Скъпи читателю,
Днес, в началото на третото хилядолетие, ти си засипан с информация от всички страни. Всеки, който иска да ти каже нещо, се стреми по всякакъв начин да грабне вниманието ти. Да твърдим, че не споделяме това желание, значи да не бъдем искрени. Защото и за нас твоят интерес е насъщният ни хляб, оправданието за нашето съществуване.
Би било най-лесно да кажем, че сме по-добри от всички останали и че това автоматично предопределя взаимоотношенията ни с теб. Но няма да го кажем. Защото нямаме такива претенции. Претенциите ни са единствено да бъдем актуални, точни, достатъчно задълбочени, адекватни спрямо ветровете на времето, ненатрапчиво занимателни и събуждащи размисъл. Последното навярно звучи банално, ала без него не бихме се осмелили да ти подадем ръка. А нашата ръка остава протегната, понеже без твоето участие, без твоето мнение и съпричастие, уважаеми наш събеседнико, не би имало смисъл да създаваме това списание.
Най-лесно е да ти се поклоним и да подчертаем дебело, че то съществува за теб – в твоя чест и заради твоето одобрение. Но и тук няма да избързваме с предлаганата от нас взаимност. Всеки, който споделя искрено и от сърце, очаква да бъде разбран. Или поне изслушан. Това, което споделяме тук с теб, е достатъчно разнообразно и вълнуващо, за да се безпокоим за качеството му или за евентуалния отклик от твоя страна. И все пак – оттук до взаимността има не просто една крачка, а дълъг път, който бихме искали да извървим заедно с теб. В началото му стоят интересът и любопитството, последвани от доверието и изследователския порив. А в края му бихме могли да застанем редом, като приятели и съмишленици. Това именно някои наричат справедливо “взаимност”. Единият от нейните родители неизменно е обичта.
И за нас, както и за теб, не е тайна, че обществото ни преминава мъчително дългия етап на преход към едно неизвестно бъдеще. Бихме желали то да е по-добро за всички нас и се надяваме, че вече всички са разбрали, че това няма да стане автоматично, а изисква нашите съзнателни усилия. Преходна е епохата и за планетата ни като цяло. А всеки преход към по-високо стъпало на разума бива предхождан от фаза на просвещение. Активната просветителска работа е един от водещите ни мотиви да положим началото на списанието “Вяра и реалност”. За да я изпълним достойно, сме длъжни винаги да оставаме верни на истината. Ако и ти ни помогнеш в тази нелека задача, Твое Величество, Читателю, значи ненапразно сме разчитали на теб.
Вече издадохме голямата си тайна… А тя е, че създадохме това списание най-вече заради теб и заради шанса да споделим с теб своето виждане за света и за това, как да го направим по-добър. Убедени сме, че имаме силите за това. Иначе какъв би бил смисълът да умножаваме милионите сайтове в Интернет с още един, обречен на усамотение?!
Ще успеем, ако бъдем заедно.
Нека споделим това приключение на взаимността, нека разчитаме с ненаситните очи на любознателността крайпътните знаци, без да губим нито за миг от поглед крайната цел – да помогнем на света и на самите себе си да се приближим до онази мечта, с която живеем от памти века и която бихме искали да превърнем в действителност. Мечтата за реалността на човешкото щастие. Тук и сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар