Трима сина

Лев Николаевич Толстой

Един баща подарил на сина си имот и му казал: "Сине, живей така, както аз живея, и ще бъдеш щастлив."

Като получил дара, синът му заминал и заживял за свое удоволствие. "Тате ми каза – мислел той – да живея както той живее; а той живее весело и аз ще последвам примера му."

Тъй изкарал той година, две, десет. Пропилял всичко, което получил, и останал гол и гладен. Тогава се върнал при баща си и почнал да го моли да му помогне, но баща му отказал. Синът се опитвал да смекчи сърцето на бащата и му донесъл дар най-доброто, което имал, и го молел да го подкрепи. Но бащата бил глух към молбите му. Тогава синът, мислейки, че е оскърбил баща си с нещо, почнал да го моли за прошка, но бащата си оставал непреклонен.

И тогава синът взел да се кара на баща си:

– Щом ти сега не искаш да ми дадеш нищо, защо ми направи по-рано дар, пък още ми и казваше, че дареното от тебе ще ми стигне за през целия ми живот? Всички радости и удоволствия, които преживях, са нищо в сравнение със страданията, които преживявам сега. Аз загивам, здравето ми се стопи. А кой е виновникът за моите нещастия? Ти… Ти трябва­ше да знаеш, че моето благополучие ще ми повреди, и не ме предупреди за опасността. Ти само каза: "Живей като мене и ще ти бъде добре." И аз живях като тебе; ти се беше отдал на удоволствия и аз следвах примера ти… Но ти имаше достатъчно средства за такъв живот, пък аз ги нямах. Ти не си баща, ти си измамник, ти си ми враг… Да бъде проклет животът ми! Проклятие и на тебе, съблазнителя. Не искам да те познавам, мразя те!…

Също такъв дар направил бащата и на втория си син, като му казал просто: "Живей като мен и ще бъдеш щастлив." Този син не бил напълно доволен от дара: макар че неговият дар бил равен на дара на първия син, вторият вече знаел какво е станало с по-големия му брат и се замислил какво да прави, та да не последва примера му и да не стигне до просия. Той разбирал, че брат му е изтълкувал лошо думите на баща му: "живей като мене", и че не бива да се живее само за удоволствие. Той взел да мисли как да удвои подарения му имот, захванал се да се труди, за да придобие нов имот, равен на получения от бащата, но не съумял да го придобие.

Тогава отишъл за съвет при баща си. Но той не казал нищо на сина си. Синът помис­лил да не би баща му да се страхува да го посвети в тайната на своето благополучие и почнал да разузнава всичките пътища и средства, с помощта на които баща му е натрупал богатствата си. Той взел да трупа, но колкото и да трупал, всичко му се струвало малко. Като не желаел да се признае в лакомията си, той прекарал целия си живот в лишения и казвал на всички и навсякъде, че баща му не му е дал нищо, че той е събрал всичко със собствените си ръце, че другите хора биха могли да натрупат за същото време повече.

Тъй говорел вторият син дотогава, докато бащиният му имот, който му бил даден, почнал да се губи. А когато той загубил всичко, каквото имал, не му оставало нищо друго, освен да умре, и той се самоубил.

И на третия си син подарил бащата имот, равен на дареното на другите двама сина, и подарявайки му го, казал същите думи: "Живей като мен и ще бъдеш щастлив."

Радвайки се на подаръка, третият син напуснал бащината си къща. Но като помнел съдбата на по-големите си братя, той дълго размислял върху значението на напътствените слова на баща си.

"Най-големият ми брат – разсъждавал той – мислеше, че да се живее както баща ми значи да се живее за удоволствие, и поради това загуби всичко, което имаше. Вторият ми брат смяташе, че думите на баща ми означават да се следва примерът му, и също загина. В какво се състои тогава смисълът на татковите думи: "Живей като мен"?

Той взел да си припомня всичко, което знаел за живота на баща си. И разбрал, че знае само едно: то е, че преди неговото раждане баща му нищо не бил приготвил за него, че самият той не е съществувал, че баща му го е създал, хранил, възпитавал, дал му е всички блага и му казал: "Живей като мене и ще бъдеш щастлив." Той знаел, че баща му е направил същото за братята му, и решил, че единствено в това се състои всичко, на което може да се научи най-добре от баща си. Всичко, което той знаел за баща си, се състояло в това, че баща му прави добро на него и на братята му. И тогава той разбрал какво значели казаните от бащата думи: "живей като мене". Той разбрал, че да се живее като баща му значи да се прави добро на хората.

И когато се хванал за тази мисъл, при него дошъл баща му и казал: "Сега ние пак ще бъдем заедно и ще бъдем щастливи. Иди при всичките ми деца и им разправи какво значи "да се живее като мене" и че наистина ще бъдат щастливи онези, които живеят според примера ми."

Третият син отишъл и разправил на всичките си връстници за чутото и оттогава всяко дете, получавайки дела си, не се радвало, че получава много, но че може да живее тъй, както е живял баща му, и да бъде щастливо.

Бащата е Бог, синовете са хората, а щастието – животът ни. Хората мислят, че могат да живеят сами, без Бога; и едни си представят живота като непрекъсната верига от удоволствия, веселят се и се наслаждават на живота, а когато дохожда часът на смъртта, не са в състояние да разберат защо им е бил даден този живот, щастието на който завършва със страданията на смъртта. Тези хора умират, проклинайки Бога, и се отричат от Него. Тези хора са първият син.

Други хора виждат целта на живота в самопознанието и самоусъвършенстването и те посвещават всичките си сили да си приготвят нов, най-добър живот, но, усъвършенствайки земния, загубват го, отдалечават се от него.

Най-после, трети казват: "Всичко, което знаем за Бога, е, че Той твори добро на хората и казва да се стори същото на другите. И тъй, да следваме примера Му и да творим добро на ближните си."

Щом достигнат до тази мисъл, при тях снизхожда Бог и казва: "Ето, това исках от вас. Постъпвайте тъй, както Аз постъпвам, и ще живеете тъй, както Аз живея."

1887 г.