При понижаване на температурата, течностите се свиват, стават по-плътни и по-тежки. Това не важи за водата. Под 4°C тя започва да се разширява.
Само защото при 0°C е по-лека, отколкото при 4°C водата замръзва откъм повърхността, ледената покривка отгоре забавя охлаждането и замръзването на водата отдолу. Ако реките и езерата замръзваха отдолу нагоре, щеше да е фатално за растенията и животните в тях.
Тя е единственото неметално кислородно съединение, което при нормална околна температура е течно.
Друга аномалия е, че не се затопля равномерно - между 0 и 35°C тя има нужда от по-малко топлина, а над 35°C от повече. Което е пак в услуга на живота - след топенето на снеговете през пролетта тя се затопля по-бързо, от която и да е друга течност.
Водата има необичайно високо повърхностно напрежение. Това позволява насекомите да се движат по нея, а във фините капилярни тръбички тя сама се издига нагоре. В тях не замръзва при 0°C, чак при -30°C преминава в гъста течност, и при -70°C в кристална субстанция. Вечнозелените растения живеят именно благодарение на тази особеност.
Тя разтваря субстанции по-добре от всяка друга течност без да е отровна. Затова осъществява транспорта на хранителните вещества.
Около 13 000 милиарда тона водна пара представляват най-важният газ за парниковия ефект. Без него Земята щеше да е скована от ледников период.
При увеличаване на налягането (и под 35°C) водата става по-раредена, обратно на другите течности.
Горещата вода замръзва по-бързо от студената. Ако поставим две чаши с вода във фризера, по-бързо ще замръзне тази която е нагрята до 90°C, в сравнение с другата чаша в която водата е студена (ефект на Мпемба).
/из "Загадки на съвременната наука", Ф.Патури/
http://www.esencia1.info/static.php?page=static090513-150648
Няма коментари:
Публикуване на коментар