Време за промяна

***

Това, което искам да ви разкажа, е историята на Христос от днешния ден. На Този, Който се завърна при хората, за да ги спаси, възстановявайки връзката им с Бога. Христос е сред вас и ви говори. Вслушайте се в думите Му, усетете любовта Му и отворете сърцата си, за да възкръсне в тях Бог с пълната слава и великолепие на Създател!

Приемете мъдростта – мъдростта на живота, довел хората тук, на Земята, за да се учат и да се усъвършенстват, и да познаят светлината!

Любовта е всесилна! Тя отваря сърцата на хората и издига душите до голямото прозрение на смисъла на живота. Няма живот без любов! Това е вечната истина, която осмисля човешкото съществуване на Земята. Искате ли да усетите любовта? Отворете сърцата и душите си за светлината и умовете си за мъдростта!

Ще попитате къде е Христос? Той е сред вас и във вас! Приели сте Го с вашето кръщение и носите Неговото учение. Нека то разцъфти и възвести връщането на спасителния порив за любовта към Бога и единението с Бога. Не чакайте човека Иисус пак да се роди! Отворете сърцата си и повикайте Христос да се въплъти във всеки от вас! Бъдете Синове на Създателя – мъдри и светли, изпълнени с любов и доброта, какъвто бе Той самият!

Може би ще си кажете, че не сте достойни за това!

Защо се страхувате? Защо се срамувате? Защо сами се отдалечавате от своя Отец и Баща? Не бъдете неразумни деца! Не повтаряйте грешките на своите предшественици, да смятате, че привилегията да се свързваш с Бога и да бъдеш воден от Бога е била веднъж завинаги дадена единствено и само на един човек и е отнета за всички останали! Не бягайте от отговорност! Вие сте дошли тук, на Земята, като Божии деца и вече е дошло време да пораснете. Божият Син е потенциално заложен във всеки от вас и може да се изяви, стига да пожелаете да пораснете и да осъзнаете защо сте дошли тук, и каква е вашата мисия на Земята.

„А Църквата! Къде е ролята на Църквата във всичко това?” – ще възкликнат някои от вас. Нека да оставим на всеки да определи своята роля и принос за духовното издигане на човечеството и да го осъществи. Не се осланяйте на църковната институция да изпълни за вас това, което трябва да направите сами! Искайте прошка, искайте смирение, искайте прозрение от Господ Бог и Той ще ви го даде. Молете се и отваряйте по този начин съзнанието си за Неговото ръководство. Ако имате нужда от помощници – познавате такива, но не забравяйте, че връзката е винаги лична и директна! Никой не може да измоли прошка за вас, ако вие сами не се помолите! Никой не може да ви даде Божията благословия, ако Създателят не ви я даде! Никой не може да отвори душите ви за любовта, ако вие сами не ги отворите!

Бъдете любящи същества! Обичайте себе си, обичайки Бога в себе си! Обичайте другите, обичайки Бога в тях! Всичко на тази Земя е плод на Божественото сътворение и носи в себе си частица от Създателя. Не унищожавайте природата! Не унищожавайте човешки същества, защото ви е дадено да уважавате и обичате сътвореното наравно с вас самите. Вие всички сте част от общата картина независимо колко сте различни един от друг. Вие правите света пъстър и многообразен – един хармоничен букет, сътворен от ръцете на Създателя.

Това, което нашият Баща ни завеща, е да се обичаме и да си помагаме, и най-вече да прощаваме. Той е Този, Който може да отсъди и да прецени кой трябва да се извини и кой заслужава да се поощри. Всеки от нас изначално се стреми да бъде обичан от своя баща и никой родител не би допуснал децата му да се наказват едни други, нито пък да се самонаказват сами – негово е правото да прецени. Няма по-висш съдник от нашия Създател! Негово е правото да прости!

Мъката, която цари по Земята, трябва да се изкорени от сърцата и на нейно място да се посее любовта. Без страх, без яд, без агресия душите на хората могат и трябва да греят, изпълнени с любов и светлина!

Ще попитате как може да се постигне това? Много е просто и едновременно с това е трудно. Изисква непоколебима вяра и безкрайна мъдрост. И вярата, и мъдростта са индивидуално постижение. Те не се купуват и не се продават, те просто се развива, и се притежават, и се затвърждават.

