Това е статия за постепенното превръщане на САЩ в "електронен концлагер". Поглед отвътре на бивш руски гражданин, офицер от американската полиция.
При първоначалното записване при лекаря всеки пациент подписва документ, с който разрешава на медицинското учреждение да предава поверителна информация за него на медицински и други подобни учреждения. Без подписването на този документ лекарят няма да приеме пациента.
Всичко е ясно. На медицинското учреждение действително му е необходимо разрешението на пациента, за да даде данни за него на медицинската лаборатория, болниците, държавните учреждения или ако пациентът подаде документи за инвалидност. Какви са другите подобни учреждения в документа не се уточнява.
Всички медицински данни автоматически се предават в полицията и ФБР. Поликлиниките имат поне трима до пет клиенти, на които продават списъци с имена, адреси и телефони.
Като правило тези клиенти са търговски фирми, банки и други компании. Те, влагайки информацията в бази данни, вече я продават на други фирми.
Например, списък с имената и телефоните на 1000 души може да струва от 200 до 500 долара. Специализираните адреси, да речем, на хора, болни от диабет, или списък на хора, които харчат не по-малко от 1000 долара дневно за скъпи дрехи, могат да струват и по долар за адрес.
В зависимост от това от какво сте болни десетки компании (благодарение на адресния списък) веднага ви изпращат писма с предложение да купите всичко, което може да облекчи вашата болест: от медицински препарати и витамини до специални дрехи.
Информацията за вашето посещение при лекаря и за вашите медицински проблеми в края на краищата става известна на всички медицински учреждения, 15-20 търговски фирми и на всички основни държавни бази данни, които в Америка са над 19 000.
Ако тази информация се разпечата в пределите на само една база данни, се получават не по-малко от два листа печатен текст на ден. Още на другия ден ще получите маса писма с предложението "купете".
Или да вземем като пример позвъняването в застрахователната компания. Преди да ви дадат цената на застраховката ви за годината, застрахователната компания ще провери медицинската конфиденциална информация.
Ако характерът на вашето заболяване може да се отрази някак на управлението на автомобила ви, то цената, без обяснения, ще бъде по-висока.
Освен това застрахователната компания ще провери криминалната история, ще вземе информация от Националния център за произшествията, от съда и от трите национални кредитни бюра (за да се убеди във вашата платежоспособност) и чрез Интернет ще се свърже с още 10-15 организации. На оператора от застрахователното агентство за цялата тази процедура ще му е нужен не повече от половин час. След това той ще знае за вас всичко, даже и името на кучето ви, което обича да се вози в кола и може да издраска тапицерията.
И докато името ви се намира в активния въпросник в компютъра на застрахователния агент, неговият компютър автоматически ще ви продаде с всичките ви достойнства и недостатъци на още 10-15 различни заинтересувани организации.
Те, на свой ред - на други, а другите - на трети. А на другия ден в пощенската си кутия ще намерите писма от 4-5 застрахователни компании, които ще ви предложат по-ниска цена.
Същото става и след като купите лекарства по рецепта от вашия лекар.
Информацията за вашата покупка автоматически се предава в Националния информационен център (NCIC), който е пряко свързан с 19 000 други държавни агенции и с базата от техни данни.
Ако лекарството е сънотворно, успокояващо или болкоутоляващо и съдържа наркотични вещества, информацията за това се предава в отделите за борба с наркотиците.
Всеки бизнес, свързан с производство и/или продажба на химически вещества, е под постоянен контрол на правоохранителните органи. Защото има прости лекарства, които, смесени с определени химикали, могат да се превърнат в най-силни отрови или взривоопасни вещества.
Посредством своята кредитна или дебитна карта сте купили лекарство в аптеката, а след това, освен другите стоки, сте купили и галон избелител и средство за чистене на канализацията.
Откъде да знаете, че купеното от вас лекарство, смесено с избелител, при определена температура на нагряване се превръща във взривно вещество. В програмата на компютъра обаче тази информация е заложена.
Вие, обикновенният законопослушен гражданин на Америка, даже не подозирате, че вече са започнали скрито дознание и пълен анализ на вашия възможен криминален профил - още няколко минути след като сте платили продуктите на касата на магазина.
С това се занимават засега само компютрите - без намеса на хора. По време на автоматичния анализ компютърът намира информация с 30-годишна давност: като ученик от 7 клас сте направили взривен пакет и сте го взривили в училищния двор. Активизирала се е програмата за тревога "червен флаг" и сега вече вашия профил ще го изучават следователи.
Вие не разбирате защо по маршрута работа — аптека — универсален магазин — дом са се появили коли на пътно-патрулната служба и полицаи. Защо именно вас спират за превишена скорост, когато току-що са ви задминали две возила със скорост, много превишаваща скоростта на вашия автомобил. А утре край дома ви ще правят профилактичен ремонт на техниката на АТС и телевизионната кабелна компания. Боклукът ви ще бъде щателно разглеждан и т. н.
Всяко късче информация си има цена. По цените от 1997 година, за да се узнае размерът на заплатата ви, качеството на кредитната ви история и количеството кредитни карти, информационният брокер вземаше по 75 долара. Наименованието и количеството на вашите акции, сметките ви и други ценни бумаги - 200 долара. Списъкът на всички входящи и изходящи телефонни позванявания - 200 долара. Вашата пълна медицинска история – 400 долара.[1].
Прекрасен пример за описаното по-горе е филмът от 1998 по сценарий на Дейвид Маркони "Враг на държавата" («Enemy of the State»), в главните роли са Уил Смит и Джийн Хекман.
Там е показано колко бързо можеш да узнаеш всичко за човека – от местонахождението му във всеки момент, номерата и остатъка по всичките му банкови и кредитни сметки до най-малките подробности в биографията му.
Достатъчен е един хакер с целенасочена задача, за да измени биографията на този човек, да разбие живота му, да го направи просяк и като капак на всичко – да насочи към него ФБР и полицията. Много неща във филма са променени. Например, на Агенцията за национална сигурност (NSA) не ú е необходимо да натъпче героя с десетки скъпи датчици – достатъчен е само един.
