Хармонията

Константин Златев

“Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива.”

“Като казвам “Любов”, подразбирам, че Любовта предшества хармонията, а хармонията е резултат на тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония.”

“Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е великата хармония, и само за Него ще мислите.”

(Учителят Петър Дънов)

Хармонията е проекция на съвършенството в света на материята.

Хармонията произтича от проникването в същността и предназначението на всичко съществуващо и утвърждаването на плодотворно сътрудничество между всички елементи на Цялото.

За каква хармония да говорим, при положение че продължаваме да се избиваме един друг, да унищожаваме животните с цел да напълним ненаситните си търбуси, да замърсяваме и погубваме Природата?! А вътре в себе си да таим омраза, гняв, злоба и неизтощима алчност?! Днешното общество в планетарен мащаб е построено върху модел, който увековечава ценности, отдалечаващи ни фатално от царството на хармонията. Цялата ни така наречена цивилизация е устремена да задоволява потребностите на тялото, а не на душата. Безсмъртният Радой Ралин преди няколко десетилетия написа кратко и безпощадно изобличително: “Сит търбух – за наука глух.” И е прав повече от всякога! Защото търбусите на примерните граждани от цивилизованите държави са не просто сити, а препълнени. Така че за наука – за познание, разкриващо вечните закони на Космоса и пътя към хармонията – и дума не може да става. А милиардите гладуващи в страните от Третия свят са загрижени много повече да си осигурят насъщния, просто да оцелеят, отколкото да се занимават с подобни отвлечени съждения, с абстрактни стойности на живота. Как да убедиш и първия, и втория, че има още нещо на този свят, което си заслужава да бъде опознато, осмислено и приложено в същия този безрадостен или пренаситен живот?!

От позицията на тези сухи факти и оценки как да не се преклоним пред жертвата на великите духовни Учители на човечеството, които идват сред нас от сферите на ненакърнимата хармония, за да ни подарят безценна частица от нея и да запалят в сърцата ни огъня на вътрешното пресътворение?! Можем ли въобще да си дадем сметка от какво се лишават те, за да прекарат един живот в плът в този земен ад, гъмжащ от противоречия и неутолима жажда за разрушение?!

Който има уши, нека да се вслуша в Словото на един от най-светлите Пратеници на Небето, поел кръста си в българско тяло преди повече от 140 години…

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) разглежда хармонията като резултат от съзнателния живот на човека, като продукт от неговата творческа, разумна дейност. Съзнателният живот в този аспект на изследване е процес на все по-дълбоко и всестранно осмисляне на мировата реалност и на мястото на всекиго от нас в нея. Процес, в чиито рамки духовната природа на личността укрепва и еволюира в посока към изпълнение на своето крайно предназначение.

Божествената Любов е задължителното условие за постигане на хармония. Само който люби по Божественому, може да бъде хармоничен. Нещо повече – той излъчва във всички направления своята хармоничност и я предава на всички и на всичко, с което общува. От друга страна, хармоничният човек е напълно здрав телесно и душевно. Видимото и невидимото естество у него се проявяват в хармонично единство – действено и плодоносно. Умът, сърцето и волята му, т.е. мислите, чувствата и желанията му, съжителстват и си сътрудничат непротиворечиво, допринасяйки за пълноценния му контакт и със себеподобните, и с Живата Разумна Природа.

Както и за всяко друго качество или добродетел, съвършеният образец за хармония е сам Бог Вседържителят. Абсолютната мощ и красота на Неговата изначална хармоничност е отразена в творението Му. Космосът – такъв, какъвто го познаваме (а за непознатата му част изграждаме хипотези и предположения въз основа на откритите вече закони, залегнали в основата на съществуването му) – представлява една хармонична цялост, в която всеки един от съставящите я елементи има своето неповторимо място и функционира в съгласие и взаимност с всички останали. Гнездата на дисхармония в необятната Вселена са плод от свободната воля на населяващите я разумни същества – воля, насочена към реализация на лични или колективни интереси, а не за целите на Доброто. Ала дори и най-фрапиращата нехармоничност в космическото Цяло е обречена рано или късно на трансформация в хармоничност именно поради действието на великите принципи и закони, вложени от Създателя в сътворения от Него свят.

Една от най-важните задачи на човека върху планетата Земя е да намери първоначалната хармония и в макрокосмоса – Всемира, и в микрокосмоса – самия себе си, да измери пулса ú, да я възлюби и да я превърне в своя неотменна придобивка.

