РЕЛИГИЯ И ИКОНОМИКА

От Антъни Дейвис,

Професор по Икономика към Университета

Дюкесън, Питсбърг, САЩ

Темата за връзката между религия и икономика е нетрадиционна на пръв поглед в религиозните традиции. Евангелията ясно споменават, че Исус е призовавал хората „да го следват“, а не както много съвременни християнски течения го разбират, „да му се прекланят“. Католическият теолог Ричард Рор описва намерението на Исус, не да създаде религия, а движение. (1) Това движение е с център исусовото заявление, че първата и най-важна заповед е да възлюбиш Бога с цялото си същество, а втората е да възлюбиш ближния си, както себе си (Марк 12:29-31). Тази концепция става движеща сила не само за християнството, но тя е такава и за Будизма (Висудхи-Мага, гл. ХVІІ), и за Исляма (Коран, 107. 1-7). 

Директивата да се уважава достойнството на хората, особено на тези в нужда, е залегнала дълбоко в основните религии. Да възлюбиш ближния си, в смисъла на казаното от Исус, е да разпознаеш и да отвърнеш на Божественото в него. В контраст на това, светския призив за защита на човешкото достойнство, звучи колкото гръмко, толкова и кухо, поради неспособността на същия призив да отговори на въпроса „защо“. 

Без зачитането и преклонението пред Божественото у човека, не можем да говорим за човешкото достойнство, като различна категория от това на останалата част от природата. Така светският призив за зачитане на човешкото достойнство, логично преминава в нещо като „фокусирана защита на околната среда“. 

Приносът на религията към обществото е чрез формализирана структура, в която човеците се свързват с Бог, и в този процес те откриват и отвръщат на Божественото в тях самите. 

За да се прецени въздействието на религията върху икономиката, трябва да се изследват последиците за хората, произтичащи от осъзнаването на тяхната божественост. 

Всяко производство е човешки труд. Сферата на услугите е човешки труд. Стоките се произвеждат чрез суровини, капитал и труд. Суровините се извличат, обработват или придобиват, чрез използване на капитал и труд. Капиталът се добива, чрез суровините и труда. Всяко производство дължи своя произход на труда. 

От друга страна, всички икономически участници са човеци, а техния приход е в основата си разплащане за вложения от тях труд. Какво се получава, когато хората, под влияние на религията, осъзнаят и се обърнат един към друг, като към Божествени същества, достойни за уважение, и как това зачитане на човешкото достойнство играе роля в пазарната икономика? 

Зачитането на човешкото достойнство означава и зачитане на правата на собствеността. Собствеността е въплъщение на човешкия труд. Да се пренебрегнат правата на собственост, означава да се потъпчат хората, чийто труд е вложен в съответната собственост. Ако на хора, които създават определена собственост за работодателя си, им се плати коректна надница, тогава създаденото от тях е въплъщение на труда им. Така че, човекът създал собствеността, е въплътил труда си в надницата, получена от него за сътворението му. 

Какво включва и какво представлява коректната надница? Една надница при пазарната икономика е коректна, когато има наличие на конкуренция. По дефиниция, такава надница е равна на крайната, пределна печалба на работника за отдаденото от него време и труд. От страна на работодателя, надницата представлява пределната стойност на продукта, създаден от труда на работника, заплатен чрез надницата. Ако след като съответната собственост е създадена и работодателя откаже да заплати коректно на работника, то работодателя унижава работника, крадейки от труда му. От друга страна, ако след като е бил напълно компенсиран, работника предяви претенции върху създадената от него собственост, то той унижава собственика, крадейки от собствеността му. 

Кражбата на труд и собственост е по своята същност заробване. Традиционно робството е означавало извличане на човешки труд срещу волята на личността. Или по-общо казано, робството е кражба на труд. Видяно в тази светлина, когато се заплати по-малко на работника от коректната надница, то това е заробване на същия. И обратно, заплащане на надница, по-голяма от коректната, е заробване на работодателя. Зачитането на човешкото достойнство изисква да бъде изплатена коректна надница на работника - нито повече, нито по-малко. 