А най-големият ужас е в това, че за да установиш местонахождението на всеки американец, изобщо не са нужни датчици. Главният герой имаше мобилен телефон.
Докато този телефон е в джоба на собственика си и е включен, операторът от телефонната станция може да прослушва разговорите на абоната. СИМ-картата във всеки телефон е едновременно и приемник, и предавател.
По-сложно е да се определи местонахождението на абоната, ако той не използва мобифона си. Но и тази задача е решима. Достатъчно е да имаш мостра от гласа на абоната и приблизителното му местонахождение - тоест страната и града.
Супермощен компютър с програми за идентификация на гласове със скорост от типа на 950 000 гласа в минута в петмилионен град ще намери абоната за 5-7 минути.
Изминаха 10 години от времето, когато анализът и даже изводите не се правят от хора, а от компютри. Създадени са свръхмощни компютри и програми, способни не само да сортират и анализират информация. Те без участието на оператор са способни да създават цял ред профили на един и същи човек, да правят собствени изводи и, което е най-страшното - да дават на държавните и правови органи препоръки.
А водещите популярни политически ток-шоу програми, например, това на Бил Махер, открито наричат това война против американския народ и цялото човечество.
През септември 2006 при мен за помощ по юридически въпрос се обърна един от моите близки приятели.
Той ми показа няколко писма и каза: "Това е сметка за месечна вноска на нов "Лексус", който не съм купувал. Тези седем писма са сметки за плащане с кредитни карти, от които някой е изтеглил 150 хиляди долара. Това е писмо от банка, което предупреждава, че ако не погася дълга, ще ми отнемат къщата за дългове. Всичките ми кредитни карти са блокирани, банковата ми сметка е замразена."
Последното писмо беше призовка за съда във връзка с нарушаване правилата на уличното движение в състояние на алкохолно опиянение. То предписваше да се заплати глобата 2700 долара в съда, а в съда да се донесе квитанцията.
Днес в Америка съществува нов вид кражба - кражбата на информация за личността.
От свое име страничен човек си поръчва документи и кредитни карти на името на пострадалия. Крадецът живее под името на пострадалия и не се лишава от нищо. Открадвайки чуждата личност, той оставя пострадалия насаме с дълговете и търси нова жертва.
Във връзка с кражбата на личността срещу моя приятел беше възбудено углавно дело. Крадецът беше задържан след 72 часа - висок слаб брюнет с издължено лице на около 42 години на име Джон Смит, ерген, от щата Калифорния.
Преди да вземем заповед за обиск, трябваше да сверим данните с базата данни на NCIC. Всички документи на задържания бяха иззети и сверени с държавната база данни, след което следствената група беше напълно объркана.
От снимката на монитора им се усмихваше Джон Смит на 64 години, с посивяла коса, пълен и с кръгло лице, женен. Решиха да вложат снимката на задържания н програмата за търсене и сравняване. Приблизително след час базата данни изкара още 4 имена, включително това на моя приятел, със снимката на слабия брюнет, задържан в Лас Вегас.
Но вината му не беше доказана, защото се беше умножил по четири – след 72 часа го пуснаха поради неустановена самоличност. Щателната проверка показа, че неговите познания в компютърната област са крайно повърхностни. Единственото, което следствената група можа да направи, беше да върне "Лексуса" на дилъра.
Измина половин година - пострадалият все още се разправя с банки и кредитното бюро. Следствието продължава. Десетки светли компютърни умове и досега търсят източника на престъплението.
Усъвършенстваната до краен предел национална система за разследване има и маса неразкрити престъпления и не намерени изчезнали без вест хора. Защо има такова несъответствие - поради едностранчивост или поради несъвършенство на системата за разследване и идентификация? Защо американските учени твърдят, че при желание САЩ могат да приключат с престъпността до 98%?
По всяка вероятност следствието е попаднало на следите на по-големи от Джон Смит играчи. Напълно възможно е зад него да стои добре организиран престъпен синдикат, а Смит да е малка примамка, отвличаща вниманието на правоохранителните органи. Джон Смит можеше веднага да бъде осъден поне по два члена: лишаване от персоналност на други граждани и използване на техните имена и сметки за придобиване на материални ценности в особено големи размери.
В други случаи престъпникът е намерен, идентифициран, постоянно наблюдаван, но не го арестуват. Лично в мен този подход винаги е предизвиквал недоумение, особено когато става дума за арест на престъпник, преди това съден за убийство или за въоръжен грабеж. На доводи съм се наслушал от моите началници: "Докъде ще стигне с подводница?", "Нека убие още някого и ще получи максималното наказание", "И на него ще му дойде редът". Най-парадоксалните обяснения бяха: "за арестуване - ще го арестуваме, но къде ще го сложим? Краят на финансовата година е."
Да, американските убийци и грабители не можеш да ги слагаш по двама в килия. Те не са ти риба в консервна кутия. Те имат права.
Веднъж казах на моя началник: "Ами ако жертва на същия този стане твоето дете или твоята жена?" Той сви рамене и спокойно каза: "Какво мога да направя? Ако така е писано, значи така е писано".
Наистина, какво може да направи, когато местата в американските затвори катастрофално не достигат?
През 2002 година в Южна Невада е в първата си фаза на строеж нов затвор със строг режим с 2500 места. Но това не запълва дефицита.
Към 2010 година, при неговото окончателно завършване, той ще побира 10 500 затворници, което по сметките на статистиците ще покрие до 80% от нуждите.
През 2005 година Южна Калифорния за двойна цена взе под аренда затвора «Джин» от Южна Невада. А със спечелените пари Управлението на затворите на Невада ще наеме места в затворите на други ведомства.
А останалите правонарушители?
Останалите правонарушители, така да се каже, ги "затварят" в домовете им. Намират се под електронен домашен арест и търпеливо очакват да се освободи място в затвора. Срокът на очакване на престоя в затвора под домашен арест не се зачита за излежан.
Металопластмасова гривна с микрочип се слага на крака на затворника малко над глезена. Да я постави и снеме може само полицай от Управлението на затворите. Контролът над местонахождението на собственика на гривната се осъществява от централния диспечерски пункт.
