Будизъм

 

откъс от “Религиите по света: От възникването до съвременните секти”

д-р Ниниан Смарт

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение
Кратка история на будизма

Повествователно измерение

Доктринно измерение

Практическо измерение

Етично и житейско измерение

Социално и материално измерение

Будизъм - някои ключови термини

————————————————-

Будизъм

Всички дати в ранната история на Индия са предмет на научни спорове. Вероятно обаче тъкмо през VI в. пр. н. е. се е родил Буда, а други основни фигури достигнали разцвета си. Някои учени датират тези събития по-късно - раждането на Буда например през IV в. пр. н. е. - но ние ще се придържаме към по-традиционната схема.
    Историята на Буда е легендарна - към няколко исторически факти са били прикрепени удивителни истории. Това означава, че ще ни бъде трудно да достигнем до т. нар. „исторически Буда”. Легендата за живота на Буда обаче е важна, тъй като на нея се дължат набожността и благочестието на будистите през вековете. Нещо повече, тя е била образец на праведен живот, като например този на предполагаемия му съвременник Махавира, основал или преоткрил джайнистката традиция.
    По-късните будисти изповядвали кредото: „Намирам убежище в Буда, намирам убежище в Дхарма, намирам убежище в сангха.” Можем да го преведем така: „Намирам убежище в Просветения, намирам убежище в Учението, намирам убежище в ордена” (т. е. монашеският орден). Това обобщение на верността съдържа трите най-важни елемента на будистката традиция - разказът за Буда, представеният доктринен или философски възглед и институцията, която продължава практическия път до освобождението, а именно - верните последователи на Буда. Извън това простичко кредо будизмът има много форми, затова ще трябва да представим кратко описание на разклонената му история.

—

Кратка история на будизма

    В началото е ранният период, в който живял Буда, а ученията и обичаите били обединени. Можем да приемем, че този период продължил от около 500 г. пр. н. е. до I в., когато Канонът от писанията вече бил съчинен на палийски в Шри Ланка и приемал формата на това, което днес е известно като теравада или Доктрина на старите. Това направление в будизма продължава и до днес в Шри Ланка и Югоизточна Азия, макар и с примеси от другия голям клон - махаяна, или Голямата колесница, чиито корени се появяват успоредно с тези на теравада в ранния будизъм в Индия около IІІ в. пр. н. е.
    Второ, след І в. будизмът се разпространил в Китай и достигнал до Корея и Япония. И в северната махаяна, и в теравада будизмът достигнал голямо развитие, така че този период може да бъде наречен класически.
    Трето, след VII в. се развила друга форма на будизма, наричана понякога ваджраяна (Диамантената колесница), а понякога -мантраяна (Колесница на свещените формули), отделяща голямо внимание на вълшебните и сакралните ритуали, при които духовните резултати се появявали след рецитирането на мантри или свещени формули. Това постепенно било асимилирано в хиндуистките обичаи от онази епоха и станало една от причините за окончателното практическо изчезване на будизма от субконтинентална Индия. От друга страна, ваджраяна станала основна форма на будизма в Непал и Тибет, където религията се разпространила през този период. Можем да наречем епохата от VII до XVIII в. средновековен период.
    Четвърто, съвременният период, който накрая оказал влияние върху будизма не само в Южна Азия, но и в останалите части на континента, където се разпространил. Влиянието на колониализма ще бъде разгледано във втората част на книгата.
    Всички тези периоди - ранен, класически, средновековен и съвременен - се отнасят главно за будизма в Южна Азия, а по отношение на Източна Азия и другаде ще използваме различна периодизация.
    При очертаването на будистките корени ще разгледам различните им измерения по следния начин. Първо, повествователното измерение, разказващо историята на Буда и света, от който той идва. Второ, доктрините, на които учи - философските им идеи са включени в ежедневния живот, но са особено важни в будистката традиция, която отделя голямо място – по причини, които ще станат ясни по-нататък - на анализа на света и на човешката природа. Трето, ритуалното или практическо измерение, основно в търсенето на освобождение. С това ще свържем и етичното измерение. След това ще разгледаме вътрешните изживявания на Буда и последователите му. Ще продължим с излагане на социалната организация на религията. Накрая ще се спрем на материалното измерение на ранния будизъм.