„Има ли Бог?” – ще попитат някои от вас. Част от хората ще кажат: “Има.” Друга част ще кажат: “Няма”. Независимо от това дали вярваме, или не, ние сме тук, за да изживеем живота си и да се учим от грешките си. Всеки може да попадне в ролята на заблуден и това е част от неговия опит. Всеки върви по пътя си и в процеса на изминаване достига до своето осъзнаване. Не се учудвайте, че хората вървят по различни пътеки и в течение на своя живот изминават различни разстояния. Всеки върви според собствените си възможности и постига резултати в зависимост от своята подготовка и упоритост, както и в зависимост от своята способност да си поставя цели и да ги преследва, учейки се от собствените грешки и от грешките на другите.

Човек не е различен от това, което е. Той всъщност е това, което е! Помислете си какви сте били, какви сте в момента и какви искате да бъдете. При това не мислете за материални неща, тъй като те са нетрайни и във всеки момент може да ви бъдат отнети. Преценете спрямо вашето духовно развитие и мъдростта, която искате да придобиете. Искате ли да бъдете по-мъдри? Искате ли да бъдете по-осъзнати и духовно извисени? Може би да! Тогава помислете за Създателя! Има ли по-мъдър от Бога? Има ли по-извисен от Бога? Не се притеснявайте, че не можете да Го достигнете! Та вие Го носите в себе си! Той живее чрез вас и във вас! Не мислете, че Той иска да ви отдалечи от Себе Си – напротив, Той по всякакъв начин се стреми да ви приближи. Защо тогава се страхувате да поискате близостта? Защо изначално се боите, че няма да ви се даде? Нали не сте вие тези, които определяте какво възнаграждение ще ви се даде!? Постарайте се, поработете и получете това, което сте заслужили! А след това благодарете. Когато стремежите ви са чисти, когато действията ви са упорити и последователни, нямате основание да се съмнявате, че няма да ви са даде. Просветление се дава на този, който безрезервно вярва и упорито работи за това да го получи, и по този начин да помага на другите. Бог иска да ви даде, когато вижда и знае, че заслужавате и че с това, което получавате, няма да злоупотребявате, а ще работите като Негови помощници на Земята за облагородяване и извисяване на всички Негови чеда.

Хора, опомнете се! Не търсете спасението в разпънатия преди 2000 години на кръста Човек! Спасете душите си, следвайки Неговото дело, прилагайки на практика Неговите съвети да обичате себе си и хората до себе си като ваши братя и сестри, деца на общия Създател! Обичайте Бога чрез любовта си към хората! Служете на Бога чрез своята служба за хората! Така вие съхранявате и умножавате всичко, създадено от Бога. Бъдете щастливи и се радвайте на живота, който ви е даден от Създателя, възхвалявайте го и го обичайте във всичките му проявления! Бъдете благодарни и на най-малката тревичка, че съществува, защото тя е част от живота на Земята и също като вас живее и умира по законите на нашия Създател, за да радва нашите очи и да успокоява нашите души.

Открийте Бога в себе си и във всяко същество на тая земя! Бъдете достойни деца на Създателя!

***

Никой не е толкова умен, че да може да решава за себе си! Животът е съвкупност от много обстоятелства, които ни помагат или ни възпрепятстват да постигаме поставените от нас цели. Дали наистина е така? Обикновено отговаряме: “Един Господ знае.” И сме прави, много прави, защото наистина е така. Господ ни води и ни помага да вървим по пътя, който сме избрали. Той знае по-добре от нас как да ни упъти, тъй като може да види всичко и да прецени кое е най-добро за нас. Често ние се заблуждаваме поради това, че виждаме нещата ограничено и правим заключенията само въз основа на фактите и опита, с който разполагаме. Трудно е да оценим смисъла на тежкото и стръмно изкачване, ако не знаем, че то води към върха. Още по-трудно е да осъзнаем, че много по-лесно е да вървиш надолу и дори да падаш и че при падането може да се нараниш. Изкачването на високите духовни върхове е дадено на светлите души, падането е за тежките и слабите!

