Стъпка по стъпка

Стъпка по стъпка from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Творческо представяне Люсиена Костова

Творческо представяне Люсиена Костова from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Творческо представяне на Ди Ал Пе

Творческо представяне на Ди Ал Пе from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Поема за доброто - моноспектакъл

Поема за доброто - моноспектакъл from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

Снежана Гавазова

ПОЕМА ЗА ДОБРОТО

(по Светото Писание)

В памет

на Стоян Михайловски

РЕЧЕ Господ белобрад

и направи чуден свят –

пръсна вечния покой

във движения безброй...

В шест дни после Той гради

и земята подреди...

А на седмия почива

и доволно се потрива,

че кълбото се върти –

ден от нощ да раздели.

Сторил беше и човек –

млад и здрав, със разум лек –

да прогледне този свят,

с колко радост е богат!

Тъй, човека заобича...

Воля даде му да тича.

Предостави му земята

и върховен дар – жената,

да усети нежността

в лоното на красотата –

образ нов на вечността...

Господ всичко туй направи

не от страст да се прослави:

Той презира гордостта,

несъвместна с мъдростта.

Горда беше злата сила

и не бе се примирила!

Неспособна да узнае

как от кал живот се вае,

взе да дебне тя човека,

та душата – още мека –

да превземе и в двубой

с Бога да се хвърли той.

Нито Ева, ни Адам

знаели какво е свян...

и венецът на света

бил ...човешка голота...

С мургави тела, в позлата

голи скачали в реката,

боси тичали в тревата

и се кичели с цветята...

Господ гледал ги в захлас:

“Да! Добре направих аз...”

Може ли да спре Творецът?

Виждал Той на туй конеца...

И понякога с тъга

ровел в своята брада...

Знаел Той как злата сила

алчно гълта... всичко смила...

“Скъпи, мъничък човече,

трябва да порастваш вече –

сам със злото да се бориш!

Гледам аз – какво ще сториш.”

... И коварната змия

по дървото запълзя...

Беше то, дърво вълшебно...

С плодове зелени... дребни,

твърди... и на вкус горчиви,

прости – ябълчици диви...

Господ с болка във душата

не посегна на змията,

а десницата Си свята

твърдо вдигна над земята.

Гледа Той – присвил очи,

как животното пълзи,

как завива към жената,

податлива на лъжата...

Истината още спи –

в ябълката тя искри...

И на злото от устата

Ева взема я в ръката.

Ще отхапе! ...То се знай –

любопитна е безкрай!

“Истината – чрез лъжа!

Тъй ще преродя света...

Нека обгори в измама –

към доброто друг път няма!

...И за разума, свещен,

само нощ поражда ден.

Братко малък, дръж се прав!

Ще те отделя чрез гняв –

правя разрез между нас

и ще чакам този час,

да се върнеш пак при мен –

мъдър, силен, несломен!”

...Ева гледаше Адам...

Той се вцепени от срам –

първи път усетил нещо

как облива го горещо...

Сбърчи ведрото чело –

неразумен е за зло!

Само... спомни си тогава:

– Господ туй ни забранява!!!

Ево, плод от туй дърво –

забранен е...

– А защо?

– Мила, Сатана, лукавият,

тоз въпрос чрез теб задава!

– Може би... но ...отхапи –

за да видиш ...как горчи!

Той отхапа...

И с ръка махна Господ!

Потъмня... Смях зловещ се разрази –

Сатаната се яви

в тоя тържествуващ час...

Но изтръпна!

Грозен глас

прикова го към земята...

Там – високо, сред позлата,

в ослепителни лъчи

Бог изчезна в небесата...

И покапаха сълзи...

* * *

...Сякаш зинала уста,

чака черната земя...

Дъжд отдавна вече няма –

за Адам беда голяма!

И забравил за Баща си,

с пот отглеждаше сина си,

който Ева му роди...

Станал още от зори,

той поглеждаше небето,

не за Бога, а задето

трябва нещо да яде!

Бе разбрал, че с две ръце

много може да направи...

А сина – да не забрави

тез умения човешки,

учеше го... и от грешки

го предпазваше. И сам

слагаше пред зло капан:

утоляваше го с кръв –

всяка от приплода пръв...

Смисляше, че ветровете,

бурите и ледовете

срещу него са сами –

и са ...духовете зли...

