Летящите Чинии на Илюминатите част I

Владимир Терзийски

Том 1

ВЪВЕДЕНИЕ

Това е първия превод на български език на моята книга с приблизително същото

заглавие, която беше издадена в Лос Анжелис на английски език през 1994 г.. Тя бе

посрещната с огромен интерес не само от уфологичните, аерокосмичните и

конспиратологичните кръгове в САЩ, но също така и от най-широката читателска

публика. За това свидетелстват и десетките интервюта и шоупрограми, които направих за

американски радио и телевизионни станции в последните две години. Книгата написах по

материали, които в някои случаи съм събирал почти двадесет години, и най-вече, след

като около половин година работих като автор на научния сценарий и като главен

научнотехнически консултант на документалния филм “Междупланетните полети на

Третия райх”.

Той бе заснет от режисьора Джуничи Яои и Нипон Телевижън - най-голямата частна

телевизионна компания в Япония. За мащабите на документалното кино това бе

двучасова суперпродукция с бюджет от един милион долара. Тя разкри за първи път пред

японската публика сътрудничеството на немски тайни общества с представители на

извънземна цивилизация, населяваща планетите около звездата Алдебаран, както и

антигравитационните проекти и междупланетните полети с летящи чинии в Германия

през 30-те и 40-те години на нашия век. Режисьорът на филма г-н Яои е нещо като

японския Куросава на уфологичното кино. Той е най-продуктивния автор не само в

Япония, но може би и в целия свят. Заснел е над 30 документални филма за НЛО през

последните 25 години (Терзийски и Яои, 1994).

Филмът на Нипон Телевижън беше показан при изключителен интерес през октомври

1994 г. на около 40 милиона затаили дъха си японски телевизионни зрители. За тях най-

интересни бяха кадрите, разказващи за построяването на орбиталните и лунните

изследователски станции от немските тайни общества преди края на Втората световна

война, и най-вече за героичния полет до планетата Марс през април 1945 г. На летящата

чиния-дреднаут с мистериозното име Haunebu-3, пилотирана от смесен германо-японски

екипаж. Въпреки появилите се тежки повреди, тя успява да се добере до Червената

планета през януари 1946 г. При аварийното кацане по корем двигателите се разбиват

непоправимо, но екипажът остава невредим (ТХГ, 1991).

Освен тези епохални немски постижения, отразени за първи път в Америка в моята

книга, бях включил в нея и още една изключителна история. Според още по-невероятните

разкрития, направени наскоро от виенското тайно общество Темпелхоф Гезелшафт,

достойната кулминация на многогодишното сътрудничество между немското тайно

общество Врил и извънземните учени бе полетът на другата антигравитационна чиния-

дреднаут Врил Один. Тя бе построена в Германия от световните тайни общества на

Илюминатите и от техните послушни немски клонове през 1944-45 година. Според тях

това е първата земна летяща чиния, успяла да извърши полет до съседна звездна

система. Тя отпътува от Германия през април 1945 г. на своята епохална междузвездна

одисея, и пристига в системата на Алдебаран през 1965 г. Тя прелита за 20 земни

календарни години разстоянието от 68 светлинни години между Слънцето и тази звезда,

летейки три пъти по-бързо от скоростта на светлината.

Моите лекции по света.

През последните пет години изнесох пред най-различни научни конференции и

аудитории в няколко континента многобройни доклади и семинари в областта на

физиката на антигравитационните явления, частните космични програми с

антигравитация и научно-техническото сътрудничество на тайните земни общества с

много извънземни цивилизации. През март 1992 г. и януари 96 г. проведох

специализирани семинари пред Института по физика на твърдото тяло на БАН. През

ноември 93 г. изнесох в Япония цикъл от лекции пред университетите в Токио и Сендай.

През януари същата година прочетох голям доклад на конспиратологичната

конференцията “Global Conspiracy Т93″, “Глобалната конспирация Т93″, в зала Уембли в

Лондон. През май 94 г. направих доклад пред академичната конференция “Време,

пространство и гравитация”, организирана в Ленинград от Руската академия на науките, а

след това и пред Руското физическо и Руското географско дружество. В голямата зала на

Звездното градче край Москва през юни 1994 г. изнесох двудневен семинар за частните

антигравитационни космични програми от последните 100 години. Освен това вече пет

години почти всеки уикенд изнасям лекции и семинари пред многобройни

специализирани конференции по целите Съединени Щати. Участвал съм в десетки радио

и телевизионни програми. Автор съм на над 20 документални “самиздатски” филма в

областта на алтернативните научни изследвания, на три книги и на множество статии в

списания и семинарни лекции.

По образование съм инженер-физик. През 1974-1980г. следвах и завърших с отличие

бакалавърския курс по физика и магистърския курс по електроника на Токийския

университет в Япония. През 1985-88г. следвах в магистърския курс по социология на

Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Владея писмено и говоримо японски,

английски, немски и руски езици, и ползвам също така с речник технически публикации на

френски, испански и италиански.

Нашата “Академия на дисидентските науки”.

През 1993 г. основахме заедно с видни американски колеги физици, писатели и

политически дисиденти “Американската академия на дисидентските науки”. В момента тя

има около 2 000 членове от много държави в света. Нейната цел е да разпространява

сред земното население всички онези систематично цензурирани, иззети и заличени

стари знания в областите на алтернативната наука, на окултните познания на тайните

земни общества, на алтернативната медицина, на конспиратологията, уфологията, на

езотеричните и метафизични познания. Тази информация е била почти напълно

премахната от световните библиотеки и бази данни по нареждане на Илюминатите - най-

секретните висши рангове на масонството, за да се предотврати нейното използване от

непосветеното човечество. Точно по същия начин и политически неудобните факти от

старата история или науката се изтриват и премахват от библиотеките на тоталитарна

Англия в епохалния роман - политическа фантастика “1984” на Джордж Оруел.

Друга основна цел на нашата Академия е да събира, класифицира, разпространява и

популяризира новите клонове на познанието, които се разработват в момента в секретни

военни или частни проекти по целия свят, и които все още не са “разрешени” и

“позволени” от тайните общества за масово използуване от населението на Земята.

Съоснователят на нашата академия д-р Ал Биелек е един от учените, работили рамо

до рамо с Алберт Айнщайн и Никола Тесла в тъй наречения “Филаделфийски

експеримент”, проведен през 1933-43г. В него учените не само постигат пълната

невидимост на американски боен кораб, но също така успяват и да го телепортират от

Филаделфия до Норфолк, Вирджиния, а освен това и до други точки напред и назад във

времето (Терзийски (или Терз) и Биелек, IX.92 и V.93).

Нашата виртуална академия няма устав, няма раздут щат или бюджет. Нейната

сбирка от уникална литература и видеокасети е една от най-големите частни колекции в

света (разбира се извън проектите на военните или на спецслужбите). Тази сбирка е

нашето най-голямо богатство. Списъка на почти 2 000 доброволни члена, които

ревностно купуват и разпространяват нашите публикации, видео и аудио материали по

целия свят е следващото наше голямо богатство. Освен това те постоянно ни доставят

уникална и трудна за намиране информация. Моите огромни лични връзки, познанства и

непосредствени контакти с болшинството големи американски автори, изследователи и

колекционери - окултните познания на тайните земни общества, а също и с повечето

автори и изследователи в тази област от четирите краища на света, са били основната

двигателна сила на нашата академия.

Накратко за настоящата книга.

Книгата ще запознае читателите с елементарната теория и практика на жироскопните

антигравитационни двигатели, разбулвайки най-накрая великата енигма на

антигравитацията. Тя ще покаже колко е просто наистина да победим и превъзмогнем

силата на земното привличане и да се издигнем нагоре чак до седмото небе с помощта

на изучаваното в средното училище физическо явление на жироскопната ротация около

вертикална ос. Един път получили този магически ключ към мистериозното

антигравитационно царство, ние ще започнем да изучаваме заедно с читателите най-

простите и примитивни от многобройните антигравитационни летателни апарати с

конвенционални двигатели, които бяха построени в Германия по времето на Третия райх

от секретните проекти на Луфтвафе и Вермахта.

Дузини от най-добрите тайни немски конструкторски бюра работеха денонощно,

мъчейки се да върнат назад хода на времето и да спечелят обратно за Германия тази

вече загубена война. Те създадоха в тази побъркана треска близо сто различни модела

на антигравитационни апарати с формата на летящи чинии, задвижвани от

конвенционални двигатели и построени от традиционните авиационни материали на

Третия райх. Еволюцията на техните модели започна от класическите двигатели с

вътрешно горене и “примитивните” антигравитационни устройства на базата на

материалното жироскопиране, получени чрез въртенето около вертикална ос на тежки

физически маси. Те използваха въртенето на масивните части на целите корпуси на

летящите чинии, заедно най-вече с тежките резервоари за гориво и развъртащите ги

авиационни двигатели. Постепенно проектите еволюираха през по-съвършените и леки

хибридни антигравитационни двигатели, основани на едновременното въртене на по-

малки маси, и за компенсация на това на по-големи по размер, но значително по-леки

полета - например електромагнитни полета. Те бяха построени като компактни

свръхпроводими и бързооборотни електродвигатели, специално видоизменени за целта в

плоска дисковидна форма. Следващата неизбежна стъпка беше усъвършенстването на

тези електромагнитни антигравитационни двигатели до моделите, работещи на принципа

на безплатната енергия. По времето на самия полет те изсмукваха като през сифон

енергията, необходима за техния полет, включвайки се резонансно към неизчерпаемата

вортексна енергийна мрежа на Вселената.

Кулминацията на тази уникална еволюция от летящи машини бяха най-компактните и

не въртящи се електромагнитни антигравитационни двигатели, основани на още по-

бързото ротиране само на леки полета. Надеждни двигатели, които не включваха никакви

въртящи и износващи се материални части в цялата летяща чиния - освен разбира се

дръжките на вратите на кабините за екипажа. При тях цялата подемна сила се

получаваше от все по-бързото жироскопиране около не въртящия се корпус на кораба-

чиния на най-различни видове енергийни полета с прогресивно увеличаваща се честота и

финност.

Накрая ще разгледаме потвърждения от независими негермански източници от целия

свят за развитието на антигравитационните летателни апарати и съпътстващите ги

фантастични технологии на Третия райх. В последната глава ще се опитаме

експериментално да докажем факта, че въртенето около вертикална ос създава

антигравитация чрез демонстрирането на различни прости физични експерименти,

подкрепящи тази теза. Те са пригодени за лабораторни упражнения по физика в

началните и средните училища. Един от тях е изпробването на модел на жироскопираща

летяща чиния, задвижвана с бензинов двигател, която се продава в магазините за …

детски играчки в САЩ.

Настоящата книга ще разкрие за първи път и многобройните тайни космически полети,

които бяха успешно предприети преди края на Втората световна война от частните

илюминато-германски програми. Ще бъдат обсъдени полетите на жироскопни чинии,

развъртани и задвижвани от стандартни ракетни двигатели, извън земната атмосфера,

по орбита около Земята и до Луната. Също и изобретяването от немски учени на

генератори, работещи с безплатна енергия, и тяхното използване за задвижване на най-

мощните електромагнитни летящи чинии, предназначени за продължителни космически

полети. Ще се запознаем с тайните немски общества, организирали това титанично

изследователско усилие, и с техните скрити зад димната завеса на войната “братски и

нерушими” връзки с техните по-големи братя - с британските и американски клонове на …

същите глобални тайни общества.

За първи път ще се дискутира огромното супер-секретно сътрудничество на най-

висшите ешелони на тези тайни немски общества с извънземни учени от няколко

различни раси и цивилизации, работили в немските подземни бази по време на Втората

световна война (Терз, Биелек и Джонсън, XI.93). Ще обсъдим създаването от немците на

колонията Ню Берлин на Южния Полюс (Терз, II.93), посветила се на генетичното

инжениране на новата раса-господари на изгряващия Нов световен ред на Илюминатите.