Процесът на всемирното Развитие, на космическата еволюция е процес на последователна хармонизация на всички природни и надприродни царства, на всички същества и на всички сфери на проявлението.

Най-дисхармоничен е светът на гъстата материя – познатата ни физическа действителност. Колкото по-нагоре се изкачваме във все по-фините зони на Битието, толкова по-осезателна и всеобхватна е хармоничността на съществуващото. Върхът в пирамидата на хармонизацията е Божественият свят, където нищо не нарушава и не би могло да накърни извечната му абсолютна Хармония.

Проблемът за хармонията е бил и продължава да бъде обект на изследване във всички окултни Школи и духовни течения – от древността до наши дни. Един съвременен духовен учител – д-р Ван Циенцюн, във великолепното си двутомно съчинение “Естествен чигун” (София, 2007, изд. “Ханлин”) разкрива даоистката теза за хармонията, която е дълбоко езотерична по своя характер: “Хармонията е един от най-важните закони на Природата. Тя е основата на устойчивостта в съществуванието и развитието” (т. II, с.276). Авторът обвързва постигането на хармония с поддържането на баланс между двата водещи полюса на Битието – Мъжкото (Ян) и Женското (Ин) начало: “Хармонията като принцип означава да се поддържат най-вече съотношенията, равновесието между Ин и Ян.” На физиологическо равнище главен показател за наличие на хармония, според д-р Ван, е нормалното функциониране на целия организъм. “Ако е в равновесие, той е много здрав, силен и функциите му са ярко проявени” (т. II, с.280). Хилядолетната китайска мъдрост, достигнала своя връх в учението на Лао Цзъ за Дао, представя хармонизацията като непрекъснат процес на външно и вътрешно пречистване на човека. Смисълът на хармонията – в съответствие с тази система от възгледи – е в това, че тя служи на развитието (т. II, с.293).

Ала нека да се върнем към становището за хармонията, отразено в Словото на Учителя П. Дънов.

Пълният текст на цитата, от който е извлечено първото мото на настоящата разработка, гласи: “Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото “Аз”, съзнанието на човека – той е нещо отделно в света, той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество” (Учителят П. Дънов). Осъзнаването на отделността е присъщо за ранния стадий от индивидуализацията на човека. Възприемайки себе си като нещо отделно и различно от целия окръжаващ го свят, той същевременно достига до необходимостта от установяване на такъв род отношения с околната среда, които да му осигурят оцеляването и да му предложат условия за развитие и усъвършенстване. С течение на времето, когато съзнателността на личността нараства успоредно с придобития от нея жизнен опит, тя разбира, че това трябва да бъдат отношения на хармония.

И все пак хармонията е нещо повече от непротиворечивост и мирно съвместно съществуване. Тя включва в съдържанието си и изискването за пълноценен обмен и взаимоотдаване. От статичното състояние на ненамеса и ненарушаване покоя на външното за човека тя прераства в съзнателна обмяна на енергия и Любов. Но както вече бе посочено по-горе, Любовта предхожда хармонията в качеството си на първична творческа Сила и Принцип на Битието. Затова и само искрено любещият може да бъде хармоничен – понеже той изгражда взаимоотношенията си с всичко и всички именно върху основата на великата Любов. Извън Божествената Любов, извън нейната абсолютна безкористност и всеотдайност не би могло да има хармония, а само несполучливи нейни имитации.

Посоката на придобиване на хармония е отвън-навътре. Тя е обусловена от Божия план за творението, в чиято основа лежи действената Любов на Всевишния. Последователността при превръщането на външната хармония във вътрешна е описана от Учителя П. Дънов в следната градация:

Външна хармония – Божествена Любов – живот – здраве – вътрешна хармония.

Той казва: “Външната хармония дава условия за Любов, Любовта – живот, животът – здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвън се формира вътрешно.” Изводът е, че напредналият по духовния Път човек открива първичната хармония в създадения от Бога свят и като резултат от разумното си общение с него я пренася и вътре в себе си.

Посоката отвън-навътре в космически мащаб може да бъде изразена и като отгоре-надолу – сиреч от Бога към човека, от Духа към материята, от нетленното към тленното. Ако постигнем хармония в Божественото, то тя като следствие се разпростира и във всички останали по-нисши области на творението, включително и в различните структури и слоеве на обществения живот. Тя обхваща както всички етажи от социалната сфера, така и всички направления от индивидуалната изява на човека: “На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония в Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и в търговията, навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, готвите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да се върши; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен” (Учителят П. Дънов). От тези думи на Учителя на ББ у нас става очевидна и ролята на хармонията за познавателния процес в качеството ú на предпоставка за проникване в същността на обективните реалности в Битието.

