Част 4

В ТАЗИ КНИГА НИЩО НЕ Е ВЯРНО,

НО НЕЩАТА СА ТОЧНО ТАКА

БОБ ФРИСЪЛ

Двадесетте свързани вдишвания и издишвания

Основата на метода rebirthе едно обикновено упражнение, което научих от Leonard Orr.To се нарича

"двадесетте свързани вдишвания и издишвания".

Вие можете да правите това упражнение през деня винаги, щом почувствате нужда. Но през първата седмица се

препоръчва да го правите само по веднъж на ден :

1. Направете четири къси или ускорени вдишвания и издишвания. у2. След това направете едно дълго и бавно

вдишване и издишване.

3. Вдишвайте и издишвайте през носа.

4. Направете четири серии по пет вдишвания и издишвания по следния начин: най-напред по четири къси или

ускорени вдишвания и издишвания, а след тях едно дълго и бавно вдишване и издишване без прекъсване. Така

се получават общо двадесет вдишвания и издишвания.

Преминавайте плавно, без никакво прекъсване, от вдишването към издишването и от издишването към

вдишването. По този начин двадесетте вдишвания и издишвания се сливат едно с друго и създават серия от

двадесет непрекъснати вдишвания и издишвания.

Вдишвайте осъзнато и съвсем отпуснато, след това оставяйте въздуха съвсем свободно да излиза , като се

стремите да запазите еднаква продължителност на вдишването и на издишването.

Използувайте късите вдишвания и издишвания, за да засилите връзката и сливането между тях и по този начин

да се получават непрекъснати цикли.

По време на продължителното вдишване се стремете да напълните колкото е възможно повече белите си

дробове, но без пресилване, съвсем спокойно, а след това отпуснете въздуха да излезе напълно.

Вдишвайте и издишвайте с ритъма, който ви се струва най-естествен за вас. Много важно е дишането ви да

бъде съвсем свободно, непринудено и със свой собствен ритъм, а съвсем не да го правите преднамерено, с

определена от вас цел или контролирано. Именно това ще ви позволи заедно с вдишването на въздуха да

поемате и прана.

Тъй като почти всички ние имаме развити недобри навици за дишане, възможно е да имате някакви физически

усещания като зашеметяване или леко завиване на свят или пък боцкане по ръцете или на други места. Ако вие

правите това упражнение всеки ден, ще забележите може би, че тези усещания постепенно ще намаляват, като

по този начин ще ви се покаже, че вие оздравявате. Именно тогава това ще бъде за вас показател или знак, че

вие вече сте се научили да дишате правилно и съзнателно и че вашето тяло може вече да извлича пряка полза от

това.

Ако правите всеки ден това упражнение, чрез собственото си дишане ще научите много неща, наистина много

повече неща от всичко, което сте научили досега през целия ви живот.

Ако пожелаете да ускорите процеса, потърсете специалист, професионално запознат с rebirth,и предвидете да

направите поредица от едночасови или двучасови сеанси под негово ръководство.

Вашето тяло е светлина и вие сте безсмъртни

За първи път чух да се споменава за физическо безсмъртие през месец март 1979 година по време на

запознаването ми с метода rebirth.Това беше най-странното нещо, което съм чувал някога. Идеята ми се стори

объркваща и налудничава. Тя беше в абсолютно противоречие с моето твърдо убеждение, че смъртта е

неизбежна и напълно извън човешки контрол. И аз реагирах със силна доза гняв. "Какво пак от Ню Ейдж се

опитват да ми пробутат !?"

Скоро след това срещнах Leonard Orr.Той говореше непрекъснато за физическо безсмъртие и дори пишеше

някаква книга по този въпрос.’ Това ми изглеждаше вече не толкова объркващо. Всъщност започвах да приемам

идеята като приятна, особено след като си дадох сметка, че този подход пряко е свързан с качеството на живота

тука, на Земята. В края на краищата, ако си нещастен, защо ли пък ще си създаваш още нещастия ? А от друга

страна, ако животът ти харесва и става все по-добър, може би ще поискаш да останеш по-дълго тука…

Но нека се върнем към мига на раждането, за да видим какво се случва. Ако преждевременно ни отрежат

пъпната връв, няма да имаме възможността да се научим да дишаме в сигурна и естествена среда. Дишането ни

се дава и налага като задължително условие " то ни дава живот, няма ли го, умираме. Така ние се научаваме да

дишаме при наличието на страх и напрежение. Още

Leonard Orr, Physical Immortality, The Science of Everlasting Life (Sierraville CA : Inspiration University, 1980)

от първата ни глътка въздух, приета сякаш насила, представата за дълбокото дишане остава в подсъзнанието

ни като болка и страх. И именно по тази причина ние свикваме да дишаме повърхностно. Дишането по този

начин може да се сравни с поставянето на капак върху тенжера за готвене под налягане. Едно усещане за

спешност се утаява плътно в нашата дихателна система и буквално продължава да живее в тялото ни като нещо

дълбоко стаено и във вида на блокирана енергия, енергия, която не се движи поради повърхностното ни

дишане.

Тогава няма начин да се пусне тази "пара" - блокираната енергия - и тя продължава да се натрупва и превръща

тялото в място, неподходящо за живот. И в този случай ние предпочитаме да измъкнем съзнанието си.

Физическата смърт е последната форма на напускането на тялото от съзнанието.

Представете си, че живеете в дом, който сте занемарили до такава степен, че не сте го почиствали в

продължение на тридесет или четиридесет години. И явно ще предпочетете да го напуснете. Същото става и с

вашето тяло.

Впрочем понятието за физическо безсмъртие се отнася наистина за качеството на живота тук и сега. Това също

е начин да подходите към метода на rebirth,за да го практикувате по-резултатно и ефективно, защото ще

осмислите по-ясно всички ваши страхове и всичко онова, което ви пречи вътрешно.

Leornardчесто споменаваше имена на хора, които са писали за физическото безсмъртие, и за начина, по който

повечето от тях са напуснали живота. Нищо изненадващо, нали? Той дори спомена за един човек, който е

починал по време на собствената си беседа по този въпрос. Leornardсе беше научил да не вярва на такива хора.

Той си бе създал цяла гама от критерии и беше решил да не вярва повече на никого, който приказва за

безсмъртие, ако не е на повече от триста години!

Към края на седемдесетте години той замина за Индия, където се е срещнал с Бабаджи, един безсмъртен учител

по йога. Оттогава, все в Индия, той е срещнал вече седем-осем души на възраст най-малко триста години. И въз

основа на тези живи примери той се опитал и успял да намери общия знаменател, тайните, които позволяват

физическото тяло да се поддържа далеч извън "обикновените" граници на човешки живот. И всички те имат

корена си в подобряването на качеството на живота.

Както можете вече да си представите, всичко започва с опознаването на енергийното тяло. Земята, въздухът,

водата и огънят могат да пречистват духа по начин, който е много по-добър от начина, прилаган от самия дух.

Съзнателното прилагане на четирите елемента пречиства енергийното тяло, като същевременно го

хармонизира.

Затова е уместно най-напред да използуваме четирите елемента, за да елиминираме натрупаните токсини,

страховете и напреженията, а след това да предотвратяваме процесите на замърсяване.

Пречистването чрез земята предполага развиването на съзнателна връзка с вашето тяло, с околната среда и с

планетата. То включва и задълбочени познания за храненето, за физическите упражнения и за директното

общуване с природата, за да станете способни да усещате прякото благотворно въздействие на една разходка в

гората или край някоя рекичка.

Пречистването чрез въздуха се състои в съзнателното вдишване, заедно с въздуха, на енергията (прана).

Пречистването чрез водата означава да се къпете с осъзнаване, усещане и оценяване реално на всичко онова,

което ви дава водата. Съзнателното къпане има за цел изчистване и хармонизиране на енергийното тяло.

Пречистването чрез огъня е да седнете близо до огъня, за да могат енергийните колелета на вашето енергийно

тяло да се въртят като пламъци. Това означава да се научите, по пътя на личните си преживявания, да усещате

как огънят пряко пречиства вашето енергийно тяло или аурата ви.

Това са няколко практически метода, прилагани от безсмъртни същества, които живеят сега на нашата планета.

Освен това те имат навика постоянно да бъдат във връзка с Бога, с Единния Дух, който живее във всички и във

всяко нещо.

Ако вие свикнете също да прилагате тези практически методи, /ще можете да си направите извода, че сте нещо

повече от едно обикновено физическо тяло. Ще направите за себе си откритието, че сте и енергийно тяло. И

тогава ще усетите каква голяма полза има работата, свързана с това тяло.

Ако практикувате тези методи, това означава ли, че по-нататък ще продължавате да живеете вечно във вашето

сегашно тяло? - Вероятно не. Но това със сигурност ще ви насочи към мисълта, че вие можете да се научите да

се подмладявате, да ставате все по-жизнени и да се лекувате. Ще бъде ли възможно да се научите да обръщате

процесите на стареене? - Разбира се!

