Летящите Чинии на Илюминатите част III

Какво имам предвид? Въпреки димната завеса със скъпия гравитационен детектор,

която трябва да убеди летаргичните световни академични среди, че практически е

невъзможно да се уловят и приемат гравитационни вълни, а какво остава пък те да се

модулират и използват за комуникации, въпреки това мненията между алтернативната и

десидентска научна общност в Америка са, че службите на NSA не само ревностно

слухтят, засичат и веднага разследват всяко ново изпробване от частни лица на

неауторизирани антигравитационни устройства с техните свръхчувствителни портативни

жироскопиращи гравитационни детектори, локатори и пеленгатори - не само това, но още

по интересното е, че със същите тези евтини детектори те вече повече от 50 години

“джентълменски” подслушват много … извънземни комуникационни съобщителни линии

около нашата планета. Защото гравитационните вълни винаги са били единствените

използувани във Вселената носещи честоти на тези мигновени съобщения.

Кой би използвал радиовълните (разпространяващи се едва със скоростта на

светлината) за някакви сериозни космически комуникации, когато само до най-близката

звезда на Барнард пращането на един въпрос и получаването на отговора ще трае … 10

години. Даже и в рамките на нашата Слънчева система същото нещо до Плутон и

обратно ще трае 10 часа, и никой не би чакал на телефонната слушалка по половин ден,

докато получи отговор на своя въпрос. От единия край на галактиката до другия и

обратно, от момента на запитването до получаването на отговора, ще минат само … 300

хиляди години. Докато с мигновено разпространяващите се гравитационни вълни може

да се води телефонен разговор с другия край на галактиката, без да се усеща никакво

закъснение в слушалката.

И вместо да известят световната общественост за своите епохални открития на

многоброен разум във Вселената, тайните служби на Илюминатите продължават

методично да съставят своите обемисти досиета на подслушваните извънземни

цивилизации. Подслушването става за целите на най-прозаичния междупланетен …

промишлен и политически шпионаж. Защото, с малко помощ разбира се от техните тъмни

извънземни приятели, се записват и после разшифроват засечените високообемни

многоканални “трънк линии” за компресирани съобщения, използвани от всички

чуждопланетни цивилизации около нас. Този промишлен шпионаж Илюминатите водят

естествено и по поръчка на техните извънземни учители и господари от тъмната страна

на силата, които се мъчат да разузнаят, да проникнат, и да подриват останалите мирни и

по-напреднали цивилизации около Земята, принадлежащи към “светлата страна на

силата”. За това бъдещо покоряване именно се съставят и въпросните извънземни

досиета.

В същото това време само “разсеяните” земни учени-мечтатели (а някои от тях може

би и … щатни дезинформатори?) от програмата СЕТИ (SETI - Search for Extraterrestrial

Intelligence), или “Търсене на извънземен разум”, начело с най-големия “мечтател” (или

главния промивач и масажист на мозъци?) проф. Карл Сейгън от Масачузетския

технологически институт; само тези платени пропагандисти на официалната

илюминатската версия за липсата на разум във Вселената все още се надяват да открият

някого в Космоса, изпращайки обикновени радиовълни натам, и очаквайки да получат

отговор обратно насам, кой знае след колко години, използвайки за целта един допотопен

радиочестотен диапазон, който никоя извънземна цивилизация не използва и никога не е

използвала за комуникации в Космоса.

Този факт е много добре известен на същите земни тайни общества, финансиращи

задкулисно цялата димна завеса на програмата SETI, след техните продължили много

векове ежедневни контакти и обмяна на информация с многобройни извънземни

цивилизации. Тези срещи се провеждат в най-директния възможен пряк контакт по

системата … “очи в очи”, в изобилните частни подземни супер-секретни изследователски

бази-градове в САЩ и в други страни.

Какво бихме могли да кажем за самия предводител на цялото това “замечтано и

разсеяно” академично дворянство - за проф. Карл Сейгън. Едно е сигурно - че той не

може да е повърхностен като интелект или неквалифициран като специалист - такива

хора в MTИ просто няма. Най-вероятно е като предводител на своите замечтани

последователи-”фундаменталисти” той да е един илюминатски агент и пропагандист от

много висок ранг. Какви са моите основания за тези твърде сериозни подозрения към

това светило на американската и световна академична мисъл?

Много прости и директни наистина. Не само, че в американския научен ъндърграунд

се носят непотвърдени мнения за използването от ,???? частни подслушвателни служби

на жироскопни гравитационни детектори за подслушването на многобройни извънземни

съобщения в необятния гравитационен спектър на излъчване, но напоследък вече и в

научнопопулярната световна литература почват да се прокрадват съобщения за …

конструирането от частни лица на такива портативни настолни гравитационни

предаватели и приемници, тоест модулатори и демодулатори на гравитационни вълни,

които могат да пренасят по този начин съобщения: телефонни разговори, телевизионни

канали или компресирани компютърни пакети информация. И най-важното - които могат

евтино да се използват за откриването на разум във Вселената.

Руският физик инж. Спартак Поляков е публикувал преди осем години в своята книга

“Въведение в експерименталната гравитоника” не само теорията на гравитационните

вълни и на тяхното излъчване, приемане и модулация, но е дал чертежи и снимки от

етапите на построяването на неговия настолен жироскопен електромагнитен “гравитрон”,

или гравитационен приемо-предавател (Поляков, 89). Аз лично го видях и фотографирах

при моето посещение в неговата лаборатория край Москва. Това уникално съобщение

продължава да бъде игнорирано вече осем години от “разсеяния” Карл и от неговите

замечтани последователи по целия свят, тъй като явно противоречи на партийната линия

за момента относно извънземния разум.

Освен гравитрона на инж. Поляков, който разгледах, академик Акимов ми показа в

своята лаборатория и нещо още по-невероятно - още по-компактни портативни приемо-

предаватели на … торсионни (или вортексни) полета, които също се разпространяват с

почти безкрайно-големи скорости, значително по-бързи от скоростта на светлината. (Терз

и Акимов, VI.94). Той беше така любезен да ми даде за моята бъдеща книга и

фотографии от тези генератори. Торсионните вълни, открити от хората на академик

Акимов, представляват едно обобщение, един по-общ случай на различните видове

известни или почти известни вече на науката възбуждения на физическия вакуум, като

електромагнитните вълни, електростатичното поле, или даже като гравитационното поле.

Дори гравитационните вълни и полета се явяват само като един малък частен случай на

значително по-разнообразните и всеобхващащи торсионни вълни и полета.

Което на прост език значи, че вече в самиздатските репринти на бившите тайни руски

военни институти, които свободно се разпространяват из Русия от повече от 5 години, се

съобщава и за изпробването на …. следващото поколение на космична комуникационна

техника, основана не на гравитационни, а на още по-бързите торсионни вълни. Те ще

позволят моментални комуникации не само в рамките на нашата галактика, както с

гравитационните вълни, но и в рамките на … цялата Вселена.

Ето защо е непростимо за учен с толкова високопоставен научен пост и голям

международен престиж като този на “разсеяния” Карл, да не е свършил “домашната си

работа” и да не се е запознал с публикациите в световния академичен печат по темата,

за която се изказва като глобален експерт. Още повече имайки зад гърба си могъщите и

безплатни информационни и преводачески служби по печата към ЦРУ, които безплатно

събират, превеждат, класифицират, индексират и информират съответните американски

служби и институти дори и за най-незначителното и незабележително руско научно

откритие, като донасят до бюрото на заинтересуваната инстанция копието на перфектно

преведената на английски статия! А какво остава за такива епохални и стратегически-

важни открития като тези на групите на Поляков и Акимов. Само с едно телефонно

обаждане “замечтаният” Карл би имал на бюрото си цялата преведена купчина от

публикации на двамата руснаци, и то безплатно.

Най-вероятното обяснение за поведението на “разсеяния” Карл е възможността той

да е един илюминатски агент от много висок, може би даже от най-високия възможен ранг

- да е член вероятно на тайното американско илюминатско “политбюро”, на т.н. комитет

на “Величествените 12” (Majestic-12, MJ-12). Също както неговия предтеча - световно-

известният Харвардски астроном, проф. Доналд Менцел. Той беше автор на много

документални книги, развенчаващи хипотезата за съществуването на живот извън

Земята, “доказващи” несъществуването на НЛО и дискредитиращи всички онези

изследователи, занимаващи се с тяхното изследване. Двуликият Доналд, за когото се

оказа чак след смъртта му, от умишлено “изтечени” и подхвърлени на пресата официални

правителствени секретни документи, че е бил един от 12-те членове на тайния комитет

MJ-12 (Купър, 93). Комитета, на чиито заседания според мнението в американската

десидентска научна общност винаги има запазени няколко централни стола за

постоянните представители и “имперски проконсули” на … извънземните раси от

Империята на космозлото, които лично присъствуват на по-важните негови заседания.

Твърде вероятно е след смъртта на проф. Менцел, този ключов за Илюминатите агент-

дезинформатор в областта на уфологията, неговото овакантено място да е било

попълнено от младия и амбициозен Карл.

Както наскоро обаче беше разкрито сред американските уфологични среди от един от

най-добрите конспиратолози в Америка - от м-р Бил Купър - в неговата книга “Погледнете

бледия конник” (’93) (единия от четирите конника на Апокалипсиса - б.а.), този комитет е

известен още и под името “Маджик-12” - или “Магия-12”. Което пък, познавайки целия

съвременен Вашингтонски задкулисен политически живот (виж моя двудневен семинар

“Новият световен ред”), най-вероятно е съкратено от “Блек Маджик-12” - от “Черна магия

– 12”. Възможно е този комитет да е американския аналог на тайното немско общество

Черното слънце, най-дълбоко законспирирано вътре в СС. То е било съставено от

дванадесет черномагьосника-сатанисти, които са “заседавали” в подземието-олтар на

крепостта Вевелсбург, седящи на дванадесетте каменни трона. От там те са вземали

най-важните решения от икономическо, политическо, културно и духовно естество в

Третия райх. Те дефакто са били тайното сатанистко “политбюро”, управлявало

задкулисно нацистка Германия по партитурите на същите извънземни духовни учители и

водачи от Тъмната страна на силата, както и сегашните американски тайни общества

начело с Илюминатите.

Или казано по български, към проф. Сейгън вероятно би трябвало да се обръщаме с

пълната му титла на … Лауреат на най-високите масонски награди, три пъти Носителя на

ордена “Червения щит на труда”, на Члена на Политбюрото от 12-те черномагьосници,

които управляват задкулисно американската, а от там и световната наука.

Целият този водевил за търсенето на извънземен разум от официалните

представители на американската наука ми звучи почти като програмата SETI на някое …

примитивно амазонско племе, което си е построило от подръчни материали сред

тропическата дъждовна гора своя главен проект на века - първия за цялата джунгла …

“радиоприемник”. За да чуе с него предаванията директно от БиБиСи от Лондон за

европейското футболно първенство. Този приемник, това чудо на първобитно-общинната

техника, представлява една гигантска 20 метрова фуния от палмови листа, построена

между огромните дървета в джунглата. Нещо като фуниите на първите грамофони с

пружина, но увеличена десетки пъти. Завършваща накрая с медицинските слушалки на

безследно-изчезналия наскоро лекар-мисионер. Слушалките тържествено са забучени в

ушите на племенния шаман, и по неговите команди цялото племе започва бавно да мести

отвора на фунията от палмови листа, мъчейки се да я насочи право към Лондон, за да …

чуе с нея директно от Англия гласа на говорителя на БиБиСи.

Точно колкото диваците могат да чуят с тази фуния, с този примитивен “детектор” в

акустическия диапазон на трептене, радиовълните с гласа на говорителя на лондонската

радиостанция, излъчвани в значително по-високия като честота на трептене и различен

като поле радио-честотен диапазон - точно толкова биха могли и “разсеяният” Карл и

неговото племе от “замечтани” фундаменталисти-последователи от програмата SETI да

чуят със своя примитивен детектор в радиочестотния диапазон регулярните съобщения

на безбройните извънземни раси, излъчвани в значително по-високия и различен като

поле гравитационен диапазон.

Но стига иронии с “разсеяния” Карл. Дано обаче по-бързо да разбере, че

преднамереното мамене на цяла планетна цивилизация е огромен кармичен грях, който

след това ще трябва да се изплаща в десетки следващи превъплъщения. Най-вероятно

все в роли като тази на … “разсеяния” главен глупак в комедийния анимационен сериал

на Доньо Донев “Тримата глупаци”.

2.8. Една осветляваща ода за комрид Нютон, за този гравитиращ …

към бездната гении на гравитацията.