—

Повествователно измерение

    Откъде всъщност трябва да започнем историята на човека, който щял да бъде наречен Буда? Животът му като личност никога не е започвал, понеже според будистката традиция той, подобно на всички нас, преминавал без начало през цикъла на самсара. За него в писанията се разказват много удивителни и поучителни истории - как в предишните си раждания бил змия, заек, цар или нещо друго. Тези разкази, наречени джатаки, били важен източник на социални поучения и състрадание за хората, които последвали Буда. Непосредствено преди раждането му на този свят като човек, велик учител и освободител бъдещият Буда или Бодхисатва (Бележка под линия: Не само Сиддхартха Гаутама е бил Бодхисатва; и бъдещият Буда Майтрея сега е на небето като Бодхисатва и чака подходящия момент да се роди на земята.) живял милиони години на небето, наречено Тушита, и се радвал на голямо щастие като бог. Ала трябвало да се откаже от всичко това, за да облекчи страданията на хората и накрая да ги освободи от тях.
    Вероятно през 586 г. пр. н. е. той се е родил на този свят като Сиддхартха Гаутама в покрайнините на новата цивилизация, зараждаща се край реката Ганг. Той се е родил в племето, наречено шакя, и се прочул като Шакямуни, мъдрецът на шакя. Неговият народ бил под властта на царството Косала. Баща му Шудходана бил владетел, а майка му била Махамая. При раждането му било предсказано, че той ще стане господар на света, но не ставало ясно дали в политически или в духовен смисъл. Според легендата самото раждане било чудодейно. Майка му сънувала, че бъдещият Буда приема образа на бял слон и влиза в утробата й, след което тя изгубила всякакво желание за сексуален контакт. Макар тя да не била девствена, тъй като имала и други деца, в известен смисъл това било девствено раждане, което настъпило през майско пълнолуние в една гора, наречена Лумбини.
    Младият Сиддхартха израснал в разкош, но накрая, след като се оженил и му се родил син, той почувствал желание да напусне светския живот и да стане скитащ отшелник. Той имал четири видения - на грохнал старец, на болен човек, на труп, погълнат от пламъците на погребалната клада, и накрая на свят просяк. Сиддхартха напуснал жена си и детето си и се отдал на скитнически живот, суров аскетизъм и размисъл. Известно време учел и практикувал заедно с шестима шрамани като него. Накрая, по собствено желание и на място, известно днес като Бодхгая, под една свещена смокиня, той прозрял природата на света и начина да бъдат преодолени страданията и нещастията. От този момент нататък като Просветен той щял да бъде наричан Буда.
    Той се върнал в Бенарес, в една еленова гора извън града, и на мястото, наречено Сарнат, където бил оставил спътниците си, им изнесъл първата си Проповед, в която обяснил прозрението си. Тя е известна като Проповедта за търкулването на колелото, в която той завърта колелото на дхарма. Тези хора станали първите му ученици и ядрото на новия орден сангха. Оттук нататък, в продължение на четиридесет и пет години, докато станал на осемдесет, той пътувал, проповядвал и обединявал организацията на сангха. Посетил големите градове в областта - Бенарес, Урувела, Раджагира, Вайсали, Шравасти, Каусамби и родния си град Капилаващу. Според хрониките от Шри Ланка Буда извършил три пътувания до острова приживе, едно от които било до връх Суманаката, наречен по-късно Адамов връх, върху който оставил огромен отпечатък от крак, превърнал се в център на основното поклонничество на острова. Общувал с принцове и царе, проститутки и занаятчии. Проповядвал спасителната си доктрина за Пътя към освобождаването.
    Накрая умрял от стомашно разстройство. Както и при други важни събития от живота му, смъртта му била съпроводена от небесни и земни знамения - земетресения и дъждове от цветя. Кончината му била изпълнена с прозрение и покой - всички материални неща са нетрайни и рано или късно физическият Гаутама Буда ще трябва да умре. Той неведнъж отблъсквал хитрините на Мара Изкусителя, който не искал Буда да получи прозрение и да предаде посланието си на света. Той преодолял силите на смъртта и повече нямало да се преражда. Започнали да го наричат Татхагата (Бележка под линия: Трудно преводим термин, означаващ приблизително “достигнал до същността или истината”; самият Буда наричал себе си Татхагата.) или Отпътувалия, а крайното му състояние оставало загадка. Той нямало да се прероди, но не трябвало да бъде смятан за съществуващ или несъществуващ. Неговите последователи кремирали тялото му, а останките му били поставени в основата на паметници на различни места.
    Това бил животът на последния от рода на Будите. В Палийския канон са изброени и други, като Будите Випаси, Сикхи, Весабху, Какусанда, Конагамана и Кашяпа. Смята се, че Буда не е основал вярата, а я е възстановил.