А Божественото Слово

чакаше ...за време ново –

след несметен брой от дни,

с вяра да го озари...

Мощен лост държеше Господ,

но чедата – още прости...

Сатаната своя дял

бе заграбил вече цял...

Сина два Адам остави –

първи братя във плътта –

брат от брата се избави,

заслепен от завистта!...

Взе човекът да роптае –

срещу кой, и той не знае...

И видя във брат си враг,

пред дома си сложи праг;

с кръв земята раздели

и зароби се с пари!

И тогава във потоп

Бог удави цар и роб:

край да сложи на лъжата

и разобличи змията!

...И запита се:

“Дали Сатаната победи?”

“В кал обърнах НЕ човека –

той това ще помни, нека!...

И ще търси КОЙ е ТОЙ!!!”

Плува със ковчега Ной...

И семейството с тревога

той спасява ...с изнемога...

И животните – по две –

мъжко, женско – за дете!

“Тъй, човече, вече сам

ти пристъпяш в моя план,

щом живота оцени

в страшните си слепи дни!

...Време идва -– скоро той

ще прозре, че брат е МОЙ!

Но ще го подготвя аз

чрез пророк за този час.

Трябва после – образ Свят

да премине в този свят...

Краен откуп е това –

с него влизам във КРЪВТА!

ДУХ – със пример ще им дам,

за да се покаят – знам!...

Тогава към доброто

СЛОВОТО ...ще заработи!

* * *

БОЖЕ, Който Си голям!

Слънце що изпращаш нам:

светли, радостни лъчи,

опрощаващи сълзи...

Всяка като капка дъжд

да промие изведнъж...

всичко сбрано във душата –

тежко ...още непознато...

И прокарваш в храсталаци,

гробища ...и странни знаци –

ивица за малките ни стъпки.

...Със живеца на търпението

все пренасяш ни над тлението

и поднасяш пред очите ни,

всеки път Безкрая в дните ни

в семе дребно обкован...

Хвърляш Ти цветя връз просяк,

в пътя Си зовеш ни боси...

В слабоумния се криеш

с разум злото да надвиеш!

И със времето в ръка

дърпаш струна не една...

Пръсна толкова искри –

в гении през всички дни...

Ти! На Ева през ръката

ни откри и Свободата –

в живия й лик двояк:

светъл лъч сред нощен мрак.

* * *

Знае ли човек – от пръст,

що е да висиш на кръст?

Закован пред всички, жалко,

като пеперуда малка...

И в прегънато ходило,

дето майка ти е мила...

и грижовно с кърпа трила –

брат ти! С чук... ръждив пирон

да забива! ...Твоя стон,

твоя ужас, твоя плач

да не чува... И палач

вкаменен ...да бъде той!!!...

...Поколения безброй

се омайвали с кръвта.

Зверско пиршество била

за очите ...луди, ...зли,

...хищни, викащи: Умри!...

...Пред човека... Който сам

преживявал ...този срам!

Бог създаде светлината

и видя, че е добро.

Раздели я от тъмата

и видя, че е добро.

После раздели водата

и видя, че е добро...

Тъй създаде Той простора,

та небе да имат хората...

* * *

Мъдрост! Ах, бъди проклета

заради Земята клета...

Творчество! Навек заспи –

ти поднасяш черни дни...

Господи, прости, прости...

клетвите ми грешни, зли...

Знам, изпитваш най-добрите

и оставяш ги в злините,

ала тях не правиш Ти!

Сатаната е, нали?...

Авраам сина въздаде

на олтар пред Тебе, Ти

Своя Син на смърт предаде,

а над него се смили!

Йов!... Не Те предаде той,

цял потънал в кръв и гной...

ТВОЯТ СВЯТ Е ТОЛКОЗ ВИДИМ,

НО С ТАКЪВ Е ТЪНЪК СТРОЙ,

ЧЕ ПОКАЗВА НИ ДА ВИДИМ

КОЛКО Е НЕВИДИМ ТОЙ !

Алилуя! Алилуя!

Появи се през нощта,

дето слънцето изгрява,

ослепителна звезда!

Верен знак е тя отнине –

Бог е слязъл с ново име!

С кръв синовна, с нас сплотен,

да смени нощта със Ден!

ДЕН в душата на човека

– за да дири той просека

през беди и тъмнина

винаги – чрез Любовта!