На затворения в дома му се разрешава да се движи в пределите на жилищния комплекс на разстояние не по-далеч от 50 метра от своя дом. Ако ги надвиши, електронният датчик може незабавно да предаде сигнал за тревога в диспечерския пункт. Същото става и ако собственикът на гривната се опита да я свали.
И в двата случая поведението му се оценява като опит за бягство и той рискува да получи допълнителна присъда от 6 години. Освен това съдът може да измени и режима на присъдата. Ако живее сам, според еднократна телефонна договореност с диспечера, той може да отиде в продоволствения магазин за 1 час. По всяко време при него може да дойде подвижна лаборатория и да му направи анализ за наличие на алкохол или наркотици. При положителен резултат от анализа присъдата му може да се увеличи с 2 години. Втората и основна причина за радикално разминаване и ръст на престъпността, по мнението на политиците, учените и някои средства за масова информация, е нежеланието на американските власти да приключат с нея или да спрат растежа ú.
От политическа гледна точка плашенето на населението с растящата престъпност е изгодно за всяка власт, тъй като държи нацията в страх и покорство. Освен това държавната полицейска и правова машини са едни от основните източници на доходи във фонда на държавния бюджет - както от законопослушни данъкоплатци, така и от престъпния свят.
Е, стават и грешки.
Например, Лин Бауер, старши офицер от вътрешната служба при Държавното управление на затвора в Невада с 12 годишна безупречна служба, се оказа сериозен правонарушител с друго име, търсен от ФБР. Разследването продължило 12 години, защото на никого не му дошло на ум да сравни отпечатъците на пръстите с помощта на аналитична програма. "Лин" беше намерен през 2004 година, но не и арестуван. Десет минути преди ареста той избяга в неизвестно направление.
По статистически данни, публикувани на сайта americaru.com, от 14 февруари 2007 година сътрудниците на ФБР ежемесечно губят три ноутбук компютъра и три пистолета.
През 1994 година Конгресът на САЩ издаде закон, забраняващ на щатите да дават достъп до личната информация награжданите. Но в закона има много вратички, изключващи забраната за държавните организации, търговските фирми, частните детективски агенции и операторите на компаниите за теглене на автомобили. Това се оказва достатъчно, за да може с течение на времето вратичките да се разширят до големината на тунел.
Кои са компаниите, получаващи и раздаващи поверителна информация за гражданите. Ето няколко от тях:
CD-Rom&on-line databases,
FAA records (Федерална авиационна агенция),
Consumer Credit records (Кредитни данни за купувачите),
OSHA records (данни на Агенцията по нормите на безопасността) ,
Medical Records (база медицински данни),
Advance Passenger Information System (Информационна система за предварителни поръчки на пасажерите),
Automated Fingerprint Identification System (Автоматична система за идентификация на пръстови отпечатъци),
Consolidated Asset Tracking System (Централизирана система за проследяване на ценностите),
Consolidated DNA Identification System (Централизирана система за идентификация на ДНК),
Counter drug Information Indices System (Информационна система на индексите по борба с наркотиците),
Crime Information Network (Информационна мрежа по престъпността),
INS Automated Fingerprint ID System (Автоматичена система за идентифициране на отпечатъците в имиграционната служба),
National Crime Information Center (Информационен център по национална престъпност),
National Incident Based Reporting System (Система за приемане на данни по произшествията),
National Drug Pointer Index System (Национална индексна система за употребата на наркотици),
CDB Infotek’s CompuTrace (Инфотека на компютърния тракер) и т.н., и т.н.[2]
Това е само стотна част от агенциите и организациите, способни информационно да контролират американските граждани.
През 1998 г. Федералното управление на банките въведе ново постановление, задължаващо банките да следят информацията за своите клиенти. Управлението задължи банките да водят лично досие за финансовия профил на клиента и при всяко нестандартно изменение на този профил незабавно да докладват на федералните правоохранителни органи.
Постановлението беше въведено във връзка с финансовите операции, свързани с наркотиците и прането на пари. След трагедията от 11 септември 2001 г. беше добавено: и за предотвратяване на финансовата поддръжка на международния тероризъм.
До 1998 година правоохранителните органи можеха да проверяват банковите сметки на гражданите само с разрешение на прокурора, получено от съда, и на проверка се подлагаха само лица, подозирани или задържани за икономически престъпления.
След 1998 година банките периодически проверяват сметките на всички граждани, без изключение. Нещо повече, държавата задължи банките да придобиват скъпоструващи програми, които правят такива проверки автоматически – без намеса на оператор.
При откриване на нестандартни транзакции сигналът "червено знаме" се изпраща от програмата до контролния компютър на банката. Оттам информацията веднага се предава в Данъчното управление и в над 100 икономически отдела на правоохранителните органи.
С банкови програми управлява една от най-големите държавни бази данни "Компютърна мрежа за разкриването на финансови престъпления при Управлението към хазната".
Тайна на частните сметки в САЩ отдавна не съществува.
Всяка банкова сметка, в която се внесе сума над 9999.99 долара, се проверява от Инспекцията по налозите на САЩ (IRS). Всъщност проверка се прави при постъпване на над 3000.00 долара по сметката или при покупка на автомобил с пари в брой.
Мой познат получил за някаква поръчка 3500 долара капаро и ги внесъл в сметката си. След няколко дни от службата по налозите получил писмо с искане да обясни за какво е получил тези пари.
Повечето американци по подобни поводи реагират, както им е внушено от Холивуд: "Не престъпвайте закона и няма да имате проблеми", "бъдете политически коректни и държавата ще бъде на ваша страна", "намесата на частните корпорации в личния живот на гражданите е измислица с цел създаването на сензации". И досега се използват старите лозунги: "Не се тревожи, бъди щастлив" и "Отпуснете се, вие сте в Америка".
Често пъти администратор от вътрешните авиолинии извиква доброволци да преминат втори оглед преди качването в самолета.