В стремежа си да надникне в най-великата тайна на Космоса – тайната на Божията същност, човек е назовавал Създателя си с безброй имена, смятайки, че по този начин прави крачка напред по пътя на опознаването Му. В рамките на класическото християнско богословие са изкристализирали два метода за изследване на Бога и Неговата Природа, за тяхната познаваемост: 1) утвърждаване на това, което Той е (т.нар. катафатически метод); 2) утвърждаване на това, което Той не е (т.нар. апофатически метод). И за древната, и за съвременната езотерична мъдрост едно от неизменните имена на Всевишния е “Вечна хармония”. Същата теза защитава и Мировият Учител, въплътен в България: “Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете доста силни да се борите с външните изкушения на света.” Разбирането за Бога като за вечна хармония носи упование на вярващите в Него и на вървящите по духовния Път, че в процеса на своето вътрешно израстване те ще се превърнат в неразделен елемент от тази всемирна хармоничност. В своето Слово Учителят на Новата Култура потвърждава техните надежди, добавяйки и едно конкретно средство за приобщаване към извечната Божествена хармония: “Вън от тази мисъл – за хармонията, няма да мислите какво е Бог. Ще схващате Бога като една велика, разумна хармония, която се разнася навсякъде из Вселената, из цялата Природа и всичко живо. Всяка вечер ще съсредоточавате ума си, мисълта си към един тон от тази хармония.” На друго място той допълва и изяснява тези свои разсъждения, изхождайки от парливия въпрос, стоящ пред разумното същество “човек”: как да надмогне хаоса (в същност привидния хаос) в окръжаващия го свят? Учителят на Бялото братство (ББ) в нашата страна предлага следния отговор: “Във вашите умове се явява мисълта: “Как може да се оправи тази дисхармония?” Може. Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е великата хармония, и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за велика вечна хармония, в която всичко живо отдава почит към Него. Затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мислú за Великата хармония на живота и веднага ще ти стане леко. Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като за Велика хармония, и веднага ще ти стане леко.”

Да бъдеш хармоничен означава да си в съгласие и със самия себе си, и със света, който те заобикаля.

Веднъж придобил хармония, човек става способен да я излъчва около себе си и да подобрява условията на средата, в която живее, да въздейства благотворно върху нея. Неговата вътрешна хармоничност се отразява на всичките му външни изяви и ги прави по-естетични: “Когато движенията на човека се диктуват от хармонични мисли и чувства, те всякога са красиви. Колкото по-голяма хармония съществува в човека, толкова по-красиви са неговите движения” (Учителят П. Дънов). Хармонията лежи в основата на правата мисъл, на благородното чувство и на градивното действие. Без нея триадата на човешкото проявление не би изпълнила своето предназначение за самоосъществяването на живото разумно същество: “ … Като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то като с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Като няма хармония, с години може да работиш, нищо няма да направиш” (Учителят П. Дънов).

Хармонията като същност отговаря на оптимална степен на организация на всичко съществуващо. Това е езотеричен факт, в сила за всички природни и надприродни царства. В корените на тази повсеместна хармонизация се таят Божият Промисъл за света и Неговата всеобхватна Любов. Дисхармония във Вселената създават само разумните същества, които използват свободната си воля не за целите на Доброто. Сътворената от тях дисхармония руши както вътрешната им структура, така и заобикалящата ги действителност, тяхната естествена среда: “Често казвате: “Нямаме вдъхновение, нямаме разположение.” Трябва да знаете, че Божествената Любов е хармония, тя не търпи дисхармония (курсивът мой – К.З.). Сега аз ви говоря за хармонията, понеже тя ще ви послужи, за да започнете съзнателно да се организирате. Знаете ли какво е организиране? Всички клетки се организират съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план” (Учителят П. Дънов). Всички ние, хората, наистина сме клетки в организма на великия Космически Човек – Адам Кадмон на кабалистическата мъдрост. Всеки от нас има своята неповторима функция в това грандиозно Божествено проявление и всеки от нас е свързан – зримо или незримо – с всички останали. Планът на Твореца е всяка от тези клетки да реализира в пълнота своето предназначение, за да подпомогне мисията на самия Космически Човек. За нея знаем все още твърде малко… Както е известно, обаче, незнанието не ни оправдава и не ни лишава от отговорност пред съда на Божествената Правда: “Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят. Сам по себе си Божественият свят е хармоничен, но със своето неразбиране и невежество човек внася в този свят дисхармония и мисли, че светът изобщо е дисхармоничен. Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съ́дба, да види своите погрешки. Писателят ще бъде съден за лошите книги, с които е внесъл съблазън и нечистота в живота. Художникът ще бъде съден за ония свои картини, с които е внесъл нещо порочно в умовете и сърцата на хората” (Учителят П. Дънов).