Астроложките гадания

в древни източни писания

казвали, че две планети

срещат се. Тогава свети

много ярка светлина:

знак за нови времена!

И когато тя се види

във съзвездието Риби,

сочело:

нов цар юдейски

скоро ще се появи,

щото Риби израелски

покровител са били...

А пък Риби са на запад –

ново слънце,

точно там,

се поражда в кръговрата

според Господния план.

Как от Изток мъдреците,

дето знаели това,

да не тръгнат след лъчите

на Витлеемската звезда?

Те са само трима

вярващи в една звезда...

Че в небето знаци има

за съдбата на света!

Благовестие – отгоре

във века лукав и див –

туй, що хората ще сторят,

е под Божия молив...

Всичко! Слава и достойнство,

ученост – върховен пост,

на земята прах са просто

и към Него ...не са мост.

В нещо просто и наивно...

сякаш лесно, ей така,

съкровено и интимно

Той протяга ни ръка...

Туй изплашило е Ирод!

(без да знае за това!)

За да вдигне той секира

над невинните деца.

Със коварство и убийства

допълзял до царски пост

от Ерусалим на изток,

бебе – в гърлото му кост!

Имал дъщеря прекрасна,

Саломея – горда, властна,

галеница на баща...

в танца – огнена змия.

Но бе огън туй студен –

с похотта държеше в плен...

А в пустинята Йоан

глас издигаше – от там

с кожен ремък, с власеница

като вестоносна птица

той предричаше в Христа

НОВО царство на света!

Дръзко “рожбите ехидни”

плашеше със дните идни,

а Авраамови тела

освещаваше с вода!

Бог не иска сляпа вяра,

Словото изпрати Той

срещу общата поквара –

в изпитания безброй

всяко чедо под небето

не като животно клето –

с разум, да надхвърли бой,

та Човек да бъде той...

............

Ирод беше свикал пир.

Звън на чаши – вой безспир...

Редки плодове, месо,

на подноси от злато...

Изведнъж се появи

дъщеря му... И с очи,

жест, походка ...ослепи

замъглените души...

Туй, което стана после,

бе подвластно не на Господ!

В танц Хетера полетя

по дланта на Сатана!

...Тръпне белият корем –

бряг за плод и стръв скроен.

Риби сребърни – бедра

и мрамор – рамена...

Ева ли превъплъти

тя във земните й дни?

Но не с ябълка в ръка,

а ...с глава върху тава!

Там, в Махерус, сред пустиня,

дето бродят бедуини,

бяха хвърлили Йоан

във вериги окован...

(Щом яви се лош вестител,

преброени са му дните:

под всевластните нозе

непременно ще умре!)

...И за този танц прекрасен

бе поднесен дар ужасен:

взе изящната ръка

кървавата му глава!

Слушай тихата Йордан...

В нейните води Йоан

вече кръстил е Христос!

Гледай как расте лозата...

как извива се сама

и от гроздове в позлата

сок излива над света!

Здраво пръчките запъват,

кротко тя по тях пълзи,

а търпи да я разпъват

в зноя и върху стени...

С рев издига се вълната

и се хвърля връз брега,

но ...разсипва се в краката ни:

празна сила е това!

В Галилея, край морето,

вече бродеше Христос.

В тридесетото си лето

там намери верен мост,

мост, по който да прокара

Словото към идни дни...

Бяха те добри рибари

загрубели сред вълни.

И са тръгнали след Него

боси в гол и прашен път!

“Тез кои са в тази жега?

На властта ли слагат прът?”

“Вижте, с тях върви Бандера.

Де ги води този луд?

Син е на баща – пантера...”

Подигравал се светът...

Колко ниско и приземно

в делника на тоз живот

гледа скотът, лицемерен,

алчен само за имот!

И когато светло чудо

тресне го, той вика “Лудо!”

И прокрадва се тогава

бавно, тежко и мъгляво

страх във двойната душа

и той бяга от това!

Дево, чиста и свещена!

Със душата на дете...

беше ти на Бог потребна

в плът със нас да се вплете!

Бог не може да обича

като нас, от страст обзет,

а навеки – в теб се врича

със душата на поет...

И синът ви бе израснал,

с ореховата коса,

а по-късно кестенява...

С рядка, хубава брада.