Именно тук религията играе роля в пазарната икономика. Религията призовава човеците да осъзнаят и отвърнат на Божественото в отсрещния. Необходима част от нашия отговор е да уважаваме труда на хората. Това уважение се изразява в зачитане на правата върху
собствеността, или задължението да не се изземва собственост срещу волята на човека. Същият принцип изисква при смяна на собствеността да се предложи коректна цена от уважение към човешкия труд, вложен в собствеността.

Религията трябва да призовава правителството и пазара към две неща - първо, да поощряват конкуренцията, и второ, да защитават правата върху собствеността. Конкуренцията ще подсигури коректни заплати и цени на труда, вложен в продуктите. Тя също ще предотврати евентуалната възможност работниците и работодателите да се заробят един друг. Обезпечаването на правата върху собствеността ще гарантира, че даден труд, веднъж вложен, няма да може да бъде отнет със сила. Правата върху собствеността ще предотвратят възможността правителството да зароби гражданите. 

Отстояването на конкуренцията и правата върху собствеността от своя страна не биха допринесли за създаване на егоистично общество. 

Конкуренцията често се характеризира със своя „мъжки“ аспект на борба между съревноваващи се участници, в който по-силния побеждава, а по-слабия отпада и накрая излиза от играта. Но освен това, конкуренцията се характеризира и със своя „женски“ аспект на грижата, при който слабия, учейки се в съревнованието с по-силния, става също  силен. Затова конкуренцията по своята същност е неутрална. Конкуренция между неодухотворени участници представя единствено аспекта на борбата. Но конкуренция между извисени хора, се характеризира, както с борба, така и с грижа. 

Правата върху собствеността също, често се характеризират с техния „мъжки“ аспект на изключването, или придобиването на богатство за сметка на изключването на другите. Правата върху собствеността се характеризират от друга страна и със „женският“ им аспект на споделяне. Но човек не може да сподели, нито пък даде нещо, което не притежава. Затова, притежаването и правото на собственост е необходимо условие за споделяне и даване. 

Третият аспект, който е много съществен, е че религията трябва да подсигури просветление, а именно, хората да съумеят да канализират силите на конкуренцията и правата върху собствеността към споделяне и подпомагане.

Стабилните икономики се зараждат, когато хората се отнасят добре един към друг. Слабите икономики съответно са в резултат на лошо отношение на хората един към друг. Да се изгради свята божествена икономика означава, първо, да се осъзнае, че икономиката е базирана върху човеците, и второ, да се насърчат хората да разпознаят и отвърнат на божественото в отсрещния. 

Ясно е доказано, че най-продуктивните общества са тези, които гарантират най-силна защита върху правата на собствеността. В годишния доклад на Heritage Foundation държавите се класифицират според нивото на защита на правата върху  собствеността.(2) Зависимостта между икономическата свобода и брутния приход на глава от населението е доста показателна. Вероятността една нация да е водеща по отношение на брутния доход на глава от населението означава, че страната е водеща по отношение на правата върху собствеността.(3) Изследването не се ограничава само със стандарта на живот. То показва също, че приходите са по-равномерно разпределени в страните с по-големи защити на правата върху собствеността.(3) 

Да следваме Исус означава да разпознаем и отвърнем на Божествената същност, изразена във всеки човек. Осъзнаването на Божественото у другите изисква нашето уважение към тях. Ето защо, най-голямото уважение, което човек може да покаже към другия е като защити свободната му воля, когато го ангажира в дадена дейност. Това е достойнство, което човешката природа заслужава.

1. Richard Rohr, OFM, Scripture as Liberation, Credence Communications, 2002,.

2. Cf. Marc A. Miles et al., eds., 2004 Index of Economic Freedom, The Heritage Foundation, 2004

3. Cf. Antony Davies, “Globalization: Who Benefits?” Mercatus Center, Capitol Hill Campus lecture, U.S. House of Representatives, August 2003 (www.business.duq.edu/faculty/davies/research/mercatus03.ppt).