Както напомня Дрънвълоу, да бъдеш безсмъртен не означава да живееш завинаги в едно тяло - това ще бъде

истински капан. Винаги съществува някаква по-висша реалност, към която човек може да еволюира.

Безсмъртието се състои в способността да можете съзнателно да си заминете, когато пожелаете, и да съхраните

паметта си по време на цялото си пътуване нагоре. То означава винаги да помните и знаете кои сте вие.

Rebirth- лявото око на Хорус

Rebirthе тренирането на емоционалното тяло. Това не е нищо друго освен съвременният вариант на Лявото око

на Хорус, методът, при който пряко се въздейства върху чувствата, страховете и емоциите и който ще ви

позволи да ги преработите така, че те да се стопят в едно усещане за радост и щастие.

Интересно е и вероятно не е никакво случайно съвпадение, че ми бяха необходими почти дванадесет години

трениране на емоционалното тяло (rebirth),за да открия онези части от пъзела, който ми липсваха - дясното око

на Хорус и информациите, които още не бях получил от Дрънвълоу.

Методът rebirthми помогна много бързо да разбера до каква степен бях живял само чрез главата си, оставайки

на нивото на ума или ментала, без дори да забелязвам това. Като не съм си давал сметка, не съм присъствал в

собственото си тяло. Нямах никакви опорни точки за разбиране на знаците. Бил съм абсолютен невежа и не

знаех въобще, че съм невежа. Бях сляп и заспал.

Най-важното нещо, същественият елемент, който научих от метода rebirth,беше, че това интегриране,

оздравяване или реализиране (употребявам тези три термина като взаимно заменяеми) идва от поемането на

отговорност за собствения си живот. Трябва да се появи желанието и волята да приемате и да посрещате всичко

онова, на което сте се съпротивлявали или което сте избягвали. Помнете, че всички неща, които не приемаме,

продължават да съществуват. Всъщност, колкото повече ги избягваме, толкова по-силни стават те. Истинското

оздравяване ще дойде от вашата растяща способност да приемате, разбирате и разтваряте в себе си всичко

онова, което не приемате и към което проявявате съпротива.

Интегрирането не е нито въпрос на себеотрицание, нито въпрос на бягство, нито пък плод на "положителното

мислене". Необходимо е само да отворите двете си очи и да бъдете съзнателни за полярностите и за емоциите,

които досега са насочвали вашия живот. В мига, в който един елемент се интегрира с цялото, се появява

повишена способност да се виждат нещата точно такива, каквто са, а не през призмата на нашите страхове, на

нашите съмнение или на нашия гняв.

Спомням си каква жертва бях на емоциите си, колко често и съвсем лесно постъпките на други хора ме

сломяваха, депресираха или пък предизвикваха яростта ми. Другите винаги имаха власт над мене - те ме

"правеха" щастлив, тъжен или не знам какъв. Това беше моята реалност. Не аз бях изворът на моя собствен

жизнен опит, а приемах другите като извор. За първи път чух да се изисква всеки да създава своята собствена

реалност и да бъде отговорен за нея в един курс "Бъди!" през 1977 година. Това беше много силен и дълбок

опит за мене. Но тогава научих всичко единствено и само с ума си,

След това успях да разбера по-задълбочено смисъла на отговорността благодарение на метода rebirth.Като

усещах живото присъствие на емоциите, на чувствата и на моите убеждения или вярвания, които ме

ръководеха, постепенно осъзнавах, че не мога да стигна до истинско решение как да постъпя, ако нямам

достатъчно власт над всичко онова, което става вътре в мен.

По онова време имах болки, причинени от едно нараняване в долната част на гърба, за което въобще не се

чувствах отговорен. Болките идваха от нещо, което "просто ми се беше случило". Напълно се възприемах като

жертва и бях сигурен, че тази болка е нелечима, че тя само ще се засилва и ще ме превърне в пълен инвалид.

Но все пак имах известна "полза" от това нараняване. То създаваше често за мене повод да бъда безсилен. Рано

в живота си научих как да разпознавам и ползувам предимствата на безсилието - начина, по който се грижеха за

мене и по който ме обслужваха, когато съм болен. Предпочитах наистина да си бъда болен, защото щом

оздравеех, или повече не мислеха за мене, или пък изобщо не ми обръщаха внимание. Така сам си влачех

голяма емоционална тежест, свързана с това нараняване, и този товар живееше до такава степен буквално в

онази част от тялото ми, която беше засегната, та ми се струваше, че тялото ми е разсечено на две и че от

болното ми място е изчезнала цялата жизнена енергия. Постепенно ми идваше наум, че единственият изход е

сам да стана господар на живота си и на всичко, което става вътре в мен.

И точно това направих. Започнах да приемам мисълта, че сам съм направил раната на гърба си, както и всичко

останало, което ми се беше случило в живота. Като правех така, постепенно започнах да се отказвам от

повърхностните "благодеяния", от всяка друга полза, за да потърся моята лична способност и да се обърна към

оздравяването си.

След това гърбът ми оздравя и сега ми се струва, че никога не ме е болял. Освен това хората не могат повече да

ме манипулират на емоционално ниво, както винаги се случваше преди това.

Използувах метода rebirth,за да се справя с многобройните си страхове, които ми създаваха вътрешни

прегради. Например много се страхувах да управлявам кола, което беше резултат от някои случки в младостта

ми. Бях се научил от баща ми, който пък се беше научил от своя баща. Нито веднъж той не се опита да ми

обясни от какво се плаши при пътуване. Но не беше и необходимо, защото всеки път, щом се качвахме в колата,

за да отидем някъде, аз попивах направо този страх. И най-силно запечатани оставаха в паметта ми пътуванията

до баба и дядо - около триста километра. При съвсем обикновени условия пътят е достатъчно труден, а можете

да си представите какво става при лошо време, при сняг и поледица, които винаги ни очакваха за Деня на

благодарността и за Коледните празници в Северна Дакота.

Беше ужасно, наистина беше много по-лошо от всичко друго на света. Страхът и напрежението бяха по-гъсти

от грахова супа или от лондонската мъгла, ако можете така да ме разберете по-добре.

А за да потисне тревожността си, баща ми пушеше на волана. И, естествено, толкова ми "харесваше" неговият

навик, че постоянно му доказвах това с прилошаване. Е, това беше моят принос.

Разбира се, като пораснах, и аз вече имах шофьорска книжка. Помня първото си самостоятелно пътуване. Само

два километра през града по празни улици, но бях толкова изплашен и толкова нервен, че все не ми е ясно как

съм успял да карам. Чудо е, че не забравих ключовете вътре в колата и че стигнах жив и здрав. Постепенно се

научих да преглъщам и стаявам някои от страховете си и станах горе-долу свестен шофьор. Но тези страхове си

стояха вътре в мен и дори да успявах да ги държа в подсъзнанието си, в определени случаи те изплуваха.

Например, когато за първи път бях на автомагистрала с осем ленти за движение между Сакраменто и Сан

Франциско, когато се премествах в Калифорния. Бях абсолютно объркан !

Методът rebirthми помогна да овладея вътре в себе си и преработя тези страхове и оттогава съм наистина

добър шофьор. Изключително внимателен и съзнателен съм - за всичко в движението във всеки отделен миг.

Чувствам се в безопасност. Способен съм да изживявам сегашния миг в моя опит като шофьор в реален смисъл,

като държа и двете си очи отворени и като оставам с пълно съзнание за възможните опасности.

Това съвсем не означава, че не изпитвам повече страхове или други отрицателни емоции. Все още ми се случва.

Но важното е, че сега усещам съвсем различна връзка с тях. Към тези чувства се отнасям така, сякаш те са само

благотворни за мене. И няма никаква причина да ги избягвам или да не ги приемам. Щом усетя нещо подобно,

дишам върху тях и освобождавам енергията им вътре в себе си.

Това именно, по обратна връзка, ми помага, като увеличава способността ми да се концентрирам върху други

усещания и да разбирам какво ми говорят те. В крайна сметка това укрепва моето убеждение, че всичко е добро

и че животът ми протича точно както трябва да бъде. Моята реалност, която расте и се развива постоянно, е

осъзнаването на единството.

Но какво означава всичко това? - Че аз не съм повече играчка или роб за моите емоции. Това не означава, че

нямам повече стрес - напротив, стресът е част от нашата модерна култура. Обаче, благодарение на

практикуването на rebirth,вече имам способността да се пречиствам, да се хармонизирам и да зе лекувам всеки

ден. Резултатите са дълбоки и много силни. Щом аз успявам да постигна нещо, това означава, че всеки човек

може да го прави, защото аз съм един съвсем обикновен човек. След като завършите един енергиен цикъл, вие

ще усетите някакво несравнимо състояние. Да вкусваш пълнотата на живота, да се чувстваш съвсем добре в

тялото си е чудесно и опияняващо. За мене това е доказателството, че животът е създаден, за да бъде живот.