От опашката веднага излиза група, която с ентусиазъм отваря своите чанти, изважда на масата вещите си и сваля обувките си.
Веднъж в наше присъствие един човек свали дори панталона си и стоеше пред контрольорката по гащи и бос. Опашката го гледаше като ненормален. Даже контрольорката се смути. Никой не очакваше такъв прилив на ентусиазъм и патриотизъм. С ужас си помислих, че благодарение на подобни примери това в бъдеще може да се превърне в норма и да започне постепенно размиване на границите между затворниците и законопослушните авиопасажери.
През 1996 г., след взрив в самолет на авиокомпанията TWA, рейс №800, администрацията под ръководството на Ал Гор въведе профилиране на всички пътници. Системата за профилиране изискваше огромни средства за създаването на нова мощна база данни, съединена с правоохранителните органи. Тя е основана на индивидуално досие, в което освен данни се съдържа информация за профила на поведението на пасажера по летища и по време на полети. Пътниците, които се държат нестандартно, автоматически попадат в списъка на хората с повишен риск и в бъдеще могат да не бъдат допуснати до полет или могат да бъдат свалени от борда. Това се е случвало и е оповестявано в пресата.
Що се отнася до критериите за нестандартно поведение, те не са напълно определени. Нестандартно поведение може да бъде всичко: нервно състояние на пътника или лошо настроение, както и често повтаряна молба за питие към стюардесата.
На един професор от Бостънския университет представителите на Америкън Ейърлайнс отнели талона за самолета по време на регистрацията, защото приели поведението му за нестандартно и в базата данни на FAA фигурирал сред лицата-потенциални терористи.
Седмица преди полета той чел на студентите лекция на политическа тема и открито осъдил администрацията на Буш по въпросите на вътрешната и външна политика.
Отказът на американските авиокомпании да вземат на борда "потенциални терористи" не са единствената трудност в живота на неблагонадеждните жители на САЩ. По заповед на висшестоящите инстанции се въвежда служба за оглед по летищата, TSA (Transportation Security Administration).
Всички «терористи и политически некоректни пътници ще бъдат подлагани на оглед в отделна, т. нар. "бавна опашка" и доколкото разбирам, този оглед ще бъде пълен и не винаги ще свършва навреме за полета.
Американско семейство било с антибушовски надписи на тениските – администраторът на авиокомпанията отказал да ги пусне на борда. Извиканата полиция провокирала "съпротива" на политически неблагонадеждния съпруг. Той бил арестуван и вкаран в затвора. Семейството осъдило авиокомпанията и получило 180 000 долара.
Ако всеки дисидент започне да съди авиокомпаниите, скоро няма да има на какво да летим. Къде по-надежден в този смисъл е "щателният оглед" с непланирано закъснение за полета.
Реален шпионаж във виртуалния свят
Преди 10 години 90 делови въпроса можеха да бъдат решени, без да излизаш от къщи. Днес в САЩ 95% от семействата имат поне един компютър, а 80% са постоянни клиенти на Интернет. С помощта на Интернет могат да се решат 98% както делови, така и битови въпроси.
Заплатите на повечето американци автоматически се превеждат по електронен път по личните им банкови сметки. Продуктите в универсалните магазини могат да бъдат намерени по-лесно и да се купят по Интернет с кредитна или дебитна карта; доставят се в дома на клиента в течение на 2-4 часа.
При 95% отпада необходимостта да ходят в банките, тъй като повечето банкови операции могат да се правят посредством домашен компютър. Всички битови сметки се плащат от къщи във всяка точка на света, където в къщата има Интернет.
Докато почиваш на Карибските острови или в Крим, в Интернет-кафенето можеш да провериш остатъка в банковата си сметка, да програмираш заплащане на битовите си сметки за месец или два напред и да отключиш или включиш сигнализацията или осветлението.
Посредством програмата Google Earth можеш от всяка точка на света да видиш в какво състояние е твоят дом от разстояние 60 метра под ъгъл 45 градуса. По Интернет можеш да получиш средно и висше образование, да започнеш свой бизнес и да заработваш пари. Бизнес общуването през Интернет за мнозина се превръща в пристрастие, а след това - в болест. При това пристрастието към Интернет може да бъде по-силно от пристрастието към алкохола, наркотиците или хазарта. Влизайки във виртуалния свят, ползващите Интернет напълно губят интерес към реалната действителност.
В своята книга "Омотани в паяжина" Кимбърли Янг, доктор на науките по психологическите проблеми, възникващи в резултат от пристрастието към виртуалната действителност, твърди, че през 2005 година два милиона американци са изгубили работата си вследствие пристрастеност към Интернет. По същото време десет милиона човека са се развели по няколко причини, свързани с Интернет. От тях пет милиона са заявили, че виртуалният секс ги устройва повече от истинския. Два милиона са поискали развод поради това, че техните съпрузи, прекарващи голяма част от денонощието в Интернет, са спрели да се интересуват и да се занимават със семействата си, с дома и работата си.
Появи се виртуалният свят. В него, както и в реалния, има ръководители, лекари, правоохранителни органи, углавни престъпници и т.н. При все това виртуалните проблеми трябва да бъдат решавани от хора живеещи, в реалния свят.
За тези, при които компютърът е станал неотменима част от живота им, най-насъщната задача е станала как да го опазят от нежелани гости.
Желаещите да откраднат информация, да влязат в личния живот на ползвателите или просто да им причинят неприятности, като им изпратят вирус, са няколко хиляди пъти повече от онези, които искат да влязат в дома им или да им откраднат колата.
В Америка нежелани гости могат да бъдат и големите корпорации и правоохранителните органи. Но най-големите взломаджии са хакерите, простете, специалистите от Отдела за борба с международния тероризъм (Homeland Security) и всички останали Отдели на държавните спецслужби и правителствените организации.
Например, при покупка на лекарство и избелител автоматически ставаш предмет на подробно разследване. Но причина могат да станат не само неудачните съчетания на закупените стоки, а каквото и да е.
Пътищата за анализ на аналитичните компютърни програми са непредсказуеми – ти си имат свое понятие за етика.
