едно езеро, което е, да речем, на 20 мили от друго, музиката прекъсва и езерото, което си разрушил, умира, както и езерото, с което то е общувало.

Дами и господа, много пъти в Африка, когато съм започвал да се боря, за да запазя онова, което съм мислел за свещено, често са ме укорявали, осмивали и дори са ме били като суеверен дивак. Но проповядвах само онова, което моите предци са проповядвали. Проповядвах онова, което нашите майки са ни учили – че водата е свещена. Тя е жизнената кръв на Великата Майка. Не бива да я проклинаме и не бива да ú пречим, защото ако го направим, водата умира.

Нашият народ казва, че водата е първото нещо, което ви се случва. Тя е и нещото, което се случва през целия ви живот. И тя ще бъде последното нещо, което ще ви се случи. Когато се раждате, ви къпят и така бивате венчани за духа на водата. Когато си тръгвате, поемате вода и ставате едно с нея. Вие пиете, миете се и почиствате дрехите си. Вие пиете духа на водата независимо дали това ви харесва, или не, независимо дали вярвате в духа, или не. Нашият народ също вярва, че когато умрете, ще бъдете изкъпан с вода – не за да ви изчистят, защото кой би поискал да изчисти някого, който е ритнал ведрото? Вие трябва да бъдете изкъпан, за да можете бързо да стигнете до мястото за даването на присъди и да преминете към следващата си инкарнация.

Нашият народ казва, че водата има уши. Имаме поговорка, която твърди: този, който прави любов със съпругата на друг на брега на реката, трябва да внимава и да не издава силни и глупави шумове. Защо? Заради водата. Ако близо до поток се излъчва страстна емоция, потокът някак я записва. И сещате ли се какво ще се случи? Това, което сте направили край реката, един ден ще бъде чуто от всеки в околните села. И ще има да се чудите откъде са могли да чуят за това.

В Южна Африка има верига планини, наречени Devaterbergh. Има много извори и фонтани с вода, а в миналото са били много повече. И когато стигнете до водните планини и седнете там сам, напълно сам, ще чуете ясно звуци от древните битки, които са се водили в тези райони. Ще чуете цвилене на коне, звън на саби, воини, които крещят, и хора, които умират от раните си. Ще чуете това, защото водата има уши.

Дами и господа, има много неща, които бих могъл да споделя с вас. Но нашият народ казва, че онзи, който говори много, кара хората да се уморяват. Аз не съм дошъл тук, за да ви уморявам. Аз съм тук, за да ви кажа следното: нека с цената на всичко запазим красивата песен на природата. Нека почитаме всяко езеро и всяка река. Не просто като интересна ивица вода, през която разглезени милионери профучават в своите мощни яхти – не! Нека почувстваме водата, нека се вслушаме във водата и нека станем едно с водата.

Придружава ме моята „ритуална съпруга” – Нобелла. Тя има дарбата да намира вода. В Европа щяха да я ценят, също и в САЩ, но поради бързото загиване на нашата култура на чернокожите в Южна Африка жена като Нобелла има по-голям шанс да бъде изгорена като вещица. Тя може да намира вода и понякога аз си правя шеги с нея. Понякога я водя със завързани очи до място, за което знам, че има голяма канализационна тръба, която минава под земята, и когато тя открие това, много се ядосва. А тя има много сприхав нрав. Тя се вбесява, защото канализационната вода сега е претоварена с толкова мъртви вещества, че самата тя (водата – б.р.) е умряла. Тя е умряла като жива същност. Живее само като течна същност, която отнася боклуците до мястото, до което достига.

Дами и господа, моля ви, нека възстановим Земята. Нека приемем едно нещо, което нашите майки са приели и нашите бащи са знаели: че Земята е живо същество, където всяко нещо е свързано с всяко друго във вечен съюз. И ако разрушите едно нещо в единия край на света, вие създавате верига от разрушение, която разрушава всичко друго.