—

Доктринно измерение

    Доктрините на Буда принадлежали към общата схема на религията на шраманите от онази епоха, но той я подложил на радикално нова интерпретация. Основните въпроси били около проблема за прераждането и как да се постигне освобождение от несъвършения свят. Подобно на джайнистите и адживиките (вж. стр. 84 - 87), които са били съвременници на Буда, той се увлякъл от практикуването на аскетизъм, но накрая решил, че самоцелният аскетизъм е прекалено отрицателен. Той научил от другите изкуството на йога и развил система за медитация, но смятал, че медитацията без разбиране е сляпа, а разбирането без медитация е безплодно. Човек трябвало да съчетава двете, а за това била жизненонеобходима правилна ориентация към философските въпроси.
    Основното му прозрение било за нетрайността и взаимната обвързаност на всичко. Той търсел причините на всяко събитие и особено на онези, които директно засягали хората, така че човекът трябва да развие чувствителност към природата на събитията, които се случват в нас, и техните последствия. Ала Буда отхвърлял детерминизма (проповядван например от адживиките). Свободни сме да променяме съдбата си, въпреки че наследяваме от предишния си живот тенденции, които, ако не им влияем, ще доведат до събития, наситени с дукха или нещастие (обикновено превеждано като „страдание”) (Бележка под линия: Значението на този термин е по-обширно и означава по-скоро нещо, което е отрицателно в най-широкия смисъл на думата.). В действителност в разпространеното виждане за природата на вселената, което будизмът възприел и променил, съществуват многобройни небеса - въпреки че дори в тях праведният живот има край - и много страховити чистилища, а хората могат да се превърнат в духове, червеи или други живи същества в зависимост от делата си.
    Тъй като нищо във вселената не е вечно, няма удоволствие, което да продължава вечно, а краят му е болезнен. Следователно целият живот е проникнат от страдание. Това била първата от Четирите благородни истини, формулирани от Буда. Втората е, че причината за страданието е търсенето или жаждата за живот (танха на палийски) (Бележка под линия: Широко използваното оригинално название е тришна – жаждата за живот, което е и самодая – надигане на желанието за тришна, т.е. получава се сякаш омагьосан кръг от тришна – самодая). Третата е, че тази причина може да бъде премахната (Бележка под линия: Прекратяването на дукха е дукха-ниродха), а четвъртата истина гласи, че това се прави, като се премине по Благородния осморичен път.
    Този път има осем аспекта и е развитие на по-фундамен талната идея, че Пътят се състои от три елемента - истина, етично поведение и медитация. Първите два аспекта на Пътя се отнасят до истината - те са Правилна вяра и Правилно отношение. Следващите три са свързани с етичното поведение - Правилен говор, Правилни движения и Правилен живот (това означава да не се вършат неща, които неминуемо биха довели до нарушение на будистката етика, като например практикуването на касапския занаят). Последните три, свързани с йога