Среден ръст и светлосиви

умни и добри очи,

с лице весело, красиво

и мъжествени плещи.

Пръсти – нежни като лилия,

поглед – зорък, устремен...

в миг стопяващ се, в най-милия

нежен, вътрешно засмен...

Тъй различен бе от другите,

някак ...равен във гласа,

смисли влагаше в думите –

непознати досега.

Не говореше направо,

а със притчи, тъй мъгляви

за човечеца работен,

с ум и опит във живота...

“Но за кой се мисли този?

Казва даже, че бил Цар!

Щом си плащаме налози,

имаме си господар!”

...Господи, каква ти вяра?

А уверен бил е той

в пътя, който ще прокара

СВЕТЛИНА, ЛЮБОВ, ПОКОЙ...

И пристъпвал към душите

по пътеки – все извити,

за да прекоси сърцето

точно в мястото, където

то потръпва и боли

в свършека на свойте дни...

Че не бяхме осенени

от могъщ и светъл дух

във душата си нетленна.

А не свършва всичко тук.

Но... тежко, горко томува,

който беше го прозрял,

Той не беше нито чуван,

нито беше оцелял!

Римски гнет! Желязо тежко

бе огънало света

и жестокост нечовешка

сред сурова простота...

А картини там рисуват...

Злато сипе красота,

кораби далече плуват

и строят се чудеса!

Ти рибари ли рисуваш?...

Там, отгоре... Ей, стани,

слез тук, долу, не рискуваш

и от упор погледни!

Виж, сребреят наш’те гащи,

туй е сутрешната кал.

Сбрахме мрежите от снощи...

никой риба не е ял!

Ти ръцете нарисувай –

цели са в грапавини.

Докосни, не се надувай...

и отдолу погледни!

Виж, от струна са изрязани,

даже тук-таме бере...

Свирим ние в лодка празна

с дълго, тънко чепаре.

Не мелодия във синьо...

Знай, че днеска туй море

щом е ясно, господине,

и вълната ще реве!”

... „И не мислех да рисувам.

Просто тука си седях...”

Той със всеки се ръкува

и поседна посред тях...

– То се вижда, ти си учен...

– Този е от Назарет!

Чух, от дявола е купен

и неверник е заклет!

– Ти кажи, какво е ВЯРА? –

с поглед прикова Христос.

Посред лятната омара

премаля рибарът прост...

Пак погледна, но усмихнат,

ведър образ той съзря...

Всичко в него сякаш стихна

и той... махна със ръка...

Сетен път прибраха мрежи

(уловът им бе голям).

...И са тръгнали след Него...

А защо? Не знам – не знам...

Небесата – необятни.

Разумът ни – под въпрос...

И сънят е благодатен,

странен, извънземен гост...

Пуста ли си ти, пустиньо?

Има ли по-страшно име!

...А си лоно на делата

тъй далеч от суетата...

Тук пречиствал се Христос

сред молитва и във пост.

Тук отхвърлил Сатаната

и си отстоял душата...

Пуста ли си ти, пустиньо?

Или имаш друго име?

В тебе всмуква се светът,

ти утроба си и гръд!

В голотата ти ужасна

Слънцето не ще угасне!

Ти небе си на Земята.

Тук НА БОГА Е ПЕТАТА!

ГОСПОДИ! Не ни оставяй!

Страшно е на таз Земя!

Първо слепи сме за края,

после – безнадеждността...

Кой ни сгъва като книга,

изгоряла на свещта?

Мускулът не се повдига...

Висва силната ръка...

Но летата ни прехвърлят

и не мислим за това,

сякаш нещо ни надхвърля

и понася със крила

към неведома посока...

сред злини, войни жестоки...

НЕЩО... светло и добро...

Ала как? Къде? Защо?

Господи! Помилуй нас,

че сме слепи в този час,

че сме лоши ученици

и сме още алхимици...

И че вечното движение

търсехме със поколения...

А бе в приказката стара,

във дъжда по тротоара,

във звънтящата китара...

Трара-рара-рара-рара...

* * *

Колко хубаво било –

там на планината

вкупом сбрани във едно

като родни братя...

Учениците Христос

слушали с ума си прост

и пленявала душата

нова вяра – непозната...

Той говорел за Любов!

... И разкривал в образ нов

Бога техен – досегашен –

в справедливостта си страшен!