Няма човек, който да не се плаши от смъртта. Смъртта е неизвестното – това, което ни отнема живота. А познаваме ли живота? Тук сме дошли да се учим и да се развиваме всеки според своето вътрешно усещане за това, накъде го влече. Препятствията са ни дадени за да ги преодоляваме и да помъдряваме!

Искате ли да бъдете по-мъдри? Искате ли да бъдете по-извисени? Защо тогава се боите от трудностите? Защо се стремите да избягвате препятствията? Създателят се грижи за вас и ви помага. Стига да Му вярвате и да се молите за помощ, Той винаги се отзовава, за да ви спаси. Неговата цел не е да ви унищожи, а да ви накара да се осъзнаете чрез мъдростта! Отворете очите си! Повдигнете главите си и ще видите, че над вас е простор и светлина! Това са даровете на Създателя, нашия Отец! Той ни е отредил безгранично развитие и ни дарява с живот, за да го изживяваме и за да помъдряваме. А светлината? Какво ни дава тя? Отнемеш ли живота, отиваш в тъмнината. Навлезеш ли в живота – попадаш в светлина. Толкова е просто, че хората дори не се замислят защо заспиват в тъмнина и работят в светлина. Светлината е живот. Тя идва при нас, за да ни просветли и да ни облагороди. Помислете си какво би означавал човешкият живот без светлина, без топлина. Просветлете душите си! Сгрейте сърцата си! Бъдете живи същества – щастливи деца на своя Баща! Не се притеснявайте от грешките, не се страхувайте от заблудите – те са ви дадени, за да се учите и да ги преодолявате. Мислете накъде вървите! Следвайте посоката към светлината и няма да сгрешите, защото така се приближавате към Създателя – ще бъдете по-близо до Бога! Искате ли да сте близо до Бога? Искате ли да усещате Създателя, вашия Баща, докато живеете на майката Земя?

Щастието! Какво е щастие?! Трудно е да се определи, защото всеки го усеща по различен начин. А скръбта – не я ли усещаме също по различен начин, всеки със собствената си душа?! Има ли човек, който да не иска да бъде щастлив! Има ли човек, който да иска да скърби?! Но как ще оценим щастието и радостта, ако не познаваме скръбта! Нашият Отец е мъдър и иска да ни научи да изпитваме радостта, като ни покаже и нейната обратна страна. Нека се молим за това, което искаме да получим, останалото ни се дава, за да го изживеем, за да помъдреем. Няма бяло без черно, няма ден без нощ, няма живот без смърт – ето това е, което трябва да разберем!

Искате ли да ви разкажа една приказка? Да! Защо? За да избягате от реалността? Няма реалност без нереални неща! Няма видимо без невидимо. Няма мъж без жена. Няма възрастни без деца. Пъстра картина! Абсолютно многообразие на противоположни неща! Ето това е мъдростта! Мъдростта на света!

Животът е преходен, щастието – също, както и всички хубави неща. Затова трябва да ги познаваме чрез мъдростта. Смисълът на живота е да бъде променлив и многообразен – в това е неговата пълнота. Представяте ли си, ако трябваше да живеем вечно, колко дълъг и безкраен щеше да е нашият път? Колко много би трябвало да вървим и никога да не го извървим? Как ви се струва една такава перспектива? Бихте ли се впуснали в едно такова приключение? Няма ли да се уморите? Нашият грижлив Баща е предвидил това и е ограничил нашия живот в рамките на даден срок, в който да се учим и след това да се явим на задължителния изпит, където всеки от нас получава оценката, която заслужва. Затова бъдете старателни! Не прескачайте трудните упражнения, защото само така ще отидете подготвени за финалния тест. Наближават тежки изпитания, които ще помогнат на човечеството да израсне и да помъдрее, ако иска да оцелее. Подготвяйте се, за да ги посрещнете! Така нараства вероятността успешно да ги преодолеете – всеки според собствената си подготовка, знания и опит. Не очаквайте да ви се размине всичко това, през което трябва да минете!