Нека ви кажа две последни неща. Едното е, че великите разказвачи на истории в нашите племена са ми разказвали, че прясната вода не е родена на нашата Земя. Разказвали са ми, че някога, преди много хиляди години, една ужасна звезда – или видът, който наричали Му-шо-шо-но-но, звездата с много дълга опашка – слязла много ниско в нашите небеса. Дошла толкова близо, че Земята се обърнала с главата надолу и небесата се оказали отдолу. Целият свят се обърнал наопаки. Слънцето изгрявало на юг и залязвало на север. След това закапали капки от горящо черно вещество – нещо като стопен катран, които изгорили всяко живо същество на Земята, което не успяло да ги избегне. След това станал потоп, придружен с ветрове – толкова силни, че отнесли целите планини. А след това западали големи буци лед и целият свят бил покрит с лед в течение на много поколения. След това оцелелите хора видели изумителна гледка. Видели реки и потоци с вода, от които можели да пият, и огромни риби, които били избягали от морето и сега живеели в тези реки. Това е историята на нашите предци. На нас ни казват, че същото това нещо ще стане отново много скоро. Защото голямата звезда, която е лавата на нашето Слънце, ще се върне в деня на годината на червения бик, която е годината 2012-а.

Радвам се, че няма да съм тук, за да гледам веселбата. Моето желание е следното: да бъде благословено всичко, което сте направили, всичко, което смятате да направите. Нека всичката сила, която съществува отвъд звездите, да подкрепи вашите усилия, защото всяко езеро, чийто живот възстановите, е цял един спасен свят. Благодаря ви.

Превод от английски език: Емилия Манолова

Кредо Мутва за лечението на СПИН

Кредо: Бих желал да кажа на света, че аз не съм знахар, шарлатанин или любител на сензациите. Аз съм възрастен човек, който е видял много. Искам светът да знае, че съществува лъч надежда, който се излъчва от Южна Африка.

Това е растение, което е на път да изчезне, растение, което се нарича Suderlandia Fructosate. Това растение прави чудеса за онези, които са болни от ужасната болест, наречена СПИН. Растението е толкова невероятно, че чудесата се виждат в рамките на седмица или две седмици. Ако това растение се даде на човек, който е на смъртно легло, в резултат той става, има много повече енергия, излекува се от депресията и получава добър апетит. Въпросът е спешен, защото учените не създадоха лекарство за СПИН. Според мен това растение трябва да бъде засадено от всички правителства, които ги е грижа, от всички организации, които ги е грижа, и да бъде дадено на всички човешки същества безплатно.

Стив (интервюиращият): Абсолютно. Но аз мисля, че хората трябва да знаят и какво да правят с това растение.

Кредо: Не трябва да правят нищо, сър. Засаждате растението, късате листа от него и ги поставяте в чаша за чай, и ги попарвате във вряла вода. След това оставяте чашата да престои, както ако правехте чай, а след това просто изпивате този чай. Пациентът го изпива.

Стив: Листата и червеното цвете ли?

Кредо: Да.

Стив: Смесваш ги заедно, така ли? Трябва ли преди това да ги изсушиш?

Кредо: Не, можете да ги берете направо от градината, защото ако ги сушите твърде много, те някак губят от огромния си дух. Това е всичко, което трябва да направите. Има добри лекари, с които аз работя, които правят хапчета от него. Но според мен случаят е спешен за страната ни и за света. Вижте, аз не мога да излекувам хората от Африка, без да излекувам хората от Карибите, защото СПИН се разпространява навсякъде по света. Ако лекувам само хората тук, ще дойдат нови болни и ще заразят излекуваните – затова трябва да лекуваме целия свят.

Първоначално растението Suderlandia го имаше навсякъде в Африка. Но имаше и една сивокафява птичка, която се хранеше със Suderlandia. Тази птичка обаче става за ядене и гладуващите хора я избиваха, в резултат на което тя сега вече почти е изчезнала, а земята тук е трудно да се култивира.

Стив: Имаш предвид, че семената не се разпространяват?

Кредо: Да, да. Трябва да се вземе шкурка и да се засажда всяко малко семенце. Семената са малки – по-малки от тези на гроздето. Поставяте всяко семенце в малка саксия. Оставяте го да порасне до около 3-4 инча (7,5-10 см – б.р.). След това го пресаждате в полето или на затревена земя. Можете да направите голяма градина – 20 акра или повече, и да го садите там. Има фермери, които вече ги засадиха, но те са твърде малко, а светът се нуждае спешно от растението – не трябва да бъдем егоисти. На английски това растение се нарича Suderlandia Fructosate. Африканците го наричат kalkoe nbos. Растението е известно от хиляди години като антидепресант, усилващо апетита и подсилващо имунната система на човека.