НЕ!... Той казвал “НЕ УБИВАЙ!”

И врага си възлюби!...

В бедността си не унивай,

с нея пръв ще бъдеш ти...

Спи в имота ти несрета,

а богатството е труд...

И сломена е победата,

щом наградата е ...труп!

Бог захранва всяка роля

във житейския ни път,

а свободната ни воля

в Словото намира плът...

Сам си отвори вратите

към небесните зари...

– че светът е пчелна пита

чрез делата ни добри...

Не проклятие и огън,

БОГ СИНА изпраща нам,

да поеме в изнемога

всичкия световен срам...

Гумното Си ще очисти,

класовете ще сбере

и от корен, чак до листи

с пролетта ще се сплете...

И е тихо и спокойно,

можеш вече да заспиш...

Слънцето така е знойно...

После дълго ще вървиш!

Долу, там във синевата

сякаш че трепти града...

Разминават се делата,

всеки си кове съдба!

Но което отминава

е проекция напред,

в прежно дело се вдълбава

семето на нов завет.

После семето пониква

в нас за бъдещите дни!

Тъй безкрайното ни вика,

с туй животът се гради!

Както расне огън в огън,

пали вярата така...

А огнища вече много,

хвърлен факелът в света!

Ах, горко ти, Юда, клети!

Как те Бог определи?

Кой ли път пълзи змията

с изкушение в зъби?

Със предателството гнусно

ти почерни свойте дни...

Да изкупваш ли се спусна

алчността ни за пари?

С тях те сграбчи толкоз властно

в ноктите си Сатана!

В най-големия нещастник

те превърна на света!

Трийсет сребърни парици –

Свобода за шепа трици!

...И по сила тази драма

равна и до днеска няма...

Христос предаде ти с целувка,

детенце както се целува...

С невероятната преструвка

доказа – всичко се купува!

И гордо Сатаната стана!

Но точно туй му бе капана –

Да! Няма правда на Земята!

Че тя не земна е, а свята!

И няма път в хоризонтала,

отворен е по вертикала...

Човешкият живот на кръст е,

че само тялото от пръст е...

Сърцето – не!...

И то се влива в поток

огромен на живота

и пулсът му към него –

КОД е!

Сърцето е вълшебна призма,

защото тройно ни пронизва:

през него мине ли светът,

и разумът добива плът.

Сърцето има своя роля

и води към различен свят,

но недорасли, по неволя,

за нас е още непознат!

Всеки иска къс земя

и убива за това!

Ала после на парчето

пак отглежда си детето...

Люби своята жена...

А защо да е така –

всичко в земния ни път

да се храни с чужда плът!

Крокодил да ни изяжда,

а с любов деца да ражда

и във страшната си паст

да ги носи в свойта власт

за живот... живот... живот...

(сред потоци кръв и пот).

Цялата световна мъка

в кръста носеше по пътя...

Ще надвие си сега

тя Христовата душа?

Всичко мълком издържа...

и увисна над света.

...Но пред злобното гъмжило

Той си спомни всичко мило,

всичко земно... със тъга

бе помолил Той Отца

с половината човешка...

“Таз горчива чаша тежка,

ако можеш, отклони...

Не как искам аз... а Ти!”

И разбра... И от Голгота

кротко гледаше живота...

Бе желязото на пост...

И отзад народ, все прост...

с мозък презасукан трижди –

правда в кривдата да вижда.

(Бог е дал с крака да ходим.

Ако тръгнеш на ръце,

то ще виждаш всичко сходно

със обърнато лице.)

...И в гледците на змии

братски, Той видя очи...

“Не съзнават свойта роля,

Господи! Прости им Ти!...

НЕКА БЪДЕ ТВОЙТА ВОЛЯ!

* * *

...И свърши се! Глава оброни...

Но точно в този страшен час

отвори прохода за нас!

О! Страшна сила беше таз –

народа в ужас и екстаз

от хълма като с длан помете...

Завесата във храма се разцепи!

Не мръдна само стотникът отпред.

В сърцето право – като арбалет –

прозрение желязото прониза,

не бе в доспехи сякаш, а без риза...

Да вярва на очите си не може...

“Наистина било!

ТОЙ СИН Е БОЖИ!”

...И два човека в себе си усети...

