Словото

… Някога, много, много отдавна – никой не знае точно кога – Бог се огледал сред необозримите простори на Небитието, въздъхнал в самотата Си и … сътворил света.

И до днес Той не е разбулил тайната на Сътворението, не е повдигнал дори крайчеца на завесата на тази най-велика драма в историята на Вселената.

Кои са причините, породили този грандиозен, несравним с нищо друго акт на творческа Воля? Защо твори Бог? – Не знаем. Все още. Но винаги сме искали да узнаем.

Никога и на никого Бог не е откривал Своята най-страшна и съдбовна тайна. Но във всички епохи и на всички хора – без изключение! – Той е предлагал пътека, по която човеците да стигнат до Него, с най-чиста синовна любов и смирение да Го прегърнат като свой Небесен Отец и да пият от извора на Вечната Истина. А тази най-дълга, най-трудна и най-славна пътека през вековете неизменно е проправяло Словото.

„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото” (Йоан 1:1).

Словото е ключът за неизречимото тайнство. Словото е ослепителният, Божествен диамант, който разпръсква във всички посоки живителната си, сияйна и благодатна светлина, пред която Мракът отстъпва безсилен и чрез която Мъдростта и Познанието завладяват космичната необятност.

Словото е Път.

Земята е училище. Тези, които завършат учението, пред прага на величествената Цел – сливането с Цялото, приемат Словото от Бога, носят го в сърцата си и го споделят с братята и сестрите си по разум. Онези, които са още в началото, могат също да обикнат Словото – и с ум, и с чувство, – но ако разтворят за него душата си. А завършилите своето обучение идват сред нас като пълновластни Божии пратеници и Словото на Твореца – преминавайки свободно през тях – се лее като живоносен океан и ни дарува най-кратката пътека към Съвършенството.

Бог е говорил, говори и ще говори чрез мнозина.

Всеки от нас има свещеното право на избор – да приеме или да отхвърли Словото. Критериите са различни. Истината е една.

В настоящата епоха на невиждани по своя размах промени във всички форми и проявления на Духа и Материята, на Съзнанието и Битието, на Природата и Човека всеки от нас е длъжен да направи своя избор – с Бога или против Него. Среден път няма. Камбаните бият – все още не за пожар, а за последен сбор под знамената на Правдата и Божествената Любов.

Който побърза, не ще закъснее.

Словото е Ключ за Небесното Царство.

Константин Златев