От много време растението е използвано с голям успех и в борбата против рака – използват го и сега. Използват го и за болести като туберкулоза – преди да се появят стрептомицинът и другите подобни лекарства против туберкулозата. В древността венерическите заболявания като гонорея, сифилис и други са били нелечими така, както сега е СПИН – затова нашите хора го използвали и за лечение от венерически заболявания. Иначе щели да загинат, както сега загиват аборигените – от болести, пренесени от Европа.

Аз и група лекари открихме, че влиянието на това растение е драматично – изпробвахме го върху хора, които бяха на смъртно легло, които бяха изписани, за да си умрат в къщи. За две седмици или месец те се оправяха. Една дама в Зулуленд е спасила много хора, обречени на смърт от СПИН; една моя студентка – Вирджиния Рателе – също спаси племенното си село в Куруман. Но става нещо странно. Аз и Вирджиния, които живеем в планините, сме заплашвани и тероризирани от хора, които са професионалисти в тази област.

Аз не твърдя, че колкото и драматични да са резултатите от това растение, то е лекарството, което ще ни отърве от болестта СПИН, но смятам, че то ще забави болестта дотогава, докато учените фармацевти открият истинския лек, който не е токсичен. Аз твърдя, че това растение Suderlandia изобщо не е токсично. То е използвано даже от президента Пол Крюгер – той веднъж изпратил от това растение на един германски принц, който бил болен от рак на гърлото, но корабът пътувал много бавно и докато стигне, вече било твърде късно.

Аз мисля, че Обединените нации трябва да се заемат с отглеждането на това растение, защото сме изправени пред спешен случай в световен мащаб. Аз твърдо вярвам, че тази болест е сътворена от човека. Начинът, по който тя се държи в човека, показва, че не е създадена от Бога. Тази болест показва сатанинска интелигентност и аз твърдя, че в Африка има лъч надежда, който е на път да бъде удавен от алчност и секретност... Аз твърдя, че това растение принадлежи на цялото човечество. То принадлежи както на малките деца, които умират от СПИН, така и на мъжете и жените, и вярвам, че учените ще могат да създадат лекарство против СПИН от това растение. Отправям този апел към света, защото нашето правителство изглежда напълно безразлично към това предложение, което правя на цялото човечество.

Едно растение от вида Suderlandia plant може да излекува 10 души и на нас ни трябват плантации от него. Аз твърдя, че това растение не може да служи като играчка за алчни бизнесмени, нито на крадливите фармацевтични компании, които крадат съкровищата на Африка и ги заключват в компютри, и ги наричат интелектуална собственост. Нямаме нужда от болест като СПИН, която да намалява населението на света. Казвали са ми, че тази болест е създадена, за да разруши Африка, и сега вярвам в това. Но ще ви кажа едно. Няма да позволя Африка – една погрешно разбирана и погрешно представяна нация, да загине и да отговори на проектите на заговорниците. Аз твърдя, че Африка трябва да живее, че Китай трябва да живее и че дори Съединените щати трябва да живеят. Има лъч на надежда, тъничък лъч на надежда, който идва от Африка, и аз апелирам към всяко човешко същество да го увеличи, да разпространи надеждата по света.

Едно време имаше болест, наречена малария, която унищожи много хора в Средния изток (Близкия изток – б.р.), в Африка и другаде. Тогава от Африка се появи тънък лъч на надежда, който ставаше все по-голям и по-голям. Той беше кората на хининовото дърво, хининът. Хининът спаси хиляди хора.

Аз твърдя, че хората не трябва да гледат на мен като на мошеник или ексцентрик. Аз съм изследовател, макар и самоук. Пиша книги, които се продават по целия свят. Аз съм изобретател и историк, и традиционен лечител. И ви моля, онези, които не ми вярват, нека дойдат в Африка и видят сами това растение. Твърдя, че никоя организация няма право да нарича това растение своя собственост, никоя! Аз казвам – нека надеждата за човечеството изгрее от Южна Африка и се разпространи по цялата планета.

Ако СПИН е създадена, за да намали населението на планетата, това е нещо самоунищожаващо. Единственият начин, по който хората могат да бъдат накарани да се размножават с по-бавни темпове, е да спрем войните по света. Когато някой континент бъде разтърсен от война, хората се размножават повече. Хората се размножават от страх. Хората се размножават от несигурност. Вие, лицемери от Обединените нации, вие, лъжци зад стените на Обединените нации, всички вие – отправям към вас предизвикателството да изградите един по-сигурен свят, а не свят, изгниващ от заболявания.