Процесът на хармонизация не може да протича изолирано от процеса на придобиване и утвърждаване на добродетели. В същност не става дума за два отделни процеса, а за един общ. Да си култивирал определена добродетел и да я проявяваш в ежедневието си – това означава, че си хармоничен по отношение въздействието на тази добродетел върху самия теб и върху околната ти среда. И обратното – хармоничният човек притежава специфична гама добродетели, които именно го обуславят като хармоничен. Хармоничността, от друга страна, придава плавен, постоянен и плодотворен ритъм на човешкия живот: “Когато хората влязат в Божествената хармония, всички трябва да изменят такта на своя ход, за да тръгнат хармонично, правилно. А знаете ли какво значи да ходите правилно? Да ви преведа това. То значи, че вашите добродетели трябва да се проявяват правилно” (Учителят П. Дънов).

На ученика от окултната Школа не е позволено да създава или да се примирява с никакви прояви на дисхармония. Това е водещо правило в Школата! Негов морален дълг е не само да отстранява всички наченки на дисхармоничност у самия себе си, но и да подпомага околните в подобните им усилия. Българският духовен Учител формулира това изискване, както следва: “Законът е абсолютен – дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай: “Ако ме обичаш, потърпи малко!” Ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не можете да си помогнете.” Последното изречение на великия Посветен произтича от една твърде важна за духовните общности закономерност – преди да се заемат с каквато и да било дейност, хората от една такава общност трябва първо да се хармонизират помежду си! Ако не постигнат необходимата степен на вътрешна за общността хармонизация, те обричат всичките си колективни усилия – в каквато и да е насока – на провал. Това е духовен закон, който не търпи изключения! Когато членовете на едно духовно общество не го разбират и не са запознати с действието му, те започват да търсят причините за неуспехите си в лични недостатъци или в непреодолимост на външните условия. А причината е у самите тях и в неумението им да изгладят противоречията си, да проявяват неизменно разбиране и толерантност, да бъдат готови винаги да простят слабостта на ближния, очаквайки същото и от него.

Хармонията е музика за душата. В светлите зони на невидимия свят звучи непрестанно музиката на сферите и всички техни обитатели съжителстват мирно и хармонично. Окултната Школа – в качеството си на проекция на това хармонично съжителство – поставя пред членовете ú задължителното изискване да хармонизират както себе си, така и отношенията си с останалите. За това биха могли да използват универсалните методи на музиката и пеенето. Който не умее да пее, според Учителя П. Дънов, не може да бъде окултен ученик: “Ако тръгнете от Земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: “Не приемаме хора, които не знаят да пеят!” Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби, навсякъде се чуват песни – от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша. Сега и ние на Земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен (т.е. хармонизиран – К.З.), ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вън ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички.”

Използвайки една любопитна метафора, Учителят П. Дънов свързва хармоничността с изискването за гъвкавост и динамичност. В рамките на неговата лексика на този критерий – в контекст – отговарят тези елементи от действителността, които еволюират с по-голяма лекота. И обратното – статичните съставни части на средата, тези, които се развиват по-бавно, не съответстват на изискването за хармоничност: “Едно нещо е нужно за човешката хармония: всичко, с което човек разполага, да е пластично, огъваемо, живо, никога да не се чупи. Статичните неща са крехки и чупливи, а динамичните – живи, неогъваеми, нечупливи. Стремете се към нечупливите неща и всякога разполагайте с тях.”

У човека действат сили, които благоприятстват постигането на хармония, и такива, които възпрепятстват култивирането и укрепването ú. Към втората група Мировият Учител Беинса Дуно отнася някои конкретни деформации на човешката разумна природа: “Още при създаването на света Бог е поставил силите на човешкия мозък в хармония. Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията на мозъка. Те са подобни на червеите, които изяждат плодовете на дърветата.” В случая наличието на хармония не бива да се разглежда само на физиологическо равнище – в пределите на мозъчната дейност на човека, а преди всичко като задължителен елемент от неговата разумна изява.