И как в мъчителна борба

от тях се ражда сякаш трети –

без знак, без име, а с душа...

...Това той заплати с главата.

(Сменен бе Ирод от Пилата.)

В жестокостта, но не тъй сляпа...

Очевидното го слиса...

Оправдава се и писа...

Да! Клеветата там не мина

тъй леко, като по вода...

Напираше вина да има,

ала докрай не я разбра.

Но в Иисусовото Слово

той усети нещо ново:

робът в мъдрост ще израсне

и ще стане НЕПОДВЛАСТЕН!

* * *

Написах всичко туй във рима,

но път от тук безкраен има.

И чувствам – Божия ръка

ми сочи: Ровиш се в пръстта!

„Не ме славете в стихотворство –

туй леко на ума притворство,

защото тежките слова

във кошница са по река...

Тъй дума в дума се привива,

че всяка рима горделива

е като камък във вода...

...Но само туй ще ви река:

Човече, ти безумец горд –

опрян на древен меч и род,

вдигни глава към небесата,

но нека взорът – на Земята

намери за духа покой...

Дълечен звук е още той –

отвъд простора се намира

най-чистият акорд на лирата,

стаена в твоята душа!

Признай смирено, че в греха

си се изправял на крака...

И във стремежи, и във бран –

по равно си отдавал дан

на Бога и на Сатаната...

Ала копнеж за светло чудо

в сърцето ти съм вдъхнал – лудо...

И в песните ти блика то!

...Но пак дочувам:

“А защо?”

Ах, прелест моя, ти – жена!

Отляво – с ябълка в ръка,

отдясно – с кървава глава,

в косите – с пролетен венец,

а на гърдите – с младенец...

Създадена си между нас

да имаш отговор завчас!

“Защо?”... Защо?!...

Та знам ли аз!

“Защо?” – вградено е във мен.

От него аз съм съграден.

Но... Ево, раждаща деца,

ти - мен ли питаш

за това?

Издателство ХРИКЕР – 2005

ISBN 954-8498-93-6

Снежана Гавазова (род. 1941 г.) е завършила Държавното музикално училище в София – цигулка, и Вокалния факултет на Музикалната академия – оперно пеене. Работила е като музикален редактор – фолклорист, в Националната телевизия до 1992 година, след което започва да пише. Публикувала е статии за българския фолклор. Издала е първата си стихосбирка през 2002 година – „Кафе, цигара, карамфил”. Има подготвени за печат три поеми и стихове.

Тя е сред многобройните ми приятели-творци, с които се запознавах случайно, но веднага установявахме сърдечен контакт и взаимно усещахме дълбокия си вътрешен афинитет към Истината, Доброто и Благородството на душите. В Поетическата работилница „Св. София, Вяра, Надежда и Любов”, съществуваща и действаща постоянно вече 10 години, Снежана бе една от личностите, които придават особено чист и вълнуващ аромат на нашите сбирки и представяния. Нейният разностранен талант има дълбока философска основа и е свързан с изконните добродетели и вековните традиции на българския народ.

Желая й от все сърце здраве и със стиховете си да намира все повече и повече искрени и добри приятели.