Благодаря ви.

29.04.2001 г., Йоханесбург, Южна Африка

Превод: Емилия Манолова

Въпроси и отговори за съвременната младеж

Ние, хората от така наречената „средна възраст”, сме длъжници към българската младеж. Длъжници сме спрямо младите хора на България, понеже в съдбоносното време, в което живеем, не сме направили всичко, за да им помогнем да се ориентират по-добре в твърде сложната обществена ситуация. Не сме споделили – докрай и с безпощадна искреност и самокритичност – собствения си житейски опит, грешките и сполуките, идеалите и копнежите, разочарованията и провалите си. Не сме погледнали достатъчно прозорливо в бъдещето, за да открием в него пътека не само за себе си и своето поколение, но и за тях – нашата единствена надежда за утрешния ден. И на родината, и на света.

Длъжници сме и такива ще останем, ако не кажем на момчетата и момичетата от нашата кръв цялата истина: за себе си и за света, в който живеем. А това е свят на лъжовност, в който купища заместители и откровени фалшификати са обявени за скъпоценности от най-висока проба. Свят, в който всичко се купува и продава според пазарната цена. Дори и човешката съвест...

В състояние ли сме да предпазим нашата младеж от сурогатите на упадъчната масова култура, която залива като мръсна вълнá цялата планета? Масовата култура – рожба на високо цивилизования и интелектуално извисен западен социален модел, – която се крепи (и то доста здраво!) върху два солидни стълба: насилието и разюзданата сексуалност. Как да обясним на нашите деца, че човешкото общество не би могло да се гради върху такива измамни опори? Че стъпването върху тях не води нагоре, а надолу? И че с всяка крачка опасната близост до пропастта на падението става все по-реална...

Ще ни разберат ли младите хора на България, ако се постараем да им обясним, че музиката, която слушат, разрушава не само слуха, но и душата им? Че филмите, които гледат, са само сянка на истината? Че алкохолът и цигарите не предлагат сигурност и не демонстрират зрелост, а са утеха за неосъществени мечти? Че в бездната на наркоманията се свлича дори и безсмъртното начало у човека? Че властта и славата са ден до пладне и обикновено се заплащат според тарифата на непростимите компромиси? Че върховете в кариерата не са доказателство за действителното качество на човека? Че най-важното на тази земя не са притежанията, а творческият устрем и съхраненото достойнство?

Как да ги убедим във всичко това, след като те гледат поредния вариант на „Биг брадър”, от който им става пределно ясно, че на този свят всичко може да се направи за пари. ВСИЧКО!

Как да ги приобщим към истините, които сме прегърнали след извървения път на познанието и мъчителна битка срещу собствените си слабости, след като от всички страни ни залива лавината на лъжата? – Новоизлюпени в преходния период политици (страдащи от неизлечимата мания за незаменимост), лидери на всякакви организации (включително фантоми с неустановен произход), общественици и купени журналисти, гласовити моралисти и хора с тежки досиета, търговци на стоки и на нравствени стойности, зле прикрити лицемери и безскрупулно открити вулгаризатори, духовници без призвание и манипулатори по призвание, перачи на народни пари и блюдолизци до трапезата на новобогаташите... Всички те вкупом ни убеждават колко справедлив е светът на нищетата – материална и духовна, – в който живеем, колко закономерно е те да благоденстват за наша сметка, колко нормално е да гледаме и да слушаме ежедневно новини за престъпления, изгаряща човешка болка, разорения и всякакви други бедствия... Тези царе на лъжата се опитват всячески да ни внушат, че не само не бива да страдаме, но и на колене трябва да паднем пред тях за всички благодеяния, с които ни обсипват.

И когато ние сведем очи в безпомощно примирение пред цялата наглост на властимащите и цялата пасмина техни глашатаи и добре платени слуги, свивайки тихо рамене в неизразим гняв и диво безсилие, тогава погледите на младите момчета и момичета се впиват като оси в гърбовете ни. Те не могат да ни вярват, докато ние с робско бездушие носим на плещите си товара на лъжата. И са прави!