или самоконтрол, са Правилно усилие (Бележка под линия: Йога като цялостна система от физически, психически и духовни упражнения не се практикува задължително от будистите, макар и да не се отрича. Тук се има предвид оригиналното значение на термина – подчинение, единство на човека с божеството, както и йогата като една от шестте велики философски доктрини на Индия и хиндуизма. Така значението на термина йога е много по-дълбоко от навлязлото в българския език напоследък.), Правилно самосъзнание и Правилна медитация.
    Буда нарекъл пътя „среден”, т. е. по средата между крайностите - между крайностите на самоопрощаването и самобичуването, и между крайностите да мислим, че душата е безсмъртна или че смъртта слага край на всичко. Във всяко отношение вярата била умерена.
    Пътят води до състояние на прозрение и мир в живота, подобно на онова, постигнато от Буда при неговото Просветление; в смъртта светецът изчезва като гаснещ пламък или като искра, чезнеща в тъмнината. Това не е унищожение, но не е и продължение на индивидуалното съществувание. Така Татхагата е възприеман като нямащ отношения с този свят. Най-правилният начин да се посочи трансценденталното му съществуване е тишината.
    Най-правилният път към спасението е монашеството (Бележка под линия: Макар този термин да се прилага и за християнските, и за будистките аскети, трябва да имаме предвид факта, че далеч невинаги практиките на монашеството в различните религии са идентични или дори сходни). Такъв живот в духовната общност, с периоди на самота, е най-подходящ за медитация. Послушниците, които още не са готови за относителната строгост на сангха, могат чрез етичен живот или себеотдаване на ордена да постигнат бъдещ  живот на небето, а оттам могат да се върнат на земята и да облекат оранжевата роба.
    Идеята за нетрайността, както и отхвърлянето на вечната душа в индивида, концепцията за всеобщата причина и стремежът към великото върховно състояние - нирвана - са същината на посланието на Буда. По-нататък ще проследим развитието на тези понятия. Основна във философията е мисълта за прераждането и вездесъщата сила на кармата. Тя е оригинална по своята природа и представянето си, а влиянието й е било много силно в областите, в които проповядвал Буда.
    Тази религия отхвърляла стремежа към откровение и особено претенциите на брамините върху Ведите. Буда лично изпитал истините, които проповядвал, докато брамините (според него) разчитали само на традицията и авторитета. Те не били виждали боговете, на които се молели. Истински брамин бил не роденият в класата на жреците, а онзи, който следвал добродетелта и самоконтрола (Бележка под линия: Будизмът, подобно на някои други световни религии, набляга върху принадлежността към вярващите не по кръв, не по външен, телесен произход, а според духовния произход или качествата на вярата на всеки отделен човек. Този елемент е особено засилен в християнството, където всеки може да бъде член на божия народ и избраничеството е изключително по дух (Посланието на апостол Павел до галатяните, 3:28).).