Любовта е нещо уникално. Тя е дадена на хората, за да осмисли живота им. Можете ли да си представите живота без любовта? Та той произхожда от любовта! Ние живеем с любовта на нашия Създател и на майката Земя, която ни храни като нейни чеда. Любовта между телата на мъжа и жената създава децата. Любовта в сърцата огрява душата. Колко богати души имат хората, които освен себе си обичат и близките си, както и всички хора на Земята! Обичайте своите родители, братя и сестри! Обичайте своя небесен Отец и майката Земя! Не пестете любовта си! Не охлаждайте душата си! Запалете огъня на любовта да грее в нея! Само така вие сте живи. Само така вие изпълнявате своята цел на Земята. Няма ли любов в сърцата, трудно се крепи душата!

***

Когато човек се обърне назад и погледне живота си, често иска да го изживее отново. Струва му се, че ако има този шанс, нещата ще се променят и той ще съумее да постигне много повече и да бъде много по-щастлив.

Какво ни пречи да изживеем живота си така, както искаме? Може би това, че не осъзнаваме неговата стойност, ни пречи да го ценим! Животът ни се дава даром и затова ние сме склонни да го разхищаваме. Истинското осъзнаване на това, колко ценен е животът, идва със старостта. Докато животът е пред нас, ние смятаме, че всичко можем да правим с него. Когато се изчерпа, едва тогава се замисляме как е най-добре да го използваме. Но тогава обикновено е твърде късно да предприемаме каквито и да било промени.

За сравнение си представете какво можеш да произведеш от 100 кг тесто и какво от 2-3кг или от 5 кг тесто. Господ дава на всеки живот, за да го поеме в ръцете си и да го моделира по собствено желание. Колко щастливи се чувстваме, когато можем да направим много неща, включително и да помогнем на другите да моделират живота си по по-добър начин. Ако сме лоши и завистливи, ние може да се опитаме да попречим на другите да живеят щастливо, но дали това ни помага ние самите да живеем по-добре? Със сигурност – не! Голяма грешка е, когато се опитваме да отнемем от живота на другия. В този случай не само не прибавяме към своя, но рискуваме някой друг да се насочи към нас и да извърши спрямо нас това, което ние сме направили. Не е ли по-добре взаимно да си помагаме, вместо да си пречим един на друг?

Когато даваме, ние всъщност получаваме! Подавайки ръка на по-слабия, ние всъщност ставаме по-силни. Давайки от своето, ние отваряме при себе си път за нови неща. Отнемайки от другия, ние изпадаме във вечен страх от възмездие и трябва да опазваме със сила придобитото с насилие. Няма вечен живот на Земята, но има вечен страх, който може да убие нежните искри на всяко щастие. Помислете как бихте искали да изживеете живота си! Той ви се дава тук, на Земята, с добро, за да го изживеете с добро! Получавате го като дар от Бога, но го ценете и знайте, че той ви принадлежи дотолкова, доколкото успявате да го живеете, дарявайки любов и светлина!

Няма значение какво си правил в живота си, има значение какво правиш и какво можеш да направиш! Човешко е да се греши, но много по-лесно е да бъдат избегнати грешките, отколкото да се поправят след това. Всяко пренареждане и преправяне на къщата на живота изисква много повече усилия, коства похабено време и ресурси. Затова всеки трябва много отговорно и отрано да се заеме и да осмисли цялостния проект на живота си. Така ще узнае какво гради и ще може да го изгради по своята мярка. Много е важно да пресметне силите си в зависимост от стремежите си и да прецени каква постройка може да изгради със собствени усилия и без чужда помощ. Тогава строежът със сигурност ще бъде успешен и ще се гради стабилно и щастливо. Не отнемайте от другите, за да придобиете за себе си, защото това ще ви тежи. И знайте, че вашето щастие и любов се разпростират върху другите и се умножават. Умножете стойността на живота си, давайки и помагайки на другите! Няма по-добър живот от живота, изживян с добро!

Смъртта е нещо, което ни спохожда неизбежно. Всички знаем, че в един миг тя ще дойде и ще почука на вратата ни. Затова трябва да сме готови във всеки един момент да я посрещнем, без да се изненадваме. Тя идва при нас, когато е необходимо. От нас зависи кога тази необходимост ще възникне. Решението е в ръцете на нашия Създател. Затова трябва да се молим за по-дълъг живот и да се стремим да го живеем по-пълноценно. Не обърквайте пътя, за да имате възможност по-дълго да вървите по него!

