Икономиката на щастието

http://bglog.net/BGLog/47077

Джефри Д. Сакс – профессор по икономика и директор на Института на Земята при Колумбийския университет. Той също така е съветник на Генералния секретар по Целите за развитието на хилядолетието в Организацията на обединените нации

Ние живеем в много тревожни времена. Независимо от безпрецедентното световно сумарно богатство, съществуват много причини за неувереност, вълнения и недоволство. В САЩ болшинството от американците считат, че страната върви „по грешен път”. Песимизмът расте. Това е справедливо и за много други страни.

Настъпи време на този фон да се преразгледат основните източници на щастието в нашия икономически живот. Безпрецедентния стремеж към по-високи доходи води до безпрецедентно неравенство и тревоги, а не до повече щастие и удовлетворение от живота. Икономическия прогрес е важен и може значително да подобри качеството на живота, но само ако стремежът към него е съчетан с други цели.

Лидер в това отношение е хималайското кралство Бутан. Преди четиридесет години младия и току що встъпил на престола четвърти крал на Бутан направи забележителен избор: Бутан трябва да произвежда „брутно национално щастие”, а не брутен национален продукт. Оттогава страната експериментира с цялостния алтернативен подход към развитието, което способства не само на икономическия ръст, но и на развитието на културата, психическото здраве, състраданието и чувството за общност.

Десетки експерти неотдавна се събраха в столицата на Бутан, Тхимпху, за да направят изводите за развитието на страната. Аз заедно с министър председателя на Бутан Джигме Тинли, лидерът в усигуряването на устойчиво развитие и велик борец за концепцията „БНЩ”/брутно национално щастие/, посрещахме участниците. Ние се събрахме след като през юни тази година Генералната асамблея на Организацията на Обединените нации прие декларация, в която призова страните да изучат по какъв начин националната политика може да способства на щастието в живота на обществото.

Всички, които се събраха в Тхимпху се съгласиха с важността от достигането на повече щастие, а не на по-голям брутен вътрешен приход. Въпросът, който разглеждахме: как да достигнем щастие в светът, който се характеризира с бърза урбанизация, средства за масова информация, глобален капитализъм и деградация на заобикалящата ни среда. Как може нашия икономически живот да бъде пренасочен към създаването на чувство за общност, доверие и усигуряване на устойчива околна среда?

Ето някои предварителни изводи.

Първо, длъжни сме да не опорочаваме значението на икономическия прогрес. Когато хората са гладни, лишени от най-необходимото, например от чиста вода, здравеопазване и образование и когато отсъства пълноценна заетост, те страдат. Икономическото развитие, което понижава нивото нивото на бедността се явява жизнено важна крачка за повишаването на нивото на щастието.

Второ, упорития стремеж към БВП в ущърб на други цели също не води към щастие. В САЩ БВП рязко се е повишил за последните 40 години, но щастие няма. Вместо това целенасоченото преследване на усигуряването на БВП довело до по-голямо неравенство при разпределянето на богатството и властта, способства за повсеместно разрастване на нищетата, породи обедняването на милиони деца и предизвика сериозна деградация на околната среда.

Трето, щастието се постига благодарение на балансиран подход към живота както на индивида, така и на обществото. Като индивиди, ние не сме доволни, ако сме лишени от нашите основни материални потребности, но също така и не сме доволни когото гонитбата за високи доходи измества нашето внимание към семейството, приятелите, общността, умението да сме състрадателни и нарушава вътрешния ни мир. От гледна точка на обществото, едно е да се организира икономическа политика, за да се осигури подобряване на жизнения стандарт, и съвсем друго е когато се задействат всички обществени ценности единствено в гонитбата за печалби. И все же проводимая в США политика все чаще позволяет корпоративным прибылям доминировать над всеми другими устремлениями: честностью, справедливостью, доверием, физическим и психическим здоровьем, а также экологической устойчивостью. Корпоративные взносы в пользу избирательных кампаний все больше подрывают демократический процесс, и делается это с благословения Верховного суда США.

Четвърто, глобалният капитализъм представлява множество преки заплахи за щастието. Той разрушава природната среда променяйки климата и замърсявайки околната среда, като в същото време заради непрекъснатия поток от пропаганда плащан от нефтената промишленост, повечето хора остават в неведение за случващото се. Това отслабване на социалното доверие и психическата устойчивост, с преобладаване на клинични депресии видимо се увеличава. Средствата за масова информация се превърнаха в посредници за „корпоративни послания”, голяма част от които е откровенно антинаучна и американците страдат от все по-разширяващ се спектър на потребителски пристрастия.

Замислете се над това, как промишлеността на фаст-фуд използва масла, мазнини, захар и други предизвикващи пристрастеност съставки за създаване на нездрава зависимост от продуктите, което способства за развиване на затлъстяването. Една трета от всичките американци днес страда от затлъстяване. Останалия свят, в крайна сметка ще ги последва, ако страните не ограничат тази опасна корпоративна практика, включително и показването на малките деца реклами на нездравословна храна, предизвикваща зависимост.

И проблемът не е само в храната. Масовата реклама дава своя принос за много други пристрастия на потребителя, в това число прекомерното гледане на телевизор, хазартните игри, употребата на наркотици, тютюнопушенето и алкохолизма, което подразбира нарастване на обществените разходи за здравеопазване.

Пето, за да способстваме на щастието ние сме длъжни да определим множество фактори, различни от БВП, които могат да повишат или да понижат благосъстоянието на обществото. Болшинството от страните инвестира в измерване на БВП, но харчат незначителна част за да определят източниците на лошото здраве/ например, консумирането на фаст-фуд и прекомерното гледане на телевизор/, което довежда до понижаването на общественото доверие и деградация на околната среда. Когато локализираме тези фактори ще можем да действаме.

Безумната гонитба за корпоративни печалби ни заплашва отвсякъде. Справедливо е да кажем, че трябва да се поддържат икономически ръст и развитие, но само в по-широк контекст: в този, който способства за устойчивостта на околната среда и значимостта на състраданието и честността, така необходими за социалното доверие. Търсенето на щастието не бива да се ограничава с красивото планинска кралство Бутан.

Нетно национално щастие

http://darikfinance.bg/novini/68835

Идеята, че щастието може да заеме – и то по-представително – мястото на потреблението в икономическите оценки, вече не може да се нарече нова. Тя беше подновена през 2008 г. във Великобритания, където вече се работи за измерване на националното благополучие с помощта на специален индекс. Визията на премиера Дейвид Камерън е, че един ден индексът на всеобщото благополучие може би ще измести прочутия БВП (брутен вътрешен продукт).

Островът не случайно е опитната площадка за тази логична, макар и непривична теория. Икономическият растеж се приема за мерило на икономическия успех на правителствата, но в развитите страни той вече е почти невъзможен. Колкото и богат да е човек, той има една уста, в която да пъха разни неща и едно тяло, което да кичи с дрехи и бижута. При липса на революционни технологии, които да водят до структурна промяна в икономиката и живота и при демографски застой, растежът на икономиката не само е невъзможен, но и безсмислен.

Вероятно прогресът на техниката няма да спре и производителите ще продължат да изнамират улеснения за нашия бит и бизнес. Но капиталовите инвестиции, които в предишни епохи всеки път се превръщаха в ново стъпало на икономическия растеж, според мен няма да играят тази роля до безконечност. Напротив, ще станем свидетели на икономическо смаляване в развития свят и изоставяне на производства – случващо се паралелно с миграция на икономиката във виртуалния свят, който ще влиза във все по-сложни отношения с реалния. „Клирингът“ между двата свята също е фактор за смаляване.

С други думи, в скоро време на страни като Великобритания и Холандия ще е невъзможно да отчитат икономически растеж, така че от политическа гледна точка там е напълно подходящо да се работи върху индекс, който ще може да продължава да нараства. По-важното е, че тази концепция, която явно не влиза в принципно противоречие с консервативните идеологии, е свързана с промяна, стигаща отвъд начина ни на живот – влизаща във вътрешните стаички на нашите души.

Книгата от 2011 г. „Манифест на щастието“ с автор статистикът Ник Маркс обобщава изследванията на nef, Фондацията за нова икономика, по въпроса дали и как щастието би могло да се превърне в по-добър измерител от БВП за нашите успехи. Истина е, че богатството е източник на задоволство, както и че бедността ражда нещастие. Но опитът да се постави знак на равенство между двете: щастие = богатство, което е същото с богатство = успех, е една от големите грешки или дори вина на господстващата икономическа парадигма.

Всъщност грешката е сравнително нова. В противен случай в Декларацията на независимостта на САЩ нямаше да пише, че неизменните човешки права са „живот, свобода и преследване на щастие“ - а че тези права са „живот, свобода и преследване на икономически растеж“, шегува се Маркс. „Голяма част от съвременния живот се основава на погрешната логика, че щастието и благополучието идват от финансовото богатство“ - пише той в манифеста си. Че тази логика е погрешна се доказва лесно: първо, след един праг на задоволяване на насъщните ни потребности няма достоверно доказателство, че трупането на богатство прави хората по-щастливи.

Второ, преследването на богатство може и да носи известно удоволствие, но това става за сметка на потенциалното благополучие и щастие на следващите поколения. Щастието ти ще се изпари, ако знаеш какъв мизерен шанс оставяш за децата си. Голямата част от идеологемите, които управляват днешния икономически свят, бяха разработени във време, когато идеята за оскъдността на ресурсите на планетата беше чужда. Самоограничението на бизнеса от екологични мотиви не е сред добродетелите, прославяни в евангелието на капитализма.

Икономиката ще продължава да работи и след като щастието измести икономическия растеж от ядрото на политиката. Но колко по-различна ще е тази икономика! Щастието е нещо естествено; то заедно със страха, погнусата, яростта и тъгата е сред петте първични човешки емоции. Може и да не е сигурно – на индивидуално, както и на национално ниво – че богатството те прави щастлив, но има редица доказателства, че щастието може да те направи материално по-богат. В книгата си Ник Маркс се позовава на психологически изследвания, доказващи по научен път, че щастливите хора по-рядко ги уволняват, по-лесно си намират нова работа, по-често получават увеличение на заплатата – и дори живеят по-дълго. Щастливите хора са успешни не само за себе си – те обогатяват хората около себе си и цялото общество.

Да се върнем на макроикономиката. Известен е „парадоксът на Естерлин“, на името учения от Калифорния Ричард Естерлин, който в началото на 1970-те измерва съотношението между БВП и щастие. Той стига до заключението, че в богатите държави усещането за щастие безспорно е по-високо – но с времето, докато БВП се покачва, равнището на щастието, измерено с различни показатели, остава същото. С други думи, докато ставаме по-богати, не ставаме и по-щастливи. Естерлин обяснява това с тезата, че щастието се влияе от сравнителното, а не от абсолютното богатство. Ник Маркс акцентира на още нещо: когато говорим за щастие и богатство, в една система с ограничени ресурси трябва да обърнем внимание и на ефективността.

Ако щастието сред хората в една страна нарасне да речем с 10% от факта, че въздухът за дишане стане по-чист – и нараства с 5% за всеки 1000 долара допълнителен годишен доход, трябва ли да преследваме ръст на доходите с 2000 долара (което по всяка вероятност допълнително ще влоши качеството на въздуха), или просто да се насочим към вземане на мерки за по-чист въздух? Множеството политици дори няма да си зададат подобен въпрос, но е факт, че хората дават комплексни оценки на благосъстоянието си, много по-дълбоки от БВП. Факт е, че екип начело с Джоузеф Стиглиц, изследвал въпроса за щастието по поръчение на френския президент Никола Саркози, установи непосредствено преди кризата, че според 61% от европейците животът се влошава – в момент, когато официалните показатели никога по-рано не изглеждаха толкова лъскави.

Идеята на nef и на Ник Маркс излиза извън традиционната представа за щастието като строго субективна категория. За тях щастието следва да се претегли през призмата на планетарните ресурси, в своеобразния „Индекс щастлива планета“ (Happy Planet Index). Той отчита както благополучието, така и устойчивостта на консумацията на различните държави: първото с „индекса на щастливите години“, т.е. продължителност на живота, умножена по показател за удовлетвореност на живота на база измерванията на Gallup. Устойчивостта се смята с вече добре известния показател за екологичен отпечатък /ecological footprint/.

Да видим какви са заключенията от този индекс за България. В европейски план – изключващ неразвитите страни извън Европейския съюз – България и Естония изпъкват като страните с най-ниско „обективно“ щастие. В глобален план България получава 42 пункта оценка за „планетарно щастие“. По удовлетвореност от живота сме на равнището на африканска държава: по скалата от 1 до 10, средната удовлетвореност на българина от живота е 5.5 – колкото на македонците и албанците. Сходна /5.3 пункта/ е удовлетвореността от живота на населението в Ирак. За планетарно щастие обаче, по ред причини натоварването върху околната среда в България не е особено високо, надхвърляйки само с 22% справедливия дял, съответстващ на ресурсите на планетата. Като се съчетае това със средна продължителност на живота на българина от 72.2 години, България попада в петата, предпоследна от общо шест категории страни в индекса.

Тук стигаме до най-важния момент от разсъжденията: Средният българин действително е по-беден и по-неудовлетворен от живота от останалите в Европейския съюз. Но ще стане ли средният българин по-удовлетворен, ако забогатее? Тъй като теориите и логиката накланят везните към отрицателния отговор – за същото говори здравият разум и историческият опит – за какво въобще става дума в официозния политикономически дебат в България? Стремейки се към щастие с погрешните средства, тоест с трупане на богатство без оглед как то се разпределя, ние реално рискуваме да разрушим онова, заради което не пропадаме съвсем в планетарните индекси: запазената си природа.

Щастието е въпрос на ефективност: бурният растеж в света между 1960 г. и 1970 г. увеличи екологичния отпечатък с 55%; след петролния шок отпечатъкът нарасна с още 10%. За цялото това време индексът на щастливите години се покачи с 23% - и то главно заради удължаване продължителността на живота, а не заради изпълването на този живот с щастливи мигове. Посоката е икономически неоправдана. Със задоволство мога да отбележа, че с щастливо хрумване още през 2006 г. в самиздат брошурата „Свободни размисли върху възела на размяната“ изразих математически несъответствието между прираста на потреблението и прираста на благополучието.

Още тогава беше ясно – а идейно развитие все още няма – че не богатството, което го нямаме, а липсата на национален морал и санкции за неспазването му, на култура и уважение към културата, пречи на България и на българската партия в Европа и света. Докато най-умното в икономическата ни дискусия и практика е идеята за успех под формата на материални придобивки и демонстрация на статут, власт и връзки, дори с балканско самочувствие на чело няма да получим уважение. Ако продължим по този път, оставащият шанс на нацията ни за ръст на благополучието и щастието е в думата „безмозъчно“. По тази причина поетът е казал, за нас: Не пей ми се, не смей ми се, от днес ще блея.

Щастлива икономика

http://darikfinance.bg/novini/73525/

През 1972 г. новият крал на Бутан, малка будистка държава, разположена на склоновете на Хималаите, решава да наруши общоприетите правила и да замести брутният национален продукт с брутното национално щастие, като основен показател за развитието на икономиката.

Популистка първоначално идея, която в следващите години придобива все по-голяма дълбочина и популярност. Наскоро британското правителство обяви, че подготвя да въведе официално статистическо измерване на показателя на щастието.

Защо се налага сегашният начин за измерване на икономическото развитие да бъде променен? Брутният вътрешен продукт и брутният национален продукт дават добра количествена оценка за икономиките, но могат да имат силни негативни ефекти върху обществото и околната среда.

Причината за това е, че всяка страна цели постоянен растеж, за да избегне ужасни определения като рецесия, депресия, стагнация. Но за една развита икономика с ограничен от благоденствието ръст на населението, икономическият растеж може да идва или от износ, или от имиграция, или от технологични нововъведения.

Понякога растежът може да е минимален или дори отрицателен, но това не означава, че въпросната икономика става по-малко развита. Пример за този феномен е Япония, която от Азиатската криза в средата на 1990-те години насам постоянно редува рецесии със слаб растеж.

Тоест, в един момент от развитието си всяка икономика стига до момент, в който освен от количествени се нуждае и от качествен показател за състоянието си.

Ето как брутното национално щастие се превръща в алтернатива на БВП. Новият индикатор има четири основни стълба – устойчиво развитие, запазване на културните и морални стойности в обществото, опазване на природата и добро управление.

Видно е, че въпреки името му той не цели да измерва личното щастие на индивидите, а щастието като показател за състоянието на обществото. Ето защо, за разлика от субективното, човешко щастие, което не може да бъде математически определено, брутното национално щастие има съвсем конкретни стойности.

Така в началото на 2011 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие въведе официално "Индекса на вашия по-добър". Новата мярка е част от разширена програма на ОИСР за измерване на благосъстоянието и напредъка.

Индексът обхваща 11 области: жилища, доходи, заетост, социалните отношения, образование, околна среда, администрация на институциите, здраве, общо удовлетворение, сигурност и баланс между работата и семейството.

ОИСР се надява скоро да направи индекса, приложим към други страни, като се започне с големите развиващи се икономики като Бразилия.
Индексът е резултат от работата на носителя на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц.

Какво налага прилагането му? Най-ясно необходимостта от алтернатива на БВП се вижда в САЩ. Въпреки че става въпрос за развита икономика, темповете на растеж се поддържат по всички посочени по-горе начини - чрез износ, имиграция и технически нововъведения. Но всеки от тези двигатели на икономическото развитие поражда проблеми.

За да се поддържа износът индустрията се нуждае от суровини с ниски цени, което води до засилена и често унищожителна експлоатация на наличните природни ресурси.

Имиграцията от своя страна дава на икономиката едновременно потребители и евтина работна ръка, но постоянният приток на хора от други култури и с нисък социален статус разрушава равновесието в обществото, срива образователната система и създава дългосрочни дисбаланси. В южните щати има цели градове, в които децата не знаят английски, същото важи и за отделните квартали на големите мегаполиси.

Имигрантите захранват с работна ръка не само легалния бизнес, но и организираната престъпност, която също допринася за растежа на БВП.

А технологичният прогрес сам по себе си може да има ужасни последствия за природата, чиито ефект ще продължи с хилядолетия. Замърсяването и унищожаването на околната среда в момента се дължат почти само на науката, създала пластмасите, фреоните и атомните електроцентрали.

Разбира се това не означава, че миграцията и научните изследвания трябва да бъдат забранени, а че моделът на растеж на всяка цена, който се подкрепя от БВП като основен икономически показател, трябва да бъде променен с оглед на едно по-устойчиво развитие. Настоящият стремеж за просперитет не трябва да бъде за сметка на следващите поколения.

Освен индекса на ОИСР, през последните години се извършват няколко глобални проучвания, базирани на идеята за брутното национално щастие. Сумарният резултат от тях показва, че най-щастливата страна е Коста Рика, сред водещите по брутно национално щастие са и Австралия, Нова Зеландия, Канада, Исландия и скандинавските държави.

Индексите на щастието все още са до голяма степен в експериментирана фаза, но може би в тях се крие отговорът на сегашните икономически проблеми, от балоните на имотните пазари, до унищожителното въздействие на човека върху природата.

Най-щастливата икономика в света

http://darikfinance.bg/novini/73859

Ако се комбинират всички индекси на щастието, правени през последните 10 години, една южноамериканска страна винаги заема някое от челните места. Това е Коста Рика. В много отношения тази страна е уникална в глобален мащаб.

Нейната икономика е пример за това как се постига устойчив растеж, на какъвто Коста Рика се радва от 1982 г. насам, водена от туризма, земеделието и износа на електроника. През 2010 г. брутният вътрешен продукт на страната достигна 40.3 млрд. долара или по 11 663 долара на човек от населението. Очаква се ръстът на икономиката през 2011 г. да е около 4.3%, при 4.2% през 2010 г.