Ще говорим за нейната военна защита и финансиране след войната от същите глобални

тайни общества на международното банкерство, финансирало само две петилетки преди

това идването и на Хитлер на власт, а след това и на цялата експлозия на човешка

грозота в Третия райх.

Тази книга е само кратко въведение и обобщение, малък пътеводител, в моята богато

илюстрирана и разширена поредица на същата тематика, озаглавена “Летящите чинии на

Третия райх”, първите два тома от която ще излязат скоро от печат в САЩ от

издателската къща на нашата академия. Тъй като количеството от събраната досега

информация е огромно - става дума за десетки книги и списания - за повечето от които

няма никаква възможност да се намерят в някоя библиотека, а от друга страна обемът на

сегашната книга е доста ограничен, се налага преобладаващата част от фактите в нея да

бъдат дадени без съответната библиографска справка и авторова преценка на тяхната

достоверност. Това ще стане възможно в следващата разширена поредица, спомената

по-горе.

Най-голямото потвърждение на моите теории получих от безценната и доскоро супер

секретна информация, съдържаща се в многото папки, оригинални документи и

автентични фотографии, до които успях да се добера в процеса на заснемането на

филма с Нипон телевижън. Това стана по времето на моите лични интервюта с

членовете на Виенските клонове на тайните общества Врил и ТХГ, или Темпелхоф

Гезелшафт - немския клон на рицарите-темплиери. Тази информация все още

продължава да пристига при мен от Виена и Германия. Тя ще бъде постепенно

“обнародвана” в цялата многотомна поредица от серията “Летящите чинии на Третия

райх”. Затова бих помолил читателите за малко търпение, докато се доберат до всички

оригинални документи.

И накрая, за да разпалваме любопитството на нашите читатели за следващите книги

от тази поредица, само ще загатна за огромното строителство на “евакуационни и

оцеляващи” колонии за земния елит на Луната, по планетите на Слънчевата и другите

близки звездни системи, започнало преди около 80 години, и продължаващо с пълна пара

и до днес. Ще открехнем също и капака на супер-секретните изследвания на дълбокия

космос в нашата галактика със свръхсветлинните кораби с атомни реактори, построени

частно след войната от … Рокфелеровата фондация в САЩ по поръчка на нейните

господари - Илюминатите. Тези епохални изследвания бяха популяризирани пак с

техните щедри пари в “научнофантастичните” американски ТВ сериали “Бък Роджърс”, и

най-вече в “Стар трек” и неговите многобройни деривати, като “Петият Вавилон” и

“Далечна космична база №9”. Благодарение на щедрите финанси, на съвършения декор,

отлични артисти, и най-вече на цялата положителна медийна обработка, сериалът “Стар

трек” стана най-гледаната в света ТВ програма на всички времена, не само от деца, но

най-вече от възрастни. Което масовизиране беше и … първоначалната голяма цел на

тази може би най-важна за ХХ-я век от многобройните глобални образователни и

възпитателни операции на Илюминатите и на бялото планетно братство зад част от тях,

стремящи се чрез нея до имплантират в съзнанието на земния човек бъдещите насоки на

развитие на нашата планетна цивилизация през следващите няколко века.

Настоящата книга представлява единствено моето скромно лично мнение по всички

противоречиви въпроси, обсъждани в нея. Не е необходимо това мнение да съвпада, или

да се подкрепя от моето издателство – “Литера Прима”, а също и от рецензентите,

коректорите, или от когото и да било от специалистите и корифеите по въпросите на

популярните немски аерокосмични изследвания от времето на последната война. Това е

изключително моето, и само моето частно виждане върху обсъжданите въпроси.

За по-нататъшни запитвания до нашата Академия, за списъка на нашите публикации и

видеофилми, които можете да си поръчате от нас, можете да ни пишете на нашия

постоянен адрес в САЩ, даден в края на книгата.

ГЛАВА1:

МОЕТО “ОТКРИТИЕ” НА АНТИГРАВИТАЦИЯТА С ПОМОЩТА

НА … KУЛТУРНАТА АНТРОПОЛОГИЯ НА МИТОВЕТЕ:

Корелации между антропологични “истории” за антигравитационни летящи

устройства от различни епохи, континенти и култури.

Причината, поради която поставих думата “откритие” в кавички е много проста: по мое

мнение само в последните два века антигравитацията е била откривана на Земята

десетки, може би стотици пъти от най-различни несвързани помежду си изобретатели.

Била е “спонтанно” откривана и веднага след това … “забравяна”, или по-вероятно и по-

точно, била е светкавично потискана от тайните общества на нашата планета. Същите

окултни общества, които ревностно пазят интересите на световните банкери, щедро

финансиращи ги задкулисно вече много столетия. Ето защо това мое “откритие” е доста

закъсняло да претендира за земното първооткривателство в областта на

антигравитацията. Което и обяснява тези кавички. То не може да бъде нищо повече от

откриването на антигравитацията за мен самия, за удовлетворението на моето научно

любопитство като учен физик. To също така e и сбъдването на най-съкровената мечта на

моята младост, тъй като още от най-ранна възраст сърцето ми, безрезервно отдадено на

физиката, се стремеше да открие тази тайна, струваща ми се тъй непостижима.

Много скоро след началото на моите търсения на антигравитацията - тази най-голяма

за мен енигма във физиката - аз разбрах, че бях закъснял не само по време, но и “по

същество”. Защото от огромната уфологична литература, с която се бях запознал

разбрах, че преди мен безбройни изобретатели от милиарди планети, разпръснати сред

необятната Вселена, бяха успели не само да открият антигравитацията, но по-важното -

бяха успели да открият едно безкрайно разнообразие от най-различни и неповтарящи се

уникални модели на антигравитационни двигатели.

Невъобразимата и безгранична комплексност и никога не изчерпващото се

разнообразие на физическите закони и енергийните трансформации във Вселената могат

да се приемат като отправна точка и като най-важния начален аргумент на нашата

дискусия за многоликата същност на антигравитацията. Аз имах щастието да се докосна

до тези висши откровения за Вселенската физика по време на моето дългогодишно

запознаване с дневниците на много контактьори с извънземни раси, публикувани в САЩ.

Такива са книгите, издадени от запасния полковник от авиацията Вендел Стивънс, като

“НЛО - Контакт с планетата УММО” (Стивънс, В., 1985) или “НЛО - Контакт с планетата

Ярга” (Стивънс, В., 1986).

Това са само два от над тридесетте тома от специализираната поредица, разказваща

за контактьорски сведения, получени от различни напреднали цивилизации. От всичките

извънземни материали обаче най-интересни за мен като откровения за комплексността

на Вселенската физика бяха шестте хиляди страници на уникалните контактьорски

дневници на Едуард Били Майер, публикувани от неговия духовен център в Швейцария

(Майер, 75-95). Освен в тези извънземни източници, аз открих безценни сведения за

антигравитационната космична физика в различни трактати-откровения - например в

монументалните философски книги “Урантия” (1955) или “Оаспи” (1882), за които ще

говорим по-късно в тази глава.

Всички тези източници могат да се използват в подкрепа на моето твърде фриволно

първоначално предположение, че вероятно във Вселената са създадени безброй много

различни и неповторими типове антигравитационни двигатели. Принципът им на

действие почива на безкрайно много коренно различни фундаментални енергийни

взаимодействия, на безброй разнообразни геометрични конструкции и на още по-

безчетни възможни инженерни и хардуерни решения.

Твърде скоро след това мое волно предположение аз случайно открих в записките на

Били Майер (1975), че неговите извънземни учители от звездния куп Плеяди вече са

описали в бордовите си компютри около … един милион и осемстотин хиляди различни

интелигентни цивилизации, открити при изследователските им полети в нашата част на

Вселената. Сред тях жителите на Плеядите са намерили и класифицирали над 1,600

различни и неповтарящи се типове на антигравитационни двигатели. Моето откритие

потвърди първоначалното ми подозрение, че бях не само закъснял по време, но и по

същество. Докато аз не бях открил и един единствен антигравитационен двигател, около

мен Вселената гъмжеше от безброй много най-различни такива двигатели. Около това

място някъде влиза илюстрация

U043: 32 УФО профили със следния текст:

Класификация на десетки различни модели на корпусите на НЛО, наблюдавани при

стотици инциденти около света в последните 50 години и систематизирани от

американски уфологичен клуб. Вижда се ясно общият знаменател на всички тези

разнородни конструкции: тяхната ротационна симетрия около вертикалната ос.

Zzzzz

Ето защо в настоящата скромна книга ще се помъча да разгледам и обясня само най-

простите и примитивни от антигравитационните двигатели. Това по мое мнение са

жироскопните антигравитационни устройства, работещи на принципа на ротиращите

маси, или полета, или и на двете заедно.

В събирането на информация и изследването на най-различни и несвързани

съобщения за антигравитационни двигатели, винаги съм използвал единствено метода

на културната антропология на митовете и легендите, който бях научил от лекциите по

социална антропология, слушани през моите три години следване в магистърския курс на

социологическия факултет на Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Този метод

не е нищо повече от просто “филателистично” събиране на първоначално несвързани

помежду си истории за моята любима тема - антигравитацията, без абсолютно никакво

по-нататъшно редактиране, коригиране, натъкмяване или “полиране”.

След като 20 години събирах буквално от четирите краища на Земята тази огромна

колекция от истории, митове и легенди за антигравитационни апарати, отхвърляни в

същото време с лека ръка от академичните физически среди по света като “таблоидни

басни и измислици”, един ден случайно се сетих за Хайнрих Шлиман и начина по който

той беше открил Троя, базирайки се изцяло само на подобни “шизофренични слухове” за

невероятните небивалици на древногръцките герои. Той беше открил фантастичната

Троя на гръцките митове, след като прочел “Илиадата” и воден от своята непогрешима

интуиция просто решил, че многобройните предания и легенди в нея отразяват

действително съществували древни хора и реални събития, а не са рожба на

развинтената фантазия на Омир, опиянена от хубавото гръцко вино. Както и

Шлимановите идеи са били отхвърляни от историците и археолозите по неговото време

като “налудничави видения” и “злостни подигравки” по адрес на техните академични

позиции по въпроса, така по същия начин и планините от истории за антигравитационни

устройства, които бях събрал през последните 20 години, винаги са били енергично

осмивани и дискредитирани като “лунатична наука” от маститите корифеи на

теоретичната и експериментална физика на този век.

Точно както Шлиман беше триумфално открил своята Троя напук на цялата

академична общност, базирайки се в своите търсения на нищо повече от “съмнителна

митология и непотвърдени слухове”, точно по аналогия на неговия успех и аз се запитах

един ден дали не би могло да има все пак някаква голяма истина, погребана и под тази

планина от непотвърдени, полупотвърдени, или съмнително доказани “безотговорни

измислици” за антигравитационни машини и експерименти, появили се в периферията на

медиите и общественото съзнание през последните 150 години.

По същия начин един друг смел немски мечтател, основателят на Обществото за

древните астронавти, Ancient Astronaut Society, - Ерик фон Деникен - събра през

последните 40 години огромна колекция от исторически източници, която го наведе на

предположението за многократни посещения на нашата планета в древността от

многобройни извънземни цивилизации-учители. Деникен просто прие, че всички истории

и митове за посещения на представители на различни космически цивилизации на

Земята разкриват истинските факти, а не са фантазии, измислени от “болни примитивни

мозъци”. Въоръжен с това смело предположение, той успя след време да открие десетки

материални доказателства - произведения на изкуството, паметници и храмове по цялата

планета, подкрепящи хипотезата му за посещенията на древните астронавти-учители във

всички кътове на Земята.

По аналогия с пионерните открития на Шлиман и Деникен, аз също си зададох този

най-важен въпрос: “Може ли да има някаква реална фактическа основа на изобилния

митологичен материал за огнените колесници от древността, демонстриращи своя

висш пилотаж пред нашите смаяни първобитни прародители? Може ли да има някаква

доза истина в още по-обилния “фолклорен” материал за стотиците хиляди

наблюдения на НЛО по Земята през XX век? Или в изобилните истории за обикновени

самоуки механици, демонстриращи летящи антигравитационни устройства пред

медиите и телевизията?”

