Благодарността

 

Константин Златев

 

 

 

 

През месец юли 2007 година в България гостува известният японски учен проф. Масару Емото. Той посети нашата страна, за да вземе участие в честването на Световния ден на водата. Измежду 17 държави той избра именно нашата. Провеждането на тържествената церемония в района на Седемте Рилски езера – свещено място за Духовно общество “Бяло братство” (ББ) – бе ясен знак за признанието, което видният учен отдава на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) и създаденото от него идейно течение.

Самият Масару Емото е популярен с дългогодишните си изследвания, насочени към разкриване на качества и особености на водата, оставали неизвестни за широката публика до днес. В един от своите експерименти той процедирал по следния начин: в близост до вода, налята в лабораторен съд, ученият произнасял определена дума – с положително или отрицателно съдържание. Впоследствие проследявал под микроскоп промените в структурата на тази вода. При произнасянето на думи с позитивен заряд структурата придобивала хармоничен, красив вид. И обратно – при думи с негативен смисъл тя се деформирала. И коя, мислите, е думата, при чието произнасяне структурата на водата е регистрирала най-хармоничната си подредба? – “Благодарност”. Заслужава си да отделим внимание на това понятие и да го анализираме и от духовно-езотерична гледна точка.

В едно от своите новозаветни послания ап. Павел съветва току-що проходилите във вярата християни: “Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете (курсивът мой – К.З.)” (I Сол. 5:16-18). Как така да благодарим за всичко?! – И за болката и страданието ли? Да. И за тях. Защото те са част от Божия план за нас и нашия живот и имат за цел да ни преподадат ценен житейски урок. Добрият ученик учи съвестно уроците си, не повтаря грешките си и благодари за това, че Бог е толкова мъдър Учител. Лошият ученик роптае срещу страданията, посреща изпитанията със свито сърце и в мигове на проверка на духовната му зрелост се възмущава, че Бог го е забравил.

Благодарността на пробудената душа произтича от дълбокото осъзнаване на всеобхватното и безпогрешно точно действие на Божествената Правда.

Онзи, който върви устремно по духовния Път, съзира във всичко около себе си могъщата и всемилостива ръка на Провидението. Той знае, че всичко, което се случва, е за добро. Затова и изпитва непрестанна благодарност към Твореца – че насочва съществуващото към своето предназначение по пътя на изпитанията и научените уроци. Дори и онова, което от човешка гледна точка е трагедия или невъзвратима катастрофа (например, войната, смъртта, природните катаклизми, отнемащи хиляди животи) – сиреч абсолютно зло, рано или късно се трансформира в добро. Само доброто е абсолютно! – Понеже е неразделна част от Божията същност. Злото може да бъде само относително. То е елемент от сценария на Създателя, допуснал разумните същества в Космоса да имат и упражняват свободна воля. Чрез нея те могат да творят и зло, и добро. Първото е само помощник на второто във Вечността.

Българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Дънов (Беинса Дуно) не пропуска да хвърли светлина в своето Слово и върху темата за благодарността. В една от своите беседи, изнесени в района на Седемте Рилски езера, той се обръща с кратко, но категорично наставление към последователите си: “Каквото и да вършите, благодарете.” Очевиден е паралелът между неговите думи и цитирания по-горе пасаж на ап. Павел в Първото му послание до солуняни. Очевидно да си окултен ученик, означава именно това – да благодариш за всичко, което ти се случва в живота, дори и за болката и горестта. И посрещайки с искрена благодарност изпитанията по твоя духовен Път, да ги трансформираш в служение за целите на всемирното Добро.

Учителят на ББ в нашата страна описва благодарността като съвсем реален вид лъчиста енергия, формираща се в съзнанието на пробудените души. От духовно-езотеричното познание е известно, че най-мощната енергия във Вселената е мисълта. В този смисъл благодарността може да бъде разглеждана като мисъл с определено съдържание и енергийна структура. Ето как разкрива произхода, същността и посоката ú на движение великият Посветен: “Благодарността е особен род лъчиста енергия, който човек отправя към разумния свят. В замяна на тази материя разумният свят изпраща духовна светлина, която осветява пътя му.” В контекста на тази реплика благодарността се явява инструмент за пълноценен обмен на положителни енергии (каквато е и духовната светлина – виделината) между осъзнатия за мястото си в Космоса човек и Разумните Същества, които подпомагат неговия еволюционен растеж.

Благодарността ни на първо място би трябвало да бъде отправена към Източника на всички блага – Бога. Той ни дарява не само живот, но и всички условия да използваме своето съществуване в името на великото предназначение на Неговото творение – да израства и се усъвършенства непрестанно, устремено към върховете на съвършенството. Учителят П. Дънов разкрива някои от най-съществените придобивки, които Творецът ни предоставя напълно безвъзмездно и за които сърцата ни преливат от благодарност: “Благодарете на Бога за Любовта, която Той излъчва към вас. Благодарете Му за светлината. Благодарете Му за свободата, която ви дава, то е силата. Този закон действа добре и в дома, и в един народ, и в цялото човечество. Човек трябва да има за Бога чиста мисъл, чисти чувства и чисти постъпки.” От тези думи на Мъдреца става ясно, че благодарността за благата, които получаваме безспирно от Всевишния, ни прави по-силни. Духовната и моралната ни сила расте успоредно и право пропорционално на чистосърдечната благодарност, която изпитваме за тези Божии дарове и която отправяме към Небето в порива на чистотата в мисли, чувства, думи и дела.