Нерядко по улиците чувам разговори на млади хора, които с единия крак са вече извън България. При първа възможност ще заминат за чужбина да работят или да учат. Повечето от тях – всъщност почти всички – няма да се завърнат. И най-елементарното сравнение с обстановката в страните, където отиват (а това са общества с превъзходна вътрешна организация, образцов ред и чистота, при стриктно спазване на законите), не е в полза на отечеството. За какво да се връщат в хаоса, мръсотията, шумотевицата и блатото на низките страсти?! При липса на каквато и да било гаранция за реализация тук и сега... Те са по-умни от нас и знаят, че нищо в живота не се повтаря, а най-вече – младостта. И никой не може да ги обвинява, че търсят щастието си навън. Всеки се ражда със свещеното право да го търси и открива там, където намери за добре. В нашата страна то е част от илюзията, с която упорито ни хранят вече толкова време. Не ми е известен случай на оцеляване след подобна диета...

Вече двадесет години България се е превърнала в една огромна говорилня. Всеки, по всяко време и на всяко място, и по всякакъв повод дърдори ли дърдори. Вярно е – вече можем да кажем всичко и за всекиго. Не е като през тоталитарния период, когато такова безумие се заплащаше с продължителна ваканция в Белене или дори директна среща с някого от класиците на марксизма-ленинизма (т.е. с летален изход). Всеки си говори каквото си иска. И никой не го слуша...

Нямаме право да задържаме младите хора на България тук, където те не съзират перспективи пред себе си. Ще изстрадваме всяко тяхно заминаване, ще се радваме на успехите им по чужди земи и тайно ще си мечтаем да си дойдат. Ала преди да се обречем на безутешната болка от раздялата, преди да ги призовем да влеят наученото и усвоеното в родната мелница на съзиданието, наш дълг е да сторим нещо за собствената си страна. Да я направим привлекателна за поколенията след нас.

От дълги години работя със студенти и изпитвам истинска душевна наслада, когато откривам сред тях личности с благородна нагласа и висок жизнен идеал. Уверявам ви – те никак не са малко! Удоволствие е да споделиш с тях знание и личен опит. Радост е да наблюдаваш сериозното им отношение към изпитанията на битието и упованието им в идеали, далеч надхвърлящи земните измерения. Те живеят, трудят се и израстват по своя път, водени от вяра в една висша справедливост и Любов.

Затова намирам сили да се обърна към техните връстници и да им кажа: винаги и за всичко има изход! Не унивайте! Не вярвайте на лъжците и мошениците, които извращават истините за живота! Те ще си отидат, а вие ще останете. Утрешният ден на България и света е ваш.

И най-вече не вярвайте на онези, които се стараят до изнемога да ви убедят, че всичко на този свят се купува, че човек може да направи всичко за пари. Те утре ще се опитат да купят и вас. И не за ваше добро, а за своето.

Великият поет, мислител и философ Йохан Волфганг фон Гьоте заявява: „Ако изгубиш богатство – нищо не си загубил. Ако изгубиш имот – малко си загубил. Ако изгубиш чест – всичко си загубил.”

Скъпи приятели, истината не е във видимите неща, а в невидимите.

Познавам твърде богати хора и между тях няма нито един щастлив. Задоволен – да. Но не и щастлив. Задоволена е свинята, когато се наплюска и започне да се въргаля в кочината. Щастлив е човекът, у когото се е пробудил творецът и който умее да създава блага – за ближните и за себе си.

В дни на безпътица и лъжа, на мрак и бездуховност, каквито са нашите, би трябвало да потърсим пламъчето на Истината. Да го вземем в шепа, да го разпалим и пренесем навред, според силите си. И доколкото сме прогледнали в тъмното, да помогнем и на другите да открият вярната пътека към бъдното.

Това, което най-много липсва на българската младеж (а и на световната), е един висок жизнен идеал. Той не се дава наготово. Трябва да се потрудиш и първо да дадеш нещо от себе си, за да го получиш и съхраниш, а после – и да го следваш.

Такъв идеал предлагат великите духовни учения. Всички те са изпитвани и проверявани безброй пъти през вековете. Всички те – и древните, и съвременните –заслужават доверието на своите последователи. Всички те са родили плодовете на духа в сърцата на приелите ги с вяра и упование.

Мощна и благодатна е духовната традиция по българските земи! От епохата на ненадминатия певец, цар и първожрец Орфей, през славните подвизи на светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий и обгърнатата в мистериозност фигура на предводителя на богомилството Боян Магът, та до наши дни. След класацията „Великите българи” (2007 г.) нашите сънародници вече по-добре познават духовно-културното наследство на българския духовен Учител с планетарна мисия Петър Константинов Дънов (12.07.1864-27.12.1944), познат и с духовното си име Беинсá Дунó. Позволете ми да почерпя от богатството на неговото Слово, за да го предложа на съвременната младеж.