От БВП 6.4% дава земеделието, 22.1% - индустрията, а 71.5% идват от сектора на услугите. Инфлацията през последните 2 години е около 5.6%.

Безработицата през 2008 г. беше 4.9%. Заради кризата достигна 8.4% през 2009 г, и намаля до 6.8% през 2011 г. Банковият сектор е изключително добре развит, както и интернет банкирането.

Тежестта на публичният дълг на страната е сред най-ниските в света – 42% от БВП, като през последните 3 години правителството работи с бюджетен дефицит около 4%.

Износът на Коста Рика формира над 43% от брутния вътрешен продукт на страната, като най-големите пазари са САЩ, Китай, Холандия, Великобритания и Мексико.

Но всичко това не дава отговора на въпроса, защо икономиката на Коста Рика е толкова щастлива.

Един от основните фактори е уважението към жените. В Коста Рика те не са само красиви, а равнопоставени на мъжете. Президентът на страната е жена, както и близо 40% от депутатите в местния парламент.

Уважението към жените се съчетава и с респект към природата. Страната има уникална природа и разнообразие, като високата планинска верига, която минава през територията й създава две климатични области. Едната е разположена край студените води на Тихия океан, а другата, край топлото Карибско море. Така във вертикална посока по склоновете от плажовете до планинските върхове се оформят почти всички климатични области срещани в света. Има гъсти тропически джунгли, гори типични за умерения пояс и дори ливади от алпийски тип. 23% от площта на страната е защитена.

Нивото на образованост сред населението е над 96%, като средната продължителност на живота над 79 години. Показатели нетипични за страна със средна възраст на населението от 27 години. Държавата подпомага младите семейства като финансира до 100% от покупката на първото им жилище.

Коста Рика граничи с Никарагуа на север и с Панама на юг. Две от най-размирните територии в Латинска Америка. Но държавата няма армия. Данъците са високи, но освен на добро образование населението се радва и на една от най-добрите и достъпни системи на здравеопазване в света. Факт е, че много граждани на САЩ пътуват до Коста Рика за да се лекуват и то не само заради много по-ниските цени на услугите.

Пенсионната система на страната се гарантира от един държавен фонд, като възрастта за пенсиониран е 62 години при мъжете и 60 години при жените. Пенсиите са в размер на 60% от размера на 48-те най-високи месечни заплати на съответния костариканец.

Една от последните реформи на системата беше, че за всички заети лица стана задължително да се осигуряват и в частен пенсионен фонд. Системата има и трети стълб, който е доброволен.

Ако сравним България и Коста Рика ще намерим много общи неща, но и огромен брой разлики. За разлика от България, развитието и подобряването на условията на живот в Коста Рика е видимо през последните 20 години. Това е най-балансираната икономика в Южна и Латинска Америка. А успехът й се дължи на един много важен фактор – уважението към хората и към природата.

Икономика на щастието

http://darikfinance.bg/novini/60929

Идеята да се измери щастието изглежда доста хлъзгаво начинание. Какви показатели да се следят, какви мерни единици да се приложат? А ако задачата е да се измери щастието в една цяла страна, след което то да се сравни с щастието в останалите държави, получаваме на пръв поглед нерешимо предизвикателство за икономистите.

Въпреки това, идеята за съставяне на индекс на щастието, който да измерва не само икономическия успех, но и благоденствието на гражданите, има привърженици на много високо равнище. Още миналата година британският премиер Дейвид Камерън се ангажира с изготвянето на подобен национален индекс.

Малко по-късно се присъедини и френският президент Никола Саркози, който директно ангажира двама нобелови лауреати по икономика: Джоузеф Стиглиц и индиеца Амартиа Сен, натоварени със задачата да изготвят система за измерване на благоденствието в една страна. Впрочем в Китай индексите на щастието са станали вече толкова популярни, че градовете вече се конкурират за приза „най-щастливият град в Китай“.

С две думи, идеята е, че прогресът на една страна не може да се измери само с икономически показатели, например с Брутния вътрешен продукт /БВП/. В показателя БВП не се включват нещата, които хората ценят най-много: личните връзки, чувството за общност, чистата околна среда, здравето.

Не по-маловажно е, че икономическите показатели измерват с позитивен знак продукти и услуги, които имат подчертано негативни последици. Например, един голям разлив на петрол ще наложи голяма акция по почистване. Ще се ангажира техника, работници, медии – и в крайна сметка ще бъде отчетен прираст на БВП. Показателят ще остане ням за въздействието на разлива върху околната среда, здравето на хората, загубените доходи на рибарите.

Един от авторите, изследващ проблемите за измерване на щастието от икономическа гледна точка, е психологът и статистикът Ник Маркс, автор на книгата „Манифестът на щастието: как държавата и хората могат да отгледат своето благоденствие“. Маркс е основател на Центъра по благоденствие във Великобритания. С него разговаря школата по мениджмънт от САЩ Knowledge@Wharton.

Искате да поставите под въпрос БВП като единствена мярка за това как се справят хората или държавата. Какво ще измервате тогава?

Да започнем с това какво не е наред в БВП. Много са неговите дефекти, вероятно първият е, че в БВП не се прави разграничение дали разходите са за нещо добро или за нещо лошо. Разходите за лоши неща наричаме „защитни“, защото са предназначени да защитават, а не да повишават качеството на живота. Например големият петролен разлив на BP във Флорида. Почистването му струваше страшно много пари. Те ще се добавят позитивно в БВП, но ситуацията очевидно е екстремно негативна. Можем да разсъждаваме и за това, че разходите за възстановяване след земетресението в Япония ще се отчетат позитивно в сметките на БВП. Това очевидно е изключително деструктивно явление, свързано със загуба на човешки живот – но проблемите свързани с това не се отбелязват в БВП. Голяма част от разходите, отчитани с БВП, служат за защита на качеството на живота, а не за повишаването му.

И така, БВП включва някои лоши неща, а от друга страна не включва някои добри неща. Той например не включва загубата на природен капитал. Не включва изчерпването на петролните запаси. БВП третира като доход петрола, постъпващ в САЩ по тръбопровода от Аляска – вместо да го разглежда като въпрос на наличност. За БВП е характерен този голям проблем: той не знае как да отчете запасите от капитал, които се изчерпват.

В случая с финансовия капитал, БВП може да се справи, има начини за измерването му. Но с природния капитал не е така: БВП го третира просто като безплатно благо. Има го и това, че много неща, които имат стойност, се случват извън икономиката, т.е. не получават стойностна оценка. Първият архитект на концепцията за БВП, Симон Кузнец, е бил съвсем наясно с тези проблеми. Домакинска работа, отглеждане на деца, доброволчество, обществени каузи ... В много случи тези неща представляват сърцевината на икономиката, но въпреки това те не се пресмятат. Така че ако мислим за качеството на живота, БВП има много, много проблеми.

Да поговорим за вашата книга „Манифестът на щастието“. Там се опитвате да определите нещата извън БВП, които са важни и допринасят за благоденствието и щастието.

Основната теза в книгата е, че качеството на живота е човешко изживяване. Вие живеете живота си и усещате неговото качество – аз също. Така че трябва да навлезем в едно различно „царство“ - да питаме хората как се чувстват, вместо просто да се опитваме да сметнем колко много неща имат. Разполагаме със статистическите методологии – техниките на допитване – за да го направим. Психологическите изследвания постигнаха голям напредък. Има методи за измерване и те трябва да се приложат и към публичната политика.

Как политиката влияе на човешкия живот? Точно с това се занимава „Манифестът на щастието“ - и разбира се, с необходимите големи промени в политиката. Ако има някаква зададена цел, политиците се стремят да я постигнат ефективно и дори подобрят. Но ако бъде зададена друга цел, а именно човешкото възприятие на качеството на живота, вероятно ще е нужна много по-различна политика.

Класически пример в това отношение е следното: да намаляваме нивото на престъпността или да намаляваме страха от престъпността? Двете неща изискват много различни политики. Върху човешкото поведение всъщност влияе страхът от престъпността. Страхът е онова, което спира възрастната жена да излезе сама навън нощем. Не е нивото на престъпността. Нивото на престъпността би могло да повлияе на нейния страх да не стане обект на престъпление, но очевидно медиите и тяхната интерпретация също влияят на страха от престъпление. Когато питаш хората за техния опит и възприятия, получаваш субективни индикатори. Те си взаимодействат с обективните. И двете са важни.

Вие сте статистик и психолог. Интересувате се от начина за измерване на нещата. Кои са главните променливи на щастието и как да ги измерим? Можем ли да ги измерим изобщо?

Измерването винаги е приблизително – особено щом се заемем с нещо толкова ценно като нашето благоденствие и щастие. Китайците казват: „Пръстът, който сочи към Луната, не е Луната“. Статистиката, нашите индикатори – това е пръстът. Те не са Луната. Можем да посочим какви са нивата на щастието, подобно на начина, по който медиците установяват душевните заболявания. Те задават въпроси – и ние питаме хората колко щастливи са били вчера. Но също така ги питаме: колко добре работят? Чувстват ли, че те сами контролират живота си? Чувстват ли, че правят нещата, които им доставят удоволствие? Как се развиват взаимоотношенията им (взаимоотношенията са най-важното)? Ако зададете сноп от въпроси около тези неща, ще си съставите картината на човешкото благоденствие. Нужни са проучвания.

Тези неща вече излизат от експерименталния си стадий. Британският премиер Дейвид Камерън говори за индекс на щастието – макар да му се подиграват, че по този начин иска да отклони вниманието от орязания бюджет. Но и френският президент Саркози иска да измери същите неща. Какво всъщност се прави за измерване на щастието на правителствено равнище?

Камерън всъщност иска индикатор на националното благоденствие. Медиите, разбира се, го обърнаха на „щастие“, защото щастие звучи по-атрактивно от благоденствие; благоденствие звучи малко превзето. Но всички говорим за едно и също нещо. Идеите на Камерън не са изолирани, в тази област сега се върши много работа.

Президентът Саркози създаде специална икономическа комисия да проучи това. Комисията е оглавена от Джоузеф Стиглиц, в нея участва Амартиа Сен и френският икономист Жан – Пол Фитоси. Комисията на Стиглиц всъщност досега се занимаваше основно с проблемите на БВП. Следващият етап ще е посветен на устойчивостта: как да я „осчетоводим“? Третата фаза ще е за качеството на живота. Това, което комисията посочва, е че качеството на живота е наистина важно нещо, а устойчивостта е качество на живота в бъдеще.

Има вътрешно напрежение между добрия живот сега и добрия живот в бъдеще, според тази комисия. Аз съм напълно съгласен. Затова въпросът е толкова важен в политическо отношение, тъй като често сме склонни да изтъргуваме бъдещето за настоящето; такива са решенията ни във връзка с консумацията или емисиите CO2 в атмосферата, както и за други неща от този род. Въпросът е наистина важен.

Камерън по-скоро се интересува как да измери качеството на живота в настоящето. Контекстът все още не е устойчивост, но според мен ще стане. С изготвянето на национален индекс на благоденствието в момента е натоварен Джил Медисън, главен статистик в националната статистическа служба. Според мен Камерън е уловил духа на времето и е откровен в интереса си, а не използва това за отклоняване на вниманието. Но според мен той поема и риск, защото идеята е подложена на медийни подигравки. Според мен смисълът на индекса на националното благоденствие е да се измери как съкращаването на бюджетните разходи влияе на благоденствието на хората – в подготовка за нови големи публични разходи.

Има връзка между благосъстояние и щастие. Американски учени установиха, че прирастът на БВП – повишението на нивото на дохода като цяло – дава възможност хората да си позволяват неща, които увеличават равнището на удовлетворение или щастие. Например човек може да си позволи по-добро здравеопазване. След 1960 г. САЩ стана по-богат и детската смъртност, и без друго вече ниска, драстично намаля. Ето ви един аргумент. Разделяте ли богатството от щастието? Има ли минимално ниво на богатство, за да може човек да се чувства щастлив, както и максимално ниво, след което прирастът на богатството не допринася за щастието?

Определено е така. Всички изследвания на благоденствието твърдят, че по отношение на щастието има намаляваща пределна полезност на дохода от класически тип. Тоест 1000 долара в джоба на беден човек тежат много повече от 1000 долара в джоба на богат човек. Това е така и на национално ниво. Идеята за ръста на БВП е, че приливът надига всички лодки и всеки подобрява икономическото си положение. Проблемът е, че прирастът на БВП се разпределя по един екстремално неравен начин, образно казано с водите на прилива лодките започват да се въртят в различни посоки. Второ, нещата, които са от критично значение за благоденствието, всъщност не струват никак много. Да, важно е да имаш добра система за здравеопазване. Но САЩ например харчи за здравеопазване на човек двойно повече от Франция, а резултатите са много по-лоши – виновна е системата. Тоест въпросът не е просто да имаш повече БВП. Въпросът е какво правиш с него.

Повечето от прекрасните неща като повишени жизнени очаквания и намаляла детска смъртност се случваха в страни, където БВП нарасна – но няма абсолютно никаква причина да мислим, че между тези неща има причинно – следствена връзка. Всъщност можем директно да решим да харчим парите си за тези неща, вместо да търсим икономическия растеж. Има много начини да се постигнат изброените добри неща – с напредък в технологиите например. Затова не съм съгласен с аргумента, че задължително трябва да има нарастване на БВП, за да има и увеличение на благоденствието. Има страни като Коста Рика, където жизнените очаквания са по-високи по сравнение със САЩ, или поне равни на САЩ. Там има велика здравна система. Те имат четвърт от БВП на САЩ – и са много, много по-щастливи от жителите на Щатите.

Примерът е добър. Те ли са номер едно във вашия индекс на щастието?

Да. Всъщност те са най-щастливата нация на планетата. За мен резултатът беше изненадващ и посетих Коста Рика в началото на годината. Видях, че нещата там са напълно рационални. Те са напълно свободни, имат много силни семейни връзки, както и много силни обществени взаимоотношения. И те си имат проблеми – безработица, нарастващо неравенство на доходите, ръст на престъпността. Но те са напълно различно общество. В Латинска Америка житейската философия е много пълноценна, тя разбира се е добра за здравето и благоденствието. От тези страни могат да се научат много интересни неща.

Говорите за семейство, общност, връзки. Изглежда това са важните показатели според вас?

Да – във всяко едно изследване на благоденствието се твърди, че човешките взаимоотношения са най-важното нещо. От еволюционна гледна точка, ние сме се развили в групи. Нашите взаимоотношения са били ключът към нашето оцеляване. Затова не трябва да се учудваме, че от биологична перспектива щастието ни е обвързано с взаимоотношенията. Хубаво ни е, когато сме заедно – по същия начин се чувстваме невероятно, когато даваме. Това е нещо тотално извън икономиката. Как гледа икономиката на подаръците? Но ние обичаме да подаряваме. Наградата от подаръка е в нашите глави и така да се каже там се разнася чуден аромат, когато проявяваме щедрост и съчувствие. Има много неща извън икономиката, които са много, много важни.

В моята организация говорим, че има пет основни неща, които генерират щастие и благоденствие сред хората. Първото е "Да бъдеш свързан“ – твоите социални взаимоотношения. Второто е „Да бъдеш активен“, става дума за физическата активност. Тя е велико нещо, носещо благоденствие. Най-добрият начин да се освободиш от лошото настроение е да излезеш навън, да се разходиш, да потичаш или каквото там искаш да правиш.

"Да забелязваш“ - да обръщаш внимание на нещата около теб, да забелязваш какво става с другите хора, да забелязваш как се сменят сезоните, да виждаш красотата. Естетиката е много, много важна за благоденствието. Също така, да забелязваш какво извира от теб. Да се вслушваш в своите съмнения, в потиснатите радости в твоя живот – и да започнеш да действаш според тях.

Четвъртото е „Да продължаваш да учиш“. Любопитството е велико нещо. То означава да разбираш нещата – не толкова да си информиран и мъдър, колкото да си ангажиран със света и да искаш да учиш нови неща в житейския си път. Възрастните хора, които продължават да учат, имат много по-добро здраве.

И накрая, последното е „Давай“. Бъди състрадателен. Далай Лама понякога казва: ако искаш другите да са щастливи, бъди състрадателен. Ако искаш ти да си щастлив, бъди състрадателен. Мисля, че на Запад има огромен глад да се дава. Мисля, че това преди е било потискано от човешкия страх. Обществото ни стана напълно индивидуалистично и себично. Има огромен потенциал, който може да бъде отключен.

В книгата си цитирате един експеримент. На хората в две групи са раздадени пари. На едната група е наредено да ги изхарчат за себе си, а на втората – да ги изхарчат за другите ...

Това е класически експеримент. На хората се дават пари в началото на деня. Едните трябва да ги изхарчат за себе си. Това е нещо като шопинг терапия. Втората група трябва да ги изхарчат за някой друг – тоест, доброволческа терапия. В края на деня изследователите се интересуват как хората са прекарали деня си – щастливи ли са, наслаждавали ли са се. Тези, които са харчили за другите, са били значително по-щастливи от онези, които са харчили за себе си. Това е много интересно. Един от най-добрите начини за харчене на пари – ако търсите щастие – е част от тях да ги подарите.

Давид и Голиат

А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие
и щит; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога
на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. Днес
Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема
главата, и днес ще предам труповете на филистимското
множество на въздушните птици и на земните зверове; за да
познае целият свят, че има Бог в Израиля, и да познаят всички тук
събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на
Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка. /І ЦАРЕ 17:45-47/

Помолих Господа да ми посочи повече пасажи, в които се използват
същите четири принципа. Исус се усмихна и каза:

- Добре. Можеш да ги намериш в още една история от Стария Завет,
която познаваш от детството си – историята за Давид и Голиат.
- Давид ли направи това? – попитах аз.
- Точно така. Давид използва тези четири стъпки – отговори Исус.
След видението прочетох историята за Давид и Голиат. Установих, че
първо Давид каза това 5 пъти и след това го извърши. Прочети тази
история и ти. Давид знаеше, че може да има това, което изповядва. Той
знаеше, че с Бога може сам да напише талона си за успеха. Откъде
знаеше, че Бог ще извърши това? Давид знаеше, че Бог би направил
всичко, за което той имаше вяра. Бог ще го направи и за теб!

Блудният син

А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат
излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при
баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един
от наемниците си. И стана и дойде при баща си. /ЛУКА 15:17-20/

Исус ми посочи този новозаветен пример, където се прилагат следните
4 принципи.

Обърнете внимание на това, което блудният син направи най-напред.
Той го изрече!
И след това той го извърши. Той излезе от кочината на свинете и се
отправи към бащиния си дом.
Следващата му стъпка беше, че той го получи. Баща му го видя още
отдалече, съжали го, изтича към него, хвърли се на врата му и го
целуна. После каза: “Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете
го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте
угоеното теле и го заколете.”

След това те празнуваха и разказваха за това.

Препятствия

 

И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и
хората Го притискаха. И една жена, която бе имала кръвотечение
дванадесет години... като чу отзивите за Исуса, дойде между
народа изотзад и се допря до дрехата Му. /МАРКА 5:24,25,27/

За да получи изцелението си, тази жена трябваше да преодолее редица
препятствия. Традиционната й религия поставяше жена с кръвотечение
в категорията на прокажените. Не й се разрешаваше да бъде сред хора.
Ако някой я доближеше тя трябваше да извика: “Нечиста! Нечиста!”
Всъщност жените в древния Израел не са имали същите права и
привилегии като днешните жени, например да се движат свободно на
публично място.
Може да се каже, че цяла човешка тълпа стоеше между жената и
нейното изцеление. Обществените разбирания за право и
религиозността стояха между нея и Исус. Но тя преодоля всички
препятствия. Влезе сред самата тълпа и докосна дрехата на Исус.
Тази жена не се молеше Бог да преодолее препятствията; тя самата
направи това! Също и ти ще трябва да направиш нещо срещу
препятствията изпречили се на пътя ти. Прекалено много хора очакват
Бог да върши всичко без тяхно участие, за да получат благословенията
Му. Напротив, ние също имаме дял в това. Да получиш от Бога
включва действие съответстващо на вярата.