Постигането на хармония освен всичко останало е свързано и с познаването на духовните закони и тяхното действие на всички нива във Вселената. Ако такова познание липсва, дори и да е налице силно желание за хармонизиране, то ще остане без реални последствия. Ето наставленията на Учителя П. Дънов в тази насока: “Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не се съобразите със законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие се питате: “Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?” Хармония, хармония трябва. Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, при каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито и жертви да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душата ви.” Веднъж постигната, хармонията може лесно да бъде загубена. Дори едно незначително на вид емоционално сътресение е в състояние да я запрати в хаоса на безнадеждността. След това са нужни твърде много усилия за нейното възстановяване. Но, както казва Учителят П. Дънов, всички те си заслужава да бъдат положени, защото крайният резултат носи покой на душата, вътрешен мир.

Ако искаш да бъдеш в хармония с хората, с които общуваш, първо следва да хармонизираш самия себе си. Това ще подобри не само отношенията с околните, но и дейността на телесните ти органи. В крайна сметка хармонията е необходимото и достатъчно условие и за психическо, и за физическо здраве: “Стремете се да бъдете в хармония със себе си, за да бъдете в хармония с окръжаващите, само така ще бъдете здрави. Само така главата, дробовете и коремът ви ще бъдат в изправност” (Учителят П. Дънов).

В контактите с някои хора срещаме определени затруднения. Сякаш съществува невидима преграда, която ни разделя от тях и която не сме в състояние да преодолеем. Българският Учител на Божествената Любов ни предлага действено средство за хармонизиране с такива хора, отношенията ни с които като правило са обременени с кармичен товар: “С някои хора, за да се хармонизирате, трябва да прекарате мисълта си през още един, двама, трима души, които от своя страна са в хармония помежду си. А някой път трябва да прекарате 12 души в мисълта си, докато се хармонизирате с един човек.”

На физическото поле един от най-ефективните методи за хармонизиране е музиката. Именно по тази причина тя е един от задължителните компоненти в учебната програма на всяка една автентична окултна Школа. Пратеник от един твърде извисен духовен свят, музиката спомага както за вътрешната хармонизация на ученика, така и за придобиването на добродетели: “Музиката на Земята е единственото условие, което помага на човека да се развива, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте – почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помагате на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия” (Учителят П. Дънов). Човешкото естество е музикално не само в проявата на висшите му принципи – духа и душата, но и на равнището на тялото и вътрешните му органи и системи. Всеки от последните вибрира съответно на определен музикален тон. Когато тази вибрация измени честотата си в посока нагоре (т.е. към по-висока честота), тогава състоянието на този орган или система се подобрява. И обратно – когато посоката на промяната е надолу, тогава състоянието се влошава. От тази гледна точка музикалната хармония на телесните структури дефинираме като здраве, а дисхармонията – като болест: “Сърцето представлява тона “до”, дихателната система – “ре”, черният дроб – “ми”, бъбреците – “фа”, далакът – “сол”, жлъчката – “ла”, храносмилателната система – “си”. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония наричаме заболяване” (Учителят П. Дънов).

Връзката между музиката и хармонията се проявява и на нивото на човешките взаимоотношения. Според Мъдростта на духовния Учител обичта между хората отговаря на определена музикална хармония между техните души. Липсата на хармоничност между тях пък се дължи на дисхармоничните вибрации на тяхната мисловна и емоционална дейност: “Казвате, че еди-кого си не обичате. Какво значи това? Щом не го обичате, това значи, че този човек не е в една и съща гама с вас, с него вие не сте в хармония. Трептенията на вашите чувства и на вашите мисли не си хармонират, вследствие на което не можете да се обичате” (Учителят П. Дънов).

Влиянието на света, в който живеем, е по принцип с посока, обратна на тази на хармонията. Тоест огромният процент от факторите на околната среда са с дисхармониращо въздействие. Затова е и толкова трудно да съхраняваме вътрешния си мир във всички условия на земното битие. За да успеем да удържим хармоничността си, е нужна желязна воля и непоклатимост спрямо всички противодействащи сили извън нас: “Искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо, помисли преди това, за да не обидиш своя Господ, защото обидиш ли Го, спираш всичката си работа” (Учителят П. Дънов).

Хармонията е последната крачка по пътя към съвършенството.

По своя Път към Истината ученикът на безсмъртното Познание е призван да се съедини навеки с онази Вечна Хармония, която наричаме “Бог”.