U044: 48 УФО профили от ВВС учебник:

Систематизиране на 48 различни модела на НЛО, засечени и фотографирани от

американските ВВС, и включени в секретния учебник на пилотите-курсанти от

Военновъздушната академия в Колорадо Спрингс, въпреки “най-официалните” уверения

на говорителите по печата на същите ВВС, че извънземните летящи чинии не са нищо

повече от формации на диви патици, извършващи полети със … свръхзвукова скорост.

zzzz

Оказа се, че може да се открие общ знаменател между това множество от съвършено

несвързани помежду си древни истории за пилотирани огнедишащи бойни колесници и

между огромния брой съвременни контакти с извънземни летателни апарати. Можем

също така да открием и аналогии между летящите вимаани от митологичните предания и

… от най-съвременните разработки на тайнствени лещовидни летящи апарати-

гравитолети в суперсекретните “черни” проекти на американските военни например.

Проекти, за чието финансиране даже и конгреса на САЩ няма право да знае абсолютно

нищо.

1.1. Общият знаменател на ротационната симетрия - най-важната

геометрична характеристика на наблюдаваните НЛО.

В десетки страни са написани досега безброй доклади от военни, академични и

цивилни организации, обобщаващи наблюденията на НЛО по целия свят. Независимо от

безкрайното разнообразие на външните форми на забелязаните апарати, и независимо

от това, че някои от тях имат наистина доста странни и несиметрични форми (като

триъгълници, пентаграми, бумеранги, и какво ли не още), може съвсем уверено и

определено да се каже, че главната характеристика и най-важният общ знаменател на

топологията на външната повърхност на огромното болшинство от наблюдаваните около

цялата наша планета НЛО е преобладаващата ротационна симетрия около вертикалната

ос. (За нашите по-нататъшни дискусии това винаги ще бъде оста, спускаща се към

центъра на Земята.) Независимо от най-различните форми на напречни сечения на тези

летящи апарати, в преобладаващото си болшинство чиниите могат да бъдат завъртяни

около своята вертикална ос, без да “бият” или да “хлопат”. Което на популярен език

значи, че те имат осова симетрия по тази ос.

По аналогия на това общо свойство на летящите чинии, и всички земни транспортни

средства, също имат своя общ знаменател - независимо от тяхното огромно

разнообразие. От малкото детско велосипедче до … високата 100 метра пълзяща

стартова площадка на космичните кораби Аполо-Сатурн. Читателят веднага би се

досетил, че този общ елемент е … обикновеното колело, което присъства във всеки

различен представител на земните возила, и което също е ключът към разгадаването на

физиката на преместването по повърхността на земята.

Да видим сега какво пък би ни донесъл като ключ към разгадаването на физиката на

антигравитационния процес и по-нататъшният анализ на общия и видим знаменател на

летящите чинии - тяхната осова или ротационна симетрия.

1.2. Потвърждения от различни епохи на осовата симетрия - главната

характеристика на извънземните гравитолети.

Общата характеристика на болшинството от наблюдаваните НЛО беше първото мое

“откритие” по пътя на разгадаването на тайната на магическата сила, движеща летящите

чинии. Скоро си зададох и следващия въпрос: “След като болшинството от

наблюдаваните НЛО имат ротационна симетрия около вертикалната си ос, то

тогава може ли да се очаква тази симетрия да има наистина връзка с един реален

процес на въртене на нещо в тях около същата тази вертикална ос? На част от

корпуса например, или дори на целия корпус? Може би на някой невидим за нас, но

издаващ шум детайл, скрит под корпуса на чинията? Или пък на нещо невидимо, но

светещо, около самия корпус?”

Нека да хвърлим поглед към литературата за НЛО - към много от статиите в може би

най-доброто списание от този род в света - английското “Флаинг сосър ривю джърнал”,

“Обзор на летящите чинии” (Уайтхед, 86). Нека да потърсим там потвърждение и отговор

на горния въпрос.

Една преобладаваща категория конструкции се откроява сред случаите на

наблюдавани от земята най-различни типове летящи чинии, отразени в многобройни

съобщения на очевидци, на които просто няма място да се спра подробно в тази кратка

глава. Тази първа категория се отличава със следната забележителност: при нея се

наблюдава въртене около вертикалната ос или на целия лещовиден корпус на летящата

чиния, или само на неговия най-външен пръстен.

При по-нататъшен анализ се откроява и втора голяма категория от наблюдавани

случаи. При нея земните наблюдатели, случили се наблизо, не са забелязвали никакво

външно въртене по корпуса. Но затова пък са чували подозрителен и издайнически шум.

По думите на самите очевидци, “силен шум, подобен на този, произвеждан от

електрически генератор или от електрическа бормашина”. Става дума за шум, който

идвал от вътрешността на неротиращия корпус на чинията. Това говори може би за

наличието на мощни въртящи се електрически агрегати, монтирани в невъртящия се и

непрозрачен за любопитния външен наблюдател корпус на гравитолета. Скрити вътре в

корпуса невидими агрегати, които все пак издават достатъчно мощен шум, за да бъдат

чути понякога и на километри разстояние. Честотата или интензитета на шума е пряко

свързана с мощността на антигравитационното поле, излъчвано от този тип “шумни”

двигатели.

Тази зависимост най-определено показва, че става дума не за някакъв страничен

агрегат, а за шума идващ от основния двигател на чинията-гравитолет. Не става дума за

включената бордова … самобръсначка, извинете ме … стригачка, обслужваща готвещите

се за среща със земните хубавици щедро окосмени извънземни космонавти-снежни

човеци - или “крачещите китеници” - както гальовно наричат в Космоса братята на Чубака

- косматия герой-горилочовек от филма Междузвездни войни на Джордж Лукас.

В третата категория от случаи на наблюдения на НЛО от земни очевидци не се

забелязва въртене на корпуса на чинията и не се чува никакъв шум от нейните

вътрешности. Но пък нашето желание да разгадаем тайната и на този нов тип двигатели

се възнаграждава отново. Защото тук земните наблюдатели са забелязали въртящи се

светлини, жироскопиращи обикновено по периферията на летящата чиния, в

хоризонтална плоскост, около нейната централна вертикална ос. Може би тези ефекти да

са умишлено засилени “до откат” от извънземните пришълци, стараещи се напразно да

впечатлят задрямалите мозъци на земните учени, поради което цялото НЛО изглежда

като някаква гигантска светеща … панаирджийска въртележка, величествено въртяща се

в небето. Тези светлинни явления вероятно са видим страничен ефект, неумишлен или

съвсем умишлен, получен от различни видове бързо въртящи се и невидими за

човешкото око високочестотни енергийни полета около неподвижния летателен апарат.

Тук отново оборотите в минута, интензитета и честотата на мигането на светлините (в

случаите когато това се налага от физиката на процеса), са също така пряко свързани с

мощността на полето, генерирано от антигравитационния двигател.

Да обобщим: в преобладаващото болшинство от наблюдавани в полет летящи чинии

се забелязва въртене на нещо в хоризонталната равнина, около тяхната централна

вертикална ос на симетрия: въртене на материалния корпус - на целия, или на части от

него. Или въртене на невидими и скрити в неротиращия корпус шумни и най-вероятно

въртящи се електрически агрегати. Или въртене на полета и светлини, жироскопиращи в

кръг, “на хоро”, по повърхността или около корпуса на гравитолета. Или пък произволни

комбинации от тези три основни параметъра.

U046: 30 УФО профили от японска книга:

Японски уфолог-художник пресъздава в най-големи детайли външната геометрия на

многобройни наблюдавани извънземни (и може би някои от тях и земно-построени) НЛО.

Забележете неизменната ротационна симетрия около вертикалната ос независимо от

най-различните форми и геометрии на извънземните гравитолети, говорещи за

използването на най-разнородни физически ефекти като източника на генерираната

антигравитационна сила.

ZZZ

От съвременните да се прехвърлим сега към древните източници на “въртеливи

откровения”. Индийските свещени писмени паметници като “Махабхарата” разказват за

съществуването в древността на летящи огнени колесници, или вимаани, дадени на

древните герои от техните извънземни учители-астронавти. В тези епоси можем да

прочетем историята за огнената битка във въздуха между двама такива герои. След

поредния сблъсък и въздушния таран, победителят успял да изхвърли от колесницата на

своя опонент най-важната нейна част, наподобяваща воденичен камък, която именно

позволявала на вимааната да лети. Тук отново виждаме, че геометрично тяло с

ротационна симетрия около вертикалната ос, какъвто е сплескания като пита воденичен

камък, отново е магическия ключ, позволяващ на антигравитационната вимаана на нашия

древен пилот-изтребител да се рее в небето.

От древните епоси можем да се прехвърлим към съвременните модерни философски

откровения на XX век, като книгата “Урантия” например. Тя представлява следващото

Триединно откровение към жителите на планетата Земя, получено от тази висша

вселенска йерархия след “Новия завет”. В многобройните статии, посветени на

проблемите на фундаменталната вселенска физика в нашата част на локалната група от

дузина галактики, се споменава за способността на жироскопа да не се “подчинява”, да не

се поддава на гравитацията - т.е. да се “изолира” чрез своето въртене от нейното

действие. Наблюдателният читател ще забележи, че той обикновено се върти около

вертикалната ос спрямо земната повърхност

(Урантия, 1).

През 1952г. немското списание “Дас уфер”, публикува серия статии върху немските

летящи чинии, като авторът беше употребил още в самото заглавие тази магическа и

толкова забранена от модерната физика дума “летящ жироскоп”. Статиите бяха

озаглавени “Летящите чинии - не са ли това немски летящи пумпали?”, “Fliegende

Untertasse=Deutscher Flugkreisel?”. На немски думата Kreisel значи не само пумпал, но и

… жироскоп. На 2.IV.l959г. друго немско списание - “Хайм унд Велт”, също публикува

статия, в която употреби ключовия термин “летящ жироскоп” още в заглавието:

“Flugkreisel, irdisch”. Директният му превод значи “Земни летящи жироскопи”, като

контекста на статията е, че около Земята се наблюдават не тайнствени извънземни

летящи чинии, а обикновени летящи жироскопи, произведени в … Германия още по

времето на войната.

В книгата “Урантия” се споменава и фактът, че антигравитационния потенциал на едно

физично тяло е пропорционален на неговата маса и на скоростта му на въртене (Урантия,

2). Както ще видим в следващите глави, наистина какво по-добро обобщение на цялата

антигравитационна физика на тайните проекти за чинии-изтребители на Третия райх би

могло да се намери в световната литература от това просто резюме?

1.3. Таблоидни и вестникарски потвърждения на жироскопната

антигравитация.

За официалната академична наука уфологията винаги е била една “маргинална

наука”, а откровен честата литература - нищо повече от “шизоидни брътвежи”. Затова

нека сега да разгледаме набързо и няколко малко по-надеждни и проверяеми източници,

като жълтобулевардните таблоидни и вестникарските, след като приключихме с най-

съмнителните от академична гледна точка уфологични и откровенчески източници на

потвърждения на нашата хипотеза че въртенето около централната вертикална ос при

летящите чинии може би има някаква връзка с генерирането на антигравитационните

ефекти от техните двигатели. Много от споменатите в популярната преса изобретатели

са все още живи, и могат да се интервюират, или даже още по-страшно за академичната

общност - техните прости експерименти могат да се повторят с малък бюджет и подръчни

средства от всеки читател, за когото не приетите без лична проверка научни догми, а

лично-проведените експерименти са критерия за истината в антигравитационната

реалност.