Ние само трябва да се хармонизираме с него.

И така, справих се със страховете си от шофирането и открих извора на моите емоции. А след това? - Нищо

необикновено. Всичко това беще малко в сравнение с голямото събитие, което ме очакваше след 1980 година.

За първи път чух някои неща за пророчествата за промените на Земята през 1980 година, по време на курса по

rebirth,но тогава бях прекалено зает със собственото си оцеляване, за да обърна внимание и на това.

Получих първия си истински урок на Рождество Христово 1981 година, когато Leonard Orrпроведе семинар в

"Theta House" -център по rebirthв Сан Франциско. Той раздаде едно кратко есе, озаглавено "Възраждането на

мъртвата голяма планета Земя". Само това заглавие бе достатъчно, за да възбуди любопитството ми. Там

ставаше дума за промените на Земята (земетресения, наводнения, изместване на полюсите и т.н.), които

трябвало да станат в близко бъдеще и които щели да отнемат живота на 90 % от населението на планетата.

Бих могъл всичко да отхвърля като чиста измислица, но не го направих. Първо, имах голямо доверие в Leonard

и, второ, знаех още от началото на шестдесетте години, че ние (планетата) отиваме към гибел. Затова приех

всички сведения съвсем сериозно и бях убеден, че в различна степен те са истина.

Това запознаване с пророчествата за "промените на Земята" бе началото на един период на размисъл, който аз

трябваше да преработя и да претопя в себе си. Казвам размисъл, но разбирам "ужас". Като претопявах всичките

тези сведения вътре в себе си, започвах постепенно да си давам сметка, че мога да живея с тези пророчества и

да се чувствам достатъчно в безопасност, за да продължавам да бъда жив. Осъзнавах също така, че

интегрирането на цялата информация ми дава усет за стигане до корените на моето тяло, както и по-добра

способност да изживявам сегашния миг. Моето чувство за безопасност сякаш вече идваше от един вътрешен

извор. И най-същностната част от моето същество тогава полетя като небесно създание, изживявайки това

инкарниране като единствен аспект на себе си - съвсем готово, съвсем уверено. И тогава усетих, че съм

способен да пристъпя към най-върховната фаза от моята кариера.

За мене стана ясно, че пророчествата за "промените на Земята" са събудили отново страховете ми за

собственото ми оцеляване и за способността ми да остана жив и да успея. И само с преработването и

претопяването на тези мои страхове отномо можах да стигна дълбоко до истинското ми Аз. Имаше още много

неща да науча по повод на тези

пророчества, но все още не бях в състояние да осъзная всичко това. Но бях свободен и явно имах нужда от

няколко "допълнителни" урока.

През 1986 годшна, когато Ramthaпредстави един осемчасов видеофилм "Промени", ми се случи нещо.

Започнах да си мисля: "Нима пак ще се повтори всичко!" и се стегнах, за да поема нова серия информация и

данни.

Това ми отне доста време, но преработването и претопяването на тези информации ми помогна да се вкореня

още повече и освен това ми обезпечи един безпрецедентен успех в практикуването на rebirth.Най-големият

урок вече даваше първите плодове.

Тези два сценария за промените на Земята предвиждаха, че Калифорния ще бъде изместена напълно, например

към дъното на океана. Е, все пак Калифорния не беше за хората идеалното място за живот.

След това дойде третата фаза. През април 1992 година при мене дойде един нов клиент за rebirth.Той случайно

прочел книга за "житните кръгове" и ме попита какво мисля по този въпрос. След като си поговорихме, той ме

попита дали съм чул името Gordon Michael Scallion.Тъй като аз изобщо не го бях чувал, той ми разказа за него.

Разбира се, оказа се, че и тука става въпрос за промени на Земята. Scallionиздаваше месечен вестник с име

Earth Changes Report(Бюлетин за промените на Земята), който поместваше най-точните предсказания до този

ден за промените на Земята, за които предсказания той даваше гаранция 87 %. Той между другото беше

предсказал земетресението в Лома Приета, със сила 7,1 бала по скалата на Рихтер, станало в областта на Сан

Франциско през октомври 1989 година.

Когато дойде моментът да започнем сеанса по rebirth,много повече аз имах нужда от него, отколкото моят

клиент. Бях съвсем възбуден от тази нова информация. Днес мога само да се усмихна на всичко това, но тогава

нещата бяха за мене много силни.

И така, хвърлих се наново във водата с крокодилите. Все още не бях намерил истинския изход. Разбира се, по

онова време още не знаех нищо за Лявото око на Хорус, но знаех прекрасно, че целта на един пророк е да се

самоизмами и че той не служи за нищо друго, освен да пробужда съзнанието на хората. Ако успее пророкът,

неговият призив бива чут и тогава самото пророчество не се осъществява.

Това напомня една древна китайска поговорка: "Ако не сменим посоката, имаме голям шанс да стигнем до

целта". А нашата сегашна цел не е нищо друго освен гибел и унищожение. Ние не сме били достатъчно

съзнателни пазители на нашата планета. Чувствах се безсилен тогава, като че ли нищо не можех да направя.

Винаги, когато гневът или страховете са достатъчно активизирани, изглежда няма никакъв избор, защото тогава

се движим на автоматичен пилот. И с главата се забиваме към дъното. По времето, когато имах по-силни

страхове, се налагаше да навлизам по-надълбоко в тези мои страхове и в моето безсилие. Естествено, абонирах

се веднага за вестника на Scallionи започнах да получавам редовно месечното си шоково лечение.

През юни 1992 година видях видеоматериалите на Дрънвълоу и всичко сякаш придобиваше вече смисъл.

Дрънвълоу представяше една доста по-цялостна картина на всичко, което става - прецесията на

равноденствията, изместването на полюсите и т.н. Тези промени на Земята са ставали равномерно при еднакъв

интервал, през 13 000 години кръгло, като по часовник, съвсем обикновено. Ние сега се приближаваме към края

на периода, изтекъл след последното изместване на полюсите.

Чух също така, че Дрънвълоу каза и следното: Тъй като е имало намеса на сирианците през 1972 година, а и

други невероятни събития, които са се случили оттогава насам, възможно е всичко да протече този път съвсем

леко. Напразно слушах тогава тези думи, но можах да ги разбера и приема в себе си напълно едва през април

1993 година.

За мене тъкмо информацията от Дрънвълоу щеше да открие липсващата ми част от пъзела. Много отдавна бях

тръгнал да диря липсващата връзка и знаех, че въпреки метода rebirth,картината все още е непълна. Ако е

възможно да дишаме така, че да се прояви нашата меркаба, не е ли възможно също така чрез дишането да

преминем от единия свят към другия? Защо да се ограничаваме сами? До този миг бях видял само тъмната

страна на информацията за "промените на Земята". Но кой ли може да се страхува от завръщането си в

Едемската градина? Една недостатъчно пълна картина може да се окаже дори опасна, особено ако е тъмна.

Най-сетне, точно през април 1993 година пъзелът ми се оказа довършен и направен окончателно. Нашата

реалност, съвсем по същия начин, както се случва със Земята, е в пряка зависимост от съзнанието ни.

Следователно ние държим в нашите собствени ръце властта да променяме бъдещето си. Като знаех вече това,

реших да се уверя лично, че нашето преминаване към следващото измерение може да се извърши постепенно,

че ще стане леко. Най-сетне се бях събудил за моята истинска цел - за причината, поради която съм тук - да

бъда учител по преминаване през различните измерения, за да участвам в създаването на рая на Земята. Всичко

тези неща се отнасят и за вас. Моята задача е само да ви напомня това.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

Първия си голям урок по изцеление получих още като студент по rebirth,през лятото на 1980 година.Два

месеца трябваше да пътувам и да се подготвям под ръководството на Leonard Orrв Европа. Там именно чух

много да се говори за Бабаджи, безсмъртния учител по йога, за когото говори Парамаханса Йогананда в своята

книга "Автобиография на един Йога"

Научих, че Бабаджи се бил материализирал в ново тяло на пълнолетен човек през 1970 година и че по-голямата

част от времето си бил в своя ашрам в Херакан, близо до град Халдвани в Северна Индия. В Европа се срещах с

доста хора, които бяха ходили в Индия, за да видят Бабаджи. Всички те имаха какво да разказват, като оценките

им бяха между "интересно" и "невероятно".

Един приятел ми разказа, че били изненадани от пороен дъжд, когато били заедно с Бабаджи. И когато стигнали

до някакъв подслон, неговите собствени дрехи били съвсем мокри, а пък дрехите на Бабаджи си останали сухи.