Атмосфера

 

В устните на разумния се намира мъдрост ...С мъдрост се гради къща, и с разум се утвърждава, и чрез знание стаите се напълват с
всякакви скъпоценни и приятни богатства.
/ПРИТЧИ 10:13, 24:3,4/

Духовните неща се създават чрез думи. Естествените, физическите неща също се създават с думи. Бог е Дух и казва: „Да бъде земя” и стана земя. И още: “...Който каже... ще има” (Марк 11:23,24; според Кинг Джеймс).

Атмосферата също се създава с думи. Например, ако влезеш в помещение, където току що са пържили риба, въздухът ще бъде пропит
с миризмата на риба. По същия начин, ако влезеш в стая, където са били изговорени остри думи, ще усетиш тежка атмосфера. Там въздухът е доста “сгъстен”.

Деца, които са израснали в атмосфера, където често са били изричани остри думи, се деформират. Те имат трудности в живота главно, защото не са били насърчавани.

Защо се получава това, защо някои деца растат като силни личности и са готови да се борят с живота и побеждават? Всичко това е резултат от правилните думи, говорени в семействата им. Думите водат децата в църква.

Нов начин на говорене

Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите. /ПСАЛМ 1:1/

И не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си. /РИМЛЯНИ 12:2/

Божието Слово ни казва, че не трябва да се съобразяваме с този свят. Обърнете внимание, че тук става дума и за нашите мисли. С други
думи ни се казва, че не трябва да мислим както светът мисли. Необходимо е да обновяваме мислите си чрез Божието Слово, и да мислим съобразно с Него. Едва тогава ще говорим и вярваме според Словото. Светът е програмиран негативно. Светът мисли за болести, страх,
отчаяние и поражение. Това е така, защото светът живее без Бога и се намира в състояние на духовна смърт. Той е програмиран за смърт.
Чуйте какво казват хората: „Това ме уплаши до смърт!”
Ако християните не обновяват разума си чрез Божието Слово, те ще заприличат на света! Самите те ще си навлекат болести. Ако обновим
ума си чрез Божието Слово, ще знаем, че: „езикът на мъдрия докарва здраве” (Притчи 12:18).

Лекуващи думи

Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве. /ПРИТЧИ 12:18/

Първото нещо, което научих по време на болестта ми, бе тайната на думите – думите на вяра. Това стана, когато прекарах 16 месеца на
болнично легло и пет лекари ми поставиха смъртна диагноза.
Един ден през август 1934 г., когато лежах на леглото, аз постъпих според Марко 11:23 като казах...! Изрекох думи! Казах: „Вярвам, че получавам изцеление на това деформирано сърце. Вярвам, че получавам изцеление от това неизцелимо заболяване на кръвта. Вярвам, че ще мога да се движа. Вярвам, че ще бъда изцелен от
главата до петите.” Не мина много време и след няколко часа аз се изправих на крака до леглото си - здрав! От този ден до сега са изминали повече от 65 години и не съм имал дори главоболие. Няма и да имам. Дори и да ме боли глава, аз не говоря за това. Защо? Защото Исус каза: „ ще има това, което е казал.” (Марка 11:23; според Кинг Джеймс). И ако някой ме попита:
“Как си?”, ще отговоря: “Добре”. Божието Слово ни казва, че в Неговите рани аз се изцелих. Затова аз вярвам, че съм здрав. Словото
ни съветва да изговаряме правилните слова, защото езикът на мъдрия носи здраве!

Изповед: Моят език е моето здраве. Изповядвам думи на живот и здраве. Говоря здраве и затова живея в добро здраве.

Лоши думи

Който въздържа устата си и езика си, опазва душата си от смущения. /ПРИТЧИ 21:23/

В повечето случаи, когато дойдат лоши дни, хората прехвърлят всичко върху Бога. „Защо Бог допусна всичко това?” Когато злото сполетя Йов, той каза: „Защото онова, от което се боях ме постигна, и онова, от което треперех дойде върху мене.” (Йов 3:25). Така той отвори вратата и пусна дявола да влезе вътре.

В повечето случаи ние сами създаваме проблемите си. Много християни не държат езика си под контрол. Постоянно говорят неправилно. И при това говорят за борбата, която са имали с дявола. Думите ни на поражение са неправилни. Думите ни на неуспех са неправилни. Неправилно е да се говори, как дяволът ни пречи да успеем или как ни разболява и не можем да оздравеем. Точно такива думи дават на дявола власт над теб и създават проблеми. Щом обаче носиш Божието Слово в сърцето си и Го изповядваш, дори когато си в неизгодна позиция, когато болката е много силна, а симптомите тревожни и точно в най-мъчителната ситуация, точно
тогава негативните обстоятелства ще се отдръпнат от живота ти.

Изповед: Пазя устата и езика си. Така опазвам душата си от страдания. Вярвам със сърцето си в Божието Слово. Поставям си за цел Божието Слово да бъде в устата и на езика ми, и да говоря в съответствие с Него.

Благи думи

Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите. /ПРИТЧИ 16:24/

Има думи, които носят благословение. Има думи, които носят проклятие. Има думи, които лекуват. Има думи, които разболяват. Думите, които чуваме сутрин ще ни придружават през целият ден.
Семейните хора трябва да проумеят, че заядливите и оскърбителните думи казани сутринта ще намалят работоспособността на партньора им през целия ден.
Но думите изпълнени с любов, нежност, доброта и една кратка молитва, ще изпълнят деня на любимия човек с музика и успех. Родители и деца трябва да осъзнаят, че атмосферата у дома е продукт на думи.
Научи се да оставяш думите да работят за теб. Научи се да изпълваш думите с непреодолима сила. Как можеш да сториш това? Като изпълваш думите с вяра и любов.

Изповед: Думите ми работят за мен. Изпълвам ги с непреодолима сила, с вяра и любов. Думите ми благославят. Думите ми лекуват. Думите, които изричам, водят любимите ми хора към успех.
Думите ми зареждат атмосферата с вяра и любов!

Възрастта на Земята

Кент Ховинд

http://bibliata.tv/

 

От думите си

Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш. /МАТЕЯ 12:37/

Сам Исус направи изявлението, че думите са много по-силни, отколкото редица хора смятат.
Нека си спомним за Йов и неговите „приятели”, които дойдоха да утешат Йов. Призива на Йов към тези, които дойдоха като утешители и
си тръгнаха като измъчващи го духове, беше: „Докога ще оскърбявате душата ми, и ще МЕ СЪКРУШАВАТЕ С ДУМИ?” (Йов 19:2).

Думите ни изграждат или ни разрушават. Думите ни лекуват или ни разболяват. Съобразно учението на Библията, думите могат да разрушават или да изпълват с живот, да правят хората щастливи и да даряват здраве. Думите, които сме изрекли вчера, въздействат върху нашия живот днес. Това съответства с думите на Исус казани в Евангелието на Марко 11:23: той ще има онова, което КАЗВА. Това, което ти изговаряш са думи. Това последно изречение може да се
прочете и така: “Той ще получи според ДУМИТЕ, които казва.”

Изповед: Чрез думите си ще се оправдая. Зная, че ще получа това, което изповядвам. Затова изричам думи пълни с живот, радост и благополучие. Говоря думи, които не разрушават, а изграждат.

Непростителност

 

И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
- МАРКА 11:25

Исус каза тези прекрасни, заинтригуващи, удивителни и покоряващи думи, записани в Марко 11:23 и 24 и още никой не е изследвал докрай дълбочината им. Но по същото време - в същата ситуация - и в едно изречение Исус каза: „И когато се изправите на молитва, прощавайте...“ Ако има атмосфера на непростителност около теб, вярата ти няма да функционира! Молитвите ти няма да действат! Непростителността е единствената пречка за вярата според думите на Исус. Следователно непростителността би трябвало да има първостепенно значение. (Ако молитвите и вярата ми не действат, най- напред аз проверявам, дали в живота ми има непростителност.) Никога не допускам непростителност спрямо някого да влезе в ума ми. Отказвам да мисля за каквито и да били лоши неща. Каквото и да са ми сторили - каквото и да са ми казали - няма да позволя това да ми въздейства негативно.

Простителност

 

Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията.
- МАРКА 11:26

- Брат Хегин, изгони от мен този стар дух на непростителност - каза ми веднъж една жена. - Имам нещо против една жена от църквата и не мога да й простя. Изглежда, че нямам способността да й простя.
- Налагало ли ти се е вече да прощаваш на мъжа ти? - попитах аз.
- О, да. Аз на него и той на мен.
- Мислех, че нямаш способността да прощаваш.
Тя се засмя и каза:
- Аз мога да простя, нали?
- Разбира се - казах аз. - Ако можеш да простиш на един, то можеш да простиш и на друг.
Тя разбра това и отвърна:
- Аз мога да простя и прощавам. Ето това е!
Толкова е просто наистина. Недей да усложняваш простителността.
Исус каза: „И когато се изправите на молитва, прощавайте.“ Това означава, че ние можем да простим. Исус не ни помоли да направим нещо, което не бихме могли да сторим.

Обещание за успех

Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; но се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко що върши ще благоуспява. /ПСАЛМ 1:1-3/

Когато Божието Слово е част от живота ти и когато живееш според принципите Му, тогава обещанията на Библията ще станат реалност в
твоя живот. Всичко, което вършиш ще благоуспява!
Според един друг превод Исус Навиев 1:8 завършва така: “...Ти ще бъдеш способен да постъпваш мъдро в житейските дела.” За цар Озия Библията казва:”...до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех.” (ІІ Летописи 26:5). За Йосиф Библията казва следното:
“...Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.” (Битие 39:23).

Изповед: Аз ходя в благочестие. Не ходя по съвета на нечестивите, нито стоя в пътя на грешните, нито седя в събранието на присмивателите. Но се наслаждавам в закона на Господа. Върху Божието Слово размишлявам ден и нощ. Затова аз съм като дърво посадено при водни потоци. Аз нося плод. Листата ми не изсъхват. Всичко, което върша, благоуспява.

Твоят напредък явен ли е?

В това прилежавай, на това се предавай, за да стане явен на всички твоят напредък.
/І ТИМОТЕЙ 4:15/

Ако искаш напредъкът ти да стане явен на всички, ти трябва да го изявиш! Защо благочестието носи облаги? Защо животът за Бога, новорождението, ходенето в общение с Бога, спазването на Божиит заповеди носят полза? Това е, защото Бог даде някои обещания на верните си деца. Забележи думата “обещание” във вчерашния текст: “...понеже има
ОБЕЩАНИЕТО и за сегашния и за бъдещия живот” (І Тимот. 4:8). Бог ни даде обещания в този живот. Именно те са причина за нашия напредък. И когато напредъкът ни стане явен на всички, ще можем да покажем на света, че Бог е в Църквата - също както, когато Израил ходеше с Бога, можеше да покаже на света, че в Израил имаше Бог!

Благочестието носи полза

Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот.
/І ТИМОТЕЙ 4:8/

Някои хора ще се опитват да те убедят, че благочестието - живота за Бога, новорождението, ходенето в общение с Господа - не носи полза в
този живот. Те смятат, че ние трябва да приемаме живота с неговите успехи и неуспехи, борби и страдания, с постоянната мисъл, че “той ще
свърши скоро.” Радвам се, че Павел ни дава една уравновесена гледна точка като казва,
че благочестието е не само за всичко полезно в следващия живот, но носи обещанието и за сегашния живот. Като грешници ние бяхме разорени, но Бог ни показа милост и изпрати
Исус да ни изкупи. Исус дойде не само да ни спаси от греховете ни - но и да живее с нас (Колос. 1:27). А Исус желае да носим слава на Името Му и да Му плащаме богати дивиденти възможно най-много в този живот. Вместо да каже, че благочестието възпрепятства успеха, апостол Павел казва точно противоположното в нашия библейски контекст. Не ние плащаме, за да служим на Бога. Той плаща на нас!

Не изповядвай страх

Ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си. /ПРИТЧИ 6:2/

С устата си ти определяш, дали Бог или Сатана ще владее над теб. Когато беше новороден, ти изповяда Исус Христос за свой Господ (Римл. 10:9,10).

Оттогава Исус владее над теб и управлява в живота ти. Но ако изповядваш, че Сатана може да те възпре, да те държи далече от успеха, да всява страх в теб, дори и да си християнин, ти си позволил на Сатана да владее над теб. Естествено, щом като Сатана владее над теб, ти си изпълнен със слабост и страхове. Не изповядвай никога страховете си. “Ами ако се страхувам? - може да попиташ. “Ти” не се страхуваш наистина. Библията казва, че Бог не ти е дал - има се предвид твоя истински “аз” - дух на страх, но ти е дал дух на сила, любов и себевладение. Страхът не идва от теб, а отвън, опитвайки се да те завладее. Страхът идва от врага. Ти имаш дух на сила, дух на
любов и дух на себевладение. Затова казвай така: “Аз имам дух на сила, любов и себевладение.” Когато изповядваш това, то ще започне да надделява в живота ти.

Измерител на любов

Любовта...не се засяга, не се раздразнява и не е злопаметна, не държи сметка за злото, което и е причинено (не обръща внимание на злото, което е изстрадала). /І КОРИНТЯНИ 13:5/ (според Разширената Библия)

Тук имаш един термометър на любов, който измерва, колко е гореща любовта ти! Много просто е да установиш, дали ходиш в любов или не. Когато започнеш да държиш сметка за злото, което са ти сторили, ти не ходиш в любов. Докато ходиш с Бога и стоиш пълен със Святия Дух, ти
няма да държиш сметка за зло.
През изминалите години, когато виждаха несправедливостта спрямо мен, хората казваха: “Не бих се примирил с това, не бих оставил
нещата така! Не и аз!” Просто си мълчах и никога не казах дума, усмихвах се и продължавах да се радвам. Не бих отделил време да отричам, дори ако биха обявили, че съм убил баба си! Бих продължил да казвам: “Алилуя! Слава на Бога!”
Предполагам, че и ти ходиш в любов спрямо тези, които постъпват зле към теб. Ако ходиш в любов независимо от незаслуженото страдание, ти ще постигнеш много след време! Въпреки това някои хора ще счетат това твое отношение за слабост.
Даже проповедници са ми казвали: “Трябва да е слабост в характера ти, че никога не се защитаваш.” Не, това е силната ми страна! Любовта никога не отпада. Аз просто отказвам да храня в сърцето си неприязън към когото и да
било.

Изповед: Аз съм човек на любовта. Затова не се обиждам, не се раздразнявам и не съм злопаметен. Не храня в сърцето си неприязън
към никого.