Въпреки цялата възпитателна кампания на маститите академични пропагандисти на

партийната линия на Илюминатите, че овладяването на антигравитацията като физично

явление е също такава утопия, както построяването например на генератор на безплатна

енергия (перпетуум мобиле) или на машина на времето; въпреки всичко това авторите на

тези популярни статии, тези т.н. “таблоидни драскачи” се осмеляват да твърдят, че някои

“необразовани примитиви, самоуки изобретатели или неграмотни автомобилни

механици”, са имали глупостта да обявят, че са успели да създадат почти от подръчни

материали прости устройства; които или намаляват теглото си, когато се приведат в

движение, или пък, о-о-о анатема, напълно го загубват. Или пък даже са способни, о-о-о-о

демони пъклени, да се отделят от земята и волно да полетят нагоре към небето. Някои

автори имат даже и безкрайното неуважение (към техните по-учени академични братя) да

твърдят, че техните създания са излетели така енергично, че са се загубили безследно в

небето по време на изпитания.

Нека да се абстрахираме за момент от напластените с десетилетия

“фундаменталистки” научни догми и предразсъдъци, и да се опитаме самостоятелно да

анализираме наличната информация. Грубите механични творения на самоуките

изобретатели почти неизбежно съдържат маси, въртящи се около вертикални оси. Нека

да разгледаме по-важните от тях. (Видеофилм със запис на такива експерименти може да

се поръча от нашата Академия, на адреса, даден в края на книгата.)

Първото “съмнително жълтобулевардно” съобщение открих преди много години на

страниците на таблоиден вестник, който за съжаление не запазих. В него се разказваше,

как английски градинар пробил отвор в средата на дъното на празна пластмасова купа за

салата, след което поставил и залепил картонена тръбичка-лагер в дупката. После

надянал готовата купа с тръбичката на метален прът, който служел за вертикалната ос на

въртене на тази домашно изработена “летяща чиния”. Намотаното около тръбичката

въже се издърпвало като стартер на двигател на лодка, и развъртало купата, нанизана на

вертикалния шиш, привеждайки я в бързо въртене в хоризонталната равнина. След

развъртането купата започвала бавно да се издига странно защо нагоре /. гладкия

метален прът.

VT1: салатиера в менгеме:

Жироскопиращата салатиера на безименния английски градинар-самоук, развъртана

чрез издърпването с ръка на намотано около центъра й въже.

ZZZ

Втората подобна таблоидна публикация намерих съвсем случайно в американския

жълто-булеварден вестник “Глоуб”, където се описваха експериментите, направени от

пенсионирания нефтодобивен инженер Санди Кид от Уелс (Кид, 88). В своите

многобройни устройства той използувал механични системи от два маховика или

жироскопа, въртящи се (по-точно форсирано-развъртани) едновременно по две оси:

основната ос - вертикалната, а втората спомагателна ос - хоризонталната. Можем да

наречем подобни разработки двуосни жироскопни устройства. При първото устройство

маховиците били задвижвани от обикновена електрическа бормашина, монтирана “извън”

системата. С включването й тя започвала да развърта маховичната система,

привеждайки я във форсирано двойно жироскопиране. Цялата тежка 10-а килограма

жироскопираща конструкция започвала бавно да се издига нагоре по гладката добре

смазана централна ос, на която била надяната и лагерувала.

U056: факсимиле от статията за Санди Кид:

zzz

За по-голяма автономност вторият експеримент на инж. Кид бил задвижван от малък

бензинов двигател за самолетни модели, вече носен “на борда” от самото устройство. То

било окачено на въже през две макари, и било балансирано по тегло с контратежест. В

момента на включването на бензиновия двигател, благодарение на развития двойно-

спинов антигравитационен ефект, жироскопната система явно губела малка част от

теглото си. Но това все пак било достатъчно, за да се наруши баланса с контратежестта.

Тогава цялата система започвала бавно да се издига нагоре, а контратежеста да слиза

надолу. Колкото и невероятно да звучи този експеримент, той бе показан по

американския научнопопулярен телевизионен канал Дискавъри, като препредаване от

телевизията в гр. Дънди, Уелс. (Желаещите експериментатори могат да си поръчат копие

от програмата от нашата академия.)

В раздела за академичните потвърждения на нашата жироскопна хипотеза за

антигравитацията ще се запознаем с експеримента, проведен от проф. Ерик Лейтуейт от

Британския имперски колеж в Лондон. Устройството на професора не е нищо друго, освен

едната половинка на горния експеримент. То представлява като че ли “разрязаното” по

вертикалната ос на ротация на две еднакви половини устройство на инж. Кид, описано

току що.

Оказва се обаче, че тези “досадни самоуки изобретатели” са експериментирали не

само с двуосни устройства с два вторични паразитни жироскопа (носени от главния

жироскоп-майка), като инж. Санди Кид, но са изследвали на своя глава също и случаите с

три, четири и повече вторични паразитни жироскопа, въртящи се заедно, “на хоро”, около

вертикалната ос, носени от главния жироскоп-майка Това са антигравитационните

устройства на един анонимен изобретател от Финикс, Аризона, чиито чертежи ще бъдат

включени в моята подробна книга “Моето откритие на антигравитацията”. Освен тях ще

спомена и 20-годишните експерименти на Инж. Спартак Поляков от секретния “рязински

електронен институт край Москва, който публикува в своята самиздатска книга

“Въведение в експерименталната гравитоника” подробните чертежи, описания и

резултати от многогодишните си експерименти с дву- и три-осни жироскопни системи с

главен жироскоп-майка, носещ върху себе си 2, 3 или 4 паразитни вторични жироскопа.

Инж. Поляков беше получил намаление на теглото с 1.2 килограма! на такава

жироскопираща система с тегло от 20-ина килограма (Поляков, 89).

U032: Поляков, 4 върху един жироскопа:

ZZZ

Идеята за многобройни малки паразитни жироскопи, въртящи се в кръг около

централната ос, монтирани и носени от основния жироскоп-майка, се развива напълно в

предложените през шестдесетте години от англичанина Отис Кар патенти за летяща

чиния с антигравитационен двигател с безплатна енергия. В нея има над дузина такива

вторични жироскопи, носени и развъртани от централния главен жироскоп-майка, който е

оформен като плосък пръстен с диаметър от 10 метра; с многобройни вертикални шахти,

наредени еквидистантно по периферията му, във всяка от които е разположен по един

вторичен жироскоп (Чилдрес, 87).

OCAR3

С третия таблоиден случай се сблъсках на моя лекция в един американски град. При

мен дойде младеж и ми разказа как като дете изведнъж му хрумнало да вземе голяма

дългосвиреща грамофонна плоча, да разшири отвора в нейния център и да го направи

квадратен. После надянал плочата на квадратния вал на обърната нагоре ръчна

дърводелска каналокопаеща фреза, която е една от най-бързооборотните електрически

машини с около 10 - 12 хиляди оборота в минута. Включил тока и фрезата развъртяла

плочата много бързо. Младежът с учудване забелязал, как плочата се откачила от вала и

плавно се издигнала във въздуха вертикално нагоре.

VT2: фреза с грамофонна плоча

Още по-ефектна история ми разказа по телефона млад последовател и “нелегален”

конструктор на летящи чинии, по време на мое радиошоу с Мартин Дейвис - най-

авангардния радио-коментатор от Солт Лейк Сити, столицата на мормонския щат Юта.

Като малко дете нашият изобретател ненадейно изявил горещото желание да залепи

с широки лепенки по периферията на едно фрисби няколко миниатюрни ракетни

двигатели с твърдо гориво, използвани в ракетомоделизма. Разположени и залепени с

лепенките хоризонтално по ръба на фрисбито, и изхвърлящи своите газове по тангентата

на диска, всички в една посока естествено, малките ракетни двигатели го развъртали с

изключително голяма скорост в хоризонталната плоскост. Около - трябва ли да повтарям

отново - вертикалната ос. Преди старта фрисбито било надянато на метална ос, и след

едновременното възпламеняване на ракетните двигатели с електрическите запалки,

фрисбито се развъртяло, излетяло нагоре и моят приятел … никога повече не го видял.

То просто шеметно изчезнало нагоре в небето.

Могат да се сложат толкова двигатели около периферията на фрисбито, колкото могат

да се поберат там, без да са съвсем нагъсто, за да се получи така, че два съседни

двигателя да си блокират един на друг струите газове, изхвърляни от соплата им. По мои

съображения би трябвало посоката на въртене да е такава, че фрисбито да се върти

обратно на часовниковата стрелка, наблюдавано от земен наблюдател, гледащ отдолу

нагоре към издигащото се фрисби.

VT3: фрисби с двигатели:

Най-важното в целия разказ е, че без моят познат да подозира каквото и да било

сходство, почти … 40 години по-рано от неговия детски експеримент точно същата

конфигурация е била използвана от немските конструктори на истински 15-метрови

ракетни летящи чинии-изтребители. В техния случай те са монтирали, вместо

миниатюрните детски двигатели за ракетомоделизъм, няколко стандартни ракетни

двигателя извън борда на лещовидния корпус, които са го развъртали около

вертикалната му ос (виж глава 6.6.).

Чувайки нашето радиошоу, пазителите на чистотата на академичната партийна линия

биха се развикали единодушно: “Каква отвратителна фалшификация!!! Веднага да се

затвори … цялата радиостанция!” Много малко от моите български читатели биха

очаквали подобна реакция от американските управляващи кръгове, смятани за гарантите

на световната демокрация в края на ХХ-ти век. Но именно точно това за малко не се

случи на една частна телевизионна станция в Сан Франциско - в действителност

единствената телевизионна станция в целите Съединени Щати, която се осмели да

покаже в края на 70-те години, въпреки недвусмислените “директиви” отгоре, забранения

и все още не излъчван никъде другаде в САЩ документален филм на БиБиСи за тайния

полет през май 1951 г. на гравитолет със смесен руско-американски екипаж на борда до

… Марс, и успешното им кацане там (Терз, VI.91). Тези частни космични програми ще

бъдат обсъдени най-подробно в моята следваща поредица “Алиса в страната на …

чудните чинии”, в която ще отразя още по-многобройните тайни космични програми на

Илюминати след Втората световна война.

В американската уфологична литература прочетох за може би най-драматичната

история за безследно изгубена чиния. В нея “самоук автомобилен механик” взел и

обърнал нагоре с режещия нож своята бензинова градинска тревокосачка, от най-широко-

разпространения вид, които се бутат ръчно от ходещия зад тях човек. След това

развинтил нейния нож, а на негово място затегнал върху вертикалния вал на двигателя

плосък меден диск с диаметър от около 50-60 см., и с дебелина от 5-10 мм - толкова,

колкото да не се огъва и вибрира, когато се завърти. С това цялата импровизирана

“летяща чиния” била готова за полет.

След като завършил своето предстартово отброяване, нашият храбър механик

издърпал стартерното въже, запалвайки двигателя на косачката. И загледал с невярващи

очи драмата, разиграла се пред него. Медният диск набирал все по-бързо обороти,

докато накрая се покрил със странно синьо сияние по периферията си. Оборотите все

повече се усилвали, а с тях и сиянието. В един момент валът на двигателя необяснимо

защо се скъсал от умора и освободеният диск се развъртял още по-бързо, покривайки се

целия с това мощно сияние. След което изведнъж се стрелнал нагоре в небето, и

изчезнал от погледа на онемелия изобретател, обвит в още по интензивното синкаво-

виолетово сияние. Уплашеният експериментатор нито го чул, нито го видял повече. Но

затова пък много скоро чул някой да тропа на вратата му.

VT4: тревокосачка с медна плоча

ЕДНО АВТОРОВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Абсолютно задължително е винаги да се носи

здрав мотоциклетен шлем с дебели предпазни очила, когато се посещава странната

вселена на “неуките автомобилни механици”. Защото техните творения имат тенденцията

да се саморазпадат много по-често, отколкото даже и законът на Мърфи би могъл да

обясни!!! Авторът или издателството не поемат никаква легална, материална или каквато

и да е друга отговорност за щети, нанесени на непредпазливи експериментатори

вследствие на опити да се повторят експериментите, описани в тази книга! Разчитайте на

здравия си разум и залягайте по-надалече, зад някое по-масивно укритие, преди да

натиснете стартовия бутон!