Описаха ми също така как той е бил материализирал тялото си от едно кълбо светлина специално за Leonardи

още няколко души, които в други страни, извън Индия, са се интересували от него, което било причината и за

идването им в Индия - да се срещнат специално с него. Казаха ми, че за да докаже способностите си като йога,

Бабаджи останал в една и съща поза в продължение на четиридесет и пет дена, без да направи и най-малкото

движение. Бил седнал и останал неподвижен, без да яде и без да пие през цялото това време.

Бях разтърсен и от едно неково мнение: "Ако дойдете при мене със съмнения, ще ви дам всички основания да

ги потвърдите. Ако дойдете при мене с обич, ще ви засвидетелствам обич, каквато вие не сте изобщо познали."

Знаех, че е много важно да приемаш всичко онова, което Бабаджи може да направи, както приказват хората за

него. Знаех също така, че ако аз не приема тази възможност, моят опит само ще потвърди собствените ми

съмнения.

И така, аз останах напълно отворен за тази възможност и резултатът от това беше, че започвах да чувствам все

по-силна лична връзка с него.

Целият ми европейски опит беше един непрекъснат урок как да оставям всичко да става от само себе си и

същевременно как аз да поемам нещата, един урок за доверие към другите и за вяра в себе си. В началото имах

пари само за билет до Лондон и съвсем малко джобни пари. Това означава, че по време на пътуването си

трябваше да работя, като преподавам това, на което в момента сам се учех. Това е също един начин да се

научиш какво означава липса и недостиг. Старият ми свят се беше сринал, а новият още не се беше появил на

негово място.

Спомням си как пристигнах в Стокхолм, в Швеция, с моя спътник в два часа сутринта. Не познавахме никого и

не знаехме къде можем да отидем. Хрумна ни да потърсим новия център по rebirth,където ръководител беше

Leonard.Щом отидохме там, намерихме на вратата една бележка, в която пишеше, че там няма никого и че

курсовете за подготовка ще се провеждат в една ферма, отстояща на няколко километра.

Нямаше жива душа, но към три часа сутринта мина една жена, която се оказа, че говори английски. Тя не само

знаеше къде е новият център, но ни каза точно как да отидем дотам с автобус, а освен това и ни подслони за

през останалата част от нощта.

Усещах присъствието на Бабаджи и знаех, че докато имам доверие и оставям всичко да става по естествен

начин, ще бъда ръководен в безопасност към мястото, където трябваше да отида, за да науча всичко онова,

което ми беше нужно. И оттогава вече поддържам лична връзка с Бабаджи и винаги мога да усетя неговото

присъствие, когато го повикам.

При завръщането ми от Европа котаракът ми Фреди, който иначе си беше здрав, се парализира в задната част на

тялото си. Не го болеше явно нищо, но не можеше да ходи със задните си крака, а само се влачеше на предните.

Заведох го на ветеринарен лекар, който ми каза, че нищо не може да направи. И тогава реших, че това е чиста

несправедливост. Фреди остана спокоен, кротък и гальовен през цялото това време, но това само влошаваше

нещата за мен.

Тогава имах едно видение, много ясно видение, според което няма никаква причина Фреди да не бъде в най-

добро здраве. Видението ставаше все по-отчетливо и по-силно дотогава, докато аз можех да доловя и да

почувствам определено и ясно, че котаракът ми е съвсем нормален и здрав.

Тогава котаракът ми сам започна да си оздравява и за съвсем кратко време се възстанови напълно от тази

парализа. И после не се появи никакъв симптом.

След това, един ден той се върна у дома със затворен клепач. И това продължи две-три седмици. Като се отвори

клепачът му, видях нещо толкова грозно, което никога не бях виждал. Очната му ябълка изглеждаше съвсем и

непоправимо разложена.

Занесох го отново при ветеринарния лекар, който каза, че има само 10 % вероятност да се спаси окото му. Той

ми даде мехлем и ми пожела късмет, като ме посъветва да дойда отново при него след няколко дена, за да му

извади окото. Още веднъж се появи много ясно видение, в което видях Фреди съвършено здрав. Това видение,

също като първото, ставаше все по-отчетливо и все по-ясно. И окото на Фреди започна веднага да оздравява. И

той така добре се възстанови, че нищо не подсказваше за това нараняване. Тогава отидох пак при ветеринарния

лекар, за да потвърди и той като специалист. Клиницистът не можеше да повярва на очите си - никога не бил

видял такова оздравяване !

От тези два случая разбрах интуитивно, че Бабаджи работи чрез Фреди с цел да ме научи как се оздравява. Той

действаше посредством котарака ми, защото по онова време аз повече изпитвах любов и съчувствие именно

към него, отколкото към самия себе си.

В онзи момент аз бях наполовина неподвижен поради нараняването в гърба ми, за което Фреди най-точно ми

подсказваше. Каква по-добра илюстрация ? - Аз бях убеден, че съм неспособен да се излекувам и че

положението ми само ще се влошава. И не бих могъл да науча този урок, ако ми беше даден директно.

Един ден, както си седях в стаята и гледах един постер на Бабаджи, по който медитирах, един спонтанен глас,

дошъл отвътре, попита: "Бабаджи, ти ли си?" Снимката на Бабаджи веднага се оживи и одухотвори. Той ми се

усмихна и ми направи утвърдшително знак с глава. Така получих посланието.

Тези опити ме научиха на много неща за оздравяването, но най-важното е: всичко трябва да идва от сърцето.

Аз открих също така, че трябва да разбия старите системи, в които вярвах, за да оставя свободно да протича

волята за оздравяване и да бъда способен да видя, да почувствам и да зная това със сигурност и увереност.

Както вече споменах, гърбът ми оздравя. Дихателната ми система също. Що се отнася до мене, това е дълга

история. Още като дете имах тежки дихателни смущения с алергии, сенна хрема и повтарящи се сезонни хреми.

Бяха ми поставили диагноза алергия към почти всичко. Сенната хрема ме изтощаваше през пролетта и лятото, а

хремата често ме приковаваше към леглото за срок от няколко дни до няколко седмици.

Оттогава насам всички болки и болести останаха в миналото.

Струва ми се безспорно, че всяко заболяване може да бъде излекувано чрез добрата връзка между мисълта,

дишането и сърцето.

Болният човек не е болен ей така случайно. Това е резултат от неправилно използуване на дишането, на

мислите, на чувствата и на постъпките.

Каквото и да отразяват вашите мисли, вашите чувства и вашите действия, те създават вашата реалност,

включително и вашето здраве.

ЖИТЕЙСКИЯТ КОНТЕКСТ

Когато говоря за контекст, какво означава този термин? - Нека направим най-напред разграничението между

контекста и съдържанието. Съдържанието представлява самото нещо, а контекстът е връзката с него или

отношението към него.

В rebirthсвързаното дишане ви позволява да обърнете внимание на елементите, които сте потулили дълбоко в

себе си, или ги активизира така, че вие да можете да ги почувствате. Ако всички тези елементи са били

отхвърлени в забвение, то е именно защото вашата връзка с тях или вашето отношение към тях - или контекста,

в който вие ги помните - са били свързани с някаква отрицателна критика. В противен случай вие нямаше да ги

подтискате така дълбоко.

Методът rebirthви учи да трансформирате отношението си, което имате и поддържате с подтиснатите

елементи, да преминете от критичното отрицание към приемането или от отрицателния контекст към

положителен. Това позволява да се извърши интегриране и реализиране.

Но в определен момент отрицателното ви критично отношение или отрицателните ви преценки и осъждането,

които имат най-голямо значение и са свързани с определени аспекти от вашата индивидуалност, ще бъдат

поставени в центъра на вашето внимание. Онова, което разбирам под "условия", е съвкупността от най-

различни вярвания и убеждения -несъзнателни и неосъзнати, неоспорвани и оставени извън всякакъв анализ и

контрол на съзнанието - които стават филтърът, през който се възприема по неосъзнат или непринуден начин

животът. Ние не сме по необходимост съзнателни за всичко това, но все пак изживяваме живота си именно при

тези условия.

На определено ниво трябва да имаме един контекст, контекст на живот, ако предпочитате така да кажа, който

да носи в себе си точно определения вид съдържание. При липсата на такъв контекст, тогава едно условие или

съвкупност от вярвания се превръща в нашия несъзнателен и неосъзнат контекст на живот.

В крайна сметка необходимо е да имаме достатъчно широк житейски контекст, за да можем да включваме в

него всички ограничителни мисли или условия, които ни идват на ум. Това именно е причината, поради която

хората влизат в контакт и се запознават с ангелите, с извънземните, с хармоничните и с Бабаджи. В този

контекст ограничителните мисли и условия стават наши съюзници. Самите те се извисяват в един по-широк

контекст, на който трябва задължително да съответстват, и в края на краищата се стопяват и изчезват.

При липсата на такъв създаден по съзнателен път контекст същите елементи ще се появяват внезапно и ще

бъдат доказателство или илюстрация за невъзможността ви да се справите с тях.