Заветът (завещанието) на Свети Йоан Рилски към неговите ученици

Аз, смиреният и грешният Иоан, който не е сторил никакво добро на земята, когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори. Заселих се в нея сам със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка и билките храна. Обаче благия Бог, заради любовта на Когото всичко презрях и търпях глад и жажда, мраз, слънчев пек, и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и човеколюбив баща награди цялото мое лишение с изобилие. Какво да въздам на Господа за всичко, което ми даде. Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини към моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е у мене, защото от Него е всяко добро даване и всеки съвършен дар идва отгоре.
И сега като ви гледам събрани в Господа тук, където, както казах, по-рано човек не обитаваше, а само диви зверове, и като чувам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ви оставям това мое бащинско завещание, както и плътските родители оставят на своите чеда земно наследство от сребро и злато и друго богатство, та да помните вашия, по Дух Свети, баща и да не забравяте неговото завещание.
Зная, възлюбени в Господа чеда, добре зная, че вие като новоначеващи, още сте неукрепнали в монашеския живот. Не бойте се обаче, защото силата Божия в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви напиша това грубо и просто мое завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате духом и телом в Господа и да успявате в добродетелите със страх Божий. Вярвам в моя Бог, на Когото служа от младостта си и усърдно се потрудих, вярвам, че след моето заминаване, тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни граждани и над нея ще се изпълни написаното: “Чедата на неплодната са повече, отколкото у раждащата.”
Ето защо, моля ви, мои чеда, които събрах в Господа, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, който заедно с апостола казва: “Заради вас боледувам, докато се отобрази във вас Христос.” Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, нищо да не разорите или да изоставите след моята смърт, но всичко, както написах, точно да изпълните, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи или разори нещо от това, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Светия Дух и да няма дял със светиите, които от века са угодили на Бога, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда. Да се заличи името му от книгата на живите и да не бъде записан при праведните.
Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всяко зло според апостола. Същият го нарича второ идолослужение. Защото богатството на монаха не се състои в сребро и злато, а в съвършено нестяжание и отсичане на волята си и в голямото смирение. Не ви говоря това по заповед, но Христовите заповеди ви напомням. Христос говори на светите си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отказали от света: “Не събирайте злато, нито сребро, нито мед” и пр. Златото и среброто са голям враг на монаха и като змия гризат оногова, който ги има. Ако имаме твърда надежда на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, защото Сам Той говори: “Даже ако майката забравяше своите чеда, аз няма да ви забравя.” И пак: “Преди всичко търсете царството Божие и неговата правда, а всичко друго ще ви се прибави.” Когато в началото дойдох в пустинята, лукавият враг се опита да ме изкуси със сребролюбието: благочестивият цар ми прати много злато. Когато се отказах даже да го видя заради Господа, разбрах, че тая зла хитрост беше от дявола. Не го приех, но го върнах на царя, който го беше пратил, като помислих в себе си така: ако исках да имам злато, сребро или други подобни, защо тогава дойдох в тая страшна и непроходима пустиня, където не намерих човек, освен диви зверове.по тоя начин се избавих от примките на лукавия изкусител, който се стараеше да ме спъне с онова, от което самоволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща; вашият Небесен Отец, преди да Му попросите, знае какво ви трябва.
Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войниците на Когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против плът и кръв, но против началника на тъмата в тоя век. И пророк Иеремия ни заплашва, като казва: “Проклет да е човекът, който се надява на човек” и пр. И като изброява разни примери на зли хора, доказва, че е “благословен човек, който се надява на Господа.” “Не говорете какво ще ядем или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях.” Сами (без нищо) излязохте от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръката си на ралото и гледа назад, няма да влезе в Царството Небесно. И затова апостолът учи: “Миналото да забравяме към предстоящото да се стремим”. Какво значи,чеда мои: “миналото да забравяме” – нищо друго, освен дълбоко да забравяме и никак да не се предаваме на всичко онова, което оставихме и презряхме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призовани от Подвигоположника, нашия Господ Иисус Христос, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.
Както ви събра благодатта на Светия дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено – единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог е приготвил на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много по-полезно за монасите, отколкото уединението. Мнозина не могат да изпълняват уединения живот, но само твърде малцина, и то съвършените в монашеските подвизи. Общият живот е полезен във всичко, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали, като казва: “Ето колко е хубаво и прекрасно е, кога живеят братята наедно.” И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: “За тия Господ обеща живот вечен.” И самичък нашия Господ Иисус Христос не говори ли със Своите пречисти уста: “Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях.” А богоносните наши отци за уединения живот казват: “Горко на самия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне.” Ето защо, чеда, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхваля от Духа Светаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащо различни членове – едни представляват главата, която се разпорежда, други – нозете, които работят и носят, трети – другите членове на тялото, та всичко да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл говорим) и нищо разделено да няма. И когато устрите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и Сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със Своята благодат.
Не търсете да сядате на първо място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: “Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга.” Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония, които Бог ви покаже, тоест ония мъже , които от всички са засвидетелствани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасището на благочестие и на животворящите Христови заповеди. За такива трябва да се търси повече указания от Бога, отколкото да се разчита на свое мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и монашески наставник преподобният Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници, учители, ще разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че го няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат едно, тоест единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: “Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние”, и пак: “Не само за тия се моля, но и за вярващите в Мене поради думите им – всички да бъдат едно.” Също така и вие бъдете едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам.” А какъв е, чеда мои, тоя мир Христов? Сам Христос казва: “Аз ви давам не както светът дава.” Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: “Неговият мир няма граница.” И апостолът ни учи, като казва “Имайте святост и бъдете в мир с всички, защото без това никой не може да види Бога.” Такъв, прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогонвате благия наш владика Бога.
Ако ли пък се намери между вас някой, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо извадете вън от вашето събрание, та гангрената да не намери тлъстини според апостола и да не се разпространи злото между добрите и като горчив корен да не произрасте високо, и да направи пакост, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разтрои мирното стадо Христово, защото и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като казва: “Трябва да дойде съблазън, но горко на света от съблазните.” Ето защо, чеда, пазете се от такива и не ги допускащайте да живеят между вас, но ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък заедно заради Господа и един на другиго като носите теготите, не пренебрегвайте и живеещите в уединение и скитащите се в пустините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше достоен целият свят, но им помагайте, с което можете, за да ги имате за молитвеници към Бога, защото много може да направи усърдната молитва на праведника.
Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, често четете книгите на светите отци и се старайте да подражавате на светите наши отци: Антония, Теодосия и пр., които със своите добри дела просияха като светила в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставяте и не пренебрегвате нищо от онова, което светите отци са установили.
Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.” Всякога помнете в ума си смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само хранеха себе си от труда на ръцете си, но и даваха и на търсещите и така не бяха излъгани в своята надежда.
“Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили полза ония, които са ходили по тоя път.” Същият казва: “Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.”
Новопросветени люде, утвърждавайте своя еднокръвен народ във вярата и го наставлявайте да остави глупавите езически обичаи и лоши нрави, които държи и след приемането на светата вяра. Това прави поради своето неразвитие, заради това е нужно и вразумяване.
Още много има да ви говоря, мои възлюбени чеда в Господа, но не ми е възможно всичко да ви напиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разум и Който е истински Утешител, Светия и Животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, на когото всички сте свидетели, че е достоен да управлява добре по Бога, и единодушно го избрахте за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. После Бог ще ви посочи кого да изберете.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги споменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да намеря милост в съдния ден, тъй като не можах да направя никакво добро на земята и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.