Досега не сте нарушили компютърния "кодекс", не сте употребили нито една ключова фраза или дума, които мигновено биха включили червеното знаменце във вашето досие.
Но ако в телефонен разговор вие или вашият събеседник сте произнесли думи като "президент", "взрив" или "време е да се убие", "терор", „мюсюлманин” и др., компютърът автоматически включва "прослушване" и на двата телефона за известно време и започва да анализира два профила – на говорещия и на слушащия.
Ключ към активизация и прослушване и запис на разговора могат да бъдат и агресивният, заплашващ тон, употребата на техническа, топографска или военна терминология.
Недалеч от град Лоурел, щат Мериленд, е разположено градчето Форт Мид, което е военно компютърно градче на Агенцията за национална сигурност.
Оттук десетки суперсъвременни мощни компютъра провеждат прослушване на всички без изключение международни телефонни разговори, проверяват всички факсове и международни електронни съобщения. Прослушват се и телефонните разговори вътре в страната. Печатни източници и хора разказват различни неща за величината на този подземен град-лабиринт. Според едни той е 150 кв.км, според други - над 200.
Тъй или иначе, дотам не можеш да се доближиш - това е забранена зона. Но именно там прослушват, анализират, сканират до пълна прозрачност. Там се определя местонахождението на всеки американски и, ако трябва, неамерикански гражданин. И ще го намерят бързо - дори да е на Трафалгарския площад в Лондон или на Червения площад в Москва.
Ключовите думи все още не са проблем. Те само активизират прослушването, записа и автоматически изпращат съдържанието на беседата на компютър-анализатор. Непосветените граждани не знаят какви думи и в какво съчетание могат да станат ключови. Затова никой не е застрахован от грешки.
Ако в резултат от анализа на телефонния разговор компютърът не намери терористична заплаха или друго престъпление, то прослушването ще завърши само с прослушване.
При международните разговори ако говорещите са употребили ключови думи или един от тях говори със зъл и възбуден глас, компютърът прави на говорещия пряко предупреждение - отключва линията.
Но ако текстът е закодиран или съдържа открита заплаха, или се възприеме от аналитичната програма като странен, подозрителен, то ще започне пълно и подробно разследване. Времената, когато да се обискира домът, можеше, само като се влезе в него, отминаха. Днес можем да обискираме дома подробно, бързо и ефективно посредством компютърен анализ на всички покупки на подозирания за последните 10-20 години.
Даже стоките, закупени в брой, до 99% ще бъдат известни на следствената група благодарение на камерите за проследяване, поставени във всички търговски точки и изпращащи информация на държавната база данни.
Компютърната програма, сравняваща външността на търсената личност с данните от камерата за проследяване в магазините, много бързо ще открие цялата необходима информация и дори повече от нея.
Та нали камери за проследяване има в баровете, ресторантите, кафенето, казиното, на изложби, в паркове. След 20-30 минути, максимум след час, следствието ще разполага с данни за това къде, кога и с кого се е срещал заподозреният.
Специалисти от правоохранителните органи могат лесно да влязат в компютъра на своя "клиент" и да направят пълен обиск на неговите файлове.
Но ако се окаже грамотен компютърен ползвател, той може да узнае това, както и кога е станало и кой го е направил. Затова правоохранителните органи предпочитат да "влизат" в компютрите на своите "подопечни" през друга врата.
С помощта на компютърния комплекс «Van Eck Monitoring» може да се снема информация чрез прихващане на електронното излъчване, излъчвано както от монитора, така и от процесора. Така не остават следи.
ФБР използва тази технология, когато следеше своя колега Олдридж Еймсъм, заподозрян в шпионаж.
На трети август 2007 година Конгресът на САЩ утвърди закон за подслушване на всички вътрешни и международни телефонни разговори и за проверка на цялата електронна поща без разрешение на прокурора (в Америка - разрешение от Регионалния съд)
Законът беше предложен от близък приятел на Дж. Буш-младши, бившият Генералният прокурор на САЩ А. Гонзалес.
И за един месец се научиха не само да следят, но и грубо да намекват на потребителите кои материали от Интернет не могат да ползват.
На монитора се появяват таблички, които предупреждават, че разглежданият материал "не е санкциониран", защото няколко пъти се отключва службата на провайдера.
Облечете се и се усмихвайте. Вие сте в ефир.
Американците през цялото време се усмихват, защото знаят, че навсякъде ги снима някаква камера, а понякога и 2-3 едновременно.
Например: ядреният полигон "Меркурий" в Невада се намира само на 43 мили (67.3 км) северно от Лас Вегас. От 1957 до 1963 година на този полигон бяха проведени до 120 ядрени изпитания.
Въпроси:
1. Колко радиоактивен прах от ядрените изпитания се е утаил в Лас Вегас, при условие че те са провеждани на повърхността на грунта, намиращ се на височина 41900 фута над нивото на океана, а Лас Вегас се намира на височина 2137 фута над нивото на океана. Единственият горен масив, който частично отделя полигона от града, се възвисява до 6000 фута (3 фута = 1 ярд = 90 см.).
2. Какво е приблизителното ниво на радиацията в града през 2007 година?
3. Защо в оръжейните магазини на Лас Вегас може без проблем през деня да си купиш всякакво оръжие до гаубица и немски танк "Тигър", но не може (даже със специална поръчка по пощата) да си купиш дори и най-елементарния гайгеров брояч?
Даже в собствената си тоалетна може да не сте сам, а и в най-интимните моменти от живота си можете да се окажете главен герой на своя филм, който на компютърен монитор, без ваше знание и съгласие, се преглежда от оперативните служители на държавните спецслужби.
Милиони хора с удоволствие гледаха филма Blue Thunder, поставен по сценарий на Рей О’Бенън за изпитанията на нов въртолет, който може да вижда и слуша през стените и покривите на сградите. На монитора във въртолета можеше да се вижда и чува всяко предаване от всяко помещение в инфрачервено изображение, а предаването можеше да се запише на видеокасета. Във филма имаше и още един заслужаващ внимание епизод - на секретен полигон се провеждат изпитания за този електронен прибор. Освен да вижда през стени, той сваля данните и посредством микрочип с установено на борда му устройство.