Пречистване на мисълта 101

Запомнете следния основен принцип: когато създавате един житейски контекст, всеки елемент, който е

различен от него или който е по-малко чист, става идеална плячка, върху която ще се съсредоточи вашето

внимание. Само дишането ще помогне този елемент да се извиси, за да може да се претопи и изчезне.

По аналогия, да предположим, че пред вас има чаша пълна с вода, на чието дъно има два сантиметра тиня. Ако

пуснете в тази вече пълна чаша да тече чиста вода (житейският контекст), веднага цялата вода ще стане мътна

(нечистите мисли в подсъзнанието ще привлекат вашето внимание). Ако продължавате да наливате отгоре

чиста вода, постепенно тинестата мътилка ще се прочисти и водата в чашата в даден момент ще стане съвсем

бистра и чиста. Същото нещо става и с вашия ум или ментал и аз ще ви посоча два специфични начина да се

справяте с този проблем.

Първият метод се състои в използуването на твърдения, които извличат полза от този принцип на изместването.

След като сте записали едно свое твърдение или някоя своя положителна мисъл, анализирайте внимателно дали

имате съответен конкретен отговор. И ако е така, запишете си го. Напишете наново твърдението или мисълта и

продължете да правите така до момента, в който вашите отговори станат съответни на твърдението. Това

съответствие ще се прояви след известно време - между няколко дена и няколко седмици.

Твърдение

Аз съм учител тука, за да бъда съработник за рая на Земята.

Аз съм учител тука, за да бъда съработник за рая на Земята.

Аз съм учител тука, за да бъда съработник за рая на Земята.

Аз съм учител тука, за да бъда съработник за рая на Земята.

Аз съм учител тука, за да бъда съработник за рая на Земята.

Аз съм учител тука, за да бъда съработник за рая на Земята.

Отговор

Хубава работа, чиста шега !

Дай ми шанс!

Най-голямата глупост на света!

Не е чак толкова голяма глупост.

Питам се дали е възможно.

Хъм, трябва да помисля.

Съществува още един метод, при който има едно упражнение, което ми беше показано от един приятел и

колега по rebirth,който се казва Seth Bartlett, известен и като Диана Йоги. Това упражнение се нарича

медитация за основната мисъл.

1. Напишете всички ваши мисли в продължение на пет или десет минути. Всички мисли, които ви идват в

главата. Не цензурирайте нищо, не гонете неуловимите мисли и не се опитвайте да разсъждавате. Оставете

просто вашата мисъл да тече върху хартията.

2. Прочетете няколко пъти какво сте написали, след това оградете с черта изреченията, мислите или идеите,

които "критикуват отрицателно" нещо. Тоест обградете всички идеи, които показват, че вие мислите, че "нещо

не е правилно, или пък "е лошо" или "е зле". Например: Сам ме нервира.

3. На друга страница напишете тези отбелязани вече мисли една след друга, а след това измислете и подредете

положителните мисли, противоположни за всяка идея, която сте обградили. Използувайте формата:

Справедливо е за… да… Например: Правилно е за мене да си мисля, че Сам ме нервира.

4. На трета пак нова страница също напишете отбелязаните вече отрицателни мисли или идеи, подредени пак

една след друга, като се опитате да създадете контекст, в който да се съдържа някаква благодарност или

признателност за всяка идея, която вие сте обградили. Използувайте обикновената логика и формата: Аз съм

благодарен, че…., защото…. Например: Аз съм доволен от това, че си мисля, че Сам ме нервира, защото това ми

дава повод да поема отговорността за моите собствени емоции.

Полезни предложения

1. Създаването на един контекст с изразяване на благодарност или удовлетвореност по логичен път е умствено

упражнение. Правете го механично, не е необходимо да вярвате в това, което пишете, или наистина да имате

чувството на благодарност или удовлетвореност. Постарайте се да напишете само някакъв контекст, който да

ви предложи някаква логическа база за изразяване на благодарност.

2. Търсете стойността, съдържаща се в положението, в опита или във всичко, което вие критикуване с

отрицание. Ако се задълбочите, винаги ще откриете някаква стойност.

3. Правете така, сякаш вие лично сте решили, че всички неща, които правите недобре или зле, трябва да бъдат

точно такива, каквито са, след това избройте причините, поради които вие сте пожелали те да бъдат именно

такива.

4. Забелязвайте и отбелязвайте си усещанията, които имате в тялото си. Предполагайте, че вие сте планирали

тези неща точно по този начин, след това напишете защо сте могли да ги пожелаете именно такива. Вие можете

най-малкото да бъдете признателни за това, че можете да ги почувствате. Пламенно възхвалявайте породеното

усещане, за да можете да държите тялото си като опъната струна и по този начин да се защитавате срещу онова,

което критикувате или отричате. Възможно е дори това, което ще почувствате, да стане нещо много забавно.

5. Забелязвайте, че всичко онова, което критикувате и отричате, не е чак пък толкова безкрайно лошо. Вие

бихте могли да признаете неговата истинска стойност.

6. Концентрирайте се върху вашата благодарност заради това, че живеете. Забележете, че всички неща, които

критикувате и отричате, са част от живота точно в този конкретен момент като всъщност са точно такива,

каквито са си. И вече е чудо, че всичко онова, което вие критикувате и отричате, съществува и се появява точно

в най-подходящия миг пред вас. Не е ли точно така?

7. Престанете да сравнявате онова нещо, което критикувате и отричате, с всичко онова, което остава извън него.

Това може да стане нещо интересно за вас и дори фантастично хубаво. Е, най-малкото то поне ще бъде силно

като изживяване. Предположете сам, че ви е приятно и се отворете за тази идея.

8. Предположете, че всичко онова, което вие критикувате и отричате, е пряко отражение на нещо, заради което

вие сами се критикувате или което не харесвате в себе си. Можете да бъдете благодарен, че забелязвате някакъв

начин да се критикувате или да не се одобрявате, особено ако това осъзнаване ви помогне да престанете да

правите това.

9. Бъдете сърдечни, учтиви и търпеливи със себе си. Предавайте на всяка част от вашето тяло безусловна обич.

Разпростирайте тази безусловна обич към всички аспекти на вашата опитност.

Кой съм аз?

Нещата, които успях да разбера и изясня по време на всички мои лекции, сеанси и опитности, са елементи,

които ме затрудняват да живея в истинския смисъл на думата. Всъщност всички тези трикове и неща извън

мене самия (страхове от промените на Земята, опасения за околната среда, страхове от тайното правителство и

т.н.) бяха само една външна страна на моето собствено вътрешно състояние. Това беше призмата, през която аз

неволно гледах към живота.

За да излекувам страха си, трябваше да създам достатъчно доверие и сигурност вътрешно в себе си, за да

почувствам и преживея напълно този страх, вместо да се оставя да бъда парализиран от него. С други думи,

беше ми необходим достатъчно широк контекст, за да включа в него всичко онова, което би могло да привлече

вниманието ми, включително и смъртта.

Философията за безсмъртието започва с въпроса, дали смъртта е неизбежна и напълно извън контрола на

човека. Простият факт, че си поставям въпроса, ми дава много голяма сила, тъй като това вече ме издига над

чувството, че съм жертва. Най-сетне, има ли по-добър начин да станеш жертва от мисълта или желанието да се

оставиш да те обземе напълно предубеждението, че човекът няма никакъв контрол върху съдбата на своето

физическо тяло?

Не забравяйте, че само вие създавате всичко онова, което смятате за истинско във вашия живот. Не ще можете

да живеете цялостно и пълноценно, ако подтискате всяка мисъл или усещане, свързани с вашите насъзнателни

и неосъзнати убеждения или вярвания по повод на смъртта.

Философията за безсмъртието ви помага да поемете отговорността за тези мисли и чувства, като ви дава

достатъчно обширен контекст, за да ги разположите в него. И тогава, веднага те могат да изчезнат, както всички

други мисли или чувства. Мене най-много ме смущаваше страхът от една всеобща катастрофа. Не можех да си

представя да остана тука сред руини, в които остават зарити 90 % от хората на Земята. От друга страна, това

беше единственият проблем, който по важност и обхват заслужаваше напълно да му посветя силите си.

Липсваше още една част от пъзела и именно там беше причината за моя проблем. Мислех си вече, че имам

цялостния и пълен контекст, но бях принуден да призная, че не е така.

Липсваше ми идеята, че нашата истинска природа е природата на учителите за преминаване през различните

измерения. В нашите най-висши аспекти ние всъщност вече сме същества от Христовото съзнание. Ние сме

духовни същества, изживяващи човешки опитности тука долу, в третото измерение. Това осъзнаване ни

позволява да живеем живота си в неговия истински контекст.

Нашата задача се състои да се пробудим за нашата истинска природа, за да продължим да правим това, за което

сме дошли тука. Нашата истинска цел е да донесем от най-висшите измерения нашата светлина и нашата

мъдрост, за да участваме в създаването на рая на Земята, за да подпомогнем тази планета да се роди в

четвъртото измерение.