—

Практическо измерение

    Най-важният обичай в ученията на Буда е йога, при който човек, седнал на някое спокойно място, опитва да овладее съзнанието си, за да успее накрая да изкачи различните степени надхяна (джяна на палийски). Той може да започне с нещо обикновено, например синьо цвете, и да се научи да го вижда просто като късче синьо. След това може да отхвърли подобно средство и да се изкачи през различните степени на все по-голямо пречистване на съзнанието. Посветеният не може да постигне нирвана и святост само чрез подобни упражнения, но те са елемент от най-ранния образ на будизма, с който разполагаме. Той е преди всичко религия на медитацията и самоконтрола.
    Структурата на сангха обаче отхвърля прекаления индивидуализъм, тъй като Буда виждал последователите си като живеещи заедно според правилата (виная). При всяка фаза на луната те трябвало взаимно и публично да признаят греховете си, а в края на дъждовния сезон се правело по-голямо и по-официално признание и взаимно опрощение. (Вж. ил. 1 в Приложението).
    Според друг важен аспект на ранния живот будистките монаси и монахини, подобно на други шрамански групи, си набавяли храна чрез просия. Това било замяна - те получавали храна, а обикновените хора си осигурявали заслуги. Даването (дана) било главното задължение на миряните към ордена. В началото се смятало, че важните места в живота на Буда трябва да се посещават, за да се трупат заслуги - родното му място, мястото, на което получил Просветление, мястото на пьрвата му проповед и мястото на смъртта му; съответно Лумбини, Бодхгая, Сарнат и Кушинагар. В отношението към останките на Гаутама след смъртта му се корени по-късната почит и дори боготворене (макар че в известен смисъл Татхагата „не бил там”, за да бъде боготворен, а само споменът за него служел като подтик за добри дела и самоспасение).

—

Етично измерение

    Най-важният обичай в ученията на Буда е йога, при който човек, седнал на някое спокойно място, опитва да овладее съзнанието си, за да успее накрая да изкачи различните степени надхяна (джяна на палийски). Той може да започне с нещо обикновено, например синьо цвете, и да се научи да го вижда просто като късче синьо. След това може да отхвърли подобно средство и да се изкачи през различните степени на все по-голямо пречистване на съзнанието. Посветеният не може да постигне нирвана и святост само чрез подобни упражнения, но те са елемент от най-ранния образ на будизма, с който разполагаме. Той е преди всичко религия на медитацията и самоконтрола.
    Структурата на сангха обаче отхвърля прекаления индивидуализъм, тъй като Буда виждал последователите си като живеещи заедно според правилата (виная). При всяка фаза на луната те трябвало взаимно и публично да признаят греховете си, а в края на дъждовния сезон се правело по-голямо и по-официално признание и взаимно опрощение. (Вж. ил. 1 в Приложението).
    Според друг важен аспект на ранния живот будистките монаси и монахини, подобно на други шрамански групи, си набавяли храна чрез просия. Това било замяна - те получавали храна, а обикновените хора си осигурявали заслуги. Даването (дана) било главното задължение на миряните към ордена. В началото се смятало, че важните места в живота на Буда трябва да се посещават, за да се трупат заслуги - родното му място, мястото, на което получил Просветление, мястото на пьрвата му проповед и мястото на смъртта му; съответно Лумбини, Бодхгая, Сарнат и Кушинагар. В отношението към останките на Гаутама след смъртта му се корени по-късната почит и дори боготворене (макар че в известен смисъл Татхагата „не бил там”, за да бъде боготворен, а само споменът за него служел като подтик за добри дела и самоспасение).

Житейско измерение

    Към какви вътрешни изживявания се стремял ранният будизъм? Можем да разберем от разказите за практикуването на йога. Върховната точка в нарастващото пречистване на съзнанието е нещо като спокойно блаженство, от чиято висота посветеният гледа надолу, щом излезе от транса, към обикновените земни преживявания, които все пак в своето спокойствие са пропити от радост и увереност.
    Подобно просветлено съзнание понякога се смята за мистично преживяване, но в будизма то не се разглежда като единение с върховния личен бог. Будизмът не отрича боговете, нито дори великия бог Брама, създателят на света според брамините (според Буда обаче това не е така - Брама просто бил първият от боговете, появили се в началото на новия цикъл от съществуването на Вселената). Само че боговете, независимо от великолепието си, също са нетрайни. Така че върховното блаженство и прозрението на нирвана са отвъд всички думи и всички идеи за единение с когото и да било.
    Изглежда това е основното преживяване на Буда и свещените му последователи, т. е. онези, които са достигнали нирвана. Това висше съзнание обаче се постига с цената на интелектуалното осъзнаване, че всички неща са нетрайни. Подобно осъзнаване може да се постигне за миг, наситен с разбиране. Такива моменти са описани в някои от автобиографичните стихове на първите монаси и монахини, включени в Палийския канон. Минало време, преди да се появи по-ревностна и набожна религия, насочена към небесните Буди. В ранния Канон можем да открием тънко разбиране на Природата и на горчивината на живота, а подобни чувства формират ясна противоположност на дълбочината и величието на будистката медитация.

