Сътворение

… Безкрайността се сви във точка;

и Всичкото и Нищото се сляха,

прегърнаха се Изгревът и Мрака

и Краят без Начало се започна.

Вселената пулсираше безумна.

Разум и Материя във схватка

раздираха просторите всевечни –

и гръм ехтя, и огън после лумна.

Над дивата борба за къс живот

изправи се и сянката на Бога –

величествена, устремна и строга,

но тиха и без мрачен ореол.

Светът, изтръгнал Истината своя,

прочете във очите на Мъдреца:

от Нищото през Болката към Разум,

сразена Смърт и Вечност на покоя.

… От точката се раждаше Безкрайност;

вместо жезъл Богът стискаше Закона

за Смисъла на вечната Нетрайност,

за Път един – от тленност до възбога.

Така започна Краят без Начало…

Спасителят последния пирон

заби на Кръста; после Свойто тяло

остави там във смъртния поклон.

И тръгна да раздава Свойта Истина.

Поех я и отпих на едри глътки;

последвах Го в страната неизмислена

и Времето погълна мойте стъпки…

Константин Златев