Ракът и содата

Четем и запомняме, разказваме на другите! Ракът е гъбично заболяване и то е лечимо http://zhivem-zdorovo.com/mnenie/rak-eto-gribkov... - видео на италиански език с руски субтитри. Д-р Tullio Simoncini http://www.cancerfungus.coml     Предлагаме на вниманието ви превода на статията на ДЕЙВИД АЙК, чийто оригинал на английски е на сайта http://www.davidicke.com/     Цифрите, разбира се, са впечатляващи. Осем милиона хора умират ежегодно от рак по целия свят. Само в САЩ те са повече от половин милион. Очакваният ръст на смъртността за 2003 г. е 12 милиона. Ракът е най-разпространената причина за смърт в групата на възрастните до 85 години. В Щатите от тази болест умира всеки четвърти човек. Всеки четвърти!! Лишихме се от много свои свободи, когато се съгласихме да ни „защитават от тероризма”. Хората продължават да боледуват и умират от недъзи, които елитните фамилии и техните фармацевтични картели отказват да лекуват.     Вече разказах в статията си от 9 август, че някой си д-р Ричард Дей, оглавяващ организацията за планирано родителство, занимаваща се с евгениката и контролирана от Рокфелерите, е изнесъл през 1969 г. в Питсбърг лекция пред лекари, в която разказва за приближаващата се трансформация на глобалното общество. Той помолил докторите да изключат записващите устройства и да не си водят бележки, докато чете дългия списък мерки за планираното по промяна на глобалното общество. Но един от лекарите е записал всичко, което ни е било подготвено в рамките на този проект за социална инженерия, и след това направил тази информация обществено достояние.     Сега, след 40 години, можем пряко да видим колко акуратни са се оказали предсказанията на Ричард Дей. Защо споменавам този факт? Защото на същата тази конференция през 1969 г. Дей заявява: „Сега можем да излекуваме всеки вид рак. Цялата информация се пази във фонда на Рокфелер и може да се обнародва при наличието на съответно решение.” В частност, Дей казва, че ако хората умират бавно от „рак или нещо друго”, то ще може да се забави темпът на прираст на населението... Тези хора правят това, защото нямат душа.     Фармацевтичният бизнес не си поставя целта да лекува рака. Защо да лекуват болестта, като могат да печелят от борбата със симптомите. При това съвсем не е задължително да разказват на доверчивите пациенти, че отровата от химиотерапията убива както раковите, така и здравите клетки и в крайна сметка – самия човек. Мисля, че това дори не се прави за пари... Елитът иска да намали населението, поради което трябва хората да страдат и да умират преждевременно.     И ако някой лекар изведнъж открие действащ начин за лечение на рака, то той веднага попада под обстрела на законотворците в медицината и официалните структури. Един от тези, които открито тръгнаха против системата, е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се е състояло в това, че той е разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му гъбата се разпространява по цялото тяло и образува злокачествени тумори).     Ето какво казва приятелят ми Майк Ламберт от клиниката Шен за кандида: „Гъбичките, и особено кандида, живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнедейността на кандидата отслабват имунната система и водят до това, човек да се чувства зле – както физически, така и психически.” Тулио Симончини счита, че ракът е разраснала се гъба кандида и че традиционното тълкуване за природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболитните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Той решил да казва истината на пациентите, а не да повтаря назубрените в медицинския университет фрази. От момента, в който започнал да се занимава с медицина, Симончини разбрал, че ракът е лекуван някак си неправилно: „Видях колко много страдат хората. В детското онкологично отделение, в което работех, всички деца умираха. Всичко в мен се свиваше при вида на бедните дечица, загиващи от химиотерапията и радиацията.” Желанието да помогне на пациентите го довежда до търсенето на нови пътища за лечението на тази болест. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията, и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво независимо от това, в какъв орган или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките, е стартиран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера и точно това традиционната медицина нарича рак.     Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. С всяка година броят на заболелите от рак расте. А това не е ли добре планирана война против имунитета на човека, война, която става все по-ожесточена. Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стреса от съвременния живот и т.н. Децата до 2-годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира. Планът на Илюминатите е масова депопулация чрез отслабване на имунната система. А какво заключва най-бързо имунитета – химиотерапията. Тук добавете и радиотерапията. Към днешна дата това са най-действените начини за разрушаване клетките на организма. Най-съвременното общопризнато „лечение” в онкологията се основава на постулата (постулат е положение, което, без да е доказано, се приема теоретично и практически за истинно), че раковите клетки ще бъдат убити преди здравите клетки на пациента. Отровните съединения на химиотерапията убиват клетките на имунната система, но кандида си остава. Разрушената имунна система не може да контролира клетките на кандида. Гъбичката се преселва в другите органи и тъкани и ракът се разпространява в организма. Уж оздравели след хирургическата намеса и химиотерапия, те по-скоро са като бомба с часовников механизъм. Имунитетът е нарушен. Появата на рецидиви е въпрос на време. С други думи – химиотерапията убива хората, които би трябвало да лекува. Тя лекува само от инфекциозното заболяване, предавано по полов път, наричащо се живот. За да се излекуваме от рака, трябва да подсилим имунитета, а не да го отслабваме. Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевият бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгермано, на когото лекарите давали само няколко месеца живот вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери как работи метода му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишило от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства.     Масмедиите започнаха кампания против Симончини с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симончини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. Във времето, когато милиони пациенти умират от мъчителната смърт на „проверената и безопасна” химиотерапия, медиците продължават да забраняват лечението с бикарбоната на натрия. На тях не им пука за хората. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат.     В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията. И това все още не е всичко...     Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензима CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическата реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки и не вреди на здравето.     Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците, за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, къпината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишокът, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро- и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очаквания оздравителен ефект. Все още ли си мислите, че всичко това се случва случайно?! Мислите ли, че Тулио Симончини е наклепан по погрешка? За Фамилиите е нужно хората да умират от рак и лекарствата да не пречат на това. Тъй като са ментално и емоционално болни, те смятат, че хората са скотове. Всичките ни страдания са им безразлични. Дори напротив – колкото повече, толкова по-добре за тях. Те съвсем не са на себе си.     Добре, че „психарят” Симончини продължава да лекува хората, защото в света продължават да умират милиони „нормални” пациенти от неправилното лечение, което се базира на неправилни постулати. Благодарение на хора като него съществува надеждата в този объркан свят, управляван от налудничави фамилии. Нужни са ни хора като него. А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма.     Ролята на содата и основата при защита здравето на хората и растенията - http://my.mail.ru/community/sila-v-trezvosti/1B65B2318E195689.html - 22 януари 2009 г.     КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ СОДАТА?     1. Профилактика и лечение на рак. 2. Лечение на алкохолизъм.     3. Отвикване от цигарите.     4. Лечение на всички видове наркомания и токсикомания.     5. Изчистване от олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали в организма.     6. Извеждане на радиоактивните изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване.     7. Извличане и разтваряне на вредните натрупвания в ставите, гръбначния стълб, камъни в жлъчката и бъбреците, т.е. лечение на радикулитите, остеохондрозата, полиартритите, подаграта, ревматизма, бъбречно-каменната болест, жлъчните камъни, разтваряне камъчетата в черния дроб, жлъчните канали, стомаха и бъбреците.     8. Прочистване на организма за подсилване на вниманието, съсредоточеността, равновесието и растежа на неуравновесените деца.     9. Прочистване на организма от отрови, отработени при яд, злоба, ненавист, завист, съмнения, недоволства и други вредни чувства и мисли на човека (Границите на Агни Йога т.8, с.99-100)     СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. В организма на човека, животните и растенията ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръвта трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН, по-ниско от 7,35. При рН, по-малко от 7.25 (силна ацидоза), трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващите вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия, води до загубата на основи (сода). За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машковский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече).     В алкалния организъм се активизира водата, т.е. разпадането ú на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа, и биологически активните вещества. Здравият организъм за преработване на храната изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкриатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т. 24, с. 634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. Ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50.     Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). При силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмлените продукти, образуването на камъни в жлъчката, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалния организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката).     Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците, като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм дори най-добрите растителни витамини не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13).     „Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58).     Затова, за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода: содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането.     Живата Етика за содата – в Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното ú влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност, и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафена лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете, горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935: „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приемът на сода е незаменим. Изобщо содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски... Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също и със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва, ежедневно да се приема по два пъти на ден сода от всички. „Правилно е, като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода... Млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като противоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение - преди всичко, недохранване и валериан, и, разбира се, мляко със сода” (С, 548) (лечение на кашлица) „...Мускус и горещо мляко са добро предпазно средство.”, „Содата е полезна и смисълът ú е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простият и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151).     „За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови...” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.)     На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болести... Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). 8 юни 1936 г.: „Въобще содата е полезна почти при всички болести и е предпазно средство срещу много заболявания, затова не се притеснявайте да я приемате, както и валерианът” (Писма, т.2 с.215). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност, и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното ú действие. При огнени явления содата е незаменима” (П 3, 19, 1). За дозите на приемане, Елена Рьорих пише: „Дозата сода за детето (диабетик на 11 години) – четвърт чаена лъжичка, четири пъти на ден” (Писма, т.3, с.74) „Един английски доктор е използвал обикновената сода за всички възпалителни и простудни заболявания, включително възпаление на дробовете. При това я е давал дори в големи дози, едва ли не по чаена лъжичка до четири пъти на ден в чаша мляко или вода. Разбира се, английската чаена лъжичка е по-малка от нашата – руската. Семейството ми при всички простуди, особено при ларингит и остра вирусна кашлица, приема горещо мляко със сода. На чашка мляко се слага чаена лъжичка сода” (Писмо, т.3 с.116).     „Ако все още не сте приемали сода, то започнете с малки дози – по половин кафена лъжичка, два пъти на ден. Постепенно дозата може да се увеличи. Лично аз приемам дневно по 2-3 пълни кафени лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха приемам много повече. Но винаги трябва да се започне от малки дози” (Писма т.3 с.309). 14 юни 1965, Б.Н.Абрамов е записал от Майката на Агни Йога: „Интересно е да се отбележи как крехките организми вече реагират на огненото напрежение. И е добре, ако някой може да регулира в организма си тези приливи на огнена енергия. Содата може да се окаже истинска панацея” (Г.А.Й. т.6, с.119, п.220).     Содата и алкалната среда имат огнена природа. За ползата от содата при растенията се казва: „Сутрин растенията могат да се полеят с добавена във водата щипка сода. При залез трябва да се полеят с разтвор на валериана” (А.й. П.387). В храната на човека не „трябва да се използват изкуствено приготвени киселини” (А.Й. п.442) – явно е казано за вредата на изкуствените киселини, но изкуствените основи (содата и бикарбонатът на калия) са по-полезни от хлорида и калиев оротат.     Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не трябва веднага след храна, ефектът може да е обратен). Започва се с малки дози – 1:4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до ½ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден. Превод: Анита http://waytosoul.ru/node/6699 !

Превъзходният път

Любовта (Божията любов в нас) не отстоява правата си и пътя си, защото не е егоцентрична...
/КОРИНТЯНИ 13:5/ (според Разширената Библия)

Отдели време, за да можеш да приемеш днешния текст в сърцето си. Твърде много хора щяха просто да заявят: “Ами аз знам, кое е мое. То
ми принадлежи и точка. Имам права в това отношение и ще ги отстоявам.” Така те държат на своето, без значение, че други хора са наранени от действията им.
Бях само на 20 години и несемеен, когато пастирувах във втората си църква. Наех стая при една двойка от църквата. Хазяинът ми познаваше
Библията и имаше възхитителни опитности с Бога. Но той беше от този тип хора, които казват: “Знам си правата и ще си ги отстоявам. И аз съм член на тази църква като всеки друг.” Той и някои други претендираха за правата си докато не разрушиха църквата.
Днешният текст казва, че любовта не отстоява онова, което й принадлежи по право. Започни да вярваш на Бога и да се доверяваш на любовта Му. Това е превъзходният път - това е твоят път!

Изповед: Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в любовта. Аз съм човек на любовта. Не отстоявам собствените си права. Не държа на своето. Не съм егоцентричен. Аз съм човек на любовта.

Любовта ще се издигне

Любовта...не е самохвална, не парадира и не се проявява като надменна. Тя не е самомнителна (арогантна и изпълнена с гордост); тя не е груба и не се държи невъзпитано... /І КОРИНТЯНИ 13:4,5/ (според Разширената Библия)

Самохвалството, високомерието, самомнителността, арогантността, гордостта, грубостта и невъзпитаното държание винаги са дело на плътта. Чрез акт на волята си ти трябва да вземеш решение да не се поддаваш
на тези плътски изкушения. От друга страна можеш да решиш да ходиш в любов - да ходиш в Духа. Битката е между твоят дух и плътта ти. Но Библията казва: “...Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти” (Галат. 5:16).
Вземи решението духът ти да бъде доминиращ. Когато изкушението дойде, не предприемай нищо за момент, а след това започни да говориш Божието Слово. Започни да казваш: “Аз съм роден от любов. Аз ще позволя любовта на Бога да доминира в мен.” И любовта на Бога ще се издигне мощно в теб!

Изповед: Аз съм човек на любовта. Затова аз не се хваля със себе си и не парадирам. Не съм самомнителен. Не съм надменен, арогантен и пълен с гордост. Не съм груб и с лоши обноски. Не се държа невъзпитано. Аз действам в любов.

Представяне на любовта

Любовта е издръжлива, тя е търпелива и е учтива; любовта никога не завижда и не е преизпълнена с ревност... /І КОРИНТЯНИ 13:4/ (според Разширената Библия)

Какво представлява тази Божествена любов?
Кои са характеристиките й? Те са описани в І Коринтяни 13. Гръцката дума за божествената любов, която се описва тук е “агапе.” Най-предпочитаният от мен превод, който описва тази любов е Разширената Библия. Мисля, че всеки християнин трябва да чете, ако не всеки ден, то поне през няколко дни Разширения превод на І Коринтяни 13 и да го практикува! Нека да разгледаме текста, започвайки със стиха: “Любовта е издръжлива, тя е търпелива и учтива...” Много хора са издръжливи - но не са много учтиви, докато правят това! Те страдат
поради хора и обстоятелства просто от задължение. Една съпруга може да търпи съпруга си, макар и да страда. При това обаче тя не се държи особено мило спрямо него (и обратно). “Любовта никога не завижда и не е преизпълнена с ревност...” Естествената човешка любов е вид любов, която е преизпълнена с ревност. Божията любов не е ревнива.

Изповед: Аз съм човек на любовта. Затова аз съм издръжлив, търпелив и учтив. Никога не завиждам и не съм изпълнен с ревност.

Законът на любовта

Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. /ЙОАН 13:34/

Божието семейство е любящо семейство.
И законът на любовта в Божието семейство е: “...да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих...” Как ни възлюби Бог? Възлюби ли ни, понеже заслужаваме? Не. Бог ни възлюби, когато все още не бяхме достойни за любов. Бог ни възлюби, когато все още бяхме грешници! (Помисли само: Ако Бог ни възлюби с такава велика любов, когато все още бяхме грешници и като Негови врагове недостойни за любов, то можеш ли да си представиш, че ще ни обича по-малко като Негови деца?) Не, хиляда пъти не!
Любовта е единствената заповед на любящото семейство. Ако обичаш някого, ти няма да крадеш от него. Когато обичаш някого, ти няма да го убиеш, нито пък ще ограбиш къщата му. Няма да говориш лъжи по негов адрес. Следователно, Божествената любов изпълнява закона.
Докато любовта е законът на Божието семейство, една стъпка извън любов означава стъпка към греха. Ако си направил такава стъпка, покай се и се върни към живота в любов. За да имаш общение с Отец, за да ходиш с Бога, за да живееш в Божието царство, ти трябва да ходиш в любов - защото Бог е любов.

Изповед: Аз обичам другите така, както Исус ме обича. Любовта е законът, на който се подчинявам. Аз ходя в любов. Затова имам общение с моя Баща, Който е любов.

По любовта ще ни познаят

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. /ЙОАН 13:35/

По какво ще ни познае светът? По любовта ни. По тази божествена любов. По тази безкористна любов.
“Бог толкова възлюби..., че даде...”
Неговата любов не е естествена човешка любов. Естествената човешка любов е егоистична. Дори обичайната майчина любов е естествена човешка любов, която е егоистична: “Това е моето бебе!” Но ако се научим да позволяваме на божествената любов, която е изляна в сърцата ни, да ни владее, ще има голяма промяна в живота ни. Това ще разреши проблемите в семействата ни. Естествената човешка любов може да премине в омраза, ако не получи своето право. Тя ще воюва, спори и изисква, ще ругае и ще бъде подла. Божествената любов не наранява никого, дори когато я нараняват. Божият вид любов не се интересува от това, какво може да получи, а от това, какво може да даде. Можеш ли да видиш, как това ще разреши всички проблеми в твоето семейство?
Като Божии деца ние имаме природата на Бога в себе си - а тя е любов. Така че съвсем естествено е тази любов да бъде в духовете и сърцата ни. Все пак, ако позволим на този плътски човек и на ума ни да ни владеят, тази любяща природа в сърцата ни ще бъде пленник. Нека пуснем Божията любов, която е в нас, на свобода!

Изповед: Светът ще ме познае по любовта ми. Аз ще дам свобода на любящото естество в мен!

Атмосфера на любов

Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов... Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към Него е съвършена в нас. /ЙОАН 4:7,8,12/

Съпрузи и съпруги трябва да позволят на Божията любов да владее в тях, а не само естествената човешка любов, която е толкова
повърхностна. Християните имат голямо предимство спрямо другите хора. Те не само,
че могат да обичат брачните си партньори с естествена човешка любов, но могат да прибавят към нея и Божествена любов, която никога не
търси своето, но винаги желае най-доброто на другия. През всичките години на нашия брак жена ми и аз живеехме в любов. Никога не се концентрирах върху себе си и върху това, което аз искам; отнасях се с респект към това, което Орета желаеше. Никога не исках да бъда егоист; желаех винаги да поставям жена си на първо място. И Орета постъпваше подобно на мен. Винаги се опитвахме да надминем другия в любов. И колко благословено е това! Слава на Бога! Сякаш Небето е слязло в нашия дом.
Веднъж един човек, който имаше проблеми, посети дома ни и каза: “При вас е като в Небето. Можеш да усетиш едно невидимо присъствие тук в минутата, в която пристъпиш прага.” Ние създаваме атмосферата в нашите домове.

Изповед: Аз ще ходя в божествена любов към любимите ми хора. Ще позволя на безкористната Божия любов в мен да се излива към тях, създавайки атмосфера на любов!

Братята

Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт. Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
/І ЙОАН 3:14,15/

Жената на един пастор дойде при мен дълбоко обезпокоена.
- Брат Хегин, - каза тя - аз не мога да отида в Небето, защото мразя свекърва ми!“
След като малко се успокои, бях способен да й помогна. Казах й да ме погледне право в очите и да каже: “Аз мразя свекърва ми.” При това я
помолих да изпита себе си - своя дух - докато казва това.
- Аз мразя свекърва ми - каза тя.
После извика:
- Като че нещо в мен се съпротивлява!
- Да - казах аз - това е Божията любов в твоя новороден човешки дух, който обича всеки. Твоят истински Аз не мрази свекърва ти. Но ти си допуснала плътския човек да има власт над ситуацията.
- Ти си прав - каза тя - Аз всъщност не мразя свекърва ми.
После тя взе духовното решение да следва вътрешния си човек, в който живее любовта, и така той да владее над плътския.

Изповед: Знам, че съм преминал от смърт в живот, защото обичам братята си. И аз позволявам на тази любов да владее цялото ми същество. Аз ходя в любов спрямо всеки човек!

Тайната на човечеството,който ще промени живота ни

Великденски разговор с Бога

 