Нещо завладяващо и неизказано красиво има в тази благодарност, адресирана към Първопричината на света. Тя буквално изпълва душата на пробуденото разумно същество, изпълва със смисъл и съдържание дори и най-незначителните му на пръв поглед действия. Тя оцветява и ауричната му обвивка в най-нежни и прелестни багри. Тя се превръща за ученика по духовния Път в начин на живот: “Ядеш ли, постиш ли – благодари на Бога. Страдаш ли или се радваш – благодари на Бога. Боледуваш ли или си здрав – благодари. Благодарете винаги, за всичко” (Учителят П. Дънов).

Защото, както изтъква Мировият Учител, въплътен на българска земя: “Бог ни е оградил с блага, изобилни блага, за да няма никой да се оплаква. А пък сега всеки се оплаква.” Оплакването и недоволството са две от най-устойчивите спирачки по пътя на духовно-нравственото развитие. Необузданото им проявление е проваляло или омаловажавало безброй ценни постижения по пътя към Божествената Истина. Те са израз на духовна незрелост, характеристика на младите души, които твърде бързо и лесно се обезсърчават пред лицето на житейските несгоди. Истинският ученик от Школата на живота не се спира, за да плаща данък нито на едното, нито на другото. Той осмисля в дълбочина външните явления и вътрешните си преживявания, с които откликва на безчетните предизвикателства на действителността. И остава неизменно спокоен, с ненарушим вътрешен мир, с гореща благодарност за противоречията, чрез чието правилно разрешаване той прави нова крачка напред към целта на своето битие.

Отношенията между духовния Учител и неговите ученици също се основават върху благодарността. Посоката ú, както ни подсеща логиката на общуването между Посветения и неговите последователи, е от обучаващия се към преподаващия духовните знания. В по-напредналия стадий на това общуване, както отбелязва Учителят П. Дънов, благодарността прераства в благоговение: “Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение.” Благоговението е по-висока степен или октава в проявлението на благодарността по причина на концентрираната в него по-чиста и по-извисена форма на Божествената Любов. А тя от своя страна е златната нишка, свързваща сърцата на окултния ученик и неговия Наставник, в чието лице първият съзира пълнотата на Божественото присъствие.

Благодарността от езотерично гледище е функция на Любовта. Само искрено любещият може да изпитва благодарност и да ú дава израз в своето поведение. Процесът на изпълване на човешкото сърце с благодарност, породена от животворните струи на всемирната Любов, протича успоредно с усвояването и на друга велика добродетел – чистотата. В определен смисъл благодарността и чистотата са сестри – дъщери на една космическа Майка, Божията Любов. Според Учителя на ББ у нас придобиването на тази Любов изисква от човека съзнателни усилия, обединяващи умствените, волевите и емоционалните му сили и потапящи го дълбоко в небесния извор на пречистването: “Човек, като обръща ума си към Великата Любов, се чисти. Стремете се да достигнете до онази светлина – да разпознавате Любовта.” Светлината в случая е символ на пробуденото, пречистено и просветлено съзнание на непоколебимата по пътя на своето усъвършенстване личност.

В учението на ББ, което е Новото учение за нашата епоха, е залегнал и друг важен тезис, свързан с благодарността – да направим още една крачка след нея и да използваме импулса ú за отстраняването на някоя своя отрицателна черта, съпроводено с култивирането на една добродетел: “Когато познаете, че Бог ви обича, трябва да се изпълните с благодарност и едновременно да придобиете една добродетел и да изправите една погрешка. Никога не съдете! Във всеки човек да намерите особеното, хубавото, което е у него” (Учителят П. Дънов). Друг значим извод, произтичащ от тези думи, е, че изпълненото с благодарност сърце достига ефирните предели на благородството, не осъжда никога ближния за неизбежните му слабости, а се стреми да открие у него Божественото, заради което всеки от нас е достоен да бъде обичан.

Българският Учител на Любовта ни приканва да започваме всеки свой ден с изява на своята благодарност. По този начин се зареждаме с положителната енергия на обичта и признателността към Небесния Отец за всичко, което ни предоставя като потенциал, от който следва да се възползваме целесъобразно и с максимална мъдрост: “Всеки ден, като се събудите, благодарете на Бога. Едно топло чувство, което прониква в сърцето ви, една светла мисъл – това са онези светли Същества, които ви обичат; те ви изпращат този подарък. Работú в съгласие с Божията Любов. Стани едно дете, което расте, без да остарява, което се учи.” Господ има безброй верни служители. Като лъчезарни пратеници на Неговата неизчерпаема Любов те пренасят даровете Му до живеещите в царството на материята. От своя страна въплътените на физическото поле индивидуалности, ако съумеят да възрастат у себе си благодарността за тези несекващи блага, се докосват до вечната младост и безсмъртието.