Смъртта сама по себе си не трябва да ни плаши. Тя идва, за да постави ново начало в нашия път. Смъртта носи със себе си развитие – друго развитие. Тя идва, когато сме изчерпали възможностите си за развитие в този живот. От нас зависи дали и колко искаме да живеем. Винаги имаме шанс в рамките на възможната продължителност на човешкия живот да поискаме от Създателя по-дълъг живот, като Му докажем, че ще го изживеем ползотворно. Иначе какъв е смисълът да си губим времето да вървим в грешна посока? Нашият Отец се грижи всеки от нас да получава това, което иска и което заслужава. Заслужете това, което ви се дава!

Трудностите извисяват и облагородяват, ако ги приемем като нещо дадено, което трябва да преодолеем или с което трябва да свикнем да живеем, за да станем по-силни и по-способни да оцеляваме. Нашият Отец иска да ни направи силни и способни, затова ни дава изпитания, които да преодоляваме и да осъзнаваме. Искате ли да имате лек живот? Сигурно – да. Но такъв живот ще ви направи слаби! Ще отнеме от вашата сила и способност да преживявате не само леки, но и трудни моменти. Искате ли да бъдете неукрепнали или искате да докажете своята сила да преживявате различни ситуации и да се обогатявате по този начин с натрупан опит и усещания? Колко е леко, но и безинтересно да се научиш да вървиш по равното и колко по-щастлив се чувства човек, когато успее да изкачи един труден връх. Няма непреодолими препятствия. Бог ни помага да вървим нагоре и да укрепваме, като според нашите сили и възможности ни води по маршрут, който да е интересен и полезен за нашето собствено развитие.

Когато се молим, ние добиваме допълнителна сила, защото нашият Създател чува молитвите ни и ни помага. Но трябва да вярваме и да се уповаваме на Неговата помощ и ръководство, защото как иначе ще сме сигурни, че не сме се заблудили и пътят, по който вървим, е този, който Бог ни е отредил.

Накъде върви човек в живота си? Често ние бързаме да стигнем някъде, без да се замисляме накъде вървим и кой ни води. Едва когато се озовем на неподходящото място, осъзнаваме, че сме сбъркали и се опитваме да поправим грешката си, но често вече не са ни останали сили и време да сторим това.

Животът е един безкраен наниз от събития. Пъстра броеница! В нея има жълти и бели, и сини, и зелени, и кафяви мъниста. Всяко мънисто е брънка от нашия живот. Понякога сме доволни от цвета им, друг път – не. Така е, защото ги гледаме поотделно всяко едно, независимо от останалите. А колко по-интересно е да гледаш цялата броеница и да се възхищаваш от нейната пъстрота! Колко по-добре е, прехвърляйки мънистата, да знаеш, че трябва да ги преодолееш, за да вървиш напред и в крайна сметка да стигнеш дотам, откъдето си тръгнал, но вече много преживял и доста помъдрял.

Храмът да се отвори! Храмът на душата да се отвори! Пуснете в него Бог да живее, за да не пустее! Бъдете силни същества! Вярвайте силно и обичайте силно своя Бог! Той ви пази, Той ви води. Той ви подкрепя в трудни моменти, за да вървите напред и да не се препъвате, и да не изоставате. Не изоставайте от собственото си развитие! Не се ограничавайте с материалните неща – те са преходни и нетрайни. Тях нито можете да ги донесете, нито можете да ги отнесете от този живот. Работете за душата си! Развивайте душата си! Тя е вашето най-голямо богатство, което можете да разширявате, задълбочавате и извисявате в неограничена степен. Пречиствайте душата си! Проветрявайте чувствата в нея, за да бъде тя светла и чиста – желан храм за любовта. Обичайте от цялата си душа! Обичайте по най-светлия и чест начин, на който сте способни!

Мъка! Мъка и пустота е налегнала човешката душа! Мъката да се изтрие, пустошта да се облагороди с любов, мракът да отстъпи място на светлината!

Отворете душите си! Просветлете душите си! Проветрете мислите си! Не оставяйте черните мисли да пораждат у вас тъжни чувства. Мислете за хубави и добри неща! Усещайте хубави приятни чувства! Знаете ли колко е трудно и едновременно лесно човек да бъде добър?

- Защо ни питате? – ще кажете. - Ясно е, че всеки иска да бъде добър, но далеч не всеки може да бъде такъв при всяко свое действие, при всяка своя мисъл.