Докато дискутирахме в предишната глава многобройните уникални антигравитационни

двигатели, все по-често появяващи се сред грубоватите творения на “дебелоглавите

самоуки механици”, ние забелязахме една странна закономерност. За кой ли път вече

видяхме, че те се издигат не само там, където съвсем не е позволено, но освен това, о-о-

о анатема, сами си генерират и необходимата енергия за техния полет като я засмукват

от физическия вакуум.

За кой ли път вече поради тази причина виждаме да се сгромолясва основния

постулат на официалната партийно-линейна академична физика за невъзможността да

се построи перпетуум мобиле, или вечен двигател (Терз и Кели, IX.92). В същото време

“голямата наука”, отричаща с лека ръка такива съобщения, винаги е била финансирана

задкулисно, още от времето на Нютон, от тайните общества и от банкерските фамилии

зад тях, притежаващи в момента световния монопол на енергийните компании! За да

можем да разберем алергичното отношение на съвременните академични среди към

антигравитацията и към безплатната енергия, трябва май да започнем от самото начало -

от Нютоновата теория на гравитацията. Но от коя именно от двете негови теории?

И каква връзка има това с моята употреба на тоталитарното обръщение “другарю” към

може би най-великия физик на всички времена? Какво бихме могли да кажем за Сър Исак

Нютон, за този гении на гравитацията и на толкова още много други отрасли на физиката

и математиката, което би осветило неговата ключова и пионерна роля в потулването и

кастрирането на истинската теория на гравитацията. По сведенията на много извънземни

контактьори, не само Нютон, но и десетки други велики учени от последните няколко века

са били контактирани телепатично в техните сънища (без да го съзнават в повечето от

случаите) от много извънземни учени и учители, които са им прехвърляли наготово в

главата идеи за открития, изобретения, и даже цели нови науки и клонове на познанието

(Майер, 75). Аз нямам ни най-малкото съмнение, че Нютон е бил техния най-добър

ученик на Земята, чак до появата на Тесла в края на миналия век. И двамата са виждали

в сънищата си своите нови творения, закони и открития.

Но освен да служи на силите на прогреса, комрид Нютон (другар на английски) беше

здраво оплетен и теглен надолу към бездната от силите на мрака. Комрид Нютон не само

беше концентрирал в ръцете си цялата абсолютна научна власт по своето време - от

1703 г. той е президент на Лондонското кралско (научно) общество, съставено почти

100% от учени-масони от най-висш ранг, но беше също така и ковчежника на британската

корона - от 1699 г. той е директор на Кралския монетен двор, който от векове е бил в

ръцете на крупните банкерски фамилии. Освен това, и най-важното за нашата дискусия,

по сведения на петербургски учени-дисиденти и вероятно членове на тамошната

масонска ложа - по своето време Нютон беше и великия дякон, извинете, великия дракон

от най-високия 33 ранг, той беше “генералния секретар” и предводител на цялото

английско масонство. В алегоричните християнски картини за сразяването на дракона от

Свети Георги същите тези идеи за вечната борба между доброто и злото, за

съперничеството между различните Вселенски йерархии на светлината и на мрака, са

отразени по доста прост и разбираем за масите начин.

Тъй като не само обръщението “другарю”, но и цялата тоталитарна фразеология,

философия и идеология на комунизма е дошла дословно преписана от илюминато-

масонската философия, аз мисля, че комрид Исак само би се гордял в гроба от това

обръщение. Още повече, че на много от надгробните плочи на толкова високопоставени

масонски братя от 33 ранг, а също и на рицари-темплиери, съвсем победоносно е

издълбана емблемата на техния ранг - емблемата на черепа с кръстосаните кости - на

тази смразяваща кръвта емблема на нацисткия СС - друго творение на същата тази

задкулисна Илюминато-масонска философия.

Векове наред това е била и емблемата на световното пиратство, а също и ритуалния

символ на сатанистките жертвоприношения. Много по-рано и от появяването на земната

цивилизация това е бил сигурно един от символите на Черната космическа армада от

извънземни раси, служещи на Тъмната страна на силата, и на контролиращата ги от по-

високите вселенски нива Ариманска йерархия на Космозлото.

В последните няколко години проведох много частни разговори с д-р Ал Билек и с д-р

Кларк (псевдоним) - двама учени-дисиденти в САЩ, както акад. Сахаров беше в Русия. Те

са работили рамо до рамо със съвременните еквиваленти на Нютон в американската

наука, като Тесла и Айнщайн. Имали са щастието да се докоснат до скритата вътрешната

версия на съвременната наука, участвайки в най-фантастичните частни открития на

нашия век - в телепортационните и хронокоридорните вселенски изследователски

програми на Филаделфийския и Монтокски проекти.

Също така по време на моето посещение в Москва и Ленинград през 1994г. имах и

много незабравими частни беседи с най-видни руски учени-дисиденти. Те ми отвориха

очите за това, чии интереси в науката потайният Исак е защитавал от висотата на

абсолютната си финансова, научна и подмолно-политическа власт.

Според тези учени-дисиденти от Русия и от САЩ Нютон - този лукав гении на

окултните познания - затвърдява многовековната традиция на посветения херметичен и

окултен научен елит на планетата да се създават едновременно две физики, две науки,

две версии на всичко, което се открива от техните посветени членове. Именно великият

гении на Нютон, за съжаление поставен в услугите на Тъмната и лукава страна на

силата, създава по тяхно мнение съвременната академична и двойно кастрирана

“ширпотребна” теория на гравитацията с лявата ръка, докато задкулисно с дясната той

създава истинската тайна теория на гравитационните взаимодействия.

Точно тази “вътрешна” версия на гравитационните закони позволява по-късно на

тайните общества безпрепятствено и монополно да експериментират (вече повече от …

150 години) с антигравитационни устройства или с двигатели от типа перпетуум мобиле.

В най-примитивния си вид тези двигатели не са нищо повече от конвертори на

безплатната и безплатна гравитационна енергия на Земята в механична работа.

Безплатна механична работа - като работата, нужна за издигането на същата тази

епохална Нютонова ябълка нагоре срещу силата на земното привличане, използвайки за

това безплатната енергия на … земната гравитация.

Според тези американски и руски учени-дисиденти именно лукавият Исак с лека ръка

постулира “несъществуването” на цялата безкрайна Вселенска гравитационна енергийна

мрежа, която снабдява и Слънцето, и Земята, с нужната им за техния полет в

космическия простор огромна гравитационна енергия. Нали именно Нютон постулира, че

движението на Земята по нейната орбита около Слънцето е едно вечно движение по

инерция, което не се нуждае от никакво постоянно външно захранване с гравитационна

енергия.

А в действителност, освен гравитационната енергийна мрежа, захранваща всички

звезди и планети в една галактика например, във Вселената съществуват още десетки

други видове енергийни мрежи, доставящи и разпределящи най-различни мощни потоци

от още по-висши енергии, които захранват цялото това величествено божествено

творение с безплатна, неограничена и неизчерпаема енергия. Да повторим още един път

тука: потоци, основани на най-различни видове нови, неизвестни и неоткрити досега

фундаментални физични взаимодействия, за които нашата официална академична наука

си няма и понятие. Като например тридесетте! фундаментални физични взаимодействия,

за които се говори в откровенията на книгата “Урантия” (1955), в статиите, предназначени

за земните физици-теоретици.

2.9. Безплатната енергия, вечното въртене на Земята и

… вечните двигатели.

От една страна вече многократно споменавахме частни разработки на конвертори на

безплатната гравитационна енергия, от друга страна се запознахме с “официалното

научно мнение”, постулирано още от времето на Нютон, че безплатната гравитационна

енергия въобще не съществува. Нека все пак да се опитаме да оборим академичната

позиция относно двигателите на перпетуум мобиле със собствените аргументи на

официалната физика. Нека да се опитаме да обясним, защо основният постулат на

официалната академична физика за невъзможността да се построи перпетуум мобиле,

или вечен двигател (Терз и Кели, IX.92), не се нарушава от многобройните успешно

изпробвани двигатели на безплатна енергия, а се потвърждава още един път от тях по

най-блестящ начин.

Да, разбира се, че законът за запазването на енергията е абсолютно и желязно

валиден! Но сляпо и религиозно-вярващите в него академични “фундаменталисти”, които

го защитават вече повече от век, може би отдавна са забравили само за една малка, но

критична подробност - че той е валиден само за една … затворена и много добре

изолирана система. Освен това логически той е валиден само за … типовете енергии,

които науката е открила, познава и използва. Какво остава тогава за всички останали и

неоткрити още от физиката десетки видове по-висши Вселенски енергии и физически

взаимодействия, които изобщо не се отчитат при отхвърлянето априори на всички

експерименти с перпетуум мобиле, в много от които се оползотворяват именно такива по-

висши енергии.

Да оставим, че такава затворена и абсолютно-изолирана система практически не е

възможно да се построи никъде във Вселената, освен единствено може би в … дебелите

непроницаеми глави на академичните физици. Защото гравитационните вълни са само

едни от многобройните, все още “не открити” от официалната наука възбуждения на

физическия вакуум, които преминават свободно, директно, транзитно и безпрепятствено

през всяко материално тяло в Космоса, независимо колко голямо е то. Или колко …

дебелоглаво е то. Свободно преминавайки през всяка наша “изолирана система”, такива

вълни могат да напомпват или да изпомпват от нея всякакви количества енергия, които

ние можем да преобърнем в … полезна механична работа, ако притежавахме съответния

конвертор за тази енергия. Този конвертор по общоприетите дефиниции на академичната

физика не би трябвало да се нарича с никакво друго име освен двигател на перпетуум

мобиле!

Безплатна енергия, която послушно и желязно се подчинява на закона за нейното

запазване и съхранение, и все пак никога не може да бъде изчерпана - защото ние сме

забравили да вземем в предвид “невидимия канал”, по който тя се доставя “нелегално и

подмолно” в нашата така добре “изолирана система”. Точно както добре изолираната за

нови външни влияния система на академичната физика, която през цялото това време

изобщо не е доказала, че пространството около успешно-изпробваните от десетки

самоуки изобретатели генератори на безплатна енергия, или още повече около свободно-

летящите из космоса антигравитационни чинии, захранвани по същия принцип; е

“затворено и изолирано”, и е лишено от много и различни видове мощни и неизчерпаеми

Вселенски енергийни потоци?

Кой от академичните физици е “заповядал”, че пространството около свободно-

летящите из космоса чинии, потопено в многоизмерната и взаимосвързана Вселена, е

напълно лишено от тези вездесъщи енергийни потоци, които захранват цялото това

величествено творение с безплатна, неограничена и неизчерпаема енергия. Потоци,

основани на най-различни видове нови, неизвестни и неоткрити досега фундаментални

физични взаимодействия, за които нашата официална академична наука си няма и

понятие. Както споменахме преди малко, като тридесетте! фундаментални физични

взаимодействия, за които се говори в откровенията на книгата “Урантия”, в статиите в

нея, предназначени за земните теоретични физици (Урантия, 1955).

И съвсем не са само “шизофреничните откровенчески фантасмагории” на книги като

Урантия, които подкрепят тезата за огромната и неизчерпаема енергия, която се крие в

измеренията на физическия вакуум, намиращи се в непосредствено съседство с нашата

физическа реалност. В частно десетчасово интервю с мен през юни 1994 г. един от най-

големите руски физици и военни учени в момента - академик Анатолий Акимов - спомена,

че докато енергоемкостта на химическите горива се измерва със скромната цифра от

само 103-4 Джаула на кубически сантиметър гориво, а на атомните горива тя се

изчислява на 109-11 Дж/см2, то енергоемкостта на физическия вакуум се изчислява в

момента в тайните руски военни физически проекти на … 1090-95 Дж/см2. Или единица с

… 90-95 нули след себе си. Това е не само една практически неизчерпаема енергия. Това

е една гигантска и страшна енергия която е около 1 с 80 нули пъти по-голяма и

унищожителна от … атомната енергия и от енергията, отделяна в глъбините на Слънцето

(Терз и Акимов, VI.94).

Слава богу наистина, че откритите досега генератори на безплатна енергия имат

наистина такива … малки КПД-та, едва едва надвишаващи 100-те процента (става дума

не за термодинамичното КПД, а за съотношението между консумираната от конвертора

външна възбуждаща енергия и произведената (или конвертираната) от него безплатна

енергия, което винаги е по-голямо от единица)! Защото можем ли само да си представим,

каква би била монументалната и ослепителна експлозия, която би придружила

включването и … самоизпепеляването на такъв генератор, с КПД не даже от десетки, а

само от 3-4-5 порядъка пъти по-голям от единица - тоест на генератор с КПД не даже от

квадрилиони и трилиони пъти по-голям от единица, а само от хиляди до стотици хиляди

пъти по-голям от единица. Генератор-конвертор, способен да изсмуче от физическия

вакуум енергия, значително по-мощна от една атомна експлозия, да я преобърне в

светлина и топлина и да я “сервира” в средата на Вашата подредена лаборатория.