Т.Ю.Платонова

    - Господи, направи така, че хората да спрат да си завиждат един на друг?
    - Наистина ли искаш това? Те ще престанат да завиждат, ако ти спреш да завиждаш.
    - Господи, как светът може да стане цветуща градина?
    - Създай своята градинка!
    - Трябва ли да вярвам на думите Ти?
    - Трябва да вярвате на себе си.
    - Защо ту идваш, ту си отиваш?
    - Защото самият ти не си способен да издържиш присъствието Ми толкова дълго, колкото сам искаш.
    - Защо се получава така?
    - Наречи това недостатъчна откритост или неотворени центрове. Като цяло тялото не е готово.
    - Трябва ли да се подготвя тялото?
    - По-скоро да се поддържа чистота на мислите. Мисълта прави това, което иска, но в крайна сметка ти трябва да правиш това, което иска Сърцето. Поговори с Душата си. Забелязваш ли, че желанията на Душата са по-възвишени от мислите? Докато мисълта е неуправляема, тя бяга напред-назад по голяма окръжност на човешките мисли, т.е. в бъдещето или в миналото.
    - А трябва ли мисълта да е в настоящето?
    - Разбира се. Движението на мисълта прави това, което се нарича време – когато мисълта спре, ти не усещаш бягането на времето. Ти влизаш в истинската реалност.
    - А какво е истинска реалност?
    - Как да обясниш на човек, който не усеща ароматите, че утрото има собствен аромат? Как да повярва в това този, който нищо не усеща? Истинската реалност съществува само за тези, които са я намерили в илюзорното море на действителността и са в нея. Защо да обясняваш на слепия какво е това слънце, ако той никога няма да го види?
    - За да знае, че слънцето съществува.
    - Напълно е възможно усещанията му да станат по-пълни, но по-често слепият просто удовлетворява любопитството си.
    - И какво – да не му обясняваме, дори и да пита?
    - Защо? Обяснявай, но от това нищо няма да се получи. Повярвай Ми. В крайна сметка ще те обвини, че подменяш фактите.
    - Излиза, че не си струва да говориш за истинския живот на някой въобще?
    - Само на този, чиято слепота е излечима. А най-вече на този, който е готов да свали превръзката от очите си след сполучлива операция.
    - Но такива има малко.
    - Точно това е. Разговорът с такива хора ти възлага определени задължения.
    - Какви?
    - Те искат ти да ги поведеш все по-напред.
    - Къде?
    - Към истинската реалност, в Живота. Защото те имат право на това, тъй като сами са започнали този разговор.
    - Аз не знам как да ги водя в този живот.
    - Знаеш, отлично знаеш. Спомни си как си водил тук хората преди много хиляди години.
    - И те извървели ли са го?
    - Не всички, някои не успяха, затова ти се върна за тях.
    - Но на мен ми се струва, че съм абсолютно сляп.
    - Да, сляп си. Очите ти не различават светлината заради яркостта й, но Сърцето знае повече от това, което виждат очите. Ти вече вникна в една съществена истина – никъде не трябва да ходиш. Защо използват остарели понятия? Ти вече си тук. Ти вече живееш в истинската реалност. Погледни на това от друга гледна точка. Повярвай в това!
    - Аз вярвам в това, но нещо ми пречи да го видя?
    - Искаш да разбереш какво ти пречи или как да видиш?
    - И едното, и другото.
    - Тогава чуй. Да съзреш истинската реалност, означава, че ти вече си в нея. Занапред трябва просто да живееш по законите на тази реалност, по Божествените закони. Неумението постоянно да оставаш там е заради това, че се опитваш да живееш и по човешките закони, иначе казано – по шаблони. Съществуват правила, внедрени в човешкото съзнание.
    - От кого?
    - От хората и другите живи същества. Всичко е на определена степен на развитие и внася нещо свое в общото поле на съзнанието. Така наречените закони на обществото, на човешкото общуване, ограничени от рамките на тясното съзнание, ти пречат да се развиваш. Ако човек надрасте това, трябва да живее по космическите закони. А те от никой не са измислени. Те са част от вътрешната ти Светлина.
    - Излиза, че се раздвоявам – живея по два закона.
    - Не, ти живееш по човешките, но вече познаваш космическите. И тяхното познание идва в личното ти знание, т.е. стават твой личен опит. Когато този процес премине докрай, истинската реалност ще бъде единствената ти възможност за съществуване.
    - Значи за мен времето няма да съществува?
    - Не, ти ще го виждаш и дори можеш да пребиваваш в него. Но спрямо способността ти да следваш само Божествените закони душата ти ще премине на по-висши планове на съществуване.
    - С една дума, ще живея извън времето, в безсмъртието, а тялото ми ще остане в човешкия свят?
    - Може и така да се каже, макар да не е точно така. Когато ти изцяло и напълно се потопиш в някаква работа или четенето на книгата, ти си в света на тази работа или тази книга. Нима в стаята има само тяло? Ако те повикат, ще реагираш веднага, може би с известно закъснение. Ти притежаваш способността да превключваш съзнанието си.
    - Значи, че мога да превключа съзнанието си от истинската реалност към илюзорната действителност?
    - Не цялото съзнание, а само тази негова част, която ти позволява да чувстваш или усещаш всичко, но не се включва в процеса на мнимия живот.
    - Защо мним?
    - Дали мним или илюзорен – няма голяма разлика.
    - Ако този живот е илюзорен, защо всички ние толкова силно чувстваме?
    - Точно защото сте включили чувствата. Но има разлика между чувства и чувства. Вие включвате при опознаването на живота рецепторите на тялото, но не на съзнанието. Това изкривява възприемането на действителността. Вас постоянно всичко ви наранява и вие страдате.
    - Значи, за да не страдаме, трябва да не чувстваме?
    - Трябва да престанете да набирате опит, идващ само чрез петте човешки чувства (сетива).
    - Да престана да обичам, да усещам ароматите, топлината и т.н.?
    - Ароматите възприемаш чрез носа, топлината с тялото, а обичаш – неясно с какво. Става дума за нещо съвсем различно. Чувал ли си фразата „фин аромат”? Можеш ли да кажеш, че човекът излъчва Сърдечна топлина? Има нещо, което човек усеща не чрез петте си сетива, а по съвсем друг начин. Това чувство се заражда отвътре, в дълбините на душата ти. Тогава ти казваш – АЗ ЗНАМ. Ти знаеш, че този човек Обича, въпреки че дори дума не е казал за любов. Един човек знаеш чрез Истината, а друг – чрез себе си. Не всеки е способен да улови това състояние. Ако се стремиш да постигнеш света с това ново чувство, бързо ще разпознаеш, че светът ти е призрачен и ефимерен. Той не е истински. Той е рецепторен, докосващ тялото и причиняващ болка.
    - Но боли Душата, Сърцето.
    - Не, скъпи, боли тялото на чувствата, т.е. това, което е малко по-фино от материалното. То е създадено от теб чрез реакциите ти към опита, който светът ти е поднесъл.
    - Това е така нареченото тяло на страданията?
    - Да, в света постоянно се случват някакви събития. Те не са нито добри, нито лоши, те са такива, каквито са. Когато си взаимодействаш с тях, ти им даваш оценка, като ги обмисляш. Как разбираш за събитията? Някой ти е казал или видял, бутнали са те, изял си нещо развалено, усетил си аромат. По този начин до теб е достигнала информация. Ти си казваш: неприятна миризма, този ме удари без причина, видяното или чутото ме потресе до дъното на душата, храната беше отвратителна. Всичко това са коментари на събитията, основани на чувствата ти. Зад тях е скрито истинското движение на света, но то ти се изплъзва. То е скрито за чувственото възприемане. Разбираш ли?
    - Светът, който е скрит от мен, е безчувствен?
    - Според сегашната човешка гледна точка към чувствата – той е безчувствен. Но в действителност това е свят на особените, висши чувства, дори не чувства, а състояния. Там не съществуват разсъждения за света, там се сливаш със света.
    - Неделим съм от Творението?
    - Да, ти си едно цяло с него. Ти не оценяваш събитията, които се случват, следователно няма добри или лоши събития.
    - Там няма зло?
    - Злото е понятие от света на чувствата. То е клише, шаблон, образ, форма. Предварително набелязани събития ти смяташ за зли, а други за добри. Както виждаш – тук работят човешките закони.
    - Но злото все пак съществува ли?
    - Няма зло, няма добро. Има творение – такова, каквото е.
    - Значи не трябва да се намесвам в събитията на този свят? Каквото и да се случва, да не бъда участник, а само наблюдател?
    - От гледна точка на Божествената реалност – да. Ти си жител на истинския свят, а в илюзорния си наблюдател.
    - Като жив мъртвец. Има тяло, няма чувства, пред очите ми ще крадат, убиват, а аз само ще наблюдавам. Нима това е нормално?
    - А сега ти какво правиш? Пред очите ти крадат, а ти мълчиш. Ако убиват пред тебе, няма да се намесиш, защото знаеш, че и теб ще убият. Думите ти са високомерни и лицемерни. Вие се криете от така нареченото зло, за да не ви засегне. Пазите чувствата си от неприятни усещания и така сте влезли в по-фина разновидност на света – лицемерния материализъм. Знаете, че има всичко по света, но се самоубеждавате, че няма нищо. А само чрез приемането на света можете да развивате истинските си чувства.
    - Всички чувствителни хора страдат много.
    - И правилно. Човек трябва да страда, за да му омръзне от това и да си каже „Повече не искам да продължава така”.
    - Но от думите ми страданията не свършват.
    - Разбира се, че не. Но тръгваш да търсиш причината за страданията, искаш да разбереш къде е коренът им. И разбираш, че той е в чувствата. Тогава започваш да търсиш начини да не реагираш на събитията.
    - Знам, че повечето намират много по-прост начин – махат телевизора, общуват с по-малко хора.
    - Това са чисто външни начини. Махаш телевизора, за да не гледаш гадости, но не си се скрил от информацията. Искаш да си обграден от красота, защото в преддверието към тялото си си сложил табелка „вход забранен”. Е, и какво, постигаш ли нещо с това? Това е временна блокировка. Запомни – точно такива хора след това падат в най-наситените неприятни събития.
    - Но как е възможно да не реагираш?
    - Да не реагираш, означава да приемаш събитията. Да кажем, виждаш страшен побой на улицата. Мислиш си „Какъв кошмар, какво правят, та те се избиват”. Сменят се мисли за помощ, за бягане, след това те превключват към „Къде живеем? Какво се случва с нас?”. След това се обръщаш, за да не гледаш – все пак е неприятно. На някой може да му хрумне да се намеси, за да раздели биещите се. Но какво се случва в действителност? Хората се бият и това е тяхно право и техен избор. Могат и да не се бият. Нали може и да не се бият? А ти каква работа имаш в случващото се? Кажи ми, свързано ли е то с твоя живот?
    - Някак си то е свързано със съвестта ми.
    - Цялата информация е достигнала до теб чрез зрението. Когато този рецептор е предоставил образа в мозъка ти, се е включил разсъждаващият ум. Възникналите мисли и желания са резултат от дейността на ума ти.
    - А какво трябва да правя?
    - Да накараш ума си да мълчи. Мислите, възникващи в ума, светкавично привличат подобни мисли от общото поле мисли на хората. След няколко минути няма да знаеш ти ли си го помислил това или още някой. Една мисъл разбутва рояка мисли на човечеството. Теб те заболява главата, след това сърцето. Няколко дни мислиш само за това, което си видял, за това, колко е ужасен светът, в който живеем, колко чувствителен си станал. Да, ти дори започваш да вярваш колко открито, състрадателно и чувствително сърце имаш. Но какво общо има с това сърцето ти? Ако няма мисли, няма да те боли сърцето.
    - И какъв е изходът от тази ситуация?
    - Не разбираш ли?
    - Разбирам – да спирам мислите.
    - Да подчиниш ума. Да създадеш в себе си ненарушима тишина.
    - И няма да реагирам?
    - Няма да реагираш с чувствата. Ще получиш опита, който трябва да извлечеш от тази ситуация.
    - И този опит няма да засегне чувствата ми?
    - Той ще докосне съзнанието ти. Ще разбереш какво е предизвикало схватката. Ще видиш с чистото си вътрешно зрение източника на събитията. Чистото ти съзнание трябва да фиксира само мига на настоящето.
    - Все пак не разбирам – как може да не се реагира?
    - Много просто. Видял си и си чул нещо неприятно. Чувствата са предали импулс на мозъка. Но трябва да се спре дотук.
    - Защо?
    - Защото нататък следват разсъжденията за случилото се и коментарите на ума ти. Това може да продължи много дълго. Разбираш ли, събитието се е случило и е приключило. Него го няма в настоящето. То е в миналото. В ума ти то съществува постоянно като настояще, като живо. Ти и само ти го съживяваш постоянно.
    - Да, представям си какво се получава от мислите на всеки отделен човек.
    - Не можеш. Това е ужасно. Всеки човек се връща в мислите си към вече приключеното. Един се е върнал, след секунда – друг, след две – трети. Създава се непрекъсната верига от минали събития или бъдещи, защото по същия начин мислите и за бъдещето.
    - Излиза, че не живеем в настоящето.
    - Разбира се, вие живеете в миналото или в бъдещето, а истинската реалност е настоящето. Разбираш ли, няма нито минало, нито бъдеще. Те съществуват само в ума ти, който разсъждава за отминалото или за това, какво трябва да се случи. Истината е миг от настоящето. Ако успееш да се въздържиш от коментарите на ума, ще се съединиш с мига в едно и ще усетиш благословената тишина.
    - Излиза, че в истинския живот няма време.
    - А откъде да дойде? Вие, хората, живеете във времето, затова и сте смъртни.
    - Но Ти самият сам казваш, че сме безсмъртни!
    - Хората са смъртни телесно, но безсмъртни по Дух. Умирате, защото умът ви тегли към миналото или бъдещето, което не съществува в действителност. Когато човек спре ума си и започне да живее по Божествените закони и само по тях, той придобива безсмъртие.
    - Значи, спра ли ума си, ще стана безсмъртен?
    - Не, рано е да се говори за това. Трябва да спреш ума, след това да усвоиш Божествените закони не повърхностно, а чрез цялото си същество. Дори като спре ума си, човек се опитва да съвмести в живота си приятното с полезното, т.е. да изпълнява както човешките, измислените от вас закони, така и Божествените. Той си мисли, че съвместяването им носи огромна полза. Но на два стола не може да се седи – ще трябва да се откажете от единия. Не трябва едновременно да служите и на Бога, и на мамона (древновавилонско божество на парите или в преносен смисъл от архаичната руска дума за корем – алчност, сребролюбие). Трябва да се избира. Това смущава човека – защо да избира, как, не е ли по-добре всички да са доволни?
    - От собствен опит знам, че не може на всички да е добре.
    - И не би могло във вашия свят. Прекалено различно е съзнанието на живущите на Земята хора.
    - А защо да не се съвместяват тези закони?
    - Защото човешките закони ви карат да разсъждавате. Те ви предлагат да оцените събитието и да изкажете гледната си точка. Принудени сте да приемете двойствеността на света и да определите събитието към една от двете категории – добро или лошо. Карат ви да съдите, а засега нямате право на това.
    - Значи някога ще имаме такова право?
    - Ще имате, когато станете единни с Твореца. Когато не съществува АЗ и ТИ.
    - А какво е ТИ?
    - Това е твоето огледало. Докато гледаш в него, виждаш отражението си.
    - Кое изчезва по-напред – огледалото или отражението?
    - Огледалото – то е нещото, в което виждаш себе си. Но огледало може и да няма. Когато изчезне огледалото, светът се изпълва с твоите безчислени отражения, които постоянно ти напомнят за изчезналото огледало, и това не те освобождава от срещата със собствените ти отражения.
    - А близките ми – това мои отражения ли са?
    - Да, пияният мъж е твоето пияно АЗ, непослушните деца са твоето непослушно АЗ, вредната свекърва е вредното ти АЗ, завистливите приятели са твоето завистливо АЗ.
    - Но нали съществуват завистливи, вредни и досаждащи ми хора. Какво общо имам аз с тях?
    - Ти – не, но умът ти – да. Докато оценяваш постъпките на хората, докато реагираш на тях, докато коментираш случващото се, твоето АЗ е многобройно, а ти го наричаш ТИ или ТОЙ.
    - Разбирам с ума си, че трябва да живея в настоящето, но в действителност не ми се получава. Съществува ли някакъв метод за влизане в истинската реалност?
    - Методи колкото искаш, но всички те са спомагателни в същността си. Влизаш, само когато откриеш в себе си способността да отключваш чувствата. Ще ти помогна, ако поискаш. Ти още не можеш да живееш изцяло в настоящето заради това, че умът ти не докрай разбира нещата. Той постоянно задава въпроси, на които и сам не може да отговори.
    - Да, примерно на мен ми е трудно да съвместя това – има правила и норми в живота ни, дадени от Бога като заповеди. Случило ли се е това в миналото? Същото се отнася до историята ни, до еволюцията? Къде да ги отнесем?
    - Въпросите задава умът. Той търси и отговорите им. Състоянието, към което трябва да се стремите, не е умът. В това състояние съответно въпроси няма. Истинският мъдрец на всичките ти въпроси би отговорил така: „Случило ли се е или не, каква е разликата?” Твоите въпроси са храната на ума. Той ги измисля, за да удължи съществуването си. По този начин те кара да делиш съществуването си на минало и бъдеще. Разбираш ли, това е игра на ума.
    - Значи, няма смисъл да търся отговори на тези въпроси?
    - Зависи какъв резултат искаш да постигнеш. Ако целта ти е да изследваш историята, то може да се отговори на въпросите ти. Ако искаш да влезеш в истинския Живот, то няма нужда да търсиш отговори на тези въпроси. Искаш ли да влезеш в истинската реалност, престани да задаваш въпроси – както на себе си, така и на другите. Спри тази агония на ума. Не разсъждавай за миналото и за бъдещето. Не се поддавай на опитите на ума да те хване с утвърждението „За да се съглася, трябва да разбера”.
    - А няма ли нужда да разбирам нещата?
    - Разбирането идва не от количеството отговори, които е получил питащият ти ум. Разбирането идва от спирането на ума, а това става при съвместяването на целенасочените ти усилия да го направиш и Божествената милост. Разбирането идва в тези мигове, когато успееш да влезеш в истинската реалност. Там има отговори на всичките ти въпроси под формата на знания. Там чувствителността е в кулминацията си и ти съвместяваш чувствения опит с плодовете на ума, което всъщност е чувство-знание. Всичко това, което ти определяш като минало или бъдеще, в истинския живот Е. Там Е Божественият завет между Бога и човека, там е цялата Божествена история в един Божествен екземпляр – настоящето. А прочитането на тази история е в многобройни варианти и зависи от нивото на съзнание на желаещия да я прочете. Ако той има много въпроси, то неговият ум е суетлив и това съответно ще изкриви реалността.
    - Тогава как стоят нещата на Земята? Каква е историята ни?
    - Историята? Интересен въпрос. Историята на човечеството прилича на река, течаща много бавно заради това, че капките вода са почти лишени от живот. Спяща река. Такова определение е най-вярното. Историята е пробуждане, това изпълване на всяка частичка от света със съзнание. Животът се измерва с количеството засияла Светлина, а Светлината я носят пробудилите се души. Те оживяват живота. За цялата история на човечеството не е имало много такива души.
    - Разбирам така нещата, че истинската история се твори от просветлението, т.е. от тези, които живеят в настоящето и осъзнават себе си в него, които не разсъждават и не коментират събитията на живота.
    - Да, в истинския Живот вие живеете с просветлената част на съзнанието си.
    - Нека да минем към тялото! Какво конкретно трябва да правя, ако ме изгонят незаслужено от работа?
    - Изгонили са те, изгонили. Умът ти ще те кара да обсъждаш това събитие, чувствата – да крещиш, но ти трябва просто да приемеш факта като нещо вече приключило. Той е бил в миналото, и точка. В настоящето ти си свободен човек.
    - А как да живея така?
    - Нов живот – нови възможности. Търси. Може би искаш да критикуваш началството, търсиш всички мислими и немислими недостатъци в колегите? Защо? За да се чувстваш обиден? За да включиш ума си, който в продължение на година ще ти напомня за този проблем?
    - Но това е несправедливо спрямо мен!
    - Няма такова нещо като справедливост или несправедливост. Има го факта на уволнението. Освен него – нищо повече.
    - Ако приема това, ще ме сметнат за слаб. И така ще тръгне – него можеш да го изгониш, да го обидиш и той ще мълчи.
    - Ето това е типичен пример на разсъждение за бъдещето. Него го няма, но ти вече го построяваш.
    - Но какво ще се случи, ако умът ми замълчи – нито да мисля, нито да разсъждавам.
    - Точно тогава ще започнеш да живееш. Сега ти си роб на собствения си ум. Той те дърпа накъдето си иска и ти навлича несвойствени за тебе правила, той внася раздор в съществуването ти.