АВТОБУС, ИЗПЪЛНЕН С МАНЕКЕНИ. Към няколко манекена са прикрепени малки микрочипове - това са терористите, завладели автобуса.
Електронно устройство, свързано с компютър картечница, улавяйки честотата на микрочиповете, изпраща импулс на компютъра и картечницата стреля през покрива на автобуса само в манекените с микрочипове. Останалите пътници остават невредими. Филмът се води научнофантастичен. Зрителите обаче не подозират, че някой още през 70-те години е превърнал това в реалност под названието FLIR (Forward Looking InfraRed – гледащо напред инфрачервено устройство).
През 1989 година, по време на обикновено дежурно облитане на града, полицаите с помощта на този прибор са сканирали едноетажни домове.
В гаража на един от тях видели оранжерия с марихуана - собственикът бил осъден на 20 години лишаване от свобода с конфискация на имуществото. Вестниците и телевизията вдигнаха скандал, правовите органи приравняваха снимането през покрива на гаража към обиск без разрешение на прокурора. По същността си това беше грубо нарушение на Четвъртата поправка на конституцията. Естествено, намериха се опоненти, които заявяваха, че пресата защитава престъпника. Не - те защитаваха конституционните права на гражданите. Да докажеш че "гаражният фермер" е осъден неправилно, че е нарушен съдебно-процесуалният кодекс и Четвъртата поправка, не означава да кажеш "гаражният фермер не е виновен". Докато се води дебатът на тази тема, обаче, той излежа 11 години в затвора. Можете ли да си представите колко средства бяха похарчени в опит да се осигури на гражданите правото да се чувстват в безопасност в своя дом?
Та нали ако държавата беше спечелила и такива методи за "обиск" бяха станали норма, повече от половината нация трябваше да бъде осъдена веднага - най-малкото за сексуални отклонения. А след няколко години щеше да се наложи цялата Америка да бъде оградена и да бъде превърната в най-големия затвор в света.
На монитора във филма беше показано инфрачервено изображение. Каква е гаранцията, че за монитора не е измислен инвертор, който превръща сигнала в черно-бяла или цветна картинка? Хората вече се научиха да възстановяват външността на човека от една клетка - нима създаването на подобен конвертор е толкова сложно?
В този прецедент действията на държавата бяха признати за неправомерни. Но FLIR не го забраниха. Това устройство и днес се използва във въртолетите и автобусите на различни държавни ведомства. Ако наблизо до своя дом видите микробус с неголяма спътникова антена, то, влизайки в дома си, непременно се усмихнете - възможно е да сте в ефир. Новият модел на FLIR може да вижда през стени и покриви - предава сигнал в черно-бяло изображение. Може да измерва температурата на човека с точност до 100%. Полицейският FLIR, за разлика от военния, не прониква през дебели бетонни стени, но може да определи и покаже местонахождението на неговия силует зад 12-сантиметров бетонен панел.
Ако не видите наблизо микробус със спътникова антена, влизайки в дома си, въпреки това се усмихнете - щом няма FLIR, има RRPLS — Realtime Residential Power Line Surveillance.
С помощта на тази система правоохранителните органи и спецслужбите редовно сканират домовете на всички граждани, без изключение.
Основната цел на това сканиране е да се открие нестандартно използване на електроенергия (гаражният фермер е използвал халогенни лампи, които заменяли на марихуаната слънчевата светлина).
RRLPS работи според принципа на FLIR — получава инфрачервено изображение от предмети, излъчващи топлинна енергия. Но ако FLIR действа до 1000 метра, RRLPS действа в радиус до 50 километра.
Вместо спътниковата антена, която задължително трябва да е насочена към обекта на сканирането, RRLPS взема информацията непосредствено от вашето разпределително табло. За целта е необходимо да се въведе в компютъра на системата или вашият адрес, или номерът на вашия електромер. Подробности за работата на тази система са описани в статията на Рик Крофърд "Технозатворници".
Втората цел на сканирането е крайно комерсиална – резултатите от шпионирането на гражданите заедно с техните имена и адреси се продават на търговските корпорации. Например:
R е осигурен човек. Има инженерно-технически бизнес. Ерген е. Живее сам в четиристаен дом. Всичките му вечери минават почти еднакво.
В 19:15 мониторът на RRPLS показва пускане на топлинен източник с височина 6 фута. Температурните сензори определят, че източникът на топлина е в спокойно настроение.
Температурата на неговото тяло е 97.2 градуса по Фаренхайт. Нейните колебания са незначителни. Общата система за сканиране още преди завръщането на обекта в къщи, анализирайки разположението на приборите, контактите и розетките, е направила план на дома.
Датчикът е предал съобщение на компютъра, че в 19:29 източникът на топлина е включил електрически прибор, по честотни параметри съответстващ на телевизор. Скенерът на честотите на канала определя, че телевизорът е настроен на 7 канал, на новините.
Източникът на топлина (на монитора инфрачервен силует) отива в кухнята. След няколко секунди температурният сензор отбелязва рязко понижаване на температурата в лявата му ръка - информацията за това, че обектът е левичар влиза в базата данни.
Частта от тялото с понижената температура се повдига до нивото на главата. Сензорът отбелязва, че амплитудата на температурните колебания на тялото леко се е увеличила. По скоростта на увеличаването на температурните колебания на тялото сензорът определя, че силата на напитката с лед е 40%. Датчикът предава на компютъра, че е активизиран прибор с малка честота – човекът звъни по телефона.
В 20:18 за няколко секунди е активизиран електроуред с определена честота. В отвора на вратата (температурата в тази част на дома бързо спаднала) се е появил източник на топлина с кръгла форма, излъчващ топлина с температура 164 градуса по Фаренхайт. Компютърът анализира, че на лицето са му донесли пица…
Към 21:50 температурата на тялото се увеличава до 104.2 градуса. В 22:07 източникът преминава в помещение, определено от системата като офис/библиотека. Включва компютър. В 22:39 амплитудата на температурного колебание на тялото рязко се увеличава на 21%. В 22:41 — на 36%. В 22:43 амплитудата започва бавно да спада
В съседното помещение с неголеми размери в 22:45 се появява още един източник на топлина с височина 7 фута и 6 дюйма. Влажността се увеличава на 24%. В 22:53 източникът на топлина и влага спира.