Преди 3 години стана голяма експлозия в една от лабораториите на комплекса в

Лорънс Ливърмор край Сан Франциско, с една жертва и няколко ранени. Това са

суперсекретните ядрени лаборатории на Пентагона, изработващи например ядрените

заряди за бойните глави на всички американски стратегически ракети. Пресата

естествено бръмна от интерес - може би нов Чернобил или Три Маил Айлънд

(американският еквивалент на руската централа, където също стана стапяне на ядрения

реактор). Още по-естествено военните пуснаха димната завеса, че бил избухнал някакъв

обикновен трансформатор за високо напрежение. Та градът е само на 15 мин. път с кола

от лабораторния комплекс - какво друго биха казали. С това цялата история щеше бързо

да бъде забравена.

Така се случи обаче, че имам близък познат българин от източния бряг, който вече

дълги години чете лекции там в един колеж, и работи в областта на студения термоядрен

синтез. Публикувал е много статии по въпроса в най-тежките академични списания,

познава лично всички изследователи в тази област, работил е като гостуващ учен в

лабораториите на не малко от тях, и е в смъртна хватка с маститите корифеи и

капацитети от Калтек и МТИ, от които тръгнаха и първите големи скалъпени по поръчка

статии срещу тази технология. Та той лично ми каза, че причината за тази голяма

експлозия, разрушила цялата лаборатория, е била новата експериментална клетка за

студен термоядрен синтез, която избухва поради необясним пик в енергията, отделяна в

нея (Нонински, 95)

Да се върнем отново на антигравитационните двигатели. Най-комичното тук е, че

колкото по-бързо се върти един антигравитационен двигател, работещ също и като

генератор на безплатна енергия, и съответно колкото по-бързо лети из Космоса тази

чиния, не само че тя няма да изпитва засилващ се недостиг на енергия за своя полет, но

точно обратното - толкова по-ефективно ще работи нейният генератор на безплатна

енергия. Защото - да употребим тук един разбираем израз от училищната физика - ще се

увеличава броят на “силовите линии” на тези полета, които генераторът/двигател ще

пресича със своите намотки за единица време, по време на своя светкавичен полет.

Заради това толкова по голяма ще е опасността от … стапянето и изпепеляването на

целия гравитолет от лавината от безплатна енергия, изведнъж нахлула в него от

физическия вакуум. Според контактьора Били Майер, силовите защитни полета на

Плеядинските свръхсветлинни кораби-звездолети, летящи из цялата Вселена със

безплатна енергия, се използват не толкова да ги защитават от неприятелски нападения,

колкото да пазят техния кораб именно от такова мигновено изпаряване под натиска на

напиращата върху него от всички посоки Вселенска безплатна енергия, когато той лети с

около-светлинна скорост; и най-вече когато прескача от нашето нормално 3+1 мерно

пространство в безмерното хи/е0е0.120 -12″. над него.

Освен в “политически-коректните” планове на глобалните енергийни и банкерски

картели за развитието на земната енергетика през следващите Илюминатски “петилетки”,

ми се струва, че май никъде другаде във Вселената, освен на Земята, не съществува

енергийна криза. Та в Космоса има толкова много лесно-достъпна и безплатна енергия,

че наистина съществува опасността цялата Вселена да се спука един ден по шевовете от

тази напираща и неизползувана безплатна енергия.

В България вече и лудите разбраха, че ако в пустинята Сахара победи Илюминато-

масонската социалистическа революция, то там много скоро ще бъде изпитана остра

криза за … пясък. Но тъй като в Америка все още не са се опарили от социализма, там

май още никой не знае, че когато в цялата Вселена победи Илюминато-ариманската

революция (Щайнер, 38), ако бялото братство разреши това да се случи разбира се, то

тогава в целия Космос ще се забележи изключително остра криза за … енергия.

Скромната земна енергийна “криза” е само малка репетицийка и подготовка за най-

голямата … вселенска енергийна криза, подготвяна за бъдещите хилядолетия от Черната

армада на Империята на космозлото. Тази криза ще стане и най-голямата златна жътва,

подготвяна от земните банкери, стоящи зад тези перманентни оркестрирани “кризи” и

“революции”. Стига, разбира се, бялото братство да продължава да спи и да не прави

нищо по въпроса.

Въпреки цялата тази оркестрирана пропагандна кампания от пазителите на

партийната академична линия, че овладяването на антигравитацията като физично

явление е също такава утопия, както построяването на генератор на безплатна енергия,

или на машина на времето; въпреки всичко това се оказва, че за Империята на

космозлото във Вселената една беда не идва сама. Не стига, че толкова много досадни

изобретатели бомбардират позициите на академичните корифеи със своите открития, но

за управляващия елит се откроява и нещо още по-страшно. Досега от толкова много

несвързани експерименти, разхвърляни по целия свят, се оказва, че хардуерът,

необходим за постигането на която и да е от тези три цели; или за постигането

едновременно на всички тях е почти напълно идентичен и взаимозаменяем.

Тоест за покоряването на “светата троица” на постулираната физична невъзможност -

ако мога така да нарека построяването на машина на времето, на гравитолет и на

генератор на безплатна енергия - е необходим един и същ хардуеър. Така че с

устройство, построено за постигането на която и да е от тези три цели, могат лесно да се

постигнат и … останалите две - или само с един шут да й се забият едновременно три

гола и на трите врати, които Империята на космозлото така ревностно е пазила от

непосветените академични физици през последните 100 години.

Както споменахме в предишната глава, не само Джон Сърл в Англия, но и Виктор

Шаубергер в Австрия, който също бе тръгнал да търси безплатната енергия, най-

неочаквано се “спъна” в … антигравитацията. И двамата я откриват по подобен начин -

съвсем неочаквано за тях, така да се каже - без да искат. В един хубав ден генераторите

на безплатна енергия и на двамата изведнъж започват по необясними причини да

левитират (Александер,89; Шаубергер,96). Всичко това доказва на практика горната

хипотеза, че с един и същи хардуер може да се построи и антигравитационен двигател, и

двигател на безплатна енергия.

Или пък изобретателите на откъсналите се от своето захранване и загубилите се в

небето чинии, които мълниеносно са прозрели, че такава устремена вироглавост от

страна на техните творения може да се обясни само ако се приеме, че те изведнъж са

почнали да работят като генератори на безплатна енергия, включвайки се резонансно и

въртеливо във вортексните енергийни канали на Вселената.

През 20-те години в Германия д-р Хайнрих О. Шуман тръгва от обратния склон да

щурмува върха на същата “света троица” на физичната невъзможност, като първо

построява в заводите на Месершмит една три-жироскопна контраротираща машина на

времето за тайното немско общество Врил. Не само че се поразходил напред-назад из

земната история, но без да иска, д-р Шуман също се натъкнал на антигравитацията. Един

ден се оказало, че при определени обороти на контражироскопиращите маховици (с

диаметри от 8, 7 и 6,5 м.), неговата машина на времето изведнъж започнала спонтанно

да левитира (TХГ, 1993). Опитите на д-р Шуман пък експериментално доказват втората

половина от горната хипотеза, че с един и същи хардуер може да се построи и

антигравитационен двигател, и машина на времето. По късно великият откривател

доразвива своята машина на времето и построява на нейна база двуроторните

контражироскопиращи електрогравитационни двигатели, изработени като плоски

дискообразни електромотори. Те работят със безплатна енергия и са вградени в

едноместните изтребители-прехващачи от серията Vril, частно-построени през 30-те и 40-

те години на този век в заводите на Вили Месершмит от тайното общество Врил. Тази

взаимозаменяемост между трите физически феномена ще обсъдим още по-подробно във

втори том на тази книга.

И така, какво се оказва в крайна сметка. Не беше ли Галилей този, който се беше

провикнал пророчески на излизане от съда на Инквизицията: “И все пак тя се върти!” Тук

аз бих продължил неговите думи: “И все пак Земята се върти, носена и тласкана от

могъщата, неограничената и неизчерпаема гравитационна енергия, идваща безплатно до

нея от Слънцето!” Земята ще продължава да се върти дотогава, докато тази енергия не

престане да тече безплатно към нея. Който открие тайната как да се включи резонансно

към тази могъща Вселенска гравитационна енергийна мрежа, той никога не ще познае

какво е това енергийна криза. Тази междугалактична енергийна мрежа е описана с големи

подробности в книгата Урантия (1955). Докато Земята продължава да се върти, всички

машини и превозни средства върху нея ще могат да се въртят и работят съвършено

безплатно, използвайки този водопад, този потоп от безплатна гравитационна енергия,

който се излива откакто свят светува върху нашата планета (Стивънс, В., 1985).

Какво значи безплатна енергия? Терминът идва от английското free energy, или

безплатна, доставена от природата енергия, за която не трябва да се плаща нищо.

Слънчевата енергия, директно оползотворявана чрез слънчеви електрически или

термални батерии, или чрез нейните следствия - като енергията на падащата вода; или

пък енергията на най-различни температурни разлики в природата, породени от

слънцето, е пример за такава безплатна енергия.

Нали сам великият Никола Тесла е бил изгонен от физическия факултет на един от

университетите, който той посещавал, след като предложил на професора си да построи

перпетуум мобиле - да закачи електрически генератор на вала на … водна турбина,

сложена под струята на падащата от високо безплатна вода. (До тогава генераторите са

били задвижвани само от парни машини, изгаряйки скъпи въглища или дърва за целта.)

Въпреки необоримото мнение на академичните среди в края на миналия век, че според

законите на физиката построяването на перпетуум мобиле е невъзможно, Тесла

построява само след броени години първата промишлена водноелектрическа централа в

света на Ниагарския водопад, и по този начин подарява на нашата цивилизация един от

най-големите подаръци - безплатната електрическа енергия, получавана от падащата

вода. Всякакви системи от вятърни или морски вълнови генератори на ток са още един

пример за превръщането на безплатната енергия на Слънцето, посредством вятърната

енергия, в електричество.

Друг пример за безплатна енергия е гравитационната енергия. Приливно-отливните

бентови електроцентрали, построени във Франция и Япония, са още един пример за

нещо, което партийно-линейната физика винаги е твърдяла, че е невъзможно -

построяването на перпетуум мобиле. Този път се конвертира в електрическа практически

неизчерпаемата гравитационна енергия на системата Земя- Луна, чрез посредничеството

на приливната енергия на моретата и океаните. Конверторът на Ханс Колер пък

превръща Земната гравитационна енергия директно в електричество, чрез

посредничеството на Шумановия геомагнитен резонанс, и на приливите и отливите на

Земното магнитно поле. Водната имплозивна вортексна турбина на Виктор Шаубергер

превръща гравитационната енергия във въртящ момент, докато левитиращият генератор

на ефекта на Сърл я превръща в антигравитационна подемна сила. Хомополярният

генератор на безплатна енергия - тъй наречената N-машина на Брус ДеПалма (магнитния

вариант на хомополярния електрически генератор на Фарадей) превръща безплатната

гравитационна енергия във въртящ момент или в електричество.

Въпреки упоритите доказателства в невъзможността на съществуването на перпетуум

мобиле, идващи от един век насам от всички големи американски и световни

университети, вече доста публикации на военни компании в САЩ, като аерокосмичния

гигант Локхийд например, споменават между редовете, или даже съвсем директно, за

употребата на т.н. “маховични генератори” - т.е. на генератори-конвертори на безплатна

гравитационна енергия в електрическа - за зареждането на бордовите лазерни оръдия на

летящата оръжейна платформа - преоборудвания четиримоторен транспортен самолет

Херкулес. Или пък флотски публикации съобщават между редовете за успешно

проведеното през 1992г. изпитание на малък 300 тонен военен кораб, задвижван от нова

революционна двигателна установка, която не консумира нито едно от познатите

конвенционални горива, употребявани в американския флот, и работи на маховичния

принцип. Точно както в началото на нашия век епохалният катер Турбиния на Парсънс,

изпреварил най-бързите от преследващите го английски военни кораби, и показал

абсолютното превъзходство на парните турбини спрямо парните машини като корабни

двигателни установки, така и успешното изпробване на това малко корабче е може би

най-революционното събитие за морските флоти за този век.

Освен това невероятно съобщение в американския вестник, излизащ в град с много

военноморски бази, един приятел ми показа и друго, още по-уникално съобщение - този

път във вестника-обява на американските ВМС, предназначен за фирмите-

субконтрактори на флота. Обявяваше се конкурс между крупни аерокосмични фирми-

доставчици за разработването на двигателни установки с мощност между 20 и 50 хиляди

конски сили, като основните двигатели за нуждите на флотата за следващия век.