Вярно е! Така е! Кой казва, че трябва да бъдем едни и същи през целия си живот? Кой казва, че не трябва да се променяме! Нали така се развиваме! Не се страхувайте от черните мисли, за да не ги допуснете да ви завладеят! Бъдете смели и ги гонете! Бъдете силни и ги преборете! В това е вашето израстване, в това е вашето развитие. Не се притеснявайте да не се подхлъзнете! Не се притеснявайте да не се препънете! Защото само така можете да се научите да вървите и независимо от хлъзгавите и каменисти места да напредвате без страх, че може да се нараните. Вашата сила е във вашата вяра, че дори и да се нараните, вие ще успеете да се съхраните, ако вървите в правилната посока по пътя, определен от Създателя. Търсете връзката със Създателя! Той знае накъде ви води, Той знае как да ви упъти и да ви научи да вървите, така че да се развиете и да се извисите.

Гледайте напред и никога назад! Напред е това, което можете да промените. Напред е това, което можете да предвидите.

***

Здравето е ценно за човека. Когато говорим за здраве, обикновено всички мислим за физическото здраве. Много по-рядко човек се сеща да се замисли за духовното си здраве, а нещата са свързани и взаимозависими. Представете си една болна душа как се блъска в тялото и го измъчва, и го терзае, докато го сломи и го съкруши. И обратното – една здрава душа веднага стопля тялото и го пречиства от всички тежести и болести, които му пречат да функционира нормално.

Искате ли да бъдете здрави, първо се погрижете за душата си! Тя е това, от което трябва да започнете, за да успеете. Искайте здраве за душата си! Молете се за здравето на душата си! А какво означава човек да има здрава душа? Това значи преди всичко светла душа, чиста душа. Здравата душа е голяма и силна. В нея има място и за радост, и за болка. Здравата душа на се бои от болката, тя я преодолява. Колко ли трябва да израсне човек, за да укрепи душата си и да я просветли! Пътят не е лек, но си струва! Достатъчно е да поискаме да го извървим и да издържим. Много са изкушенията, много са препятствията, които се опитват да ни отклонят и да ни сломят, но това е пътят на израстването. Искате ли да ви кажа как можете да излекувате душата си и да я поддържате здрава? Молете се! Молете се на Бога и вярвайте, че Той ви помага!

Душата ви трябва да прогледне, за да види светлината, за да усети любовта и да изпита Божествено щастие и наслада. Отворете душата си за светлината – тя носи живот и съживява!

Знаете ли как се чувства здравата душа? Тя е лека, светла, изпълнена с любов и състрадание. Животът ú носи наслада. Радостта я изпълва и завладява. Нещастието я смирява и тя помъдрява. Душата е здрава, когато може да усети болката и радостта, без да ослепява, без да се пречупва или изкривява.

Обичайте душата си и се грижете за нея! Дарявайте я с Божествена любов, за да се облагородява! Когато заблести Божествената искра в нея, тя се съживява и се извисява. Не ограничавайте душата си във вашите тела и земни мисли. Усещайте с душите си! Молете се с тях! Душите носят вашето безсмъртие. Не ги убивайте! Грижете се за тях!

Светлината е извор на живот. Ние се раждаме в светлина, живеем в светлина и угасваме, когато свърши земният ни път. Светлината ни води. Тя ни оживява и ни окрилява. Представете си живота без светилна. Няма живот! Без светлина няма живот! Как искате душата ви да живее, когато я обгръщате в мрак?! Светлината почиства и съживява. Не бягайте от светлината! Не се изолирайте от светлината! Тя ви е дадена от Бога, приемете я и я отдавайте! Вие сте частица от Бога и вашата светлина ви свързва с Бога. Бог е светлина и любов – грее в душите и топли сърцата. Топли тела – пулсиращи сърца! Души, изпълнени със светлина! Нищо не е по-ценно от светлината и любовта. Какво струва животът без любов! Как тежи душата без светлина! Живейте с лекота! Живейте без страх от смъртта! Живейте със здрави тела! Живейте с любовта!