Учителят Беинса Дуно е изградил завършена система за здравословен и пълноценен живот. Тя е стъпила върху основите на логически свързани и взаимно допълващи се принципи, методи и средства. Тук ще цитирам само четири от правилата, които – ако бъдат осмислени и спазвани – ще допринесат определена полза и за тялото, и за духа ни. Те са валидни за всички хора, за всякаква възраст, но ги предлагам специално на вниманието на младежите.

Правилно да мислим, правилно да дишаме, правилно да се храним, правилно да работим.

Нека да ги разгледаме поотделно.

1) Правилната мисъл.

Учителят Беинса Дуно я нарича „права”. Тя е плод на адекватното, целесъобразно, логически издържано и позитивно мотивирано мислене. Правилната мисъл е израз на мъдрост, надминаваща човешката. Тя е не само най-вярната за дадената конкретна ситуация, но и от гледна точка на цялостното духовно развитие на човека.

Всяка правилна мисъл е проява на висшата безсмъртна природа у нас.

В биологически (материален) смисъл човек е това, с което се храни. В духовен смисъл човек е това, което мисли.

Правилното мислене изгражда личността като творец, като създател на новото, прогресивното в света.

Най-великата, най-мощната сила в Космоса е мисълта. Чрез нея можем да създадем както своя рай, така и своя ад още тук, на земята. Цялата Вселена представлява една въплътена, една материализирана мисъл на Твореца, Когото вярващите хора наричат „Бог”.

Когато мисълта бива насочвана от мъдрост, когато е изпълнена с любов, когато нейна опора е истината, тогава тя – мисълта – е способна да твори чудеса.

Правилната мисъл прави човека недосегаем спрямо злото. Освен че той самият става неспособен да извършва зло, то не може да го засегне.

Правилната мисъл съдейства за разгръщането на вътрешния потенциал на човека. Тя му осигурява свобода в нашия свят на толкова бариери и ограничения.

2) Правилното дишане.

Освен чрез храната ние набавяме нужната за съществуването си енергия и чрез дишането. Има и трети източник – специфични космически енергии, които обаче няма да разглеждаме тук.

Както е известно от модерната наука, дишането е основен жизнен процес, посредством който бива доставян кислород за окислителните процеси в организма и, в крайна сметка, се поддържа неговото (на организма) правилно функциониране.

Древната мъдрост на Изтока е разработила още преди хилядолетия стройна система за правилно дишане. Индийските духовни Учители, посветените в системата „Йога” са я нарекли „пранаяма” (от санскритското понятие „прана” – първоначална жизнена енергия, която се съдържа във въздуха). Векове преди християнската ера индийците са усвоили множество дихателни упражнения, чрез които постигат цялостно подобряване на здравословното си състояние, включително и значително дълголетие. Една от духовните практики, които предлагат комплекс от подобни упражнения с доказана стойност, е Хатха-йога.

Голяма част от здравословните ни проблеми възникват поради неправилното ни дишане – плитко, непълноценно. И обратното – повечето заболявания могат да бъдат излекувани чрез правилно дишане. Сиреч – чрез целесъобразно приемане на жизнените енергии от въздуха.

Простичък пример: ако изпитвате някакво неразположение или получите криза, направете девет дълбоки вдишвания. Веднага ще получите облекчение.

3) Правилното хранене.

Храненето е от изключително значение и за физическото, и за душевното здраве на човека. Преди всичко останало трябва да се научим именно да се храним правилно. От всички същества на нашата планета за жалост точно човекът – засега! – се храни най-погрешно.

Учителят Беинса Дуно излага няколко важни препоръки за здравословно хранене:

· Решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната.

· Храната да е чиста и прясна.

· Никакви консерви.

· По-добре да се пие вода, отколкото каквито и да е напитки.

· Да не се смесват безразборно храните (т.нар. разделно хранене).

· Никога да не се преяжда.

· Осигуряване разнообразие на храните.

· Предимство за суровите пред готвените храни.

· Да приемаме храна само след изгрев и преди залез слънце.