Те “няма да използват повече традиционните горива на флотата като вятърната

енергия, въглищата, мазута или ядрената енергия”, се казва в тази уникална статия.

(Кели, 1989). Тъй като е малко вероятно флотските кораби на XXI-я век да се движат с

гребла или педали, тогава явно трябва да се използва директното конвертиране на

гравитационната енергия на Земята в електричество. Тъй като в дефиницията на

конкурса, спуснат от ВМС до фирмите-субконтрактори, се говори за колектори от стопен

литий, които да снемат огромни токове (няколко десетки до стотици мега ампери, и ниско

напрежение от 1-2 волта), генерирани от тези многометрови силови генератори, за

опитното око на наблюдателите на американските тайни разработки става съвършено

ясно, че това са завоалирани описания на новите гигантски маховични генератори-

конвертори на безплатна гравитационна енергия в електричество. То ще задвижва

главните ходови електродвигатели, лазерните оръдия и всички останали бордови

инсталации. Тези генератори са били първоначално открити преди повече от 20 години от

професор Брус деПалма, за когото говорихме в предишната глава, а после военните

вероятно са ги откраднали от него и са ги доразработили тайно, без да заплатят нито

цент за труда на целия му живот.

2.10. Политическата теория на антигравитацията.

След обяснението на теорията на физическия етер, на гравитационните и

антигравитационни взаимодействия на етерните вортекси, и след развиването на нашата

популярна GUT теория на жироскопните антигравитационни двигатели, дойде времето да

се запознаем и с политическата теория на антигравитацията, тоест с задкулисната

политика зад академичната теория на гравитацията. Досега разбрахме наистина добре

каква е официалната академична “политически-коректна”, т.е. “партийно-линейната”

теория на физическия етер , на гравитацията и на антигравитацията, която още от

времето на лукавия Исак тайните общества са диктували на глобалните академични

среди от иззад кулисите.

В последните 200 години Илюминатите изплуваха на повърхността на задкулисния

Земен политически живот, и обединявайки под своя черен чадър повечето от останалите

по-малки и разпръснати по Земята тайни общества, главно от тъмната страна на силата,

те постигнаха в окултните познания това, което и световната банка постигна за няколкото

банкерски фамилии зад нея в областта на планетарния финансов контрол - те постигнаха

абсолютен и безапелационен глобален монопол върху всички херметични окултни

знания.

Думата Илюминати произлиза от латинското iluminatus - човек, осветен от светлина.

Американските конспиратолози са на единодушното мнение, че това са най-висшите и

секретни рангове на масонството, значително над известните на широката публика 33

ранга - някъде между 80-я и 180-я ранг, които са озарени от Тайната доктрина на скритите

окултни знания на своя енигматичен бог. Кой е той наистина?

Блаватска издава списание Луцифер и основава Луциферовия Тръст, който публикува

нейните трудове като Събраните съчинения на Луцифер. Някъде в този век

Луциферовият Тръст се преименува в Луцис Тръст, който в момента е “придворното”

издателство на Обединените нации. Да не забравяме, че и земята, и парите за сградата

на ООН са подарени от Рокфелеровата фондация на международната организация.

Седалището на тази фондация в Ню Йорк, в тъй-наречената голяма ябълка, Big Apple,

(отново виждаме старата библейска метафора за Империята на изкусителя) дълги години

се е помещавала на главна Ню Йоркска улица, в огромен черен небостъргач с още по-

огромен уличен номер 666, изписан на върха на сградата.

И така, коя е тази пътеводна звезда, осветяваща тайните братя, може да се разбере

също и от думите на Великия дракон Алберт Пайк, масон от 33 ранг (поне този негов ранг

е бил разгласен на широката публика) и водач в края на XIX век на американското

масонство (а между другото и основателя на ККК - Клу Клукс Клан): “Ние трябва да пазим

масонството в светлината на най-чистата Луциферова доктрина”, заявява патетично Пайк

на тайна сбирка на висшето американско масонство от 33 ранг.

А според книгата Урантия, името на Луцифер в голямата райска библиотека е …

Ярката утринна звезда, Bright Morning Star. Това е пътеводната звезда, която именно

осветява и илюминира със своето ярко сияние посветените братя от този таен култ.

Номинално Илюминатите са създадени по поръчка на големите банкерски фамилии в

1776 в Бавария от Адам Вайсхаупт. Той ги възхвалява в своята иззета от библиотеките

книга “Апология на Илюминатите” (1786). Истината обаче е, че колкото по-високо се

изкачва един член в това тайно общество, толкова повече той загубва ясната граница

между доброто и злото, между светлината и мрака, и толкова повече нараства

вероятността той да се окаже в задушаващите прегръдки на Черното братство с неговата

содомия и сатанизъм.

Напълно в традицията на много други още по-стари тайни общества, които те имат за

цел да обединят, и Илюминатите са организирани на нашата планета като петата колона

на извънземните интереси на цивилизациите, принадлежащи към Черната космическа

армада, и служещи на Тъмната страна на силата. Всички те са контролирани от по-

високите вселенски нива от Ариманска империя на Космозлото. Още от ден първи на

своето основаване от лукавия Адам, Илюминатите са били замислени като тайните

агенти на интересите на тази империя, която те представляват до голяма степен на

Земята, финансирани задкулисно от щедрата ръка на международния банкерски картел.

Когато канадският министър на енергетиката най-официално запитва през ранните 60

години американското правителство дали НЛО съществуват, и дали има секретни

американски правителствени изследвания в областта на антигравитацията, той получава

един смайващ наистина официален отговор-писмо, което беше публикувано преди

десетина години от американските уфолози. В него правителството на САЩ

потвърждаваше не само съществуването на НЛО, но освен това разкриваше, че неговите

изследвания по антигравитация са толкова тайни, че са засекретени на ниво по-високо и

от термоядрената бомба - на най-високото ниво на секретност наистина.

Какво пък толкова опасно има в една антигравитационна чиния? Докато една

водородна бомба в ръцете на някой побъркан диктатор може да затрие цяла държава, то

само с една чиния най-многото, което той може да направи е да … напусне пределите на

Земята. Нещо, за което всички земни жители биха го аплодирали. От какво наистина се

опасяват толкова Илюминатите, за да държат вече век и половина толкова секретни

всички тези проекти по антигравитация?

Нека да се върнем към братята Майкълсън и Морли и да видим защо толкова се

страхуваха Илюминатите от физическия етер. Двамата братя спечелиха Нобеловата

награда за безценния им принос към укриването от цялата академична общност, с

помощта на тяхната ловка експериментална димна завеса, на масивните изследвания в

областта на антигравитационните генератори, финансирани по частен път. Тези

устройства, както вече разбрахме, не представляват нищо повече от прозаични

генератори на изкуствени етерни циклони. В същото време задкулисните тайни частни

изследвания върху етерните антигравитационни двигатели бяха започнали някъде около

… 1850 година, и по времето на Майкълсън и Морли в края на XIX век имаха вече почти

петдесетгодишна най-плодотворна история.

Антигравитационни дирижабли с безплатна енергия и с атомни реактори, построени с

незаменимата извънземна помощ и ноухау, бяха любимите тайни проекти на

Илюминатите в края на миналия век, след като по-рано те се бяха наситили вече на

изпробваните по-примитивни дирижабли с етерни вортексни антигравитационни

генератори, задвижвани от парни машини, парни турбини и бензинови двигатели. Именно

експериментът на братята М&М помогна решително да се развенчаят и прекратят всички

досадни и неауторизирани академични изследвания в тази област, за да се запази

абсолютния монопол на Илюминатите върху цялата стратегическа антигравитационна

технология, даваща в ръцете им такава “божествена” левитираща преднина пред цялото

останало приковано към земята непосветено човечество. Това бяха супер-фантастични

технологии за края на миналия век, които не само позволяваха на човек да се издигне

високо в стратосферата, не само да обиколи Земното кълбо за няколко дена, но и смело

да погледне към следващата недосегаема от векове цел. Това беше пътешествието до

нашата планетна спътница Луната. Тези уникални антигравитационни технологии вече

показваха на Илюминатите, че едно пътешествие до там е не само възможно и

постижимо, но и доста лесно осъществимо. Точно това е моментът, в който вероятно на

най-високия техен таен научен форум се е взело решението да се “забранят” за в

бъдеще всякакви изследвания в областта на антигравитацията и на етерните циклонални

вортекси. Тази кадифена забрана те решават да проведат на практика, като първо

докажат “несъществуването” на физическия етер, а после спрат всякакви средства за

изследванията в тази област. В същото време задкулисно те започват да влагат

колосални средства за първата крупно-мащабна частна космична програма на нашата

планета.

И само около 10 години след димната завеса на Майкълсън и Морли тези усилия и

инвестиции се увенчават с триумфален успех, когато се осъществява и първото частно-

финансирано тайно кацане на Луната. То е организирано от Колумбийската секция на

Илюминатите в САЩ - от същите отговорни другари и братя, които бяха дали “партийното

поръчение” за този поръчков експеримент на техните послушни братя Майкълсън и

Морли. Това кацане на Луната стана с помощта на антигравитационните двигатели,

построени като жироскопни генератори на същите тези … етерни циклонални вортекси, за

които двамата велики дезинформатори успяха да докажат, че изобщо не съществуват

(Терз, IV.96).

И понеже банкерските фамилии, финансирали това кацане, бяха разбрали от него, че

на Луната има дихаема атмосфера, питейна вода в големи открити водоеми и слаба

растителност - тоест те бяха разбрали, че Луната беше не само обитаема (виж глава 6.9),

че имаше не само колосални находища на полезни изкопаеми, но съвсем скоро щеше да

се превърне и в много скъпа поземлена собственост - поради всичко това те спешно се

нуждаеха от една непревземаема и висока непрогледна ограда, с която да оградят само

за себе си от непосветените земни профани тези новооткрити и приказно-богати на

полезни изкопаеми и на извънземно ноухау Лунни територии.

И “откритието” на двамата лукави братя М&М изигра ролята точно на тази висока

ограда, която скри за почти 100 години от погледа на земните физици цялата

неизследвана за тях територия на етерната вортексна физика, а от погледа на цялото

човечество - тези приказни богатства на новопокорените от Илюминатите територии на

Луната. За цялото това скрито усвояване и колонизиране на Луната от тайните общества

през последните 100 години аз смятам да пиша най-подробно в една от моите следващи

книги, която сигурно ще се казва “Една малка лъжа за НАСА, една голяма лъжа за цялото

човечество”.

Сега вече ни става ясна голямата стратегическа цел за над един век напред на

експеримента на братята Майкълсън и Морли, провеждащ в научната практика

партийната линия на Илюминатската Партия относно физическия етер, и цялата

изградена върху него стройна политическа теория на гравитацията, която е

предназначена да запази на всяка цена Илюминатския монопол върху

антигравитационните технологии, и да предотврати с всички средства кацането на Луната

на неауторизирани Земни учени и влизането им в контакт с извънземните цивилизации

там. Това е може би най-важната причина, за да не разрешават Илюминатите вече един

век на останалото човечество да използва антигравитационните технологии за

космически полети. Защото първото място, което Земните учени биха пожелали да

посетят със своите новопостроени летящи чинии естествено би била Луната. Понеже

досега Земята все още е под космическа карантина, не разрешаваща открити контакти и

широк обмен на информация с хилядите посещаващи ни и наблюдаващи ни отдалече

извънземни раси (около 3000 на година според контактьора Били Майер), затова тук на

Земята няма опасност от неауторизираното директно масирано предаване на технологии

от тези извънземни раси към Земни учени и държави, извън строгия контрол на

Илюминатите. Тук на Земята не съществува заплаха за пробив в техния абсолютен

глобален монопол на технологии, и на произтичащите от него финансов, политически,

културен, философски и духовен контрол над цялото човечество.

Луната обаче, за разлика от Земята, има съвсем различен космично-правов статут. На

нея има многобройни постоянно-пребиваващи извънземни цивилизации от “светлата

страна на силата”, които имат там от хилядолетия малки наблюдателни бази, или пък

цели градове-колонии. За тях Луната е обща собственост на Междупланетната

федерация от населени планети, ако мога да я нарека така, която не е под контрола на

Илюминатите. Ясни са неизбежните контакти, които Земни учени и специалисти, кацнали

самосиндикално на Луната със своите летящи чинии биха установили след пристигането

си там с представителите на тези извънземни раси. Тях Илюминатите не биха могли да

изгонят от Луната, колкото и да биха искали да сторят това, за да осуетят предаването на

стратегическо ноу-хау от тези пацифистки раси директно на Земните учени кацнали там,

заобикаляйки монопола на Илюминатите.