Живот! Живот! Ти идваш и си отиваш! Накъде вървиш, накъде ни водиш? Всичко върви в естествения си ритъм от раждането до смъртта. Ако се вгледаме в хората, ще видим, че те са еднакви, а същевременно са толкова различни! Кое прави хората еднакви и кое ги отличава? Единството е в общото, различието е в детайла. Дали си по-висок или по-нисък, по-пълен или по-слаб – ти имаш нужда от храна, вода, светлина. Хората чувстват и усещат различно, защото всеки носи собствената си душа!

Виждали ли сте душата на човека? Знаете ли какво носи тя? Душата се възприема с чувствата. Всички можем да чувстваме едно и също нещо, но го правим по различен начин – всеки за себе си, всеки вътре в себе си. Чувствата са нещо, което носим вътре в себе си и изживяваме, независимо дали ги осъзнаваме. Чувствата са нещо, което можем да отворим или да затворим. Чувствата са нещо, което можем да убием и после пак да съживим. Чувствата са неизчерпаемият източник на нашия живот. Ако не чувстваме, значи не сме хора, значи сме се откъснали от нашия Създател и вегетираме до изчерпване на жизнения сок в телата ни. Животът без чувства е лишен от същност. Мисълта не може да замести чувствата. Тя може да ги убие или да ги създаде, но не и да ги възпроизведе.

Мисълта е онова оръдие, което ние владеем, за да управляваме живота си. Внимавайте как използвате мисълта! С нея можете да градите, но също така и да рушите. Мисълта е дадена, за да води човека и да го направлява. Тя може да се разширява и да се ограничава, да се просветлява и да потъмнява. Светлите мисли ни активизират за живот – тъмните ни убиват! Не забравяйте, че вие сами определяте цвета на вашите мисли! На човек му е дадена цялата палитра от мисли и той сам избира накъде да се насочи. Посоката и цветът на мислите определя посоката и цвета на чувствата. Трудно е да си представим, че светли чувства може дълго да виреят под булото на черни мисли. Не се оставяйте мислите да убиват чувствата ви! Мислете положително! Усещайте живота положително! Мислете в светлина! Живейте в светлина! Бъдете светлина!

Човешко е да се греши. Грешките ни учат. Грешките ни осъзнават. Не бягайте от грешките, учете се от тях – те са вашият опит. Те са вашата мъдрост. Човек лесно може да сгреши в мислите и действията си, но чувствата трудно грешат. Индикаторът за това, дали нашите мисли и действия са грешни, са нашите чувства. Не оставяйте мислите и действията да диктуват изцяло вашите чувства. Те може да ги контролират, да ги овладяват, но не и изцяло да ги ограничават, защото така ги изопачават. Не изкривявайте живота си чрез изкривяване на чувствата си. Човек естествено е щастлив, когато усеща положителни чувства. Ако човек черпи наслада от отрицателни мисли, чувства и действия, то той се самоунищожава. Когато ви налегнат черни мисли, не бързайте да се отчайвате, а отворете душата си и се помолете за любов и светлина! Това е вашият зов към Създателя да ви съхрани и да задейства у вас онези естествени процеси и програми, които ще ви възродят и ще ви облагородят.

Не губете връзката с живота! Не убивайте любовта! Тя ражда живота и отблъсква смъртта!

Истината! Къде е истината? Коя е истината – истината за човека и за неговия Създател? Защо ви трябва истината, не можете ли да живеете без нея? Естествено, че тя ви интересува, естествено, че ви вълнува! И за какво! Това ще промени ли нещо вашия живот? Едва ли! Та вие знаете истината, само че малцина вярват в нея. Останалите искат да се убедят, а има и такива, които се боят от истината. Те предпочитат да мълчат. Питайте! Търсете! Истината ще ви са даде! Тя се дава на всеки, който се стреми да застане лице в лице с нея – истината за живота, истината за смъртта. Колко хора се боят от истината за живота и смъртта! Истината е това, което се случва с нас. Истина е, че сме живи. Истина е, че можем да сме щастливи. Истина е, че можем да сме красиви. Знаете ли колко много истини има в живота? Истината за теб може да не е истина за мен! Истината е осъзната реалност, но истината е и неосъзната реалност! В такъв случай нашата способност да възприемаме и осмисляме истината е ограничена. Истината за човека е ограничена – истината за Създателя е неограничена!

Люсиена Костова