И този процес е съвсем подобен на процеса раждане, тъй като наистина става дума за раждане. Колкото по-

събудени и осъзнати сме ние, толкова по-добре ще можем да помогнем на планетата с мъдрост и нежност. Има

големи шансове това да бъде едно безопасно и увлекателно пътешествие, стига ние да пожелаем това.

Сравнете това с другата възможност. Ако ние спим и сме изпълнени със страх, раждането ще бъде отражение

на това състояние, тоест една опитност, изпълнена със страхове, мъки и битки.

Цялата планета и всички нейни жители трябва да преживеят тази промяна. Всички ние сме в процес на

мутация, планетата преминава през етап на преход, както и всеки от нас индивидуално. Някои измежду нас

осъзнават това по-добре в сравнение с други. Това означава, че ние имаме повод да усетим радостта да получим

по-голям приток на светлина, но също и неудобството да видим, че нашият стар свят се разпада преди

окончателната поява на новия свят.

Независимо дали това ни харесва, или не, всички ние сме в процес на мутация и ако се противим, това само ще

влоши нещата. Опитате ли се да се върнете към стария си начин на съществуване, няма да се чувствате добре,

но ако започнете да се възприемате като учител, който присъства тука, за да сътрудничи за създаването на рая

върху Земята, вие ще се развиете към промяната и следователно ще я подпомогнете. И по-лесно ще намерите

вашия път.

В действителност ние неизбежно създаваме нашата собствена действителност. Всичко, което възприемаме

отвън, е само отражение на това, което сме вътре в нас. Ако виждаме страх и ограничения, това означава, че

ние вътре в себе си ги имаме.

И от мига, в който се събудим за нашата истинска природа и в който се идентифицираме с учителите, каквито

всъщност сме, всичко това става наше вътрешно преживяване. Колкото повече то става наша вътрешна

същност, толкова по-способни ще бъдем да го излъчваме навън и като правим така, наистина ще участваме в

създаването на рая на Земята. Ние имаме способността да променяме бъдещето. Всичко зависи от нашето

съзнание.

Второто пришествие на Христос не е второ появяване в един човек, а по-скоро проявление на светлината във

всички същества, които са готови за нея. Живеещите върху тази планета същества започват да бъдат осветени и

просветени отвътре и да се доверяват повече на своето собствено мнение и на своите вътрешни решения.

Сивите са си заминали, равновесното положение се възвръща.

Успоредно с това планетата ще трябва да направи по-малко неща. В определен момент ние ще достигнем до

едно експоненциално ниво, след това до скока в другото измерение и ще се създаде съзнанието, като планетата

ще се освети отвътре.

Ние няма да напуснем планетата, като се издигнем нагоре. Ние ще се извисим в тела от светлина и ще останем

на нивото на четвъртото измерение. Добър път!

ИЗПЪЛНЕНИЕТО И СБЪДВАНЕТО

Откакто бях видял видеоматериалите на Дрънвълоу, бях решил да присъствам на някой от неговите •work-shop

или курсове. Бях се свързал с него за първи път през февруари 1993 година, за да го помоля да ми разреши да

ползувам неговия материал и той да ме включи в списъка си с адреси. Отговори ми, че ще ме запише, но никога

след това не ми се обади. Всъщност чух да говорят за него през декември 1993 година, когато моят приятел

Alfred Leeми съобщи, че Дрънвълоу ще организира семинар през януари 1994 година. Това беше последният му

курс, който той проведе лично, на тема "Цветето на живота".

Реших да се запиша, заедно с моята съпруга Loisи приятеля ми Alfred, но когато позвъних да запазя места,

курсът вече беше попълнен. Оставиха ни в списъка на чакащите, като ни казаха че почти няма вероятност да

бъдем включени. Но ни увериха, че Дрънвълоу ще организира последен курс през април.

Целият месец януари изтече, но не получихме никаква вест. Очевидно бяхме пропуснали удобния случай.

Простих се с тази мисъл и забравих всичко.

След това, в един февруарски ден, когато си помислих да се обадя на Дрънвълоу да се информирам за

последния му курс, телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката, беше Дрънвълоу Мелхиседек лично. Бях поразен

от "съвпадението".

Той ми каза, че наистина ще организира един последен курс през април в Остин, Тексас. Специалният курс за

"Цветето на живота" щял да бъде по-дълъг - шест дена, с допълнителен тридневен курс за работа върху

емоционалното тяло, чиято цел е била да се установи първи контакт с висшето Аз. Каза ми, че има места и за

тримата, и искаше да разбере дали все още този курс ни интересува.

Разбира се, че ме интересува! Веднага се обадих на Alfred,за да се уверя наистина, че и той е записан. После

позвъних на сина си Brett,който беше заедно с нас на курса за видеоматериалите през юни 1992 година и точно

като мене се интересуваше от работата на Дрънвълоу. Brettбеше по онова време прекомерно зает с учене,

защото беше студент по право в трети курс. Но за подобен случай той имаше време и потвърди, че се записва.

Дрънвълоу ми каза също така, че той ще остави по-нататък тези курсове да се водят от подготвени

ръководители и че ще има програма за подготовка на кандидат-ръководители. Всичко това съвсем явно беше

реализиране на моите мечти и желания, това беше сбъдването на очакването ми и приключването на

тригодишни интензивни дирения.

По време на годините, когато бях работил с rebirth,бях ръководил семинари и курсове с известен успех.

Въпреки това все повече осъзнавах, че някои неща в мене не са както трябва.

Преди всичко ставаше въпрос за устойчивост. Имах добра подготовка върху емоционалното ми тяло, но поради

двойствеността, идваща от лявото полукълбо на главния ми мозък, не му се доверявах достатъчно. Хранех все

по-малко и по-малко илюзии поради всичко онова, което виждах в движението Ню Ейдж. Виждах все повече и

все повече хора да говорят за обич и хармония, а след това да действат "като че ли" животът е прекрасен, но те

изглеждаха абсолютно откъснати от действителността. Като че ли те си бяха сложили наушници и наочници, за

да избягват да чуват и виждат всяка отрицателна страна, а като правят така, те се откъсват още повече от

реалността. Аз се измъчвах и с моята практика по rebirth,която явно беше в застой. Тя ставаше доста остаряла

и не тъй модерна. Продължавах да повтарям до втръсване същия материал и нещата вече не бяха така добри.

Имах впечатлението, че методът rebirthтрябва също да се възроди и че най-малкото моят опит в този метод

трябва да се обнови цялостно.

Близо три години преди това (горе-долу точно тогава, когато тази история беше започнала) бях решил да

изоставя колкото е възможно повече неща. Бях изоставил започнатото и престанах окончателно да водя борба.

Бях взел решението да правя само онова, което ми харесва и да позволя на логическата половина на моя главен

мозък да се изразява по възможно най-пълния и най-добрия начин, да се отвори в достатъчна степен, за да

приеме цялата двойственост и разделението, които забелязвах, и то дотогава, докато те се обединят и слеят

напълно. Само тогава бих могъл да повярвам и да приема дясното полукълбо, полукълбото на интуицията.

Нашата интуитивна природа има нужда да бъде поддържана и подкрепяна от нашата рационална мисъл, за да

остане добре вкоренена. Именно нашата рационална мисъл има нужда да долавя формата, която съществува зад

всяка една реалност, и да бди тази форма в основата отдолу да бъде свързана с всичко. Това разбиране за лявото

полукълбо ни дава способността да отваряме сърцето си и да чувстваме връзката, която рационалната мисъл

вече познава. И тогава тя може съвсем сигурно да поддържа всичко онова, което ние чувстваме интуитивно.

Сега разбирам, че в онзи етап от живота ми е трябвало да изоставя всичко, което не върви леко, за да направя

място на действителните неща.

И така, ние отидохме в Остин, Тексас. Знаех, че тези курсове във вид work-shopще ми харесат, но не знаех

какво ме очаква там. Разбира се, темите не ми бяха непознати, дълбоко бях свързан с всичко това, с изключение

на резултата от последното пътуване на Дрънвълоу в Англия. Но беше прекрасно да чуя всички тези неща от

устата на самия Дрънвълоу и да мога да му задам някои въпроси. И аз позволих на лявото полукълбо на главния

ми мозък да постави всички въпроси, които ми идваха на ум. Да поставяш въпроси е чудесно, но това беше

само началото.

Аспектът "експериментиране" в курса се получи като нещо невероятно. Като група ние създадохме единно

съзнание на едно живо присъствие. Ние бяхме само различни страни на Цялото, различни клетки на едно общо

тяло. Всъщност ние създадохме така една реалност на четвъртото измерение.

Всичко започна с Дрънвълоу, който, струва ми се, е съвършеното превъплъщение на съзнанието за единение.

