понеделник, 19 юли 2010 г.

ЛАЗЕРИТЕ - РАЗВЛЕЧЕНИЕ И ОРЪЖИЕ

Идеята за използване на насочен светлинен лъч се появява през 1898 г. в романа на X. Уелс “Война на световете”, а след това - в научно-фантастичния роман на А. Толстой “Хиперболоидът на инженер Гарин”, където устройство създава поток от неразсейващи се лъчи. Пръв изказва предположение, че е възможно стимулирано излъчване на светлината, Алберт Айнщайн (1917 г.). [dazzled.jpg]

За година на раждане на квантовата електроника се приема 1954 г., когато съветските учени Н. Г. Басов и А. М. Прохоров от физическия институт “П. Н. Лебедев” и американците Ч. Таунз, Дж. Гордън и X. Цайгер от Колумбийския университет едновременно и независимо едни от други получили стимулирано излъчване на електромагнитни трептения със свръхвисока честота. Този уред съветските учени нарекли молекулен генератор, а американците — мазер.

През юни 1960 г. в лондонското списание “Физикъл ревю летърз” се появило съобщение от Т. Меймън, че е получил червена флуоресценция на рубинов кристал, като го осветявал със зелена светлина. Два месеца по-късно списание “Нейчър” съобщава за работата на лазер. Принципът на действие на този уред бил еднакъв с принципа на действие на мазера, поради което Меймън просто заменил първата буква на думата мазер с “л” и това сложило началото на лазерната епоха.

Лазерът е източник на монохроматична, кохерентна, насочена светлина – изпуска тънък, добре насочен, кохерентен лъч с постоянна дължина на вълната (еднакъв цвят), постоянна фаза и голяма яркост. Принципът на действие на лазера е комбинация между квантово-механични и термодинамични процеси – използва се стимулирано излъчване. В наши дни намира широко приложение в медицината, шоу-бизнеса, промишлеността, химията, биологията и други. Използват ги както за развлечение и лечение, така и като оръжия. Създадени са, например, преносими и самоходни ослепяващи устройства или т.нар. „електро-оптически” оръжия.

В началото на 90-те години на ХХ в. ослепяващите лазерни устройства били преценени като изключително жестоки, нехуманни и заклеймени от Червения кръст и Обединените нации. През 1995 година, обаче, Китай продължава да разработва и продава такива оръжия като AM-87 Neodymium Laser Blinder, и може би вече има второ или трето поколение от тях. Много страни, включително САЩ, разработват оръжия, чийто вторичен ефект е слепота, тъй като ООН забранява само ослепяващите оръжия със специално предназначение.

Разработването на ослепяващи оръжия започнало като форма на несмъртоносни оръжия за усмиряване на тълпи – идеята била предизвикване на временна слепота с нефокусиран лъч, за да обхване по-голяма част от тълпата. При все това те имали достатъчно мощност, за да изгорят ретината и да доведат до загуба на зрението. Лазерните ослепяващи оръжия имали и скрито нововъведение; функционирайки близо до инфрачервения спектър, който не се регистрира от окото като светлина, тези оръжия увреждат, без да предизвикат мигането, което обикновено предпазва окото. Те имат възможност и да заслепяват визуалните сензори на врага, включително тези на бойните превозни средства, артилерията и ракетните установки. Американските военни имат две такива анти-сензорни заслепяващи устройства – Dazer и Cobra. Те са статични, предназначени да откриват и неутрализират оптическите и електро-оптическите сензори на врага при различните системи оръжия.

Проблемът е, че разликата между енергията, необходима за временно или трайно ослепяване, не винаги може да се определи. Освен това даден лазер може да ослепява временно или постоянно в зависимост и от множество други фактори – атмосферните условия, обхвата, ориентацията на целта, продължителността на експозиция, честотата, интензивността на лъча и много други. Това снижи тяхната популярност

Използвани на бойното поле, те могат да бъдат много опустошителни психологически. Перспективата да бъдеш ослепен в битката лесно може да накара даже и най-устойчивите да паднат духом. Почти всички лазерни оръжия – инфрачервени и с видима светлина, могат да се използват като лазерни временно ослепяващи оръжия с вторичен ефект трайно ослепяване.

Сканиращите лазерни ослепяващи оръжия първоначално били предназначени за монтиране на превозно средство с цел контрол на големи тълпи.