Защото при някои експерименти се създават условия мощното електро-гравитационно

поле, по неясни засега за мен причини, да забавя електроните по техните орбити и да

подтиска Ван-дер-Ваалсовите електромагнитни сили на сцепление на споделените

електрони в кристалната метална решетка, което води до акутна умора в материала и до

чупенето понякога на доста дебели стоманени валове като тънки крехки кристални

украшения.

Да се върнем отново на любимите левитиращи въртележки, и да продължим нашата

екскурзия сред вселената на “съмнителните таблоидни” антигравитационни истории с

може би най-лесната за експериментиране от тях. След моята лекция на една

конференция в САЩ неочаквано до мен се приближи един слушател и ми разказа доста

необикновена история, която иначе аз сам никога не бих могъл да открия, колкото и да

бих я търсил. Приятелят му бил запален изобретател и неговата дългогодишна фикс

идея била да създаде по-съвършен и много по-икономичен компресор за хладилник. Един

ден, точно когато човъркал, за кой ли път вече своето произведение, се случило нещо

направо невероятно. Държейки 1:$ с живак в ръката, той проверявал в същото време

работата на електродвигателя, задвижващ неговия компресор. Изведнъж изпуснал съда и

по закона на Мърфи той се излял право върху работещия двигател. Живакът се разтекъл

навсякъде, като не-малка част от него попаднала в процепа между въртящия се ротор и

статора.

VT5: живак върху електродвигател

В следващия миг се чул много странен и усилващ се звук. Двигателят целият засиял,

обвивайки се със странно сияние. След което се откъснал от шасито и поел шеметно

нагоре в небето. Нужно ли е да споменавам, че като чух тази история, сърцето ми

подскочи едва ли не до тавана. Защото именно по такива непредсказуеми начини 20

години бях събирал цялата си колекция от левитиращи легенди.

За физиците измежду читателите нека да се опитаме да обясним какво именно се е

случило. Първо трябва да имаме не капсулован, а отворен от горния край

електродвигател - за да можем да излеем живака в него. Живакът би окъсил колектора и

четките, затова безколекторните асинхронни двигатели може би са най-добрите за тези

експерименти. Попадайки в процепа между статора и ротора, живакът най-вероятно би се

накъсал и събрал под действието на своите капилярни сили на малки капчици. Това са

силите, които винаги събират разлетия живак на малки сферички, вместо да го оставят да

се разстеле на тънък филм. Освен това допълнителното взаимно движение в процепа на

двигателя, на двете повърхнини на ротора и на статора една спрямо друга, извършващи

при това нещо като “валящо” действие върху живака, потекъл между тях, биха го

“изваляли” допълнително на хиляди микроскопични сферични капчици. Те ще се търкалят

между ротора и статора, както малки съчми на сачмен лагер биха се търкаляли между

двете му гривни. Живачните капчици-сачми ще извършват две едновременни движения.

Първото, или “голямото” им движение, ще бъде въртенето им, заедно с ротора, около

голямата вертикална ос на двигателя. С радиус на въртене нищожно по-голям от

външния радиус на ротора. В същото време капчиците се и търкалят по повърхността на

ротора назад и изостават спрямо него, описвайки едно планетарно движение около

ротора, като една точка от екватора им ще описва циклоида около ротора. Това

планетарно движение става в хоризонталната плоскост, около главната вертикалната ос

на двигателя, и в същата посока на движение, като ротора - гледано от наблюдател

стоящ извън двигателя. За наблюдател върху ротора, капчиците ще се въртят в посока

противоположна на “въртенето” на статора. В своята обиколка около ротора, в същата

посока като него, капките ще изостават постепенно от него, точно както сачмите при

сачмените лагери изостават постепенно от вътрешната гривна, въртейки се със скорост,

по-малка от нейната.

Второто “малко” движение на живачните капчици ще бъде спиновото им въртене, или

жироскопиране, около техните собствени оси. С обороти десетки пъти по-високи от

оборотите им около централната ос. Тези собствени оси от своя страна пък се движат в

кръг, около главната централна ос на двигателя.

Да обобщим: Стотиците живачни капчици се движат в електромотора “като планети

около слънцето”, всяка от тях едновременно обикаляща по орбита и освен това въртяща

се около оста си със своя собствен спин. Тоест целият ансамбъл представлява една

двуосна жироскопна система, където ролята на първичния жироскоп-майка се играе от

ротора на двигателя, а ролите на вторичните жироскопи се играят от живачните капчици.

С цялото си поведение тази ситуация ми напомня за най-външната част от

“многолагерното” устройство, построено от Джон Сърл и обяснено след това. Или

прилича на синхротронните чинии, построени от Ярганските инженери, при които в

синхротронния канал се движат не живачни капчици, а микроскопични елементарни

частици, въртящи се със своя спин около оста си. За тези чинии ще говорим в параграф

1.6.

При този летящ живачен електромотор се създават няколко антигравитационни

ефекта: първо жироскопната антигравитация от въртенето на масите на ротора, на

живачните капчици, и евентуално и на статора, който би почнал да контра-ротира спрямо

ротора след като моторът се откъсне от шасито и полети свободно нагоре. Освен масите,

тук имаме жироскопиране и на електромагнитното поле на двигателя, по-точно на контра-

ротиращото жироскопиране едно спрямо друго на полетата на ротора и на статора.

Да се върнем отново на любимите левитиращи въртележки и да направим нашата

екскурзия сред вселената на “съмнителните таблоидни” антигравитационни истории с

може би най-интересната от тях. В цялата ъндърграунд литература за антигравитация

безспорно най-високото постижение се държи от странния английски изобретател-

контактьор с начално образование Джон Сърл. Като юноша през петдесетте години той

почнал да експериментира с построени от него екзотични многороторни генератори на

електрическа енергия, които много скоро се оказало, че са генератори и на … безплатна

енергия.

Неговите необикновени генератори изглеждали като надянати коаксиално (т.е. на една

и съща ос), един върху друг, четири ролкови лагери с прогресивно-увеличаващи се

диаметри. Въртящите се детайли били изработени от многопластови ролки и гривни,

направени от магнетизирани и немагнетизирани слоеве. Всичко това се въртяло

коаксиално около централната вертикална ос на симетрия на този т.н. генератор на

Сърловия ефект, Searl Effect Generator (Pawlicki, 90). Първоначално генераторите били

развъртани от “стартов” бензинов двигател, но от един момент нататък, необяснимо

защо, продължавали да се въртят сами, обвивайки се със странно сияние и изсмуквайки

енергията за това въртене от физическия вакуум. Те явно влизали в резонанс и се

включвали като “по сифон” към неизчерпаемите вортексни вихрови енергийни канали на

извечната и необятна Вселенска енергийна мрежа. Така Сърл станал още един от

многобройните изобретатели, които съвсем случайно, търсейки нещо друго, открили

безплатната енергия.

U058 Сърл лагер в 2 проекции:

Още първият генератор на Сърл не само, че показал поведение на такъв генератор на

безплатна енергия, но демонстрирал и още нещо. След като се “саморазвъртял” до

високи обороти и се покрил със странното сияние, той изведнъж непослушно подскочил

от масата и се … залепил на тавана. Това вече били съвсем явни антигравитационни

възможности. Също както Сърл след войната, и друг изобретател - и Виктор Шаубергер в

Австрия, този път още преди Втората световна война, тръгнал да търси безплатната

енергия, и най-неочаквано се “спънал” в антигравитацията. Неговият генератор на

безплатна енергия един хубав ден се откъснал от болтовете на фундамента си и … се

разбил в тавана. И двамата изобретатели открили антигравитацията по чиста случайност

(Александер, 89; Шаубергер, 96).

Джон Сърл изследвал над 20 години много модели на своите левитиращи генератори

на безплатна енергия, като всички те се въртели в хоризонталната плоскост, около

централната вертикална ос на симетрия на устройството. Един от тях бил произведен

заедно с фирмата Бритиш Лейлънд и е бил монтиран успешно в модел на лек автомобил

Ягуар. И той, и колата после са изчезнали безследно, вероятно в частните колекции от

уникални лимузини на банкерите, финансирали задкулисно този проект. Сърл построява,

според мнението на очевидци, над половин дузина летящи чинии, малки и по-големи.

Много от тях се загубват в небето поради невъзможността да се регулира огромната им

подемна тяга. Тя е била толкова мощна, че прототипите са изчезвали като болиди в

небето, обвити в кълбо от ярка светлина.

U057 Сърл чиния.

Вместо да организира едно голямо изследване на революционните твърдения на

изобретателя, английската академична общност, заедно със спецслужбите зад нея, и

тайните общества зад всички тях, затварят Джон Сърл за няколко години в психиатрична

клиника. Мозъкът му е основно “промит” и “изплакнат” от натрапчивите му шизоидни

мисли. Цялата негова библиотека, работилница и записки, т.е. плодовете на

самоотвержения труд на целия му живот, са откраднати и присвоени от британските

спецслужби, по поръчка на банкерите и Илюминати зад тях, за по-нататъшната им

доработка в техните частни тайни проекти. Без естествено да му заплатят и пени за това.

1.4. Тежкокалибрени академични потвърждения за физическото явление на

жироскопна антигравитация.

До тук разгледахме геометричните и физични сходства и общите знаменатели на

многобройните истории за летящи чинии от моята колекция - като вертикалната

ротационна симетрия, а после и въртенето около вертикалната ос по време на полет на

не малка част от летящите чинии, или на техните антигравитационни двигатели. Тези

прилики могат да бъдат обсъдени не само в светлината на публикации в “съмнителни и

жълто-булевардни” (за академичните корифеи) таблоидни източници, или в още по-

съмнителните откровенчески извори; но също така и в светлината на значително по-

надеждни академични публикации. Някои от тези кратки съобщения са само малки

мимолетни “надзъртания” в дългогодишните и често нелегални изследвания по

антигравитация на учени-дисиденти от много страни по света. Нека да започнем

хронологически от самото начало.

През 1974г. българското научнопопулярно списание “БТА Наука и техника” първо ми

посочи пътя към академичната трактовка на физиката на въртящите се маси. Там бе

публикувана контрабандно изнесена от Съюза статия за работата на преследвания и

осмиван руски астрофизик проф. д-р Николай Козирев от Пулковската обсерватория на

Академията на Науките на СССР край Ленинград. В нея се описваха аномалните явления

на намаляване на теглото на въртящи се маси, жироскопиращи около вертикална ос.

Споменаваше се също и за странните гравитационно-ентропийни взаимодействия,

наблюдавани около въртящи се жироскопи. При тях интензитета на антигравитационния

ефект на жироскопа се повишаваше, когато в непосредствена близост до него се

поставеше някакво ентропийно явление - някакъв физически процес, който е еднопосочен

и необратим във времето.

Като например разтварянето на бучка захар в чаша силен руски чай, или разтапянето

на кубче лед в термос с топла вода. Или, както ще видим по късно, горенето на

авиационния керосин или на ракетното гориво в камерите на жироскопиращите двигатели

на немските реактивни и ракетни чинии-жироскопи. Или пък разпадането на атомното

ядро във въртящия се ядрен реактор на извънземната чиния, описана от руски

контактьор - офицер от Червената армия. Този антигравитационен двигател ще бъде

описан в следващия параграф. Става дума за десетки неоспорими експерименти, които

професор Козирев е провеждал тайно през целия си живот.

VT6: Козирев везни

Вместо да му бъде присъдена голяма награда за тези епохални открития, охранените

теоретици, борещи се за чистотата на пролетарската Съветска наука отсичат: “Да се

уволни незабавно и да се прати по етапен ред в Сибир!” Големият съветски учен

прекарва почти две петилетки в свирепите трудови лагери в Далечния Изток по време на

Сталиновите чистки (Козирев, 1958, 74 и 91).

