Етически кодекс

на отношенията между държавата и религиозните общности

І. Въведение (Преамбюл):

Живеем в епоха, когато границите между държавите започват да изчезват. Там, където до вчера е царяло разделение, днес се изграждат нови общности от държави и народи, обединени от общи идеи и общ път към бъдещето. Сътрудничеството между народите и страните се осъществява буквално във всички области на обществения живот: политика, икономика, култура, спорт и пр.

Религията не прави изключение в това глобално планетарно развитие, но в сферата на религиозната вяра процесите на интеграция протичат по-бавно; те са по-сложни и изискват по-задълбочени усилия за постигане на положителни резултати. Особено актуален понастоящем става проблемът за повсеместното утвърждаване на принципа за религиозната толерантност и веротърпимост. Все още в отделни точки на Земята тлеят огнищата на религиозни конфликти, пролива се невинна кръв заради различия в религиозните убеждения. Ние, съзнателните строители на утрешния ден на земното човечество, сме призвани да сложим веднъж завинаги край на всичко това.

За съжаление все още в някои държави по света възникват противоречия между различни равнища и институции на държавното управление, от една страна, и религиозните общности, съществуващи на територията на страната, от друга. Причините за това са многобройни: от етническо, културно или политическо естество, сблъсъци между традиционната за страната религия и новите религиозни движения, между инерцията на старото и ентусиазма на новото, понякога просто поради наличието на трудно изкореними предразсъдъци.

Настоящият документ (който не притежава задължителен характер за никого, а е насочен към стимулиране нравственото съзнание на нашия съвременник) си поставя за цел да съдейства за установяването на нормални, дружески, конструктивни отношения между държавната власт и ВСИЧКИ религиозни общности навред по света и особено в тези държави и райони на планетата, където разглежданият проблем е най-труден за решаване.

ІІ. Дефиниция на понятията „държава” и „религиозна общност”:

1. ДЪРЖАВАТА е форма на организация на обществото; съвкупност от определен вид обществени отношения и от техните носители – различните социални слоеве и групи в обществото; йерархична по вертикала обществена структура, отделена от подобните на нея с държавни граници, изградена върху основата на система от закони (начело с основния закон на всяка страна – Конституцията)и обществени правила за поведение (писани и неписани).

2. РЕЛИГИОЗНАТА ОБЩНОСТ е съвкупност от хара, изповядващи еднакви религиозни убеждения, еднакъв мироглед, обединени от общи принципи и цели на своето духовно-нравствено развитие, на своя личен живот и на съвместното си съществуване като общност.

Всяка религия – като система от вярвания и убеждения, като единство от религиозна вяра, нравственост и обредност – представлява жива връзка между Бога и човека.

ІІІ. Основни принципи на отношенията между държавата и религиозните общности:

1. Държавата се грижи за земния (преходен, тленен) живот на хората, а религията – за техния небесен (вечен, нетленен) живот.

2. Отношенията между държавата и религиозните общности следва да бъдат установени и да се развиват изцяло в дух на толерантност, взаимно зачитане на компетенциите и областите на влияние, конструктивно сътрудничество и взаимопомощ.

3. Никой човек или религиозна общност не могат да бъдат преследвани или дискриминирани от институциите на държавната власт заради техните религиозни убеждения.

4. Държавата не бива да се намесва във вътрешния живот на никоя религиозна общност, съществуваща на нейна територия – нито пряко, нито косвено. Всякакъв вид репресии и дискриминация в това отношение са недопустими.

5. Всяка религиозна общност представлява елемент от структурата на обществото и в този смисъл е длъжна да съдейства за благоденствието на съответната държава, за утвърждаване на благоприятен социален климат в обществото; длъжна е да отстоява себе си, своята цялост и религиозни убеждения, без с тази си дейност да накърнява гражданските права на членовете на обществото, нито религиозните убеждения на друговерците – хората от останалите религиозни общности върху територията на страната и извън нея.

Всички прояви на прозелитизъм – т.е. на неетичната, нетолерантна борба за набиране на нови последователи за собствената религиозна общност – следва да бъдат отречени

6. Държавата е длъжна да следи за нормалните, етични и толерантни взаимоотношения между всички религиозни общности на нейната територия.

ІV. Сътрудничеството между държавата и религиозните общности в условията на съвременната епоха:

Във всички времена, при всички обществено-икономически формации (след първобитно-общинната) държавата и религиозните общности са имали една обща цел – да съдействат на хората да водят по-добър живот. Държавата носи отговорност преди всичко за материалното благоденствие на своите поданици, за по-високия стандарт на съществуване. Това се постига с разумна външна и вътрешна политика на правителството, с целесъобразна и ефективна икономическа стратегия, с подпомагане и развитие на културния живот на обществото. Религиозните общности носят отговорност на първо място за духовно-нравствения живот и развитие на своите членове, но техен дълг е да изграждат в тяхно лице и добри граждани.

Сътрудничеството между държавата и религиозните общности в условията на съвременната епоха би могло да се развива в следните направления:

· За осигуряване на благоприятен социален климат в страната, на атмосфера на толерантност между вярващи и атеисти, между отделните религиозни общности и спокойно упражняване на религиозните права и свободи.

· За укрепване на международния мир и сътрудничеството между държавите, включително и на религиозна основа.

· Подкрепа за дейността на неправителствените организации, наблюдаващи спазването на религиозните права и свободи.

· Създаване на смесени комисии (с участието на представители на правителството и религиозните общности) за решаването на проблеми, свързани със специфични религиозни традиции и празници, които понякога се разминават с местното законодателство.

· Подпомагане от страна на държавата на проповедническата дейност, осъществявана от всички религиозни общности на нейна територия, в рамките на закона и обществения ред.

· Организиране на различни форуми (семинари, конференции, събори и пр.)от страна на религиозните общности – на местно и национално равнище – с цел издигане нравственото съзнание на хората и разширяване на духовната просвета сред населението.

V. Заключение:

Стабилните, регламентирани и ползотворни отношения между държавата и религиозните общности са от огромно значение в нашата епоха.

Като близка перспектива в тази насока е препоръчително установяването единствено на уведомителен правен режим за регистриране на религиозните общности във всички държави по света.

В процес на изграждане е вече и Обединена Европа – по примера на САЩ от втората половина на ХІХ век. Обединението на Стария континент върху политическа, икономическа, юридическа и културна основа би трябвало да включва и нов климат в отношенията между религиозните общности в европейските държави, в отношенията между всяка отделна държава и религиозните общности на нейна територия, както и между различните религиозни общности на континента като цяло.

По-далечната перспектива на нашето съвремие е установяването на единна световна общност между народите от целия свят, в която няма да има държавни граници, а различията в етническо, културно и религиозно отношение ще бъдат база за засилен обмен на ценности, а не повод за нови разделения.

Утрешният ден на планетата Земя е велико предизвикателство за всички нас. Той е в нашите ръце. От нас и само от нас зависи дали и кога ще направим решителната крачка към създаването – в Дух и форма – на Новото Човечество.

Константин Златев