Основният източник на топлина се премества в помещение, което компютърът е определил като спалня. В 22:58 инфрачервеният силует придобива хоризонтално положение. Температурата на тялото му е 98.1 градуса, амплитудните колебания на температурата спадат до 2.7% в минута.
След два дни R освен текущата си поща намира списанията «Силни напитки» и «Виното на Америка», четири писма от разни клубове за запознанства и конфиденциален пакет със списанието «Стоки за възрастни»[3].
След прочетеното да кажем, че съвременните технологии в САЩ позволяват да се подслушват разговорите във вашия дом чрез вашия телефон при затворена слушалка, означава да не кажем нищо. Америка няма да спре да удивлява своите граждани.
В началото на 90-те години американската администрация имаше проект в най-близко време шофьорските права да бъдат заменени с вкарани под кожата микрочипове.
Проектът се провали. Американците отказаха да ги сканират като стоки за масово потребление.
Но американското правителство винаги действа по принципа «Не искате ли с добро?! Ще направим така, че да ви стане още по-зле!».
И го направиха! Изобретиха RFID — Radio Frequency Identification Device IBM U.S. патент № 20020116274.
Ще обясня. Микрочипът не е ново изобретение. Дори е изобретен не в Америка, а от съветски физици в СССР още през 1945 година.
Скрит в герба на САЩ, по план на НКВД, чипът бил подарен на американския посланик от московски ученици. До 1952 година съветските разузнавачи слушали всичко, което се говорело в кабинета на американския посланик.
RFID се използва успешно от над 10 години в пътните системи ITS (Intelligent Transportation Systems – Интелигентни транспортни системи). В този случай системата работи за, а не против човека.
RFID значително помага за увеличаване на пропускаемостта на автомобили по пътищата. На абонирания водач се дава пропуск с вложен в него микрочип - той може да бъде залепен на стъклото на автомобила. При преминаване през бариери за плащане (Toll Gate/Turnpike) абонатът не спира, за да плати. Антените на вратите разчитат кода на микрочипа.
Първоначалната цел за създаването на микрочипове е тотален ежеминутен контрол над всички, живеещи в Америка.
Микрочиповете RFID (ще ги наречем аРФИДи) са направени като микросхеми с индивидуален код. Техният размер варира в зависимост от предназначението от 0.3 мм до 3-5 см.
аРФИДите са 2 вида: пасивни и активни. Пасивните не са предаватели.
За да станат пълноправни подслушващи шпиони, те трябва да бъдат активизирани - тоест да се прочете техният индивидуален код от специално преброяващо устройство и да се настрои честотата на този код.
Чувствителен приемник-скенер улавя честотата на колебания на микрочипа, като я трансформира обратно в реч.
Приемници-скенери с видоизменена модификация има в свободна продажба в радиомагазините. Търсят се много от любителите да подслушват ефира и стремящите се да уловят по този начин някакъв разговор между извънземни от Космоса.
Активните микрочипове са предаватели на информация. Използването на аРФИДи за подслушване е тяхната вторична потенциална функция. Първичното им предназначение е контрол над действията и придвижването и моментално получаване пълна информация за всеки жител в страната във всяка минута. Но за да се контролира цялата нация, е нужно в нея да се внедрят микрочипове. Америка се справи успешно с тази задача.
аРФИДите се продават и купуват от големи корпорации и държавни учреждения. Те на свой ред ги зашиват, запояват, лепят в стоките за широко потребление и храната. Библиотеките ги влагат в книги. Всичко това беше направено без предупреждение на купувачите.
Сега в дома на всеки американец има десетки микрочипове. Знаят ли за това жителите на САЩ? Знаят го малцина – в най-добрия случай 0,2% от населението. Мнозина от тези, които са чували или чели за това, не вярват и не разбират как е възможно това и защо е нужно.
Корпорациите дадоха на обществото нелепо обяснение на ниво детска градина: за подобряване на маркетинга и проследяване на своите стоки (смятай, на потребителите, които са ги купили). Иначе как да се обясни, че чиповете са внимателно скрити вътре в стоките? За да се извади микрочипът, стоката трябва да се пробие, счупи, демонтира и др. Намирате ли логика в това обяснение? Аз, както и останалите 0,2% от американците, не намираме такава логика.
Но пък се налага друго обяснение – общество на микрочипове и приемници-скенери. Последните са сложени на всички обществени места, по улиците и покрай шосето, на входовете на магазини, театри и ресторанти. Където и да отиде жителят на Америка, носещ със себе си минимум 5-6 микрочипа, навсякъде го сканират. Информацията за неговия ежедневен маршрут постоянно се фиксира и разпределя между 19 000 действащи днес държавни бази данни.
В много американски компании е въведена униформа – тя се дава на сътрудниците вече с микрочипове. Сътрудникът спира да поговори с колега или звъни по телефона някому – шефът му веднага узнава къде е той, за какво говори и колко време е изгубил.
В казино на Лас Вегас работник от хранителната сфера влиза в празна тоалетна. Дори не подозира, че не е сам. Слушат го. Възможно е и да го виждат. Преди да излезе от тоалетната той си изплаква ръцете. Процедурата му отнема 14 секунди. Шефът му веднага го уволнява от работа. По стандартите на отдела по здравеопазване работниците в хранителната сфера са длъжни да си мият ръцете не по-малко от 20 секунди. В казината на Лас Вегас имаше случаи на уволнение поради неизмити ръце след ползване на тоалетната.
За написването на книгата използвам много допълнителни източници от държавната библиотека, поръчвам книги по пощата, работя много в Интернет. За всички сайтове, където съм влизал, е известно минимум на ФБР и на Управлението по борба с тероризма. Не защото аз съм аз – проверяват се всички, ползващи Интернет. Ако помните, отначало ползващите ги проверяват аналитическите компютри. За да се установи дали поръчаните по пощата книги не са с противоамериканско съдържание, литературата от библиотеката е пълна с микрочипове от системата RFID.