Независимо от проф. Козирев, британският професор Франк Клоуз от

изследователските лаборатории Ръдърфорд Епълтън (британския еквивалент на

националните лаборатории Лос Аламос или Сандия в САЩ) публикува в манчестърския

ежедневник “Гардиън” същата хипотеза (Клоуз, 86). Той писа: “… така както въртящите се

електрически товари “чувстват” магнитните сили, по същия начин и въртящите се маси

ще чувстват магнитната антигравитация.” В резултат на което ротиращите маси вероятно

ще загубят теглото си, ще се издигнат във въздуха и ще отлетят в небето след

преминаването на определени критични обороти, бих продължил аз.

А през 1987г. случайно чух след полунощ радиопредаване на радиостанцията KPFK в

Холивуд за работата на дисидента-професор и изобретател на един от многото работещи

вечни двигатели. Това беше проф. д-р Брус ДеПалма (1986), който имаше научни степени

от Масачузетския технологичен институт и от Станфордския университет. Бил е също

така преподавател по теория на електромагнетизма в първия от тях. Разбира се, докато

се разчува по конференции с какво точно се е занимавал нелегално всичките тези години.

След което тихомълком е уволнен и изгонен от МТИ.

Това радиопредаване окончателно затвърди убеждението ми, че съществуваше

връзка между антигравитацията и жироскопирането около вертикална ос. Проф. ДеПалма

експериментално доказваше, на базата на многобройни 20-годишни прецизни

академични физични експерименти, че около ротиращи около вертикалната ос тела се

променят, необяснимо защо, фундаменталните физически свойства на материята и на

пространство-времето, включително и теглото им. Той бе експериментално и неоспоримо

установил намаляването на теглото на телата при жироскопирането им около

вертикалната ос.

VT7: ДеПалма сачми

Тъй като вече години наред професорът финансираше самостоятелно своята дейност

и нямаше откъде повече да го изгонят, правителството набързо скалъпва срещу него

дежурното обвинение за неплащане на данъците. За да не се окаже в затвора, като много

свои дисиденти колеги, професорът тихомълком напусна Калифорния преди 4-5 години, и

се пресели в Нова Зеландия, близо до своите нови частни спонсори. По-далече от

костеливата ръка на данъчните и федералните власти в САЩ, послушно хващащи за

гърлото всеки, който е дръзнал да се опълчи на партийната линия на Илюминати .

Българският учен-механик д-р Димитър Манев от гр. Казанлък първи в несекретната

популярна литература извежда теоретично формулата на жироскопната антигравитация

в своята книга (1992 и 96). В нея той доказва, че антигравитацията е пропорционална на

произведението на ротационния инерчен момент на въртящото се тяло и на квадрата на

неговата ъглова скорост (обороти в минута). “Българинът Васил Петров Манев (1988)

също прави обяснение на ефекта на олекване на въртящ се маховик на базата на общата

теория на относителността на Айнщайн” (Митев,92). Академик Алберт Вейник, член кор.

на АН БССР, в своите трудове по антигравитация (1981) се опитва да обясни олекването

на жироскопа при въртенето му около вертикална ос “на базата на единно хронално (или

времево - б.а.) поле” (Митев, 92). Да не забравяме, че и Козирев търсеше обяснението за

олекването на жироскопа в следствие на “изменение на хода на времето” (1958). Проф.

д-р Брус ДеПалма (1986) експериментално показа, че обикновен електронен ръчен

часовник изостава над 10 пъти повече (отколкото е неговия заводски толеранс), когато е

оставен да работи в непосредствена близост до въртящ се масивен жироскоп. В други

негови експерименти пък механичното махало забавя своите колебания, а акустическия

камертон понижава своята честота на трептене, когато са поставени в непосредствена

близост до въртящ се масивен жироскоп. Това показва, че времето започва да тече по-

бавно. Както ще видим в следващия том, д-р Хайнрих Шуман в Германия първи успя

експериментално да оползотвори ефекта на промяна на хода на времето около въртящия

се жироскоп при създаването на своята трижироскопна контраротираща машина на

времето за тайното общество Врил, построена още в 1921 г. в заводите на Месершмит

край г. Аугсбург (Ратхофер, 93).

Накрая нека да разгледаме най-важното и официално публикувано доказателство на

жироскопната антигравитация в най-тежката академична преса. Това бе статията от 18

декември 1989г. на двамата японски учени от Сендайския университет - на професорите

Хаясака и Такеучи – в най-престижното в света физическо списание “Физикъл ревю

летърз”, “Списание Физическо Ревю”, най-тежкото официално, “политически коректно”,

т.е. партийно-линейно академично физическо списание в света. Тя бе озаглавена

“Аномално намаление на теглото на тяло, жироскопиращо около вертикалната ос…”. Още

веднъж и по независим начин те потвърдиха антигравитационното поведение на

въртящите се маси. При тях се наблюдава намаляване на теглото, което е

пропорционално на произведението на масата на ротиращото тяло и на неговата

ъгловата скорост на въртене (Хаясака, 1989). Не е ли точно това и “формулата” за

генериране на антигравитацията, която е дадена и на страниците на книгата-откровение

“Урантия”, публикувана още през 1955г. в САЩ. Или цели 34 години преди това

съобщение, през които нито един физик по света не й обърна никакво внимание.

U059 “Физикъл Ривю летърз”

За мен статията на двамата японци беше последния пирон в ковчега на

невъзможността да се създаде антигравитационен ефект във и около въртящи се маси.

Четири години по-късно посетих професор Такеучи по неговата лична покана в

лабораторията му в Сендайския университет. Той ми показа своята стара

експериментална установка, а също и новата и още по-модерна такава. След това

проведохме половин ден в особено оживена дискусия по взаимно интересуващите ни

въпроси. Пред професора и неговите колеги изнесох моя семинар за жироскопната

антигравитация, който е отразен в съкратен вид в настоящата глава.

За десерт накрая бих разказал за може би най-простия, евтиния и същевременно най-

ефектния в демонстративно отношение експеримент по антигравитация, проведен от

виден академичен учен. През 1975г. проф. Ерик Лейтуейт, шеф на Катедрата по

електроинженерство в Имперския колеж по наука и технология в Лондон, измисли и

демонстрира този експеримент, като че напук, точно под носа на Илюминати и на тяхната

глобална лондонска щабквартира. “В този експеримент се овладява центробежната сила

на жироскопа и тя се използува, за да задвижи една антигравитационна машина”.

Професорът бе вече световно известен със своите по-раншни разработки за магнитно-

левитирани и задвижвани влакове, които се изпробваха в Япония и Германия (Павлики,

1990).

Новото откритие на професора беше един двуосен 10 килограмов жироскоп, който се

въртеше едновременно по две оси. Главната вертикална ос преминаваше през тялото на

стоящия прав и въртящия се на място в кръг около себе си професор. Ролята на

хоризонталната ос беше играна от оста на жироскопа, хваната от протегнатата ръка на

професора, като ракета за тенис. Това е фактически точно половината от двуосното дву-

жироскопно устройство, изобретено от инж. Санди Кид (разгледано в параграф 1.3. на

тази глава), но това не му пречеше да работи също толкова добре.

Един студент развърташе до няколкостотин об/мин диска-жироскоп на края на оста с

помощта на фрикцион и ръчна бормашина. След това професорът се завърташе в кръг,

на място около себе си, въртейки с ръка в хоризонталната равнина, като тенис ракета,

оста на тежкия 10 килограмов ротиращ диск. Странно защо, но масивния двойно-ротиращ

жироскоп олекваше толкова много, че повечето от теглото му изчезваше. Професорът

можеше леко да го върти около себе си като ракета за тенис, държейки обаче края на

оста му само с … кутрето на ръката си. Олекналият 10-килограмов диск тежеше не повече

от килограм - два на пръста му.

През 1993г аз повторих и демонстрирах същия експеримент пред японската

телевизия, като използвах двойно по-тежък жироскоп – 20 килограмов маховик от

бракуван двигател за кола. Аз го развъртях първо около хоризонталната ос с помощта на

ъглошлайф, с директно предаване на оборотите в отношение от 1:1, с около 5-6 хиляди

об/мин - значително по-високи от употребените от проф. Лейтуейт само няколкостотин

об/мин. След това го завъртях с ръка и около втората - вертикалната ос, преминаваща

през моето изправено тяло. Развъртях го на място около себе си, като ракета за тенис, с

не повече от 30 об/мин.

И о-о-о небеса, от 20-те килограма тегло на тежкия маховик, в ръката ми останаха да

натискат надолу не повече от 3-4 килограма. Останалата част от теглото на

едновременно ротиращия по двете оси жироскоп беше мистериозно изчезнала. Най-

интересното беше, че в опънатата ми ръка валът на свистящия жироскоп се беше

вдигнал нагоре под ъгъл от 50 градуса спрямо хоризонталната равнина на въртене. Като

че ли тежкият 20 кг жироскоп на края на това дълго почти метър рамо се дърпаше нагоре

като балон пълен с хелий. Аз леко го удържах само на кутрето и на безименния пръст на

едната си протегната хоризонтално напред ръка.

VT8: Лейтуейт

Какво обяснение дава академичната физика на това явление? Съвсем повърхностно и

замъгляващо. Съставя се уравнението на моментите на всички сили, действащи върху

жироскопа, и се доказва, че те се уравновесяват, поради което жироскопът запазвал

положението си в пространството. Изобщо се пропуска съществената разлика между

двата случая, когато един и същ жироскоп е двойно-ротиращ по инерция, и когато той е

форсирано-развъртан по същите оси. Простият училищен експеримент с форсираното

развъртане на жироскоп (използвайки два електродвигателя) едновременно по две оси

(основната вертикална ос, около която се върти рамото-радиус-спица; и вторичната - оста

на самото рамо-радиус, около която се върти двойно-ротиращия жироскоп) показва, че

издигането нагоре над хоризонталната равнина на свободния край на рамото-радиус с

тежкия жироскоп на края си (което е пропорционално на олекването на натиска на оста на

жироскопа в неподвижната централна опора), е пропорционално на ъгловите скорости на

въртене около тези две оси. Академичната теория просто постулира, че натискът на оста

на жироскопа в централната точка на опората, около която той се върти в кръг, е равен на

теглото на жироскопа, сиреч не се забелязва никакво олекване, независимо какви са

двете ъглови скорости. Човешката ръка е толкова добър датчик на всякакви налягания и

натоварвания. Тя със сигурност би усетила разликата между 20 и 2-3 килограма (тоест

намаление от 17-18 кг.), демонстрирана при горния експеримент с 20-килограмовия

жироскоп.

OMEGA = mgl / omega.I

mg = I.OMEGA.omega/ l = I(OMEGAn + OMEGAf)(omrgan + omegaf)/ l

1.5. Потвърждения на жироскопната антигравитация даже и от областта

на … научната фантастика.

Докато размишлявах и медитирах години наред върху тайните на антигравитацията,

най-неочаквано за себе си открих подобна идея за вертикално жироскопиране даже и в

едно наистина фиктивно произведение:

в един … научнофантастичен разказ. Точно там, където най-малко можеше да я

очаква човек - сред необятните простори на творенията на човешката фантазия. В

научнофантастичния разказ “Нивото на шума” от 60-те години намерих една

допълнителна нишка към разгадаването на методите на шоковата “стимулация” на

съзнанието, използвани от психолозите на американската агенция ДАРПА (DARPA -

Defence Advanced Research Project Agency - Агенцията за напреднали военни

изследователски проекти). Тази тяхна шокова терапия служеше за изкарването на

скептичните, недоверчиви и летаргични мозъци, даже и на елитните военни учени, от

състоянието им на ментално самодоволство. Тя ги принуждаваше да повярват в

съществуването на антигравитацията, и в това, че вече някой я беше открил преди тях.

Накрая ги заставяше да я преоткрият отново за своите военни работодатели.

За целта бил измислен, детайлно хореографиран и изфабрикуван един фиктивен

случай с “откриването” на антигравитацията от несъществуващ изобретател. Той бил

представен като затворен в себе си мечтател, трагично загинал при полет, изпробвайки

собственото си откритие. Монтираният за целта “документален” филм за последния и

фатален експериментален полет бил показан на групата специално подбрани елитни

учени, които естествено си нямали и понятие, че гледания от тях филм, а и целия случай

зад него, са пълен блъф. След прожекцията военните организатори на този малък фарс

дали на учените спешната задача да преоткрият сами тайната на това експлодирало и

безвъзвратно загубено антигравитационно. откритие - първото на Земята, както твърдели

военните.