Той винаги е в сегашния миг, изживяващ с пълно съзнание своята вътрешна връзка с цялостния Живот. Каза ни,

че ще направи всичко възможно, за да изложи беседата си, и удържа на тази дума. Той беше всеки миг на

разположение изцяло на когото и да е от нас и сякаш въобще не се изморяваше. Пълен е с живот, с невинността

на дете и въпреки това не губи никога нишката на своята беседа. Той изглежда съвсем естествен и не дава

преценки във вид на упреци, забележки или неприемане. Наистина не съм видял човек като него. Според мене

най-важното е, че той служи като катализатор, за да ни показва, че всички ние притежаваме това специфично

качество - да виждаме, да живеем и да бъдем Духът във всички и във всичко. Той набляга на факта, че ние

всички сме част от Бога, че никой не е по-високо от другиго. Той не се представя като учител или гуру, а само

като катализатор, който се посвещава изцяло на задачата си - да ни покаже, на всекиго поотделно, каква е

нашата истинска природа.

В определен момент от семинара ние се научихме да виждаме аурата, като фокусираме по различен начин

погледа си - метод, който може да се нарече "нежно фиксиране". И ние се упражнявахме да правим такова

"нежно фиксиране" върху някого от нас, пожелал сам да застане изправен в бяла дреха пред бял фон, при

завесени прозорци, за да бъде мека и приглушена светлината. Тогава около човека може да се забележи аурата

му.

Дрънвълоу беше третият последен пожелал да застане пред нас. Видях аурата му, но това, което ме изненада

най-много, беше постоянното променяне на израза на лицето му. Този израз се менеше много бързо, като че ли

имаше три или четири налични същности. Споделих с него моето впечатление и го попитах какво мисли за

това. Той ми отговори, че този workshop(нещо като ателие или работилница) е бил създаден от него, но и от

Тот и от четиримата други Мелхиседек, които живеят сега на планетата. Той ми каза също, че техните енергии

са при нас и че тези енерги винаги имат стремежа да изплуват наяве, когато се обсъждат проблеми от тяхната

сфера на компетентност.

След това той ни разказа за своя експеримент като walk-inили "пришълец", след това ни подсказа, че вероятно

всички ние също сме всеки поотделно "пришълци" и че най-благоприятният момент да разберем това е някаква

опитност в близост до смъртта. Тази мисъл прокънтя във всички клетки на тялото ми.

Изведнъж си спомних за една моя опитност със смъртта, която ми се случи в Амстердам през лятото на 1980

година.

Тогава се бях записал в едногодишен курс, за да стана професионалист по rebirth.От няколко седмици усещах

нещо много силно, което стигна връхната си точка една вечер. Почувствах, че жизнената енергия напуска

тялото ми като балон, който се свива. След това приятелите ми ми казаха, че съм пребледнял. В този миг имах

усещането, че съм извън тялото си, обикновен свидетел на събитието. Не изпитвах никакъв страх, не се

паникьосах, само наблюдавах. Убеден съм, че моята вяра в безсмъртието ми даваше чувство на увереност и

сигурност. След кратко време се върнах в тялото си и поговорихме за това с приятелите ми, които до един бяха

присъствали на това явление.

Дали това може да е било някаква опитност по walk-in? Като си висях така, имах впечатлението, че наистина

съм "пришълец". Бях се научил да усещам и разбирам знаците и посланията, давани ми чрез тялото, и точно

този случай беше едно от най-ясните послания, които съм получил.

Дрънвълоу добави, че като "пришълец" човек запазва кармата на тялото, в което е бил, както и изцяло паметта

си и всичко онова, което е научил.

Вероятно не знаем, че сме "пришълци", до мига, в който ни се дава да узнаем това. И той добави, че този миг за

всекиго от нас вече е дошъл.

Има много голяма вероятност вие също да сте "пришълци" от някое повиеше измерение и прочитът на тази

книга да ви послужи като катализатор, за да се пробуди вашата памет. Ако това е истината за вас, бъдете добре

дошли!

Научих също така, че, като всяко нещо, и ние сме троични. Притежаваме един висш Аз, един централен Аз

(самите ние в нашето тяло) и един нисш Аз. За да се свържеш с висшия си Аз, трябва най-напред да се свържеш

с нисшия си Аз. Няма друг начин.

Нисшият Аз съответства на нашето подсъзнание, което е дете на възраст от две до шест години. Вие

установявате връзка с нисшия Аз, като се научите отново да бъдете дете, което ще рече да се забавлявате. Това

означава да бъдете невинни, чувствителни и да позволите на сърцето ви да се отвори и да бъде в единение с

природата. Невъзможно е да се свържем с нисшия си Аз, като подходим чрез хитрост или изкуствена мъдрост

на възрастни хора.

Нисшият ни Аз се състои не само от нашето подсъзнание, той включва и подсъзнанието на цялата планета, с

която ние сме свързани. Просто ние сме загубили връзката. Прекъснали сме нашата пъпна връв със Земята и

крайно време е да я възстановим.

След като се свържете с вашия нисш Аз, ще можете да установите контакт и с висшия Аз. Но тази връзка не

може да бъде направена насила. Тя ще стане само тогава, когато вашият нисш Аз прецени, че вие сте вече

готови. И тогава той сам ще се заеме с това.

Дадох си сметка, че бях вече много дълбоко ангажиран вътрешно в този процес. Той бе започнал през 1970

година, когато напуснах работата си като преподавател, на 26 години, когато повече не можеха да ме задължат

да отида в армията. Бях абсолютно против войната във Виетнам и се бях заклел да не участвам в нея. През 1970

година напуснах обучението в една система, която, според моето собствено мнение, съвсем не вървеше както

трябва. Тогава реших да правя само това, което ми се иска или ми харесва.

От 1970 година развих чудесна вътрешна връзка с планетата и нейните стихии и елементи. За мене всички те се

превърнаха в съвсем живи и към всички тях изпитвам дълбока обич. Все пак бях загубил много от веселостта и

невинността си, което именно ме беше подбудило три години преди това да изоставя всичко. И сега съм в

процес на възвръщане към тези свои качества.

Достави ми удовлетворение казаното от Дрънвълоу, че и той е действал по същия начин приблизително по

същото време и по подобни причини. Явно той се беше ангажирал по-задълбочено и бе отишъл да живее в

гората, за да се свърже реално със Земята.

По време на едно друго упражнение под негово ръководство срещнах моя висш Аз във вид на два ангела -

мъжки и женски. Поисках да имам "доказателства" за реалността на връзката. "Доказателствата се проявиха по

следния начин.

Дрънвълоу преди това беше споменал в семинара, че ние ще можем да се върнем още веднъж към природата, за

да направим експеримента за нашата връзка с цялостния живот. Той ни беше казал, че ще отидем на две

чудесни места. Бях по-скоро скептично настроен, тъй като моите впечатления от Тексас главно се ограничаваха

с говедата и плочите. Но съм се лъгал, наистина отидохме в две прекрасни и много специфични местности.

Най-напред тръгнахме по една лъкатушеща пътечка, която ни заведе до една рекичка, а след това до едно

фантастично място - едно езеро и една полукръгла пещера, която приличаше на трибуна, изваяна в Земята. Там

прекарахме няколко часа, за да се свържм с природата, като практикувахме медитацията с четиринадесетте

вдишвания и издишвания.

И при тръгването забелязах рибки в езерото, коленичих да ги погледна по-внимателно. Водата беше спокойна и

гладка, виждах съвсем добре и ясно как плуват рибките, които не усещаха присъствието ми. Изведнъж една

риба, два пъти по-голяма от останалите, се приближи към мен и ме фиксира с поглед. Аз се приближих още

повече към водата, на около метър от нея, и в продължение на няколко минути издържах на погледа й. Тази

риба изглежда имаше съзнание за себе си, съвсем различно от другите риби, които ми изглеждаха съвсем без

съзнание. Тя се отдалечи на няколко метра, след това дойде отново, за да възстанови визуалния контакт с мене.

Това продължи най-малко две минути.

Някога, отдавна, се бях свързвал с диви животни - катерички, плъхове, лисици, а веднъж успях дори да погаля

една мъжка сърна. Но никога не бях имал контакт с риба. Усещането ми беше удивляващо, съзнанието ми се

извиси веднага с няколко хармонични и веднага разбрах какви бяха целите ни за този ден - да почувстваме как

природата се ражда и да усетим присъствието на Духа във всяко нещо.

Дали това беше доказателството, което бях поискал от ангелите? Бяхме обсъждали през предишната седмица по

какъв начин "Братята ни от Пространството", идващи от други измерения, слизат до нашето ниво, като приемат

мигом някаква специфична форма, за да ни поздравят.

На другия ден закуската беше посветена на последните разговори и сбогуването, тъй като повечето от

участниците трябваше да пътуват със самолет преди обяд.