—

Социално измерение

    В началото орденът сангха вероятно бил много по-свободно обединен, отколкото впоследствие. Много монаси и монахини през по-голямата част от годината били отшелници, обитавали пещери и колиби край реките, освен през влажния сезон, когато се събирали и живеели заедно в някои от центровете, предоставени от богати хора край градовете или по-големите селища. Въпреки че приживе Буда бил като монарх на сангха, духовен завоевател на света и имперска фигура, той не посочил наследник. Той предпочитал републиканския модел за някои от народите, погълнати от царствата, процъфтяващи в долината на Ганг. Новият водач щял да бъде Дхарма, учението. След като си отида, казал Буда, ще остане Учението.
    По подобен начин били организирани някои от другите шрамански движения, особено тези на джайнистите и адживиките, предвождани съответно от Махавира Вардхамана и Макхали Гошала. Така виждаме будисткия орден сангха заедно със съперниците му, заобиколен от разнообразни скитащи отшелници, сред които имало обръснати, голи, със сплъстени коси, някои били странни и плашещи, други - внимателни и добри. Орденът си съперничел и с наследствените жреци или брамините. Цивилизацията била смесена и брамините, отшелниците и монасите от различни ордени трябвало да живеят заедно. Будизмът получавал много богата подкрепа от царе и търговци. Той бил осъвременяващ и неусетен и давал възможност на миряните да използват богатството си и чистия си живот по начини, които обещавали блага в бъдещето, дори и рай.
    Епохата била и период на политическа промяна. Някои от племенните републики били погълнати от царствата, които владеели областта. Орденът сангха предлагал алтернативен начин на живот сред толкова много обществени промени.

Материално измерение

    Останките на Буда били разпределени след смъртта му. Те били поставени в каменни грамади, предшественици на голямата могила, или ступа, в класическия будистки храм. Тази грижа за останките предполага много други неща, но имало още време до създаването на будистките манастири и съпровождащото ги изкуство. Едва по-късно щяло да се появи великолепното развитие на скулптурата и живописта, превърнали будисткото изкуство в един от върховете на човешката цивилизация. В началото може би битувало силното усещане, че в доктрините, проповядвани от Буда, „нямало нищо” за изобразяване. Подобно на носорог или птица в небето учителят не оставял следа.

—

Будизъм - някои ключови термини

Бодхисатва - бъдещ Буда, който отлага собственото си окончателно освобождение, за да работи неуморно за благото на другите човешки същества. Най-известният Бодхисатва е Авалокитешвара, известен като Гуан-ин в Китай и Канон в Япония.

Буда - същество, получило просветление и видяло истината на дхарма.

Дхяна - медитация, обикновено се състои от осем степени на постепенно пречистване на съзнанието.

Нирвана - окончателно освобождение, след което светецът не се преражда повече.

Праджня - прозрение или мъдрост по отношение на същността на космоса.

Пратитясамутпада - зависимо възникване на събития; законът, който свързва всички събития в света в последователността на самсара.

Самсара - живият поток на съществувание, в който живите същества участват в процеса на прераждане.

Санга - монашески орден, основан от Буда, за да предава учението на Дхарма.

Ступа - могила, в която се пазят реликви, превърнала се в централна част на храмовете и пагодите.

Тантра - ритуален текст или метод в будистката форма ваджраяна (днес главно в Тибет) за придобиване на свещена сила, обикновено чрез поученията на някой гуру.

Шила - добродетел или наставление за добродетел, като например петте предписания, обобщаващи будисткия морал.

Шунята - пустота, основна характеристика на всички събития, тъй като те са лишени от същност и са относителни.