Двама от дълбоко впечатлените от фалшивия филм физици отишли да ловят риба, за

да се поотърсят малко от шока на току-що видяния трагичен инцидент, донесъл смъртта

на тайнствения изобретател на това антигравитационното устройство. Газели унесено в

реката, заплеснати в мислите си. Съвсем случайно навлезли в този съдбовен за тях

водовъртеж, и за малко не се удавили. След филма те гледали вече с други, широко

отворени очи на всичко около себе си. По-специално на водовъртежа, в който попаднали

по недоглеждане. Изведнъж интуитивно се досетили, че могат да използуват същия

принцип на завихрянето на водата във водовъртежа и засмукването на предмети от

вихъра надолу към дъното за създаването на вихров електромагнитен

антигравитационен двигател. Той би работел на подобен принцип, като се “самозасмуква”

нагоре с обратно-въртящия се електромагнитен вихър, генериран от него.

За да открие гравитацията, Нютон бил ударен по главата от една ябълка. За да

открият антигравитацията, нашите физици едва не се … удавили в този водовъртеж. Не

трябва да забравяме, че всички водни вихри и водовъртежи на повърхността на земните

реки се въртят около … вертикалната ос, в хоризонтална равнина. Nil novi sub sole!

И дори и в този измислен във фантазията на писателя научнофантастичен разказ,

дори и в него учените отново действително съществуващия антигравитационен ефект,

основан на принципа на вихровото въртене на поле около вертикалната ос. Основан на

ефекта на магнитното завихряне или вортексиране - който е подобен на завихрянето на

водата в речните водовъртежи. Това е един принцип, който ще разгледаме в следващия

параграф, при описанието на вихровите вортексни кръгове-отпечатъци в житните ниви на

Великобритания, оставени там от извънземни чинии с електромагнитни двигатели,

кацнали в тях.

А дали целият този “научнофантастичен” разказ не е все пак още едно инженирано

изтичане на информация, подхвърлена умишлено на американската преса? Едно

изтичане по дизайн за още един от многобройните тайни проекти по антигравитация,

разработвани секретно вече повече от 50 години от толкова много военни агенции и

институти в САЩ.

1.6. Потвърждения на жироскопната антигравитация от извънземни

разработки, получени при контакти с НЛО.

И като че ли по поръчка, съвсем скоро след разбирането на истинската физиката,

скрита зад горния фантастичен разказ, намерих в контактьорската литература двойно

потвърждение, идващо едновременно от две различни извънземни цивилизации, за

използуването на същите електромагнитни двигатели в техните чинии. Трябва да си

призная, че от много години бях омагьосан от фотографиите на огромните странни

кръгове, понякога до 300 метра в диаметър, откривани от почти половин век насам в

житните полета на Великобритания, а и на много други места по света. Те са били

обстойно систематизирани и проучени от местните уфологически организации, които от

много години предполагат, че тези “агриглифи” - тези закодирани послания - са били

сътворени в тъмнината на нощта от посещаващи ни извънземни летящи чинии. За

математик или човек с развито геометрично виждане веднага бие на очи строгата красота

на геометричната симетрия около вертикалната ос, която 95% от т.н. “житни кръгове”

притежават.

Целият отпечатък изглежда като гигантски “водовъртеж”, застинал във времето - като

един вортекс от хиляди житни стъбла, устремени към центъра по красива двойна

спирала. Те поразително приличат на фотография на атмосферен циклон, гледан отгоре

от орбитален космически кораб. Или пък са аналогични на ръкавите на спирална

галактика, гледана “в анфас”, т.е. перпендикулярно на плоскостта й. Кой знае - може би

във Вселената математичните закони, управляващи уравненията на вортексите на

галактиките, на атмосферните циклони и на антигравитационните вихрови двигатели на

извънземните чинии, са едни и същи.

Още преди 20 години швейцарецът Едуард Били Майер, воден от своите извънземни

учители от звездния куп “Плеяди”, даде пръв от земните контактьори едно изчерпателно

и много просто ботаническо обяснение на житните, тревните, и даже горските кръгове по

света. Последните са забелязани от самолет във върхарите на гъсти борови горички.

Между другото, астронавтите от Плеядите нямат нищо общо с извънземната раса,

оставяща житните кръгове в Англия, но въпреки всичко отпечатъците на техните

гравитолети в швейцарските ливади са направени по същия принцип като английските.

Английските житни кръгове, според извънземните учители на Били, не представляват

нищо повече от “отпечатъка”, оставен върху растенията, от мощното, въртящо се около

вертикална ос вихрово, или вортексно, електро-магнито-гравитационно поле на летящата

чиния. В случая висяща само на 60-70 сантиметра над самите растения, без да докосва

върховете на полегналите хоризонтално житни стръкове. Простата причина за това

“отпечатване” е следната:

След “кацането” на чинията клетките в стеблото на растението се “заблуждават” за

истинската вертикална посока нагоре, която те нормално откриват с помощта на малки

гравитационни детектори, съдържащи се във всяка една от тях. Заблудата се дължи на

обстоятелството, че локалното антигравитационно поле на летящата чиния, което е едно

обърнато почти “наопаки” обикновено земно гравитационно поле (засукано в обратната

посока), надвива гравитационното поле на Земята. В противен случай чинията просто не

би имала необходимата мощност да се вдигне и да излети.

Затова “измамените” растения се объркват и съвестно се пренастройват спрямо

новата локална интензивност на резултантното гравитационно поле, създадено под

действието на чинията, надвиснала само на сантиметри над тях. Преориентирайки се и

запазвайки новата посока за месеци след отлитането на чинията (пръстта под отпечатъка

“записва” и “запомня” като магнитна лента полето на чинията за още много месеци),

растенията в житните кръгове запазват за земните изследователи един твърде детайлен

и видим с просто око “отпечатък” на невидимото за нашите очи антигравитационно

вихрово поле под чинията.

Това са наистина толкова детайлни отпечатъци, че извънземните гости на Били

Майер не желаят да оставят своите следи в алпийските ливади около Цюрих, където те

кацат от 20 години да се срещат с Били, от страх да не би земните учени и инженери,

работещи за тайните служби, да открият секрета на техните антигравитационни

двигатели по метода на обратното инжениране. Тръгвайки от непредпазливо оставените

от тях тревни кръгове и разплитайки обратно цялата тайна на техните жироскопни

магнитни двигатели (Майер, 1975).

Следващия контактен случай, който ще разгледам, ми помогна да разбера и как може

би са устроени електромагнитните антигравитационни двигатели, които оставят тези

отпечатъци в английските житни ниви. Решението на този пъзел дойде от другия край на

Земята - от Сан Диего в Калифорния. В първата американска документална

суперпродукция на Боб Еменегър под заглавието “НЛО - Започна се”, стремяща се

наистина да докаже съществуването на НЛО, а не да ги дискредитира, както всички

американски официални документални филми до тогава, се разказва за историята на

един контактьор от военноморските докове в Сан Диего, Калифорния (Еменегър, 75).

Неговите извънземни приятели съвсем точно му били описали простата конструкция на

техните антигравитационни кораби - гравитолети. Те имали лещовидна форма и били

задвижвани от … плоски дискообразни свръхпроводими електродвигатели, при които

роторът вътре контраротира в обратна посока на “статора” около него. Но понеже

статорът е заболтен за корпуса на свободно летящата чиния, затова те заедно се въртят

в посока обратна на ротора. За неподвижния наблюдател на земята този

антигравитационен електродвигател няма “статор”, а се състои от два контраротиращи

ротора, поставени един в друг.

VT9: контраротиращ елдвигател.

Такъв тип контраротиращи електродвигатели, а също и дискообразни и тороидни

газотурбинни и турбореактивни двигатели, както ще видим по-късно, са били изобретени

и от немските инженери по времето на Третия райх, и те са се наричали двигатели на

тоталната реакция (total reaction engines) (Веско, 1968).

Кабината на летящата чиния е била разположена на лагери, кацнала най-отгоре в

центъра върху ротиращия корпус, и е била жироскопно стабилизирана от малък

жироскоп, за да остане неподвижна, без да се върти заедно с диска. За да не

“телепортира” пилотите в бясно въртящата се кабина директно в … лудницата.

Представяте ли си да се опитвате да кацнете с чиния, чиято кабина прави само …

няколко хиляди оборота в минута.

Излишно е да повтарям, че и при този гравитолет от извънземен произход още един

път откриваме, че ключът към неговите електрогравитационни двигатели е отново

жироскопната ротация около вертикална ос, по-точно двойната жироскопна

контраротация около тази ос. Понеже наблюдателният контактьор от Сан Диего не беше

забелязал … никакви влачещи се зад чинията “тролейбусни” захранващи жици, съвсем

ясно е, че и тук ние още един път имаме пример за антигравитационен двигател,

дублиращ се и като генератор на безплатна енергия. След първоначалното развъртане и

“наелектризиране”, той започва сам да изсмуква енергията, необходима за полета, от

необятния и неизчерпаем физически вакуум.

Колкото по-бързо се върти този двигател, и колкото по-бързо лети из Космоса тази

чиния, толкова по-ефективно ще работи нейният генератор на безплатна енергия.

Защото, както споменахме и по-рано, ще се увеличава броят на “силовите линии”, които

той ще пресича със своите намотки за единица време. Толкова по голяма ще е

опасността от … стапянето и изпепеляването на целия гравитолет от изведнъж нахлулата

от физическия вакуум в него лавина от безплатна енергия.

За тези извънземни цивилизации пък, които все още не са открили двигателите на

безплатна енергия, но все пак биха искали да си спестят необходимостта от опъването на

километри кабели да захранват своите електро-гравитационни чинии, един руски

контактьор и майор от Червената армия предложи елегантен изход и от тяхната ситуация.

Той разказа на страниците на списание “Флаинг Сосър Ривю” за срещата си с извънземни

посетители, и най-вече за техните летящи чинии с … жироскопиращ ядрен реактор, които

не се нуждаят, естествено, от външен източник на енергия.

VT10: жироскопиращ ядрен реактор

В този модел подемната антигравитационна тяга на двигателя се регулирала по нов и

елегантен начин, без да се изменят оборотите на въртене на реактора-жироскоп около

вертикалната му ос, както при жироскопиращите ротори на всички предишни модели,

разгледани до сега. Тук оборотите се държат постоянни, а вместо това за регулиране на

подемната сила на двигателя се използва контрола на скоростта (броя на разпаданията

за единица време), а от там и интензитета на ядрената реакция вътре в реактора. Това се

постига чрез простото потапяне или изваждане от него на регулиращите реакцията

забавителни пръти. Тази схема много елегантно потвърждава и експериментите на

Козирев за усилване на антигравитационната подемна сила при комбинирането й с един

ентропиен физически процес. В нашия случай това е еднопосочната и необратима във

времето реакция на разпадането на атомните ядра в жироскопиращия ядрен реактор.

След като въведохме невероятните антигравитационни двигатели - атомни пумпали,

сега защо пък да не разгледаме съобщения и за летящи живачни топки. В езотеричната и

уфологична литература има описани случаи на използуване на живак в

антигравитационните устройства на земни летящи колесници от древността (като в

древноиндийския епос “Махабхарата”). Или за използуването му в антигравитационните

устройства на долетели до нас извънземни пришълци. Или пък използуването му в

прости древни алхимични експерименти с левитиращи топки (твърде вероятно направени

от стъкло и пълни с живак), които левитират и се издигат сами във въздуха, след като се

нагреят върху горяща свещ.