Бутилираната вода във вашата кола е много опасна!

Водата от пластмасови бутилки в колата е дефинирана като една от най-честите причини за високи нива на диоксин в тъканите на млечната жлеза, а диоксините са силно канцерогенни. Топлината реагира с химикали в пластмасата на бутилките, които отделят диоксини във водата.
Диоксините са токсини, които все по-често се намират в пробите от биопсичен материал от рак на гърдата.Така че жените трябва да бъдат внимателни и да не пият вода от бутилки, оставени на топло!
Пратете това писмо на всички жени, които познавате!
Тази информация всеки трябва да я знае и тя може да се окаже животоспасяваща!
Използвайте бутилки от неръждаема стомана или от стъкло, а не пластмасови!
Нека всеки, който има жена, дъщеря, приятелка знае!
Тази информация се разпространява и от медицинския департамент на армията на САЩ.
Не слагайте пластмасови кутии с храна в микровълновата печка!
Не замразявайте вода в пластмасови бутилки във фризера!
Не поставяйте храна в найлонови опаковки в микровълновата печка!
Диоксините са химикали, които причиняват рак, особено на гърдата...
Диоксините са силно отровни за клетките на тялото ни!
Наскоро Едуард Фуджимото, който е уелнес програмен мениджър в Castle Hospital,
обясни рисковете от диоксините в телевизионно предаване.
Той говори за опасността от диоксините. Той каза, че не трябва да използваме
пластмасови съдове в микровълновата печка.
Това важи с особена сила за храни, съдържащи мазнини.
Г-н Фуджимото казва, че комбинацията от мазнини, висока температура и пластмаса
освобождават диоксини и те навлизат в тялото ни.
Той препоръчва да се използват стъклени или керамични съдове за погряване на хранителните
продукти в микровълновата. Така се получават същите резултати, само че без диоксин.
Полуфабрикатите трябва да се отстранят от пластмасовата си опаковка и да се затоплят
в някой стъклен или керамичен съд.
Хартиените съдове не са лоши, но не знаем каква е хартията, затова е по добре стъкло или керамика.
Фолиото, с което е обвита храната също е опасно при затопляне в микровълнова и трябва да се маха.

От дърво