А един път загубили своя абсолютен монопол върху новите технологии, те много

скоро биха загубили и финансовия монопол и контрол над цялата Земя. Та кой би искал

да си купува от техните коли с изкуствено вграден период на полуразпад, пардон - на

полуръждясване, след като с извънземните технологии могат да се произведат коли,

които да издържат по няколко века. Кой би искал да си купува от техните коли, за които

след това трябва пак от тях да си купува и гориво, след като може да си купи кола с

двигател на безплатна енергия, и повече да не се нуждае и от една капка гориво - да

стане наистина свободен от лепкавата енергийна мрежа на Илюминатите и банкерите зад

тях. След като хората биха могли да си купят чинии, работещи на безплатната и

неизчерпаема гравитационна енергия на Земята, кой глупак от следващия век би си купил

от тях летяща чиния, задвижвана от астрономично скъпия извънземен елемент

“ънъбтейниъм”, разискван преди малко, чиято медийна кампания и предварителна

обработка на общественото мнение вече започна в САЩ почти половин век преди

слизането от конвейера на първите частни летящи чинии, работещи на този 115-и

елемент;

А с една част от извънземните раси, имащи колонии на Луната, предимно тези от

“тъмната страна на силата”, Илюминатите не биха желали да се разделят на никаква

цена. Най-важната причина за това е бил факта, че през последните няколко века тези

извънземни раси винаги са били дежурните източници на Илюминатско ноу-хау за

всичките невероятни, невъобразими и непостижими за нашата академична Земна наука

тайни проекти. Именно с тези получени наготово технологии през последните 200 години

Илюминатите са стискали в задушаващата си желязна хватка цялата Земна цивилизация.

Както често се случва обаче, апетитът идва с яденето, и от скоро време те са започнали

да си точат зъбите и ноктите и за околните на Земята и на Слънцето планети, населени с

пацифистки раси, които те биха искали да завладеят за себе си и за техните по-хитри

извънземни кукловоди от тъмната страна на силата.

Тези лукави задкулисни хореографи винаги са предпочитали някой друг глупак да

вади вместо тях кармическите въглени от разпаления огън на планираните от тях и от

алчните земни илюминирани слепци междупланетни и междузвездни войни с по-

изостаналите пацифистки раси около Земята от “светлата страна на силата”. Сега може

би читателите ще разберат защо бяха инвестирани тези стотици милиони долари в

“научнофантастичния” филм “Междузвездни войни” на Джордж Лукас. За да се подготви

подсъзнанието на децата на планетата ни, които само след 20-30 години ще пораснат в

пилотите на тези бъдещи кораби, точно навреме за започването на планираните

междупланетни междуособици. Защото технологията за тях усилено се изпробва в

момента в многобройните тайни частно-финансирани космични програми на

Илюминатите. Многобройните факти, подкрепящи тези мои твърдения, ще бъдат

изнесени постепенно в цялата моя поредица от книги от серията “Летящите чинии на

Илюминатите”.

2.11. Моите лекции върху физиката на антигравитационните явления пред

Академични аудитории по света.

Колкото и съмнителни да звучат на читателя много от фактите, изнесени в тази книга,

аз бих искал да спомена, че това изложение съвсем не е първото им подлагане на

строгата външна критика на масовия читател. Точно обратното, то е може би едно от

последните обнародвания на моята версия за левитиращата реалност на нашата

планета. Вече пет години, откакто изнасям лекции по целия свят по тази тематика, и

някои от тях, за които искам да разкажа сега, са били пред възможно най-строгите и

взискателни научни аудитории.

След моите четиригодишни участия в “съмнителни” уфологични конференции в

Съединените Щати, след лекциите ми пред многобройни “аматьорски и маргинални”

форуми по алтернативна наука, най-накрая аз събрах куража да изстрелям моя първи

директен залп срещу стратосферната крепост на академичната общност. По едно

спонтанно хрумване, след като говорих по телефона с проф. Хаясака от университета в

Тохоку, изведнъж добих смелостта и предложих на международната физическа

конференция през май 1994г. в Ленинград, преминаваща под заглавието “Време,

пространство и гравитация”, моята статия с претенциозното заглавие “Теория и практика

на антигравитационните взаимодействия. “Голямата обединяваща теория” на

жироскопните антигравитационни двигатели”. Конференцията беше организирана от

Руската академия на науките, от Френската политехника и от над 20 водещи научни

института по теоретична и приложна физика на АН на Русия. Много от тях бяха работили

доскоро изцяло за военната машина на бившия Съветски Съюз. Какво беше моето

изумление, когато тази моя статия беше приета, и аз бях поканен като официален гост и

докладчик на конференцията.

Когато обаче се изправих след много перипетии пред 400-те делегати, пред този елит

на руската академична мисъл, аз изведнъж разбрах, че в тази зала слушателите с може

би най-ниското образование бяха няколкото студенти от горните курсове и няколкото

аспиранта. Всички останали присъстващи бяха професори, доктори на науките и

академици. Аз изведнъж почувствах, че това щеше да бъде най-трудното изказване

досега в цялата моя кариера на учен-десидент, разпространяващ алтернативни научни

парадигми, противоречащи на цялото мироздание на официалната академична наука.

Дори и в най-смелите си мечти не бях предполагал, че лекцията ми ще предизвика

такава сензация; че аз щях да стана единствения измежду лекторите на конференцията,

който беше поканен вечерта, след края на дневната сесия, да направи допълнително

изказване, което прерасна в 5 часов маратонски семинар до полунощ. На следващата

вечер ме помолиха да направя още един такъв семинар, и след това също и на третата и

четвъртата вечери. В крайна сметка аз направих 20 часов интензивен мега-семинар за

елита на руската академична наука върху частните космични програми с антигравитация,

с телепортация и с тунели на времето. Тайни космични програми из цялата наша

Вселена, че даже и до съседните вселени, паралелни на нашата, с т.н. хронокоридори,

или хиперпространствени червееви дупки, hyperspace wormholes, по-точно - хипер-

пространствените вортексни тунели на времето. Или пък върху тайните програми за

инжениране и манипулиране на физическата реалност около нас.

Малкият самотен изстрел, който мислех да отправя към руската академична крепост,

прерасна на ход в пълен залп от цялата палубна артилерия. Бях очаквал всякакви други

развръзки, но не и тази. Очаквах да ме иронизират, да ми се присмиват и да ме освиркат,

и най-накрая да бъда избутан от залата от резидентното цивилно ченге на КГБ-то, за да

го последвам за “малка справка” до близкото управление. Аз бях очаквал всичко друго, но

не и това да завърша с един 20 часов маратонски нощен семинар за елита на руската

академична наука. Бях поканен веднага да изнеса още и семинари пред Руското

Физическо и Руското Географски Общества в Ленинград, а също така и пред няколко

списания и клубове.

Не бях предполагал, че самият заместник-министър на вътрешните работи ще дойде

инкогнито и ще остане да гледа цялото видео шоу до 3 часа сутринта по време на моя

следващ семинар, който беше организиран за мен през юни 1994 г. в голямата зала на

културния дом на Звездното градче - секретния център за подготовка на руските

космонавти край Москва - от Марина Попович, заслужил военен летец-изпитател. Явно в

Русия слуховете пътуваха мълниеносно. Интересът към семинара беше толкова голям,

че вместо първоначално замислените два часа, семинарът продължи седем часа, до три

часа след полунощ. А на следващия ден ми предоставиха залата допълнително за още

една вечер, за нов седемчасов семинар. Това беше един от най-големите семинари,

държани някога пред цвета на руската космична наука - пред няколкостотин космонавти,

инженери, учени, генерали и военни. Този път темата беше “Частните космични програми

с антигравитация на тайните земни общества през последните 100 години”.

В същото време това беше определено най-деликатния научен семинар в моя живот -

трябваше дипломатично да се опитам да убедя елита на руската аерокосмична мисъл, че

почти всички техни “постижения” в областта на покоряването на Космоса, за които те бяха

отдали с ентусиазъм целия си живот, са може би едно напълно загубено и напразно

пропиляно време. Тъй като някой някъде в тъмните задкулисия на тайните земни

общества с техните частни космични програми беше отдавна постигнал всичко това в

много по-голям размер. В някои случаи официалните космични програми на руснаците и

американците бяха изпреварени от частните космически полети с повече от сто години.

Академик Анатолий Акимов, също присъствал на голямото видео шоу в

космонавтското градче, ме покани лично след това в своята щабквартира до Кремъл, за

да изнеса частен закрит семинар и пред спешно събраните директори на неговите

институти и шефове на отдели, който продължи четири часа. Твърде вероятно

академикът беше суперсекретния “цар” на бившата Съветска тайна военна научна

машина. Той все още е директор на един от най-крупните междуотраслови научни

конгломерати от около 450 изследователски института с 40 000 специалисти, занимавали

се доскоро с най-секретните военни разработки на Русия.

През март 1992г. и януари 1996г. изнесох подобни специализирани семинари пред

Института по Физика на Твърдото Тяло на БАН, и пред останалите институти от Атомния

Център на БАН, а също и популярни лекции в НДК, Културния дом “Средец” и Дома на

Архитектите. През ноември 1993 г. изнесох в Япония цикъл от лекции по горната

тематика пред университетите в Токио и Сендай; а също и на конференции и пред

клубове в Хирошима, Мацуяма и Токио. През януари 1993г. изнесох голям доклад на

конспиратологичната конференцията “Global Conspiracy Т93″ - “Глобалната конспирация

Т93” в зала Уембли в Лондон - най-престижния форум във Великобритания.

През последните пет години почти всеки уикенд изнасям лекции и семинари пред

многобройни специализирани конференции по целите Съединени Щати. Освен това съм

участвал в многобройни радио и телевизионни програми. Най-голямото американско

предаване, посветено на летящите чинии – “Сайтингс”, “Sightings” - направи предаване за

нашите изследвания, а също и Лондонската, Хирошимската и Българска национална

телевизии. По мой сценарий направихме няколко документални филма за

антигравитация, телепортация и невидимост с програмата “Третото око” на БНТ.

Автор съм на над 20 документални “самиздатски” филма в областта на

алтернативните научни изследвания, на две книги и на множество статии в списания, а

също и на многобройни семинарни лекции (виж библиографията на края на книгата).

2.12. Предположения за евентуалните насоки на развитие на

немските летящи чинии.

За да се подготвим за следващите глави, обсъждащи многобройните модели на

немски антигравитационни летящи чинии, нека да се опитаме да отгатнем, на базата на

нашата вече построена стройна теория на антигравитационните двигатели, възможните

насоки на развитие и оптимизиране, които немските инженери биха следвали почти 60

години назад, в тяхната бясна надпревара с времето, за създаването на все по-

съвършени антигравитационни двигатели и летящи апарати, базиращи се на тях.

Нека да се върнем към нашата GUT теория на антигравитационните двигатели, която

ги третираше като обикновени генератори на изкуствени етерни циклонални вихри - или

по-просто казано като етерни вихрови бъркачки и валявици. Ние видяхме как грубите и

чисто механични устройства развъртаха и завихряха етера само с помощта на

жироскопирането на грубата маса на кораба, използвайки за това материалното увличане

на етера. Ние също казахме, че антигравитационният ефект е пропорционален на

произведението на масата и на оборотите на жироскопиращата част от корпуса. Но

съвсем ясно е, че увеличаването на подемната сила на двигателя чрез увеличаването на

… теглото на въртящата се част не е много “просветлен” начин да повишим

ефективността на нашето творение, и даже “Академията на науките на Тримата глупаци”

не би последвала този път.

Но за щастие ние си спомняме от нашите дискусии, че не точно масата като такава

участваше директно в генерирането на антигравитацията, а по-точно тъй-наречения

“маховичен момент” на масата на жироскопиращите компоненти на кораба. Както

посочихме, маховичният момент беше индикатор на способността на обикновения

маховик да складира и акумулира ротационна инерциална кинетична енергия - един

индикатор на неговата способност да бъде един “образцов” маховик. Тази способност в

действителност е идентична с неговата способност ефективно да увлича и завихря етера

в изкуствен вортекс.

Така че, първият и по-хитроумен път за конструкторите на Кугелблиците, на огнените

кълбовидни изтребители, би бил не да увеличат общото тегло на кораба, а само да

увеличат маховичния момент на въртящата се част, без да променят нейното тегло. Това

може да бъде сторено много просто, като се изнесат тежките части на кораба, като

двигателите и резервоарите с гориво, колкото се може по-близо до периферията на

жироскопиращия диск; а леките - като кабината - се придвижат към центъра. По този

начин би се увеличило генерирането на антигравитационната подемна сила, без обаче да

се увеличава общото тегло на апарата.