До наше време човечеството е употребявало и употребява предимно тестени, месни и млечни храни и по-малко растителни. Навлизаме в епоха, когато превес постепенно ще придобият растителните – плодове, зеленчуци и ядки.

В по-далечното бъдеще човекът вече няма да се нуждае от веществена храна, а ще приема в чист вид енергиите от Космоса. На някои това им изглежда неосъществима утопия, но има живи примери за подобно поддържане на жизнените процеси – например, хора, които се хранят само със слънчева енергия.

Ала тъй като тази перспектива е още твърде далечна, нека засега да се концентрираме върху правилното хранене с наличните днес хранителни продукти. Към предоставеното от Учителя Беинса Дуно ще добавим още няколко съвета:

- да се храним с пълна концентрация и благодарност за това, че и днес имаме „насъщния си хляб”;

- да се храним, само когато сме напълно спокойни, освободени от напрежението и грижите на ежедневието;

- да не забравяме, че начинът на хранене говори недвусмислено за общата ни култура и равнище на интелигентност.

Според Учителя Беинса Дуно най-добрата храна са плодовете. Те спомагат за пречистването както на тялото, така и на мислите и чувствата на човека.

В основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Месната храна е най-нездравословна не само поради ярко изразената си токсичност, но и заради крайно отрицателната енергия, натрупана в нея при отнемането на живота на съществата, които служат за храна на месоядците.

4) Правилната работа.

В случая разглеждаме понятието „работа” в максимално широк смисъл – като всичко, което вършим.

Учителят Беинса Дуно разглежда три стадия в отношението на човека към това, което върши. Във възходящ ред те са: мъчение, труд и работа.

За мъчение говорим тогава, когато човек върши нещо по принуда. Например, трудът на робите – през робовладелския обществено-икономически строй, до премахването на робството след Гражданската война в САЩ, та до ХХ век.

За труд става дума, когато човек върши нещо за пари – например, за да изхранва себе си и/или семейството си. Това е т. нар. икономическа принуда. Характерна е най-вече за капиталистическата обществена система, но остава в сила и в наши дни. Всеки от нас е запознат със западното филмово изкуство и знае какво изпитва онзи от героите, когато по някаква причина изгуби работата си.

Работата в тесния смисъл на думата е това действие на човека, когато той – независимо какво извършва – дава най-доброто от себе си. Независимо дали мете тротоара или пренася торби с цимент, седи зад бюрото и натиска клавишите на компютъра или продава зеленчуци на пазара, или пък решава интегрални уравнения, осъзнатият за стойността на своите усилия човек винаги е напълно концентриран в извършваното и се стреми да даде максимума на възможностите си. Учителят Беинса Дуно е формулирал това отношение на личността по следния начин: „Върши всичко така, сякаш го вършиш за Бога!”

Това са четирите простички рецепти, които учението на Бялото братство в редакцията на Учителя Беинса Дуно предлага на всички хора, включително и на младото поколение, за постигане на пълноценно и здравословно съществуване. Разбира се, има и твърде много други, но засега ще се ограничим с цитираните.

Скъпи млади приятели, животът наистина е пред вас. И само от вашите лични стремежи и въплътени усилия зависи в какво ще го превърнете.

Хората с материалистически убеждения твърдят, че човек умира окончателно, когато угасне и последният спомен за него. За тях смъртта на тялото е Краят, след който идва Нищото.

Проблемът за безсмъртието на човека не е свързан с физическото тяло, а с духовното начало у него. И с още нещо – със степента, в която човек е проявил себе си като творец.

Още от юношеска възраст си мислех с какво оставено след себе си човек би могъл да влезе в историята. Като ученик в осми клас най-сетне достигнах до прозрение, което споделих с момчето, с което седяхме на един и същи чин. Казах му: „За да остане в историята, човек трябва да напише книга!” Той ме изгледа учудено и не отвърна нищо.

Сега вече, през призмата на половинвековния си житейски стаж и изкристализиралия опит, бих искал да добавя – независимо дали ще оставим след себе си материална следа или не, независимо дали сме прекарали на тази планета 20, 30 или 100 години, реалното ни присъствие в историята зависи в най-висока степен от това, да останем верни на себе си и на предназначението си.

А това означава само едно – да разберем кои сме, защо сме тук и да извървим до край пътя към целта на земния ни живот.

От сърце ви го пожелавам, скъпи момчета и момичета от България и цялата Земя!

Константин Златев

Човекът Който Не Се Предаде