Поради по-голямата си мощност те са с по-голям обхват на действие и ослепяват трайно незащитените обекти. Подобни превозни средства имат и специална система, генерираща силен звук, за да привлече погледа на обектите точно преди стрелбата.

Само най-безскрупулни режими биха използвали тези оръжия срещу хора. Тактическите ослепяващи устройства ще се използват по-скоро в бойни условия – за разстройване на визуалните сензори на вражески установки и превозни средства. Срещу въздушни цели, пилоти и ракети с оптично насочване ще се използват ослепяващи устройства с променлива честота.

Подобна цел имат и лазерните гранати – сфери от прозрачна, високо устойчива на удар пластмаса, изпълнени с малки, но фокусирани лазери, които могат да сочат към всяка точка от сферата. След задействане лазерите излъчват през сферата в бърза последователност с 360° покритие. Ще се използват в малки затворени помещения поради 10-метровия им обхват.

Създават се и джобни лазерни устройства, предназначени за „развлечение” – поне така твърдят създателите им.

Джобен лазер изпраща опасен лъч на 193 километра

Малкият лазер вече се продава свободно. Какво е това – война на улицата или съвременно развлечение?

Продукцията на китайската компания Wicked Lasers наподобява популярните лазерни играчки, но с малко по-голям корпус и десетки и стотици пъти по-големи изходни мощности на лъча. В САЩ джобните лазери се продават свободно и легално, макар че са с клас на опасност IIIB. Цените им - от 100 до няколко хиляди долара.

На пазара вече има джобни лазерни устройства със син и зелен цвят на лъча. Мощността на лъча на топ-модела на синия лазер е 40 миливата, а зелените джобни лазери от серията Spyder имат версия за $2000 (в цената влизат и защитни очила), със средна изходна мощност на лъча 0,3 вата и пикова мощност - 0,45 вата! И всичко това - в малък цилиндричен корпус с диаметър само 20 милиметра и дължина 198 милиметра (без външни захранващи блокове и системи за охлаждане). Това е най-мощният джобен лазер, достъпен на потребителския пазар. Вътре в корпуса има и две батерийки за захранване тип CR123A.

Какво може да прави такъв лазер? При експозиция 1-2 секунди - да се спука надут балон с тъмен цвят, при експозиция няколко секунди – да се запалят кибрит или хартия. Това могат даже „средните” модели с мощност на лъча 75-125 миливата (значително по-малко от най-мощния им модел), стига лъчът да се задържи на едно място 5-10 секунди.

Внимание: даже продаваните навсякъде малки червени лазери със слаб лъч (от 0,5 до 1-2, и по-рядко - до 5 миливата) са опасни при пряко попадане в очите! Въпросът е не в мощността, а в малкия диаметър на лъча, безвъзвратно увреждащ отделните клетки на ретината (класическите червени лазери на фирмата имат 100 миливата мощност на изхода). Ако лъчът се насочи към кожата, без да се задържа дълго в една точка – нищо няма да се случи.

Лазерите от серията Spyder са с обсег на приложение военната сфера, медицината и научните изследвания. А за своя зелен „супермодел” с мощност на лъча 0,3 вата компанията предвижда далечина на въздействие 193 километра! Напълно е възможно с тях да се освети и спътник на ниска орбита.

И накрая – факт е появата и на лазерните телевизори – още преди

края на 2008 г.

Компанията Mitsubishi подтвърди, че пускането на първите в света лазерни телевизори под названието LaserVue е станало преди края на 2008 г.

Първият лазерен телевизор е с диагонал на екрана 65 дюйма и изобразява 90% от цветовия диапазон, видим за човешкото око (съвременните телевизори с плосък екран могат да изобразяват 40% от видимия цветови диапазон). LaserVue поддържа и триизмерно изображение, което може да се наблюдава с допълнително оборудване (очила). Новите телевизори са и по-икономични – използват три пъти по-малко електроенергия в сравнение с плазмените.

Принципът на работа на тези телевизори е както при проекционния, но източникът на светлината при него е лазерът – по един на всеки цветови канал. Всеки лазер е с дължина на вълната, близка до дължината на вълната на чистия цвят, затова предава цветовете по-точно. Лазерната технология е разработена още през 2006 от австралийската компания Arasor.

Няма коментари:

Публикуване на коментар