    - И защо прави това?
    - Това е неговата игра. Умът е могъща сила.
    - Няма ли да стана глупав, ако спра да мисля?
    - Можеш да си мислиш, че сега си умен. Умът трябва да се ползва като превключвател – включваш или изключваш, когато си поискаш. Той трябва да е твой подчинен.
    - За кого се отнася това твой?
    - За теб – Моето проявление. Нима умът е подчинен на Бога? Не, Бог го насочва там, където иска. Умът ще те направи творец, ако успееш да овладееш тази сила.
    - Защо трябва да съм творец?
    - Наистина защо? Ако ти нямаш такова желание, значи няма значение.
    - Моето желание е просто да живея.
    - Малко си кривиш душата. Твоето желание е да живееш добре. Според теб да живееш добре, значи да не те закачат, да ти дадат възможност да правиш това, което искаш, и да нямаш проблеми.
    - Да, така е. Нямам ли право на това?
    - Виждаш ли, мислите ти за добрия живот са мисли на все още несвободен човек. Ти си зависим от този свят.
    - Как така?
    - Случващото се в света ти влияе, затрогва чувствата ти, кара те да коментираш и оценяваш събитията.
    - Какво да направя, за да не ми влияе случващото се?
    - Нима случващото се по някакъв начин влияе на чувството за любов в Бога? Нима Той престава да обича творението Си?
    - Мисля, че не.
    - И правилно мислиш. Творецът просто твори, без да разсъждава за творението. Той твори от субстанцията, наречена Любов. Неговата Любов е навсякъде и във всичко.
    - Предлагаш ми да постигна подобна способност да обичам, каквато има Творецът?
    - И защо не? Ти не си част от творението, а частица. В производната субстанция на Любовта няма начало и край, център и периферия, горе и долу. Всяка частица Любов съдържа в себе си всичко заедно. Ти като частица си и център, и периферия, и горе, и долу едновременно. Взаимоотношенията ти със света зависят от това, какъв искаш да смяташ себе си. Затвърди мнението, че носиш в себе си Царството Божие, че си този, които произвежда субстанцията Любов.
    - Враговете и приятелите ми, всички ще се отдръпнат от мен, ако започна да твърдя това.
    - Предлагам ти не да го говориш, а да го правиш. Обичай творението, което значи и всичко случващо се около теб, наблюдавай как се развиват сътворените от тебе форми, къде и защо се изкривяват, какво предизвиква това.
    - Да, това е интересно.
    - И на Твореца му е интересно да наблюдава как субстанцията Любов създава форми и те започват да враждуват помежду си. Той извлича опит. До Него достига Знанието, че Любовта не завижда, търпелива е и прощава всичко. А формите се сражават за собствените си разбирания за Любовта. Творецът познава Сам Себе Си. Ние всички трябва да познаваме себе си.
    - Да, разбирам – вместо да опознаваме себе си, ние се опитваме да поправим другите.
    - Това е съвсем друг разговор. Хората внимателно следят поведението на другите, като търсят грешките в действията им, но забравят да приложат към себе си получените знания. В резултат има много изследователи и нито един изобретател. Трябва да си изясниш едно простичко нещо – ти не можеш да поправиш никого, но можеш да намериш тези, които искат да се поправят, и да им дадеш начин да го направят, ако имат желанието за това.
    - Но аз не знам такъв метод.
    - Как да не знаеш – ти знаеш много методи. Всеки от тях води до целта, ако го приложиш.
    - Но нали Сам каза, че в крайна сметка Бог решава.
    - Безусловно. Той следи за това, как използваш дадения от Него метод, и решава дали си струва да те обсипва с милостта Си.
    - Но не всички хора ползват някакви методи.
    - Откъде знаеш кой от методите им е известен? Случва се и животът да е такъв метод. Вярно, че става дума за живот по особени правила. Хората прилагат тези правила в живота си, но не могат и не знаят, че правилото им е метод.
    - Значи те не осъзнават действията си.
    - Бъркаш знание със осъзнаване. Те осъзнават себе си в живота, но могат и нищо да не знаят за метода. И имат ли нужда от това, след като и така живеят по Божествените закони?
    - Как да се науча да осъзнавам себе си?
    - Просто да пребиваваш в настоящото и да не позволяваш на ума да прибягва до миналото или бъдещето, да коментира и разсъждава. Бъди внимателен с това, какво правиш точно сега.
    - От това боли глава. Чувствам огромно напрежение.
    - Това е така, защото внимаваш в главата. Съсредоточен си не върху работата, а в главата. Тя е пълна с мисли и ти губиш огромни сили, за да ги задържаш там.
    - Сигурно. А какво трябва да правя?
    - Трябва да изпразниш главата си.
    - А къде да дяна мислите си?
    - Остави ги на прага на стаята. Затвори прозорците и вратата. Не ги пускай вътре, а ако някоя се промъкне, то не я гони, а проследи какво ще прави, къде иска да те заведе. По-скоро тя те провокира към размисъл. Помоли я меко да си тръгва и не й обръщай внимание – както дошла, така и си отишла. Ясно ли е?
    - Трябва да пробвам.
    - Непременно. Вие често записвате какво да правите, но не действате. После разгласявате наляво и надясно „О, знам този метод, вече съм чувал за него. О, този метод го знам от преди 5 години”. Но ползвали ли сте го? А какво почувствахте при употребата му? Ако сте го приложили, то във вас биха възникнали съвсем други въпроси.
    - Ние ползваме термина „борба”, борим се с мислите, с недостатъците...
    - Представи си, че си капитан на кораб и трябва да стигнеш до отдалечен остров. Пътешествието ти е пълно с опасности. Освен това на кораба има товар и той е клетка с отровни твари. Сега ми кажи – къде ще е насочено вниманието ти?
    - Върху това, как да достигна целта си.
    - А отровните влечуги?
    - Бих проверявал всеки ден по два пъти как са нещата с клетката.
    - Ето, виждаш ли, в живота правилно разпределяш времето и отговорностите. Когато става дума за материалните неща и безопасността, ви проявявате разсъдък и дори мъдрост. Сега си помисли – отровните твари са твоите мисли, но в духовния си живот ти не се грижиш за това, да наблюдаваш състоянието на това място, където са те. Тези влечуги са се разпръснали по кораба ти и могат всяка минута да те ухапят, да те нападнат и да те ранят смъртоносно. Вместо към целта на пътешествието ти си съсредоточен към това, как да ги изловиш, обезвредиш, събереш и затвориш в клетката. Освен всичко друго ти се страхуваш. Животът и безопасността ти са под заплаха. Ти не живееш, а мислиш само за змиите – къде са, къде са се скрили, дали не са ухапали някого? Животът ти е страх. При това положение можеш ли да мислиш за целта на пътешествието си?
    - Значи без въвеждането на порядък в мислите си няма да успея да постигна нещо?
    - Каквото и да правиш, към каквото и да се стремиш, каквато и цел да си си поставил, все ще ти се наложи да се заемеш с привеждането на цялото си мислене в порядък.
    - Дори когато не реагирам на случващото се с чувствата си?
    - Дори и да подчиниш чувствата си, няма да се освободиш докрай, защото все още не си обуздал ума си – ти си негов роб. Но и след това, след победата над мислите и чувствата си, ти трябва да победиш висшите си желания, т.е. да се освободиш от привързаността към Бога.
    - Да престана да обичам Бога?
    - Сега ти си си ти, а Бог си е Бог. Ти обичаш Бога като крайна цел на пътешествието си. Делят те тонове вода от Бога и хиляди морски мили. Ти вървиш към Бога, но не Го наближаваш. Някаква силна вълна те изтласква напред, а след това те дърпа назад. Кое предизвиква това? Твоята привързаност към целта, нуждата от резултат, а това е безумна любов, която те прави роб на любовта.
    - Ако се откажа от целта и сменя желанието си да вървя напред, то каква сила ще ме приближи до Бога?
    - Магнитното притегляне, силата на сливането. Ако успееш да направиш това последно преобразуване, ти се сливаш с Единното. Няма да си роб, а ще станеш цар. Царят, това е центърът. Ти и Бог сте едно цяло, ти – това е Той.
    - Значи това е крайната цел?
    - Не – винаги има нещо, към което да се върви.
    - Към кое?
    - Ще трябва да се издигнеш над това знание.
    - Колко над него?
    - Не над, а във. Новото състояние ще ти даде дълбочина на вижданията ти. Нали светът съвсем не е такъв, какъвто сега ни се струва.
    - Но ти Сам ми даваш знания за този свят!
    - Тези знания съответстват на нивото ти на съзнание.
    - Следователно, когато придобия друго съзнание, Ти ще ми дадеш други знания?
    - Да, и те на мнозина се струват лишени от смисъл или противоречащи на предходните. Но с това нищо не мога да направя, тъй като действам съгласно Плана. Трябва да давам знания на тези, които са в критичната (високата) точка на нивото на съзнание.
    - Излиза, че съзнанието на човечеството е разделено на нива и всяко си има свое Знание?
    - Не само Знание. Всяко ниво е създадено от по-съвършена субстанция Любов.
    - Но ти каза, че тази субстанция е единна.
    - Единна е, но в нея се смесват различни елементи и сили. Субстанцията, макар и единна, се променя. Тя може да е чиста и кристално чиста. Ако в реката се вливат ручеи, тя променя нивото си, макар и да казваш, че водата си е вода.
    - Значи на Земята всички хора принадлежат към различни нива на съзнание?
    - Да, вие сте на различни нива и всички вие притежавате различни знания за самото мироздание.
    - Но как това се отнася към истинската реалност?
    - Истинската реалност е това, което е създадено от Мен, а този свят е възникнал от вашето мислене – това е твоята илюзия.
    - Нека се изясним – живеем в илюзорен свят и имаме някакви свои си представи за света. Те, какво – лъжливи ли са?
    - Представите ви са лъжливи, докато не откриете истинския Живот и не намерите Истината.
    - Кажи ми тогава – има ли други планети, звезди?
    - Те са в твоите чувства и мисли.
    - Когато мислите и чувствата ми изчезнат, изчезват ли с тях и звездите и планетите?
    - Естествено. Не мислиш за тях и тях ги няма.
    - А ако помисля за тях?
    - Ще се появят. Много е просто. Ти просто ще живееш в света, който те обкръжава. Ти ще го възприемаш не чрез представите и фантазиите си за него, а такъв, какъвто е в действителност.
    - А в него има ли Космос?
    - Разбира се, в него има всичко, цялото творение накуп.
    - Трудно ми е да го разбера.
    - Трудно е, защото си задръстен с представи. А Божественият свят е много прост. И освен това искаш да го разбереш, а просто трябва да го приемеш. Съгласи се, че разликата е голяма.
    - Тогава не разбирам какво правим ние в тази илюзия? Защо говориш за еволюция, за развитие, за усъвършенстване?
    - За да се замисляте за това, в какъв свят живеете. На теб не мога да говоря това, което казвам на човека, намиращ се на ниско ниво на съзнание. Съгласи се, че за него това няма да означава нищо. Той ще се развика „А къде е любовта, къде е светлината, Учителя, Бога?”. Всичките му доводи и мисли няма да стигнат по-далеч от тялото му. Той има нужда от отговор на въпросите за подобряване на взаимоотношенията, възпитаването на децата, правилното хранене и др.п. Всичките Ми опити да превключа вниманието му върху илюзорността и истинността на битието ще приключат с недоволния му възглас „Хайде да сме по-близо до живота”. За него животът е неговото тяло, чувствата му, обидите, раните, мислите. Живота без тяло, чувства и мисли той не може да си представи и не го разбира. Пък и за какво му е? Затова с него Аз говоря за самоусъвършенстване, за това, как да подобри себе си, как да се отнася към близките си. След като усвои това ниво, може да премине на следващото. Тогава Аз ще му говоря за еволюцията, ще му дам елементарни знания за строежа на Вселената.
    - Лъжливи знания.
    - Не, за неговото ниво на възприемане те са истински. Всичко това се прави, за да разбере в края на краищата безсмислеността на въпросите си. Няма да постигнеш истинския Живот със знанието, че Земята е на 150 000 000 км от Слънцето. Отчети и това, че за да започне човек да се замисля за сложните въпроси на реда във Вселената, за творението, за Бога, той трябва да проживее не една стотица животи.
    - Значи ти ме водиш от едно ниво знание към друго, като ме караш да се замислям над порядъка в света?
    - Не само. На теб това ти е интересно, а на друг – анатомията на човека. Странно ли? Не, изобщо не е странно. Той без знанието за анатомията няма да се придвижи напред.
    - Тогава кажи, коя реалност еволюира – истинската или илюзорната реалност?
    - Истинският Живот е духовният живот. Защо му е на Духа да еволюира – той познава себе си. Той постига собствената си вселогия и всезнание. Духът е центърът на съзнанието. Той е абсолютното начало – нестрадащо, неумиращо, вечно. То е и непостижимо.
    - Мога ли да го постигна?
    - Не и докато си отделен от него. Когато се сливаш с Него, ти постигаш Сам Себе си чрез формата. Формата – това е илюзията.
    - Защо всяка форма е илюзия?
    - Защото тя е крайна. Тя се ражда и умира. Вашата Вселена има край – тя се е родила и трябва да умре.
    - Но истинската реалност също е създадена от Теб. Значи тя също ще умре?
    - Непременно. Истинският Живот е първата форма, първото отражение. Той възниква от издишването и свършва с вдишването на Създателя. Вдишването и издишването са разделени помежду си от периода, наречен Време или Калпа.
    - Трудно ми е да разбера всичко това.
    - И защо ти е да го правиш сега? Предлагам ти по-напред да влезеш в истинския Живот, а след това да разбереш. Е, вярно е, че тогава ще те вълнуват съвсем други въпроси.
    - Примерно какви?
    - Ами, как да помогнеш на хората и другите създания да излязат от илюзиите, как да не страдаш, да не изпитваш душевни мъки, как да не умираш.
    - Може ли роденият да не умре?
    - Може да удължи живота си дотогава, когато Сам Създателят направи дълбоко вдишване и затвори очите за почивка от труда. Това в същността си е безсмъртието.
    - Колко дълго може да съществува човешкото тяло?
    - Дълго, но точно колко, не мога да кажа.
    - Не знаеш ли?
    - Нямам право да издавам такива Знания.
    - Казват, че има хора, чиито тела се пазят стотици хиляди години в пещерите. Защо те не живеят в истинската реалност?
    - Кой ти каза, че не живеят? Те са най-нормалните обитатели на Царството Божие. Те съхраняват тялото си за решаването на някои еволюционни задачи. Тялото им е с особена структура, особен биохимичен състав и имат особен строеж на мозъка.
    - Защо ние се различаваме от тях?
    - Защото вие не работите над себе си. Ако започнете духовно да се трудите, ще има съответни промени и в тялото. Трябва да работите с двете полукълба на главния мозък, а покрай тях и с още няколко жлези, които сега бездействат.
    - Създаването на такова тяло ли е единствената възможност да се запази физическото тяло?
    - Не, съществуват няколко възможности. Тялото може да не се запазва цялото (това е съпроводено с редица сложности по опазването на тялото), а само като наречен атом на тялото – физическа субстанция (частица), която при нужда отново може да стане тяло.
    - Как, чрез алхимия?
    - Всички процеси, свързани с прехода на веществата от едно състояние в друго след прилагането на висшите Знания, се нарича алхимия.
    - А как хората откриват тези Знания?
    - Те не са тайна, но присъстват само във висшите нива на съзнание. Преминалият всички нива ги владее.
    - А този, който се е научил да обича?
    - Да обича? Как разбираш това?
    - Този, който е предан на Висшето и е състрадателен към всичко живо.
    - Това не е любов, а произтичащото от нея, това е формата. Любовта е безусловна и безформена. Любовта е състояние на веществата, с което се твори всичко съществуващо. Затова и не съществува нищо, ненадарено с любов.
    - Защо тогава едни обичат, а други – не?
    - Защо мислите, че едните обичат, а другите не могат. И тези, които говорят за неумението да обичат, са по-честни от тези, които казват, че обичат. Този, който обича, не говори за това, защото не знае това. Любовта е състоянието му, а то не може да се измерва с мерките, които се опитвате да използвате. В състоянието на любов изчезва двойствеността на мирозданието и човек не различава добро и зло, любов или нелюбов. Неговото съзнание е цялостно.
    - И все пак за мен е очевидно, че има хора, обичащи повече от другите.
    - Ти живееш по шаблони и схеми. Съотнасяш нещата към бялото или черното, но идва мигът, в който черното и бялото престават да съществуват за теб. Тогава изчезва и сравнението.
    - Тогава трябва ли да се уча да обичам?
    - Трябва да се учиш да управляваш емоциите си и да живееш без обиди, оценки и шаблони. Когато страхът си отиде, се изгражда тялото на любовта.
    - А какво общо има страхът – аз не се страхувам от нищо.
    - Това е лъжливо твърдение. Всеки човек изпитва страх за живота си. Представи си, че след час трябва да умреш. Ако за този час не възникне мисълта, че не си успял с нещо, то действително си преодолял страха от смъртта. Но в действителност човекът, казващ, че не се страхува от смъртта, в критична минута изведнъж започва да мисли за това, че е живял неправилно и е можел повече да се занимава с духовно развитие. Той си спомня за децата – не е успял да ги отгледа, да ги осигури, да възпита необходимите качества и т.н. Всички тези мисли са захващане за живота, за съня, за илюзията. Ако ти осъзнаваш себе си във всеки миг, то ти осъзнаваш себе си и в смъртта. Съответно, ти не чувстваш разликата между живота и смъртта. Ти просто виждаш, наблюдаваш прехода от едното състояние в другото. Няма как да знаеш, че умираш, защото който живее, живее във всяко състояние.
    - Как може да не знам, че умирам?
    - Ако състоянието ти е вечният живот, то ти не можеш да умреш.
    - Но тялото умира, агонизира, това поражда всякакви чувства.
    - Правилно, има чувства и мисли – те агонизират, защото трябва да умрат заедно с тялото. А ти, ако си вечен, наблюдаваш как в тялото на вечния живот променяш формата.
    - Каква форма – пак ли материална?
    - Не непременно, но може и материална.
    - И се раждам отново? Но тогава аз се лишавам от паметта!
    - Не става дума за раждане. Говорим за човек, който осъзнава себе си винаги.
    - Добре, станал съм безсмъртен, живея в истинската реалност, нося Царството Божие в себе си – трябва ли отново да се раждам?
    - Не е необходимо, ако имаш предвид кармичния закон. Ти нямаш карма и вече не трябва да се раждаш.
    - А мога ли да идвам в илюзията?
    - Ти май не си отишъл далеч от нея. Илюзорният свят съществува там, където е и истинският, просто ти или се включваш в него, или – не.
    - Сигурно за това казваме „да преминеш през портала”?
    - Да, ти виждаш илюзията, но тя тебе – не. Хората, живеещи в илюзорния свят, или могат да те видят, или не.
    - Но ако съм станал безсмъртен в илюзорния свят, трябва ли да умра в него?
    - Защо? Продължаваш да си живееш, както си живял, но променяш отношението си към живота и не виждаш света, както всички хора. Що се отнася до тялото, то ти действаш според разбиранията си – можеш да дочакаш естествената биологическа смърт на тялото, можеш да поработиш над тялото и да се опиташ да го съхраниш. Всичко зависи от намерението ти.
    - Какви намерения бих могъл да имам, ако съм станал безсмъртен?
    - Най-различни. Безсмъртието не е крайната цел на съществуването ти. Ти можеш да се върнеш в илюзията, за да помогнеш на хората.
    - Като Буда?
    - Буда е преминал пътят до Нирвана и обратно, като е останал в тялото си. Докато тялото му е пребивавало в самадхи, той е отхвърлил огромна работа по трансмутацията на съзнанието си. Когато е осъзнал себе си в истинския живот, е решил с един замах да преодолее всички степени на развитието. Без да спира в края на пътя си, е преобразил тялото си, пребиваващо в самадхи, и това, което е останало под дървото, е Бодхи. Когато се е върнал в него, то вече е било друго, както и самият той междувпрочем.
    - А можел ли е да постъпи по друг начин?
    - Можел е завинаги да напусне тялото. Тогава хората биха казали, че е отишъл в самадхи и не се е върнал. Можел е да запали тялото си, да го преобрази в друго тяло – тялото на светлината или тялото на дъгата, можел е въобще нищо от тялото да не остави – дори един атом.
    - А той оставил ли е атом?
    - Буда трябва да се върне. Това е всичко, което мога да ти кажа.
    - А Христос?
    - Христос ще се върне заедно с Буда. Казвам ти чистата истина, но виждам, че я разбираш по своему. В тебе все още съществуват формите, които си запазил. Ти всичките ги отнесе към отговора ми и получи няколко варианта, ясни за разбиране. Защо не предположиш, че не всичко се вмества в предварително подготвените шаблони? Добре е наистина, че имаш няколко варианта – много по-лошо е да има само един. Това прави човека фанатичен и за нищо на света не можеш да го убедиш и накараш да чуе нещо друго.