Сякаш по странно съвпадение едни от последните немски подводници, измъкнали се

от блокадата на Съюзниците в самия край на Втората световна война, и устремили се

към тайната нацистка колония Ной Берлин на Южния полюс, южно от Южна Африка, са

били натоварени именно с контейнери пълни с … живак. Като че ли Третият райх се е бил

загрижил, измежду всичките други сериозни проблеми пред себе си, за състоянието на

зъбите на стотината хиляди концлагеристи, тайно прехвърлени още преди края на

войната с гигантските транспортни подводници в суперсекретната колония Ной

Швабенланд на Южния полюс, та е бързал да запаси базата с живак за техните

амалгамени пломби.

Пак по странно съвпадение научих, че гениалният италиански учен-изобретател

Гилермо Маркони, ученик на най-великия от великите изобретатели - Никола Тесла (виж

библиографията накрая на книгата), за когото тепърва ще пиша в бъдещите книги от

поредицата “Летящите чинии на Илюминати ”, също експериментирал със сферични

вортексни динамомашини. Те твърде вероятно не са представлявали нищо повече от

сфери, пълни с жироскопиращ в бесен вихър живак (ТХГ, 1991).

Тези вихрови сферични динамомашини, тъй наречените в секретната немска

литература “кълбовидното вихрово динамо на Маркони”, “Markonis Kugelwirbeldynamo”, са

били доразработени и значително развити от тайните конструкторски бюра на СС - от

отделите Е-4 и U-13 - в основните антигравитационни двигатели на тежащите стотици

тонове летящи чинии-дреднаути от сериите “Haunebu” и “Андромеда”. Те са били

построени тайно от СС за немските и глобалните тайни общества зад тях - за техните

илюминирани господари, финансисти и благодетели. Това са били тежките бронирани

сферични вортексни тахионатори от типовете “Туле” и “Андромеда”, с диаметри от около

5 м. и 15 м. съответно. Те в крайна сметка не са били нищо повече от кухи сфери, пълни с

устремно въртящ и вихрещ се живак. Жироскопиращ около Вие знаете вече коя ос. За

всички тези експерименти ще говорим по-подробно във втория том на тази книга. За тях

се разказва в нелегално заснетия през 1991 г. филм “НЛО? Или Третият райх отвръща на

удара?”. Той беше заснет от виенския филиал на тайното немско общество “Темпелхоф

Гезелшафт”, т.е. немския клон на рицарите-темплиери (ТХГ, 1991).

След въртящите се атомни пумпали и живачни топки, защо пък сега да не опитаме

една история за левитиращи … синхротрони? Както казахме още в увода, Вселената

наистина май е значително по-шизофренична и от най-налудничавите наши представи за

нея. В контактьорската книга “НЛО - Контакт с планетата Ярга” се описва нагледно как по

най-прост начин може да се конструира летяща чиния, практически без движещи се части

в нейния жироскопен антигравитационен двигател (Стивънс, В., 86).

В гениално-простия синхротронен двигател на чинията на Ярганците с диаметър от

около 300 метра, вместо да се върти с бавна скорост от само няколко стотин до няколко

хиляди оборота в минута цялата огромна маса на корпуса на междузвездния летателен

апарат; в лъча на тороидния вакуумен канал на синхротрона се въртят и жироскопират с

релативистка скорост елементарни частици с пренебрежимо малка маса. Самият

синхротрон не се върти и е неподвижно монтиран за периферията на невъртящия се

корпус на голямата колкото лайнера Куин Мери чиния. Но за компенсация на

пренебрежимо малката маса на този жироскопиращ лъч от елементарни частици,

ярганските инженери наистина го развъртат така бързо, че “чак и дяволите се разлитат от

него”, както идиоматично се изразяват американците.

Тези частици се носят бясно по своя вакуумен “хиподрум” с релативистична скорост,

близка до скоростта на светлината, навъртайки над … 18 милиона оборота в минута (или

3×105 об/сек). Обороти, които естествено никога не биха могли да бъдат постигнати, ако

се развърта целия тежък корпус на чинията. Така че въпреки малката маса на частиците

в този жироскопиращ лъч, произведението от масата и гигантската им ъглова скорост

(т.е. об/мин) отново се запазва много висока величина. Тя пък определя голямата

подемна сила на лекия двигател (ако същата подемна сила трябваше да се генерира

само чрез развъртането на груба физическа маса, двигателят щеше да тежи многократно

повече).

И така, каква е поуката от тази история? Вместо да развъртат с бавни обороти целия

масивен 300 метров корпус на летящата чиния-дреднаут, тежаща десетки хиляди тонове,

създавайки си при това огромни главоболия с постоянната нужда да смазват стотиците

лагери на взаимно-въртящите се части от корпуса на този мастодонт - вместо това

хитрите Яргански инженери са решили изобщо да … не го развъртат. В действителност в

техния двигател няма нито една въртяща се и износваща се материална част.

Вместо това те просто са решили да развъртат и жироскопират с много по-голяма

скорост само нищожно малките по маса елементарни частици в лъча на синхротрона. Те

не се нуждаят от никакво смазване в своя вакуумен магнитен тунел.

1.7. Потвърждение на жироскопната антигравитация и от

тайните разработки на американските военни.

След всичките хвърчащи небивалици, разгледани до сега, просто не мога да се

въздържа да не разкажа и една история за … левитиращи камъни. Не беше ли казал и

сам Свети Илия, че “точно така, както острието на брадвата може да плува във водата на

река Йордан, точно така могат и камъните да летят в небето”.

В този най-вероятно умишлено подхвърлен на американската преса разказ за още

един от многобройните тайни правителствени проекти по антигравитация през 80-те

години се разказва за точно такива левитиращи камъни - за левитиращи кварцови

кристали - за т.н. “петрогравитационни” двигатели за летящи чинии. Те използуват за

създаването на антигравитационната тяга принципа на подреденото ориентирано

жироскопиране на електроните в атомните орбити на обикновен кварцов кристал.

Ориентиращият електронните орбити “успоредяващ” външен електромагнит се

изготвя, като се навие вероятно свръхпроводящ електрически кабел около дълъг метален

прът. Затова завършеният електромагнит прилича повече на дълъг “прътовиден”

цилиндър, отколкото на стандартната форма на обикновените цилиндрични

електромагнити. След това този прът-електромагнит се увива още веднъж на спирала,

около вертикалната ос, около периферията на кварцов кристал, за да се получи една

външна ориентираща електромагнитна намотка около кварцовата сърцевина.

Последната е разположена хоризонтално, и има плоска цилиндрична форма на барабан.

По този начин кварцовият “гравимагнит” е готов за полет. Да видим сега как работи той.

Вертикалното хомогенно магнитно поле на външната ориентираща намотка на

гравимагнита осигурява ре-ориентирането на орбитите и спиновете на електроните в

атомите на кварцовия кристал. Възможно е това поле да действува на спиновете и на

атомните ядра на кристала. Електроните напускат своите хаотично ориентирани в

пространството орбити и започват да се движат по нови успоредни хоризонтални орбити,

имащи паралелни вертикални оси. Техните спинове вероятно също се преориентират по

вертикалната ос.

VT11: левитиращ кварц

Така, вместо да създаваме изкуствено един тромав “макро-синхротрон” с диаметър на

орбитата на вакуумния си канал от 300 м., както Ярганските инженери по-горе, тук ние

ловко можем да използуваме вече готовите, създадени от … природата безкрайно

многото “микро-синхротрони”. Всеки от тях е с микроскопични атомни орбитални размери,

с по един електрон на всяка орбита. Малки, но пък билиони от тях. Съединението прави

силата наистина! Когато двигателят, работещ на този принцип, се включи и започне да

излъчва своето антигравитационно поле, около кварцовия кристал се забелязва

излъчването на интензивно синкаво сияние - страничен видим продукт на невидимото

антигравитационно поле.

И за разлика от ярганците и техния тромав синхротрон, изискващ тежки вакуумни и

магнитни синхротронни инсталации за ускоряването и удържането на жироскопиращия

лъч от елементарни частици в кръгово движение, при кварцовия кристал тази

необходимост отпада, защото природата сама е помислила за развъртането и

удържането на електроните по техните естествени атомни орбити. Значително по-леката

външна ориентираща намотка тук има за цел само да преориентира плоскостите на тези

орбити в една и съща хоризонтална равнина, за да могат електроните да се въртят около

… всички вече знаем коя ос.

В края на тази глава аз бих казал за моя лична застраховка, като едно легално-правно

заключение, че огромната част от историите в тази глава, а и в цялата книга, са

непотвърдени и недоказани мнения и разкази, които аз като колекционер-филателист и

културен антрополог на американския дисидентски, “политически-некоректен” и не

следващ партийната линия на Илюминати научен ъндърграунд, съм включил без ни най-

малкото коригиране, шлайфане, полиране и разкрасяване. Моите лични мнения за видни

учени се базират също така на непотвърдени и недоказани в един американски

граждански съд мнения и подозрения, затова всичките те влизат в американската

легално-правова категория на тъй-наречените “allegations” - на твърдения или мнения,

които не са потвърдени в официален законен съд. Затова и във всеки такъв параграф аз

педантично съм употребявал думата “вероятно”.

Но все пак като мое лично мнение аз имам законното право да ги разпространявам

сред обществото, стига да употребявам винаги тази магическа думичка “allegations”.

Иначе аз бих се радвал ужасно много да бъда призован официално в един граждански

съд от адвокатите на някой от “засегнатите” светила, да дам публично моите показания в

подкрепа на моята теза. За съжаление Илюминати никога не биха позволили това да се

случил.

Като едно физическо заключение бих казал, че всичките изброени по-горе жироскопни

антигравитационни ефекти или двигатели неизбежно съдържаха някаква материална

част, или някакво поле, или и двете заедно, които се въртяха и жироскопираха в

хоризонталната равнина, около вертикалната ос на симетрия на целия двигател и на

цялата летяща чиния (вертикална ос по отношение на земната повърхност).

В тази глава изобщо не сме засегнали флуидните, електростатичните, вибрационните

или телепортационните типове антигравитационни двигатели, които също ще бъдат

подробно описани в следващия том. Тази кратка глава е само едно “телеграфно”

изложение на огромния фактически материал, съдържащ се в моята подробна

десетчасова лекция-видеосеминар (Терз, X.92), а също и в новата ми книга от около 500

стр., озаглавена “Моето “Откритие” на Антигравитацията”. Тя предстои да бъде

публикувана наскоро в САЩ.

Видеосеминара можете да поръчате от нашата Американска академия на

дисидентските науки, на адреса, даден в края на тази книга, умолявам запалените на

тази тема читатели да имат търпението да изчакат появата на български език на цялата

книга, за да получат значително по-пълната картина на нещата, а също и много по-

обстойната библиография по въпроса.

Като едно метафизическо заключение накрая бих казал, че в холографната и

взаимосвързана Вселена се забелязват многобройни повтарящи се потвърждения за

едно и също физическо явление, идващи от най-несвързани помежду си области на

живота и познанието - като представеното тук “доказателство” на жироскопната

антигравитация. Доказателства, идващи до нас от различни епохи, от противоположни

континенти, от “съмнителни таблоидни и откровенчески източници”, от “налудничави

контактьорски случаи”, или от най-надеждни и необорими академични и военни

източници. Всички те отново и отново доказват, че реално съществуващата физическа

Вселена е значително по многолика, комплексна и многопластова, отколкото и най-

отявлената наша фикция за нея би могла да бъде.

Когато преди двадесет години си поставих налудничавата цел да открия

антигравитацията, тогава щях да бъда безумно щастлив да открия дори и само един

единствен антигравитационен двигател. На мен и през ум не ми беше минавало тогава,

че ще открия толкова много различни антигравитационни двигатели, че ще потрябват

няколко тома, за да мога да ги опиша всичките.

1.8. Библиография за глава 1:

Урантия 1: Стр. 101, пар. 3. (Урантия, 1955).

Урантия 2: Обобщено заключение от следните пасажи: Стр.175, пар.7; стр.325, пар.5;

стр.473, пар.8; стр.476, пар.6; стр.476, пар.7. (Урантия, 1955).