Вторият път към още по-ефикасни жироскопни двигатели с “груби” маси, който

немските конструктори на чинии биха следвали, би бил да се откажат от бавното

жироскопиране на големи масивни корпуси и да се насочат към по-бързото

жироскопиране на по-леки корпуси, като разбира се при това се запазва константно

произведението от “маховичния момент” и оборотите, а от там и на подемната сила.

Бавно-въртящите се чинии, задвижвани от пропелерно-бутални двигатели биха били

заместени от по-бързо жироскопиращите турбореактивни чинии, а самите те пък биха

били заменени от още по-бързо жироскопиращите прототипи, развъртани с още по-

мощните ракетни двигатели. Последните пък биха били изместени от още по-бързо

жироскопиращите и още по-леки електро-магнитни двигатели.

Третият път, който биха могли да последват немските създатели на Краутболовете би

бил да се откажат от простото жироскопиране около една ос в полза на едновременното

жироскопиране по 2, даже и 3 оси - към т.н. жироскопен ефект на двойния спин. По този

начин те биха могли допълнително да увеличат ефективността на техните въртящи се

двигатели чрез създаването на много по-буйно увличане и завихряне на етера, без обаче

да увеличават теглото на кораба. Жироскопиращите и бясно-въртящи се едновременно

по две оси ротори на турбореактивните двигатели на много немски чинии ще ни дадат

идеален пример в следващите глави на точно такова увеличение на подемната

антигравитационна тяга, генерирана от техните двуосни, двойно-спинови двигатели.

Четвърти възможен път, който немските конструктори на Фуу Файтърите - на огнените

кълбовидни изтребители - биха могли да последват, би бил да комбинират жироскопния

антигравитационен ефект с допълнителния ентропиен антигравитационен ефект, който

беше открит, независимо от немците, също така и от проф. Козирев през 1960-те години,

и който беше описан в предишната глава. Енергичното горене на горивото в

турбореактивните, пулсиращите и ракетни двигатели на последователните поколения от

немски Флюгелради, или летящи колела - представляваше този допълнителен ентропиен

процес, който се оказа виновника за тази допълнителна подемна сила на ентропийно-

жироскопния антигравитационен ефект, който подсилваше като нитрометанов допинг

обикновения жироскопно-антигравитационен ефект.

ГЛАВА 3:

ЛЕТЯЩИТЕ ЖИРОСКОПИ НА ТРЕТИЯ РАЙХ:

Генеалогията на немските витлови летящи чинии с конвенционални бутални

двигатели.

В тази глава ще съпоставим нашите експериментални и теоретични заключения за

антигравитационната физика на жироскопиращите маси, получени в предишните две

глави, с най-простите от многобройните различни типове успешно-изпробвани модели на

немски летящи жироскопи-чинии. Първо ще потърсим отговор на най-важния и

същевременно най-простия въпрос на цялата тази книга, а именно как се създава

жироскопната антигравитационна подемна сила, повдигаща тези многотонни чинии като

перца от земята. Използвайки редки публикации в немския печат, ще разгледаме как

един немски инженер би развъртял корпуса на летящия диск, за да генерира този

антигравитационен физически ефект, монтирайки конвенционални бутални двигатели с

вътрешно горене върху жироскопиращите лещовидни корпуси на Флюгелрадите на

Третия райх. От гледна точка на подемната сила, използвана от летящите дискове, ние

веднага ще открием неизбежните начални хибридни разработки на апарати с

комбинирана аеродинамична и антигравитационна подемна сила - на тези често странно-

изглеждащи полухеликоптери-получинии. След тях ще се спрем на елегантните

“истински” чинии, които използват за своя полет единствено антигравитационната

подемна сила.

Проследявайки употребата на все по-мощни стандартни двигатели с вътрешно горене,

ще направим също и генеалогичната класификация и подреждане на тези летящи

апарати от гледна точка на различните типове двигатели, използвани в тях. Ще започнем

с най-простите конструкции с бутални авиационни двигатели, и ще завършим с

Ванкеловите двигатели. Ще споменем даже и за предполагаемите евтини шперплатови

“Фолкс-шайби” с … пърпорещи автомобилни двигатели, монтирани на набързо-

скалъпените едноместни летящи дискове-прехващачи, трескаво проектирани за

героичните и отчаяни въздушни битки през последните месеци на войната. От гледна

точка на окачването на двигателите, ще бъдат разгледани първо набързо построените

прототипи с извънбордни двигатели, които бяха изместени в последствие от техните

подобрени и по-обтекаеми варианти с вътрешнобордови двигатели, монтирани вътре в

корпуса на летящата чиния (Терз, 1990-96).

3.1. Източници на вдъхновение за немските конструктори.

През Втората световна война професор доктор Ренато Веско е ръководител на

секретния изследователски и проектантски център на италианските ВВС край езерото Ла

Гарда, и ние можем спокойно да го наречем италианския “Вернер фон Браун”. В своята

пълна с много подробности и набързо скрита след единственото й издание книга “Да се

прехванат, но да не се обстрелват” той първи в света описва немските изследвания и

развойна дейност в областта на турбореактивните летящи чинии. В нея се разкрива, че

немците са споделяли част от тези суперсекретни антигравитационни проекти със своите

съюзници италианците (Веско, 1968).

Книгата на проф. Веско, а също и много други редки немски книги, могат да ни

помогнат да осветлим потулената след войната от съюзниците невероятна технологична

революция в Третия райх, и огромните успехи на стотиците други немски тайни

аерокосмични оръжия, значително превъзхождащи ракетите Фау-1 и Фау-2. Това

наистина са потресаващи открития, които не са имали абсолютно никакви

предшественици в световната практика преди тяхната поява. Обобщавайки и

размишлявайки над този уникален технически прогрес, читателят на тези редки книги

неизбежно стига до заключението, че немците са били напълно способни теоретично и

инженерно сами да открият антигравитацията, без никаква външна помощ и

“подсказване” (Терз,IX95;Ратхофер,90;ТХГ,91 и 93;Lатерн, 70;Лусар,59;Пеник, 61;

Шейфър, 59). Съвсем ясно става, че те са имали и необходимата техническа надареност,

и прецизната изследователско-развойна база, и нужната производствена експертиза, за

да могат да изковат от своите налудничави мечти могъщите гърмящи метални птици,

носещи се с грохот в небето на Германия (Саут Уелс…, 1944; Ню Йорк Хералд…,1945;

Денвър Пост, 1947; Шпигел, 1950; Билд ам…, 57; Лусар, 58 и 59; и много други - виж

цялата немска периодична библиография накрая на книгата; а също и Терз 1990-96).

В допълнение на постигнатото от усилията на самите немци технологично и научно

съвършенство, може да споменем още и историите за извънземни летящи чинии,

разбили се преди края на войната край Пенемюнде и в Баварските Алпи (Ван Хелсинг,

93). Това подсказва за възможността за съществуването на една задкулисна

чуждопланетна научно-техническа подкрепа и помощ на немската военна машина. Тези

слухове ни навеждат на мисълта, че по времето на Втората световна война истинският

произход не само на преобладаващата част от това шокиращо технологично изобилие от

невероятни конвенционални и не толкова конвенционални военни машини, но най-вече

на още по-феноменалните немски теоретични и практически разработки на технологии,

изпреварили с няколко века всичко, постигнато на Земята до тогава, може все пак да е

бил чрез получена “по канал” информация. Или даже чрез директен извънземен контакт и

коопериране с няколко различни извънземни раси, настанили се в специално

построените за тях подземни изследователски бази. За такъв произход говорят най-вече

тайните немски теоретични открития в областта на физиката на машините на времето, на

антигравитацията, на безплатната енергия, на свръхсветлинните полети със скорости по-

големи от тази на светлината, на силовите защитни полета, на лъчевите и ядрените

оръжия, на контрола на мисленето, на човешкото генно инженерство, на инженирането и

трансплантирането на човешката душа (ТХГ, 91 и 93; Терз, Билек и Джонсън, X.93, Терз и

Мороу, IX.92; Терз, X.92, V.95, X.95).

Известният американски уфолог, пилот-авантюрист и пожизнен агент на ЦРУ

(например работил дълги години в Лаос в “цивилната” авиокомпания Еър Америка, за

която постепенно се разбра, че е собственост на ЦРУ и е служела за параван на неговите

тъмни операции в Индокитай), а също и неофициалният говорител на американските

спецслужби в многобройните американски уфологически конференции мистър Джон Лиър

(син на Бил Лиър - пионерния основател на аерокосмичната фирма “Лиърджет

Корпорейшън”) спомена в своя файл, качен през 1987 г. на един от най-големите

компютърни бюлетинни бордове в областта на уфологията (нещо като компютърни дъски

за обявления, до които човек може да се добере чрез своя компютър и модем по

телефона от който и да е друг град в САЩ), че е твърде вероятно Германските тайни

служби да са намерили и прибрали в своите подземия една извънземна летяща чиния,

разбила се на територията на Третия райх някъде в 1939 година (Лиър, 87). Което прави

цели 8 години по-рано от извънземната чиния, “разбила се” през 1947г., или по-точно

подхвърлена на американските военни край Розуел, Ню Мексико, от една от същите

извънземни раси, контактирали и немците преди това.

3.2. Хибридни хеликоптерно-антигравитационни разработки.

Нека да започнем анализа на десетките открити до сега модели на летящи чинии,

построени в Третия райх, с най-простите от тях - с авангардните и революционни

хеликоптери със спомагателни антигравитационни двигатели или асисти. В тези пионерни

конструкции се комбинират аеродинамичната подемна сила на класическия хеликоптерен

ротор с антигравитационната подемна сила на жироскопиращите тежки маси. При тях

главната ос на въртене - и на ротора, и на жироскопа - е винаги обща и вертикална

спрямо повърхността на Земята.

Много малко е известно наистина за огромната пионерна научно изследователска,

развойна и експериментална дейност в областта на хеликоптеростроенето в Третия райх,

която конструира над 30 модела на хеликоптери, поставяйки широките основи на този

отрасъл на следвоенната авиация в целия свят. Някои от тези невероятни творения, като

Хеликожира и Флюгелрада например, все още не са надминати в световната практика

(виж гл. 4.1). В края на войната в Германия за първи път в света влизат в редовна бойна

служба и първите вертолетни подразделения за откриване и борба с подводници (Терз,

IX.95).

Витломоторният Флюгелрад на д-р Рудолф Шривер.

Тъй като буталните двигатели са най-масово употребяваните, евтини и прости

двигатели с вътрешно горене, естествено е да започваме всеки нов раздел, посветен на

нов тип немски антигравитационни чинии, с описанието на моделите, които са

задвижвани от тези най-достъпни двигатели в арсенала на Третия райх. Понеже бях

чувал и от друг източник, че жироскопната антигравитация е толкова мощна като явление,

че е напълно възможно да се построи пилотирана антигравитационна чиния, използвайки

за целта даже и един по-маломощен бутален двигател, като двигател за лек автомобил

например - затова аз не бях особено скептичен, когато срещнах първите съобщения в

литературата за летящи дискове, задвижвани с по-мощните витломоторни авиационни

двигатели, построени и изпробвани от немците.

Това обаче наистина са най-редките съобщения в специализирания печат, въпреки, че

на всеки турбореактивен модел сигурно се е падал по един витломоторен модел чинии.

Съвсем скоро намерих обяснение за себе си за тази рядкост, гледайки видеофилма-

лекция на инж. Боб Лазар за работата му в суперсекретните подземни лаборатории

северо-западно от Лас Вегас, щата Невада, където се намират най-тайните американски

подземни бази за строеж и изпробване на нови летящи машини. Във филма той описва с

най-големи подробности, без да щади никакви детайли, конструкцията на

антигравитационния двигател на извънземната чиния, изпробвана в тази база и

използваща за гориво екзотичния извънземен химически елемент с пореден номер 115р,

който явно е достатъчно стабилен, за да се употребява за целта (Лазар, 93). Инж. Лазар

разкрива всичко това, без въобще да се страхува, че някой може да му открадне идеята -

та нали инженерите, работещи в тези тайни лаборатории, са кръстили подобаващо този

химически елемент “ънъбтейниъм” - или “този, който не може от никъде да се намери”

(виж глава 2.6 и Taф, 95).

С две думи - колкото по-висок е технологичният праг на един модел, колкото по-скъпо

и трудно-достъпно е неговото гориво, и колкото по-трудно той би се построил от

неауторизирани “самосиндикални” конструктори, толкова по-голяма е вероятността да се

срещне неговото описание сред популярната литература. Обратно - колкото по-нисък е

технологичният праг и по-лесен за построяване е един модел, толкова … по-високо

засекретен става той. Защото чрез неговото изтичане по погрешка може съвсем лесно да

се разбие глобалния монопол на Илюминатите върху антигравитационните технологии.