    - Сега разбирам, че винаги казваш истината на хората, но всеки си я преработва така, както се е отразила тя в съзнанието му.
    - Защо ти е трудно да живееш, без да ме определяш към една или друга категория? Нали ти казах, че аз съм Бог, Творец, Висшето АЗ, Учителят? Аз съм тази вездесъща сила, енергия, която може да ти се представи в каквато искаш форма. Мога да бъда Буда, Христос, Творец, Учител, мога да те прилаская като майка и да съм строг като баща. И ти ще усещаш различията в моя глас и поведението ми.
    - Кое определя тези различия?
    - Формата. Уверявам те, че ако обуеш джинси, ще се чувстваш много по-различно, отколкото в костюм. Формата придава различията. Формата налага отпечатъка си върху съзнанието ти. Затова един човек говори примитивно от името на Бога, друг – обстоятелствено и сложно, трети – просто и достъпно. Не Бог говори глупости или висши истини, а вие говорите така, пречупвайки вибрациите Му в съзнанието си.
    - Случва се и звездите да говорят с хората.
    - Това е същата тази вездесъща сила, която облича формата на Сириус, Плеядите, Алтаир, Венера.
    - А има ли такова нещо в действителност?
    - Всичко е в съзнанието ти. Външното не съществува отделно от вътрешното. Докато ти си субект, отделен от обекта. Когато субектът и обектът се слеят, всичко става различно.
    - Кога ще се случи това?
    - Когато приемниците ти са готови за приемането на сила с огромна мощ.
    - А не притежаваш ли такава мощ?
    - Не мога да ти покажа цялата си мощ – Аз не съм убиец.
    - Как да подготвя проводниците си?
    - Чрез чистота – чистота във всичко. Живей по космическите закони, не лъжи, не кради, не лъжесвидетелствай, не завиждай. За съжаление нищо ново не мога да кажа.
    - Чакрите ли са моите проводници?
    - Чакрите и много други, по-фини канали. Ти искаш постоянно да възприемаш света на друго измерение. По-правилно е да се каже – светът на другите вибрации. За да смениш честотата на проводниците си, трябва да пропуснеш през себе си енергия с колосална мощ. Всички чакри могат да се настроят на друга тоналност (въобще да се премине на друга октава). Разбираш ли – не една, а всички. Сега тази енергия се приближава до теб и те кара да свириш все едно си инструмент. Понякога получаваш блестящ резултат, друг път свириш фалшиво. Свиренето ти е несъвършено, не е плавно, какво да говорим пък за замърсеност на каналите. С други думи, трябва да настроиш струните. Случва се и някои клавиши да хлътнат.
    - Ти не казваш как да се прочистят каналите!
    - Прави това, което знаеш.
    - Струва ми се, че когато Те питам за нещо, Ти увърташ отговора.
    - Не мога да кажа повече от това, което казах. Приложи го. Когато ме питат как да променят взаимоотношенията си с детето, казвам – направете го. Искаш да знаеш как да ходиш по водата! Иди и го направи, а не питай. Престани да ходиш с торбичка и да се правиш на гладен. Не ти се получава, защото не го правиш. Ако действаш, ще се получи.
    - Представям си как бих тръгнал по водата.
    - Пробвай и после говори.
    - Ама нали ще потъна?
    - Вярно, че ти знаеш всичко предварително.
    - Трябва ли да полагам допълнителни усилия за почистването на проводниците или те сами се прочистват от живот в живот, според придобития опит?
    - Как смяташ – ще поникнат ли цветя, ако ги засадиш?
    - Някои да, но други – не.
    - И защо?
    - Трябва да се грижа за тях.
    - Чакрите ти са цветята. Трябва да се грижиш за тях.
    - Случва се човек да получи просветление неочаквано, без всякакви методи и упражнения.
    - Така ли? А знаеш ли какво е правил той в миналите си животи? Докато ти си чакал цветята ти сами да израснат, той се е грижел за градинката си. За теб резултатите от неговия труд са неочаквани, но ти не си видял колко сили е хвърлял в продължение на много въплъщения, за да се получи този неочакван резултат.
    - Казват, че не трябва да се отварят чакрите.
    - Нека си говорят. С теб обсъждаме прочистването на чакрите, нали? Донасят ти букет от напъпили цветя – можеш ли да ги разтвориш?
    - Не, ще ги накъсам.
    - И чакрите не можеш да ги разтвориш насилствено. Те са като цветята и сами се отварят под въздействието на топлината, слънчевите лъчи и...
    - Какво още?
    - В тях има сила, жизнена сила, която кара цветчето да се изтегля нагоре, към слънцето. Ако няма такава сила, нищо не може да се направи.
    - Тази сила кундалини ли е?
    - Да, това е енергията, намираща се в човека в основата на гръбначния стълб. Просветлението е издигането на тази енергия от основата на гръбначния стълб до темето.
    - Защо при хората тя е в спящо състояние?
    - Ако те разделя на половинки, то долната част на тялото ти ще има една честота вибрации, а горната друга. Представи си, че държиш в ръцете си два проводника с различно напрежение. Ако ги съединиш?
    - Ще изгорят и ще изгори този с по-ниското напрежение.
    - Следователно, за да циркулира токът нормално, трябва да се изравни напрежението. Ако искаш да проникнеш в областта на по-високото напрежение, в другата – по-фината реалност, трябва да издигнеш долната част до нивото на горната или, по друг начин казано – да повишиш напрежението в единия проводник, нали така? Да повишиш напрежението означава да прочистиш чакрите, за да се придвижва свободно по проводника силата кундалини (токът). Тогава тялото ти няма да може да се дели на две – няма долна и горна част, а само един проводник и една реалност.
    - Значи докато се мъча, като съединявам тези проводници, и търся методи за повишаване на напрежението под страха от искри и пожар, съм двойствен и усещам, че някак си съм разделен на половинки – едната част е чиста и светла, а другата – тъмна.
    - Точно така. Ако ти се делиш на половинки, то целият свят се дели на половинки. Ти постоянно ще казваш – това е светло, другото пък тъмно. При просветлените хора всичко е единно, защото енергията циркулира по един проводник.
    - Те не усещат ли двойствеността?
    - Просветлението има различни нива. Първоначално двойствеността все още се забелязва, но след това тя изчезва.
    - Защо просветлението е различно?
    - Защото съществува праг на възприемане. Преминеш ли го, ставаш просветлен, но не можеш да останеш на това място достатъчно дълго. Ако продължиш напред, ще опознаеш по-добре новия свят. В новия свят и законите са нови. И те трябва да се постигнат.
    - Значи има добро и лошо просветление?
    - Не, има деца и възрасти.
    - А кундалини може ли сама да се издигне, без някакви усилия?
    - Смешен въпрос. Въплъщенията ти са усилията на Духа да издигне кундалини. Ти се раждаш, живееш, страдаш, това са усилия. Ако към тези усилия приложиш и допълнителни, то ускоряваш развитието си. Можеш и нищо да не правиш – само да чакаш кога самият живот ще те отведе до просветлението и от остър камък да станеш дялан. Примерно ти се наложи да проживееш хиляди животи, за да станеш просветлен. Това са приблизително 50 000 години страдания и около 100 години щастливи мигове. Когато осъзнаваш факта на страданието, ти ще поискаш да се избавиш от тях. Полагаш усилия да се избавиш от страданията, т.е. тръгваш да търсиш, да съпоставяш, да правиш нещо. По този начин ще проживееш не хиляди, а само 50 живота, възможно е и повече или по-малко, и ще съкратиш собствените си страдания на 25 000 години. Ако тези години нямат никакво значение за теб, нищо не прави, а просто чакай.
    - И мога да живея, както си поискам?
    - Разбира се.
    - И да правя злини?
    - Искаш ли да правиш това?
    - Не, но искам да знам какво ще последва от това.
    - В определен срок космическата сила привежда в порядък творението – един вид ревизия. В края на този срок хората трябва да усвоят едни или други уроци. И ако ти правиш злини, значи урокът не е усвоен и ти започваш всичко отначало.
    - Какво значи това?
    - Да допуснем, че при поредната ревизия хората са успели да проживеят 200 живота. Но за това време някои от тях не са усвоили необходимите уроци. Развитието им примерно е спряло на това ниво, което обикновено се постига за 50 живота. В новия цикъл контролиращата космическа сила ги връща в тези условия на живот, които са имали хората преди 150 живота, за да преминат отново този път и усвоят урока. А основната маса продължава напред – към 201-я.
    - И след това отново ли ревизия?
    - Непременно.
    - Как да разбера дали съм от повтарящите или от отличниците?
    - Няма как – тези знания не се разгласяват, за да не ви смущават. Нима нещо ще се промени, ако знаеш?
    - Може би, ако съм от повтарящите, бих станал по-скромен, по-внимателен.
    - А ако си от отличниците, би се възгордял и ходил като крал, гледайки на всичко отвисоко.
    - Кой знае...
    - Аз знам. Самооценката на хората е слаба. На теб, както и на останалите, им е трудно да се приемат такива, каквито са. Ти през цялото време искаш да бъдеш или по-добър, или по-лош. Защо просто не станеш самия себе си?
    - Как да съм самият себе си, ако трябва да се усмихвам, когато не искам, да моля за това, което ми се полага по закон, да заобикалям отдалеч, за да не ми се случи нещо?
    - Не искаш да се усмихваш – тогава не се усмихвай. На кого му е притрябвала външната ти усмивка? Трябва да се усмихваш от сърце. Когато сърцето се усмихва, наоколо е светло. Никой за нищо не ти е длъжен по закон. Докато си според човешките закони, ти встъпваш в договорни задължения, като създаваш карма. По космическите закони понятието дълг не съществува.
    - Значи могат да взимат от мен, без да ми връщат?
    - Ако ти още си привързан към собствеността, то поискай възвръщаемост на дълга. Ако си твърдо тръгнал към просветлението, не искай нищо. Всичко, което ти трябва, идва само.
    - Как ще дойде само, откъде ще се вземе?
    - Стоящият на прага на просветлението трябва да погаси всички кармични задължения. Примерно Господ вече е готов да прояви към теб милост, а ти си задължен на някой за нещо – тогава то ще ти бъде отнето. Ще загубиш всичко и ще си гол и бос. И какво от това? Нали в замяна получаваш Царството Божие. Друг вариант. Раздал си всичките си кармични дългове и си на прага, но има хора, които са ти длъжни. В този случай ще те провали богатството, помощта. Нужно ли ти е това? Ако ти си просветлен и живееш в Царството Божие, то на теб ти е безразлично имаш ли нещо или не.
    - Отново клониш към това, да приемам всичко, каквото е.
    - Това е законът на истинския Живот. Приемеш ли света такъв, какъвто е, приемаш и себе си. Приемеш ли себе си, ти приемаш Бога.
    - Нима дотогава аз не съм Го приел?
    - Докато вътрешно си недоволен от себе си, не може и да става дума за приемане на Бога.
    - Е, случва ми се да съм недоволен от себе си.
    - Значи по някаква причина си недоволен от Бога. Може би искаш нещо, а не ти се дава, може би ти е трудно да простиш на някого.
    - А ако на всички съм простил, а на себе си не мога?
    - Измъчва те съвестта – това е чувството за вина или страх. Определи кое точно. Страхът е, когато очакваш наказание. Кой може да те накаже? Хората? Или те е страх, че нещо ще изплува на повърхността и ще те осъдят? Главното е да признаеш в себе си това, да си поговориш на глас за случилото се, но непременно в Божественото присъствие. Ще разбереш, че никой не може да те осъди толкова строго, колкото самият ти. Запомни, че покаеш ли се, това остава в миналото. А настоящето е друго нещо. В него ти започваш да живееш с чиста съвест. Или те измъчва чувството, че по твоя вина някой е направил нещо лошо, което е необратимо? Можел си да помогнеш, но не си го направил? Скъпи мой, ти нищо не решаваш в този живот. Аз решавам и във всеки миг мога да направя чудото. Ако е необходимо, ще го сътворя. Следователно на Мен ми е трябвал точно такъв изход на събитията, какъвто се е случил. Та ти поставяш себе си над Бога. Това вече е горделивост. Това е източникът на недоволството от себе си, т.е. от Бога. И къде е Той, ако гордостта ти е изпълнила всичко? Мислиш си само, че не можеш да си простиш, а всъщност се удряш в гордостта си челно.
    - Но аз никога не съм мислил така. И какво да правя с гордостта си?
    - Зърнеш ли проявлението й, кажи „Виждам, всичко виждам, искаш да се скриеш, но няма да успееш”.
    - И това е достатъчно?
    - Гордостта обича да прави всичко подмолно, незабелязано, с хитрост и измама. Тя не понася да забелязват капаните й.
    - И какво ще се получи накрая?
    - Гордостта ще си тръгне, ако това е било проникване на чужди елементи. Ще се преобрази, ако е създадена от теб. Не веднага, но постепенно. Колкото повече ти я разкриваш без обвинения, толкова по-бързо тя ще се променя.
    - Добре, гордостта ми ще изчезне, но в другите ще остане. Как ще си взаимодействаме?
    - Ти първо за себе си мисли. Стани просветлен, премахни двойствеността. След това ще гледаш на хората не като носители на гордостта, а като на болни, страдащи от собственото си невежество.
    - Около мен има толкова хора, които знаят много неща. Трудно е да се нарекат невежи.
    - Невежеството произтича не от незнанието, а от неразбирането. Освен това има стереотип на мислене. Ти мислиш така, както си свикнал да го правиш. Опитай се да промениш начина на мислене.
    - Искаш да кажеш, че обикновено мисълта тича по една и съща пътечка?
    - Да, ако размишляваш за Бога, то мисълта пада в предварително изкопаните ями, както топката при голфа. Ти сякаш искаш да мислиш по новому, но не можеш – старата ямка привлича мисълта ти като магнит. Намери нов път.
    - А това важно ли е?
    - На първо време ще ти помогне да се избавиш от шаблоните. Тръгне ли мисълта по утъпканото, веднага я връщаш назад. „Къде така, тръгни по нов път!” Ама тя пак се връща. Ти отново я спирай, търси новия път. Ще ти се наложи малко да поупражняваш дърпането на въже.
    - И дълго ли ще си играя така? Нали целта ми е да спра мисълта си?
    - Това е теоретичната ти цел. А какво правиш практически за това, какво време отделяш?
    - Прав си, никакво. Чат-пат се сещам за това.
    - Спомняш си и създаваш илюзията за правене. Струва ти се, че се занимаваш, но няма резултат. Действай. Петнадесет минути на ден и ще има напредък.
    - Защо не забелязвам собственото си движение? Случва ли се въобще нещо в мен?
    - Винаги се случва нещо в теб, но човек търси резултата, т.е. доказателство под формата на чувствени възприятия – образи, звуци, знаци, проникновения, срещи и т.н. Но вече си говорихме с теб за това, че цялото обучение се свежда до едно – да освободиш чувственото си възприемане. Ако се появяват образи и звуци, значи процесът не е доведен до край. Ти още си по Пътя. Може и да не забелязваш собственото си движение, защото не правиш нищо, само мисълта ти се суети – трябва да правя, да се движа, да бягам, да медитирам. От безчислените „трябва” възниква усещането за това, че вече всичко си пробвал и направил, но без резултат. Умът бяга, но това е лъжливо, илюзорно движение. Трябва да спреш колелото.
    - Старая се да мисля бавно.
    - Това не е същото. Вземи като правило да изпълняваш всичко изрядно по половин час на ден. Изкови и друго правило, ако едното е малко, и също го изпълнявай всеки ден по половин час.
    - Какви примерно?
    - Каквито и да е. Важни са не те сами по себе си, а дисциплината. Можеш да направиш сто клякания или сто поклона. Можеш да седиш в поза лотос и да спираш мислите си. Можеш да измислиш и нещо по-сложно – да тренираш винаги да си внимателен в сърцето си или да се молиш.
    - Всичко това е лесно.
    - Тогава какво от гореизброеното би правил без прекъсване цяла година?
    - Нищо, та това е толкова несъществено.
    - Ето това е. Искате изведнъж да напълните мрежата с риба. Правиш нещо 10-12 дни, а след това казваш, че няма резултат. Ами откъде да дойде? Но ако чакаш резултат, като се уповаваш на някакво желание, то може и въобще да не дочакаш.
    - Желанието ми става бариера ли?
    - Разбира се, чакаш отговор, знак като някаква изгода. „Помолих се на Бога, за Него правих упражнения, изпратих Му своята мисъл, нека Той ми даде в отговор нещо.” Какво очакваш? Той да те изпрати с поръчение до някого? Не е ли смешно?
    - Какво мога тогава въобще да очаквам?
    - Пак сработи стереотипът на мислене. Представите ти не излизат извън илюзорния свят. Ти трябва да добиеш единение с Господ, да усетиш своята неотделимост от Него. И в основата на всяка твоя дейност да е заложено правилното намерение, т.е. нищо да не очакваш и нищо да не желаеш.
    - Ако не желая нищо, ще получа нищо.
    - Точно така, ти си длъжен да получиш нищото. Когато пустотата те изпълни, ще се появи Истината. Докато мислите, чувствата, преживяванията ти те изпълват, ти искаш, търсиш и жадуваш да достигнеш до края на пътешествието.
    - Тоест докато има желание, аз, макар и подсъзнателно, ще очаквам нещо да получа. Като своего рода сделка с Бога: аз Ти давам устремено търсене, преданост, а Ти на мен – крайната цел.
    - Добре, нека това да е още един поглед към постигането на целта.
    - Разбирам, че не трябва да се описва истинската реалност. Осъзнавам изцяло, че това е безполезна загуба на време. Но може ли да получа някакъв метод?
    - Методи много. Животът ти също е метод. Същността е в това, ти да следваш метода. Методът не е панацея. Благодарение на него се променя мисленето ти и изчезват предишните представи. Методът е само една отсрочка във времето, през която в тебе се случват необратими промени. Мислиш си, че нещо е благодарение на метода, благодарение на правилното дишане или някакви упражнения. Частично е точно така. Но голяма част от работата прави Господ, като наблюдава усилията ти.
    - Богът Създател? Има ли време да ме наблюдава?
    - Богът създател има много ръце, крака, очи. Той те наблюдава чрез някаква Своя форма. Тази форма за теб е Бог, Учител, изобщо – Висшето начало.
    - Откъде ме наблюдава тя?
    - Откъде? Може да се каже – от истинската реалност, която е до теб, но която ти не виждаш.
    - Следователно тя все пак е невидима!
    - Ти искаш да видиш с очите и да чуеш с ушите. Пак всичко преминава през петте чувства. Изключи чувствата и ще виждаш различно.
    - Самият Създател ръководи духовното ми развитие чрез формата Си на Учител. Правилно ли разбирам?
    - Правилно.
    - Учители да искаш – кой от тях е моят Учител?
    - Този, когото Господ е изпратил.
    - В различните периоди от живота ми мога да имам различни Учители?
    - Безусловно.
    - Ами моята представа, че аз трябва да имам само един Учител, Канал или Лъч, под който да вървя?
    - През живота си можеш да закупиш десет коли и да ги караш. Те са различни модели, но въпреки това са коли.
    - Горе-долу разбирам. От всичко казано се получава, че истинската реалност ту е видима, ту невидима. Учителят може да е ту видим, ту невидим.
    - Всичко е в теб – във възприемането ти. Когато ти изцяло, напълно и осъзнато присъстваш в настоящето, в дадения миг, то ти виждаш всичко. И това е реалността.
    - Значи реалността не е съставена от пластична материя?
    - Изградена е от фина материя, но е неизменчива, ако имаш предвид точно това. Изменчива е илюзията. Заради мислите ви тя постоянно се колебае като перде при порива на вятъра. Мисълта ти е ту тук, ту там. Тези скокове на мислите увеличават илюзорното пространство и неговото колебание понякога става много опасно.
    - Но от гледна точка на истината то не съществува!
    - Има подвижно енергийно поле, което извършва колебателно движение. Колебанието може да постигне огромна сила и да повреди Структурата.
    - И всичко това заради мисленето ни? Нима е толкова опасно това?
    - Да, вие не разбирате нито вредата, донесена от необузданото ви мислене, нито опасността му за мирозданието. Това е причината да ви обясняваме колко е важно да възприемате всичко осъзнато. Случва се колебанията да достигат такава сила, че отклонението от нормата да е твърде голямо, критично. Тогава трябва да се вземат особени мерки.
    - Обясни подред, първо за нормата.
    - Създателят прекрасно знае какви неща могат да ви дойдат на акъла. Това може да не са просто гадости, а направо невероятни фантазии. Той условно някак си прегражда представите ви и казва: „Край, по-нататък нито крачка.” После условно прегражда по-малко пространство и казва: „Впрочем цялото човечество ще мисли в пределите на този кръг.” Малкото пространство е норма, а голямото – предел.
    - Тоест Той знае, че ние все едно ще сме роби на ума, че мисълта ще ни отнася в различни светове, че всички ще се хванем в илюзията.
    - Естествено, но Той също знае, че определено количество просветлени хора могат да поддържат илюзорния свят в равновесие – относително.
    - За да не позволяват на света ни да се колебае силно?