Създаването на армията на американските спецслужби за борба с международния тероризъм се нуждае от оправдаване на целта. В дадения случай не говорим за истинската цел, а за тази, която оправдава похарчените от данъците средства. Та нали трябва да си заработваш хляба.
Доколкото тероризмът е по-скоро изкуствено създаден от самата Америка, отколкото заплашващ я в действителност, не покрива и една десета част от потребностите на новата антитерористична армия в разкриването на нови "заговори" (е, не може отново да взривят още две делови сгради), затова тази армия тренира върху собственото си население.
Най-удачната диверсия в историята на американските политически акции е диверсията на САЩ против своя собствен народ.
Отначало в американските училища забраниха преподаване на Библията, а религията пратиха в петнайсета глуха. След това американците бяха лишени от образование, логика и здрав смисъл.
След това правителството на САЩ установи строг контрол над всички граждани. Днес жителите на Америка постепенно ги освобождават от граждански и политически свободи.
Всички служби, действащи в защита на Америка от тероризма, не толкова се борят със самия тероризъм, колкото правят инвентаризация, сортиране и отчет на собственото си население. Неблагонадеждните – в графа "подозиран в тероризъм" или "потенциален терорист". Диверсията на Америка против американците навлиза в завършващ стадий, след който най-после американската мечта ще се сбъдне. Но не мечтата на народа, а мечтата на правителството: пълно и безпрекословно послушание и подчиняване на американския народ на всички капризи на своето правителство.
Справка: компании, масово използващи RFID в своите стоки — това са IBM, Intel, Wal-Mart, Target, Gillette, Procter & Gamble, Kraft, Abercrombie&Fitch, Calvin Klein, Carter’s, Checkpoint. Albertsons…
Към списъка добавете и 60% от компаниите, пускащи обяви на американския пазар. За внедряване на нови технологии горните компании са изхарчили 250 милиона долара, само "за да следят движението" на своята продукция, така ли? Може да се предположи, че държавните спецслужби чрез администрацията на Белия дом са принудили компаниите да направят такива разходи така, както накараха това да направят американските банки. Какво ли не може да се направи под лозунга "тероризъм". Изводът се налага сам: заради пълния контрол над собствения си народ държавата, чрез посредници, можеше само да стане инициатор и спонсор по внедряването на "всенародната шпионска" аРФИДова технология, още повече че такъв безотказен и неизменен посредник е скандално известната калифорнийска корпорация "РЕНД".
Защо скандално известна ли? Защото от създаването си тази корпорация, която е главен разпоредител на американското правителство, по-точно – на неговите спецслужби, не е направила нищо съзидателно нито за Америка, нито за другите страни.
От 1965 година, натрапвайки на страната новата учебна програма "ТИТУЛ", в течение на 40 и повече години "РЕНД" под строгото ръководство на американското правителство и при непосредствено участие на компанията "Майкрософт" убиваше системата за образование, култура и интелект и здравия смисъл на американците.
Да поговорим за дейността на "РЕНД".
Създадена през 1948 в Санта Моника, Калифорния, тя става основен политически и икономически мозък на САЩ. На един от хилядите щитове www.hoovers.com/rand, създадени, за да отклонят от пътя всеки, който прояви интерес към "РЕНД", пише: "РЕНД" може да се смята за най-големия мозък от всички, що се отнася до мисловните резервоари на САЩ."
Водеща частна корпорация в изследването и внедряването в политиката на обществените норми (чети: за създаване на бездуховно общество), с разработването на които са заети над 1600 водещи учени и изследователи от страната.
Корпорацията предлага (чети: натрапва) изследвания и анализи в такива области като образование, медицинско обслуживане, национална безопасност, научни изследвания и технологии, транспорт.
Предлага и (чети: предписва) бизнес-препоръки на частни американски корпорации и вътрешни организации.
На афиша на корпорацията «РЕНД» е написано: вид на компанията — с некомерсиална цел.
Но корпорацията дава и стратегически, и технически консултации на военни организации.
Какво общо може да има между изследванията в областта на образованието и, да речем, националната безопасност, а също така и между медицинското обслужване и стратегическите консултации? Нищо.
Скептиците ще кажат, че с различните въпроси се занимават различни отдели. Но самият факт, че една-единствена корпорация централизирано се намесва във всички сфери на живота и успешно внедрява в тях своите методики, поставя нащрек. Именно тази корпорация разработи идеята за икономически разпад на страните от СССР и соц. лагера. Тя разработваше и повечето военни, политически и икономически диверсии против всички страни на света, където са станали тези диверсии, и продължава да прави същото и днес. Едно от най-последните постижения на Америка – "цветните революции" (чети: "политическите диверсии") в страните от Източна Европа и Азия, също не мина без участието на калифорнийския "център на учените" в тясно сътрудничество с най-големия производител на въоръжение, корпорацията "Локхийд".
Америка иска да бъде уверена, че каквото и да прави на външнополитическата арена, контролираният американски народ и в пряк смисъл "е вечно в дълг пред Родината" по кредитните си карти, винаги я поддържа във всякакви военни и политически афери.
Американските спецслужби са сметнали всичко точно: 250 милиона долара за послушание и пълно одобрение на всяка политика на своята страна от страна на тристамилионната нация; това съвсем не е скъпо – само по 83 цента на всеки жител в страната.
16
Виктор Орьол, 21.02.2008 г.
Писател, журналист. Бивш офицер от вътрешната
служба за Управление на затворите в щат Невада.
http://velros.info/stati/raznoe/elektronnyj-kontslager..php
[1] Charles J. Sykes, «End of Privacy», p.29. Ref: N. Bernstein, op. cit.
[2] C.J. Sykes, p. 28.
[3] Rick Crawford, «Techno Prisoners», Adbusters Quarterly, 1994 г., стр. 21-22.
Няма коментари:
Публикуване на коментар