В същата духовна тоналност са и следните препоръки на Учителя П. Дънов: “Като ставаш сутрин, да се зарадваш, че ставаш. Да се зарадваш, че посрещаш Слънцето. Благодари на Бога за главата си. Благодари на Бога за сърцето си и за тялото си. Като лягате и като ставате, да благодарите.” Съвременното езотерично познание ни съветва да общуваме с органите и клетките на тялото си като с живи, разумни същества. Когато им отправяме Любов и благодарност, ние ги стимулираме да работят безотказно, съдействаме им да бъдат здрави и напълно функционални. От позициите на тези утвърждения цитираните тук разсъждения на Учителя на ББ в България се отличават със своята непомръкваща актуалност.

Благодарността за всичко е присъща само на духовно извисените индивидуалности. Най-далеч от нея са хората със старозаветен манталитет – те посрещат изпитанията в живота с озлобяване и ожесточаване. При сблъсъка с житейските трудности людете с новозаветна мисловна нагласа се разколебават, усъмняват и съблазняват. Праведните се натъжават и наскърбяват. А учениците от окултната Школа се учат, благодарят на Бога и се радват. Защо се радват? – Защото са придобили ново знание, нова духовна сила, нова поука. От преодоляването на бариерите по своя земен път те излизат като правило по-мъдри и по-силни. Благодарността прелива от сърцата им и в мигове на триумфи, и в минути на горест и покруса. Открили Божественото в душата си, те му предоставят възможността да се прояви в пълнота и да засияе с блясъка на съвършенството.

Как да благодарим – по задължение или поради осъзнаване на Божието присъствие в живота ни? Нека си отговорим сами на този въпрос.

За какво да благодарим?

1) За това, че Бог ни е сътворил като безсмъртни частици от най-дълбоката Му същина. Обречени да преброждат Вселената в еоните на нейното безкрайно проявление, да съзряват в Духа и да творят добро, нека благодарим на своя Създател, че ни е извикал към живот. Че наш жребий е да станем някога Негови съработници за Общото благо.

2) За това, че сме тук, на тази малка, но прекрасна планета Земя, която е нашият настоящ космически дом, предлагащ ни оптимални условия за нашето духовно израстване. Нека съхраняваме и поддържаме природата ú, нека се грижим за нея и я обичаме като своя собствена майка – с всеотдайната благодарност на любещия с Божествена Любов.

3) За това, че сме въплътени в най-съдбоносния момент от развитието на планетата и човечеството. Че имаме уникалния шанс да помогнем на ближните си да осъществят прехода към ново еволюционно стъпало. А заедно с тях – и цялата Земя с всички нейни природни царства.

4) На приятелите – за безкористната им подкрепа и ненакърнима обич. Те са нашето истинско семейство в невидимия свят. Дошли сме заедно тук да си помагаме, да споделяме болките и радостите и да вървим рамо до рамо напред.

5) На враговете – те са нашите най-добри кармични учители. Една езотерична мъдрост гласи: “Никой не е наш приятел или враг, а всички са наши учители!” Именно онези наши братя и сестри в Духа, които се проявяват като врагове според небесния сценарий, ни съдействат да научаваме най-важните уроци в земното ни битие.

6) За миговете на щастие – толкова редки и така кратки… Те ни разкриват прелестта на духовната ни прародина. Те ни обещават, че мъката на земния живот все пак има край и че някога отново ще се завърнем в обителта на Светлината, от която сме слезли тук, за да направим още една крачка по пътя към Божественото.

7) За часовете на болка и страдание – наш упорит и неизтощим спътник по пътя на живота. Заради пречистващата им мощ, заради придобитото смирение и духовна сила. Заради кристализиралата в недрата им велика Мъдрост на личната опитност.

За това, че всеки ден имаме възможността да започнем отначало. Дори и да сме затънали до шия в блатото на собствените си слабости, грешки, недостатъци и пороци… Нашият Небесен Баща неизменно ни подава ръка с неизчерпаема милост, безгранично дълготърпение и всеобхватна Любов.

9) За това, че Слънцето изгрява всяка утрин и ни къпе в благодатните си лъчи. И за Месечината, която ни дарява с меката си нощна светлина и превръща безсънието във вдъхновение.

10) За нашия Божествен Учител, Който ни е призовал на работа в епохата на планетарно пресътворение. Няма по-велико благословение от това, да служиш на Небесния Избраник при реализацията на грандиозния План на Всевишния за света! Понеже това е служение на Бога, в рамките на което ти достигаш онази висота на духовния си ръст, от позициите на която осъзнаваш действителните стойности на съществуващото и прегръщаш навеки Истината за Вселената и за самия себе си…