    - Да, но за това трябва истинската реалност постоянно да се попълва, т.е. хората да подредят мисленето си и да подчинят ума. Така този, който е спрял своята мисъл, е намалил чрез енергията си колебаещото се енергийно поле.
    - Значи сега просветлените са малко, т.е. живущите в настоящето, а повечето са живеещите в миналото или бъдещето. Станало е голямо отклонение от нормата.
    - Много голямо. Изходът е един – просветлените да станат маса, за да изтеглят мислите си от едното поле и внесат енергията им в друго поле. Тогава колебанието ще се укроти или ще стане допустимо.
    - Има ли друг вариант?
    - Разбира се, просто да се разруши това, което са направили хората, т.е. цялото пространство мисли, и да се построи наново.
    - И тогава всичко ще започне отначало – раждане, грешки, фантазии, смърт?
    - Естествено, но това, в случай че човечеството продължи съществуването си.
    - Как? Възможно ли е и човечеството да се унищожи?
    - Защо не, ако то застрашава Структурата.
    - Ние не сме ли някаква ценност?
    - Човекът е огромна ценност. Бихме ли били толкова време с вас, ако беше толкова лесно всичко да се създаде отново?
    - Значи Ти си заинтересуван хората да разберат що е то, истинската реалност?
    - Не, заинтересуван съм да живеете в настоящето. Много неща разбирате, но ползата от това е малка.
    - Възможно ли е голяма маса хора изведнъж всичко да разберат или да живеят в истинския свят?
    - Предвиждаше се такава ситуация. Тази маса хора се подготвяше хиляди години. Но тя има нужда от импулс, енергиен тласък, удар, разряд с голяма сила, за да започнат верижната реакция и в кратко време хиляди хора да станат просветени.
    - Буда е притежавал огромна сила, но тя е била недостатъчна, за да получат просветление хиляди хора.
    - Буда е бил един, но въпреки това стотици просветлени са били изведени от Него от илюзорния свят, докато е живял, и хиляди след заминаването Му.
    - А Христос?
    - Той е направил просветлени учениците Си, но не всички от тях. Той не е бил сам – заедно с Него на ограничена територия е имало няколко Учителя. След заминаването на Христа мнозина са получили просветление.
    - Но не хиляди. Какво не е сполучило?
    - Не е отчетена инертността на мисленето ви. Половин година напредвате, стремите се, вярвате и изведнъж рязък спад – съмнения, неверие, умора. Искате много, но не го получавате в набелязаните от вас срокове. Изграждате представи, а те не се сбъдват. Мечтаете, мисълта ви тръгва по маркирания път и всичко се върти в кръг. Трябва да се направи така, че дори и в периоди на спад уморената ви мисъл да не се връща към старото, т.е. да не върви по шаблони и схеми. И освен това вие да добиете самостоятелност, т.е. независимост на съжденията.
    - Това, за да не казваме: „Нищо не разбирам. Ще послушам някого, който повече разбира.”
    - Вие трябва да имате само личен опит. Вие не можете да знаете кой и какво разбира. Не може да живеете така, както другите ви казват. Те си имат своя опит, вие – вашия. Понякога човек нищо не разбира, а е близко до постигането на илюзорността на битието, защото умее да живее в настоящето. И не му трябва нищо повече – надява се само на Божията милост.
    - Но дори и да започне верижна реакция на просветление, тя ще е ограничена от някакъв кръг хора, страна или нация.
    - Напълно е възможно. Но когато промените се изместят в енергийното поле, ще се случи нещо необикновено с цялото човечество.
    - Например?
    - Дори и да поиска непросветения човек да мисли с шаблони, няма да може. Той ще почувства, че нещо става с мисленето му.
    - Разбирам. Слагат се препятствия, блокажи, закриват се каналите, които разлюляват пространството на мислите. Тоест ако мисълта от началото до края е преминавала хиляди километри, то сега тя няма да отиде по-далеч от петстотин.
    - Приблизително, макар и не толкова примитивно.
    - Нима Ти не си предвидил резултатите, не ги пресметна? Понякога казваш „Възможно, вероятно”. Защо не си изцяло уверен?
    - Ако внимателно препрочетеш диалога ни, ще забележиш, че винаги говоря за настоящето. Бъдещето се гради от настоящето. Всеки следващ миг е непредсказуем. Никой не може с пълна увереност да говори за бъдещето. Можеш да предполагаш един или друг изход.
    - Ами пророците?
    - Те говорят не за непременното бъдеще, а за предполагаемото, с голяма степен на вероятност.
    - Значи всички предсказани катастрофи, преходи, обрати са глупости.
    - Когато започваш да четеш книга, знаеш, че можеш да я прочетеш за ден-два. Но се случва нещо неочаквано и ти заминаваш, съответно и книгата не е прочетена дори след седмица. Или пък тя толкова е увлекателна, че ти веднага отхвърляш всичко друго и прочиташ книгата за пет часа. Така ли е?
    - Разбира се, прав си.
    - Ти знаеш възможностите си, но не знаеш какви събития ще им повлияят. Това, което трябва да стане, не винаги се случва така, както трябва, и в сроковете, в които трябва.
    - Тогава как да се доверяваме на ясновидците?
    - Защо изобщо ви е необходимо това? Те говорят за вероятности, но не и за неизбежности.
    - Неизбежна е само смъртта, нали?
    - Защо толкова трагично? Тя също не е неизбежност.
    - Но всички хора умират?
    - Не всички.
    - Не говоря за особените...
    - Те не са особени. Всички хора трябва да са такива. Именно в това се състои вашата ценност. Хората са безсмъртни и могат да живеят в телата от различна тъкан.
    - А как стоят нещата при 40-те дни на преход в посмъртното съществуване – бардо (тибетски термин за междинно състояние, които за човека са общо 6 и бардо на умирането е едно от тях).
    - Нима това противоречи на казаното от Мен? Прочиствай мислите и чувствата си през този живот и ще преминеш през всичките бардо в един миг. Тъй като хората не правят това, се налага да се занимават с очистителни процедури след т.нар. смърт. И понякога това отнема много време. В края на краищата до истинската реалност достига малка частичка, осъзнаваща себе си в краткия миг. Проблясък и отново раждане.
    - Проблясък светлина?
    - Да, усещането за единение с Всевишния, с мирозданието. Няма никаква нужда от такива сложности като посмъртните страдания по време на прочистването. Нима не се уморихте да страдате в живота?
    - Не искам да страдам нито тук, нито там.
    - Няма тук и там. Има само един свят. Свали очилата. Опитай да мислиш в настоящето, а когато фразите се равняват по миналото или бъдещето, ги отрязвай.
    - Но Ти сам делиш творението на истинско и илюзорно. Казваш вашият свят и нашият свят.
    - Това го правя, за да обясня. Ако не ползвам категориите бяло-черно, ти нищо няма да разбереш. Ти имаш нуждата от сравнения, на Мен те не са ми необходими. За Мен всичко само Е. Е БИТИЕ. То е неделимо. Но за да усетиш себе си в Битието, трябва да ти дам боен чук, за да разбиеш начина си на мислене. Този боен чук ти наричаш метод, начин, упражнение, любов, светлина. Така че бий каквото искаш, само го разбий.
    - Нима от мен нещо зависи?
    - Разбира се, един осъзнаващ вече е оттичане на енергия от нагнетената страна. Но ти пишеш книга и аз ще се постарая тя да попадне в ръцете на тези, които могат да я разбират. След теб друг осъзнаващ, после трети. Когато осъзнаете, че не мислите така, то непременно ще усетите пустотата, защото мисълта ви ще започне да се забавя. Мисълта ще престане да бяга в кръга на дългото си пътешествие. Заедно с мисълта ще излезе от строя и чувствителността, т.е. ще се забави процесът на реагиране. Прочистването на чувствата води от сантименталност до висши преживявания. Първоначално зле ще чувате и виждате. След това ще нахлуят новите краски и новите звуци, след тях – фините видения, знаци, сънища, символи. И какво ли не още. Но не обръщайте на всичко това никакво внимание, защото те са неизбежни при прочистването. Там, където ти отиваш, няма нищо. Пустота. Докато има нещо, за което да се захващат мислите и чувствата ти, ти все още не си в Истината.
    - Между другото Ти ми даваш критерий за разпознаване. Ако виждам Господа, Светлината, Силата?
    - Всичко това са образи. Те подхранват чувствата ти. Следователно чувствата ти засега не са изключени.
    - Но ние сме толкова горди, когато ни се наложи да служим на Господ или когато ни обръщат внимание Висшите сили.
    - Добре е да служиш. Целият ти живот трябва да е осъзната служба. Но не си въобразявай това, което го няма. Не мечтай, не фантазирай, защото всичките ти мечти и фантазии ще придобият реални очертания. Ти сам им даваш енергия чрез силата на мисълта, при това непрочистената мисъл. Ти се вживяваш в създадената от теб илюзия и ставаш роб на силите, които те управляват. Ти си ги породил и само ти можеш да разрушиш собственото си порождение. Вярно е, че ти си мислиш, че контролираш ситуацията, но всъщност ти отдавна си в плен на представите си.
    - Значи ни е малко това, че живеем неосъзнато, в илюзиите, но освен това създаваме и неясно какво. Илюзия в илюзията.
    - Да, можеш да наречеш това неведоми лабиринти, натрупвания, пещери, въздушни замъци, лъжливи постройки. Наречи го както искаш.
    - Как да изляза от това?
    - Просто е, живей просто, красиво, по Божествените закони – ето ти цялата наука. Когато обяснявам, то всичко ви се струва сложно, защото не можеш да обясниш на слепия що е светлината. Но животът е прекрасен – нали е великолепен. Научи се да виждаш миговете, от които той се състои. Тогава за теб ще изчезне понятието време. Ти просто ще осъзнаваш мига.
    - Не разбирам, а къде да дяна целия този свят, с който съм свикнал? Къде да сложа Йерархията, Учителите, Светлината, Живота, децата, родителите, Любовта, привързаността?
    - Всичко си остава. Изчезват представите – за Светлината, за Любовта, за привързаностите и т.н. Ето, чуваш лесна мелодийка. Чуват я образованият музикант и неграмотният селянин. За музиканта това е „ми-ми-до, сол-ла-сол”, а селянинът просто слуша и нищо не казва, защото не знае нотите. Нима от непознаването му на нотите мелодията е изчезнала, нима тя по някакъв начин зависи от названието на нотите, произнесени от музиканта? Мелодията съществува, но един я определя от гледна точка на хармонията, а друг просто слуша. Научете се да не коментирате, но да правите това, което трябва да правите, т.е. произтичащото от наложилите се обстоятелства. Просто бъдете себе си.
    - Искам да си изясня нещо. Това, към което вървя, е пустотата, но, от друга страна, това е и животът, който живея.
    - Съвършено вярно. Свикнал си да опознаваш света чрез петте си сетива. Ако ги изключиш, ще настъпи великата тишина – без звуци, без образи и представи, няма нищо, което да докоснеш, помиришеш, пробваш. Това е то, пустотата. В същото време тя е изпълнена с живот, този живот, който ти засега не разбираш и не разпознаваш. Ти се опитваш всичко да си обясниш от гледна точка на чувствата, а в пустотата нищо не трябва да се обяснява чрез тях. Затова и казвам, че там няма нищо. Животът в тази велика пустота се постига по друг начин. Когато го намериш, разбираш, че всичко известно ти преди е било просто сън.
    - Великата пустота – това безмълвието ли е?
    - Да, там угасва всичко това, което ти преди си знаел, защото тогава си живял в света на чувствата. В безмълвието живеят само вибрациите. Те създават след това звуците, образите, думите. Светът на чувствата дава вибрации на тези качества, благодарение на които той ще ги разпознава. Така вибрациите стават някакви сили, на които се дават имена.
    - Мен има ли ме или не?
    - Ти съществуваш като вибрация, но хората не могат да те познават като вибрация, защото за тези, които ползват чувствата, ти си постижим само чрез чувствата, присъщи за илюзорния свят.
    - А когато в мен изчезнат тези качества, какво ще се случи?
    - Ще престанеш да съществуваш за хората, които те разпознават чрез петте сетива, но ще те разпознават тези, които са изключили тези чувства.
    - Тоест за тях ще съм видим, но не чрез зрението?
    - Да, те се определят като вибрация.
    - Значи качествата са нужни, за да могат да ме виждат тези, които възприемат света през чувствата. Качествата замъгляват вибрацията, която аз съм, за да може тя да се прочете един вид.
    - Да, качествата ти дават ум, емоции, така се появяват тялото на мислите, тялото на чувствата, след това и физическото тяло.
    - И кой прави това с мен?
    - Самият ти. Ти си измисляш покривалото, за да го разпознаеш и себе си чрез него, когато влезеш в света на чувствата.
    - Излиза, че прочиствайки тялото си, аз тихомълком изчезвам от света на чувствата или от сънищата?
    - Разбира се. В зависимост от това, как се прочистваш, попадаш в слоя пространство, което още има някакви качества.
    - Но няма да има чувства?
    - Не, там има не съвсем пълно знание.
    - Просветлението изчезване на илюзорния свят ли е?
    - В какъв смисъл?
    - Видим ли съм там или не?
    - Отново минаваш всичко през чувствата. Как ще изчезнеш, когато си вибрация? Просветлението е постигане на това, което си всъщност. Просветленият човек постига накрая Истината за света. Просветлението дава на човек възможността да вижда качествата, благодарение на които той има още и тяло, чувства, мисли.
    - И какво, не иска ли вече да ги има?
    - Защо – той разбира, че тялото, чувствата и умът го карат да изпитва страдания. Те са източник на страдания. Човекът става чист дотолкова, доколкото е разбрал, че всичко това той сам е измислил за себе си, за да познае природата на пустотата. Сега в него се появява желанието да се върне назад, в изходното състояние – без страдания.
    - И пак да стане чиста вибрация?
    - Да. Но за да стане чиста вибрация, трябва много да се труди. Това не може веднага да стане.
    - Значи съществуват нива просветление, различни състояния на честотите?
    - Тогава какво е според теб тишината? А небесата, а Стълбицата на Боговете? Всичко това са тези слоеве, в които след това се прочиства съзнанието, по обратния път, така да се каже.
    - Но нали не всичко се връща в изходното си състояние?
    - Не всичко. Продължаващият да се прочиства в истинския свят просветлен човек придобива всякакви способности. Той още има тяло, но то е дотолкова чисто, че може примерно да лети, а не да ходи. Хората около него изпитват огромни страдания, боледуват, гневят се, убиват, обичат, ненавиждат, а той – не, защото е изключил чувствата. И тогава безкрайно съжалява хората. Но това не е съжаление в човешкия смисъл на думата, а дълбоко състрадание към човечеството.
    - И просветлените се връщат в изходното състояние точно затова, защото искат да помогнат на останалите да разберат, че те страдат, заради неправилното си възприемане на света?
    - Точно така. Буда е постигнал нирвана, но се е върнал назад, за да помогне на човечеството.
    - Следователно той изцяло се е изчистил, а след това специално се е замърсил, за да има възможността да живее в илюзорния свят?
    - По-скоро ще кажем, че Той е взел със себе си някои качества, благодарение на които хората да могат да Го разпознават.
    - А Христос? Какво е направил Той с тялото Си?
    - С прочистеното Си съзнание Той е влязъл в много висока степен на чистота и остава там, за да помага на пристигналите да продължат напред.
    - Къде напред?
    - Към абсолютната пустота или чистотата.
    - Следователно когато стана просветлен, ще имам различни възможности за по-нататъшно развитие?
    - Купища възможности. Можеш да останеш в илюзорния свят и продължавайки все още да усещаш себе си, да разказваш на хората за уроците ти. Можеш да се научиш да правиш нещо с тялото си, каквото си поискаш – да го материализираш и дематериализираш. Можеш да останеш в истинския свят, т.е. да си вибрация в един от слоевете на пространството.
    - Мога да си остана тук, в илюзорния свят, заедно с роднините и близките ми, но с разбирането или възприятията си да съм в истинския, нали?
    - Да, вие наричате това „да живееш в Духа”.
    - Тук вече понятията се разбъркаха, много хора смятат, че да живееш в Духа, е да си в света на образите, да строиш манастири, да помагаш на Бога, на Учителите, да изпълняваш поръченията им.
    - Запомни, има фантазии, има и реалност. Нека хората да правят това, което им харесва. Времето за вникване в нещата все още не им е дошло.
    - Но всички искат просветление.
    - Просветление могат да искат само тези, които не искат повече да страдат.
    - Хората си мислят, че престанат ли да страдат, ще престанат и да живеят.
    - Напротив, ще започнат да живеят. Сега те не живеят, а спят. Вашият живот е сън. Животът започва след пробуждането.
    - За това ли ни е говорил Христос?
    - Бодърствайте? И за това също. Той ви е говорил за осъзнаването на себе си във всеки миг.
    - Страхувам се, че хората просто не разбират какво е просветлението или да живееш в Духа, или единението с Господ. През повечето време ние сме отделяли живота си от този на небесата. Небето – на небесата, на Земята – Земята. Ние си имаме собствени грижи, небесата – свои.
    - Въобще не говоря за съществуването на земя и небе. Говоря за възприемането на реалността. Животът е това, с което Създателят е надарил всичко съществуващо, затова където и да си – просто живей.
    - Излиза, че просто да се живее означава да се наслаждаваш на живота и всичко. А кой ще върши всичко вместо мен?
    - Наслаждението не е веселие и развлечение, носещи наслада за чувствата. Кой ти пречи да правиш необходимото и при това да изпитваш наслада от делата си?
    - Как може да се наслаждавам на делата, които ми тежат?
    - Защо тогава ги правиш?
    - Защото трябва.
    - На кого?
    - На близките.
    - Тогава нека сами да ги правят.
    - Те не могат и ме молят за това. Аз правя не това, което сам искам, а това, което на тях им трябва.
    - Защо не промениш отношението си към това? Дразни те това, че в такъв момент искаш да правиш нещо друго, което по твое виждане е по-полезно за теб и за света. Но ако ти искаш нещо, то значи, че имаш желания. А имаш ли желания, непременно ще страдаш. Ти бързаш да изпълниш желанието си, поради което още по-спешно бързаш да изпълниш чуждите, за да се освободиш по-скоро. Всичко това поражда илюзия за действие, вечна заетост, за невъзможност да съществуваш съвместно с близките. Просто сметни, че желанието им е желание на света. Направи едно нещо, след това спокойно продължи с другото. Ако не можеш да го направиш бързо, уточни кога ще успееш да го направиш. Проблемът не е в работата, а в мислите.
    - Покрай желанията съществува и понятието задължение.
    - Не съществуват задължения, които ти сам да не си си ги измислил. Но ти можеш да изпълняваш задълженията с пълното осъзнаване, че те са Божие дело. Да кажем, си на опашка. Къде в това време са мислите ти? Изпълняваш поръчката на майка си да й купиш боя за вратата. Защо първоначално ти мислено се гневиш на майка си, след това на боята, след това на вратата, заради която трябва да купуваш боя? Ти изграждаш бъдеще с представата, че ще разместваш мебели, ще сменяш брава. Гневиш се на света, преди още нещо да се е случило. След това мислено превключваш на своите си грижи – на мен ми трябва това, това и това. После подготвяш обяда, вечерята, посоляваш супата и хапваш набързо. След десет минути вече чувстваш смъртна умора, защото мислено си ремонтирал апартамента, изчистил си, сготвил си и си се нахранил. Е, ако можеше и телевизор да погледаш, но няма да имаш време за това. Чувстваш се ограбен – взели са ти здравето, времето и силите. Но кой е направил всичко това?!
    - Ясно, мислите ми. Срам ме е да си призная, но е така.
    - Затова и ти казвам, че ти не живееш. Ти спиш и виждаш съня, в който всичко това се случва. Започни да правиш бавно всичко, без разсъждения и суета. Побегне ли мисълта към кухнята, върни я отново и си кажи: „Хей, аз сега съм на опашката.” Просто бъди там и се наслаждавай на мига.
    - Сега трябва вече да възприемам живота си като Божествена реалност. Каквото и да се случва около мен, то си е просто движение на енергиите. Ако не давам оценка на събитията, те ще се възприемат като светване при съприкосновенията на различните енергии. Аз ставам наблюдател на собственото си движение.
    - Само не оценявай нито чуждото, нито твоето движение. Не си казвай: „Това го направих правилно, а тук сгреших.” Прави всичко така, както в момента ти подсказва пространството.
- Значи истинският свят не е някакъв далечен небесен свят, а животът ми в най-обичайната простота. Значи цялото мироздание е тук, около мен. Тук са Боговете, Учителите, манастирите, звездите, духовете – всичко, всичко, всичко. Значи аз твърде отдавна съм на дланта на Всевишния и си фантазирам за това, как да Го достигна. А колкото повече мисля за това, толкова по-далеч от Него ставам. Господи, защо ми е да ходя някъде, като аз отдавна съм там.
    - Да, наистина е така.

    15.04.01-19.04.01