Всичко това обяснява защо в популярната преса са толкова редки описанията на летящи

чинии с автомобилни и авиационни бутални двигатели. Или пък чинии със смешно-

простите електростатични двигатели, за които ще говорим в том втори на тази книга

(Терз, V.94).

И така, да се върнем на немските витломоторни чинии. От някои описания в редките

статии по въпроса става ясно, че конструкторите на летящи чинии правят същото, както и

техните колеги конструктори на самолети. За да успеят да измъкнат поредните финанси

от Министерството на авиацията, или от Луфтвафе, или от СС, или от частните

финансисти, те трябва да представят поне един действащ мини-модел, с размери от 1-2

метра, задвижван обикновено от малки двигатели за самолетни модели. Шриверовият

Флюгелрад е единствената голяма чиния, за която съм срещал едно кратко съобщение в

тази насока в немските източници, без никакви чертежи или фотографии обаче. Според

него тя първоначално е изпробвана като малък летящ радиоуправляем модел, задвижван

от няколко бутални двигателя за самолетни модели. За радост на всички авиомоделисти

по света бих казал, че почти всички немски чинии с двигатели с вътрешно горене са

много лесни за построяване в миниатюра в мащаб, и биха имали изключителни

летателни характеристики, ако са радиоуправляеми. Летящото “лопатно колело”, по-

точно в модерен превод “вентилаторното колело” - Флюгелрад-а (Fluegelrad) на д-р

Рудолф Шривер, е първата сериозна стъпка на немските учени и инженери в

проектирането и конструирането на дисковидни летящи чинии, задвижвани от стандартни

авиационни бутални двигатели с вътрешно горене. Тя е и Шриверовото първо участие в

бясната надпревара за тяхното усъвършенствуване, водена денонощно от десетки тайни

немски конструкторски бюра (Терз, V.91, VIII.94 и IX.95). Това е и най-често

споменаваната от всички немски летящи чинии, която въпреки това обаче е останала

съвършено неразбрана от многобройните автори, които до един я смятат само за един

по-странен дисковиден хеликоптер, който лети единствено чрез аеродинамичната тяга на

вентилаторния диск, без да използва никакви допълнителни антигравитационни ефекти.

В своите описания на Флюгелрада нито един от многобройните автори не е употребил

ключовите думи антигравитация, жироскопна антигравитация, или пък още повече летящ

жироскоп.

Конструкцията на Флюгелрада е един хибрид между хеликоптерен ротор, по-точно

хеликоптерен вентилатор, и жироскопираща тежка маса. В него се използува както

аеродинамичната подемна сила на хеликоптерния вентилатор, така и

антигравитационната подемна сила, генерирана от жироскопирането на целия масивен

корпус на чинията, без кабината в центъра. Той е построен и изпробван доста по-рано, в

периода около 1939-1940г., а не през април 1945 г., както твърдят за него многобройните

дезинформационни статии и дизайнерски или поръчкови утечки на информация до

немската периодична преса. Те се стараят да потулят цялото феноменално развитие на

десетките останали различни модели на още по мощни летящи чинии в Третия райх, да

покрият всичко това чрез частичното разкриване на построяването на само един от най-

простите модели на примитивните полухеликоптери-получинии. Тези тромави според тях

апарати са летели само и единствено използвайки аеродинамичната подемна сила на

хеликоптерния ротор. Така зад тази димна завеса те искат да скрият всички останали

конструкции на многобройните немски по-могъщи летящи дискове (Нойе цайталтер, 57;

Терз, V.94).

И така, в един хубав ден в края на тридесетте години инж. Шривер видял в градския

парк децата да си играят с тази добре известната детска играчка на издигащия се във

въздуха пропелерен диск (като хеликоптерен ротор, стегнат в обръч), запускано чрез

бързото издърпване с ръка на въже с дръжка накрая (Бартън, 68). Това малко детско

“подсещане” е било достатъчно за гениалния авиоконструктор да си представи веднага

един принципно нов и революционен летателен апарат от бързо-увеличаващото се

семейство на немските хеликоптери. След няколко бегли скици и прости изчисления

Шривер построил от дърво първия си летящ радиоуправляем модел, голям около един

метър, и задвижван с пропелери, въртяни от три малки бутални двигатели за самолетни

модели. Този първи полетял модел е изглеждал като умалено копие на големия

пилотиран 15 метров Флюгелрад - турбореактивния бомбардировач, построен вероятно в

периода 1942-43 година и разгледан в следващата глава.

“Летящото вентилаторно колело” показва веднага своите изключителни

характеристики, като се издига леко във въздуха и бързо набира височина. Първите

радиоуправляеми модели вероятно не са имали неротираща кабина, поставена на лагери

в центъра на диска и жироскопно-стабилизирана, и са се въртели целите като един

монолитен диск. Липсата на невъртяща се централна кабина не е предоставяла и място

за монтирането на двата двигателя за хоризонталното придвижване напред, защото за да

могат да тласкат модела на Флюгелрада напред, те трябва да не се въртят с целия

останал диск на чинията. Затова с тези съвсем опростени модели Шривер проверява на

практика само способността на своята чиния за вертикален полет - да излита и каца от

място, и да набира височина. При този модел по радиото се е управлявал само един

параметър - газта, а оттам и оборотите на трите развъртащи двигатели. При следващите

варианти Шривер почва да управлява по радиото и ъгъла на атака на вентилаторните

лопати, които вече са окачени на лагери в двата 1( края и могат в синхрон да променят

стъпката си. По този начин той отработва различни режими на полет, като излитане,

вертикално изкачване и висене на място.

При следващите по-големи модели с диаметър от 150-200см. Шривер поставя в

центъра на диска една цилинтрична (по вертикалната ос) неподвижна “кабина”, която е

жироскопно-стабилизирана да не се върти заедно с ротиращия около нея дисковиден

корпус на чинията. Под дъното на кабината, което се подава отдолу в средата на

вентилаторното колело, са монтирани двата маршеви двигателя, които придават

постъпателното движение напред на летателния апарат. За стабилизацията на кабината

се използва жироскопния момент на двата въртящи се тикащи пропелери, и затова в нея

няма нужда да се монтира допълнителен стабилизиращ жироскоп. Жироскопиращият

диск, в близката до кабината част на който се помещават и резервоарите за горивото на

развъртащите двигатели, се жироскопира от три двигателя, също както при първите

варианти на Флюгелрада без хоризонтални маршеви двигатели. Тези развъртащи

двигатели са монтирани по средата на три носещи “спици” на вентилаторното колело,

разположени на 120о една от друга, и създават тангенциална тяга в хоризонталната

плоскост.

Вентилаторният диск е главният и единствен източник на аеродинамичната подемна

сила на апарата. Той е изпълнен от много и нагъсто разположени, почти без процеп

между тях, трапецовидни (погледнато отгоре) “хеликоптерни” лопати. Техният ъгъл на

атака може да се променя: при излитане и кацане ъгълът е по-голям, при висене на място

или крейсерски полет - по-малък. Масивният периферен външен носещ структурен

пръстен - “каплата” на вентилаторното колело, има външен диаметър от около 2 м., със

сечение 3×3 см. Той удържа в пакет и носи лагеруваните окачвания на външните краища

на вентилаторните лопати с променлива стъпка. Вътрешният край на лопатите е окачен

във вътрешния структурен пръстен, който се върти на лагери около кабината, и вътре в

който са монтирани и резервоарите за гориво на развъртащите двигатели.

Основната антигравитационна подемна сила се генерира от жироскопното въртене

(около централната вертикална ос на симетрия на чинията) на вентилаторното колело,

съдържащо в себе си външния и вътрешен носещи пръстени, лопатите, трите

развъртащи двигателя и резервоарите с гориво за тях. Поставянето на тежките

компоненти на чинията, като резервоарите и двигателите, в нейната жироскопираща част,

е може би най-важното конструктивно решение, взето от Шривер, което гарантира

ефикасната работа на въртящото се “вентилаторно колело” и другите тежки детайли като

генератори на антигравитационна подемна сила, тъй като при бързото им въртене

тяхното тегло се намалява значително.

Допълнителна малка антигравитационна подемна сила се генерира от ефекта на

двойно-спиновата жироскопна антигравитация, получен от двойно-жироскопиращите

колянови валове на трите развъртащи бутални двигатели, ротиращи едновременно около

две оси: “голямата” централна вертикална ос на симетрия на чинията, и “малките”

надлъжни хоризонтални оси на коляновите валове на всеки един от трите бутални

двигатели (въртящи се заедно с целия корпус на Флюгелрада около вертикалната ос).

Още една допълнителна малка антигравитационна подемна сила се генерира и от

ефекта на ентропийно-жироскопна антигравитация, получен от изгарянето на

авиационния бензин в цилиндрите на ротиращите бутални двигатели (Терз, V.94).

Ако трите развъртащи двигателя са също и с променлив ъгъл на окачване, то тогава

може да се използва част от тяхната тяга за допълнителна вертикална тяга при излитане

и кацане, но това ми се струва ненужно и малко вероятно. При излитане, кацане и при

резки маневри дискът се върти с около три пъти по-високи обороти, отколкото при висене

във въздуха и при крейсерска скорост. При неговото бързо жироскопиране се получава

едно доста голямо намаляване на гравитационната маса на чинията, а от там и на

нейното тегло, което е обяснявало и отличните й летателни характеристики.

Предполагам, че следващите модели на Шриверовия Флюгелрад вероятно вече с

диаметър от 7-8 метра, и отново са изработени от дърво. Те са съвсем леки, опростени, и

напомнят днешните микро-самолети, които могат да се сглобят в един гараж от леки

тръбни конструкции от любители-хобисти. Те вече имат една пилотска седалка в центъра

на невъртящата се кабина, и са задвижвани от истински малки авиационни бутални

двигатели. Отначало Шривер ги изпробва като радиоуправляеми безпилотни апарати в

най-различни режими на привързан и свободен полет. Най-накрая идва и тържествения

ден на първия пилотиран полет.

VT12: Витломоторен флюгелрад

След успешните опити с набързо-скалъпените шперплатови прототипни Флюгелради-

еднодневки аз бих предположил, че Шривер построява и своя първи боен вариант на

летящ диск от класа изтребител-прехващач, който е бил изработен от дърво и

композитни материали, имал е закрита кабина, бил е въоръжен с картечници и оръдия и е

бил с диаметър от 8-9 метра. Все още нямам никакви подробности за въоръжението,

двигателите и точните размери на този първи боен витломоторен Флюгелрад-изтребител

, но много от тях могат да се “реставрират” по аналогия от по-големия модел на

турбореактивния Гросфлюгелрад-бомбардировач с диаметър от 15 метра, който е бил

построен от Шривер като разузнавач и бомбардировач със среден радиус на действие.

Той ще бъде разгледан в следващата глава за реактивните летящи жироскопи на Третия

райх.

Ванкеловият блиц: висящата антигравитационна противосамолетна мина.

Вторият представител на тези прости хибридни аеродинамично-антигравитационни

устройства, на тези обикновени вертолети със спомагателни антигравитационни асисти, е

безпилотната разузнавателна хеликоптерно-антигравитационна платформа, задвижвана

от жироскопиращ Ванкелов двигател. Тя е проектирана да бъде използувана също така

срещу съюзническите бомбардировачи, като “висяща” в небето антигравитационна мина

(Хайм унд велт-2, 2.IV.l959).

Нормалното трилопатно хелокоптерно витло е монтирано отгоре, и създава

класическата хеликоптерна аеродинамична подемна сила. То се задвижва от Ванкелов

двигател, монтиран в контраротиращия лещовиден корпус под него. Валът на двигателя

върти витлото отгоре в една посока, а блокът на двигателя, монтиран отдолу в

лещовидния корпус на мината, я развърта и жироскопира в другата посока. именно това

жироскопиране около вертикалната ос на целия корпус, заедно с тежкия двигател,

резервоара за горивото и бойната глава, създава допълнителната жироскопно-

антигравитационна подемна сила, която подпомага аеродинамичната подемна сила на

хеликоптерния ротор отгоре.