На нашата маса разговорът се насочи към една млада двойка, която чакаше бебе през следващите седмици и

двамата искаха детето да се роди във вода. Предложих им цялостната си подкрепа и настоях на факта, че е

важно да не се пипа пъпната връв четири часа след раждането. Това ще даде на бебето възможност да се научи

само да диша, а не да бъде насилено да поеме първата си глътка въздух. Всички около мене слушаха с интерес и

започнаха да ми задават въпроси. Оказах се веднага в центъра на една дискусия, в която подчертах

многобройните добри страни на метода rebirth.

Една жена, седнала на другия край на масата, която впрочем беше говорила съвсем малко, но слушаше

внимателно, внезапно ме попита:

"Можем ли сега да направим сеанс?" Да направим сеанс беше наистина последното нещо, за което можех да си

помисля. И затова отговорих: "Не виждам как би било възможно, ние имаме нужда от усамотяване, а трябва да

напуснем стаите си до обяд." Тя отвърна: "Да, но е само десет часът." Почувствах обичта й и решимостта й и си

дадох сметка, че не мога да откажа. Започнах също да чувствам, че нещо слизаше от висшите нива.

По време на този курс доста хора бяха преминали през различни нива на интензивно емоционално

освобождение. Често бях присъствал на едно явление, което ми беше вече доста добре познато - хората се

впускаха в един сеанс по rebirthи то съвсем спонтанно в мига на това освобождение. Лекарите наричат това

състояние хипервентилация и тъй като не знаят какво става, обикновено се намесват и го прекъсват. Та това

явление ми беше добре познато от преди това, когато всеки път имаше присъстващ инструктор, за да

придружава и насочва човека, за да може той да завърши един цялостен енергиен цикъл, като използува

носителя си - дишането. Резултатите всеки път бяха много силни и позитивни.

Но тука, в този курс, нямаше друг инструктор, освен мене, и друг участник. Освен това никой не прояви

интерес. Почувствах се в трудно и онеправдано положение, защото знаех, че познавам и владея един много

мощен метод, който отговаря на една вътрешна необходимост и на едно желание, но нямаше място да се

приложи. Нямах разрешение да служа по този начин и следователно не можех да го проведа. Знаех също така,

че rebirthе средство, чрез което хората могат да се извисят в много голяма степен, до най-висши нива, след

като имахме опита по време на един такъв курс. Най-малкото знаех това теоретично, но още не бях го

приложил на практика Трябваше все пак да опитам.

Имах идеална кандидатка, отворена и съвсем добре разположена. Нашият сеанс по rebirthпотвърди напълно

това, което вече знаех. Тя се оказа заобиколена от присъствието на извисени Учители и от своите ангели. Тя

също почувства присъствието им. Усети, че регресира до тримесечна възраст, след това в утробата на майка си

и чак до мига, в който стигна до Великото Нищо. Оттам тя се върна пак в утробата, преживя отново раждането

си и след това мина порастването си и стигна пак до тримесечна възраст. През този процес тя успя да се

възроди с пълното съзнание за своята цялостна връзка с единния Живот. И двамата бяхме обладани от едно

чувство на обич и единение, което едва ли може да се опише с думи.

С този опит не само курсът приключи за мене, но и се потвърди всичко онова, което вече знаех, но още не

можех да докажа. Той послужи също така да ми потвърди, извън всякакво съмнение, че имам вече връзка с

висшия ми Аз и че всичко е било оркестрирано или режисирано от равнищата на висшите измерения. Най-

добрата аналогия, която мога да приведа, е следната: Ако човек е добре подготвен, методът rebirthприлича на

едно посвещение в Голямата Пирамида.

Този сеанс по rebirthбе реализацията. Тогава разбрах със сигурност, без никакво колебание, че ще стана

инструктор по "Цветето на Живота", един метод, който бях свързал асоциативно с метода rebirth.Самият аз

знаех това още преди Дрънвълоу да ми го каже при един телефонен разговор, но въпреки това бях забелязал в

душата ми да се промъкват и някои съмнения. Явно съм бил в пълния разгар на процеса на оздравяването,

който описвам в тази книга.

Докато моите съмнения се топяха като сняг под топлото слънце, оставаше ми пълното присъствие на моята

истинска цел - да бъда учител от висшите измерения, слязъл тука долу, за да работя за създаването на рая на

Земята. Казвам това само за да ви напомня вашета собствена същност. Духът на Бога живее във всекиго от нас,

остава ви само да погледнете в очите на един друг човек… Дошло е сега времето да си спомним всичко това!

НО С КАКВО Е СВЪРЗАНО ТО?

И сега да си поставим въпроса: С какво всъщност е свързано всичко това? - Най-напред, не забравяйте, че нищо

в тази книга не е вярно - и все пак точно такива са нещата.

Позволете ми да ви посоча всичко онова, което тези неща не означават. Те не означават, че е възможно да се

разчита на съвременната технология, за да се излезе от сегашното пложение. Най-висшата технология е

външната меркаба. Ето какво е посланието от Сидония.

Именно нашата непрекъснато нарастваща зависимост от технологията е първата причина за нашите трудности.

Всъщност колкото повече напредваме технологично, толкова по-невежи ставаме. Ние се откъсваме все повече и

повече от Единния Дух и ставаме все по-слаби и и все по-немощни. Губим силите си, като преотстъпваме

нашата власт и сила на технологията и техниката, тоест на външни спрямо нас обекти или предмети. И тогава

ставаме зависими от тези обекти и предмети до такава степен, че преставаме да бъдем способни да действаме

по вътрешен порив или импулс. А освен това привикваме да се подчиняваме на някакъв външен авторитет, на

външни за нас мотиви.

Ръководният принцип на новото съзнание ни диктува да следваме вътрешния си порив и вътрешните си

мотиви, а не всичко, което идва отвън (за да се подчиняваме на някакви заповеди отвън). Това означава да

следваме Духа вътре в себе си без ни най-малкото колебание. Щом се научим да живеем и действаме по този

начин, ще открием, че вече имаме всичко онова, от което човек има нужда - всичко е вътре в човека.

Освен това, ние ще бъдем отвеждани на най-доброто място в най-подходящото време, за да се срещаме точно с

онези хора, с които трябва да се срещнем. Най-добрият пример, който ми идва на ум сега, е създаването на тази

книга. Именно защото следвах Духа без колебание, всичко стана по съвършен начин.

Моето първо желание беше да напиша нещичко по този въпрос, защото той ме интересуваше мене самия. Един

ден при мене дойде един клиент по rebirth,който се казва Richard Grossinger,за да се видим. Той е

представител на издателската къща, която отпечата книгата на Richard Hoagland "Паметниците върху Марс".

Тази книга явно беше изцяло в областта, която в този момент ме интересуваше и мен, и естественият ми порив

бе да споделя с Ричард какво зная за планетата Марс. Малко след това той ме попита дали искам да напиша

тази книга.

След няколко месеца той ме запозна с дъщеря си Миранда, деветнадесетгодишна. Разговорът се насочи към

планетата Марс, извънземните, тайните правителства и тъй нататък. По едно време Ричард я попита какво

мисли тя за всичко това и тя отвърна: "Разбира се, нищо в казаното не е вярно, но точно така стоят нещата."

Тъй като самият аз не умея да ползувам компютър (дори не мога да работя с пишеща машина), тогава се появи

Lois Cheesman,която доказа неведнъж, че е идеалната партньорка за едно подобно приключение.

Срещнах един нов приятел, Alfred Lee,който ми предложи да направи на компютър някои геометрични

чертежи. Оказа се, че той може да ги направи на компютър много по-бързо, отколкото аз можех да ги направя

на ръка.

Именно по този начин всичко става. Когато следваш Духа, всичко се случва навреме, без да имаш нужда да

направиш и най-малкото усилие.

Съществата, които принадлежат на най-напредналите в галактиката цивилизации, нямат нищо и не притежават

нищо извън себе си. Те могат да правят всичко, което пожелаят без абсолютно никакъв външен обект или

предмет.

Дори ако създаваме външни машини, ние трябва по някакъв начин да успяваме да правим сами всичко онова,

което правят машините.

Ето в каква посока трябва да се движим. Като минаваме от третото измерение на съзнание към четвъртото,

тоест от съзнанието, където приемаме да живеем с ограничения и в състоянието на жертви, към овладяването

на проявлението на Бога, постепенно ние разбираме, че всичко, което ни е необходимо, е вътре в нас самите. И

следващият етап на съзнание трябва да бъде да навлезем в себе си, за да го открием.

Висшият израз на този вътрешен извор е меркабата. По-голямата част от съществата, които живеят в нашата

галактика, използуват вътрешната меркаба - те нямат абсолютно никаква нужда от нищо, което да идва извън

тях самите. Те съществуват в своето живо "превозно средство", състоящо се от пространство и време, и имат

всичко, което им е необходимо.

Скоро и ние ще отидем при тях.

MagicGateBg.com