NLO7:ванкелов блиц

Имам сериозното подозрение, че и самият Ванкелов двигател е създаден през

войната именно за тази специфична задача - да задвижва тази висяща в небето

противосамолетна мина - хибрид между жироскопираща антигравитационна чиния и

обикновен хеликоптер. Причините за моето подозрение са две: поради по-малкото тегло

на Ванкела спрямо звездообразните самолетни двигатели със същата мощност, и поради

почти пълната ротационна симетрия на Ванкеловия двигател, за разлика от редови

бутален двигател, съществува възможността с малко контрабалансиране да се получи

перфектен жироскопиращ блок на Ванкеловия двигател. Което именно го прави и по-

примамлив за използване от немските конструктори на летящи чинии от останалите

двигатели. Ротирането на целия двигател, заедно с корпуса, позволява да се елиминира

по този начин и повечето от теглото на корпуса, който включва двигателя, резервоара за

гориво и бойната глава. Поради това летателният апарат може да виси във въздуха

значително по-дълго време, отколкото ако е построен като едно просто хеликоптерно и

не-антигравитационно устройство.

Сравнен с Флюгелрада, описан по-горе, Ванкеловият блиц използва по-примитивна

схема за генерирането на антигравитационната сила, защото при него няма изнасяне на

тежките маси на двигателите навън към периферията на ротора. Единствено роторният

двигател на Ванкеловия блиц е едно поколение по-модерен от буталните възвратно-

постъпателни двигатели на Флюгелрада.

3.3. Чисто-антигравитационни модели.

От гледна точка на подемната сила бяхме разделили реактивните летящи дискове на

две главни категории. Първо в тази глава разгледахме хибридните модели на

хеликоптери-чинии със смесена аеродинамична и антигравитационна подемна сила.

След тях сега идва реда и на “чистите” антигравитационни модели, които летят, без да

използват никакви пропелери, крила, издатъци или други подобни аеродинамични асисти

и ефекти. Те се издигат във въздуха, поддържани единствено от антигравитационната

подемна сила, генерирана от жироскопирането на тежки физически маси. Те като че ли

летят май на въртенето на всичко друго, само не и на жироскопи направени от

извънземния елемент 115р.

Отказването от аеродинамичната подемна сила, създавана от тромавите

хеликоптерни вентилатори, в полза на по-ефективната чиста антигравитационна подемна

сила, породена от въртенето на корпуса на чинията, довежда до значителна аеродимична

икономия - до значителното намаляване на челното съпротивление на апарата, дължащо

се особено на въртенето на тази половина от вентилаторните лопати, които при

въртенето си в кръг се движат противоположно на посоката на полет на чинията - по

същия начин, както и при всеки хеликоптер. Това съществено е повишило и

максималната скорост на полета им в атмосферата. Също така значително се повишават

и оборотите на въртене на жироскопиращия корпус, поради липсата на ротационното

аеродинамично съпротивление на хеликоптерните лопати. Повишаването на оборотите

на жироскопиращата част на апарата позволява и намаляването на нейното тегло, а от

там и на общото тегло на летателния апарат, без обаче при това да се намалява

антигравитационната подемна сила. Защото помним, че тя е равна на произведението на

масата на жироскопиращата част и на нейните обороти на въртене. Така че, когато има

възможност да се увеличат оборотите, може паралелно с това да се намали масата, без

това обаче да намали антигравитационната подемна сила (Терз, V.94 и IX.95).

За развъртането на лещовидните корпуси на многобройните чисто антигравитационни

модели на немски летящи дискове, лишени вече от хеликоптерните лопати, се изпробват

разнообразни формули за задвижване. Първоначално се изпитват множество набързо

скалъпени извънбордови окачвания на стандартни авиационни бутални двигатели, които

развъртат корпусите на чиниите със своята тангенциална тяга. Същият тип извънбордни

двигатели се използват и за хоризонталната постъпателна тяга. Бързо е установено

наличието на високо ротационно аеродинамично съпротивление, дължащо се на

големите гондоли на жироскопиращите извънбордни двигатели. Затова при по-късните

конструкции те са преместени вътре в тялото на летателния апарат. По времето на

войната това е една типична практика за немците - новите концепции са изпробвани

веднага с набързо монтирани върху корпуса извънбордни двигатели, а едва после се

преминава към конструирането на по-трудоемката и по-бавно осъществима версия на

същия летателен апарат, но вече с вътрешнобордови двигатели (Терз, V.94 и IX.95).

Четиримоторният Блиц с извънбордни двигатели.

Винаги при разглеждането на един нов тип чинии е добре да се започне от тези техни

представители, които са задвижвани от най-простите двигатели с вътрешно горене - от

стандартните авиационни бутални двигатели. Същият този модел, но в конфигурацията с

много по-мощните турбореактивни двигатели, ще бъде разгледан в глава 4.4., а в

конфигурацията с ракетни двигатели ще бъде разгледан подробно в глава 6.6. Тук искам

само да отбележа, че е твърде вероятно тази чиния първо да е била построена в един

олекотен пилотиран вариант с четири (’”:-!.0$-( бутални авиационни двигателя, за да се

провери концепцията на този чисто-антигравитационен модел. Още преди това по мое

мнение тя обезателно е била изпробвана и като малък радиоуправляем модел,

задвижван от малки бутални двигатели за самолетни модели. Наистина още един път ура

за всички авиомоделисти по света - това е още един от многобройните немски модели,

които могат да се моделират успешно от тях и с трите вида авиомоделни двигатели - с

бутални, с реактивни и с ракетни.

VT13: четиримоторен извънборден блиц

Конструкцията на тази чиния представлява един естествен преход към по-голямата

тяга на чистите антигравитационни модели на немски летящи дискове, която се получава

благодарение на по-високите обороти на лещовидните корпуси, неспирани в своето

въртене от голямото ротационно аеродинамично съпротивление на хеликоптерните

лопати. Настоящата чиния послужва също и като едно важно експериментално

потвърждение на идеите, залегнали в следващите модели на чисто-антигравитационни

чинии, но вече с вътрешнобордови двигатели, най-вече на

Витломоторната чиния на фирмата Юнкерс с вътрешнобордови двигатели.

Двумоторната чиния на фирмата Юнкерс за сега е единствения представител на

немските витломоторни летящи дискове в моята колекция, за който имам фотографско

доказателство. От нея не съм открил никакво вербално описание, но имам две

фотографии в полет в близък едър план, дошли от една холандска книга с неизвестно

заглавие и автор (виж периодичната библиография в края на книгата). Същите

фотографии забелязах и в частния фотоархив на един от все още живите досега

инженери, работили върху летящите дискове на Третия райх - диплом инженер Андреас

Еп от Мюнхен, когото интервюирахме около 2 часа през май 1994 г. за филма на Нипон

Телевижън. Затова нека да се опитаме да реставрираме тази наша “археологична”

находка на базата на двете снимки и да попълним белите петна по нейната вътрешна

конструкция.

Юнкерсовата чиния сигурно има лек неротиращ централен корпус, изработен от

дърво, с диаметър от около 8-10 метра, в центъра на който е монтирана кабината за

единствения пилот. Около лещовидния корпус се върти и жироскопира най-важната част

на чинията, генерираща антигравитационната подемна сила - масивният жироскопиращ

пръстен. В него са поместени резервоарите за горивото - най-тежките части на диска.

Пръстенът вероятно е разделен вертикално на две контраротиращи половини, за да се

избегне усукващия момент около вертикалната ос. Защото за разлика от четиримоторния

блиц, разгледан по-горе, където жироскопиращият пръстен се развърта от “завинтването”

на четирите развъртащи пропелера в околния въздух, като по този начин не оказва

никакво усукващо усилие върху централната неротираща част на корпуса, тук при

Юнкерсовата чиния същият пръстен се развърта най-вероятно чрез предавателни валове

и зъбчати предавки директно от двата големи маршеви авиационни двигателя,

монтирани в централната неротираща част на корпуса, създавайки по този начин един

усукващ момент за тази част. именно за да се неутрализира този усукващ момент,

жироскопиращият пръстен се разделя на две контраротиращи половини.

Има малка възможност да се използват отделни двигатели за хоризонталната тяга и

за развъртането на двете половини на пръстена. Ако това е така, тогава твърде вероятно

развъртащите двигатели да са по-малки по мощност и по размер, но да се използват

например 4 от тях - разположени симетрично и срещуположно, два по два в двете

контраротиращи половини на жироскопиращия пръстен-резервоар. Те ги развъртат в две

противоположни посоки чрез зъбчати предавки, зацепвайки се в централната неподвижна

част на корпуса. Ако пък развъртащите двигатели са разположени в неротиращата част

на корпуса, тогава е възможно да не се генерира достатъчно антигравитационна сила за

повдигането на целия диск, когато в края на полета се поизпразнят и олекнат

резервоарите за гориво, разположени в двете контраротиращи половини на

жироскопиращия пръстен. Тази последна трета кинематична схема на развъртане на

жироскопиращите пръстени ми изглежда най-малко вероятната.

Така чрез жироскопирането на най-тежките части на апарата - на развъртащите

двигатели и на резервоарите за гориво - се постига пълното елиминиране на тяхното

тегло, а също и генерирането на допълнителната антигравитационна подемна сила, която

повдига и неротиращата централна част на корпуса.

Двата маршеви бутални двигателя, разположени надлъжно вътре в неротиращата

централна част на лещовидния корпус, от двете страни на кабината, създават със своите

витла хоризонталната постъпателна тяга. На всеки от двата двигателя, в двата му края,

са монтирани по две витла - предното дърпащо, а задното тикащо. Тъй като витлата и

двигателите, създаващи хоризонталната тяга, са разположени в квадратни шахти вътре в

корпуса, то по-малко от половината от “диска” на въртящото се витло се подава над него,

а другата половина без малко - под него.

NLO9:юнкерсова чиния.

Двата двигателя за хоризонталната тяга са окачени на шарнир и могат освен това да
се завъртат вертикално на 90о в своите квадратни шахти, като по този начин подпомагат
старта и кацането на тази на шега наречена “VTOL”, или “вертикално-излитаща и
кацаща”, чиния. Едната от двете фотографии, с които разполагам, показва именно това
вертикално положение на двигателите малко след излитането на Юнкерсовата чиния.
Кабината и колесниците за кацане също са разположени в центъра на неротиращата част
на летящата чиния. В нея са били монтирани вероятно и оръжейните системи -
стандартни авиационни картечници и оръдия.

“Фолкс-шайбите” на народното опълчение от края на войната: летящи чинии с …

автомобилни двигатели на фирмата … Фолксваген?

В нелегалния ъндърграунд на авангардните самоделни антигравитационни летящи
устройства се носят упоритите истории за няколко самодейни американски конструктори
след войната, които успешно изпробват примитивни модели на летящи чинии,
изработени от дърво, шперплат и отпадъчни дуралуминиеви самолетни детайли от
бракувани стари самолети, като тръби, листове от обшивката и структурни елементи.
Техните летящи чинии са задвижвани от вездесъщите американски V-образни
осемцилиндрови двигатели за леки автомобили. След като тази идея е дошла в главите
вече на няколко американски конструктори-любители, то по закона на “стоте маймуни”
доста по-вероятно е тя да е хрумнала също и в главите на много от професионалните
немски конструктори на летящи чинии, които са били притиснати от хода на войната през
последната нейна година да сторят невъзможното и да спасят Райха от тотален разгром.
Предполагам, че Въздушното министерство на Райха е спуснало на всички немски военни
конструкторски бюра за антигравитационни чинии с двигатели с вътрешно горене блиц-
директивата да конструират и изпитат в рекордно кратки срокове от 1-2 месеца нови
евтини модели на летящи чинии, изработени без да се използват дефицитни
стратегически суровини. Което значи изработени от шперплат, стоманени тръби и
задвижвани от достъпни автомобилни или пулсиращи реактивни двигатели, за които ще
говорим в следващата глава.

След като толкова много радиоуправляеми модели с бензинови двигатели за
авиомоделизъм, и по-големи пилотирани прототипи с авиационни двигатели, са били
успешно демонстрирани през годините на войната от многобройните конструкторски бюра
за летящи дискове пред представителите на RLM, на Въздушното министерство на райха,
твърде вероятно е даже и на тези бюрократи да им е хрумнала същата мисъл в главата -
да напълнят небето на Германия с евтини модели на шперплатови чинии за почти
еднократна употреба, задвижвани от автомобилни двигатели. Още по-вероятно е
основната поръчка за такива Фолкс-блицове да е била дадена именно на най-фолкси
фирмата от всички останали - на фирмата Фолксваген. Подобна задача се спуска и пред
конструкторските бюра за реактивни самолети, и те буквално затрупват министерството с
проекти за миниатюрни едноместни леки Фолкс-ягери-изтребители, изработени от
същите недефицитни материали.

Предполагам, че с времето от Германия постепенно ще изникнат още десетки проекти
на неизвестни досега военновременни летящи чинии, и най-многобройните от тях сигурно
ще бъдат аламинутните проекти за Фолкс-шайби от последната отчаяна година на
войната.